+ Драговитийски епископ Иоан                                                                                                                                                                                                                                       

Предания и легенди

Казват, че в Рим всеки камък имал своя история. Макар това да звучи хиперболично, все пак тряб­ва да се признае, че във всяка леген­да се крие зрънце истина.

Никъде не са се запазили толкова следи от времето на първовърховните апостоли Петър и Павел, както в Рим. Не се касае само за техните гробове и свещени реликви, но и за други по-малки следи от тяхното пре­биваване във вечния град. Те са мал­ко известни, защото ги засенчват по-големите паметници.

Най-напред пътят на поклонника или туриста минава по „Виа Апия“. Още в древността този път бил счи­тан за „царицата на пътищата“ (латински регина виарум), не само защото това е бил най-старият път (започнат в 312 година от цензор Апиус) и най-дъл­гият (540 километра) в античния свят, но защото е най-живописният и ис­торически най-важният. По него тръгвали римските легионери да по­коряват света. И обратно, по него идвали християните в Рим, за да по­корят столицата на тогавашния свят със „словото за кръста“ (1 Коринтяни 1:18).

Не е известно кои са били първите християни в Рим. Вероятно иудеохристияни са донесли от Иерусалим благовестието за явяването на Месия. Още тогава е имало в Рим зна­чителна иудейска колония, която поддържала тесен контакт с отече­ството. Така новините от Иеруса­лим бързо пристигали в столицата.

Св. апостол Петър ще да е дошъл в Рим за първи път вероятно между 41-45 година (следователно преди св. апостол Павел), и то по „Виа Апия“, тъй като този път бил единственият, който водел от юг към столицата. Тогава пристанището на Остиа би­ло още в строеж. За апостол Павел се знае от книга „Деяния на светите апо­столи“, че той дошъл в Рим по този път: „И след това тръгнахме за Рим. Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри“ (28:14-15).

Това ще да е било през пролетта на 61-ва или 62-ра година. Значи още тога­ва е съществувала християнска об­щина в Рим. Това се потвърждава и от факта, че апостол Павел писал пет години преди това послание до римските християни, за да им съоб­щи за своето идване (срв. Римляни 1:10 и сл.). Тогава той се надявал, че ще пристигне в Рим като свободен про­поведник на Христовото Евангелие. Вместо това, той дошъл с конвой от затворници. Но когато видял бра­тята-християни да го посрещат на Апиевия площад, той „поблагодарил на Бога и се ободрил“.

Апиевият площад се намира на около 73 километра южно от Рим. Тогава на това място имало римска пощенска станция. Три кръчми били друга такава станция преди Апиевия пло­щад. Днес от тях нищо не се е за­пазило, освен остатъци от три ан­тични кладенци, които свидетелстват, че тук някога трябва да е има­ло странноприемница. Но това още не доказва, че тук именно ще е ста­нала историческата среща между апостол Павел и римските християни.

Преданието разказва, че между посрещачите-християни се е нами­рал и св. апостол Петър на Апиевия пло­щад. Човек може да си представи тази трогателна среща на двамата апостоли, как те братски се прегръ­щали и плакали от радост. По-късно тази сцена е станала една от люби­мите теми на византийската иконо­графия, както например затова свидетелстват прекрасните мозайки върху златен грунд в параклиса „Палатина“ в Палермо и катедралата на Монреале. С това изображение се целяло да се подчертае еднаквото достойнство на двамата апостоли. Същевременно тази прегръдка тряб­вало да изрази в лицето на апостол Пе­тър представителя на Църквата от иудеите, а в апостол Павел – представи­теля на Църквата от езичниците, тоест единството на цялата Христо­ва Църква.

Ако мислено човек придружи апостол Павел по пътя от „Виа Апия“ към Рим, то ще стигне до базиликата „Св. Севастиан“. Първоначално тя била известна като „базилика на светите апостоли“. Построена е била от св. цар Константин или от неговите синове. На дясната страна на църк­вата виси голяма мраморна плоча, на която калиграфът Филокал с красиви правилни букви е издълбал текст, от който в случая интерес представляват първите редове: „Ти, който търсиш имената на Петър и Павел, трябва да знаеш, че тук ня­кога светиите са живели“…

Този текст бил съчинен от папа Дамас (366-384), за да сочи и обяс­нява на посетителите значението на това свято място.

Относно думите „тук са живели“ (латински хик хабитасе) между учените има голям спор. Преди около сто го­дини Луиз Дюшез за първи път из­казал хипотезата, че тези думи не трябва да се разбират буквално, а в преносен смисъл, тоест „тук лежат по­гребани Петър и Павел“. Следовател­но на това място двамата апостоли са пребивавали не като живи, а ка­то мъртви. За тази хипотеза говорят и графитите, надписите по стените на триклиа (правоъгълен двор с пейки, отчасти покрит) под днешната базилика. Тук се намират безброй пъти гравирани имената на апосто­лите Петър и Павел, придружени от молитвени призиви и обяснение­то: „Петре и Павле, дадох ви осве­жителен обяд за утеха“ (латински рефригериум). Така се наричали поменните трапези, които древните римляни предлагали в памет на починалите върху техните гробове. От това може да се предположи, че мощите на два­мата апостоли поне за известно вре­ме са били тук пренесени и укрити от езичниците.

От два древни християнски празнични календара дори може да се узнае и датата на празнуването па­метта им. „Смъртта на мъчениците“ (латински Депозицио мартирум) от 354 година и „Иеронимовият мартирологий“ (Мартирологиум Хиеронимианум) от първата половина на V-ти век говорят, че „рожденият ден“ (латински диес наталис) за вечния живот на Петър и Павел се празнувал в катакомбите на 29 юни, „когато Туск и Бас би­ли консули“. Двамата били консули през 258 година, точно по времето, когато вилнеело гонението на хри­стияните при император Валериан. Той забранил на християните дори да се събират при гробовете на мъ­чениците за вярата. Затова се пред­полага, че мощите на първовърховните апостоли били пренесени в ка­такомбите, за да бъдат тайно почи­тани.

Но защо тъкмо на 29 юни се праз­нува денят на тяхната мъченическа смърт? Защото 29 юни бил празни­кът на основателите на Рим. Този празник се чествал в храма на Ромулус Квиринус откакто император Август осветил този храм на Квиринала на 29 юни, 16 години преди Христа. Сега Иисусовите последова­тели искали да християнизират този езически празник, както често пра­вили това, като на мястото на рож­дения ден на основателите на езиче­ския град поставили празника на ос­нователите на християнския Рим. Езическата двойка Ремус и Ромулус трябвало да бъде заменена с хри­стиянската апостолска двойка. Затова от 258 година насам целият християн­ски свят празнува на 29 юни об­щия празник на първовърховните апостоли Петър и Павел.

Напоследък отново се приема ду­мата „живели“ в нейния буквален смисъл. Това се потвърждава не само от надписа на Дамас, но и от едно графити, открито през 1915 година на зи­да на един християнски мавзолей от същото време, тоест от IV-ти век, в катакомбата на св. Севастиан. Над­писът гласи: „Дом на Петър“ (латински домус Петри). С това, разбира се, не се доказва, че тук действително е живял апостол Петър, а че това се е вярвало от някого. Може да е била кратковременна легенда, но тя лежи в обсега на възможното, защото както разкопките доказват, тук е имало през първия век жилищни сгради.

Не е изключено обаче св. апостол Пе­тър да е живял тук за известно вре­ме поне заради удобното местонахож­дение на пътя за Рим, където той ще е могъл да посреща идващите хри­стияни.

Всеки случай в надписа на папа Дамас и в графитите са налице две писмени доказателства колко много са били на почит двамата апостоли в Рим. А ако новите изследвания до­кажат, че апостолите действително са живели тук, то църквата „Св. Се­вастиан“ ще придобие още по-голямо значение за целия християнски свят.

Изглежда апостол Петър ще да е сме­нял няколко пъти своето жилище, ако се допусне, че той е живял по-дълго време в Рим. Според преда­нието, той е бил отначало гост в до­ма на сенатора Пуд (латински Пуденс). Той е историческа личност. Св. апо­стол Павел го споменава във второто си послание до апостол Тимотей (4:21): „Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдий и всички братя“. Народната фантазия е направила от Пуд богат и благороден сенатор, който имал две благочестиви дъщери – Прексида и Пуденциана, които били кръстени от апостол Павел. По-късно на тях се приписва заслугата, че те са съби­рали останките на мъчениците и ги погребвали. Фамилията на Пуд притежавала голяма къща между хъл­мовете Есквилин и Фиминал. Тук възникнала християнска община – домашна църква. През IV-ти век вър­ху нея била изградена църквата на „Св. Пуденциана“. В абсидата на църквата се намира чудесна мозай­ка от късната античност. Тя пред­ставя как двете сестри държат победни венци над главите на първовърховните апостоли.

Под църквата „Св. Пуденциана“ са открити остатъци от мраморен под на голяма зала и дървен плот на ма­са. Веднага започнало да се твърди, че това била масата (престолът), вър­ху която апостол Петър ще да е извършвал светата Евхаристия, когато е бил гост на Пуд. Понеже това било допусти­мо, плотът бил приложен към пап­ския олтар в Латеранската базили­ка, където се пази и до днес.

Апостол Петър ще да е живял и в дома на Акила и Прискила на Авентинския хълм, както по-рано апостол Па­вел е живял при тях в Коринт. Те­зи двамата били изгонени от Рим около 50-та година, когато импера­тор Клавдий заповядал всички иудеи да напуснат града поради споро­вете, които избухнали между тях (вж. Деяния на светите апостоли 18:2; Светоний, Биогра­фия на император Клавдий, 25-та глава). От тази домашна църква, която се образувала около благочестивото се­мейство на Акила, възникнала през IV-ти век църквата на св. Прискила. Под нея е разкрита римска жилищ­на сграда и дори школа на езическия бог Митра. В баптистерия още стои издълбан голям дорийски капител, който е служел за кръщален купел. Един надпис от XIII-ти век сочи, че то­ва е бил купелът на св. апостол Петър. От тези слаби доказателства може да се заключи, че в ранното християн­ство тук са били кръщавани повяр­валите в Иисус.

За местоживеенето на апостол Павел книга „Деяния на светите апостоли“ говори: „В Рим… на Павла позволиха да живее от­делно с един войник, който го па­зеше… Павел живя цели две го­дини в особена наемна къща и прие­маше всички, които идваха при не­го“ (28:16, 30). Преданието сочи мя­стото на тази къща под днешната църква „Св. Павел“, която се нами­ра в римския квартал „Регола“. То­зи квартал се наричал до XIII-ти век „Контрада Паули“. Днешната църк­ва е от XVII-ти век. Но както често е ставало, тя е изградена върху по­стара църква, която пък е стояла върху антична жилищна сграда. В десния страничен кораб стои надпис: „Жилище и школа на божествения апостол Павел“. За достоверността на то­зи надпис говори обстоятелството, че тази църква се намира в един ан­тичен жилищен квартал в непосред­ствена близост до старото еврейско гето. Разбира се, по времето на апостол Павел тук не ще е имало още гето, но иудеите непременно са живеели тук заедно, за да могат взаимно да се подпомагат. Понеже апостол Павел искал първо да просвети своите съна­родници, то той е трябвало да живее близо до тях. Книга „Деяния на светите апостоли“ сви­детелства: „След три дни (от пристигането си в Рим, скоби мои) Павел свика първенците иудейски… Едни се убеждаваха от ду­мите му, а други не вярваха“ (28:17, 24).

Според легендата, в Рим апостол Пе­тър се сблъскал с един опасен и упо­рит противник – магьосника Симон. В апокрифните „Деяния на Петър“, съставени на гръцки около 180-190 година в иудео-християнска среда, вероятно на Изток, Симон Магнус играе заедно с апостол Петър глав­ната роля. Те са изпълнени с фан­тастични разкази, които били лю­бима тема на тогавашното време.

Симон Магнус е историческа фи­гура. Той произхождал от Сама­рия, занимавал се с магьосничество и „говорел за себе си, че е велик човек“ (латински магнус) – Деяния на светите апостоли 8:9. Той бил кръстен от апостол Филип, а с пари ис­кал от апостол Петър да купи дара чрез ръковъзлагане да низвежда Светия Дух. Заради това апостол Петър го проклел: „Среброто ти да погине заедно с те­бе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божи“ (Деяния на светите апостоли 8:20).

В Рим те отново се срещнали и за­почнали публична препирня относ­но истинската вяра. Симон се издиг­нал във въздуха, но апостол Петър коленичил, помолил се и Симон пад­нал и си счупил краката. Легендата разказва, че от силната молитва коленете на апостол Петър се отпечатали на каменната настилка. В действителност това са две базалтови плочи, в средата на които има овални вдлъбнатини. Те се образували уж от натиска на коленете на апостола. Над тези следи папа Павел I (около 760-та година) построил малка църква „Св. Петър на камъка“ върху още по-стар параклис. Днес тези плочи се пазят зад решетка в църквата „Св. Франциска Римска“. Над тях стои надпис: „Върху тези камъни св. Петър отпечата своите колене, когато демоните носеха Симон Магнус във въздуха“.

Синоптиците свидетелстват, че апостол Петър имал тъща, която Христос излекувал от огница (вж. Матей 8:14 и паралели). В един коптски фрагмент на „Деяния на Петър“ (латински Акта Петри) от края на II-ри век се споменава, че апостолът имал болна дъщеря, която той не искал да излекува, понеже било по-добре за душата ѝ, ако останела разслаблена. Римляните дори открили нейното име върху един саркофаг в катакомбите на Домитила, уж написано от самия апостол: „На най-сладката дъщеря Петронила.“ Смятало се, че Петронила е умалително от името Петър и от това се заключавало, че тази Петронила ще е била въпросната дъщеря на апостола. Тя го била последвала в Рим, тук починала съвсем млада преди него. Саркофагът е от много по-късно време. Това обаче не било от значение за римляните. Те почитали Петронила като мъченица и търсели нейното застъпничество пред баща ѝ апостол Петър, както се вижда от една фреска също в катакомбите на Домитила.

Папа Павел I пренесъл през 757 година този саркофаг с предполагаемите в него мощи в един късноантичен мавзолей, който се намирал от южната страна на катедралата „Св. Петър“, за да почива дъщерята близо до своя баща. В този мавзолей били погребвани кралете и кралиците на Западната римска империя. Отначало мавзолеят се наричал „ротонда на св. Петронила“, а по-късно бил обозначен като „параклис на френските крале“. Така св. Петронила станала патрон на Франция. Щом римляните имали за патрон апостол Петър, то французите не искали да останат по-назад и приели за закрилница неговата „дъщеря“. За този параклис Микеланджело изработил своята прочута „Пиета“ по поръчение на един френски кардинал.

Следите на апостолите водят и към „Мамертинската тъмница“ в подножието на Капитол. Тя представлява тъмно кръгло помещение под земята, изградено от груби камъни, без врата и прозорец. От него бягството било невъзможно. Само на тавана имало отвор, през който затворниците били хвърляни вътре или издърпвани нагоре. Не е чудно да се достигне до предположението, че тук именно били затворени апостолите Петър и Павел. Още стои колоната, на която двамата ще да са били приковани. Тази легенда е дошла от „Страданията на св. Петър“ (IV-ти век), написани вероятно от папа Лин. Два века по-късно се появили „Страданията на мъчениците Процес и Мартиниан“, в които се твърди, че те са били тъмничните пазачи на апостолите. Св. апостол Петър ги обърнал към Христа и искал да ги кръсти, но понеже в тази ужасна дупка под земята нямало вода, той ударил на скалата и бликнал извор. Той съществува и до днес. С това се правело паралел с Моисей, който извел от скалата вода и напоил жадуващите иудеи в пустинята (Изход 17:6). А християните виждали в това чудо символ на животворната вода на кръщението. Тази тема е била многократно използвана още в раннохристиянското изкуство. Във Ватиканския музей има цяла редица саркофази, които представят сцената как апостол Петър с жезъла си удря по скалата и бликва вода, от която пият войници.

Железните вериги, с които апостол Петър ще да е бил прикован в „Мамертинската тъмница“, може да се видят в църквата „Св. Петър във веригите“ (Сан Пиетро ин винколи). Те се съхраняват заедно с други ве­риги, които, според преданието, про­изхождали от Иерусалимската тъм­ница, където апостолът бил затво­рен и от която ангелът го бил ос­вободил (вж. Деяния на светите апостоли 12-та глава). Тези вериги били подарени на императри­ца Евдоксия, когато тя била в Ие­русалим през 439-440 година. Една част от тях тя изпратила на дъщеря си Лициния Евдоксия в Рим, където тя била омъжена за император Валентиан III. Когато поставили римските и иерусалимските вериги заедно, станало чудо: те така се запоили ед­на в друга, че вече не могли да ги разделят. Римляните поставили две­те вериги в църквата, която импера­трица Евдоксия вероятно основала през 440 година и се наричала на нейно име – базилика „Евдоксиана“. Ед­ва в 1500-та година била преименувана на „Св. Петър във вериги“. В дей­ствителност това е една верига с ед­на по-голяма халка за врата и две по-малки за глезените. Някои хал­ки на веригата липсват, други са изпилени, понеже по-рано частици от нея са били подарявани като релик­ви. Легендата за сливането на двете вериги има символично значение. Тя показва континюитета на апостол-Пе­тровото служение от Иерусалим в Рим и единството на Източната и За­падната църква.

Веригите сега се намират в ковче­же от позлатен бронз пред олтара. В тази църква се намира друг ше­дьовър на Микеланджело – статуя­та на Моисей.

Има и вериги на апостол Павел. Те се намират в базиликата „Св. апостол Павел“, обаче не се ползват с до­стоверност и почит.

Освен това има две колони от ро­зов мрамор, които се съхраняват в църквата „Св. Мария“ в Траспонтина. Под всяка от тях стои надпис: „Това е колоната, на която е бил вър­зан Петър (Павел) и бичуван през времето на император Нерон“. Те­зи колони били намерени близо до „Кастел сант Анджело“ и веднага за тях била съчинена нова легенда.

Споменатата вече книга „Страда­ния на мъчениците Процес и Мартиниан“ повествува по-нататък, че те като били покръстени от апостол Пе­тър, помогнали му да избяга от Мамертинската тъмница. Апостолът тръгнал по Апиевия път, за да се върне в родината си. Както бягал през нощта, паднала превръзката, с която бил превързал крака си, изранен от тежката верига. Тази пре­връзка била намерена от една бла­гочестива жена, която живеела на­близо. По-късно върху нейния дом бил построен параклис, а папа Лъв III (795-816) издигнал бази­лика.

По-надолу по Апиевия път се нами­ра една малка невзрачна църквица, която носи прочутото име „Кво вадис“ (Камо грядеши). Това име се е появило през XII-ти век, но още през VIII-ми век тук е имало параклис, вър­ху който през XVII-ти век е била по­строена сегашната църква. Легенда­та, която е свързана с нея, е много стара и една от любимите на наро­да. Още Ориген (починал 254) я споменава около 200-та година в своя коментар към евангелието на Иоан (PG, XIV, 599). Постепенно тя е била разукрасявана докато се стигне до светов­ноизвестния роман на Хенрих Сенкевич (1846-1916). Тази легенда гласи, че след големия пожар в Рим през юли 64-та година започнало преследване на християните. Принуждаван от вярващите, апостол Петър поискал да из­бяга от Рим. Когато бил вече извън града, изведнъж видял Христос да идва към него. Силно изненадан, той извикал: „Господи, къде отиваш“? (латински Домине, кво вадис?). На този въпрос Христос отговорил: „Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат“. Тогава апостол Петър осъзнал своята слабост, разкаял се и се върнал в Рим, където бил прикован на кръст. Макар историята да не е автентична, все пак тя свидетелства за кръстната смърт на апостола.

На мястото, където апостол Петър е имал видението, се били отпечатали върху плочите нозете на Иисус. Това са две големи мъжки боси стъпала, обърнати към Рим. Тези следи са още от античността на това място, както и на други места се намират подобни. Те ще да са били дарствени плочи на някое от езическите божества във връзка с някакво изцеление. Сега се пазят от посегателство в църквата „Св. Севастиан“. Въпреки това, тази малка църквица има особена привлекателна сила. Това ще е почувствал още поетът Петрарка, когато е бил в Рим през 1336 година и е написал на своя приятел Джакомо Колона: „Колко е хубаво да видиш града… и върху твърдия камък да видиш отпечатъците на Този, за Когото се сбъднали думите на Исаия: „Ще паднат при стъпките на нозете Ти всички, които Те презираха“ (60:14).

Друга легенда разказва, че апостолите Петър и Павел са били едновременно изведени от Мамертинската тъмница и поведени към лобното им място. Известно разстояние те вървели заедно по пътя за Остия, докато били насила разделени. Тогава те се прегърнали и взаимно окуражили. Апостол Петър бил отведен към Ватиканския хълм за разпятие, а апостол Павел – към „Три кладенци“ за посичане. За възпоменаване на тази раздяла, през Средновековието на това предполагаемо място бил построен параклис, който бил наречен „Църква на раздялата“. Днес тази църква не съществува. Запазен е само мраморният релеф от XVI-ти век, който представя в профил двамата апостоли като се прегръщат при раздялата. Отдолу е гравиран надпис, който е цитат от писмото на Псевдо-Дионисий Ареопагит до Псевдо-Тимотей. Този цитат се намира в „Златната легенда“ (латински Легенда ауреа) – сборник от легенди, който е бил много четен през средните векове. В това измислено писмо Дионисий описва сцената на раздялата: „…Тогава Павел каза на Петър: „Мир на тебе, основа на църквата и пастир на Христовите овци и агнета“! И Петър отвърна на Павел: „Иди си с мир, проповеднико на добрите нрави, посреднико и водачо за спасение на праведните“! Когато ги разделиха един от друг, аз последвах моя учител (Павел), защото те не бяха екзекутирани на едно и също място“ (вж. Легенда аурея, Манасе Библиотек, Цюрих, 1982 г., стр. 203).

В Рим могат да се видят още следи от коленете на двата ангела, които били коленичили от двете страни на кръста на апостол Петър и го подкрепяли в смъртните му страдания; дупката, в която е бил забит кръстът на апостол Петър, които, разбира се, противоречат на ранохристиянската традиция.

По „Виа Остиензе“ се стига до една тиха живописна местност, наречена „Три кладенци“ (Тре фонтане). Според легендата, главата на апостол Павел, след като била отсечена, три пъти подскочила на земята и от всяко подскачане бликнал по един чудотворен извор.

Наблизо се намират три църкви. Под едната има крипта с малко помещение-затвор. Според легендата, тук апостол Павел чакал часа на своята екзекуция. Една алея, по която личат остатъци от античен римски паваж, води до третата църква, построена върху основите на по-ранна от IV-ти или V-ти век. По този път апостолът ще да е извървял последните крачки на своя живот. Тук посетителят неволно си спомня думите от посланието му до Тимотей: „Аз ставам жертва и времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:6-7). Тук зад решетка може да се види къс от колона, върху която ще да е била отсечена главата на апостол Павел и при трикратното ѝ подскачане по земята се образували „Трите кладенци“. От здравословни съображения водата е спряна в тях. Цитираният вече Псевдо-Дионисий, като се представя за свидетел на смъртта на апостола, пи­ше, че когато главата отскочила от трупа, ясно се чуло как тя произнес­ла на еврейски името на Иисус.

Има и други легенди, които богата­та религиозна фантазия е съчинява­ла, комбинирала и разукрасявала, но които са поддържали и крепели вя­рата на християните през вековете. Днес образованият и критично на­строен посетител, естествено, ще по­стави под съмнение тяхната автен­тичност. Но остава главният и не­оспорим факт, че всяко предание, ле­генда, анекдот почиват върху нещо действително станало. И въпреки тяхната фантастичност днес никой не оспорва, че в Рим първовърховните апостоли Петър и Павел са проповяд­вали словото Божие и са запечатали с мъченическа смърт своята вяра в Христа.

_________________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1991, кн. 6, с. 1-8. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът + Драговитийски епископ Иоан (1925-2005) и Анибале Карачи (1560-1609), картина Domine, quo vadis? (създадена 1602), национална галерия, Лондон. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-glz