Ориген

Глава трета

За Светия Дух

1.Сега следва да разгледаме, по възможност кратко, учението за Светия Дух. Всички които, по какъвто и да било начин, признават съществуването на Промисъл – че съществува нероден Бог, сътворил и устройващ всичко – всички те Го приемат за родител (parentem) на Вселената. Освен това, не сме ние единствените, които проповядваме, че Той има Син. Така, макар на гръцките и варварските философи това учение да им се струва удивително и невероятно, все пак, някои от тях поддържат мнението за Сина, когато изповядват, че всичко е сътворено чрез Словото и Разума Божий. Ние, по силата на вярата в нашето учение, което считаме за боговдъхновено, сме убедени, че най-възвишеното и най-превъзходното учение за Сина Божий, може да се оповести и разясни на разума на людете не по-друг начин, но посредством Писанията, вдъхновени от Светия Дух: именно – посредством Евангелието и Апостола, а също закона и пророците, съгласно удостовереното от Самия Христос. Що се касае до съществуването (subsistentia) на Светия Дух, то относно него никой не би могъл да има и най-малка представа, освен тези, които познават закона и пророците или тези, които изповядват вярата в Христа. Макар, разбира се, и за Бога Отца никой да не е в състояние да изкаже (пълната истина), но за Него, в крайна сметка, могат да се придобият някои понятия чрез посредничеството на видимите твари и естествените способности на човешкия разум; че това е така свидетелства и Свещ. Писание. Вярно е също, че никой не познава Сина. освен Отца, но при все това, човешкият разум научава от Свещ. Писание как трябва да мисли за Него – и то не само от Новия, но и от Стария Завет, а именно от делата на светите люде, които служат за първо-образи на Христа; посредством тези деяния ние можем да разберем или божествената Му природа, или възприетата от Него човешка природа.

2.Но за съществуването на Светия Дух ни учат най-вече Писанията. Давид в псалoм 50 говори: „И Светия Твой Дух не отнемай от мене“ (Псалом 50:13). И в книгата на Даниил се казва: „В тебе е Духът на Бога Светий“ (Даниил 4:6). В Новия Завет подобните свидетелства са още повече. От тях ние научаваме, че Светият Дух се спуснал над Христа и че Господ, след възкресението, духнал върху апостолите и казал: „Приемете Духа Светаго“ (Иоан 20:22). Ангелът казва на Мария: „Дух Свети ще слезе върху ти“(Лука 1:35). Павел казва също: „никой не може да нарече Иисуса Господ освен чрез Духа Светаго“ (1 Коринтяни 12:3). Според деяния на апостолите, Светия Дух се дава при кръщението чрез възлагане на ръцете на апостолите. От всички тези свидетелства ние научаваме, че същността (substantiam) на Светия Дух обладава такова достойнство и власт, че и спасителното кръщение не може да се извърши без авторитета на цялата Троица, тоест – не иначе, но чрез съвместното упоменаване на Отца и Сина, и Светия Дух и чрез съединяване с неродения Бог Отец и с единородния Негов Син, и с името на Светия Дух. И кой не би се изумил от величието на Светия Дух, когато слуша (думите на Писанието), че изричащият хула против Сина Человечески може да се надява на опрощение, а изричащият хула срещу Светия Дух не получава опрощение нито в настоящия век, нито в бъдещия.

3.Всичко е сътворено от Бога и няма твар, която да не е получила от Него своето битие. Тази истина се потвърждава на много места в Писанието, които отхвърлят и опровергават погрешните мнения на някои люде или за съществуването на материя, съвечна на Бога, или за несътвореността на душите, на които Бог не е дал битие на самата им природа, а само порядък и благоустройство. Така също и в книгата написана от Ерм, известна като „Пастир“, ангела на покаянието говори така: „Преди всичко вярвай, че има един Бог, който е сътворил и подредил всичко, който всичко е привел от небитие към битие, Който съдържа всичко [в Себе Си], но [Сам Той] не се съдържа в нищо“. Подобни слова има и в книгата на Енох. Ние не сме намерили нито едно място в Свещеното Писание, където Свети Дух да е бил наречен твар (factura) нито дори в този смисъл, в който – както разгледахме по-горе – Соломон назовава Премъдростта, нито в този смисъл, в който ние разбираме наименованията на Сина Божий Живот, Слово и други. Ето защо – по моето разбиране аз твърдя, че духът, носещ се над водата – както това е написано по отношение началото на творението – е именно Светия Дух, както ние показахме при тълкуванието на висше указаното място, давайки едно не историческо, а духовно тълкувание.

4.Някои от нашите предшественици са отбелязали, че тези места от Новия Завет, където се споменава за духа без пояснения, указващи за кой точно дух става въпрос, следва да се разбират като отнасящи се за Светия Дух, – например: „плодът на духа е: любов, радост, мир“ (Галатяни 5:22) или „След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате“ (Галатяни 3:3). По наше мнение същото може да се приложи и по отношение на Стария Завет, където, например, се казва: „дава дихание на народа, който е на нея (земята), и дух на ходещите по нея“ (Исаия 42:5). В действителност, всеки, който ходи по земята (тоест всяко земно, телесно същество), без съмнение, е причастен на Светия Дух, получавайки Го от Бога. Така също и един еврейски учител е казал, че под двамата шестокрили серафими, които, според описанието на Исаия, се обръщат един към друг казвайки: „Свят, свят, свят е Господ Саваот“ – трябва да се разбират единородния Син Божий и Светия Дух. А ние мислим, че и думите на песента на Авакум: „Посред два живота Бог бива познат“ следва да се разбират по отношение на Христа и Светия Дух. В действителност всяко знание за Отца се получава по откровение на Сина в Светия Дух. И както за Сина е казано, че: „кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и – комуто Синът иска да открие“ (Лука 10:22), така и за Светия Духа апостолът казва: „А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии“ (1 Коринтяни 2:10). И Спасителят споменава в Евангелието за божествените и дълбоки учения, които учениците му все още не могли да приемат: „Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. А Утешителят, Дух Светий, Той ще ви научи на всичко“ (Иоан 16:12, 14:26). И тъй, нужно е да мислим, че както единствен Сина знае Отца и Го открива, комуто пожелае, така и Светия Дух, проникващ глъбините Божии, открива Бога, комуто пожелае, както: „вятърът духа, дето иска“ (Иоан 3:8). Но не бива да се мисли в същото време, че Духът има познание (за Отца), дотолкова, доколкото Сина Го откровява. Ако Духът знае Отца по откровение от Сина, то, това би означавало, че Той прехожда от незнание към знание, но да се изповядва Духа Свети и, в същото време, да Му се приписва незнание е, разбира се – и нечестиво, и глупаво. Кой би се осмелил да каже, че Светият Дух отначало е бил някакъв друг, а впоследствие, чрез усъвършенстване, е станал Свят Дух и че не познавайки Отца не е бил Свят Дух, а после, получавайки знание е станал Свети Дух? Ако би било така, то Светият Дух, разбира се, никога не би бил в единството на Троицата, тоест в неизменно единство с Бога Отца и с Неговия Син; това е възможно само в случая, че Светият Дух винаги е бил Свят Дух. Разбира се, когато казваме „винаги“ и „бил“ не допускаме каквото и да било обозначение за време, а това трябва да се разбира в преносен смисъл, защото всички тези изрази имат временно значение, а предмета за който ние говорим само на думи допуска времеви обозначения, а по своята природа превъзхожда всяка мисъл за време.

5.По право, сега трябва да подложим на изследване също и това, защо собствено възраждащият се чрез Бога за спасение се нуждае и от Отца, и от Сина, и от Светия Дух и защо той може да получи спасение единствено чрез цялата Троица; защо, накрая, не може да се причасти към Отца и Сина, без Светия Дух. Разсъждавайки за това, ние трябва да опишем особеното действие на Светия Дух и особеното действие на Отца и Сина. Аз мисля, че действието на Отца и Сина се простира както над светите, така и над грешните, както над разумните люде, така и над безсловесните животни и даже над неодушевените предмети и въобще над всичко съществуващо. Действието на Светия Дух обаче, в никой случай не се простира над неодушевени предмети или над одушевени, но безсловесни същества. То не се простира и над разумни същества, които пребивават в злото и не са се обърнали към доброто. Действието на Светия Дух, по мое мнение, се простира само над тези, които вече са се обърнали към доброто и следват пътя на Иисуса Христа, тоест живеят в добри дела и пребивават в Бога.

6.От това, че действието на Отца и Сина се простира и над светите, и над грешните, следва, че всички разумни същества са причастни на Словото, тоест Разума и това означава, че те носят в себе си някои семена на Премъдростта и правдата, която е Христос. И в Този, Който истинно съществува и Който е казал чрез Моисей: „Аз съм Вечносъществуващият“ (Изход 3:14), участва (тоест е причастно Нему) всичко съществуващо; и това участие в (или причастност към) Бога се простира над всички – както над праведните, така и над грешните, както над разумните, така и над неразумните същества – с една дума – над всичко съществуващо. Действително, и апостолът показва, че всички имат участие в Христа, когато говори: „Да не речеш в сърцето си: Кой ще възлезе на небето? сиреч, да свали Христа? Или: Кой ще слезе в бездната, сиреч, да изведе Христа от мъртвите? Но какво казва Писанието? Близо до тебе е словото, в твоите уста, и в твоето сърце“ (Римляни 10:6-8). Тези слова на апостола показват, че Христос, като Слово или Разум, се намира в сърцето на всички и именно по силата на участието си в Него те биват разумни. В Евангелието е казано: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си“ (Иоан 15:22). Който знае, докога човекът е без грях и на каква възраст той става виновен за греха, той ясно вижда какъв е смисълът на тези слова – че людете могат да имат вина за грях вследствие на участието си в Словото или разума. Работата е в това, че от Него (Словото) те са получили способност за разбиране и знание и вложеният в тях разум произвежда в тях способността за различаване на доброто от злото. Ето защо, ако те вършат зло, при все, че съзнават, че това е зло, то те стават виновни за [извършване на] грях. Това именно означават думите [на Спасителя], че хората нямат извинение за своя грях, доколкото божественото Слово разкрива в сърцето разликата между добро и зло, с цел, да могат те да избягват и да се пазят от всяко зло, защото – „грях ономува, който знае да прави добро, а не прави“ (Иаков 4:17) По-нататък, Евангелието учи също и на това, че всички хора, не са вън от общение с Бога. За това свидетелстват следващите думи на Спасителя: „Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:20-21). Нима не означават същото и думите от Битие: „и вдъхна (Бог) в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Битие 2:7). Ако ги разбираме в тяхното приложение спрямо всички хора изобщо, то те означават, че всички люде имат участие в Бога.

7.Но ако трябва да разбираме това по отношение на Светия Дух – защото, по мнението на някои и Адам е пророчествал – то това участие съвсем не бива да се счита за общо (на всички), но принадлежащо единствено на светите (люде). И във времето на потопа, когато всяка плът извратила Божиите пътища, Бог, както е писано, казал на недостойните и грешните: „Няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от тия (човеци), защото са плът“ (Битие 6:3). Това ясно показва, че Духът Свети се отнема от всеки недостоен. Така и в псалмите е писано: „Отнемеш ли духа им – умират и в пръстта се връщат; пратиш Духа Си – създават се; и Ти подновяваш лицето на земята“ (Псалом 103:29-30). Това се отнася, очевидно, за Светия Дух, Който, след като грешниците и недостойните бъдат отделени и унищожени, ще създаде за Себе Си нов народ и ще обнови земята, когато хората, с помощта на благодатта на Духа, отхвърлят от себе си „вехтия човек“ и неговите дела, и започнат да ходят в обновен живот. И затова, правилно е казано за Светия Дух, че Той обитава не във всички и не в тези, които са „плът“, но в тези, чиято „земя“ бъде обновена. Ето защо, накрая, чрез възлагането на ръце от апостолите след кръщението се предава благодатта и откровението на Светия Дух. И нашият Спасител, след възкресението, когато всичко вехто вече било преминало и всичко станало ново, казал на своите апостоли: „Приемете Духа Светаго“. Същото е имал впредвид Господ, когато в Евангелието е казал, че ново вино не се налива в стари мехове и впредвид на това повелил меховете да бъдат нови, тоест людете трябва да ходят в обновен живот, за да могат да приемат новото вино, тоест – обновяващата благодат на Светия Дух. И тъй, действието на силата на Бога Отца и Сина се простира върху всяка твар, докато в Духа Свети участие имат само светите. Ето защо е казано: „никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1 Коринтяни 12:3). Да, и самите апостоли някога се удостоиха да чуят: „ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий“ (Деяния на светите апостоли 1:8). Затова, разбира се – мисля аз – и всеки съгрешаващ против Сина Человечески е достоен за опрощение: в действителност, който има участие в Словото Божие или в Разума и в същото време престава да живее разумно, той изпада в безумие или глупост и затова собствено заслужава прошка; но който е заслужил участие в даровете на Светия Дух и после се е отвърнал от тях, той – както казва Писанието – произнася хула против Светия Дух. Впрочем, нека никой не смята, на основание на това, което казахме, а именно – че Светия Дух помага само на светите, а благодеянията на Отца и Сина се простират и над добрите, и над злите, над праведните и над грешните – че с това изразяваме някакво предпочитание спрямо Светия Дух пред Отца и Сина или че му приписваме по-висше достойнство; във всеки случай подобно заключение съвсем не следва от горните разсъждения: в тях ние описахме само особеностите на благодатта и действията на Светия Дух.

В Троицата не трябва да се мисли нищо по-голямо или по-малко, тъй като Единният източник на Божествеността съдържа всички неща в своя Разум или Слово и чрез Духа на Своите уста освещава всичко, което е достойно за освещаване, както е писано в псалмите: “Чрез Словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата му – цялото им войнство“ (Псалом 31:6). У Бога Отца, впрочем, има още някакво преимуществено действие наред с това, че Той придава битие на всичко съществуващо. И у Господа Иисуса Христа има някакво особено служение по отношение на тези, на които Той придава разумна природа – такова служение, посредством което Той помага на съществата да бъдат добри. Има също друга благодат и у Светия Дух – такава благодат, която се дава [от Него] на достойните, чрез посредничеството на Христа, а произхождаща [inoperator] от Отца, с оглед на заслугите на всички тези, които са станали способни да я възприемат. А че това е така, съвсем ясно заявява апостол Павел, когато той говори за едната и същата сила на Троицата: „Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза“ (1 Коринтяни 12:4-7). Оттук става съвсем ясно, че в Троицата не съществува никакво обособяване (discretio), но онова което се назовава дар на Духа се разкрива чрез Сина (per Filium) и действа чрез Бога Отца. „Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска“ (пак там – II).

8.Нека от тези свидетелства за единството на Отца, Сина и Светия Дух, да се върнем към това, за което собствено започнахме да размишляваме – Бог Отец дава на всичко съществуващо битие, участието пък в Сина, като Слово или Разум, прави съществата разумни. Оттук следва, че тези същества са достойни или за похвала, или за наказание, тъй като те са способни за извършване на добродетели или пороци. Затова съществува също и благодатта на Светия Дух, за да могат съществата, които не са свети по природа (substantialiter), да станат свети чрез участието си в тази благодат. И тъй, съществата имат своето битие от Бога Отца, разумност от Словото, святост от Светия Дух. При все това, да възприемат Христа като Божията Правда, са способни само тези същества, които преди това (ante) са били осветени (sanctiilcata) чрез Светия Дух, да и тези, които вече са се удостоили да достигнат тази степен [духовно новорождение] чрез осветени е от Светия Дух – иначе казано – които са получили дара на премъдростта по силата и действието на Светия Дух. Тази идея, по мое мнение, изразява и апостол Павел, когато казва, че на някои се дава слово на премъдрост, на други – слово на знание от същия Дух. Но при всичко това, указвайки строго определеното различие на даровете, апостолът отнася всички тези дарове към източника на всичко и казва: „има различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички“. Ето защо и действието на Отца, придаващо битие на всичко съществуващо, се разкрива особено славно и величествено в този случай, когато всеки преуспява и възхожда на по-висша степен на съвършенство, посредством участието в Христа, като премъдрост, знание и освещение; – действието на Отца е особено славно и тогава, когато някои, достигнали по-голяма степен на чистота и праведност чрез участие в Светия Дух, по достойнство възприемат благодатта на премъдростта и знанието и, при унищожението и очистването на всички опетнения на порока и невежеството, достигат такава съвършена праведност и чистота, при която даруваното им от Бога битие, става наистина достойно за Бога. А и Бог дава битието собствено за това, да бъде то чисто и съвършено, да бъде то така достойно, както и дарувалия го Бог. В този смисъл, онзи, който е такъв, какъвто неговия Създател иска да той бъде, ще получи от Бога силата (virtutem) винаги да бъде и вечно да съществува. Впрочем за да стане това така, за да могат сътворените същества неизменно и неразлъчно да пребивават заедно с Този-Който-Е, те непременно трябва да бъдат наставлявани и поучавани от Премъдростта, Която да ги възведе към съвършенство чрез утвърждаване на Светия Дух [у тях] и чрез постоянно освещение (sanctificatione), при посредничеството на което те стават способни да се придържат единствено към Бога. И тъй, чрез постоянното действие на Отца, Сина и Светия Дух в нас, в техните различни проявления, ние бихме могли, не без усилие, да съзерцаваме светия и блажен живот (beatam vitam). Когато, след продължителни подвизи, ни се отдаде да се приближим към този живот, то ние сме длъжни да бъдем твърди, за да не ни завладее пресищане от този живот; напротив, при постепенното все по-дълбоко и по-дълбоко потапяне в това блаженство, в нас все повече и повече трябва да се увеличава и нараства жаждата за него, при условие на все по-голямо и по-голямо горещо и ревностно възприемане и пазене в себе си на Отца, и Сина, и Светия Дух. Впрочем, ако някой из намиращите се във висше и съвършено състояние бъде завладян от пресищане, то аз не мисля, че той е напуснал (evacueter) и отпаднал от него [от висшето състояние] внезапно: необходимо е той да пада постепенно и малко по малко. Следователно, ако някой някога се поддаде на леко падение, но скоро се опомни и дойде на себе си, то той не може съвършено да разруши [своето съвършенство], но може наново да възстанови и си възвърне предишното състояние; – той може отново да си възвърне онова, което е било загубено по невнимание.

______________________________

*Публикувано в https://duhovno-razvitie.com/origen.pdf. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Ориген (185-254). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bfE