Проф. д-р Иван Г. Панчовски

Не само поезията, но и науката често пъти взема образи от природата и сполучливо ги отнася към човешкия живот, за да направи една или друга негова страна и проява по-жива, по-нагледна в съзнанието. Художествената и научната стойност на аналогията е безспорна, разбира се ако не се злоупотребява и прекалява с нея.

Когато се прави опит да се установят различните възрасти на човешкия живот, които притежават нещо типично и се подчиняват на особени закономерности, използва се между другото аналогията с годишните времена. Така се говори за пролет, лято, есен и зима както в природата, така и в човешкия живот. Тази аналогия се прокарва не само със завидна научна последователност и обоснованост, но и с доста голяма художественост от известния френски медик проф. д-р Виктор Поше.

Както всяко годишно време, така и всяка човешка възраст има своя ценност и красота. Свежата пролет, т. е. младостта, радва с подвижност и игривост, с изящност и пластичност, с пробуждащи се сили, които обещават много и будят големи надежди. Знойното лято, т. е. зрялата възраст, е изпълнена с производителни и творчески сили, протича в напрегнат труд и упорито творчество, богата е с много дела и големи постижения. Но какво да се каже за есента на живота? Тя несъмнено е сериозна възраст, време е на истинска зрелост, което е пълно с отговорност както за дейността през него, така и за идващата след него зима на живота с очертаващия се на далечния хоризонт залез.

Есента на живота, която обикновено обхваща съществуването на човека от 50-тата до 70-тата му година, е извънредно интересна възраст. На нейното изследване от биологическо и медицинско гледище е посветена прекрасната книга на споменатия френски хирург проф. д-р Виктор Поше. Този учен още в предисловието на книгата си е представил есента на живота като критична възраст не само за жената, но и за мъжа. Препоръките, които се дават в това съчинение, са прекрасни. Те вдъхват на човека оптимистична вяра, защото му посочват сигурни средства, чрез които той може при всички обстоятелства да си осигури щастливо дълголетие чрез разумно хранене, телесни упражнения, грижи за дробовете, храносмилателните органи и нервната система.

Ръководството на хигиената и медицината никога не трябва да се пренебрегва и отхвърля, защото чрез него се развива и поддържа тялото на човека в добра форма, придобиват се животворни качества, запазва се здравето. Вярно е, че тялото, здравето и силите му са условие за развитието и усъвършенстването, за бодростта и творчеството на духа. Нали още древните римляни чрез Ювенал са осъзнали мъдрата максима: „Mens Sana in corpore sano“ — „Здрав дух в здраво тяло“. Като не се отрича влиянието на телесния организъм върху човешкия дух, не бива същевременно да се забравя и обратното влияние: на човешкия дух върху телесния организъм. Следователно истинската мъдрост еднакво изследва както тялото, така и духа на човека, за да се издигне до такава висота на знанието, от която ще може да създаде хармонично и творческо взаимоотношение и взаимодействие между телесните и душевните сили. Който постигне такава мъдрост и се ръководи от нейното знание, той ще бъде като твърда и непоклатна скала, в която се разбиват бурите на живота, без да могат да му нанесат нито физични, нито морални вреди.

Предлаганият тук поглед и размисъл върху есента на живота ще обърне внимание върху духовно-нравствената страна на тази, бих казал, не толкова критична, колкото сериозна и отговорна възраст от човешкия живот. Тази страна е извънредно важна поради простото обстоятелство, че човекът е не само телесен организъм, но и разумен дух, надарен с нравствена свобода и с поглед, устремен към съвършенството и вечността. Нещо повече, изключителното положение на човека в космоса и неговото достойнство като личност се обуславят от ръководната роля на духа в живота му.

През всяка възраст на човека песимистичният възглед е пагубен; но може би през есента на човешкия живот той е най-пагубен. През младежката възраст той е като че ли повече или по-малко чувствено настроение, което както бързо идва, така бързо и отлита. Дори тогава, когато от чувството е проникнал в ума и е получил някаква интелектуална обосновка, младежкият песимизъм пак остава повече модно увлечение и не може да хване дълбоки и здрави корени в биопсихичната структура на младия човек, защото тя със своя изблик на сили, със своите бурни устреми, със своите благородни и творчески пориви по начало е отрицание на песимистичния възглед и е изцяло оптимистично устремена. Не е така с човека в есента на живота му, особено когато той попадне под влияние на упадъчната литература и всекидневно поглъща нейната отрова. През тази възраст човекът наистина почва да чувства, ако не упадък на жизнените си сили, то поне уравновесен застой в тях, който след време неминуемо ще бъде нарушен и върху наклона на човешкото съществуване все по-ярко ще се очертават зарите от слънцето на живота, което неудържимо клони към заник. Но отровната песимистическа литература, като не схваща правилно човешкия живот, назначението, смисъла, призванието му, и го представя в невярна и преиначена светлина, отгоре на това го рисува в пресилени мрачни бои. Тази литература внушава на човека, че веднага, след като влезе в есента на живота си, не му остава нищо друго освен да мисли само за „прощалното сбогом“, което трябва да каже на младостта си и на „хубавото минало“, да се предаде безволно в ръцете на немощната старост, да се спуска неспирно по наклона към гроба и с ужас да чака смъртния час. Прокобните гласове от страниците на тази литература вещаят само мрачни перспективи, предвещават само несгоди, беди и нещастия, въобще искат да превърнат златната есен на земния живот в страшен и непоносим сезон. Под тяхно влияние някои заявяват подобно на Дориан Грей, герой на Оскар Уайлд: „щом застарея, ще се убия.“

В противоположност на това както обективните представители на опитната наука, така и трезвите философски, морални и религиозни мислители представят есента на човешкия живот като благоприятно време за полезна дейност, за нравствен възход и за духовно умъдряване. През тази възраст човешкият организъм разполага с още много жизнени сили, а човешкият дух постига такава зрялост, далновидност и прозорливост, че през нея могат да се направят най-големи завоевания в полето както на материалната, така и на духовната култура. Много важно е човек да се вдъхновява от възвишени идеали, да се възхищава от красотата на доброто, да вярва в победната му сила и той винаги ще чувства в себе си изблик от сили неспирно да се труди и да твори, никога не ще пада духом, никога няма да страда от скука, униние и отчаяние. Който с такова въодушевление, вдъхновение и решение на волята влезе в есента на живота си, нека бъде сигурен, че през нея ще може да постигне големи успехи и да пожъне много плодове. За здравия човек есента на живота е време на жизнена и духовна зрялост и умъдреност. Натрупаният опит е направил живота му по-уравновесен и по-устойчив. Придобитите умения и сръчности са му създали увереност в борбата с трудностите и той е станал по-продуктивен в трудовата си дейност. Неговият разум е достигнал своя разцвет, станал е трезвен, критичен и методичен във всяка работа и във всяко творчество. Неговият характер е победил увлеченията от моментните чувства, освободил се е от тиранията на страстите, превъзмогнал е колебанията на волята и се движи по установена положителна линия. Неговият дух е постигнал хармонично равновесие и сияе със своя блясък. Той държи здраво в ръцете си кормилото н направлява кораба на живота към успех и съвършенство.

В книгата си „Петдесетгодишната възраст“ д-р Буаже установява, че именно хората от тази възраст стоят по върховете на обществения и културния живот на човечеството. В тази възраст блестят големите политици и държавици, видните учени и лекари, знатните артисти и майстори, прославените писатели и художници. Гьоте е завършил класическото си произведение „Фауст“ на 81 години. Известният художник Тициан е нарисувал най-хубавата си картина на 97 години. Верди е написал две от най-изисканите си опери — „Отело“ и „Фалстаф“ — между 70 и 80-годишната си възраст. Л. Толстой, И. П. Павлов и И. В. Мичурин — тези гении на човешката мисъл са творили до последния миг на живота си.

След този общ поглед върху основната характерност на възрастта, която се означава като есен на човешкия живот, идва редът на някои особени характерности и конкретни препоръки.

Самопонятно е, че всеки човек трябва да се запази колкото се може по-дълго млад и дееспособен, да предотврати преждевременната старост и да възспре до най-крайната възможна граница появяването на старостта. В съвременната наука почва все по-упорито да се утвърждава мнението, че възрастта се обуславя в голяма степен от личната хигиена и дисциплина, от режима на храненето и трудовата дейност, от възпитанието и самовъзпитанието. Днес средната продължителност на човешкия живот е нараснала, а старостта е отложена и съкратена. Преди 200 години средната продължителност на живота на един французин е била 32 години, а днес тя е достигнала 67 години. Известно е, че Молиер говори за 40-годишните мъже като за старци. В резултат на непрекъснато подобряващите се условия на труда, бита и материалното благополучие на населението средната продължителност на живота у нас и в Съветския съюз се увеличава непрекъснато. У нас спрямо периода 1900—1905 г. тя се е увеличила с 28 години и през 1972 г. при жените е 72,7, а при мъжете 68,8 години. В Съветския съюз тя се е увеличила повече от два пъти: за половин век от 32 се е покачила на 69 години. Геронтологията, тази млада наука, която изследва проблемите на старостта, допринася да се води енергична и може да се каже доста успешна борба с преждевременното остаряване. Още в началото на нашето столетие големият руски учен проф. Иля Мечников бе изтъкнал, че остаряването не е нищо друго освен особен вид заболяване, което като всяка болест може да се лекува. Съвременната гериатрия, наука за лечение на старостта, разполага с доста ефикасни средства за борба против разрушителното действие на нормалното остаряване и против старческата немощ, както и за опазване здравето на възрастните хора. Напоследък се появиха в пресата редица съобщения за успешната дейност на букурещкия институт „Пархон“: немощни старци са били действително възвърнати към жизнено и дееспособно съществуване. В Съветския съюз изучаването на проблемите на геронтологията се извършва в повече от 83 изследователски институти.

Разбира се, много по-добре е човек да се предпази от процеса на патологичното застаряване, отколкото да дочака неговото настъпване и тогава да се лекува. Едни от безспорните причини за преждевременното остаряване са отравянията на организма. Тези отравяния имат различни източници, например биологични процеси, неспазване цялостната хигиена, прекарване заразни болести, социални бедствия. Има отрови, чийто извор се намира в психиката на човека. Това са т. нар. душевни отрови. Всеизвестна истина е, че психичните състояния оказват влияния върху телесния организъм и върху неговото здраве. Всеки човек е имал много случаи да забележи, че бурните емоционални преживявания, т. нар. афекти, предизвикват небивало напрежение, а понякога и сътресение в телесния организъм: нервите са напрегнати, сърцето бие безредно, дишането се забавя, кръвта не циркулира правилно, лицето побледнява. При много голяма тревога или при силна уплаха косите на човека побеляват или окапват за извънредно кратко време. Нашият виден възрожденец и изтъкнат просветител св. Софроний Врачански разказва в автобиографията си „Житие и страдания грешнаго Софрония“, че от страха и тревогите, които преживял в турския затвор в Осман пазар (сега Търговище), цялата коса опадала от главата му. Не са съвсем редки случаите, когато прекомерно душевно вълнение и моментна силна скръб предизвикват дори внезапна смърт. Има цяла редица гибелни психични преживявания и състояния, които са същински болести на духа. Те обаче поразяват не само душата, но и тялото на човека, като по-бързо или по-бавно отравят организма му, правят го неустойчив в борбата с болестите и преждевременно го повалят в гроба. От тези гибелни психични преживявания и състояния най-опасни са: страхът и тревогата, гневът и вълнението, скръбта и меланхолията, натрапничавите идеи и маниите. Всички тези и сродни на тях силни чувствени преживявания смущават органичните функции и увреждат здравето. Установено е, че един пристъп на гняв и изживяване внезапен страх се равняват по вредност на едно напиване с алкохол. А всички продължителни отрицателни чувствени състояния като меланхолия, тревога, омраза, злоба нанасят поражения, които не са по-малки от тези на една продължителна инфлуенца. Особено гибелна е завистта. Тя пресушава жизнените сили на човека и разяжда здравето му като всеки смъртоносен и упорит микроб. Според думите на св. Василий Велики, „по-гибелна страст от завистта не може да се зароди в човешката душа. Тя по-малко вреди на околните, но е първо и домашно зло за този, който я има“. Завистникът непрекъснато се самоизтезава и бързо се самонаказва. Затова народът казва: „Който завижда, добро не вижда.“

Може би най-много пакости причинява постоянната нервна атмосфера, която човек сам си създава и с която всекидневно отравя и душата, и тялото си, докато най-после напълно се задуши. Може да се каже, че нервността е модерна болест, дори жизнена съдба на нашето поколение, на което е отредено да живее и да се труди сред гръмотевичното движение на машинния век и да обитава многолюдни градове. Разбира се, външните фактори допринасят за създаване постоянна възбуденост и напрегнатост, но тя прекомерно се усилва от вътрешните, моралните фактори и именно тогава уморява и изхабява жизнените, производителните и творческите сили на човека.

Нервната атмосфера може да бъде отстранена или поне обезвредена в голяма степен, когато човек издигне разума си в ръководител на своето поведение, когато дисциплинира чувствата и волята си, когато внесе предвидливост и ред във всекидневието си. Това се постига чрез добре обмислена сутрешна програма, в която се набелязват задачите през предстоящия ден, подредени според тяхната важност и неотложност, като така се организира дейността, че да се прави икономия на сили и да се пести време. След изтичането на деня човек трябва да си даде вечерен отчет за изпълнението на програмата. Установяват се евентуалните пропуски и неуспехи, проявява се самоконтрол и се прави самокритика — неща напълно необходими както за бъдещата успешна дейност, така и за постоянното самовъзпитаване и самоусъвършенстване.

Наред със сутрешната програма и вечерния отчет препоръчват се още две не по-малко важни и ефикасни мерки: съзнателно радостно настроение и съзнателно самовнушение. Духът на човека притежава неподозирани, дремещи сили, които всеки трябва да издири, открие и пробуди в себе си, за да ги впрегне в служба на живота и успеха си, на благополучието и щастието си. Ако чрез силата на своя дух човек си изработи светъл, оптимистичен поглед върху нещата, събитията и хората, той щe намери златния ключ, който води към съкровищата на трайната младост и душевния мир. Разбира се ние всеки ден можем да срещнем спънки и препятствия, да се сблъскаме с несгоди и неприятности, да получим огорчения от близки и далечни, да понесем удари на съдбата. Ала с вярата в доброто и в победната му сила, със светлата надежда в утрешния по-честит и по-благополучен ден ние можем да останем на такава духовна висота, на която ще бъдем недостъпни за униние и отчаяние. Който се движи в чистата и животворна атмосфера на благородните чувства, възпитава в себе си и постоянно проявява доброта, той възвисява душата си към лазурните простори на небесната синевина и се наслаждава от покоя на безкрайността и вечността. Пред тяхното лъчезарно лице бледнеят временните неуспехи и несполуки. Достатъчно е човек да се е вдъхновявал от възвишени мисли и светли чувства и да е положил всички старания за победата на доброто. Той може временно да не е постигнал никакъв видим успех или външният резултат от дейността му да е съвсем незначителен, но нима това може да помрачи светлия му дух, пленен от безпределната възвишеност и ценност на доброто, и да обезоръжи духа му, в който пламти непоклатната вяра в победата на правдата? Но в повечето случаи на добрия човек върви добре и никакво зло не може да смути светлия му дух и да помрачи ведрата му душа. Голяма жизнена правда има в следната мисъл на философа Иохан Цимерман: „Светът се отплаща всекиму така, както заслужава; ако му се усмихвате, и той ще ви отвръща с усмивка; ако се мръщите, и на вас ще се мръщят; ако запеете, ще бъдете повикани между другари, които пеят; ако проявите обич към света и ревностно търсите доброто в него, ще бъдете заобиколени от любещи приятели и природата ще изсипва в скута ви съкровищата на земята.“ Затова нека по-често греят усмивките, нека цъфти ведрото настроение! Творецът — казва Лесинг — най-много обича да гледа весело създание.

Ако към тази сила се прибави всепризнатата мощ на съзнателното самовнушение, което се практикува всекидневно, тогава човек непрестанно ще укрепва и утвърждава както тялото, така и духа си. Така ще се поддържа трайна младост, която се проявява еднакво в телесна бодрост и душевна свежест. Дори ако не се постигне особено подобрение на телесния организъм и повишаване телесното здраве, достатъчно ще бъде духовното завоевание, защото чрез него, от една страна, ще се постигне нравствен възход и, от друга страна, ще се избегне старостта на духа, която е по-тежко поносима, по-болезнена, по-жалка и главното неизмеримо по-гибелна, отколкото старостта на тялото.

Освен на споменатите стихийни, разрушителни и гибелни психични преживявания и състояния, които тласкат човека по нанадолнището на живота, застрашават душевното му равновесие и спъват духовния му възход, трябва да се обърне внимание върху някои слабости, недостатъци и пороци, които нападат човека най-вече през есента на живота му и са свойствени предимно на тази критична възраст. Проф. д-р Виктор Поше забелязва, че „демоните, които бродят около човека, достигнал петдесет или шестдесет години, са легион. Те са толкова многобройни, колкото са и наклонностите в душата на цивилизованите хора. Приемат най-различен вид, слагат си най-разновидни маски и се прикриват под най-неочакван лик, само и само за да ви предложат своите коварни дарове и да ви накарат да ги приемете. Всеки от тях има свой начин на действие, свои оръжия и хитрости. Всички обаче си служат с един общ стратегически принцип: да нападнат уязвимата точка на момента.“ А уязвими места има всеки човек и те извънредно лесно се намират и използват от демоните на изкушенията и съблазните.

Ако човек е немощен, той лесно се обезсърчава, уморява се от всяко усилие, бои се от труда, отвращава се от живота, лесно се препъва по житейския път и пада. Затова изкусителният демон не среща никакви затруднения да плени и погуби такъв човек. За него е достатъчно само леко да бъде раздвижен по наклонената плоскост, за да се плъзне по нея и все по-неудържимо да лети към пропастта. Лукавият измамник предлага на слабия човек великолепен избор от неща, които имат примамлив вид, ала всичките изтощават тялото и терзаят душата, докато накрая го превърнат в развалина.

Ако човек притежава силна природа и е дейна, борческа натура, също да внимава, защото демонът и него може да изкуси. Като погъделичка неговата мощ, здравина и издръжливост, той ще му предложи силни възбуди, опияняващи увлечения и похотливи страсти. Ако човек се поддаде на това изкушение и се впусне в бурен живот, той лесно ще се изтощи, ще се поквари и ще загасне и физически, и духовно. Изкусителният демон може да използва самонадеяността, в която често пъти изпада силният човек. Самонадеяността подценява силата на изкушенията и съблазните и надценява собствената съпротивителна мощ. Затова старозаветният мъдрец е изрекъл сентенцията: „Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян“ (Притч. 14:16). А апостол Павел наставлява: „Който мисли, че стои, нека гледа да не падне“ (1 Кор. 10:12).

Хората, които са навлезли в есента на живота си и вече се наклоняват към зимата, особено много са податливи на някои на вид незначителни слабости и недостатъци, които обаче похабяват вкуса им към живота и неговите радости и ги правят досадни, противни, дори непоносими за околните. От тези слабости и недостатъци на първо място да споменем за мърморенето, дърдоренето, злословието, заяждането, хапливостта, кавгаджийството. На второ място идва прекомерната грижа за себе си, за собственото си здраве и благополучие. Тази грижа затваря на човека очите и сърцето за другите, за техните права и нужди. Прекомерно загриженият за себе си лесно става жертва на скъперничеството. Тази злокобна страст основателно е наречена „най-пагубният порок на есента на живота“. Скъперничеството обезумява човека, пресушава сърцето му за всяко благородно чувство, превръща го в бездушен и ненаситен истукан.

Най-замърсеното блато, от което полазват през есента на човешкия живот всевъзможни чудовища и демони, е егоизмът. Няма по-голямо зло от това, когато човек си въобрази, че е центърът на света, около който трябва да се въртят всички хора. Според отвратителната логика и безобразния морал на егоиста, всички са длъжни към него, а той не дължи никому нищо. Неговите претенции са безбройни, безмерни и нескончаеми.

Онзи, който е съумял да напредне в живота, да си извоюва име и положение, през своя есенен сезон е изложен на опасността да се влюби в себе си и да се възгордее. Ако такъв човек не е бдителен и критичен към себе си, той лесно почва да гледа на себе си като на свръхчовек, на духовен аристократ или елит, а на всички други хора като на простосмъртни. Възгорделият се от успеха и опиянен от славата става жертва на суетата и пустословието. Той не се вслушва в мненията и преценките на другите хора, подхранва в себе си ненаситни амбиции, извършва глупости и нерядко става първопричина на големи катастрофи.

Най-честият спътник на човека, особено през късната есен на живота му, е самотата. Много от близките и приятелите на човека са се разделили с живота. Всяка година кръгът около него се стеснява и той трябва да се задоволи в най-добрия случай само със семействата на децата, роднините или приятелите си. Обаче тук се изисква много голяма внимателност, тактичност и деликатност. Възрастните хора не трябва да се бъркат в живота на по-младите, да им досаждат с нежелани, а понякога и неуместни съвети, наставления и напътствия, да ги отегчават с постоянното си и не винаги прилично присъствие. Така те могат да се направят нежелани и непоносими, да отблъснат от себе си по-младите, в дружбата с които биха могли да се радват на свежа и задушевна атмосфера.

От всички средства, които се препоръчват на човека, за да може да прекара свежа и плодовита есен на живота и да си приготви бодра и мъдра старост, най-ефикасни са две: трудът и добродетелта. Най-безполезното и безплодно и заедно с това най-досадно и непоносимо е едно лениво и празно старческо дълголетие.То не може да бъде въздигнато в цел и още по-малко в идеал.

Съвременната геронтология установява, че залогът за жизнеспособността на човешкия организъм и за зрялата младост е трудовата дейност. Вредно е както свръхнапрежението на силите, така и рязкото спиране на всяка обществена и полезна дейност. Ето защо на възрастните хора се препоръчва: в рамките на своята сила, способност и надареност да се отдават на полезна трудова дейност. С това те, от една страна, не ще бъдат в тежест на околните и, от друга страна, успешно ще се съпротивляват на демоните на есента, защото те пожънват най-голям успех сред хората, отдали се на празност и безделие. Който във всяка възраст от живота си и на всяко място чувства в себе си подтик към благородни и полезни цели и се отдава на труд за тяхното осъществяване, той никога не ще стане жертва на немощна старост и неговото земно съществуване ще бъде вечна пролет, от която ще премине направо в безсмъртието. Чрез труда човек запазва силите, здравето и бодростта си, неспирно се въздига и усъвършенства, създава радост и щастие както на себе си, така и на ближните си, преминава от времето във вечността със спокойна съвест и светла надежда, защото всеки, който се труди, е достоен и за временна, и за вечна награда.

Трудовата дейност върви ръка за ръка с добродетелта. Човекът се труди не заради самия труд, а за лично усъвършенстване и за осъществяване благороден, възвишен нравствен идеал. Така той никога не се връща назад, нито се спира, а постоянно се движи все напред и нагоре към сияйните върхове на съвършенството. Пустиня е не само сърцето, но и целият живот на човека, който не протича под сиянието на нравствения идеал, не се вдъхновява от неспирен стремеж към усъвършенстване и не служи на велики цели. Напротив, изпълва се с радост и щастие сърцето на човека, който се вдъхновява в живота си от възвишен нравствен идеал и неспирно се труди за неговото творческо осъществяване.

Най-висшето достойнство на човека, което поражда повишено и окрилящо самочувствие, създава увереност в живота и предизвиква почит и уважение у околните, е моралният характер. Възвишените чувства, светлите пориви, добрите дела и добродетелите придават свежест и бодрост на човека, запазват младостта му, разхубавяват и одухотворяват лицето му. Нравствената красота е най-висша и мощна: тя прониква цялото същество на човека и излъчва из него някакво сияние, което привлича и пленява. Добротата, която обзема и владее душата, извършва същинско чудо в човека, който е лишен от телесна красота и външно благообразие. Тя влива възторг в лицето му и ведрина в очите му, придава бликаща духовност на израза и движенията му. Всичко това смекчава суровите и груби черти, дори ги осенява с благо очарование и затрогващо обаяние.

Когато по неумолимия закон на природата телесните сили на човека почнат да отпадат, да се огъват пред пристъпите на старостта, пак няма основание за униние и отчаяние. Тогава човек може да компенсира загубите с духовни придобивки и нравствени постижения. Човешкото тяло отпада и остарява, но човешката душа, която носи в себе си неспирни стремежи, която е обладана от светла вяра и крилата надежда, която блести от доброта и обич, вечно се подмладява със знание и мъдрост и се възвисява с добродетелност и духовност. „У старците има мъдрост, и у дълголетните — разум“ (Иов 12:12). Когато атинският мъдрец Солон бил запитан за тайната на силата и мъдростта си, той отговорил: те се дължат на това, че той всеки ден учел нещо ново. Най-важен е стремежът на човека към истината и правдата. „Онова — казва Лесинг, — което дава цена на човека, не е истината, която той притежава или мисли, че притежава, а искреното усилие, което той е направил да я постигне. Защото не чрез притежаването, а чрез търсенето на истината се разширяват силите му, в което единствено се състои неговото постоянно нарастващо съвършенство. Притежаването прави спокоен, ленив, горделив… Затова ако Бог би държал в дясната Си ръка цялата истина, а в лявата Си ръка — само винаги будния стремеж към истината, макар и с прибавката всякога и вечно да се заблуждавам, и би ми казал: „Избирай!“ — аз смирено бих паднал пред лявата Му ръка и бих казал: „Татко, дай! Чистата истина е само за Тебе.“ Чрез неспирните си духовни стремежи и завоевания, чрез окрилящата си вяра и светла надежда християните подобно на апостол Павел никога не падат духом: „Макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява“ (2 Кор. 4:16; срв. Гал. 6:8).

Няма основание човек да се плаши от старостта. Както всяко годишно време, така и всяка човешка възраст има своя ценност, красота и благотворност. Хората се страхуват от старостта, понеже виждат само нейните немощи, а не обръщат внимание на благата и добрините, които тя носи. Пред успокоения, умъдрен и издигнат поглед на напредналата възраст се откриват нови хоризонти, които в най-далечните си очертания се сливат с вечността. „Аз — казва френският поет, философ и историк Едгард Кине — очаквах старостта като някакъв леден връх, тесен и стръмен, обвит в мъгла. Всъщност забелязах около себе си безкраен кръгозор, какъвто никога не беше се разкривал пред очите ми“.

Накрая потребно е още да се отбележи, че не тялото, а душата съставлява сърцевината на човека. Колкото и големи грижи и старания да полагаме за здравето, издръжливостта и дълголетието на тялото си, то все пак един ден ще повехне и ще се предаде на тление. Не е така с душата: тя може да е вечно млада и бодра, защото пред нея са открити неограничени възможности и вечни чертози. Дори когато човешкото тяло се превърне в развалина, човешкият дух може да плува в безбрежната небесна синевина, да завоюва нови победи и да придобива нетленни съкровища, които ни молец поврежда, ни ражда разяжда, ни крадци подкопават и крадат (Мат. 6:20; Лук. 12: 33). Когато накрая залезът на земния живот се очертае на хоризонта, и тогава човешкият дух няма основание да унива, защото — да заключим с думите на Люси Малори — „къщата, в която живее човек, може да бъде разрушена и унищожена; но онова жилище, което си строи духът от чисти мисли и добри дела не се бои дори от вечността и нищо не може да повреди на живеещия в него“.
__________________
*Публикувано в Духовна култура, 1973, кн. 9, с. 19-27.

Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Авторът, проф. д-р Иван Г. Панчовски (1913-1987) е дългогодишен преподавател в Катедрата по Догматическо и Нравствено богословие в Богословския факултет при СУ, който от 1950 до 1991 година се нарича Духовна академия. След 1991 година отново носи старото си име Богословски факултет при СУ.

Изображение: проф. д-р Иван Г. Панчовски