Николинка Климукова

Последната сцена, непосредствено до „О тебе радуется“, е Възкресението на дъщерята на Иаир (Марк 5:21-43; Лука 41-65). Последният текст се чете като литургийно евангелие в Седма неделя подир Въздвижение. Няма запазен надпис на стената на храма, но изображението много се доближава до иконографията, описана в ерминията на Дионисий по следния начин: „В дома момичето стои на украсен одър. Пред нея е Христос и с дясната ръка я благославя, а с лявата я държи за ръка. Зад Него стоят Петър, Иаков и Иоан. От едната страна на одъра се вижда възрастен човек в кожено палто, а от другата – неговата плачеща жена. Извън дома се тълпи народ[40].“

Това изцеление е свързано с чудното избавление на кръвоточивата. На един и същ ден се чете целият текст, в който двете чудеса стават почти паралелно. Началникът на синагогата Иаир моли Бог да изцели дъщеря му, но преди това се излекува жената, страдаща от кръвотечение 12 години, а дъщерята на Иаир е на 12 години. Тук, като че ли има съвпадение, но то не е случайно: прави се съпоставка между вярата на кръвоточивата жена и на Иаир. Вярата на първата е изключително силна и безрезервна, затова тя се спасява и това библейско събитие е изографисано в олтара като красноречив пример за християните.

Във II-ри регистър е изобразен Христос изцелява слепородения (Иоан 9:1-38). Чете се на Шеста неделя след Пасха и дава наименованието на Неделята на Слепия. Надписът на гръцки е: „Ο ΧΣ ἰώμενος τὸν ἐκ γενετὴς τυφλόν.“ В Дионисиевата ерминия е посочена следната иконография: „На каменен път, извън град Иерусалим стои сляп юноша, опирайки се на тояга. На него виси торба; пръстите му се виждат от сандалите. Христос стои пред него и с една ръка се допира до главата му, а с другата слага пръст на окото му. Зад Господа се виждат апостолите, а в далечината – купел с вода и слепец, миещ очите сиц[41].“ В Иоан 9:1-7 четем думите на Господ: „рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал“.

Тази сцена, като че е зрително отделена от цикъла с другите чудеса, за да се акцентира. Тя е натоварена с няколко съдържателни аспекта. Спасителят направя кал от пръст и слюнка, с която намазва очите на слепородения. Този акт е символически. Чрез него Господ отворил и духовните очи на околните, заслепени от греха и неведението, и едновременно се припомня, че Той е създал от пръст Адам[42]. Отново в библейския първоизточник четем лайтмотива, който минава като червена нишка в цялата тематика за чудесата. Иисус пита изцерения: „Вярваш ли в Сина Божий?“ (Иоан 9:35) и отговорът е: „вярвам, Господи!“ (Иоан 9:38). Освен това става ясно, че момъкът е слепороден, „за да се явят делата Божии върху му.“ (Иоан 9:3[43]).

На северната стена на наоса в централния кораб по посока изток-запад в I-ви регистър, след Изцерението на кръвоточивата и Призоваването на Закхей в олтара, е Христос възкресява сина на вдовицата (Лука 7:11-17). Текста се чете в Третата неделя след Въздвижение. Гръцкият надпис пояснява: „Ἡ ἀνάστασις τοῦ ὑιοῦ τῆς χήρας“; в превод: „Възкресението на сина на вдовицата“. Това чудо от земния живот на Иисус Христос се описва в ерминията на иеромонаха от Фурна по следния начин: „На вратата на укрепен град стоят хора и сред тях четири носачи оставят смъртния одър на замята. На него лежи юноша, обвит в савани: той е повдигнал главата си и гледа Христос, Който с едната ръка се допира до одъра, а с другата благославя юношата. Зад Него стоят апостолите. При Неговите крака плаче жена.“

Зографията в Несебърската Нова Митрополия отговаря както на цитираните ерминийни препоръки, така и на библейския първоизточник. Спасителят отива в Галилейския град Наин, като с Него вървели голяма група хора и учениците Му. Като се приближили до градските порти, видели, че изнасят мъртвец „едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея“ (Лука 7:12). Бог се смилява над нея и казва: „Не плачи“[44], допира се до сина ѝ и „рече: момко, тебе думам, стани!“ (Лука 7:14). Възресението става пред очите на всички, които „славеха Бога“ (Лука 7:16) за това чудо. В стенописното изображение майката не плаче, а гледа учудено към Иисус Христос.

Друго чудо, което предхожда в библейския текст Възкресението сина на наинската вдовица, е Христос изцерява слугата на стотника (Матей 8:5-13; Лука 7:1-9) Надписът не е запазен, но изображението красноречиво насочва към тази сцена. В ерминията на Дионисий библейското събитие е описано по следния начин: „Пред Христос, съпровождан от апостолите, стои на колене човек във войнски одеяния. В далечината се вижда дом. Между слугите младия човек става от одъра: около него са се струпали мъже и жени, а един човек, стоящ близко до стотника, сочи къщата му.[45]“ Бог казва: „нито в Израил намерих толкова голяма вяра“(Лука 7:9).

Отново вярата е податка за спасението на Разслабления от Капернаум (Матей 9:1-8), зографисан в следващата сцена. „И като видя Иисус вярата им, каза на раслабления: дерзай чедо, прощават ти се греховете“ (Матей 9:2). Този евангелски откъс се чете на Шеста неделя след Петдесетница. Текста в зографията на гръцки е: „Ο ΧΣ ἰώμενος τὸν ἐπὶ τῆς κλίνης φερόμενον παραλυτικόν“ и се превежда: „Иисус Христос изцелява разслабения, носен на постелка“. В Дионисиевата ерминия чудото е наречено: Христос изцелява разслабления в един дом.“

Има още →