Драган Бачев

След като на 25 септември 867 година патриарх Фотий бил отстранен от Константинополската патриаршеска катедра, от император Василий I Македонец (867-886), на патриаршеския престол бил възстановен Игнатий. Причините за това вероятно са били най-различни, но изследователите посочват като важна следната: нямало никакво съмнение, че името на Игнатий било почитано сред народа. Той бил страдалец за вярата при императора-иконоборец Лъв V Арменец (813-820), отличавал се с голямо благочестие, стоял начело на монашеството по това време, което се ползвало с уважение сред народа. Василий след като станал император, искал да направи нещо угодно на народа, за да го привърже към себе си и решил да възстанови на патриаршеската катедра Игнатий.

За Рим заминало посолство с писма от императора и от патриарх Игнатий. Император Василий І молел папата да изпрати свои легати в Константинопол за уреждане на църковните работи. Пратениците пристигнали в Рим, когато папа Николай І вече не бил жив. Приемникът му Адриан ІІ (867-872) останал доволен от този обрат на нещата. Съгласно желанието на императора, папата изпратил в Константинопол пратеници, които снабдил със свои писма.

Съборът бил открит на 5 октомври 869 година и имал десет заседания[1]. На Запад той получил името Осми Вселенски събор (869-870). На седмото заседание била произнесена присъдата над Фотий и неговите привърженици. Най-важната причина за осъждането му била, че бил възведен за патриарх направо от мирянин, което папата смятал за тежко нарушение на каноните. За по-голяма тържественост съдиите на Фотий подписали присъдата с евхаристийна кръв.

Скоро след събора на император Василий І и патриарх Игнатий се наложило да преодоляват сериозни трудности при взаимоотношенията си с Рим. В писмото си от 10 ноември 871 година папа Адриан ІІ поискал България в църковно отношение да мине под папската юрисдикция, тъй като на събора от 869 година било решено тя да остане към Константинополската патриаршия.

Изтокът отговарял с мълчание на папските искания относно България, но папите естествено не желаели да отстъпят. Папа Адриан ІІ починал, но приемникът му Иоан VIII (872-882) писал на патриарх Игнатий[2]: „Вече два пъти аз те увещавах с писма, да се задоволиш с Константинополския диоцез, който ти е даден по силата на авторитета на Римската катедра и кракът ти не бива да престъпва пределите на този диоцез… Но ти, затваряйки очи, безразсъдно потъпка определенията на светите отци, на своята благодетелка Римската църква, заплати с неблагодарност… и си присвои древната Римска епархия в Българската страна. Само за това ти напълно заслужаваш лишаване от църковно общение, но заради снизхождение ние за трети път се обръщаме към тебе писмено и те увещаваме… в течение на тридесет дни нито един епископ, нито един духовник, посветен от теб… да не остане в Българската страна… Ако в течение на тридесет дни всички, посветени от тебе или от твоите епископи, не напуснат страната и ти не се откажеш от властта си над страната… ти ще бъдеш отлъчен от Евхаристия и ще останеш в това положение толкова време, докато накрая не послушаш нашите декрети. Но ако, независимо от това, бъдеш упорит и непокорен, не направиш исканото, то, според съда на нашия апостолски авторитет, ще се лишиш от своя патриархат… и ще загубиш всички права на свещенството[3]”.

До пълен разрив между папата и патриарх Игнатий не се стигнало поради смъртта на престарелия патриарх.

Сега вече на всички станало ясно, че само Фотий с неговата огромна култура и богословски познания можел да защити независимостта на Константинополската църква от папските домогвания. Три дни след смъртта на Игнатий, на 26 октомври 877 година Фотий бил възстановен на патриаршеския престол. Император Василий І отправил посолства до източните патриарси и до папа Иоан VIII (878 година), чрез които молел за снемане присъдата на Фотий, която съблазнявала някои при новото възшествие на последния на патриаршеската катедра в Константинопол. Решено било да бъде свикан събор в столицата, който да възстанови достойнството на Фотий и на който задължително да присъстват папски легати. Посолството предало на папа Иоан VIII писма от патриарх Фотий и от императора. За съжаление тези писма не са достигнали до нас. Те до известна степен са възстановени, отчасти благодарение отговорите на папата, отчасти върху основата на други документи[4].

Доколкото може да се съди, писмото на Фотий било написано в такъв дух, от който се вижда, че той ни най-малко не се съмнявал в потвърждаването на избора му от папата. Що се касае до писмото на императора, то говорело за общото желание, папата да влезе в църковно общение с патриарх Фотий, чрез което Константинополската църква да постигне така желания мир. Императорът, също така, молел папата да изпрати свои легати на събора, който предстояло да бъде свикан в Константинопол за утвърждаване избора на Фотий. Да признае Фотий за патриарх, за папата не било лесно. Това означавало да се подрони авторитета на събора от 869 година, който бил смятан на Запад за Осми Вселенски, да се обезсмислят декреталиите на папите Николай І и Адриан ІІ срещу Фотий  и така нататък.

Своите отговори на горепосочените писма на императора и на патриарха, папата успял да изпрати едва през август 879 година, по независещи от него причини. Отговорите на папата съществуват в две редакции – едната е заимствана от Ватикански кодекс,   а другата от гръцки кодекси. Тези редакции не са еднакви по съдържание. Трябва да се признае, че Ватиканската редакция изглежда по-автентична[5]. В писмото си до императора папата ясно и решително изказва своето съгласие Фотий да заеме патриаршеската катедра: „Ние признаваме патриаршеското достойнство на достопочтения Фотий и му заявяваме за нашето общение с него”. Папата посочва, също така, че е желателно той да получи духовната юрисдикция над България[6].

В писмото си до Фотий папата в дружелюбен тон пише: „Ние сега узнахме твоето настроение и сме напълно убедени, че ти сега си ни напълно предан… Ти трябва да се оправдаеш пред събор и според обичая да изпросиш неговото снизхождение, и тогава нашето благоволение ще бъде над тебе”. Иоан VIII не забравя да напомни на Фотий и за Българската църква: „Със силата на апостолския си авторитет ние забраняваме в бъдеще всякакво църковно посвещение за България от страна на Константинополските патриарси…[7]”

Решено било да се свика събор в Константинопол през 879 година. Той бил открит през ноември 879 година, а завършил своята работа на 13 март 880 година. Председателствал на събора самият Фотий. Присъствали трима папски легати: Павел, епископ на Анкона; Евгений, епископ на Остия и Петър, презвитер римски и кардинал. Също така на събора присъствали упълномощени лица от всички източни патриарси. Общият брой на иерарсите бил 383. Хергенрьотер казва: „Съборът, свикан от Фотий като цяло представлявал наистина величествено явление, каквото не били виждали от времето на Халкидонския вселенски събор[8]”.

Ще опишем дейността на събора от 879 година, като се ръководим от актовете на този събор. Трябва да кажем, че актовете на събора са били, а даже и досега са предмет на спорове. Имало е време, когато се е изказвало мнение, че съборът от 879 година не е съществувал в действителност и че неговите актове са били изцяло съчинени с помощта на творческата фантазия на патриарх Фотий. Такова било мнението на учения грък от XVII век Лъв Аляций, който приел католицизма. Той написал цяло съчинение по този въпрос под заглавие „De octava sunodo Photiana” (Romae, 1662). Но този възглед през същия XVII век бил опроверган от Иерусалимския патриарх Доситей, който издал актовете на събора с бележки против Аляций. Оттогава в историческата наука няма възражения срещу този събор[9]. Но за сметка на това пък, в по-ново време, редица западни учени изказват мнения, че актовете на събора са минали през ръцете на Фотий и са били изменени и променени в негов личен интерес и в интерес на Константинополската църква. Без да се впускаме в подробности ще отбележим, че при четенето на актовете не може да не направи впечатление, че някаква ръка е привела всичко в хармоничен вид. И без съмнение това е била ръката на Фотий. Но трябва да се каже, че редакторът видимо се е погрижил да подреди мислите на ораторите, да изглади стила, но едва ли е изменял или променял самото съдържание на съборните деяния. Ако Фотий беше постъпил по този начин, то той непременно би зачеркнал много от онова, което и днес четем в тези актове. Например, в актовете намираме такива думи на папските легати: „Папата е глава на всички Църкви” или „Властта да връзва и да развързва Фотий е получил от папата[10]”.

Денят, в който е бил открит съборът от 879 година, признаван понякога на Изток за Осми Вселенски[11] е неизвестен. В актовете не се споменава кога е било проведено първото заседание. Може да се каже само, че то се е състояло преди 17 ноември, тъй като на тази дата се е провело второто заседание.

На първото заседание присъствали папските легати. Председателствал патриарх Фотий. Между тях и патриарх Фотий били разменени приветствия, след което реч произнесъл Захарий, митрополит Халкидонски. Легатът Петър, след като изслушал тази реч, казал: „Благодарим на Бога за всичко и да извърши Той полезното за всички”. Легатът казал още, че той и неговите спътници са изпратени от папата за да отстранят съблазънта в Константинополската църква и, че папата и патриарх Фотий съставляват една душа и едно тяло. В знак на своето единение с патриарха, папата му изпращал като подарък богослужебни одежди: омофор, фелон и други. Легатът Петър казал още, че онези от игнатианите, които не искали да влязат в общение с Фотий, щели да бъдат отлъчени от Църквата. Първото заседание завършило с многолетие за императора, за императорския дом, за папа Иоан VIII и за Фотий[12].

Второто заседание се състояло на 17 ноември и било по-тържествено от първото. Председателствал патриарх Фотий. Легатът предложил да бъде прочетено писмото на папата до император Василий І. Че папите могат да постъпват, като се съобразяват с потребностите на Църквата и да смекчават строгостта на църковните правила, както постъпил папата с Фотий – това се доказвало в писмото с изречения на някои папи и примери от древните времена. След това папата твърде решително признавал възстановяването на Фотий на патриаршеската катедра: „Приемете го всички, приемете го без всякакво съмнение; никой не трябва да се осланя на събора, който бил против Фотий (става дума за събора от 869 година)[13]”. Било прочетено и писмото на папата до Фотий. Папата изразявал надежда, че мъдростта и милосърдието на патриарха ще сложат край на разделението и също така съветвал Фотий да бъде снизходителен към онези епископи, привърженици на Игнатий, които го признаят за патриарх. Папа Иоан VIII внушавал на Фотий да връща длъжностите и епархиите на тези епископи.

Легатът Петър останал удовлетворен от обясненията на патриарх Фотий относно посочените епископи и заявил, че е получил заръка от папата да помоли патриарха, занапред последния да не изпраща палиум в България и да не посвещава духовни лица за тази страна. Фотий отговорил, че високо цени мира и предпочита братската любов пред всичко друго. Съборът се изказал, че не е негова работа да определя границите на отделните патриархати и че това трябва да се извърши по-късно във времето.

Било прочетено писмо на Александрийския патриарх до императора и на Антиохийския, и Иерусалимския патриарх до Фотий, относно неговото възстановяване на патриаршеската катедра. В своите писма те заявявали, че винаги са смятали Фотий за свой съепископ. Членовете на събора заявили: „Ние знаем, че източните патриарси никога не са прекратявали общението с Фотий”. Легатите и упълномощените от източните патриарси лица изразили радост по случай възстановяването на мира в Църквата и въздали хвала на папа Иоан VIII и на патриарх Фотий[14]. С многолетие в чест на императора завършило второто заседание на събора.

Третото заседание се състояло на 19 ноември в присъствието на същите лица, които били и на предишното заседание. То било открито с предложение от страна на легата Петър, да бъде прочетено послание на папа Иоан VIII, адресирано до епископите на Константинополския църковен окръг и до останалите църковни окръзи на източните патриарси. В писмото си папата засягал два важи въпроса: за ръкополагането на епископи направо от миряни и за църковната юрисдикция над България. Относно първия въпрос папа Иоан VIII  отбелязвал, че така е бил избран патриарх Тарасий Константинополски и някои други лица, които се оказали пастири с високи достойнства, но все пак това е противно на църковните правила и трябва за в бъдеще да бъде забранено. За България папата пише, че тя трябва да бъде под римска юрисдикция.

На въпроса за България членовете на събора отговорили по следния начин: „Що се касае до прославата на църквата, всичко това ние ще приемем и ще пазим завинаги, а що се касае до други работи, неподлежащи на нашето решение, а на императорското, то тях ги предоставяме на неговата воля”. Легатът Петър не бил удовлетворен от този отговор[15].

Митрополит Прокопий Кесарийски произнесъл реч, в която доказвал, че не бива да се порицава обичая да се избират понякога епископи от миряните: „Западните посочват правила на Сардикийския събор (ІV век), но в тези правила се забранява да се избират за епископи само такива миряни, които са обременени с богатство или имат адвокатска длъжност, а такива лица Източната църква никога не е възвеждала в епископско достойнство… Няма никаква полза да бъде предпочетен клирик или монах, който води живот, несъобразен с неговото звание, пред мирянин, който живее според евангелските предписания”. Митрополит Захарий Халкидонски казал: „Какви основания се вземат под внимание при забраната да се избират епископи от миряните? В този случай се има предвид опасността да бъде избрано на духовна длъжност такова лице, което недостатъчно е преуспяло в добродетелта и не се е усъвършенствало в нравствено отношение. Значи няма препятствие да бъде избран за епископ такъв мирянин, който се отличава с добродетели и е преуспял в нравите. Трябва да се припомни и онова, което е писал св. Василий Велики до Амфилохий Иконийски: „Може да бъде избран на духовна длъжност и неотдавна кръстен, ако такова лице като оглашен е водело благочестив живот[16]”.

По необясними причини папските легати не възразили на двамата оратори.

В края на третото заседание била прочетена, по предложение на легата Петър, инструкцията (Commonitorium), която папата дал на своите легати. Остава неясно, защо било допуснато публично четене на тази инструкция, защото една инструкция поначало има частно и даже тайно значение. След нейното прочитане членовете на събора изразили благодарност и хвала на легатите за това, че те вярно са следвали папските инструкции. С обичайното многолетие завършило и третото заседание на събора.

Между третото и четвъртото заседание на събора имало доста голям промеждутък – тридесет и пет дни. Четвъртото заседание се състояло на 24 декември 879 година.

Както става ясно от хода на събора преди четвъртото заседание, папските легати направили няколко опити да постигнат разрешаването на няколко въпроса от църковен характер, които особено интересували папите, но тези опити не довели до нищо. Затова легатите сметнали за нужно отново да внесат за разглеждане от събора на своите предложения, като ги изложили в пет отделни кратки глави[17].

В първата глава се казвало: „Предстоятелят на Константинополската църква не трябва нито да ръкополага духовни лица за България, нито да изпраща там палиум”. Отците на събора отново отговорили, че това не може да бъде решено от този събор и че то трябва да се реши от императорската власт. Дали папските легати са възразили, от актовете на събора не е видно, но те вероятно са се почувствали неудовлетворени.

Втората глава гласяла: „Никой мирянин не може да бъде избиран в бъдеще на Константинополската катедра”. Съборът не приел и това предложение на легатите. Против него преди всичко се изказали апокрисиариите на тримата източни патриарси. По този начин и второто предложение на легатите било отхвърлено от събора.

Третата глава гласяла: „Никой не трябва да бъде избиран на Константинополската катедра, ако принадлежи към друга Църква; Константинополският епископ трябва да бъде избиран само от презвитерите и дяконите, принадлежащи към тази Църква (ex cardinalibus)”. Членовете на събора отговорили: „Ако между нас няма достойни за патриаршеската катедра, трябва да се избират и от клириците на други градове, без да се ограничаваме с духовенството на столичната Църква”. И това предложение на легатите било отхвърлено от събора.

В четвъртата глава се споменавало, че което е извършено против патриарх Фотий, както на Римския събор при папа Адриан ІІ, така също и на Константинополския събор (869 година) при същия папа, следва да се смята за унищожено. Самò по себе си е понятно, че такова предложение било прието с голяма радост от участниците на събора и утвърдено от тях.

Петата глава от предложенията гласяла: „Онези, които досега се отделят от светата Църква и от патриарх Фотий и остават в схизматично заблуждение, се лишават от тялото и кръвта Христови, а така също от общение с вярващите, докато пребивават в своето заблуждение”. Членовете на събора отговорили: „Това е угодно на всички, Вие правилно съдите”. Заседанието завършило с обичайното многолетие за императора [18].

Петото заседание на събора се състояло на 26 януари 880 година. На него съборните отци решили да утвърдят авторитета на Седмия Вселенски събор. Патриарх Фотий предложил всички Църкви да приемат събора от 787 година за Седми Вселенски. Римските легати и по-точно легатът Петър заявили, че Римската църква винаги е приемала определенията на Никейския събор от 787 година, а сега ще го именува вече Седми Вселенски. Легатът провъзгласил: „Който не признава втория Никейски събор за Вселенски събор, за него – анатема”.

По инициатива на папските легати били приети три правила. Първото обявявало, че лишените от сан или анатемосани от папа Иоан VIII да бъдат наказани по същия начин и от патриарх Фотий, и обратното – наказаните от Фотий да се смятат за наказани и от папата. Второто правило обявявало, че ако някой епископ пожелае да приеме монашество, такъв занапред трябва да се откаже от архиерейското достойнство. Правилото не забранявало да се ръкополагат монаси за епископи, а забранявало необичайната практика, когато висше духовно лице приемало монашество, смесвайки по този начин в едно лице задълженията на началник и подчинен. Повод за съставянето на третото правило дали епископите, членове на събора. Те заявили, че някои миряни си позволяват да удрят и изпращат в затвора епископи и свещеници, макар и това да се случвало рядко. Съборът постановил, че ако някой мирянин си позволи да извърши такова нещо, следва да бъде анатемосан[19].

В края на петото заседание членовете на събора собственоръчно се подписали под актовете, които били написани на пергамент. От всичко това става ясно, че отците, които присъствали на събора, смятали това заседание като заключително, а останалите две заседания били нещо като допълнителни. Подписът на самия Фотий го няма, вероятно защото съборната дейност касаела главно неговата личност, а известно е, че в собственото дело никой не може сам да си бъде съдия. Заседанието завършило с многолетие за император Василий I и неговите синове, за неговата съпруга Евдокия, а също така за папа Иоан VIII и патриарх Фотий.

Шестото заседание било проведено на 3 март 880 година. На него присъствали императорът и неговите синове. Когато той заел, както било редно, председателското място, била прочетена негова реч до събора: „Разбира се, би било приятно, ние лично да присъствахме на заседанията на този свят събор, но ние не направихме това, за да не се открие възможност за злите езици да злословят за този събор, защото можеше да кажат, че съборът не е имал свобода, че признанието на Фотий за патриарх е станало принудително, че страхът пред императора е ръководел събора”. След това императорът в същата реч обявявал, че е съгласен да утвърди и подпише определенията на събора. Накрая той предложил като знак за единството, което господствало на събора да бъде провъзгласен тържествено някакъв образец на вярата, като отбелязал, че за тази цел най-подходящ би бил Никео-Константинополският символ на вярата. Всички приели това предложение[20]. След това протонотарият Петър прочел, очевидно подготвен отпреди това документ. След прочитането му всички присъстващи епископи обявили: „Така мислим и ние всички, в тази вяра трябва да се кръщава, тази вяра трябва да се изповядва при възвеждане в духовен сан. Който мисли иначе и допуска изменение в символа, този подлежи на отлъчване”. Папските легати не възразили относно забраната да се прибавя нещо към символа, от което става ясно, че по това време символът се е четял в Римската църква без добавката filioque. След това императорът и синовете му подписали съборните актове. Заседанието завършило с традиционното многолетие.

Последното, седмо, заседание на събора се състояло на 13 март 880 година. Председателствал патриарх Фотий. На това заседание публично и тържествено било прочетено онова, което било решено на предишното заседание. Папските легати възкликнали: „Който не иска да има общение с Фотий, жребият му е като този на Юда”. Всички присъстващи обявили: „Така мислим ние, това възвестяваме. Който не почита Фотий като Божи архиерей, този да не види славата Божия!” Провъзгласено било многолетие за император Василий І[21].

Така завършило седмото заседание, а с него завършил и съборът от 879-880 година. Хергенрьотер пише[22]: „С прослава на Фотий били открити заседанията на събора от 879 година, с неговата прослава те завършили”.

Папа Иоан VIII не останал доволен от решенията на събора, но той разчитал на помощта на византийския флот срещу сарацините, които обсадили Рим през 880 година и не изразил веднага своето неудоволствие. В писмо до императора, след отправените благопожелания и благодарности, папата споменал относно събора: „Ако нашите легати на този събор са направили нещо въпреки предписанията на апостолската катедра, него ние не приемаме и не утвърждаваме[23]”. В писмо до патриарх Фотий, папа Иоан VIII му напомнял, че той е станал отново патриарх благодарение на папското милосърдие и затова очаква от него преданост към папския престол. С тази цел той отправил в Константинопол своя легат Марин, който трябвало между другото да изиска решително от Фотий отстъпването на България. Но Фотий нямал намерение да прави никакви отстъпки, а император Василий І даже задържал папския легат тридесет дни под арест. Когато папата узнал за това, той решил да скъса връзките си с Константинопол. През 881 година папа Иоан VIII от амвона на църквата „Св. Петър”, с Евангелие в ръце, с голяма тържественост, в присъствието на многочислен народ, произнесъл анатема срещу Фотий[24].

Съборът от 879-880 година имал голямо значение, както за вътрешното положение на Константинополската църква, така също и за отношенията между Византия и Рим. Той сложил край на смутовете, които започнали от времето на събора от 869 година. От друга страна станало ясно, че вина за неуредиците имали папите с техните претенции да се намесват в делата на другите църкви заради своекористни цели. Затова било необходимо самият папа да бъде принуден да се откаже от предишните си действия спрямо Източната църква. Папата в лицето на неговите легати отменил насочените против Фотий и неговите привърженици разпореждания на предишните папи. Съществените страни от дейността на този събор са били насочени към това, да се докаже, че папата е също такъв патриарх, както и всички останали патриарси и че неговото първенство по чест не му дава правото по свой произвол да управлява цялата Църква[25].

____________________________________

[1]. Лебедев, А. П., История разделения церквей в ІХ, Х и ХІ веках, Спб., 2001, с. 100.

[2]. Labbeus, Sacrosanta concilia, t. IX, p. 63; Виж също: Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 160.

[3]. Labbeus, ibid., p. 64-65.

[4]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 169.

[5]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 171.

[6]. Labbeus, ibid., p. 133.

[7]. Labbeus, ibid., p. 142-143.

[8]. Hergenröther, J., Photius, Patriarch von Constantinopel, Bd. II, Regensburg, 1867, S. 462.

[9]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 175.

[10]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 177.

[11]. Там, с. 173.

[12]. Освен много доброто западно издание на Mansi с актовете на събора от 879 година, съществува още и гръцко издание в сборника на Иерусалимския патриарх Доситей, под заглавие „Τομος  χαρας”. Виж Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 182.

[13]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 185.

[14]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 192.

[15]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 192.

[16]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 193-194.

[17]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 203.

[18]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 203-206.

[19]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 208-214.

[20]. Лебедев, А. П., История разделения…, Спб., 2001, с. 216.

[21]. Sacrorum conciliorum nova et amplissima collectio, ed. J. D. Mansi, nouv. ed., t. XVII, P., 1899-1927, p. 520-524.

[22]. Hergenröther, J., Photius, Patriarch von Constantinopel, Bd. II, Regensburg, 1867, S. 524.

[23]. Labbeus, ibid., p. 181.

[24]. Hefele, C., J. v., Conciliengeschichte, Bd. IV, Freiburg, 2 Aufl., 1875, S. 468.

[25]. За по-подробно запознаване с въпроса: Болотов, В. В., Лекции по истории древней Церкви, т. І-ІV, М., 1994; Епископ Илия Минятий, Камень Преткновения, М., 1999; Norden W., Das Papstum und Byzanz, Berlin, 1903; Kühner, H., Lexikon der Päpste. Von Petrus bis Pius XII, Z.-Stuttg., 1956.

Първо изображение: авторът Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Източник на останалите изображения: Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7eD