Юри Илиев

Abstract

Worship in the early Christian church. Celebration of the Holy Eucharist on the first day of the week. Historical obout evidence of the early Christian church.

Key words: the holy eucharist, the early christian liturgy

The Holy Eucharist and the early Christian liturgy

Увод

Ранно християнското богослужение произлиза от древно-юдейското, като запазва връзката между Старозаветния и Новозаветния юдейски култ. „…раннохристиянското учение в по-голямата си част е било еврейско учение[1]“.Защото първите християни били юдеи, чиято практика била да се събират в Иерусалимския храм на молитва и поклонение. Новоповярвалите християни от езически произход избягвали да извършват поклонението си в Иерусалимския храм, защото не били приети от юдеите. „Елинистите отхвърлят поклонението в храма[2]“. И по този начин се сбъдват думите на Спасителя, според които Неговите поклонници ще се покланят с „дух и истина“ на всяко място (Иоан 4:21-24), а не само в Иерусалимския храм. През 70 година след Рождество Христово този храм бил разрушен напълно от римския генерал Тит, син на император Веспасиан. Първите християни от езически произход не посещавали храма, тъкмо заради езическия си произход и не им било позволено да влизат в него според юдейския Закон, затова те се събирали на богослужение по домовете на вярващите християни в Иерусалим (Деяния на светите апостоли 2:42-44).

Хипотезата е, че Новозаветната Раннохристиянска Църква поставя в центъра на богослужението си Иисус Христос, реално присъстващ в светата Евхаристия. „През цялата история Църквата е държала в центъра на своя живот и богослужение не само проповядването на Божието Слово, но също и празнуването на светата Евхаристия[3]“.

Целта на изследването е да докаже, че поучението на апостолите е основополагащо, но свeтата Евхаристия е в центъра и основата на Църквата Христова. Поставяме си задача да докажем, че по времето на апостолите „новата Пасха“ – светата Евхаристия се явява основополагаща за Ранната Църква, по начина по който това се случва на Тайната вечеря по време на юдейската Пасха (срв. Матей 26:17-18; Марк 14:12; Лука 22:7-8).

„Обичаят да се поставя Евхаристията в основата на богослужението и братството на Църквата, може да е бил вдъхновен не само от паметта на учениците за Тайната вечеря с Иисус, но също и от паметта на техните последователи[4]“.

Обектът на изследване е Свещеното Писание на Новия Завет и историческите свидетелства на светите Апостоли, записани в „Дидахи“ – („Учението на дванадесетте апостоли”), а след това съчиненията на техните ученици. След деня на Петдесетница ранните християни постоянно пребъдват, разчупват хляб по къщите, молят се и общуват помежду си и пребъдват в учението на апостолите (Деяния на светите апостоли 2:42-44).

1. В основата на богослуженията е светата Евхаристия

Ранната християнска Църква продължава своите събрания и постоянства в поученията на апостолите в Иерусалим, като основата на богослужението е светата Евхаристия. „Така от времето на светите апостоли проповедта е разбрана като благовестие, като съобщаване на добрата новина за спасението на света от злото, греха и смъртта, а смисълът на цялото богослужение винаги е бил разбиран като общение с Господ Иисус Христос чрез благодатния живот на църквата[5]“. Това е така наречената „мисионерска проповед“ за кръщение на повярвалите християни и за тяхното спасение. Но богослужебната проповед и светата Евхаристия е свързана с живота в Църквата: „…богослужебната проповед е постоянна и жива връзка на душите на верните, на пребиваващите в Църквата, със спасителното слово Божие, като по този начин ги съединява с Христос и ги води към пълноценен християнски живот[6]“.

Богослужебната проповед ни води към посвещение на Бога и на Църквата, като начин на живот чрез светата Евхаристия, както при раннохристиянската общност: – „…просвещаване на всички хора с християнското учение. Първото средство за това в църквата е проповедта [7]“. Проповедта е много важна за изграждане на християнската вяра в човека. „След Петдесетница светите апостоли и повярвалите в Христа все още продължавали да посещават ежедневното богослужение в Иерусалимския храм, като обаче се събирали и по къщите, гдето преломявали хляба, поучавали и благовествували за Христа (срв. Деяния на светите апостоли 2:46; 3:1; 5:12; 20:11). Може дори да се приеме, че и Пасхата все още продължавали да празнуват до някое време, макар че Евхаристията се явява, като – „нова Пасха“, отменяща и обезсилваща древно юдейската[8].“ Преломяването на хляба в първия ден на седмицата, всъщност се извършва в неделя (срв. Деяния на светите апостоли 20:7), (в богословските среди все още има спор относно неделния ден), но в свещения текст е ясно и разбираемо, че става въпрос за светото Причастие, – според някои богослови литургисти. И това е така. Съботната вечер приключва при залез слънце. „…когато свърши съботната вечер, те са били свободни да изминат разстояние, за да се съберат в къщата на друг вярващ, за да разчупят хляба[9].“ Да разчупят хляба в първия ден на седмицата (неделя) за светата Евхаристия в дома на някой от вярващите.

Плавният преход от юдейската Пасха към „новата Пасха“ (светата Евхаристия) представлява огромен интерес за някои богослови литургисти дори и днес. „Но в случая ни интересува въпросът в неговата същност – какво е било това преломяване на хляба, за което ни повествува дееписателят? Дали е било изпълнение на Господното поръчение, дадено на Тайната вечеря – „τοῦτο ποιεῖτε εἰς τὴν ἐμὴν ἀνάμνησιν“ (1 Коринтяни 11:24), или това са били братски трапези (chaburoth), израз на християнска любов и общност (срв. Деяния на светите апостоли 2:46; 4:32, 34, 35; Иуда 12; 1 Коринтяни 11:20, 21, 33)?[10]“. Преломяването на хляба „τῇ κλάσει τοῦ ἄρτου“ в Деяния на светите апостоли 2:42 се извършва по домовете на ранните християни, интерес представлява стихът в Деяния на светите апостоли 20:7, от който става ясно, че под „преломяването на хляба” се има в предвид светата Евхаристия.

За така нареченото „Господно събрание“ (ἐκκλησίαν), забелязваме да се споменава в Деяния на светите апостоли 20:7-11, където се посочва, че християните се събират в неделя, който ден е свързан с разчупването на хляба за светата Евхаристия на Христовото възкресение (срв. Матей 28:1; Марк 16:1-2).Тогава се извършва и преломяването на хляба с благодарение и чистосърдечна изповед на греховете.

Според Деяния на светите апостоли 20:7-11 светата Евхаристия се извършва в първия ден на седмицата (неделя), когато общността се събира за разчупване на хляба. Този аспект може да бъде предмет на интересно историческо–литургично изследване, свързано с светата Евхаристия: „Дори тук, а не в учредителния разказ, намират изначална схема на евхаристийното чинодействие. Едно сравнение между тия два случая и разказите за Тайната вечеря ни откриват забележително сходство в основните ходове и моменти, от които се вижда, че „преломяването на хляба“ в апостолско време е бил, собствено, повторение на онова, което Господ е установил на тая вечеря – светата Евхаристия; изпълнение на Господното поръчение: „τοῦτο ποιεῖτε εἰς τὴν ἐμὴν ἀνάμνησιν[11]“.

Разчупването на хляба („τῇ κλάσει τοῦ ἄρτου“) в контекста на текста в Деяния на светите апостоли 20:7-11, се отнася за светата Евхаристия в неделния ден, първия от седмицата (срв. Матей 28:1; Марк 16:1-2), а не само за братска трапеза или разчупване и ядене на хляб, от св. апостол Павел с благодарение (срв. Деяния на светите апостоли 27:35). „Втория случай – преломяването, което светият апостол Павел направил в кораба сред Средиземно море по време на бурята, колкото и иначе интересен да е, не ни дава основания да приемем, че тук свети апостолът е извършил Евхаристия или някаква форма на Евхаристия[12]“.

Светата Евхаристия се отслужва в съботите, а после вече започва да се извършва и в неделите. „За това ни пишат Плиний и Траян между 111-113 година след Рождество Христово. В историята са съхранени древни ритуали на Евхаристията, описани в „Дидахи“ или „Учението на дванадесетте апостола“, където в 14-та глава се дават наставления за Евхаристията: „В Господния ден, тоест неделя, събирайте се, преломявайте хляб и благодарете, предварително изповядвайте своите грехове, за да бъде чиста жертвата ви[13]“. Тази глава ни дава исторически свидетелства за съхранението на светата Евхаристия в Ранната Църква.

2. Исторически свидетелства за Ранната Християнска Църква

„Към тези творения спадат: „Дидахи“, съчиненията на св. Юстин Философ и на св. Ириней Лионски, епиграфите на Аверкий Иераполски и на Пекторий, съчиненията на Климент Александрийски и на Тертулиан. Апостолското предание на св. Иполит Римски, съчиненията на Ориген и на св. Киприан Картагенски, Дидаскалията на апостолите, Оксиринският папирус и някои гностически съчинения от III-ти век“…[14]. Евхаристийното събрание в неделния ден се състои от: четене на Свещеното Писание, проповеди, молитва, причастяване със светите дарове. До IV-ти век гонената Христова Църква извършва светата Евхаристия в катакомбите и след като християните се причастят, те носят по домовете си останалите частици от светите Дарове и се причастяват и там. „В най-стария християнски писмен паметник „Дидахи“ виждаме налице евхаристийните елементи виното (чашата) и хляба. Говори се за знанието, вярата и безсмъртието, което Отец ни е явил чрез Своя Син – Отрока Иисуса (Дидахи 9 и 10), за духовна храна, питие и вечен живот (9-та и 10-та глава). Св. Игнатий Антиохийски Богоносец (I-II век), който е ученик на св. апостол Иоан Богослов, пише: „Ония, които отхвърлят в Христа истинското човечество, се отдалечават от Евхаристията, понеже не изповядват заедно с нас, че Евхаристията е плът на нашия Спасител Иисуса Христа – тая плът, която е страдала за нас, и която Отец възкресил по Своята благост… Ясно е, по учението на Църквата, че както Синът Божий във въплъщението бил облечен в истинска плът и кръв, така и в Евхаристията се намират истинската Негова плът и кръв. Всяко друго учение, което е противно на това, е еретическо[15]“. Ученикът на св. апостол Иоан Богослов, св. Игнатий Богоносец, споделя, че ние изповядваме Тялото и Кръвта Христови на светата Евхаристия чрез хляба и виното и който не изповядва това учение, се възприема като еретик.

„Малко по-ясни са данните, които ни дава св. Юстин Философ (II-ри век)в своята Първа апология, 65-67 глави, и в „Разговор с Трифона юдеина“. И тук са налице основните евхаристийни елементи – хлябът и виното, като към виното е прибавен и нов елемент – водата. Те, обаче, след освещението, получават значение на тяло и кръв Христови[16]“. В своята Първа апология той допълва: „След това (след като новопокръстеният бъде поздравен с целувка, скоби мои) на предстоятеля на братята принасят хляб и чаша вода и вино; като ги вземе, той с името на Сина и Светия Дух въздава на Отеца на всичко хвала и слава и извършва подробно благодарение за това, че Той ни е удостоил с това… дякони дават на всеки от присъстващите да се приобщи с хляба, над който е извършено благодарение, и вино и вода и отнасят на ония, които отсъстват“ (65-та глава)[17].

В глава 66 той пише следното: „Тази храна у нас се нарича Евхаристия и никому другиму не се позволява да участва в нея, а само на оня, който вярва в истината на нашето учение и се е умил в банята за опрощаване на греховете и във въздържанието (Кръщението, скоби мои) и живее тъй, както е предал Христос. Защото ние приемаме това не като обикновен хляб или обикновено питие; но както Спасителят Христос, чрез Словото Божие, се въплътил и приел плът и кръв заради нашето спасение, тъй и тая храна, над която е извършено благодарение (освещение, скоби мои) чрез молитвата на Неговото Слово, и от която чрез уподобление (асимилация, скоби мои) нашата кръв и плът е, както ние сме научили – плът и кръв на въплътилия се Иисуса[18]“.

В глава 67 четем: „…В… (неделя, скоби мои) у нас става събрание… четат се, колкото позволява времето, сказанията на апостолите или писанията на пророците. След като четецът престане, прави словесно поучение и увещание да се подражава на тия прекрасни неща. След това всички заедно ставаме и възнасяме молитви. А когато свършим молитвите, както вече ви казах, се принася хляб и вино и вода, и предстоятелят също отправя молитви и благодарения колкото може. Народът изразява съгласието си с думата „амин“ и се раздава на всеки и става приобщаване с даровете, над които е извършено благодарение, а на отсъстващите се изпраща чрез дяконите[19]“.От описанието, което ранният християнският апологет в своята Първа апология (от 65-67 глава), се вижда ясно, че са светите дарове хляб и вино, които са предложени на светата Евхаристия в раннохристиянската църква (от II-ри век) – те не са обикновена телесна и проста храна (както твърдят, гностици (II-ри век), а по-късно павликяни (V-ти век), масалияни – поп Богомил (X-ти век), и след него Улрих Цвингли (XVI-ти век), че са образи и символи), а те са Тяло и Кръв Христови. Св. Юстин Мъченик и Философ описва също и Господното поръчение „това правете за Мой спомен“, как стриктно се изпълнява от раннохристиянската църква. Той подчертава също в Първата си апология, че светата Евхаристия е и тайнство. Както казва протопрезвитер Георги Флоровски: „Неизменността на християнската вяра е най-яркият знак и символ на нейната истина: няма нововъведения[20]“.

Светата Евхаристия и учредителните думи на Спасителя на Тайната вечеря, „това е Моето тяло, …това е Моята кръв… това правете за Мой спомен“, пребъдват довека и там няма никаква промяна. „И ако някои някъде по онова време са извършвали Евхаристията само с хляб и вода (вместо с вино), то това е било изключение, наложено от обстоятелствата, но не и правило във и за Църквата. „Затова ония, които са гледали на водата като на редовен евхаристиен елемент, като например еретиците (маркионити, акварии, енкратици), Църквата решително е осъждала[21]“.

Св. Ириней Лионски (II–III век) в своята книга „Против ересите“ (4, 5, 18) пише: „…Както хлябът, взет от земята, след призоваването на Бога върху него, не е вече обикновен хляб, но евхаристия, която се състои от две неща – едното земно и другото небесно, тъй също и нашите тела, когато се причащават в Евхаристията, не са вече тленни, но имат надежда за вечно възкресение… „Виното, взето от творението, Той (Христос, скоби мои) изповяда, че е Неговата собствена кръв, чрез която Той храни нашата кръв, и хляба, взет от творението, потвърди Той като Свое собствено тяло, чрез което храни нашите тела. Тъй като чашата с примеса от вино и вода и тварния хляб възприемат Словото Божие и така стават Евхаристия на Христовото кръв и тяло, от това, обаче, се храни и поддържа съществуването си субстанцията на нашата плът – как те (гностиците, скоби мои) тогава казват, че плът не е пригодена за Божия дар, за вечен живот, оная плът, която е подхранвана от тялото и кръвта на Господа и е член от Него? Защото, тъй казва и блажения Павел в посланието си до Ефесяни (5:30): „Членове сме от Неговото тяло, от Неговата плът и Неговите кости“, и това той казва не за един пневматически и невидим човек – духът няма кости, нито плът – но за тварността на действителния човек, която се състои от плът и сухожилия, и която се храни също от това питие, което е Неговата кръв, и се поддържа от този хляб, който е Неговото тяло[22]“. Виждаме тук въпросите, които поставя св. Ириней Лионски на заблудените гностици и техните твърдения, че светите дарове не са тяло и кръв Христови в светата Евхаристия – са несъстоятелни и небиблейски.

Св. Атанасий Велики (IV-ти век) поучава тези, които ще участват в тайнството свето Кръщение, следното за светата Евхаристия: „Ще видиш левитите (дяконите, скоби мои), принасящи хлябовете и чашата вино и поставящи ги на трапезата. И когато не са още станали молитвите и приношенията, хлябът и чашата са обикновени. Но когато се свършат големите (продължителните, скоби мои) и чудни молитви, тогава хлябът става тяло и чашата – кръв на Господа нашего Иисуса Христа… „нека идваме при извършване на тайнствата. Тоя хляб и тая чаша преди да са станали молитвите и моленията са обикновени. Но след като се отправят (към Бога, скоби мои) великите молитви и светите моления, Словото слиза в (върху) хляба  и чашата и стават Негово тяло[23]“. Св. Атанасий Велики в поучението си към новопокръстилите се християни им обяснява, че хлябът и виното в светата Евхаристия, след отправена молитва от свещеника към Бога, стават тяло и кръв Христови.

Св. Кирил Иерусалимски (IV-ти век) чрез въвеждащи мистагогически думи, които водят към познание на светите тайнства, обяснявайки литургията на св. Иаков, молитвата от анафората при пението „Свят, свят, свят…“, пише: „После, след като се осветихме с тия духовни химни, молим човеколюбивия Бог да прати Светия Дух над прилежащите (дарове), за да направи хляба тяло Христово, а виното – кръв Христова. Защото всичко, което Светият Дух е докоснал, е осветено и претворено[24]“. Той пише в четвъртото мистагогическо слово: „Когато Сам Господ е казал определено за хляба: „Това е Моето тяло – кой след това ще се осмели да се съмнява в това? И когато Сам Той е потвърдил и изрекъл: Това е Моята кръв, кой ще се усъмни, и ще каже, че това не е Неговата кръв[25]“.

Св. Иоан Златоуст (IV-V век) казва за светата Евхаристия следното: „Христос присъства. Оня, Който е направил тогава една гощавка, Същият и сега прави тая. Защото не е обикновен човек Този, Който прави даровете да станат тяло и кръв Христови, а сам разпнатият за нас Христос. Свещеникът, стоейки и изричайки тези думи, извършва светата Евхаристия със силата на благодатта Божия. „Това е Моето тяло“. Тези думи превръщат даровете[26]“. Църковният учител екзегет казва, че евхаристийните дарове, Той (Христос) ги прави на тяло и кръв Христови.

Св. Григорий Нисийски (IV-ти век) 37-та глава на Великата катехиза, посветена на светата Евхаристия, пише: „Хлябът, както говори апостолът, се освещава чрез Словото Божие и молитвата. Той става хляб на Словото не чрез ядене и пиене в течение на много време, но изведнъж се превръща в тяло на Словото, както е казано от Самото Слово, че това е Моето тяло[27]“.Хлябът се освещава чрез Словото и молитвата, това е тялото на Христос.

Блаженият Теодорит (V-ти век) в диалог между просяк и православен излага учението за претворяване на хляба и виното в тяло и кръв Христови. В този диалог просякът пита православния: „Как ти наричаш принесения дар, преди да бъде осветен от свещеника?“ На този въпрос православният отговаря: „Хляб от семето!“ Просякът: „А след освещаването, как се наричат тия неща?“ Православният: „Тяло Христово и кръв Христова![28].“ Хляб от семето е принесеният дар, а след молитвата е тяло Христово и кръв Христова.

Св. Иоан Дамаскин (VIII-ми век) дава по-точно и систематично обяснение за светата Евхаристия: „Ако Божието Слово е живо и действено, което е пожелал Бог, е направил, когато е казал: „да бъде светлина“ и биде, „да бъде твърд“ и стана;… ако небето и земята, водата, и огънят, и въздухът, и човекът са били направени чрез Словото Божие, ако Самото Слово Божие, както е пожелало, е станало човек и безсъмнено е взело за Себе Си от светата Присно Дева чиста и непорочна кръв и плът, нима не може да направи хляба Свое тяло и виното – Своя кръв?… Бог е казал: „Това е Моето тяло, Това е Моята кръв“ и – „Това правете за Мой спомен!“ И чрез Неговата всемогъща повеля това става (ще става), докато Той дойде. И чрез освещението идва дъжд над това ново земеделие – осенителната сила на Духа. Защото Бог чрез действието на Светаго Духа, е направил всичко, което е сътворил, така и сега действието на Светаго Духа извършва това, което е свръхестествено и което може да бъде разбрано само чрез вяра. „Как може да бъде това“, казала св. Дева Мария, „когато мъж аз не познавам?“, на което архангел Гавриил отговорил: „Дух Свети ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени“. И сега питаш: „Как става хлябът тяло Христово и виното и водата – кръв Христова?“ Аз ти казвам: „Дух Свети слиза и извършва това, което е свръхестествено[29]“.Какъв подход, каква мъдрост, какво тълкуване прилага св. Иоан Дамаскин за светата Евхаристия? Започва от сътворението на света и го свързва със светата Евхаристия, хляба и виното, претворени в тяло и кръв Христови от Твореца чрез учредителните евхаристийни думи: „това е Моето тяло“ и „това е Моята кръв“. След това дава за пример Пресвета Богородица и Присно Дева, въплъщението на Бог Слово (Христос) в плът и кръв, и го свързва със светата Евхаристия, хляба и виното, претворени в тяло и кръв Христови. И непорочното зачатие на Дева Мария (действието на Светия Дух в нея) го свързва със светата Евхаристия, как Светият Дух претворява хляба и виното в тяло и кръв Христови. Богородица ражда Божия Син, Господ Иисус Христос.

Заключение

Ранната християнска Църква продължава своите събрания и постоянства в поученията на апостолите в Иерусалим и основата на богослуженията е светата Евхаристия. Има исторически свидетелства за съхранението на светата Евхаристия в Ранната Църква. До IV-ти век гонената Христова Църква извършва светата Евхаристия в катакомбите и след като се причастяват, те носят по домовете си останалите частици от светите Дарове и се причастяват и там. „В най-стария християнски писмен паметник „Дидахи“ виждаме налице евхаристийните елементи виното (чашата) и хляба. Говори се за знанието, вярата и безсмъртието, което Отец ни е явил чрез Своя Син – Отрока Иисуса (срв. Дидахи 9 и 10), за духовна храна, питие и вечен живот. Учредителните думи на Господ Иисус Христос на Тайната вечеря в светата Евхаристия – „това е Моето тяло… това е Моята кръв“, Свещеното Предание на апостолите и Свещеното Писание, светите апостоли и църковните бащи и учители в техните съчинения и трудове, заедно с излезлите решения на Вселенските събори относно светото Причастие, ни потвърждават автентичността на Раннохристиянската апостолска Църква и нейния богослужебен живот. Тя се е придържала към светото Предание на апостолите, „Дидахи“ и „Дидаскалия“, Свещеното Писание и учредителните думи на Христос на Тайната вечеря в светата Евхаристия – „това е Моето тяло… това е Моята кръв“ (Матей 26:26-28), които потвърждават светите апостоли и евангелисти в своите Евангелия (св. апостол Матей; св. евангелист Марк; св. евангелист Лука; св. апостол Иоан Богослов (6:54-56) и апостолски послания (св. апостол Павел в 1 Коринтяни 11:23-25), както и църковните бащи и учители, техните съчинения и решенията на Вселенските събори (на първи, трети и седми) за светата Евхаристия. Всичко друго, различно от това учение за светата Евхаристия, са ереси и заблуди, от които трябва да се пазим.

Използвана литература

Св. Атанасий Велики. Боговъплъщението. PMGr. т. 26 (2) col. 1325.

Св. Кирил Йерусалимски. PMGr. 33, col. 1113 и 1116. Катех. 23.

Св. Кирил Йерусалимски. IV Mystag, Cyrill Hierus, PMGr. col. 1097.

Климент Александрийски. „Стромати“ I. 19. MPGr, 7, 8, col. 813. Св. Йоан Златоуст. PMGr. 49 col. 380.

Св. Иоан Дамаскин. „Точно изложение на православната вяра“, кн. IV. PMGr. 94. col. 1140, 1141.

На кирилица

Александров, доц. д-р Андриан. Проповед, проповедник, слушатели. Изд. „Librum“, С., 2018.

Глубоковский, проф. д-р. Н. Николай. Православие по его существу. Лекции по Священному Писанию Нового Завета. М., 2005, с. I.

Кожухаров, Макариополски Епископ Николай. Светата Евхаристия (Произход и същност на св. Евхаристия). Синодално издателство, С., 1955.

Милаш, еп. д-р. Никодим. Православно Църковно Право. Изд. Печатница „Св. С.“., С., 1904.

Чифлянов, протопр. Бл. Православна литургика. Университетско издателство “Св. Климент Охридски“. С., 2008.

На латиница

The New Jerome Biblical Commentary. Raymond E. Brown, S. S. Union Theological Seminary, New-York, NY Joseph A. Fitzmyer, S.J. (emeritus) Catholic University of America, Washington, DC Roland E. Mgrphy, O.Carm. (emeritus) The Divinity School, Duke University, Durham, NC Prentice Hall, Englewood Cliffs, New Jersey 07632, 1990.

The Anckor Bible Dictionary. Vol. K-N. David Noel Freedman. Hardcover – June 1, 1992.

THE INTERNATIONAL STANDARD BIBLE EN CYCLOPEDIA. FULLY REVISED. ILLUSTRATED. IN FOUR VOLUMES. VOLUME THREE: K-P. Geoffrey W. Bromiley, Everett F. Harrison, Roland K. Harrison, William Sanford LaSor, Lawrence T. Geraty, Edgar W. Smit, Jr. William B. Eerdmans Publishing Compa ny Grand Rapids, Michigan, 1986.

Bo Reicke, Die Mahizeit mit Paulus auf den Wellen des Mittelmeeres, в „Theolog, Zft“, Helf 6, 1948.

Периодични печатни издания

Флоровски, протопрезвитер Георги. Съборността на Църквата. – В: Библия, Църква, Предание. Православно гледище. Т. I, С., с. 125.

Черниговскаго, (Гумилевскаго) архм. Филарета. „Житiя святых, чтимыхъ православнной церквию…“ С. П. Б. 1900. м. декемврий, 20 ден.

Електронни интернет издания

Пономарев, Вячеслав. Справочник. раздел 3, част 2, (www.azbuka.ru) (последно видян на 28.02.2023).

__________________________________________________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 31 (36) нова серия, с. 53-63, Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив 2025. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. The New Jerome Biblical Commentary. Raymond E. Brown, S.S.Union Theological Seminary, New-York, NY Joseph A. Fitzmy er, S.J. (emeritus) Catholic University of America, Washington, DC Roland E. Mgrphy, O.Carm. (emeritus) The Divinity School, Duke University, Durham, NC Prentice Hall, Englewood Cliffs, New Jersey 07632, 1990 р. 1341.

[2]. Ibid.

[3]. The Anckor Bible Dictionary. Vol. K-N. David Noel Freedman. Hardcover – June 1, 1992, p. 361.

[4]. THE INTERNATIONAL STANDARD BIBLE ENCY CLOPEDIA. FULLY REVISED. ILLUSTRATED. IN FOUR VOLUMES. VOLUME THREE: K-P. Geoffrey W. Bromiley, Everett F. Harrison, Roland K. Harrison, William Sanford LaSor, Lawrence T. Geraty, Edgar W. Smit, Jr. William B. Eerdmans Publishing Company Grand Rapids, Michigan, 1986, p. 164.

[5]. Глубоковский, проф. д-р Никанорович, Николай. Православие по его существу. Лекции по Священному Писанию Нового Завета. М., 2005, с. I.

[6]. Александров, доц. д-р Андриан. Проповед, проповедник, слушатели. Изд. „Librum“, С., 2018, с. 96.

[7]. Милаш, еп. д-р. Никодим. Православно Църковно Право. Изд. Печатница „Св. София“, С., 1904, с. 418.

[8]. Кожухаров, Макариополски Епископ Николай. Светата Евхаристия (Произход и същност на св. Евхаристия). Синодално издателство, 1955, с. 89.

[9]. същност на св. Евхаристия). Синодално издателство, С., 1955, с. 89. The New Jerome Biblical Commentary. Raymond E. Brown, S.S.Union Theological Seminary, New York, NY Joseph A. Fitzmyer, S.J. (emeritus) Catholic University of America, Washington, DC Roland E. Mgrphy, O.Carm. (emeritus) The Divinity School, Duke University, Durham, NC Prentice Hall, Englewood Cliffs, New Jersey 07632, 1990 р. 1341.

[10]. Господното поръчение, дадено на Тайната вечеря, което обяснява св. апостол Павел на Коринтската църква в (1 Коринтяни 11:24) – „τοῦτο ποιεῖτε εἰς τὴν ἐμὴν ἀνάμνησιν“. Кожухаров, Макариополски Епископ Николай. Светата Евхаристия (Произход и същност на св. Евхаристия). Синодално издателство, 1955, с. 89.

[11]. Кожухаров, Макариополски Епископ Николай. Светата Евхаристия (Произход и същност на св. Евхаристия). Синодално издателство, С., 1955, с. 90.

[12]. Bo Reicke, Die Mahizeit mit Paulus auf den Wellen des Mittelmeeres, в „Theolog, Zft“, Helf 6, 1948, p. 401-410.

[13]. Пономарев, Вячеслав. Справочник. раздел 3, част 2, (www.azbuka.ru) (последно видян на 28.02.2023).

[14]. Чифлянов, протопр. Бл. Православна литургика. Издава Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 2008, с. 15.

[15]. Черниговскаго, (Гумилевскаго) архм. Филарета. „Житiя святых, чтимыхъ православнной церквию…“ С. П. Б. 1900. м. декемврий, 20 ден, с. 337-338.

[16]. Кожухаров, Макариополски Епископ Николаи. Светата Евхаристия (Произход и същност на св. Евхаристия). Синодално издателство, С., 1955, с. 90.

[17]. Пак там.

[18]. Пак там, с. 90-91.

[19]. Пак там, с. 91.

[20]. Флоровски, протопрезвитер Георги. Съборността на Църквата. – В: Библия, Църква, Предание. Православно гледище. Т. I, С., с. 125.

[21]. Климент Александрийски. „Стромати“ I. 19. MPGr, 7, 8, col. 813.

[22]. Кожухаров, Макариополски Епископ Николай. Светата Евхаристия (Произход и същност на св. Евхаристия). Синодално издателство, С., 1955, с. 95.

[23]. Св. Атанасий Велики. Боговъплъщението. PMGr. т. 26 (2) col. 1325.

[24]. Св. Кирил Иерусалимски. PMGr. 33, col. 1113 и 1116. Катех. 23.

[25]. Св. Кирил Иерусалимски. IV Mystag, Cyrill Hierus, PMGr. col. 1097.

[26]. Св. Иоан Златоуст. PMGr. 49 col. 380.

[27]. Св. Григорий Нисийски. PMGr. 49 col. 97.

[28]. Кожухаров, Макариополски Епископ Николай. Светата Евхаристия (Произход и същност на св. Евхаристия). Синодално издателство, С., 1955, с. 96.

[29].Св. Иоан Дамаскин. „Точно изложение на православната вяра“, кн. IV. PMGr. 94. col. 1140, 1141.

Изображение: авторът Юри Илиев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gPb