Николинка Климукова

Темата за чудесата[1] притежава универсална актуалност във всички времена, включително и днес, защото те доказват Неговата божествена същност[2] и са прояви на любовта и милосърдието на Господ към човека. Бог извършва чудеса, за да укрепи вярата на първите християни. Но нима нямаме нужда днес да укрепим вярата си? Затова, като обръщаме поглед към Новата митрополия в Несебър, разпознаваме изографисани многобройни чудеса, интерпретиращи библейски текстове, които внушават важния извод: „Твоята вяра те спаси“ (Мк 5:34; Лк 8:48).

Най-ранните запазени паметници на живописта, които илюстрират евангелския разказ в два просторни цикъла на Чудесата и на Страстите (страданията) на Иисус Христос се намират в базиликата „Св. Аполинарий Нови“ в Равена[3] от VI век – времето на император Юстиниян, но ги намираме и в други представителни храмове на християнския свят – в Цариград, Палестина (Газа и Витлием), Сирия, Кападокия и дрги[4].  В доиконоборското изкуство, за доказателство на божествената същност на Спасителя Христовите чудеса се представят наравно с епизодите от Неговите страдания или Господските празници, но след победата на иконопочитателите те – ако изобщо са изобразени – заемат предимно страничните кораби в намален брой. Една от причините за това е, че базиликалния по план храм отстъпва място на куполната църква с план навписан кръст, поемаща по-малко изображения, които се прехвърлят в притворите или допълнителните параклиси[5].

Новата Митрополия в Несебър е трикорабна, триабсидна базилика, построена през XI век[6] и нейното пространство, както бе посочено по-горе, позволява включване на голям брой малки по размери изображения. Първоначално е посветена на Св. Богородица – Живоносен източник, което оправдава интереса към чудотворната тематика[7]. Католиконът на църквата, наречена през XVIII-XIX век „Св. Стефан“, е преизписан в 1599-та година, и тук е представен изключително пълен цикъл с Христовите чудеса за поствизантийската живопис от българските земи през XVI век.

Авторите, писали за Новата митрополия, посочват факта, че тук има значителен брой изобразени Христови чудеса и обвързват това с посвещението ѝ на Божията майка, но не разглеждат подробно целият цикъл. Изследователите на храма[8] оценяват високата художествена стойност на стенописите от 1599 година. Те посочват тематичната им обвързаност със Св. Богородица, на която първоначално е била посветена църквата. Преименуването ѝ на „Св. Стефан“ вероятно е станало в средата на по-миналия век, когато на източния бряг на острова е потънала едноименната църква и се е започнало строителство на нова Богородична църква, завършена през 1880 година. Многобройните сцени с чудесата на Иисус Христос, които са част от евангелския цикъл, подреден по стените на всички кораби, заемат предимно представителния и добре осветен централен кораб. Заедно с догматичните теми „Химн на Богородица[9]“ и „Богородица на трон с архангели“, символизиращи земната църква, чудотворните теми представляват идеята за посредничеството на Св. Богородица между хората и Бога[10]. Тука са изобразени почти всички познати от Евангелието чудеса: Христос изцелява слепи, хроми, сухоръки, паралитици, болни от воднянка, прокажени, душевно болни, възкресява мъртви, усмирява буря в морето. Чудотворният елемент е тясно свързан с култа към Св. Богородица, особено силен през XVI-XVII век[11]. Интерес представляват няколко сцени, които рядко се срещат през постпалеологовото изкуство, но ги има в Новата митрополия и в църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София. Една от тях е „Сватбата в Кана Галилейска[12]“.

Според Георги Геров[13] тематиката на иконографската програма е изключително богата и включва не само традиционното изписване на Великите празници и Страстите Христови, но и всички цикли, които показват дейността и чудесата Христови, описани в Цветния триод и неделните евангелия. Също виждаме сцени с Богородичното детство, Великите Богородични празници, старозаветни и новозаветни празници, литургически теми[14].

Обикновено в научната литертура се разглеждат заедно Деянията и Чудесата Христови[15], като някои автори не правят разлика между тях и приравняват чудесата с другите деяния на Иисус Христос. Трябва да имаме предвид, че само част от Чудесата Христови, описани в евангелските текстове, намират място в иконографската програма на църквите. Темата започва да се изобразява още в раннохристиянското изкуство и продължава своето развитие в по-късните епохи. Цикълът преставя епизоди от земния живот на Христос. В повечето случаи те не следват хронологията на евангелските събития или последователността, посочена в зографските наръчници[16] и се съчетават с други евангелскисъбития. В различна степен на запазеност има сцени с Чудеса в храмовете от българските земи от периода XV-XVIII век в притворите нахрамовете в Роженския манастир „УспениеБогородично[17]“,Черепишкия манастир „Успение Богородично[18]“ в „Св. Георги“ във Велико Търново и други. Итересен е паралелът със зографията в църквата „Успение Богородично“ в Зерват, Албания[19]. Виждаме, че цикълът с Чудеста е предпочитан в църкви, посветени на Св. Богородица.

Чудесата Христови в Новата митрополия в Несебър са изографисани доста компактно и образуват ясно заявен цикъл, акцентиран като важен, чрез разполагането му в олтара и главния кораб на наоса. По принцип те не се поместват в централната част на храма, заради подчертаването на литургичната значимост на Евхаристията[20], но тук тък виждаме как Чудесата допълват и обогатяват евхаристийното внушение. Тяхното изографисване в Новата митрополия в Несебър можем съвсем условно да разделим на две групи за тяхното по-добро изучаване и систематизиране. Едната група, според по-голямата си значимост, е разположена в олтара, а другата – в наоса. Там е обособен обширния цикъл Чудеса, в тематична връзка със Св. Богородица, която го фланкира от две страни: на изток в олтарната апсида е Св. Богородица с Младенеца Иисус Христос на трон, а на запад е песнопението „О тебе радуется“. Трябва да се уточни, че разделението на изображенията в олтара и извън е него е символично, защото те са взаимно свързани и обословени в общото хармонично звучене на православното богослужение, чиито неразделни страни са зографията и песнопението. В олтара се редуват сцени с Чудесата с други литургически, догматически и исторически теми, но в централния кораб на наоса вървят една след друга в два регистъра, подкрепени от образите на четиримата евангелисти, от чиито текстове са илюстрирани чудесните събития. Предствени са отделно няколко чудеса – две в южния и едно в северния кораби на църквата.

Има още →