Проф. д-р Дечко Свиленов

Какво е дал Израел на света?

Това е темата на моя доклад. Ние можем да поставим този въпрос и по друг начин: Какво от всичко получено са дали евреите на света? Отговорът гласи: те дадоха и дават много, далеч не всичко!

Те дадоха Евангелието на света, но без да товарят езическия свят със своята национална култура или с бремето на своя Закон и безброй предписания в него. По този начин християнството можа да се разпространи по целия свят (съгласно статистиката на ООН 33% от населението на Земята се манифестират като християни), докато само 0,07% от евреите са християни (т. н. месиански евреи, обединени в около 100 отделни църковни общества). Но да оставим с тази тема да се занимават богословите. Докато за езическия свят са били необходими 1900 години, за да се достигне този процент на християнизация, то Библията учи, че евреите ще приемат Иисус Христос при Неговото Второ идване, като народ ще се обърнат към Него – това значи невероятно по-бързо в сравнение с нас, някогашните езичници. Това означава още, че приемането на Месията Христос от евреите е дело на Самия Месия, дело на Бога, както пророк Захария пише: „и ще погледнат на Него, Когото те прободоха“ (12, 10).

Проф. д-р Дечко Свиленов

Уважаеми дами и господа, скъпи приятели на Израел,

Поздравявам всички присъстващи на това голямо събрание, посветено на Израел и благодаря сърдечно за възможността да бъда поканен като говорител. За мен е голяма чест, защото всяко докосване до страната Израел и до този народ дарява особена радост. Тази тема обогатява и освежава библейските познания и събужда спомени за места, събития и личности, които имат пряка връзка с християнската вяра и нейните ценности. Действително е голяма привилегия да се говори за една страна, която по особен начин е повлияла миналото, настоящето и бъдещето на човешката история и продължава да оказва влияние върху нея.

Благодаря на организаторите за личната покана, както и за свободата да определя сам настоящата тема.

Протоиерей Георги Флоровски

3.ТРОИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

1.Църковната памет е съхранила за свети Григорий името „троически богослов“. И това е характерно за него не само защото той цял живот е богословствал за Трои­цата в борбата си с лъжеучения и лъжеучители, но още и затова, че за него съзерцанието на Пресветата Троица е предел и средоточие на целия духовен живот. „Откакто за първи път, отрешил се от житейското – казва свети Григорий, – предадох душата си на светлите небесни по­мисли, и високият ум, въздигайки ме оттук, ме постави далеч от плътта и ме скри в тайниците на небесната скиния, оттогава взорът ми бе осиян от светлината на Трои­цата, нищо друго по-светозарно от която не си е предста­вяла мисълта ми, Троицата, която от превъзнесения Си престол излива върху всички общото и неизречено сия­ние, Която е Начало на всичко, което времето отделя от превисшето – оттогава, казвам ви, умрях аз за света и светът умря за мен“. Цялата молитвена лирика на свети Григорий е троическа лирика: „Троицата е моето размиш­ление и украшение“, възклицава той. И в залеза на жи­вота си се моли да стигне там, „където е моята Троица и Нейното съчетано сияние – Троицата, Чиито неясни сен­ки дори ме довеждат до възторг“…2.В учението за Светата Троица свети Григорий повтаря и развива мисълта на Василий Велики, когото признава за и нарича свой „учител в догматите“. Той из­ползва същата богословска терминология, но внася в нея по-голяма стройност и точност – и не се колебае да „новотвори имена“, когато това е нужно за яснотата и благо­честието. Заедно с това при Григорий много по-силно, отколкото при Василий се чувства прякото влияние на свети Атанасий особено в учението за Божеството на Све­тия Дух: „това, което преди на много Отци било дарува­но да утвърдят в догмата за Сина, това той боговдъхновено преподава впоследствие за Светия Дух“, казва за него свети Григорий. И при това в Троическото богословие на свети Григорий се чувства особена интимност на опита и прозрението. „Троицата наистина (воистину) е Трои­ца“ – това е основната мисъл на свети Григорий. „Воис­тину“, тоест реално. Името на Троицата, казва той, „оз­начава не сбор на неравни неща, но съвкупност на равни и равночестни“, съединени по естество и в естеството. Свети Григорий винаги подчертава особено силно съвършеното единство на Божественото битие и живот: „съвършена Троица от Три съвършени“. „Не успявам да помисля за Единия – казва той, – и веднага се озарявам от Трите. Не успявам да разделя Трите, и веднага се възнасям към Еди­ния. Когато си представям Едно от Трите, почитам Го като цялото. Когато съединявам в умосъзерцание Три­те, виждам едно светило, и не умея да разделя или измеря съединената светлина“. Троица в Единицата и Единица в Троицата, нещо повече: Тройствена Единица. „На Три безкрайни безкрайната съестественост“… Всяко от Три­те, съзерцавано самò по Себе Си, е Бог. „Един Бог, от­криващ се в три светлини: такова е чистото естество на Троицата“. Свети Григорий се стреми да опише тайн­ството на това естество. „Бог се разделя, така да се каже, неразделимо и се съчетава разделено, защото Божеството е Едно в Три, и Едното е Три, в Които е Божеството, или по-точно – Които са Божеството“ – както три слънца, съдържащи се едно в друго, са едно разтворение на свет­лината. Няма и не е възможно да си представим в Троицата някакво разсичане или деление, както няма раз­рив или деление между слънчевия диск и лъча. „Едно е Божеството и Една е Силата, Която се намира в Трите единично и обема Трите разделно, без различие по същност или естество, не нараства и не намалява чрез прибавяне или отнемане, навсякъде е равна, навсякъде е еднаква, както е една красотата и едно е величието на небето“… Харак­терни са мотивите на свети Григорий да отклонява тварните подобия по отношение на троическата тайна. Из­ворът, ручеят и потокът не са разделени от времето и съпребиваемостта им е неразделна, при разделение на трите им свойства. „Но побоях се, казва Григорий, да не би да допусна в Божеството някакво течение, което нико­га не спира (това е казано срещу Плотин) и да не би с това подобие да въведа числено единство“… Защото при течението на водата различието е „само в начина на пред­ставяне“. Слънцето, лъчът и светлината – тук е сложно­стта: (става дума за) слънцето и онова, което е от слънце­то. И такова подобие може да внуши мисълта, че цялата същност принадлежи на Отца, а другите Лица са само „сили Божии“, както лъчът и светлината – на слънцето. Въобще тварните аналогии именно затова са непригодни, защото в тях винаги присъства „мисълта за движение“, „за непостоянно и колебаещо се естество“, така че Троичността се свежда до ставане и изменение – точно това е непригодно. Защото, ако нещо е във времето, то не е Бог. Съзерцанието на Троицата в Нейното съвършено единосъщие и неслитност е безспорен факт от духовния опит на свети Григорий и той се стреми с някакво съзнание за своето безсилие да опише съзерцаваното с натрупване на образи, сравнения и антитези. Чувства се, че той именно вижда и описва, а не само размишлява. Чрез формулите на умозрителното Богословие свети Григорий изразява своя интимен мистичен опит. И за обясняването му при­бягва към средствата на неоплатоническата философия. „Ние имаме един Бог, защото Божеството е едно. И към Единия се възвеждат съществуващите от Бога, макар и да се вярва в Три; защото както Единият (от тях) не е повече, така и Другият не е по-малко Бог. И единият не е преди, а другият не е после: те и по воление не се отделят, и по сила не са делят; и всичко това, което става с дели­мите вещи, тук няма място. Точно обратното, накратко казано, Божеството в разделените е неделимо. Всяко от Тях поради тъждеството на същността и силата има точ­но такова единство със Съединеното, както и със Самото Себе Си. Такова е понятието за това единство, доколкото го постигаме. И ако това понятие е твърдо, то благодарим Богу за умозрението“… Троичността е някакъв кръгов­рат на Божественото единство, някакво движение на Вътребожествения живот. Свети Григорий дръзновено повтаря мисълта на Плотин: „Божеството се е изстъпило от еди­ничността по причина на богатството Си и е престъпило двойствеността, защото е свръх всяка материя и форма, и Се е определило в тройствеността поради съвършенство­то Си, за да не бъде оскъдно и да не се разлее до безкрай­ност – първото би показвало несъобщителност, второто – безпорядък.“ Това е почти направо от Плотин. И Григорий отъждествява: „И при нас е така“. Но веднага пра­ви уговорка: „Не се осмеляваме да наречем този процес излияние на добротата, както го нарича един от философстващите елини, който, философствайки за първото и второто начало, буквално се изразява така: „както чаша­та прелива през ръба“ (Еnn. V. 2. 1.).“ Свети Григорий отклонява такова тълкуване на Вътребожественото би­тие като някакво безлично движение. За него Троичността е израз на Божествената Любов: Бог е любов и Триединството е съвършеният израз на „единомислието и вътрешния покой“.3.Съвършеното единство на Вътребожествения живот се изразява преди всичко в безусловната извънвременност на Божественото битие. Бог е вечен по природа и е свръх всяка последователност и разделение. И не е достатъчно да се каже: Бог винаги е бил, е и ще бъде. И не е достатъчно да се каже: Той е, защото Той съсредото­чава в Самия Себе Си цялостното битие, което не е започ­вало и не ще се прекрати.“ И затова „ако отначало е бил Един, то били са Трите“. Защото Божеството „е съглас­но само със Себе Си, винаги е тъждествено, безколичествено, извънвременно, несъздадено, неописуемо, никога не е било и няма да бъде само за Себе Си недостатъчно“. В Божеството и в Божествения живот не може да се мис­лят или да се представят каквито и да било изменения, каквито и да било „деления на времето“. „Защото – казва Григорий – да се съставя Троицата от голямо, по-голямо и най-голямо, като от сиянието, лъча и слънцето (тоест от Духа, Сина и Отца)… това е такава стълбица на Божеството, която не води към небето, но низвежда от него“… С това се определя съвършената свръхвременност на отношенията на троическите ипостаси. „Не тряб­ва да бъдем такива любители на Отца, че да отнемаме от Него свойството да бъде Отец“- казва Григорий. – „За­щото чий Отец ще бъде, като отстраним и отчуждим от Него заедно с тварта и естеството на Сина!. Не бива в Отца да се умалява достойнството да бъде Начало на принадлежащото Му като на Отец и на Родител“. И продължава: „Когато казвам начало, ти не привнасяй вре­мето, не поставяй нищо по средата между Родилия и Ро­дения, не разделяй естеството с погрешното влагане на нещо между съвечните и съпребиваващите. Защото, ако времето е по-старо от Сина, то без съмнение Отец е ста­нал виновник на времето по-рано, отколкото на Сина. Иначе казано: битието на Отца и рождението на Единородния съвпадат – съвпадат неслитно. Рождението на Словото и изхождането на Духа трябва да се мисли „пре­ди всяко кога“ – Отец не е започвал да бъде Отец, защото битието Му не е започвало, и Той „от никого, дори от Самия Себе Си не е заимствал битие“. И затова Той е в собствен смисъл Отец, „защото не е заедно с това и Син“. Тук Григорий Богослов повтаря разсъжденията на свети Атанасий. Свръхвременността и съвечността на ипостасите не изключва зависимостта между тях. Синът и Духът са „безначални по отношение на времето“ и „небезначални по отношение на Виновника“. Но Отец не е повече първоначален от Тях, защото нито Отец, нито Те са под­чинени на времето. Синът и Духът са съвечни, но не са събезначални на Отца, „защото те са от Отца, макар и не след Отца“. Това тайнствено причинение е извън всяка смяна и възникване. В Троицата нищо не възниква, нищо не става, защото Божеството е пълнота, „безкрайно море от същност“. Свети Григорий подчертава цялата труд­ност и непредставимост на това различение, в което се заплитат „простодушните хора“, и добавя: „Истина е, че безначалното е вечно, но вечното няма необходимост да бъде безначално, доколкото се възвежда към Отца като към Начало.“ Григорий посочва, че засилването на дос­тойнствата на Втората и Третата ипостас е равнозначно на умаление на Първата: „Крайно безславно би било за Божеството някак вследствие на изменение на Своите съвети да дойде до пълнота на съвършенството Си“, „и да се отсече или отчужди каквото и да било, означава същото като да се отсече всичко и нагло да се въстане срещу цялото Божество“… „Кой Отец не е започвал да бъде Отец“, пита свети Григорий. И отговаря: „Онзи, чи­ето битие не започвало.“ По подобен начин и рождението или родеността на Сина съвпада с Неговото битие.4.Съвършеното и неизменимо единство на Боже­ственото битие определя единосъщието на Троическите ипостаси – „тъждеството на същността“. Но в единството на Божеството не изчезва различието на ипостасите. Един­ството на Божеството, както и според Василий Велики, за свети Григорий означава тъждество на същността и еди­ноначалие – от Отца и към Отца. В описанието на това „динамично“ единство се усещат плотиновски нотки. При свети Григорий този динамичен аспект преобладава – в това отношение той е по-близък до Атанасий, отколкото до Василий; и приемайки основното различаване на „същност“ и „ипостас“ като общо и частно, той сравни­телно рядко се осланя на него. „Ние почитаме единона­чалието – казва Григорий. – Не онова единоначалие, ко­ето се определя от единството на лицето (против Савелий), но онова, което съставлява равночестността на единство­то, единодушието на волята, тъждеството на движението и насоченост към Едното на Тези, които са от Едното – което е невъзможно в сътвореното единство“, тоест в това което е възникнало, сложно и производно. Всичко, кое­то има Отец, принадлежи на Сина; и всичко, което при­надлежи на Сина, принадлежи на Отца, така че „няма нищо собствено, защото всичко е общо, и самото Им битие е общо и равночестно, макар и битието на Сина да е от Отца“… Но не трябва „да се чества повече, отколкото е нужно“… Личните свойства на Трите са неизменими. Тези особености на Трите (ιδιότητες), разбира се, „различават не същностите, но се различават в една и съща същност“. Според свети Григорий понятията „ипостас“ и „особеност“ почти съвпадат. И наред с това той употребява като рав­нозначен израза: Три Лица (τρία πρόσωπα), което избяг­вал Василий Велики. По този начин Григорий сближава и отъждествява кападокийската терминология със запад­ната, отъждествява τρείς υποστάσεις ή τρία πρόσωπα. Све­ти Григорий се отклонява от Василий и при определянето на личните свойства. Той избягва названията „отчество“ и „синовство“, не назовава и „светостта“ като лично свой­ство на Духа. Обикновено той определя свойствата на Ипостасите така: нероденост, рождение и изхождане, αγεννησία γέννησις εκπόρευσις. Можем да смятаме, че той целенасочено употребява термина εκπόρευσις за обозна­чаване на личното свойство на Отца (тук отец Г. Флоровский вероятно има предвид, че по отношение на Духа Отец е „Този, от Когото изхожда Изхождащият“ – и следователно неродеността не е Неговото собствено лично свойство – б. p.), за да пресече евномианските спекулации за „неродеността като същност Божия“. Тер­мина εκπόρευσις той взима от Писанието („… Който из­хожда от Отца“, Иоан 15:26) отново с цел да предотвра­ти споровете и да избегне празните разсъждения за „братството на Сина и Духа“. И при това Григорий пред­пазва от търсене на точния смисъл на тези определения по аналогия с употребата им в областта на тварното. Само Троицата знае „какъв порядък има Сама в Себе Си“. Как е роден Синът? Как изхожда Духът? – Във всеки случай у Бога няма човешко раждане: „затова раждането смятай не за друго, но за Божествено“… Не може да се приравни несравнимото. „Ти слушаш за рождението. Не се опит­вай да узнаеш какъв е начинът на рождение. Слушаш, че Духът изхожда от Отца. Не любопитствай да разбереш как изхожда“… И още по-рязко: „Как? Това знаят роди­лият Отец и роденият Син. А другото е покрито с облак и е недостъпно за късогледството ти“… Ипостасните имена изразяват взаимните отношения на лицата: σχέσεις. Трите лица са три начина на битие, неслитно и неразделно, „самосъщо съществуващи“. И при това несравними, така че Единият не е нито по-голям, нито по-малък от Другия – така, както Единият не е нито по-рано, нито по-късно от Другия. „Синовството не е недостатък“ в сравнение с Отчеството и „изхождането“ не е по-малко от „рождението“. Именно в това се състои съвършената равночестност на Светата Троица: „цялата достопокланяема, цялата царствена, еднопрестолна, равнославна“… В изповядването на Трои­цата се изпълва пълнотата на Богопознанието. Свети Гри­горий напомня Кръщелния символ и пита: „В кого се кръщаваш? В Отца! Добре. Но това е по иудейски. В Сина! Добре. Това вече не е иудейско, но още не е съвърше­но. В Духа Свети! Прекрасно, това е съвършеното. Но просто в Тях ли се кръщаваш или в общото Тяхно име? Да, и в общото име. Какво е това име? Без съмнение, име­то на Бога… В това име вярвай, успявай и царствай (Пс.44:5)“.5.С особена сила свети Григорий разкрива Боже­ството на Духа. Това бил предмет на спорове и пререка­ния през 70-те години и на самия Втори Вселенски събор. „Сега питат – казва Григорий, – какво ще кажеш за Све­тия Дух? Откъде въвеждаш при нас чуждия и неизвес­тен от Писанията Бог? И това говорят дори онези, които умерено разсъждават за Сина“. „Едни почитаха Духа като действие, други – като твар, други пък – като Бог, а някои не се решаваха да кажат нито едното, нито другото – от уважение, както казваха те, към Писанието, което уж не било казвало нищо ясно за това. И затова те не почи­тат, но и не лишават от чест Духа, оставайки спрямо Него в някакво средно, а по-точно – в доста жалко положение. Дори от призналите Го за Божество едни са благочестиви само в сърцето, други пък се осмеляват да благочестват и с уста“. Сред този смут свети Григорий решително изповядва: „Дух, Дух – чуйте това – изповядван като Бог. Още казвам: Ти си моят Бог. И трети път възклица­вам: Духът е Бог“… „Досега нищо не е предизвиквало такова колебание във вселената“ – казва той, – „както дръзновението, с което ние провъзгласяваме Духа за Бог.“ При разкриването на единосъщната Божественост на Све­тия Дух свети Григорий следва Атанасий и се опира пре­ди всичко на кръщелната формула: Кръщението се из­вършва в името на Светата Троица, Троица неизменна и неразделна, единородна и равночестна… „Ако Духът не е достопокланяем, то ако тогава Той ме прави бог в Кръще­нието?“, пита Григорий… „Ако пък Той е достопокланя­ем, то как тогава Той не е досточтим? А ако е досточтим, то как тогава не е Бог? Тук едното се крепи върху друго­то: това е наистина златна и спасителна верига. От Духа ние имаме възраждането, от възраждането – възсъздава­нето и Божеството, от възсъздаването – познанието за достойнството на Възсъздалия.“ И затова „да се отделя Единият от Трите, значи да се безчести изповеданието, тоест и възраждането, и Божеството, и обожението, и надежда­та“. „Виждате ли – заключава свети Григорий, – какво ни дарува Духът, изповядван като Бог, и от какво ни лиша­ва, когато е отхвърлян.“ Духът е Светиня и източник на освещението – „светлина на нашия ум, идваща при чистите и правеща човека бог“. „Чрез Него познах аз Бога, Той сам е Бог и в този живот ме прави бог.“ „Аз не търпя да ме лишават от съвършенстване. Може ли да бъдем духов­ни без Духа? Причастен ли е на Духа онзи, който се кръщава в твар и съроб?“ Тук отново при Григорий се долавят доводите на Атанасий. За Духа свидетелства и Писанието – наистина прикрито и не твърде ясно, така че трябва „през буквата да се проникне във вътрешното“. Свети Григорий разяснява, че словата на Писанието не бива да се взимат пасивно и буквално. „От назоваваните неща някое не съществува, но е споменато в Писанието – отбелязва той, – друго го има, но не е споменато. Още някое не съще­ствува и не е споменато, и още друго го има и е казано за него.“ Казано е така: Бог спи и се пробужда – и това не е действителност, а метафора. И обратно: думите „нероден“, „безсмъртен“, „безначален“ и други не са взети от Писани­ето. Но е очевидно, „че макар и това да не е казано в Писанието, то все пак е взето от думи, които съдържат същото в себе си“. Не може, гонейки думите, да изоставяме нещата. Духът е действал в отците и пророците, озарявай­ки техните умове, предоткривайки им грядущото. И Духът е проповядван от пророците, и от пророк е предсказан де­нят на великото излияние на Духа върху всяка плът (Иоил. 2:28). Духът е вдъхновявал Давид и е поставял пророците (срв. Амос. 7:14). Духът свидетелствал за Христа. „Хри­стос се ражда – Духът предваря. Христос се кръщава – Духът свидетелства. Христос бива изкушаван – Духът Го възвежда. Христос явява Силата Си – Духът Го съпътства. Христос се възнася – Духът приемства“… И Спасителят възвестява за Духа постепенно, и върху уче­ниците Духът низхожда постепенно – ту творейки чрез тях чудеса, ту като им се съобщава в духването на Христа, и накрая низхожда в огнените езици. Целият Нов Завет е изпълнен със свидетелства за Духа, за Неговите сили и дарове. „Обзема ме трепет, когато представя в ума си бо­гатството от имена“- възклицава Григорий. – „Дух Бо­жий, Дух Христов, Ум Христов, Дух на синоположението – Той възсъзижда в кръщението и възкресението. Той духа, дето иска (Дух, идеже хощет, дышет, Иоан 3:8 – б. р.), източник на светлина и живот, Той ме прави храм (1 Кор. 6:19), прави ме бог, Той усъвършенства (τέλειουν), така че предваря кръщението и след кръщението е търсен. Той върши същото, което и Бог. Разделя се в огнените езици­те, разделя даровете, създава Апостоли, Пророци, Благовестници, Пастири и Учители“… Той е „другият Утешител“, тоест „като че друг Бог“. Макар и в Писанието да не е казано направо за Божеството на Духа, за това се говори тържествено и много. Свети Григорий обяснява недоизказаността на догмата за Духа в Писанието с домострои­телната постепенност на откровенията. Но и пълнотата на духоносния опит в Църквата също е откровение – и е Откровение на Духа, Който показва ясни признаци за Своята Божественост. На свети Григорий му се струва, че дори сред езичниците „най-добрите им богослови и най-доближаващите се до нас са имали представа и за Духа… но не се съгласявали с наименованието и го наричали световен Ум, външен Ум и други подобни“. Григорий, раз­бира се, има предвид Плотин и неоплатоническото поня­тие за Световната Душа. В Трактата си към Амфилохий Василий Велики пренася върху Светия Дух много от определенията на Плотин. В своето любомъдрие за Све­тия Дух свети Григорий подхожда аналитично: за Боже­ството на Духа той заключава от Божествеността на Не­говите Дарове. Но за него това е „състезателен“ метод, педагогическо богословие. В неговия личен опит Боже­ството на Духа се открива чрез съзерцанието на Троица­та. От истината на Троичността се открива непосредстве­но единосъщието на Духа. Затова именно свети Григорий не обозначава личната особеност на Духа като „святост“, което би имало икономиен смисъл, но говори за „изхож­дане“ (εκπόρευσις или εκπεμψις), което показва мястото на Духа в нерушимото триединство на Вътребожествения живот.4. ТАЙНАТА НА СПАСЕНИЕТО

1.Смисълът и целта на човешкия живот за свети Григорий е в „обожението“, в действителното съединение с Божеството. Това е възможно не толкова поради богообразността на „владичественото“ в човека, колкото чрез „човечеството на Бога“. От тази гледна точка точното учение за пълнотата на двете съединяващи се естества в Ипостасата и Лика на Богочовека получава изключител­на сотириологическа сила. Григорий следва Атанасий. Но ако свети Атанасий в аргументите срещу арианите под­чертава пълнотата и равночестността на Божеството в Богочовека, то свети Григорий в аргументите срещу Аполинарий особено рязко говори за пълнотата на човечеството. Това, което не е възприето, то не е изцелено, не е спасено – това е основната идея на неговата сотириология. И в полемиката с аполинаризма Григорий с особена яснота и сила разкрива догмата за „същностното“ съединение на „двете естества“ в един Богочовешки Лик – Едно Лице, εν πρόσωπον.2.Христос се ражда. Нарушават се законите на ес­теството. Горният свят трябва да се изпълни. „И аз ще провъзглася силата на деня: Безплътният се въплъщава, Словото се уплътнява, Невидимият става видим, Неосезаемият се усеща, Безлетният започва, Синът Божи става Син човешки“… Рождеството е Богоявление, теофания – „защото Бог се е явил на човеците чрез Рождение“… И не само се е явил. Въплъщението е „възприемане“ на човешкото естество. „Той възприема моята плът, за да може и образа да спаси, и плътта да обезсмърти“, казва свети Григорий. „Колко тържества ми дарява всяка тай­на Христова. И във всичките главното е едно – моето изпълване, възсъздаване и възвръщане към Първия Адам.“ Това е „ново смешение и чудно съразтворение“… „Щом човекът не станал бог, самият Бог в моя чест станал съвършен човек“, казва Григорий. „Бог отначало е прост. След това е свързан с човечеството, а после прикован от Богоубийствените ръце – такова е учението за Бога, встъпил в единение с нас“… Христос е въплътилият се Бог, а не обожен човек. В Христа, казва свети Григорий, „човешкото естество се е приобщило към всецелия Бог – не така, както пророкът или някой от боговдъхновените люде, които се приобщавали не към Самия Бог, а към нещо Божествено – но по същество така, че Бог е в чове­чеството както слънцето в лъчите“… Човечеството в Хри­ста е „помазано“ не само от действието, но и от всецялото присъствие на Бога. И от друга страна, Бог възприема всецялото човешко естество. „Накратко, заключава Гри­горий, в Спасителя има едното и другото“ – αλλο καί αλλο… И добавя: но „не единият и другият“, ουκ αλλος καί αλλος – „защото и едното, и другото са в съразтворение (εν τη συγκράσει), така че Бог се е въчовечил и човекът се е обожил, или по какъвто и друг начин да се каже“. Със самия избор на думите свети Григорий подчертава ин­тимността и пълнотата на съединението, в което обаче съединяващите се не изчезват“… Κράσις  и σύγκρασις (също както и μίξις) в еклектичния език на елинизма се проти­вопоставят както на поглъщащото сливане, σύγχυσις, така и на механическото събиране, παραθέσις… Κράσις, спо­ред обяснението на знаменития тълкувател на Аристотел Александър Афродизийски, означава „всецяло и взаимно съединение на две или повече тела така, че при това в съединението всяко запазва собствената си същност и нейните свойства“… Като пример най-често се посочва съединението на огъня и желязото. Този образ е навлязъл завинаги в съчиненията на Отците като символ на Бого­човешкото единство, макар терминологията впоследствие да се е изменила. Като философски термин той най-доб­ре изразявал православното разбиране на Богочовешко­то неслитно двуединство, единството на двете естества – докато не помръкнал от погрешната употреба (при монофизитите). В „съразтворението“ не се размива двойството и заедно с това единението е всецяло, κράσις δί̀΄ολου… Тоест едновременно и „Едно“ и „Две“ – в това именно е тайната на Христовия Лик: не две, но „един от две“… Све­ти Григорий отчетливо различава в Христа двоякото, „две­те естества“ – „естеството, което подлежи на страдание“ и „неизменяемото естество, което стои над страданията“, и в това е цялата сила на екзегетическата му полемика сре­щу арианите. „Защото е имало време когато Този, Когото презираш днес, е бил по-високо от тебе. Днес Той е човек, а е бил и несложен. Макар да е останал такъв, какъвто е бил, но е възприел и това, което не е бил.“ Свети Григорий проследява през цялата евангелска история това двойство, тази „тайна на имената“, тайната на двойните имена, на двойните знамения: яслите и звездата. Но всичките имена и всичките знамения се отнасят към Един и Същи – „Един Бог от две“… „Той бил смъртен, но бил Бог; от рода Давидов, но Адамов Създател; плътоносец, но безте­лесен; по Майка Си Дева описуем, но неизмерим. Ясли­те Го вместили, но звездата водела към Него влъхвите… като човек Той бил в борение, но като непобедим в трик­ратната борба е победил изкусителя. Като смъртен Той потъвал в сън и като Бог укротявал морето. Уморявал се от пътя, но укрепвал силите и коленете на изнемогващи­те. Молел се – но кой чул умилните молби на загиващи­те? Той бил Жертвата, но и Архиереят, Жрецът, но и Богът.“ Той е Едно Лице, Един Богочовек, Един Христос, Един Син – „не двама Сина“, както „лъжливо тълкува“ православното разбиране Аполинарий. Защото естества­та се съединяват по същност. И затова взаимно се про­никват едно от друго. Свети Григорий първи употребява термина κράσις, за да изрази силата на Богочовешкото единство – „съразтварят се и естествата, и имената, и преминават едно в друго по закона на срастването“… Раз­бира се, Божеството остава неизменно, но човечеството се „обожествява“. „По-силното побеждава“ – в това е ос­новата на единството на Христовия Лик. Под „обожествяване“ естествено, Григорий разбира не превращение на естеството, не пресъществяване, но всецяла причастност, съпроникнатост от Божеството. Човешкото есте­ство в Богочовека е обожено като начатък – защото това е човечеството на Бога. И по силата на „съразтворението“ имената са взаимопреносими. Свети Григорий особе­но настойчиво говори за страданията и смъртта на Бога. С това той изповядва единството на Богочовешкия лик. И по същата тази причина той настоява за името Богоро­дица: „Ако някой не признае Мария за Богородица, той е отлъчен от Божеството.“ Ясно е защо – защото пътят към обожението се открива за нас чрез единосъщното на нас човечество на Словото, обоженото чрез съразтворение и срастване с Бога.3.Аполинарий не можел да си представи как могат да се съразтворят в съвършено единство „две съвърше­ни“. Струвало му се, че ако в Христос Бог се съединява с пълната или „съвършена“ човешка природа, то ще се получат двама, „един и друг“, и Богочовешкото единство ще се окаже външно събиране. Такова събиране не може да бъде спасително. Разсъждението на Аполинарий се опи­ра на предпоставката, че всичко действително или „съвършено“ е ипостасно, че всяко естество се осъществява само в индивидите или в отделните особи. Затова, от една страна, пълнотата на човечеството в Христа предполага в Него човешко лице или ипостас; и обратно, от друга страна – единството на Богочовешкия лик означава един­ство на природата, предполага μίαν φύσιν. Затова, за да докаже действителността на Богочовешкото единство, Апо- линарий бил принуден да отрича „съвършенството“ или пълнотата на човечеството в Христа – „несъвършеното, съединявайки се със съвършеното, не поражда двойстве­ност“. Другата съотносителна възможност – да отрича пълнотата на Божеството в Христа, за Аполинарий е не­приемлива. Това би означавало пряк отказ от спасение­то. На него му се струва, и не без основание, че в такава крайност изпадат антиохийските богослови. Наред с това Аполинарий смята за невъзможно съединението на два ума – между две начала на мисъл и воля е неизбежно противоборството. И това е още повече така, защото чо­вешкият ум е по природа греховен. По такъв начин той отрича в Христос човешкия ум, свободен и лесно подви­жен – според него Христос е възприел само одушевената плът, само тялото и душата, но не и „духа“, не и „ума“… Това е именно „въплъщение“, не „въчовечаван. Аполинарий е трихотомист и трихотомически определя, че в Христос плътта и душата са човешки, а „духът“ – Боже­ството на Словото. Оттук човечеството на Христа е само подобно, а не единосъщно на нас. При това в Христос плътта (одушевената) е „съсъществена“ на Божеството, защото сама по себе си тя не може да съществува, тя е отвлеченост, съществува само в Словото, което я е приело в Себе Си при съединението. Във всеки случай Аполинарий отрича за човечеството на Христа всяка възможност за самодвижност. Той е само оръдие, орган на Словото. Единство от движимо и двигател, пояснява той в духа на Аристотел. Свети Григорий не се спира върху философ­ските предпоставки на Аполинарий, не оспорва неговото отъждествяване на природа и лице: φύσις и υπόστασις. Обръща се към сотириологическата идея на Аполинарий и я опровергава. Той се стреми да покаже, че именно при предположенията на Аполинарий спасението е невъзмож­но, защото не се извършва истинско съединение. „Ако в Него плътта е без ум, то аз съм излъган – възклицава той,- кожата е моя, но чия е душата?“ Свети Григорий подчертава неразложимото единство на човешката при­рода – човекът не може да се разлага на части. Всъщност аполинаристите отричат човека: „отхвърляйки човека и вътрешния образ чрез въвежданата от тях нова и само видима обвивка, те очистват само видимото в нас… и като въвеждат повече призрака на плътта, отколкото действи­телната плът, въвеждат такава плът, която не изпитва нищо свойствено на нас, дори и това, което е свободно от гре­ха.“ Свети Григорий справедливо отбелязва: „Божество­то само с едната плът още не е човек.“ И така „въплъще­нието“, което не може да бъде наречено „въчовечаване“, не е спасително. „защото това, което не е възприето – не е изцелено, но каквото се е съединило с Бога, то е и спасе­ното. Ако Адам е паднал с едната си половина, то само половината му е възприета и спасена. Но ако е паднал всецяло, то той се е съединил с всецяло Родилия се и все­цяло се спасява.“ „Не може да се приписват на Спасителя само едни кости и жили, и облик човешки“, възкликва Григорий и заключава: „запази целия човек и присъедини Бо­жеството“. На недоумението на Аполинарий „как могат да се съвместят двама съвършени“, свети Григорий отговаря, че това „съвместяване“ не трябва да си го представяме телообразно. Телата наистина са взаимно непроницаеми и „съсъд от един медимн не ще вмести два медимна“. Но не е така в областта на „мисленото и безтелесното“. „Гледай: и аз вмествам в себе си душа и ум, и слово, и Духа Свети. И още преди мен този свят, тоест тази съвкупност на види­мо и невидимо, е вмествал в себе си Отца и Сина и Духа Свети. Такава е природата на Всичко умопредставляемо, че то не е телообразно и неразделимо се съединява с по-­добрите на себе си и с телата. И много звуци се вместват в един слух и зрението на мнозина се спира на едни и същи видими предмети, и обонянието – едни и същи обоняеми. Но сетивата не се свиват и не се изместват едно от друго, и усещаните предмети не се намаляват от множе­ството усещащи“. Разбира се, съединението на Бога и човека е тайна. Но ние можем да я доближим до разби­рането си и при това именно само при условие на отрича­ното от Аполинарий възприемане на човешкия ум. Умът в човека е висшето и Богообразното и именно с ума може да се съедини Бог, Височайшият Ум – като „с най-близък и най-сроден“… Ако съединението на двата Ума е неизследимо, то все пак не е противоречиво. А предполаганото от Аполинарий съчетание е невероятно: във всеки случай то по необходимост ще се окаже външно. „При тях има еднородна обвивка и зрелищно лицедейство“: Бог е „под завесата на плътта“, но не е Богочовек. Позоваването на греховността на ума не е убедително: нима не е греховна и плътта. И освен това нима не заради изцеляването възприема Бог човешкото естество… „Ако е възприето по-лошото, за да се освети чрез въплъщението, защо да не се възприеме и по-доброто, за да се освети чрез въчовечаването. Ако тленността е приела в себе си закваската и се е превърнала в нова смес, то как и образът да не приеме в себе си закваската и да не се съразтвори с Бога, като се обожи чрез Божеството.“ Не се ли получава при аполинаристите, че от целия човешки състав само умът е окон­чателно неизцелим, съвършено презрян и осъден. Свети Григорий отговаря на това, като ги упреква в телопоклонничество – „ти си поклонник на плътта, защото предста­вяш човек, който няма ум“. Напротив, ако умът се нуж­дае от изцеление, той повече от всичко може да бъде из­целен като образ Божи. Именно „възстановяването на образа“ е смисълът на човешкото спасение и Словото идва при човека именно като Първообраз при образа. Тук христологията на свети Григорий се слива с религиозния му идеал. Той противопоставя на теорията на Аполинарий не толкова едно богословско разсъждение, колкото изповеда­нието на вярата. И за своята вяра той намира толкова ясни слова, че сякаш предусеща по-късните формули от V век („две природи“ и „едно лице“).4.Спасението за човека е в съединението с Бога. Но с въплъщението на Словото спасението още не завър­шва. С особена сила свети Григорий подчертава изкупи­телното значение на Кръстната смърт. В нея е висшето благо и висшият дар Божи – „страданието на Бога, Агне­ца, заклан за нашите грехове“. Кръстът е Жертва – „очи­стване не на малка частица от вселената и не за кратко време, но на целия свят и навеки“. Свети Григорий особе­но силно подчертава жертвения характер на смъртта на Спасителя. Той подробно съпоставя тази жертва с прооб- разните жертви от Стария Завет. Кръстът е жертвопри­ношението и Христос е истинският Агнец и Жрец, Примирител и Архиерей. И това е Жертва и откуп, λύτρον… Христос приема върху Себе Си целия човешки грях и затова страда, „изобразявайки в Себе Си нас“, „като Гла­ва на цялото тяло“. Това не е просто заместване – вме­сто нас. Свети Григорий се стреми особено рязко да изрази великата интимност на приемането и усвояването на нашата клетва и грях от Спасителя и го назовава с непреводими неологизми: αυτομαρτία и др. Разбира се, възприетият грях не осквернява Безгрешния. По волята Си възхождайки на Кръста, Богочовекът възнася на него и нашия грях и бидейки разпнат, съразпъва и него. И свети Григорий песнослови „кръста и гвоздеите, чрез кои­то аз съм разрешен от греха“. Но според свети Григорий смисълът на Кръстната смърт не се изразява докрай в понятията за жертва и въздаяние. „Остава да се изследва въпросът и догматът, който мнозина оставят без внима­ние, но според мен е твърде нуждаещ се от изследване“, казва той в знаменитото си Пасхално Слово. „За кого е и за какво е пролята тази изливаема на нас Кръв – велика­та и преславна Кръв на Бога и Архиерея, и Жертвата. Ние бяхме във владение на лукавия, продадени на греха и със сластолюбието купили за себе си повреждение. А ако цената на изкуплението се плаща не на някой друг, а на този, който държи във властта си, то аз питам: на кого и по каква причина е принесена такава цена. Ако е плате­на на лукавия, то колко е оскърбително това! Разбой­никът получава цената на изкуплението и не само я по­лучава от Бога, но и Самия Бог за своето мъчителство взема такава безмерна цена, че за нея би било справедли­во да пощади и нас. А ако тя се плаща на Отца, то, първо – по какъв начин? Не у Него сме били в плен. И второ – защо кръвта на Единородния е приятна на Отца, Който не приел и Исаака, принасян в жертва от своя баща, но заме­нил жертвоприношението, като наместо словесна жертва е дал овен. Не е ли очевидно, че Отец приема (жертвата) не затова, че я е изисквал или е имал нужда от нея, но по домостроителство и затова, че човек е трябвало да се осве­ти чрез човечеството на Бога; за да може Сам да ни избави, като победи мъчителя със сила, и да ни призове при Себе Си чрез Сина, Който посредничи и всичко устройва в чест на Отца, Комуто Той е покорен във всичко.“ Може да изглежда, че свети Григорий не дава ясен отговор на въпро­са. В действителност той го дава – наистина накратко: „Останалото да бъде почетено с мълчание“. Кръстът е по­беда над сатаната и ада, а не откуп. Кръстът е благоприят­на Жертва, но не и отплата и откуп на Бога. Кръстът е необходимост за човешката природа, а не необходимост на Божествената Правда. И основанието за тази домостро­ителна необходимост е в греха на човека и израждането на тялото – чрез падението на Адам плътта е натежала и е станала труп, а душата „трупоносица“. Плътта се очи­ства и като че се облекчава чрез проливането на Кръвта на Кръста. Свети Григорий на едно място нарича Кръста Кръщение – „с кръв и мъченичество“. На друго място свети Григорий говори за двойното очистване, дарувано от Христос: „едното – на вечния Дух, и с него е очистил предишните повреждения в мен, раждани от плътта; дру­гото – на нашата кръв (защото своя наричам тази кръв, която е пролял Христос, моят Бог), това е изкуплението на първородната немощ и избавлението на света“. Кръстът е един вид рождение – затова и Кръщението е причастие на Кръста, съумиране и съпогребение, възраждане от гроба и чрез гроба… „Защото е необходимо да изтърпя тази спасителна промяна, така че както от приятното е произлязло скръбното, така и от скръбното отново да възникне приятното.“ На Кръста според свети Григорий се възстановява първозданата чистота на човешката при­рода. „Ние имахме нужда от Бога, Който се въплъти и умря, за да оживеем ние. Много чудеса са станали по онова време: разпънатият Бог, помръкващото и отново възсияващо слънце (защото е трябвало и тварите да състрадават на Твореца), раздралата се завеса, кръвта и водата, излели се от реброто (едната, понеже Той бил чо­век, другата – защото е бил по-високо от човека), люлее­щата се земя, камъните, които се разтворили заради Камъка, мъртъвците, станали в уверение, че ще има последно и общо възкресение, чудесата при погребението. Но нито едно от тях не може да се сравни с чудото на моето спа­сение. Няколко капки кръв възсъзиждат целия свят и за всички хора стават това, което е закваската за млякото, като ни събират и свързват ведно.“ Христос е възприел всичко човешко, „всичко, което е било проникнато от смъртта“ – и със смъртта Си е разрушил смъртта. Смъртта е Възкресение, в това е тайната на Кръста. Зато­ва свети Григорий говори на Пасха за страданията на Бога. „На този велик ден Христос е въззван от мъртвите, към които добави Себе Си. В този ден Той отхвърли жилото на смъртта, съкруши мрачните тъмници на уни­лия ад, дарува свобода на душите. В този ден, като въста­на от гроба, Той се яви на хората, за които се беше родил, умря и въстана от мъртвите, за да може ние, възродени и избегнали смъртта, да бъдем въззети с Теб, възхождащия.“5.За целия човешки род Христос, бидейки и човек, се явява като някаква „закваска на цялата смес“. И дару­ваното в Христа спасение и „обожение“ е дадено за всич­ки. За всички, които се съединяват с Него чрез Свещено­то таинство и чрез подвизите на възхождането. Вековете на този живот, вековете на историята свети Григорий раз­бира като предварящи. Старият Завет и подзаконната Пасха са били „неясен прообраз на прообраза – осмеля­вам се да кажа и казвам“. Но и сега е само прообраз, като че ли още не се е изпълнила Пасха. „Впоследствие и скоро ще се причастим по-чисто и по-съвършено, когато Словото ще пие с нас това ново в Царството на Отца, откривайки и предавайки това, което сега е явено пред нас в някаква мяра, защото познаваемото сега е винаги ново. Какво е това питие и вкусване? За нас то е това да се учим, а за Него – да учи и съобщава на учениците Си Словото: защото учението е храна и за хранещия.“ Да учи преди всичко за Троицата. Там е гласът на празнува­щите, „съзерцанието на Славата“, а най-вече – „пречистото и пресъвършено озарение на Троицата, което вече не се скрива от ума, свързан и разсейван от чувствата, но е в пълна степен от целия ум съзерцаема и възприемана, и озаряваща нашите души с всецялата светлина на Боже­ството“. Тук има отзвук от Ориген, но веднага се открива и различието: за Ориген задгробният живот на правед­ните е школа на космически тайни, а не съзерцание на Троицата. Григорий рядко се докосва до есхатологическите теми. Той говори много и често за призванието на човека към „обожение“ и проповядва подвига. Грешни­ците призовава към покаяние. За участта на неразкаяните грешници се споменава мимоходом. Най-голямото наказа­ние за тях е да бъдат отхвърлени от Бога. И в него е мъката, „срамът на съвестта“, който няма да има край. За праведните Бог е светлина, за нечестивите – огън и този „преужасен огън е увековечен за злите“. Може свети Григорий да е допускал задгробното очистване; за греш­ниците той казва: „Може би там те ще бъдат кръстени с огън – с това последно кръщение, най-трудното и продължи­телното, което пояжда веществото като сено и поглъща празнотата на всеки грях.“ Впрочем тук той има предвид преди всичко неразкаялите се християни. Защото казва и друго: „Знам огън не пречистващ, но наказващ – Господ ще го излее като дъжд върху всички грешници, като при­бави жупел и вихър – той е приготвен за дявола и него­вите ангели, или онзи (огън), който предшества лицето на Господа и изпепелява наоколо враговете Му.“ Наистина той все пак прави уговорката: „само ако на някого и тук не му е угодно да разбира това по един по-човеколюбив начин и съобразно с достойнството на Наказващия“. Във всеки случай свети Григорий е свободен от крайнос­тите на оригенизма.

Какво казва науката?

Проф. д-р Д. Свиленов, инж. П. Щудер, В. Граф

ДОСТОВЕРНОСТ НА БИБЛЕЙСКАТА ИНФОРМАЦИЯ

Ние споменахме многократно, че различните клонове на научното познание (биология, социология, етика, физика, хи­мия и други) не противоречат на Библията. Посочено бе, че мо­делът на сътворението отговаря много по-добре на всички дей­ствителни факти във всяка област на науката в сравнение с ево­люционния модел.

Разрешаването на основните въпроси на битието, както и въпроса за произхода и същността на феномена „живот“ пред­полагат задължително съществуването на една свръхестестве­на нематериална сила. Ето защо ние ще разгледаме в обобщен вид някои от споменатите по-горе научни факти, съпоставени с библейския модел на Сътворението.

1)Науката казва, че хармонията, закономерността и по­рядъкът във Вселената, както и изключителната сложност на феномена „живот“ не могат да бъдат плод на случайност, а задължително предполагат съществуването на една Свръхинтелигентност. Библията нарича тази Свръхинтелигентност БОГ и говори за Него като Творец на Вселената и Първопричина за нейната хармония и сложност.Споменатата по-горе изключителна сложност в устройство­то на човешкия мозък и неговите функционални способности, които далеч надвишават условията, необходими за биологич­ното преживяване на вида, е едно от най-убедителните доказа­телства за съществуването на свръхинтелигентна творческа сила. Този факт се потвърждава напълно от природния Закон за при­чинно-следствените връзки (Няма следствие, по-голямо от не­говата причина), както и Закона на Харвей за произхода на жи­вота, потвърден експериментално по-късно от Пастьор (Живот може да произлезе само от живот). В тези два случая науката изключва тотално еволюционистичния принцип за случайността и елементарната логика задължително предполага съществува­нето на нематериална, духовна величина, която е създала тази сложност и бди за хармонията в творението. Сполучливо един голям учен казва: „Науката изследва Творението, а Библията казва кой е Творецът“ (С. Попов).2)Библейското учение за Сътворението е в пълна хармония с молекулярната биология относно биологичната информация като съставна част на всичко живо. Съгласно един от основните закони на информатиката, не може да има информация без ин­телектуален, духовен източник, който да е извън носителя на информацията. Източникът на информация и носителят на ин­формация са две напълно различни неща. Според модела на Сътворението източникът на биологичната информация е БОГ. За да се създаде една компютърна програма, е необходима ви­сока интелигентност от страна на компютърния програмист. А клетката на живия организъм е далеч по-сложно устроена от компютъра. Естествено, Този, Който е програмирал биологич­ната информация, трябва да е свръхинтелигентна Личност.

Библейският модел на Сътворението относно възникването и духовно-материалната същност на живота и особено на чове­ка се потвърждава категорично от науката. Всички еволюционистични концепции за биологичната информация като продукт на материята противоречат на законите на информатиката, как­то и на редица други природни закони.

3)Библейското учение за Сътворението е в пълна хармония с универсалните Закони на термодинамиката (17, стр. 14).а)Законът за съхранение и трансформация на масата и енер­гията означава, че в материалната Вселена сега не се извършва сътворение или изчезване на материята и енергията. Този Първи закон на термодинамиката потвърждава библейското учение за Сътворението (Битие 2, 1-2) и противоречи на основните прин­ципи на еволюционната теория.

б)Съгласно Втория закон на термодинамиката (Законът за ентропното нарастване или Закон за деградиране на енергията) материята и Вселената имат определено начало, те не са вечни и подлежат на деградиране. Това означава, че Вселената старее и върви неумолимо към окончателната си физическа смърт. Биб­лията от хилядолетия прокламира истината на този универса­лен Закон (Пс. 101, 26-28), който науката откри едва през по­следните сто години. А той създава неразрешими проблеми на еволюционната теория, тъй като говори за деградирането на материята, а не за нейното еволюиране и усъвършенстване. Съгласно този Закон и категорията „време“ не може да бъде веч­на, което също противоречи на еволюционистичното виждане за „неделимостта на материята от времето… и че времето е фор­ма на съществуване на материята“. Библията говори за начало и за край на времето.

в)Съгласно известното уравнение на А. Айнщайн (E=m.c²) енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светли­ната на квадрат. Материята по същество е израз на тази форма на енергията, известна като атомна енергия. Това означава, че цялото Творение представлява енергия, чийто източник трябва да е свръхмощна невидима сила. Същността на материята е не­видима енергия. Този основен Закон на нашия ядрен век, опи­сан преди две хиляди години в Библията (Евр. 1, 1-3; 11,3), е в пълно противоречие с еволюционната теория, според която „ма­терията е вечна, несътворима, неунищожима и способна да се самоорганизира“ (Бъчваров и сътр., стр. 86). Айнщайн е кате­горичен: не материята, а енергията е първичното.И тъй, твърденията на науката относно същността на енер­гията, материята и времето са в пълно съгласие с библейския модел на Сътворението. А това е мощно доказателство за до­стоверността на библейската информация.

4) Учението на еволюционната теория по най-важните и фундаментални въпроси – за възникването на материята, на живота и на съзнанието, противоречи на науката. Тогава, съгласно обикновената логика, остава да се приеме втората ал­тернатива, тоест библейското учение за Сътворението, което, как­то видяхме, се потвърждава от науката.

ЕВОЛЮЦИЯ…БИБЛИЯ…ЕТИКА

Достоверността на библейската информация изпъква осо­бено силно в сферата на морално-етичните взаимоотношения при човека. В тази област еволюционизмът и креационизмът представляват две коренно противоположни системи.

Еволюционната теория не може да отговори на въпроса от­носно етиката.

Еволюционният принцип за „преживяването на по-силния“ (survival of the fittest) не може да бъде поставен като фундамент на каквато и да е етика. Кой и какво ще е критерият за нас кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое неправилно? Кое е ма­щабът за доброто и за злото? Кой тогава ще е онзи, който ще бди за спазването на правилата и законите?

Ако „човекът е най-висшето животно на Земята“ (Ангелов и сътр., стр. 74), няма абсолютно никакво основание да същест­вува етика и морал, защото решаващо за Homo sapiens ще бъде единствено правото на силния и преживяването на онези, които са най-добре приспособени към условията на средата. Слабите, нежизнеспособните, болните, инвалидите, старите – всички те, според принципите на еволюцията, трябва да бъдат унищоже­ни и отстранени, за да могат по-способните за живот, по-силни­те да продължават да се развиват, възпроизвеждат и живеят.Ще цитираме един от съвременните германски еволюционисти Hans Mohr, който в своята книга „Страданието и смъртта като фактори на еволюцията“ (7) представя сполучливо вижда­нето за т. нар. еволюционистична „етика“. Той пише: „Човекът, видът Homo sapiens, към края на плейстоцена е възникнал в резултат на естествена селекция в условията на конкуренция и… в борба с други човекоподобни и останалите себеподобни. Оттук се налага изводът, че омразата и агресията, склонността към убиване са вродени у човека… Цялата културна история на човечеството е белязана от убийства, изтезания и геноцид… Как сме стигнали до тези ужасни гени?… Ясно е, че по нас още са полепнали яйчените черупки на еволюцията“.

Думите ЕВОЛЮЦИЯ и ЕТИКА са две противоположности

Еволюционната теория няма право да говори за етика, след като селекционният принцип е най-важната еволюционна дви­гателна сила за развитието на живота. Библейските принципи на милост, любов към ближния, състрадателност и помощ, мир, щастие, истина, право, справедливост, отговорност – всичко това са чужди думи на еволюционната теория. Тя не познава такива нравствени ценности. Ето защо не е случайност, че най-голе­мите диктатори в световната история (Ленин, Хитлер, Сталин, Мао, Пол Пот и други) бяха дълбоко убедени дарвинисти и атеис­ти, въпреки че принадлежаха към различни политически систе­ми и си бяха създали свои собствени „нравствени ценности“.

Всяка етика учи, че моралното поведение предполага задължително един по-висш авторитет, който притежава право­то, силата и властта да преценява поведението на човека. Този авторитет трябва да бъде една свръхестествена личност. Библи­ята учи, че такъв авторитет трябва да бъде БОГ, Който е сътво­рил човека. Еволюционната теория отрича съществуването на такъв авторитет. Поради тази проста причина етиката не може да бъде откритие, нито пък свойство на еволюцията.

Единственият авторитет за еволюционната теория е самият човек и не който и да е, а силният човек, който има голямото нравствено задължение да унищожава по-слабите свои себепо­добни. Ето това е „етиката“ на еволюционната теория. Етика, която много лесно и много бързо води до обожествяване на са­мия човек. Примери от историята имаме достатъчно.

Между авторитет и етика съществува причинно-следствена зависимост. Това означава, че качествата и силата на авторите­та рефлектират върху същността, нравствените качества и ми­рогледа на отделната личност. Последователите на Хитлер не можеха да бъдат по-други, отколкото е той, както и последова­телите на Ленин трябваше да величаят и да се прекланят пред своя идол. Дарвин и неговата еволюционна теория близо сто­летие и половина определя начина на мислене и поведение на милиони хора по света. Последователите на Христос слушат и изпълняват думите на своя Авторитет: „Както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях“… и още: „Обичай ближния си като себе си“.Рухнаха авторитетите Хитлер и Ленин, а с тях и етиката им. Дарвиновата теория през последните няколко десетилетия пре­живява нарастваща криза и непрекъснато губи от своите после­дователи.

Непреходното учение на Христос и неговите морално-етични принципи повече от 2000 години формират начина на мисле­не и поведение на милиарди хора по света. В това се крие и едно от най-силните доказателства за достоверността на биб­лейската информация.

Етиката и моралът при човека са един неоспорим факт. И тогава трябва да бъде поставен елементарният, но неизбежен въпрос: Кой е авторитетът, върху който се гради етиката? На този въпрос има два единствено възможни отговори:

а) Или човек сам си създава този авторитет (философски и политически системи, идеологии, известни личности, езически религии и т. н.), или

б)Този авторитет е една свръхестествена, изключително ин­телигентна и творческа личност. Библията нарича тази Личност Иисус Христос.Историята и многовековната човешка опитност пот­върдиха, че авторитетът на християнската вяра и произтича­щите от нея ценности на морал и етика се оказаха най-мощният двигател за духовния, материалния, интелектуалния, научния, културния и нравствен прогрес на човечеството през последни­те две хиляди години.

В какво се изразява истината на Христа и Неговата ценност­на система? Християнската вяра и нейната ценностна система са истински, непреходни, градивни, плодотворни и дават един­ствено верния отговор за произхода, смисъла и целта на човеш­кия живот.

ВЪПРОСЪТ ЗА ЧУДЕСАТА

Едно обичайно възражение на еволюционистите към при­вържениците на библейския модел за Сътворението е вярата в чудеса. „Чудесата са невъзможни, тъй като те са в противоречие с природните закони“ – гласи то.

Това ни задължава да отговорим на следните два въпроса:

Възможни ли са чудесата и какво представлява феноменът „чудо“ от научна гледна точка?

Цитираме Mayers Enzyklopaedisches Lexikon (1978, том 25, стр. 520): „Чудото е феномен, при който се нарушава даден природен закон“, тоест чудото е феномен, противоречащ на да­ден природен закон.

Ще поясним това определение с два елементарни примера: ако едно тяло, оставено свободно във въздуха, не се привлече от Земята и не падне върху нея, а без допълнително въздейст­вие се придвижи в посока, обратна на земната повърхност, ние говорим за чудо, тоест нарушен е физичният Закон за гравитаци­ята. Втори пример: ако чаша с гореща вода (90 градуса) се по­стави на външна температура – 10 градуса и след един час тем­пературата в чашата продължава да бъде 90 градуса, ние гово­рим за чудо, защото е нарушен физичният Закон за температур­ното равновесие.

От тези примери следва много важен извод: Природните за­кони могат да бъдат ограничавани, видоизменяни или елими­нирани от по-висшата форма на Битието. Нашата цивилизация не е нищо друго, освен вмешателство на човека в естествения ход на Природата и видоизменението на нейните закони. Гръмо­отводът например не дава възможност на гръмотевицата да пад­не там, където при естествени условия това би станало.

Щом човек постъпва така с природата и нейните закони, имаме пълно основание да приемем, че и Творецът и Създател на природните закони може да се намесва в Своето Творение и да коригира природните закони, които е създал. И Той го върши.

Ето защо отговорът на поставения въпрос гласи: чудесата са възможни.

Привържениците на библейския модел за Сътворението вяр­ват в Съществуването на Творец и Законодател, Когото те нари­чат БОГ – източник на чудесата, описани в Библията.Изхождайки от определението на феномена „чудо“, трябва да си поставим и втори въпрос:

„Вярват ли привържениците на еволюционната теория в чу­деса“?

Единственият отговор гласи: Еволюционистите вярват в много повече и по-големи чудеса, отколкото религиозният човек!!

Ето някои от чудесата, в които вярват еволюционистите:

1) Вярват във вечността, първичността, самоорганизацията и самоусъвършенстването на материята – противоречи на Законите на термодинамиката, тоест това е чудо!

2)Вярват в случайното самозараждане на живота от мъртвата материя – противоречи на Закона за причинно-след­ствените връзки, на Закона на Харвей-Пастьор, както и на Закона на Холдейн-Опарин, тоест това е чудо!

3)Вярват в съществуването на кодирана биологична ин­формация (генетичен код), но не приемат съществуването на интелигентен източник на тази информация – противоречи на законите на информатиката, тоест това е чудо!

4)Вярват, че посредством „грешки или загуба в наследст­вения материал“(мутации) може да се получи видово усъвършенстване – противоречи на молекулярните закони на информатиката, както и на Втория закон на термодинамика­та, тоест това е чудо!

5)Вярват в т. нар. „еволюционна етика“, без съществува­нето на висш авторитет – противоречи на законите на ети­ката, тоест  това е чудо!

6)Вярват, че Вселената води началото си от т. нар. „ първи­чен взрив“ – противоречи на законите на термодинамиката и на човешката опитност, тоест това е чудо!

7)Вярват в съществуването на природни закони, но отри­чат съществуването на законодател – противоречи на човеш­ката опитност и логиката, тоест това е чудо!

Да, във всичко това еволюционистите вярват и те нямат ни­какъв друг изход, освен да го правят, защото върху тази тяхна вяра единствено се градят основите на еволюционната им тео­рия. Тъжното, некоректното и арогантното в случая е, че еволюционистите не я наричат „чудо“, макар това да са много по-големи чудеса от чудесата, описани в Библията… Това добре е осъзнал откривателят на ДНК молекулата и Нобелов лауреат д-р Францис Крик, като казва: „Произходът на живота изглежда е почти чудо, толкова много са условията, които трябва да са го предизвикали“(16). Така привържениците на еволюционизма изпадат в незавидно противоречие и парадокс със самите себе си – от една страна, вярват в неща, противоречащи на природ­ните закони (което е чудо), а от друга страна, не наричат чудо тази своя вяра!!!Още по-жалко е, че хиляди млади хора задължително се обу­чават в това самозаблуждение и формират мироглед, основан върху една ненаучна теория, определяна като еволюционна.

Да отговорим на въпроса: Защо еволюционистите не нари­чат тази своя вяра „чудо“?

Отговорът е само един: ако се приеме чудото като факт, то­гава трябва да се приеме и съществуването на Бога. А да се приеме Бог като реалност значи човек да се съобразява с Него и Неговата воля; да се вярва в един свят, справедлив, всезнаещ, любещ Творец, Който мрази греха и обича грешника, да се вяр­ва в един Бог, Който ще търси отговорност от всеки човек и ще съди всеки според делата му. А всичко това не се приема от привържениците на еволюционната теория, които градят своя­та вяра върху спекулативни и ненаучни хипотези.

ЗЕМЯТА – УНИКАЛНАТА ПЛАНЕТА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Според библейското учение за Сътворението само на пла­нетата Земя съществува биологичната форма на живот. Това прави нашата планета уникално небесно тяло в цялата Вселе­на. След цялостния творчески акт, описан в първите две глави на Библията, на Земята е създаден животът, а в края на Сътво­рението – човекът, като венец на цялото Творение. А това показва, че феноменът „живот“ и човекът са били целта на Тво­рението. Всичко, създадено преди тях, е предназначено да слу­жи на тази крайна цел – човека.

Как по научен път може да се докаже, че Земята е единстве­ното и централно небесно тяло, върху което съществува жи­вотът? Ние ще споменем някои уникални особености, които при­тежава Земята, благодарение на които е възможен животът.

Ето някои особености:

1)Разстоянието от Земята до Слънцето е 150 милиона км. Слънчевата светлина, която се движи с 300,000 км/сек., изми­нава това разстояние за 8 минути. Ако орбитата на движението на Земята около Слънцето беше само с 1,5% по-малка, животът на Земята не би бил възможен.

2)Въпреки непрекъснатите термоядрени процеси, които протичат в Слънцето, то излъчва своята топлина и светлина към Земята равномерно, постоянно и ритмично. Ако това не беше така, животът на Земята не би бил възможен.

3)Земята се движи със скорост 120,000 км/час около Слънце­то. Дължината на земната орбита около Слънцето възлиза на 940 милиона километра, което разстояние Земята изминава за една година. Земята се движи около собствената си ос със ско­рост 1600 км/час, измервано на екватора. Ако тези ротационни особености на Земята бяха по-различни, животът на нея не би бил възможен.

4)Ъгълът на наклоненост на земната ос (23,5 градуса) е оп­тималният за осъществяването на цикъла от четири годишни времена. Ако този ъгъл беше друг, животът на Земята не би бил възможен.

5)Цялостната маса на земното кълбо (1 милион пъти по-малка от масата на Слънцето), както и гравитационните сили между Слънцето, Земята и Луната също са важна особеност, без която животът на Земята не би бил възможен.

6)Земната атмосфера е изключително условие за същест­вуването на живота. Без оптималните процентни взаимоотно­шения между азот, кислород, въглерод, въглероден двуокис, вода и останалите 26 химични елементи в земната атмосфера жи­вотът на Земята не би бил възможен.

7)Озоновият слой предпазва земното кълбо от вредните ул­травиолетови лъчи на Слънцето. Без този слой животът на Зе­мята не би бил възможен.

8)Геофизичните и хидрологични особености на Земята (кора, сърцевина, хидро- и литосфера) са също изключително важни условия за съществуването на живота.

9)Водният цикъл и съпровождащата го глобална атмосфер­на циркулация, описани преди 3,000 години в Библията (Екл. 1,6-7; Иов 36, 27-29), са друго задължително условие за съще­ствуването на живота на Земята.

10)Кръглата форма на Земята, описана в Библията преди близо три хилядолетия (Исаия 40, 22; Притчи 8,27), е съществено условие за съществуването на живота.

Всички тези научни факти ни дават основание да направим следните няколко извода:

а)Споменатите специфични особености на планетата Земя не могат да бъдат случайност. Твърде много са, за да се съчета­ят случайно по някакъв начин.

б)След като не са случайност, значи, че има свръхинтелигентна сила, която ги е планирала и създала с определена цел.

Тази сила Библията нарича БОГ и целта на Творението е чо­векът.в)Много преди науката да открие тези специфични особе­ности на Земята, повечето от тях са споменати в Библията, кое­то означава, че научните факти потвърждават Библията. Това придава на Библията особена достоверност като източник на информация.

В Библията се споменава и за друго свръхестествено научно прозрение. Докато мъдреците на човечеството са спорили хи­лядолетия относно броя на звездите, Библията беше единстве­ната Книга, която казваше, че „звездният свят е безчет“ (Иер. 33,22). Астрономите днес смятат, че общият брой на небесните тела възлиза поне на 10²⁶.

За да добием някаква малка представа за необятните гигант­ски размери на Вселената, ще споменем в обобщен вид някои астрономически цифри:

Нашата Галактика (Млечният път) се състои от 100 мили­арда слънца, подобни на нашето Слънце. Диаметърът на Млеч­ния път възлиза на 130,000 светлинни години (1 светлинна го­дина е около 10 милиарда километра).

Астрономите считат, че Вселената се състои от 10 милиона такива галактики, всяка от които е изградена от няколко стоти­ци милиона слънца. Изчислява се, че диаметърът на Вселената възлиза на около 20 милиарда светлинни години.

На разстояние 30,000 светлинни години от центъра на Млеч­ния път се намира една малка звезда – нашето Слънце. На него се пада общо 99,99% от цялата маса на Слънчевата система. Това значи, че на деветте планети от Слънчевата система, заед­но с техните сателити, се пада 0,01%. Между тези девет плане­ти се намира и нашата Земя…

Този обобщен поглед в необятната Вселена ни задължава да направим още два много важни извода:

г)Във Вселената цари поразителна хармония, точно така, както в структурата и функцията на човешката клетка. Тази хар­мония предполага безкрайно мъдър и свръхинтелигентен Тво­рец.

д)Този Творец е създал всички условия, за да бъде възмо­жен животът на Земята. Той има особен интерес към най-вис­шето Си творение – човека.Освен тези научни основания за достоверността на Библия­та ние ще споменем и някои впечатляващи свойства, които при­тежава тази Книга и които са друго мощно доказателство за нейната достоверност.

УНИКАЛНОСТ НА БИБЛИЯТА

1)Необикновен произход и уникално съдържание.

Има нещо необикновено в произхода и съдържанието на тази прастара Книга. Писана е в продължение на 1600 години. Състои се от отделни книги, имащи един Автор и над 50 съставители с различна националност, професия, възраст, образование, соци­ално положение. Повечето от тези хора не са се познавали един друг. Писана е на различни места и на различни езици. Въпреки това в Библията цари поразително единство в съдържание, мо­тивация и цел, като всичко това е подчинено на една единстве­на тема с множество подтеми. Основната тема е: Божият план за спасението на човечеството (тоест вечен живот) чрез една един­ствена Личност – Иисус Христос.

2)Суперлативи и бестселър на всички времена.

а) Най-превежданата книга в света. Досега е преведена на повече от 4,000 езици, диалекти и наречия, включително и на Брайл. Тази цифра непрекъснато расте.

б)Най-издаваната и най-тиражирана книга в света. Всяка година Библията или отделни книги от нея се издават в тираж над 60 милиона екземляра.

в)Най-разпространената и най-разпространяваната книга в света. Според статистиката на световните библейски институ­ти днес повече от 90% от населението на света има информация за Библията и нейното съдържание. Така тя е призната за един­ствен и несменяем бестселър на всички времена.

г)Единствената книга, надживяла хилядолетията. Известно е от статистиката на книгопечатането, че само 5% от книгите надживяват седмата си година. От Библията са запазени 8,000 манускрипта на латински, 4,000 манускрипта на старогръцки, манускриптите на Кумран отпреди 2,200 години, както и 13,000 манускрипта на Новия Завет. Няма друга книга в света с такъв богат исторически доказателствен материал.

д)Библията притежава най-голямата читателска аудитория в света, която не се ограничава до отделни народи, раси, конти­ненти, възраст, пол, образование, социален статус, политическа принадлежност. Библията е достояние на цялото човечество за всички времена.

е)Неизмеримо благотворно влияние върху всички сфери на човешкото битие и обществен живот: литература, изкуство, кул­тура, история, социално дело, различни клонове на науката.

ж)Единствената книга, имаща претенцията, че неин Автор е Бог, чието име се споменава 3,800 пъти в нея. Затова тя се нарича още „Книгата на Бога“ или „Слово Божие“.

з)Библията е най-обичаната Книга на света. Милиони са онези, които от любов към истината в тази Книга са отивали на кладата, с песен са умирали на арените, отдавали са живота си сред дивите племена на Африка и Южна Америка.

и)Библията е най-мразената и преследвана Книга на света. Много политически системи са я подлагали на масово унищо­жение. Поради две причини се мрази Библията: първо – хората я ненавиждат, защото тя изобличава грешния човек и бичува греха. Вторият голям враг на Библията е духовното невежест­во.

й)Библията като книга с Божествен произход извърши ре­волюционен поврат в социалната и политическата сфера на много страни в света.

3)Всепризнато е уникалното влияние на Библията в морал­ната област – върху отделната личност и на цели народи. Хи­лядолетия наред Библията се приема от милиарди хора като не­заменима ценностна система и абсолютен авторитет за нравст­вено поведение. Ако се бяха спазвали ценностите на Библията, светът днес щеше да има съвсем друг облик: свят без престъпле­ния, войни, насилия, убийства, без съдилища и затвори, без ом­раза и завист, без изневяра и разводи, един свят, в който ще цари любов и разбирателство между хората.

С основание известният философ Ludwig Widgenstein каз­ва: „Ако в една книга се съдържат такива ценности, то тя тряб­ва да е дошла от Бога, защото човекът не е в състояние сам нито да измисли, нито пък да спазва тези ценности“.Един възрастен баща подарил Библия на сина си със след­ното посвещение: „Синко, или тази Книга ще те държи далеко от греха, или грехът ще те държи далеко от тази Книга“.

4)Библията притежава един изключително мощен аргумент за истинността на написаното в нея – това са библейските про­рочества. Те са феномен, който не се среща в подобен вид в никоя друга книга на останалите религии. Пророчествата се отнасят за конкретни места, личности, обстоятелства и исто­рически събития, описани много време преди да се изпълнят. Изпълнението им може да се докаже чрез методите на науката (история, география, етнология, археология и т. н.), както и чрез личния и многовековен опит на човека. В Библията има много пророчества относно съдбата на големи и цветущи градове, ве­лики народи и цели цивилизации. Археологията през послед­ните две столетия разкри много от древните градове и народи, обект на библейските пророчества. Препоръчваме в това отно­шение книгата на Werner Keller „Библейски събития“ (Ориги­налното заглавие гласи „И все пак Библията има право“). В Биб­лията се съдържат над 5,000 пророчества, голяма част от които са изпълнени. Предсказанията за репатрацията на евреите и възстановяването на държавата Израел се случват буквално пред очите ни. А това показва, че и предсказанията за Второто идва­не на Христос, както и за края на света непременно ще се изпълнят.

5)Библията притежава и друго уникално качество – БОГ като неин Автор забранява отнемане, заменяне или допълване на информацията, която Той дава в Своята Книга. С това се обяс­нява фактът, че има пълна хармония в текста на съвременната Библия с манускриптите отпреди хилядолетия. Удивително е още, че библейският текст в нито една историческа епоха не е бил адаптиран към съответната култура или етнически особе­ности. Напротив – народите, приели библейските ценности на християнството, са се приспособявали към тези ценности

6)Научните изследвания и факти в областта на археология­та, историята, географията, астрономията, геофизиката, инфор­матиката, медицината и т. н. показват, че библейските теми (Все­мирният потоп, египетското робство, разрушението на Иеруса­лим, както и на други древни градове и т. н.) напълно отговарят на данните на тези науки. Всичко това е документирано и може да бъде проверено, което представлява убедително доказател­ство за достоверността на библейската информация. Най-нова­та теория за „Интелигентния Дизайн“ (W. Dembski, 1999) е също едно доказателство за хармонизиране на науката с богословието.

7)Особено впечатляващ е фактът, че редица представители на науката са дълбоко религиозни хора и показват изявено ува­жение и благоговение към Библията. Ние ще споменем само пет от най-великите учени на двадесетото столетие, на които човечеството дължи твърде много: Бащата на атомната физика Алберт Айнщайн, руският физиолог Иван Павлов, създателят на квантовата теория Макс Планк и най-видният авторитет в изследването на космическите лъчи – Роберт Миликан, както и вече споменатият Луи Пастьор – най-известният микробиолог и велик благодетел на човечеството. Всички те са имали дълбо­ка вяра в Твореца и са осъзнали обикновената истина, че наука­та е човешка дейност за изследване на Творението. Вярата и науката според създателите на човешкия прогрес са неделими и необходими страни на човешкото битие.

С право големият представител на естествените науки от миналия век Peter Bam (20) пише: „Библията учи, че животът на човечеството започва от Сътворението и завършва с Послед­ния Божий Съд. И вярата в тази истина за милиарди хора е била извор на утеха и надежда. Някои днешни учени твърдят обаче, че човечеството започва с маймуната и ще завърши с ядрена катастрофа. И това убеждение е извор на неизмеримо отчаяние за мнозина днес“.

А великият Гьоте допълва: „Мерилото за живота и силата на един народ ще бъде винаги в неговото отношение към Биб­лията“(20).

8)Библията съдържа информация за смисъла и целта на чо­вешкия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на човека, за началото и свършека на света. В Библията се говори за жи­вота след смъртта, за същността на Бога и любовта му към чо­века, за учението и делото на Иисус Христос, за един невидим свят, извън материята, пространството и времето, както и се дава отговор на много други въпроси, важни за всеки човек.

В заключение отново ще подчертаем, че Библията не проти­воречи на науката. Основните Закони на науката, научните и приложни изобретения са заложени под различна форма в Биб­лията, както и в самото Творение хилядолетия преди тези изоб­ретения да станат факт. Науката се гради върху това, което Тво­рецът е заложил в Своето Творение и открил в Своята Книга – Библията.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Нашето изложение по темата „Еволюция или Сътворение – какво казва науката“ може да бъде обобщено в следните два основни извода:

1.Еволюционната теория противоречи на науката и на човешката опитност.

По убедителен начин беше доказано, че еволюционната тео­рия както по времето на Дарвин преди 140 години, така и до днес не е могла да бъде научно доказана. Научните факти от последните няколко десетилетия в областта на молекулярната биология, генетиката, информатиката, физиката, геологията, астрономията и други не потвърдиха учението на еволюционизма. Напротив, данните от тези науки противоречат на ос­новните фактори на еволюционната теория, поради което тя през цялото това време няма научна достоверност и не отговаря на задължителните критерии за една научна теория. Ето защо та­кава теория, която противоречи не само на науката, но и на мно­говековната човешка опитност и елементарна логика, неизбеж­но трябва да се приеме на вяра.

Еволюционната теория няма смислен отговор на най-важ­ните научни въпроси относно произхода на материята, възник­ването на живота и появата на човешкото съзнание. Законите на науката отричат еволюционното учение за вечността на мате­рията и способността ѝ да се самоорганизира. За да се появи живот и да може той да се възпроизвежда, е необходима коди­рана генетична информация. Еволюционното твърдение, че би­ологична информация може да възникне от само себе си без интелигентен източник, абсолютно противоречи на законите на информатиката. Случайната поява на живота и неговото еволю­иране противоречи на Втория закон на термодинамиката.

Много от твърденията на еволюционната теория имат спе­кулативен и ненаучен характер. Учението на еволюционната теория в областта на социалното и културното развитие на чо­века (език, семейство, религия, етика и т. н.) далеч не отговаря на действителността. Учението на Дарвин за естествения от­бор и расите, както и фалшивият биогенетичен „закон“ на Хекел имаха и имат ужасяващи последствия в обществено-социалната и морално-етична сфера на човечеството.

Успехът на еволюционната теория не се дължи на нейната достоверност, а на едностранна и некоректна образователна система, медийна манипулация, атеистичен начин на мислене, недостатъчно познаване на специализираната литература от широката общественост, както и на политически предписания. По този начин еволюционната теория се превръща в един задължително наложен и добре функциониращ инструмент за атеистично възпитание на човека.

Все по-масово се появяват критични гласове срещу еволю­ционната теория, но те биват съзнателно игнорирани, заглуша­вани, ограничавани, а чрез медиите – подигравани и омалова­жавани.

Креационистичните центрове в много държави на света, как­то и огромната специализирана и общопопулярна литература в подкрепа на библейския модел за Сътворението рано или късно ще допринесат за възтържествуване на истината по този важен за всеки човек въпрос.

2.Науката потвърждава библейското учение за Сътво­рението

Библейското учение за Сътворението се потвърждава по убе­дителен начин от всички области на съвременната наука, както и от реалностите на многовековната човешка опитност. Колко­то повече науката напредва в своите изследвания, толкова по-ясно се очертават основните библейски концепции за творчес­кото начало на Вселената. Принципите на Сътворението, опи­сани в Библията, стоят много по-близо до научните факти, от­колкото твърденията на еволюционната теория, които изискват и много по-голяма вяра в сравнение с вярата в Библията. Ако се базираме на фактите на науката, произходът на живота и на чо­века може да се обясни много по-лесно със съществуването на Творец, вместо да се вярва, че животът е възникнал случайно и човекът е висше животно.Според библейското учение за Сътворението живот може да произлезе само от живот, интелигентност – от интелигентност, както и биологичната кодирана информация може да бъде плод единствено на свръхинтелигентен източник. Такава е твърдата позиция на науката. Така учи Законът за причинно-следствени­те връзки. Това го изисква човешката логика.

Науката, природните закони, елементарната логика и мно­говековната човешка опитност са най-мощните доказателства за достоверността на библейската информация.

Всичко това ни задължава отново да цитираме финалните думи на един от най-известните съвременни учебници по био­логия (Hoff и сътр., стр. 503):

„Какъв е смисълът на еволюцията?

Защо еволюцията е довела до появата на човека, който притежава дух, тоест има способността да мисли, има сво­бодна воля и разумни действия?

Какво се крие зад израза „случайност“ и как природни­те науки могат да го обяснят?

На такива въпроси еволюционната теория няма отго­вор, нито пък това могат да направят природните науки.

Отговорът на тези въпроси се предоставя единствено на личната вяра на човека… Свободата на волята, същност­та и смисълът на битието са въпроси, на които биология­та не може да отговори. Поради невъзможност да се пре­мине тази граница, човек идва до мисълта на великия Гьо­те: „Най-висшето щастие за мислещия човек е да изслед­ва онова, което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благоговее смирено“.ДОСТОВЕРНОСТТА НА БИБЛИЯТА ОЗНАЧАВА, ЧЕ:

1.Информацията за Сътворението е истинска и заслужава пълно доверие.

2.Бог е Автор на цялата Библия. Тя дава вярната информа­ция в духовно, нравствено-етично и научно отношение.

3.Има един Бог, Който е Творец на цялата Вселена, на живо­та и на човека.

4.Всеки човек може да потърси и намери Бога. Бог е позна­ваем.

5.Този Бог познава и обича всеки човек такъв, какъвто е.

6.Грехът разделя човека от Бога.

7.Бог прощава греховете на всеки човек, ако той се обърне към Него за прошка.

8.Бог се открива на човеците в лицето на Иисус Христос и единствено чрез Него може да се премахне разделението меж­ду Бога и човека. Библията показва пътя, по който това може да стане.

9.Животът на човека не завършва с неговата биологична смърт, но продължава в отвъдния, задгробен свят – или във веч­но общение с Бога (рай), или във вечна раздяла от Бога (ад).

10.Човек след смъртта си трябва да даде отговор пред Бога за живота си.

11.Човек има правото сам да реши дали да вярва в Бога или не. Такова решение е възможно само докато той е жив. След смъртта неговата съдба за вечността (вечен живот или вечна смърт) не може да бъде променена.

12.Единствено християнската вяра, придружена с добри дела, гарантира вечен живот (рай) на човека.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1)Ангелова, Д., Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупави, в. „СЕГА“, 7 октомври 2004; 2) Ангелов, П., и сътр., Билогия 10 клас, Просвета, 1995; 3) Ботев, Б., и сътр., Биология, 10 клас, НП, 1988; 4) Ботев, Б., и сътр., Биология 10 клас, Анубис, 2001; 5) Бъчваров, М., и сътр., Философски реч­ник, Партиздат, 1977; 6) Виланд, К., Камъни и кости, Научен креационизъм, България, 2001; 7) Гит, В., Творил ли е Бог чрез еволю­ция?, ВЕРЕН, 1997; 8) Димитров, О., и сътр., Биология 9 клас, Булвест, 1999; 9) Димитров, О., и сътр., Биология 10 клас, Булвест, 2001; 10) Дюлгеров, Д., Наука и религия, СИ, 1946; 11) Маклийн, Г., и сътр., Сътворението, ВЕРЕН, 1996; 12) Николова, М., и С. Китанова, Биология 10 клас, ТПП, 2001; 13) Келер В., Библей­ски събития, Синодално издателство, 1960; 14) Киров, Д., и сътр., Християнска етика, Слънце, 2003; 15) Моррис, Г., Сотворение мира: научный подход, Inst. Creation Research, San Diego, 1981; 16) Морис, X., Библията, науката и сътворението, ОМ, 1994; 17) Морис, X., Наука и Библия, Госпъл, 1995; 18) Морис, X., Научен креационизъм, Нов човек, 1995; 19) Опарин, А., Поява на живота върху Земята, Народна култура, 1949; 20) Попов, С., Защо вярвам в Бога, Абагар, 1993; 21) Свиленов, Д., Библия и наука, ethos, 2, 2001, 17; 22) Свиленов, Д., Библия и наука (Уникалност на Библията), ethos, 3, 2001, 17; 23) Свиленов, Д., Еволюционната теория в криза, Про­зорец, 2004, 4, 18; 24) Свиленов, Д., Миналото, настоящето и бъде­щето на човечеството според Библията, Звездан, 3. изд., 2005; 25) Хобринк, Б., Еволюцията яйце без кокошка, Оупън Доор, 1993; 26) Часовникарова, Ц., и сътр., Биология 10 клас, Гея § Либрис, 2002; 27) Ashton, J., Die Akte Genesis, Schwengeler, 2001; 28) Beck, H., Biologie und Weltanschuung, Haensler, 1979; 29) Behe, M., Darwin,s Blaeck Box: The Biochemical Callenge to Evolution, Touchstone, 1998; 30) Bayrhuber, H. u. a., Linder Biologie. Gesamtband, Metzler, 1989; 31) Blackmore, V., and A. Page, EVOLUTION The Great Debate; 32) Bliss R., at al., Origin of Life: Evolution Creation, C.L.P. Publishers, 1990; 33) Bowden, M., Science VS Evolution/Sovereign Publications, 1991; 34) Darwin, Ch., Die Entstehung der Arten durch naturliche Zuchtwahl (Originaltitel: On the origin of species by means of natural selec­tion, or preservation of favoured races in the struggle of life, London, 1859), Suttgart, 1967; 35) Dembski, W., Intelligent Design-The Bridge Between Science & Theology, IVP, Illinois, 1999; 36) Denton, M., Evo­lution: Theory in Crisis, Burnett Books, London, 1985; 37) Dietmar F. u. W. Buehne, Brief an einen Atheisten, CLV, Bielefeld, 2000; 38) Don Batten и сътр., Fragen an den Anfang. Die Logik der Schopfung, CLV, Bielefeld, 2001; 39) Eibach, U., Gentechnik und Embryonenforschung. Leben als Schopfung aus Menschenhand?, Brockhaus, Wuppertal, 2002; 40) Ellinger, Th. et. al., Schopfung und Wissenschaft, WW, Haensler, 1988; 41) Geisler, N. u. R. Brooks, Wenn Skeptiker fragen, Dillenburg, 1996; 42) Geissler, E. at. al., Kleine Enzyklopedie LEBEN, VEB, BI Leipzig, 1981; 43) Gish, D., Fossilien, stumme Zeugen der Vergangenheit, CLV, 1992; 44) Gitt, W., Das biblische Zeugnis der Schopfung, Haensler 1991; 45) Gitt, W., In 6 Tagen vom Chaos zum Menschen; 46) Gitt, W., Faszination Mensch, CLV, Bielefeld, 1996; 47) Gitt, W., Am Anfang war der Urknall?, CLV, Bilefeld, 2000; 48) Gitt, W., So steht geschrieben, Haensler 2000; 49) Gitt, W., Die ganze Schopfung in sechs Tagen!, IDEA Spektrum, 15, 2002; 50-) Gitt, W., Am Anfang war die Information, Haensler, 2002; 51) Gitt, W., FRAGEN, die immer wieder gestell werden, CLV, 2003; 52) Glashouwer, W., So entstand die Welt, Haensler, 1980; 53) Hoff, P. u.a., Evolution, Schroedel, 1999; 54) Jauncey, J., Naturwissenschaft auf den Spuren Gottes, Onken, Kassel, 1964; 55) Johnson, Ph., Darwin on Trial, InterVarsity Press, 1991; 56) Junker, R., LEBEN-Woher? Das Spannungsfeld Schopfeng/Evolu- tion, WW, Himberg, 2002; 57) Junker, R. u. S. Scherer, EVOLUTION – Ein kritisches Lehrbuch, Weyel, 2001; 58) Junker, R. S. Scherer, Fragen an die Evolutionstheorie, Faktum, 11)12, 2002; 59) Junker, R. u. S. Scherer, Schopfung oder Evolution?, WW, 2001; 60) Keller, W., Und die Bibel hat doch recht, Ekon Dusseldorf, 1978; 61) Ken Hamm, Gibt es Gott wirklich, CLV, Bielefeld, 2000; 62) Linnemann, Eta, Original oder Falschung, CLV, Bielefeld, 1999; 63) Lutzer, E., Sieben Grunde warum ich der Bibel vertrauen kann, Dillenburg 2000; 64) MacArthur, J., Der Kampf um den Anfang, CLV, Bielefeld, 2003; 65) McDowell, J., Die Fakten des Glaubens, Haensler, 2003; 66) MacDowell, J., Das kann ich nicht glauben, CLV, Bielefeld, 2002; 67) Morris, H., The Sientific Case for Creation, Inst. Creation Research, 1981; 68) Morris, H. a. G. Parker, What is creation Science?, Master Book, 1987; 69) Mueller, P., Es gibt keinen Zufall, Paulus Verlag, 1990; 70) Pailer, N., Geheim- nisvolles Weltall. Hypothesen und Fakten zur Urknalltheorie, WW, 1999; 71) Pro Genesis, Das Schopfungs-Modell, Schwengeler, 2003; 72) Ostermann, E., Das Glaubensbekenntnis der Evolition, TELOS, Haen- sler, 1978; 73) Ostermann, E., Wissenschafftler entdecken Gott, Haen- sler, 2001; 74) Paul M., Und es gibt doch eine Zuckunftt, MWW Heu- kelbach, 2001; 75) Penkazki, W., Wer bist Du Gott?, Wuppertal, 1994; 76) Pool, M., A Guide to Sciene and Belief, Lion, 1990; 77) Rohrbach, G., Naturwissenschafft, Weltbild, Glaube, Brockhaus, 1986; 78) Rohr­bach, H., Schopfung: Mythos oder Warheit?, Brockhaus, 1990; 79) Scherer, S., Der Jesus Code, Interview, Neues Leben, 46, 2001; 80) Scheven, J., Daten zur Evolutionlehre im Biologieunterricht, WW, Haensler, 1982; 81) Scheven J., Karbonstudien: Neues Licht auf das Alter der Erde, WW, Haensler, 1986; 82) Stutz, H., Die Millionen fehlen, Sch­wengeler, 1996; 83) Thaxton, Ch., The mystery of life,s origin, Lewis and Stanley, 1992; 84) Ullrich, H., Was Stammmbaeume verschweigen, Seidel&Seidel, 1995; 85) Wilder-Smith, A., Die Naturwissenschafften kennen keine Evolution, Schwabe, 1985; 86) Wilder-Smith, A., Der letzte Schritt der Logik, Schwengeler, 1996; 87) Wilder-Smith, A., Herkunft und Zuckunft des Menschen, C.M. Fliss, 2001; 88) Wurmbrand, R., Atheismus-ein Weg?, Stephanus Ed., 1990.

Цитатите от Библията са взети от Синодалното издание на Биб­лията (1993).

Цифрите в скоби са указание за цитираната литература.

АВТОРИТЕ:

Проф. д-р Д. Свиленов, доктор на биологическите науки. Рабо­тил е в Българска академия на наукитев продължение на 36 години. Автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологическите изследвания.

Инж. П. Щудер, дългогодишен ръководител наReinhard(Швей­цария).

В. Граф,бивш учител и гимназиален директор в гр. Netphen (Гер­мания).

_________________________

*Материалът е предоставен от проф. д-р Дечко Свиленов. Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.

Какво казва науката?

Проф. д-р Д. Свиленов, инж. П. Щудер, В. Граф

ЗАКОНИ БЕЗ ЗАКОНОДАТЕЛ?

В природата и в биологичния свят владеят закони, благода­рение на които животът се запазва и регулира. Говорим за фи­зични, химични, биологични, генетични и редица други зако­ни. При обмяната на веществата между живите организми и околната среда действат химични и молекулярно-биологични закони, които правят живота възможен.

Знае се, че законите в обществената сфера, които са човеш­ко дело, предполагат задължително съществуването на една висша интелигентност, която ги е изработила и създала. Също­то трябва да важи с още по-голяма сила за природните и биоло­гични закони. Според еволюционната теория обаче както био­логичните закони, така и енергията, която ги реализира, са про­дукт на материята.

Тук еволюционната теория се натъква на неразрешими за нея проблеми. И те не идват от богословите, а от страна на на­уката и многовековната човешка опитност. Ние ще обобщим тези проблеми в следните няколко точки:

1)Еволюционната теория няма разумен отговор на въпроса: Кой е създал природните и биологични закони? Както има зако­нодатели в обществената сфера, така трябва да има Законода­тел в природата и още повече в биологията, да не говорим за изключително сложното устройство на човешкия организъм. А това означава, че природните и биологични закони са създаде­ни от висша свръхинтелигентна сила, която ние наричаме Бог.2)Според Първия и Втория закони на термодинамиката ма­терията е продукт на енергията; материята не е вечна, а е под­ложена на деградация и разпад и ще има своя край. Тя не може да продуцира нещо по-висше от себе си. Иначе това би проти­воречало на Закона за причинно-следствените връзки, който гласи: „Действието не може да бъде по-голямо от причината, която го е предизвикала“. Следователно материята е „подчине­на“ на вложените в нея закони. Хармонията и закономерности­те, които осъществяват и регулират жизнените процеси в орга­низма на молекулярно, клетъчно, тъканно, органно, системно и организмово ниво, са дали основание на еволюциониста E. Geissler и сътр. (1981) да изразят теистичната мисъл: „Законо­мерността в организма поражда въпроса за търсенето на субект, който е причина за тази закономерност. Тази концепция е дове­ла до приемането от някои учени на една нематериална същност, която посредством биологичните закони регулира жизнените процеси“ (42, стр. 717). Разбира се, тези еволюционисти при­емат като такъв субект философската категория „случайност“, условията на околната среда и борбата за съществуване – нещо, напълно необосновано и противоречащо на елементарното на­учно мислене и човешката опитност.

3)Не трябва да се смесват понятията „Законодател“ и „Законооткривател“. Няма логика в повсеместно употребяваните из­рази: „Законът на Нютон за гравитацията“, „Законите на Мендел за наследствеността“, „Законът на Айнщайн за масата и енер­гията“, „Законът на Пастьор за произхода на живота“ и т. н. Всич­ки тези велики учени и благодетели на човечеството не са създа­тели на тези закони, а са само техни откриватели. Тези закони са били създадени от някой Друг. Простата логика гласи: Ако за откриването на тези закони е била необходима огромната инте­лектуална инвестиция на такива гении на човечеството като Нютон, Мендел, Пастьор, Айнщайн и много други, то какъв свръхвисш интелект е бил необходим, за да бъдат създадени тези закони? Този свръхестествен висш интелект ние наричаме Бог.4)Еволюционната теория не е в състояние да отговори и на елементарния въпрос относно изключенията, които се наблю­дават в природните закони. Ако природните закони са плод на материята и случайността, те трябва да действат стереотипно, без изключения. Един стереотипен механизъм не може да пра­ви изключения. А такива изключения в законите на природата има. Знае се, че всички тела при изстудяване са свиват и нама­ляват обема си. Това е природен закон. Но водата прави изклю­чение от този закон – при изстудяване тя се разширява. Ако вода­та не притежаваше такова изключение от универсалната природ­на закономерност, то и животът във водните басейни не би бил възможен. И друго жизненоважно изключение: всички водород­ни съединения са отровни. Водата отново прави изключение.

Без тези две изключения животът на Земята е невъзможен. Всеки непредубеден може да види в тази природна особеност намесата на висша свръхинтелигентна сила, която целенасоче­но е създала това изключение, за да се запази животът.

КАКВО Е ИНСТИНКТ?

Инстинктът е една от най-удивителните области в биологи­ята. Еволюционната теория дава следното определение: ин­стинктът е затвърден еволюционно от биологичната наследст­веност начин на поведение при животните и човека. В други литературни източници инстинктът се определя като „вродена способност на поведение към действието на дразнители от окол­ната среда и собствения организъм“ (BI Lexikon, стр. 422). Ин­стинктът е изработен в хода на еволюцията и близостта на ин­стинктите е указание за родствените връзки между отделните видове. Това е причината, поради която на инстинкта се отдава особена роля в еволюционната биология. Инстинктът е изразен най-ярко в сравнително нискоорганизираните животни (насе­комите, рибите, птиците). В хода на еволюционното развитие ролята на инстинктите намалява и все по-голямо значение при­добива сложно-рефлекторната дейност, която се опира на ин­дивидуалния опит (Бъчваров и сътр., стр. 225).Такова е обяснението на еволюционната теория относно инстинкта. Това обяснение има редица слаби страни, които противоречат на научните познания и многовековния опит на хората.

Инстинктът не може да бъде доказателство за еволюцията на биологичните видове. Ето четири съществени основания в това отношение:

1)Инстинктите се срещат при всички животински видове, включително и при човека. Би трябвало да се очаква, че при човека с високоразвита втора сигнална система инстинктите няма да играят голяма роля. Но действителността показва, че при него някои инстинкти са жизненоважни – инстинктът за бозаенето, инстинкти във връзка с половото размножение, при самосъхранение от опасности и т. н. Ако инстинктът беше ево­люционно обусловен фактор, при човека не трябваше да съще­ствува. Но това не е така. Тоест инстинктът не е белег на примитивност.

2)Еволюционната теория определя инстинкта като начин на поведение, като изява на кодирана генетична програма, тоест в генотипа на съответния биологичен вид има ген или гени, кои­то са отговорни за даден инстинкт. Фактът, че инстинктът е би­ологична информационна програма, ни задължава да приемем, че тази програма трябва да има и високоинтелигентен програ­мист. С други думи, инстинктът нито може да бъде плод на ево­люционно развитие, нито индикатор на междувидова близост. И в това отношение еволюционната теория противоречи на на­уката.

3)Най-краткото и елементарно определение на инстинкта гласи: „Инстинктът е разумно действие в неразумно същество… Той е знание и способност, които предшестват опитността“ (20, стр. 52). Чрез инстинкта животните действат разумно и це­лесъобразно, но без съзнание и размисъл. Естествено това зна­ние, това разумно действие се определя от кодираната инфор­мационна програма и има определена цел. Задължителният въпрос е: Кой е кодирал програмата и кой е поставил целта. Съгласно закона за причинно-следствените връзки е невъзмож­но материята да продуцира нещо по-висше от себе си. Логично е да се приеме, че това „разумно действие в неразумно същест­во“ трябва да има и разумен източник. Този разумен източник ние наричаме Бог.4)В животинския свят има много и изключителни начини на поведение (инстинкти), които от еволюционна гледна точка не могат да бъдат обяснени. Еволюционната теория не е в състоя­ние да обясни защо тези изключителни феномени не са унаследе­ни и развити при по-висшите видове. Та много от тези инстинк­ти биха били съвършено средство за оцеляване в борбата за съ­ществуване! Защо по-висшите животински видове е трябвало да изработват средства в борбата за съществуване, много по-несъвършени от инстинктите при по-нисшите биологични ви­дове? Нещо повече – много от съвременните изобретения в об­ластта на техниката са копие на инстинкти от животинския свят.

В подкрепа на това виждане можем да споменем някои при­мери от света на насекомите, които възхищават със своята същност, сложност и целесъобразност (20):

а)Изключителната „социална“ организация и желязна дис­циплина при пчелата и пчелното семейство. Ако човек прите­жаваше само частица от биологичната кодирана програма на пчелите, светът днес би имал съвсем друг облик!

б)Невероятният структурно-функционален феномен на око­то на жабата и на бръмбара, послужили като модел на съвре­менната радарна техника.

в)Ултразвуковият апарат на прилепа и на молеца, послужи­ли като модел на съвременната ултразвукова диагностика.

г)Инфрачервеният апарат на гърмящата змия, различаващ температурни граници до 1/1000 от градуса.

д)А какво да кажем за ухото на бухала и обонянието на ня­кои бозайници!

Човек не само дължи на природата много от своите изобре­тения и технически постижения, но този най-висш животински вид, както го нарича еволюционната теория, трябва да се учи на пестеливост от някои примитивни насекоми.

Ето един пример:

Конструираната от човека електрическа крушка има коефи­циент на полезно действие 3 до 4%, което значи, че само 3-4% от влизащата в нея енергия се превръща в светлина. Остатъкът (96-97%) от електрическата енергия се превръща в топлина. Така електрическата крушка прилича по-скоро на електрическа печ­ка, отколкото на осветително тяло.Не е така обаче при светулката (примитивно безгръбначно насекомо). Тук съществува един невероятен творчески патент на биолуминесценция, при което се произвежда „студена“ свет­лина. При този биохимичен процес специалното химично ве­щество луциферин се подлага на окисление от ензима луцифераза. Количеството на окислените луциферинови молекули е равно на излъчените светлинни фотони. Този механизъм дава възможност на светулката да регулира излъчваната светлина, а тази т. нар. студена светлина не води до никаква загуба на топ­линна енергия.

Явно на човека е необходима още интелигентност, за да до­стигне елементарния природен процес на 100% полезно дейст­вие, учейки се от едно примитивно безгръбначно животно, кое­то в еволюционно отношение е много, много по-ниско от него! А каква интелигентност е била необходима на този, който е създал тази светулка!!!

Отново ще повторим важната констатация: Изключително сложните биологични феномени, каквито са инстинктите, трябва да имат изключително интелигентен източник. Това констатира и големият и не особено религиозен френски писател Мопасан, пишейки: „Инстинктите идват от Бога“ (20, стр. 60).

РАЗЛИКА МЕЖДУ ЧОВЕКА И ЖИВОТНИТЕ

Цитираме някои мнения от различни учебници по биология:

1)Ангелов и сътр. (2): „Еволюцията на човека е част от ево­люцията на животинския свят. Човекът е най-висшето животно на Земята“ (стр. 74).

2)Николова, М. и С. Китанова (12): „Човекът е произлязъл пряко от съвременните човекоподобни маймуни“ (стр. 61).

3)Димитров, О. и сътр. (8): „Човекът е продукт на еволюци­ята на гръбначните животни. Независимо че интересът към антропогенезата датира от древността, до днес този процес не е напълно изяснен“ (стр. 94).

От тези цитати могат да се направят два извода:

а)Човекът е част от животинския свят;

б)Няма единно мнение относно жи­вотинския произход на човека.

И тъй, еволюционната теория учи, че човекът произлиза от животинския свят и че разликите между животните и него са само качествени, вследствие на по-високата еволюционна сте­пен на развитие на вида Homo sapiens.

Редица клонове на науката (медицина, психология, логика, социология, етика, биология, история, педагогика и др.), както и многовековната човешка опитност показват, че между човека и животните има огромни разлики и съществуват непреодо­лими бариери. Ние ще споменем някои от тези различия:1)Човекът има много по-сложно устроен мозък от този на животните, уникални интелектуални способности, добре раз­вити форми на култура и несравними форми на комуникация. Човешкият мозък притежава качества, които нямат еквивалент в животинския свят. Хората само ходят изправено и устройст­вото на гърлото и мозъка им позволява да говорят, да пишат и да заучават нови неща. Социалната организация и социалното поведение са много по-сложни. В анатомично, физиологично, молекулярно-биологично и преди всичко в генетично отноше­ние човекът притежава забележителни специфични свойства. Всичко това при животните липсва.

2)Човекът притежава свободна воля, творчески заложби, изобретателност и интелигентност, чувство за вина, срам и от­говорност, широкомащабни способности да възприема, анали­зира, систематизира и преценява, има абстрактно мислене. Всич­ко това при животните липсва.

3)Човекът може да мотивира своите мисли и действия, да си поставя цели и планове, както и да преценява последиците от своето поведение, да търси смисъл и цел на живота си. Всич­ко това при животните липсва.

4)Човекът има неугасим стремеж да обича и да бъде оби­чан, да се доверява и да му се доверяват, оценява и избира, има естетически усет, стреми се към увековечаване. Надарен с уникална ценностна система: морал, любов, надежда, радост, мир, щастие, милост, справедливост, благодарност, признател­ност, отговорност, състрадателност, взаимопомощ и вроден стремеж да търси и постига истината. Всичко това при живот­ните липсва.

5)Човекът притежава уникалната способност да бъде рели­гиозен или съзнателно да отрича съществуването на своя Тво­рец, като Го замества с измислени от него външни форми на богопочитание и суеверия, има способността да измисля атеис­тични философски системи и недоказуеми теории, чрез които съзнателно и напълно егоистично манипулира сам себе си и цели общества. Всичко това при животните липсва.6)Човекът притежава дух, съзнание и съвест, което в целия биологичен свят никъде и под никаква форма не се среща. Чо­векът е единственото създание, което притежава безсмъртна душа.

7)Човекът е единственият биологичен вид, който поради егоистични и властолюбиви причини и без да е жизненонеобходимо, може съзнателно да бъде лицемерен, да лъже, експлоа­тира и убива себеподобните и себе си. В животинския свят та­кава жестокост и бруталност към себеподобен вид не се среща.

Това са само някои от качествата на човека – положителни и отрицателни, които го отличават тотално от животинския свят.

Защо споменаваме всичко това? Искаме да покажем, че меж­ду човека и животните съществува непреодолима пропаст, че това са два различни свята и човекът не е еволюирало жи­вотно.

Ето някои доказателства:

1)Цитираме учебника на Димитров и сътр. (8, стр. 85): „Белтъци, хромозоми и гени, които са еднакви или много близ­ки при различни видове, доказват родствените връзки между видовете…Изумителна е приликата между белтъчните молеку­ли на човек и шимпанзе. За някои от тях съвпадението в аминокиселинните последователности е 100%“. Генетичната близост между човека и шимпанзето се изчислява на 99%.

Еволюционистите считат това за едно от най-силните дока­зателства за произхода на човека от маймуната или за техния общ произход. Изниква обаче един неразрешим за еволюци­онната теория проблем:

Ако между два близки биологични вида, каквито са човек и шимпанзе, се наблюдава пълна белтъчна идентичност и само 1% генетична разлика, логично е да се очаква, че ще бъдат не само биологично почти еднакви, но ще си приличат изключи­телно много и в социално, интелектуално, културно и други отношения. От друга страна, ако споменатите по-горе огромни различия между човека и шимпанзето се дължат само на 1% генетична разлика, би трябвало да се очаква, че по-голямата генетична разлика между два вида ще води до много по-големи външни различия. Кучето и вълкът обаче имат значително по- голяма белтъчна и генетична разлика, но външно са почти не­различими (!).

Има нещо много по-загадъчно за еволюционната теория: освен че този 1% генетична разлика е причина за такива коло­сални различия между човека и шимпанзето, същият този 1% прави невъзможно междувидовото кръстосване, като прави тези два вида репродуктивно изолирани. Биологично това е най-сигурният начин за различаване на отделните видове и видове­те двойници. Защо при такава белтъчна и генетична близост близкородствените видове да не могат да се кръстосват и да дават плодовито поколение? Еволюционната теория може да изслед­ва и да установи механизмите на този биологичен феномен, но причината за тази репродуктивна бариера между отделните ви­дове ще остане за нея неразрешим проблем.Ако логиката на еволюционната теория за молекулярно-генетичната близост като доказателство за видово-родствена за­висимост беше вярна, това би означавало, че между родители и деца, както и между братята и сестрите от едни родители тряб­ва да има абсолютна белтъчна, генетична, анатомична, физио­логична, кръвногрупова, имунологична, психична, интелекту­ална и духовна идентичност. Но всеки знае, че това не е така. Тогава и законите на Мендел за наследствеността щяха да из­глеждат по-други, отколкото са сега. Следователно молекулярно-генетичният фактор детерминира и ограничава видовата спе­цифичност, а минималните различия в генетичния материал от 0,2% (99,8% от генетичния материал на хората е еднакъв), как­то и цялостният комплекс от фактори на околната среда опреде­лят индивидуалната специфичност. Знае се, че са възможни 10⁶⁰⁰ генетично различни човешки полови клетки (гамети). Ако да­ден човек няма еднояйчен близнак, то е невъзможно друг човек със същия генетичен материал (генотип) да е живял, да живее или да се роди в бъдеще на Земята.

Елементарният и задължителен извод от този биологичен факт гласи, че молекулярно-биологичната близост не е доказа­телство за родствена близост между видовете… Молекулярно-генетичният фонд е материален носител на кодираната генетич­на информация, която, както видяхме вече, трябва да има нема­териален източник като всяка друга информация. Това го изи­скват законите на информатиката.

2)На второ място добавяме и разгледаните вече основания на еволюционната теория за естествения произход на човека. Видяхме, че нито хомоложните или рудиментарни органи, нито вкаменелостите или методите на радиометрично датиране, нито спекулациите с т. нар. „предшественици на човека“ или фалши­вият „биогенетичен закон“ на Хекел са убедителни научни ос­нования за причисляването на човека към животинския свят. Освен това показахме, че еволюционната теория е безпомощна да обясни такива важни феномени като смъртта, религията, по­ловото размножение, семейството, инстинктите, природните за­кони и т. н. Нещо повече – науката и многовековният опит на човека противоречат на еволюционистичното виждане по всички тези въпроси. Ако към всичко това се добавят доказателствата за младата Земя, както и отреченият вече напълно от науката „първичен взрив“, без който еволюционната теория не може да обоснове милиардите години, от които тя жизнено се нуждае, става ясно, че еволюционната връзка на човека с животинския свят действително не може да бъде доказана. Следователно чо­векът заема особено, специално положение в систематиката на биологичния свят.3)Еволюционната теория приема огромните различия меж­ду човека и животинския свят. А как може да обясни тази тео­рия известния факт, че между останалите хиляди животински видове (например между куче и вълк) не съществуват такива коло­сални и непреодолими разлики, както между вида Homo sapiens и считания най-близък до него хоминиден вид Homo erectus или между човека и шимпанзето? Според еволюционистите пре­ходът между отделните биологични видове е сравнително пла­вен, в някои случаи едва забележим. Кое е пречело и пречи на човекоподобните маймуни да тръгнат по пътя на социалната и културна еволюция и днес да имаме изобилие от междинни форми между маймуна и човек – не само в биологично, но също и в социално и културно отношение? Но такива няма … Това признава и един от най-известните еволюционисти G. Simpson (18), като пише: „Това обичайно отсъствие на преходни форми не се ограничава само с бозайниците, но е почти универсален феномен, отбелязан от палеонтолозите“. Еволюционната тео­рия учи, че „Настоящето е ключ за миналото“. Ако това беше вярно, днес Земята щеше да бъде пълна с живи междинни фор­ми, тоест с маймуночовеци. Няма нито един!

Всичко това показва, че преходът между тези два вида е не­преодолим и че единият не е по-висша форма на развитие на другия.

В подкрепа ще споменем още един допълнителен факт – ус­тройството и функцията на човешкия мозък.

Цитираме професор W. Gitt (46): „Този 1,5 кг. орган притежава най-сложната структура във Вселената. Той ръководи, коорди­нира, събира, преценява, анализира, запаметява, комуникира, приема и изпраща импулси и осъществява мисловните процеси над всички физиологични функции в организма. Тази дейност се реализира от 100 милиарда нервни клетки (неврони) и от още 100 милиарда поддържащи неспецифични клетки. Нервните клетки са свързани помежду си, като броят на връзките (средно 30,000 синапси на клетка) между тях е колосален. Изчислено е, че за описанието на тези междуневронни връзки ще са необхо­дими 10 милиарда тома книги с по 400 страници всяка една. Дължината на нервните влакна в главния мозък възлиза на по­вече от 500,000 км. и допълнително 380,000 км. извън главния мозък. Мозъкът е в състояние да извършва за една секунда един трилион операции (=1 милиард милиарда). Най-бързите супер­компютри днес са в състояние да извършват 10 милиарда из­числителни операции за една секунда. Така човешкият мозък е 100 милиона пъти по-бърз от най-бързия съвременен компютър“.Логиката ни кара да приемем, че една такава свръхсложна система, нямаща аналог в природата, не може да е плод на слу­чаен еволюционен процес. Продължителността на времето не може да я създаде. Според Закона за причинно-следствените връзки такава свръхсложна система трябва да има свръхинтелигентен Творец. Този Творец ние наричаме Бог.

4)Ще завършим тази глава така, както и започнахме – с ци­тат от учебник по биология. Цитираме Hoff и сътр. (53, стр. 503) под заглавие „Граници на биологичното познание“:

„В биологията имат смисъл само такива хипотези и те­ории, които могат да бъдат доказани… Еволюционната те­ория ни задължава да си поставим следните въпроси:

-Какъв е смисълът на еволюцията?

-Защо еволюцията е довела до появата на човека, кой­то притежава дух, тоест има способността да мисли, има свободна воля и разумни действия?

-Какво се крие зад израза „случайност“ и как природ­ните науки могат да го обяснят?

На такива въпроси еволюционната теория няма отго­вор, нито пък това могат да направят природните науки.

Отговорът на тези въпроси се предоставя единстве­но на личната вяра на човека.

С появата на човешкия дух в еволюцията настъпва нещо съвсем ново… Свободата на волята, същността и смисълът на битието са въпроси, на които биологията не може да отговори. Поради невъзможност да се премине тази гра­ница човек стига до мисълта на великия Гьоте: „Най-вис­шето щастие за мислещия човек е да изследва онова, което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благого­вее смирено“.

Предоставяме коментара на читателя…

ДОСТОВЕРНА ЛИ Е ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ?

Днес еволюционната теория се поставя все повече под въпрос от много учени. Признава се, че тя не се изгражда на доказател­ствена научна база, но представлява философски начин на мис­лене. Повечето от факторите, върху които се гради, се приемат apriori като установена даденост, без да се търси научен потвър- дителен материал. Това е дало основание на някои учени да признаят, че „нито един път Дарвиновата еволюционна теория не е доказана било експериментално, било чрез научните фак­ти“ (М. Denton: „Еволюцията – теория в криза“,1985).

Напротив, има стотици научни доказателства, които опро­вергават тази теория.

На учените днес им е добре известно, че еволюционната те­ория има три големи празнини, които тя не може да запълни, или иначе казано, три големи въпроса, на които тя не може да отговори:

1)Празнината между нищото и материята. Еволюционна­та теория пренебрегва общоизвестната истина, „че от нищото нищо не може да произлезе“. Материята не може да бъде вечна, тъй като това противоречи на Първия закон на термодинамика- та.

2)Празнината между неживата материя и живота. Ево­люционната теория противоречи на Втория закон на термодинамиката, когато учи, че неживата материя случайно се е превърнала в живи, сложни и произвеждащи енергия форми.

Привържениците на еволюционната теория твърдят, че това би могло да стане в продължение на много дълъг период от вре­ме. Световноизвестният учен-химик професор д-р A. E. Wilder-Smith сполучливо пише в тази връзка: „Ако вие вземете раз­лични метални парчета, поставите ги в затворен съд, след което ги разклащате в продължение на един милион години, то веро­ятността да се създаде от тези парчета часовник е равна на нула. И ако вместо един милион години разклащането продължи два милиона години, смятате ли, че шансът ни да получим часов­ник ще е по-голям? Никога! А само една единствена жива клет­ка е много по-сложно устроена от който и да било часовник“.Ако погледнем под микроскоп вътрешността на клетката, ще видим много и разнообразни ултрамалки образувания. На площ, по-малка от една хилядна от милиметъра, са концентри­рани различни биосистеми, енергийни структури, наследствено-информационни централи, размножителни потенциали и т. н. Всички са изработени с изключителна прецизност, високостепенна организираност и показват поразителна хармоничност в тяхната функция. И между тях се намира една фантастична ко­дирана информационна система (генетичен код) – един ком­пютър със запаметена в него огромна биологична информация, която организира и ръководи дейността на тази клетка, както и всички функции на целия организъм, който е изграден от около 100,000 милиарда (10¹⁴) такива клетки.

900 висококвалифицирани специалисти от 40 страни на света са работили в продължение на 15 години, за да дешифри­рат последователността на буквите на генетичната наследстве­на информация. От 32,000 гени на човешкия геном досега са дешифрирани само около 3% от последователността на ДНК молекулите на генетичния код. Каква огромна интелектуална и финансова инвестиция е била необходима, за да се постигне един такъв скромен успех!

Нека слезем на молекулярно ниво: една обикновена човеш­ка чернодробна клетка се състои от 53 милиарда сложни проте­инови молекули. Ако се умножи това по общия брой на клетки­те, изграждащи организма, се получава космическа цифра от белтъчни молекули, която човешкият разум не може да побере. Съставните части на молекулата и самите молекули трябва да са подредени в строго определен ред, за да могат да изпълняват функцията, за която са предназначени. Тази подредба се опре­деля от кодираната във всяка клетка генетична информация. Учените изчисляват количеството на биологичната информа­ция, съдържаща се в генетичния материал на една клетка, с пи­смена информация, която може да се побере в 1,000 книги от по 600 страници с по 500 думи на страница. Но това не е всичко! Генетичният код в клетката е написан на „азбука, състояща се само от четири букви, а трябва да бъде преведен на азбука, състо­яща се от 20 букви (протеиновите молекули са изградени от 20 аминокиселини). Генетичната информация трябва да бъде пре­ведена, безпогрешно транспортирана и предадена в подходящ момент и с подходяща скорост, за което е необходима и съот­ветната енергия. Всички тези процеси трябва да протекат в аб­солютна хармония, за да се получи съответната специфична белтъчна молекула.Тази съвършеност и изключителна сложност в устройство­то и функциите на биологичните структури е дала основание на редица съвременни учени да създадат т. нар. „Теория за ин­телигентния дизайн“. Но един интелигентен дизайн задължи­телно предполага съществуването на свръхинтелигентен дизай­нер!

От този кратък и твърде опростен поглед в света на молеку­лярната биология следват два много важни въпроса: а) Какъв свръхинтелект е необходим, за да бъде създадена тази универ­сална и неизменяема генетична информация, която определя и контролира специфичния молекулярен строеж на живата клет­ка?

б)Възможно ли е тази изключително сложна структура и функция да възникне, да съществува, да функционира и да се възпроизвежда случайно? Експерти сравняват това с вярата, че ако бъдат хвърлени пет милиарда букви във въздуха, те могат с течение на времето да се превърнат от само себе си в многотом­на енциклопедия без граматическа грешка. Известният съвре­менен биохимик професор Michael Behe (29) пише в своята книга „Черната кутия на Дарвин – биохимични предизвикателства към еволюционната теория“, че „Макроеволюцията е невъзможна“.

Скептици и убедени еволюционисти обикновено казват, че „еволюцията не би била вероятна, но въпреки това се е осъще­ствила“. Много учени днес признават, че еволюцията не само че е невероятна, но е и невъзможна.

3)Празнината между човека и животинския свят. С този въпрос ние се занимахме подробно в предишната глава. Тук ще добавим, че появата на духа и съзнанието е нещо качествено съвсем ново и те не могат да са плод на материята. Както За­конът за причинно-следствените връзки, така и Вторият закон на термодинамиката го доказват. Или тези закони са верни и еволюционната теория противоречи на науката, или обратно. Природните закони са верни и неотменими, на което се дължи и целият научно-технически и културен прогрес на човечеството.

Освен за тези три празнини в еволюционистичното мисле­не, немалко учени днес са на мнение, че еволюционната тео­рия няма отговор още за:

Причинно-следствени зависимости, учението за относител­ността, движението на материята, съхранението на масата и енергията, хармонията и порядъка във Вселената, електромаг­нитните полета, гравитационната сила, ядрената енергия, ент­ропията и много други още закономерности и явления в приро­дата.

Фактът, че болшинството от съвременните учени поддържат еволюционната теория, не означава, че тя е вярна, а просто е израз на тяхното философско мислене и лична вяра. В средните училища на много държави по света еволюционната теория се преподава като задължителен учебен предмет без възможност за алтернативен начин на мислене. Така тя по задължение се налага и става една от най-успешните теории в историята на човечеството.

Но нека не се забравя един изключително важен историчес­ки факт: борбата за истината винаги е започвала с малък кръг от хора и с течение на времето тя е надделявала. Народната мъдрост има право: „Ако множеството вярва в една лъжа, тя не може да стане истина“. И още: „Множеството не може да спе­чели насила истината“.

Безброй са примерите от историята как политически систе­ми, управляващо мнозинство, преобладаваща идеология и т. н. са втълпявали на широките маси, че те са единствени носители на истината и прогреса. Така беше с националсоциализма, така беше с комунизма, така беше с марксизма-ленинизма. Паднаха силните, а с тях и тяхната истина и техният прогрес. Така беше някога, така е и днес…

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ УСПЕХЪТ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ?

Защо еволюционната теория, въпреки антинаучния си харак­тер, е така модерна и е станала начин на мислене на милиони хора по света? Как може да се обясни този голям успех?

Ние ще споменем някои основни причини за него:

1)Идеологически, морални и социално-политически причини.

В средните и висши учебни заведения в много държави на света се преподава еволюционната теория, но не в светлината на определени научни дисциплини, имащи отношение към нея – физика, химия, информатика и т. н. Нещо повече – съзнателно се премълчават научните факти, които противоречат на тази теория, и което е най-парадоксалното – еволюционното учение се представя обикновено като научно доказан факт или като нещо, което ще бъде доказано.

Такова едностранно образование естествено формира и ед­ностранно мислещи хора, от които истината съзнателно се е прикривала и се прикрива. А това е възрастта, когато се форми­ра човешкият мироглед. Шансът по-късно човек да промени мисленето си е минимален.

На младия човек не се предоставят други гледни точки, а му се втълпяват определени идеи, които поради липса на алтерна­тиви той трябва да приеме. С право един от столичните вестни­ци публикува обширна статия със заглавие: „Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупа­ви“? (вестник „СЕГА“, 7 октомври 2004, 14).

Съзнателно или несъзнателно системата на обучение е из­градена върху три важни принципа:

а)Формиране на атеистичен (безбожен) начин на мислене.

б)Подценяване достойнството и отговорността на човека пред един по-висш авторитет. Човекът се разглежда като висо­коразвито животно.

в)Изработване на биологично-еволюционистична „ценно­стна“ система, основаваща се на правото на силния.

След като еволюционната теория може да формира начина на мислене и мирогледа на един човек, тя би трябвало да се раз­глежда по-скоро като идеологическа, а не като биологическа дис­циплина. Това се потвърждава от факта, че атеистичните полити­чески системи и диктатури от последното столетие и днес (капи­тализъм, империализъм, националсоциализъм, фашизъм, соци­ализъм, комунизъм и демократичната политическа система) пропагандират и толерират принципите на еволюционната те­ория. Огромен е нейният принос за широкото разпространение на материалистическата философия и, разбира се, на атеизма.

За щастие има държави в света, които с отговорност се от­насят към своята образователна система. Цитираме вестник „Над 55″ от 13.09.2006: „Невъзможно е без вяра да се възпитава съвестност. Наивно е да се смята, че това може да се направи по­средством култура и изкуства. Ако човек се възпитава като по­томък на животно – маймуната – той и такова ще си остане“, смята проф. д-р Валентин Жилко-Титаренко от Института по епидемиология и инфекциозни заболявания в Киев. „Защо стра­ната ни, която е в числото на най-цивилизованите страни в све­та, се ограничава до единствения избор на теорията на Дарвин? Това не е демокрация“ – заявява Владислав Олховски, завеж­дащ отдел в Института за ядрени изследвания към Украинската национална академия на науките. Украинските учени смятат, че днешните учебници са необективни и нуждаещи се от про­мени, особено учебниците по биология…

Други държави са отишли още по-нататък. В Швейцария е отпечатан учебник по биология, в който са представени еволю­ционната теория и библейското учение за сътворението на рав­ни начала и се преподават по този начин в училищата на някои кантони. Нека да отбележим, че в Швейцария това се е постиг­нало чрез референдум. Добре е, когато важни проблеми се ре­шават от цял народ. А по-важен проблем от мирогледа на един човек едва ли има.

Имаме достатъчно основания да считаме, че българските учебници по биология също се нуждаят от коренни промени, що се отнася до представената в тях еволюционна теория.Дарвиновата идея за „преживяването на силния и по-приспособения за живот“ стимулира по безмилостен начин егоиз­ма и властолюбието на човека и стана съпричастна за ужасява­щите плодове на ХХ век. Ето някои от тях: расизъм, омраза, аборти, евтаназия, разрушаване на семейството и връзката между генерациите, безнравственост, социална несправедливост, на­силие, обезценяване на човешкото достойнство, безотговорност, отричане ценностите на един висш авторитет, безбожие, руиниране на моралните ценности и т. н. За съжаление повечето от тези явления се приемат като нещо нормално и естествено, ма­смедиите грижливо „захранват“ и обогатяват фантазията на младия човек с тези „ценности“ на цивилизацията.

2) Духовни причини.

Един от най-известните еволюционисти Th. Huxley (7) пише: „Еволюционната теория ни освобождава по един прекрасен на­чин от задушаващата усмирителна ризница на първите две гла­ви от Библията“. Тази мисъл се изразява още по-добре от еволюциониста Levontin (7) по следния начин: „Ние сме принуде­ни да приемем, че всичко трябва да има само материална при­чина… защото не можем да понасяме какъвто и да било божест­вен авторитет“. А ето и мнението на еволюциониста Sir Arthur Keith (7): „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учени­ето за сътворението, което ние не искаме да приемем“.

Еволюционната теория като начин на мислене отрича съще­ствуването на Бога, прави човека свободен и независим от Бога и го поставя като център на Вселената. Защо е всичко това?

Според библейското учение за сътворението човекът е създаден от Бога. Това означава, че той като Божие творение носи отговорност за живота си пред своя Творец. Библията учи и още нещо, много важно: Човекът по природа е грешник и се нуждае от опрощаване на греховете си, което може да стори единствено Иисус Христос. Сам Той е Бог, явил се на Земята преди 2000 години.Когато това библейско учение не се харесва на човека, той отхвърля както съществуването на Бога, така отговорността си към Него и, разбира се, не приема, че е грешник. Еволюционна­та теория като безбожен, атеистичен начин на мислене е изклю­чително добро средство за освобождаване на човека от всички тези неща. Той го прави, но задължава и другите да го правят.

В края на краищата всичко се съсредоточава около най-важ­ния въпрос на битието: Да се приеме ли съществуването на Бога и да съобразява ли човек живота си с волята на Бога, или просто да се каже, че няма Бог и човек да води живота си спо­ред собствената воля. Това е кардиналният въпрос на всички времена, за всеки един човек. И е въпрос на лично решение, на лична вяра.

3)Ние ще споменем и една трета причина за успеха на ево­люционната теория. При посещение в природонаучен музей обикновеният човек изпада в учудване и възторг, наблюдавай­ки музейни експонати, за които се твърди, че са отпреди мили­они години. Учебниците по биология показват впечатляващи рисунки как животът се е самозародил от неживата материя, как по-нататък се е развивал и видовете са преминавали един в друг и накрая как в продължение на милиони години маймуна­та става маймуночовек и след това човек. Масмедиите (вестни­ци, телевизия, радио и т. н.) приемат безкритично тази атрак­тивна информация и щедро я тиражират на широката публика като доказани научни факти. Но крайният „консуматор“ на тази информация не е в състояние да разбере дали тя е вярна. Обик­новеният човек-неспециалист приема на доверие тази лесно разбираема и атрактивна, но ненаучна информация за истина… Така се манипулира общественото мнение, изработва се съзна­телно един еволюционистично-атеистичен модел на мислене, който за мнозина е дори белег на висока интелигентност и прогресивност.Целият този верижен процес започва с един съзнателен из­ключително некоректен педагогически подход в образова­телната система, където задължително се преподава само ево­люционния модел, без да се предлагат други алтернативи, а ко­ето е още по-жалко, този модел не се сравнява с факти от други научни дисциплини или с изследвания на учени-креационисти. На ученици и студенти се предлага да „избират“ от една възмож­ност само една, което много напомня на изборите от недалеч­ното комунистическо минало. Това действително е парадокс – в демократични и правови обществено-политически системи на младия човек не се предоставя свободно възможността избира­телно да формира своя мироглед! Може би този парадокс ще се разбере по-лесно, като се знае, че високообразованите депутати в Европейския съюз дълго спориха дали в европейската кон­ституция да бъдат споменати думите „БОГ“ и „християнска вяра“. Не беше прието. Нима образователните системи на евро­пейските държави могат да противоречат на предписанията на Европейския съюз? Едва ли … Кръгът се затваря!

Коректно и честно ще бъде в образователната система да се преподава наред с еволюционния модел и възгледът за Сътво­рението на равни начала, разгледани в светлината на различни­те научни дисциплини. Този подход е абсолютно игнориран в полза на еволюцията.

И тъй, успехът на еволюционната теория се гради върху един нестабилен и насила наложен фундамент, който има следните четири имена: едностранчиво образование, медийна манипула­ция, атеистично мислене, политически предписания. Известният еволюционист J. Watson признава съвсем честно: „Еволюция­та е теория, която повсеместно се приема не заради това, че може да се докаже по логичен или научен път, но поради това, че нейната единствена алтернатива е учението за Сътворение­то, в което ние не вярваме“ (63).

ТЕИСТИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ

Наред с еволюционистите, които отричат съществуването на Бога, има и хора – и то предимно всред християнските среди, които мислят, че са християни и вярват в Бога, но същевремен­но приемат и еволюционната теория като вярна (т. нар. теисти-еволюционисти). Те твърдят, че Бог е сътворил живота в него­вата първоначална и най-примитивна форма, след което чрез методите на еволюцията (случайност, мутация, естествен от­бор и дълги периоди от време) са се саморазвили растенията, животните и човекът. Това е станало чрез преминаване от по-прости към по-сложни форми на биологични видове, тоест осъ­ществило се е по пътя на еволюцията. Теистите-еволюционисти добавят към атеистичното учение на еволюцията (материя, самоорганизация, еволюционни фактори, саморазвитие) и фак­тора Бог, който естествено нито е творец на биологичния свят в днешното му разнообразие, нито пък е всемогъщ, за да може да сътвори този свят. За привържениците на този начин на мисле­не аргументите на Библията играят второстепенна роля. И ако тези хора понякога цитират Библията, то това става единствено с цел да се придаде смисъл на еволюционното учение. Естест­вено за тях еволюционната теория е белег на прогресивност, интелигентност, научност и затова твърденията на еволюционизма имат винаги приоритет пред тези на Библията.При тази категория хора става дума за едно нездравомислещо съчетание между претенциите на еволюционната теория за произхода на Вселената, живота и биологичните видове, от една страна, духовно невежество, на второ място, и трето – стремеж за успокоение на собствената си съвест чрез игнориране авто­ритета на Библията и Бога. По този начин теистите-еволюционисти не могат да бъдат причислени нито към последователите на еволюционната теория, защото приемат съществуването на Бог, нито пък към вярващите хора, защото отричат един все­могъщ Бог, който е в състояние да сътвори видовото разнообра­зие такова, каквото го виждаме днес. Големият техен проблем е, че си въобразяват, че стоят на позицията на истината. Тези хора не са в състояние да защитят принципите на еволюционизма, защото те са ненаучни и незащитими, нито пък стоят твърдо на библейски позиции, защото не ги познават, а и не вярват в тях. По този начин те изпадат в незавидното и окаяно състояние на мирогледен „хермафродитизъм“. На такива Бог казва: „Зная тво­ите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си“ (Откр. 3, 15-16). През погледа на един нормално мислещ човек теистите-еволюционисти пред­ставляват по своята същност смесица от недоразбрана и половинчата наука, прехвалена еволюционна теория и игнорирано библейско учение.

 Естествено е, че тази категория хора не могат да изградят доверие нито всред еволюционистите, нито всред вярващите по простата причина, че тези две групи са несъвместими.

Представителите на теистичната еволюция a priori изграж­дат своето убеждение на три основни грешки:

1.Те приемат, че еволюционната теория е научно доказана и в нея никой не се съмнява. А това не е така.

2.Отхвърлят боговдъхновения характер на Библията, митологизират отделни нейни части, игнорирайки по този начин ав­торитета на Словото Божие.

3.Не искат да знаят, че еволюционизмът и креационизмът са два напълно отричащи се един друг мирогледи, при което изразът „теистична еволюция“ сам по себе си е парадокс и изоб­що не може да съществува.

Тъй като представителите на теистично-еволюционното мислене се манифестират винаги като вярващи и дори „благо­честиви“ християни, ние ще систематизираме нашето критич­но становище към този начин на мислене предимно от библей­ска гледна точка.

Ще посочим следните аргументи, които показват несъстоя­телността на теистично-еволюционния възглед:

1.Теистите-еволюционисти приемат, че Бог е създал живо­та в неговата първична форма, оставил го е да се саморазвива и самоусъвършенства, за да достигне днешното биологично ви­дово разнообразие. Те обаче забравят, че самоусъвършенства- нето и преминаването в по-висши видове става според еволю­цията чрез мутация, естествен отбор, жестокост, смърт, и то ви­наги за сметка на по-слаби и неприспособени към живот инди­види (the survival of the fittest). Това са методи, които напълно противоречат на учението на Библията и на християнската вяра, която прокламира добродетели като милост, състрадание, лю­бов към ближния. А това всичко е непознато и чуждо за еволю­ционната теория. Така теистът-еволюционист приписва на Тво­реца жестокостта и смъртта като принципи на сътворението.

2.Случайността като основен принцип на еволюционната теория е в пълно противоречие с учението на Библията за един всезнаещ и любещ Бог. Където няма вяра, се търси помощ и оправдание в случайността.

3.Учението на еволюционната теория за дългите периоди от време (милиарди години) е в противоречие с учението на Библията за сътворението на живота. По този начин теистите-еволюционисти поставят под съмнение истинността на Библи­ята. Сам Бог забранява да се добавя или да се отнеме нещо в Неговото Слово (Втор. 4,2; 12,32; Притчи 30,6; Откр. 22, 18­19), а да не говорим, че много от думите на Бога се приемат от теистите-еволюционисти за неверни! Библията предупреждава тези хора твърде сериозно: „Задето ти отхвърли думата на Гос­пода, то и Той те отхвърли“ (1 Цар. 15, 23 и 26; вж. Деяния на апост. 14, 46). Либерализирането на библейския текст е един от сериозните проблеми на днешното християнство. Ако се поста­ви под съмнение първата глава на Битие, какво може да ни спре да се съмняваме и във всичко останало, написано в Библията? Такива категории „християни“ трябва сериозно да се замислят върху същността на своята вяра.4.Теистите-еволюционисти забравят учението на Библията, че цялото творение, което Бог създаде, „беше твърде добро“ (Би­тие 1, 31). Борба, жестокост и смърт не са фактори, чрез които се стимулира еволюцията, а са плод на греха на човека. Еволю­цията говори за възходящо развитие (усъвършенстване) на био­логичния свят, а креационизмът – за неговата деградация. На­уката (втори Закон на термодинамиката) потвърждава библейско­то учение. Това е коренно различен и противоположен начин на мислене. Или единият, или другият трябва да се приеме, но в никакъв случай и двата заедно. Това е абсурд и самозаблуда!

5.Как теистът-еволюционист ще обясни библейското уче­ние за първородния грях? Та еволюцията изобщо не говори за грях. Една висша форма на животно, какъвто е човекът според еволюционната теория, никога не може да стигне до мисълта, че жестокостта, убийството, унищожаването на по-слабия и беззащитен може да бъде нещо лошо. Напротив, всичко това е форма на борба за съществуване, посредством която днешният човек след няколко милиона години ще трябва да стане „свръхчо­век“. Как? Като унищожава по-слабите, болните и негодни за живот човеци. При еволюционната теория думата етика изоб­що не съществува. Защо? Защото тя отрича висшестоящия ав­торитет, върху който се гради етиката.

6.Отричайки греха като феномен, теистичната еволюция игнорира спасителното дело на Иисус Христос и естествено цялата Библия. По този начин християнството губи своя смисъл. Ето защо теистът-еволюционист няма право да се нарича хрис­тиянин и още по-малко да си слага етикета „благочестив“. Та­кова едно християнство е плод на духовно невежество и въоб­ражаема интелигентност. То служи единствено за успокояване на съвестта.

7.Теистът-еволюционист трябва да знае и един друг важен факт: от научно-теоретична гледна точка еволюционната тео­рия не притежава качествата да отговаря дори на научна тео­рия. Ето няколко примера в това отношение:

а)В природата никога не е наблюдаван процес, при който биологичната информация да възниква в материята от само себе си. Това не е доказано и по експериментален път.

б)Никога не е наблюдаван преход от един основен биологи­чен вид към друг.

в)Не може да се докаже експериментално самозараждане на живота.

г)Не се откриват междинни, преходни биологични видове.

д)Научно погрешна е тезата на еволюционистите, че насто­ящето е ключ към миналото. Наивно е да се мисли, че за една напълно готова машина може да се намери отговор относно ней­ното конструиране (страната на производство, името на конст­руктора, мотивите за нейното създаване и т. н.). Изчерпателна информация за всичко това може да даде само производителят. Това важи в същата степен и за великото творение на Всемира и живота. И Творецът е казал всичко това в Неговата книга – Биб­лията. Да се ревизира Неговото Слово е некоректно и опасно – особено от хора, които се именуват християни.

Глупаво е да се мисли, че един ден в бъдеще всичко това ще може да се докаже. Това никога не може да се случи поради факта, че всички тези неща противоречат на природните зако­ни, на науката, на логиката и на дългогодишната човешка опит­ност. Една лъжа си остава лъжа и с течение на времето тя не може да стане истина.8.Ще споменем и една твърде съществена разлика между библейското и еволюционното мислене. В еволюционната тео­рия не се говори нито за план, нито за цел. Еволюционистите са единодушни, че човекът не е целта на еволюцията. Това означа­ва, че човекът е само едно междинно звено от нескончаемия процес на еволюцията, т.е. неговият живот няма нито смисъл, нито цел. Библията учи, че човекът е целта на цялото Творение, той е обект и цел на Божията любов, на Христовото изкупле­ние, наследник на вечния живот. Всеки ще разбере, че между тези две позиции сравнение не може да има. Явно е, че теистите-еволюционисти не проумяват тази проста истина.

9.А какво да кажем за т. нар. „биогенетичен закон“, според който по-голямата част от ембрионалното развитие на плода в майчината утроба не е човек, а някакъв вид животно. Препоръч­ваме на теистите-еволюционисти да прочетат Псалом 138, за да се уверят, че Бог нарича човека човек от деня на оплождането.

Има и редица други антинаучни постановки в еволюцион­ната теория, което е и основание тя да губи все повече привърже­ници всред учените. Както има фанатизирани религиозни хора, така има и фанатизирани еволюционисти. Типичен пример е известният днес биолог-еволюционист професор Ричард Доукинс, който признава: „Дори ако няма фактически доказателства в полза на Дарвиновата теория, би било оправдано да ѝ се даде приоритет пред всички останали теории“. Като атеист той счи­та, че тази теория е много добро средство за прокламиране на безбожието. Затова именно трябва да ѝ се дава приоритет. И това го казва един професор по биология, който положително много по-добре познава еволюционната теория от който и да е теист-еволюционист, който дръзва да се именува християнин. Какво безумие… (!)

Теистичният еволюционен начин на мислене игнорира Биб­лията и отрича всемогъществото на Бога. Добре е привържени­ците на такова мислене да чуят думите, които Бог казва чрез Иисус Син Сирахов: „Всичко изобщо е създал Оня, Който жи­вее вовеки… Кой може да измери силата на Неговото величие? И кой може също да изрече милостите Му?“ (18, 1 и 4).

Ще завършим нашите размишления по този въпрос с цитат от книгата на Вернер Гитт „Творил ли е Бог чрез еволюция“. Там четем: „Атеизмът, независимо под каква философска маска се проявява, лесно се разпознава като антибожествено и антибиблейско учение, така че в общи линии той не е такава голяма опасност за християните. Съвсем друго е обаче положението с онези идейни системи, които по думите на Христос (Мат. 7, 15) се явяват в „овчи дрехи“, но „отвътре са вълци-грабители“. Те привидно без проблеми интегрират християнското идейно бо­гатство, но изпразват от съдържание посланието на Библията. Достоен пример за това е теистичното еволюционно учение“.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1)Ангелова, Д., Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупави, в. „СЕГА“, 7 октомври 2004; 2)Ангелов, П., и сътр., Билогия 10 клас, Просвета, 1995; 3) Ботев, Б., и сътр., Биология, 10 клас, НП, 1988; 4) Ботев, Б., и сътр., Биология 10 клас, Анубис, 2001; 5) Бъчваров, М., и сътр., Философски реч­ник, Партиздат, 1977; 6) Виланд, К., Камъни и кости, Научен креационизъм, България, 2001; 7) Гит, В., Творил ли е Бог чрез еволю­ция?, ВЕРЕН, 1997; 8) Димитров, О., и сътр., Биология 9 клас, Булвест, 1999; 9) Димитров, О., и сътр., Биология 10 клас, Булвест, 2001; 10) Дюлгеров, Д., Наука и религия, СИ, 1946; 11) Маклийн, Г., и сътр., Сътворението, ВЕРЕН, 1996; 12) Николова, М., и С. Китанова, Биология 10 клас, ТПП, 2001; 13) Келер В., Библей­ски събития, Синодално издателство, 1960; 14) Киров, Д., и сътр., Християнска етика, Слънце, 2003; 15) Моррис, Г., Сотворение мира: научный подход, Inst. Creation Research, San Diego, 1981; 16) Морис, X., Библията, науката и сътворението, ОМ, 1994; 17) Морис, X., Наука и Библия, Госпъл, 1995; 18) Морис, X., Научен креационизъм, Нов човек, 1995; 19) Опарин, А., Поява на живота върху Земята, Народна култура, 1949; 20) Попов, С., Защо вярвам в Бога, Абагар, 1993; 21) Свиленов, Д., Библия и наука, ethos, 2, 2001, 17; 22) Свиленов, Д., Библия и наука (Уникалност на Библията), ethos, 3, 2001, 17; 23) Свиленов, Д., Еволюционната теория в криза, Про­зорец, 2004, 4, 18; 24) Свиленов, Д., Миналото, настоящето и бъде­щето на човечеството според Библията, Звездан, 3. изд., 2005; 25) Хобринк, Б., Еволюцията яйце без кокошка, Оупън Доор, 1993; 26) Часовникарова, Ц., и сътр., Биология 10 клас, Гея § Либрис, 2002; 27) Ashton, J., Die Akte Genesis, Schwengeler, 2001; 28) Beck, H., Biologie und Weltanschuung, Haensler, 1979; 29) Behe, M., Darwin,s Blaeck Box: The Biochemical Callenge to Evolution, Touchstone, 1998; 30) Bayrhuber, H. u. a., Linder Biologie. Gesamtband, Metzler, 1989; 31) Blackmore, V., and A. Page, EVOLUTION The Great Debate; 32) Bliss R., at al., Origin of Life: Evolution Creation, C.L.P. Publishers, 1990; 33) Bowden, M., Science VS Evolution/Sovereign Publications, 1991; 34) Darwin, Ch., Die Entstehung der Arten durch naturliche Zuchtwahl (Originaltitel: On the origin of species by means of natural selec­tion, or preservation of favoured races in the struggle of life, London, 1859), Suttgart, 1967; 35) Dembski, W., Intelligent Design-The Bridge Between Science & Theology, IVP, Illinois, 1999; 36) Denton, M., Evo­lution: Theory in Crisis, Burnett Books, London, 1985; 37) Dietmar F. u. W. Buehne, Brief an einen Atheisten, CLV, Bielefeld, 2000; 38) Don Batten и сътр., Fragen an den Anfang. Die Logik der Schopfung, CLV, Bielefeld, 2001; 39) Eibach, U., Gentechnik und Embryonenforschung. Leben als Schopfung aus Menschenhand?, Brockhaus, Wuppertal, 2002; 40) Ellinger, Th. et. al., Schopfung und Wissenschaft, WW, Haensler, 1988; 41) Geisler, N. u. R. Brooks, Wenn Skeptiker fragen, Dillenburg, 1996; 42) Geissler, E. at. al., Kleine Enzyklopedie LEBEN, VEB, BI Leipzig, 1981; 43) Gish, D., Fossilien, stumme Zeugen der Vergangenheit, CLV, 1992; 44) Gitt, W., Das biblische Zeugnis der Schopfung, Haensler 1991; 45) Gitt, W., In 6 Tagen vom Chaos zum Menschen; 46) Gitt, W., Faszination Mensch, CLV, Bielefeld, 1996; 47) Gitt, W., Am Anfang war der Urknall?, CLV, Bilefeld, 2000; 48) Gitt, W., So steht geschrieben, Haensler 2000; 49) Gitt, W., Die ganze Schopfung in sechs Tagen!, IDEA Spektrum, 15, 2002; 50-) Gitt, W., Am Anfang war die Information, Haensler, 2002; 51) Gitt, W., FRAGEN, die immer wieder gestell werden, CLV, 2003; 52) Glashouwer, W., So entstand die Welt, Haensler, 1980; 53) Hoff, P. u.a., Evolution, Schroedel, 1999; 54) Jauncey, J., Naturwissenschaft auf den Spuren Gottes, Onken, Kassel, 1964; 55) Johnson, Ph., Darwin on Trial, InterVarsity Press, 1991; 56) Junker, R., LEBEN-Woher? Das Spannungsfeld Schopfeng/Evolution, WW, Himberg, 2002; 57) Junker, R. u. S. Scherer, EVOLUTION – Ein kritisches Lehrbuch, Weyel, 2001; 58) Junker, R. S. Scherer, Fragen an die Evolutionstheorie, Faktum, 11)12, 2002; 59) Junker, R. u. S. Scherer, Schopfung oder Evolution?, WW, 2001; 60) Keller, W., Und die Bibel hat doch recht, Ekon Dusseldorf, 1978; 61) Ken Hamm, Gibt es Gott wirklich, CLV, Bielefeld, 2000; 62) Linnemann, Eta, Original oder Falschung, CLV, Bielefeld, 1999; 63) Lutzer, E., Sieben Grunde warum ich der Bibel vertrauen kann, Dillenburg 2000; 64) MacArthur, J., Der Kampf um den Anfang, CLV, Bielefeld, 2003; 65) McDowell, J., Die Fakten des Glaubens, Haensler, 2003; 66) MacDowell, J., Das kann ich nicht glauben, CLV, Bielefeld, 2002; 67) Morris, H., The Sientific Case for Creation, Inst. Creation Research, 1981; 68) Morris, H. a. G. Parker, What is creation Science?, Master Book, 1987; 69) Mueller, P., Es gibt keinen Zufall, Paulus Verlag, 1990; 70) Pailer, N., Geheim- nisvolles Weltall. Hypothesen und Fakten zur Urknalltheorie, WW, 1999; 71) Pro Genesis, Das Schopfungs-Modell, Schwengeler, 2003; 72) Ostermann, E., Das Glaubensbekenntnis der Evolition, TELOS, Haensler, 1978; 73) Ostermann, E., Wissenschafftler entdecken Gott, Haensler, 2001; 74) Paul M., Und es gibt doch eine Zuckunftt, MWW Heukelbach, 2001; 75) Penkazki, W., Wer bist Du Gott?, Wuppertal, 1994; 76) Pool, M., A Guide to Sciene and Belief, Lion, 1990; 77) Rohrbach, G., Naturwissenschafft, Weltbild, Glaube, Brockhaus, 1986; 78) Rohr­bach, H., Schopfung: Mythos oder Warheit?, Brockhaus, 1990; 79) Scherer, S., Der Jesus Code, Interview, Neues Leben, 46, 2001; 80) Scheven, J., Daten zur Evolutionlehre im Biologieunterricht, WW, Haensler, 1982; 81) Scheven J., Karbonstudien: Neues Licht auf das Alter der Erde, WW, Haensler, 1986; 82) Stutz, H., Die Millionen fehlen, Sch­wengeler, 1996; 83) Thaxton, Ch., The mystery of life,s origin, Lewis and Stanley, 1992; 84) Ullrich, H., Was Stammmbaeume verschweigen, Seidel&Seidel, 1995; 85) Wilder-Smith, A., Die Naturwissenschafften kennen keine Evolution, Schwabe, 1985; 86) Wilder-Smith, A., Der letzte Schritt der Logik, Schwengeler, 1996; 87) Wilder-Smith, A., Herkunft und Zuckunft des Menschen, C.M. Fliss, 2001; 88) Wurmbrand, R., Atheismus-ein Weg?, Stephanus Ed., 1990.

Цитатите от Библията са взети от Синодалното издание на Биб­лията (1993).

Цифрите в скоби са указание за цитираната литература.

АВТОРИТЕ:

Проф. д-р Д. Свиленов, доктор на биологическите науки. Рабо­тил е в Българска академия на наукитев продължение на 36 години. Автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологическите изследвания.

Инж. П. Щудер, дългогодишен ръководител на Reinhard (Швей­цария).

В. Граф, бивш учител и гимназиален директор в гр. Netphen (Гер­мания).

_________________________

*Материалът е предоставен от проф. д-р Дечко Свиленов. Източник на изображенията – http://www.yandex.ru

Следва…