Учението на Библията за мира и войната – продължение 1

(Към християнската философия на историята)

Димитър Пенов

Многобройни са греховете на личностите и народите, които водят до междуособици и войни, затова многобройни са изобличенията и предупрежденията на пророците. Любов към виното и сикера, блудството, търсенето на подаръци и подкупи и заради тях оправдаване на виновния или онеправдаване на праведните ще доведат до общи трусове и труповете на нечестивците ще бъдат като смет по улиците (Исаия 5). Злодеяния и насилие, отнемане на чужди ниви и къщи, събличне на сиромаха и горната и долна дреха на мирния жител, следване ветрогони, които рекламират вино и сикер, мразене доброто и обичане злото, непознаване на правдата, одиране кожата на угнетените, чупене костите им и свличане плътта им ще доведат до това – градовете да се разорат като нива и столици да се превръщат в купища развалини (Михей 2:3). Безгрижието за Божията воля и Божия съд, излежаването върху скъпи меки легла, услаждане с вино, танци и песни, мазане с благовония и гиздене, преяждане с тлъсти ястия ще докарат плен на нечестивите и край на изнежеността, повсеместно избиване и разпиляване на човешки кости из къщи. Самите къщи ще бъдат разрушени – големите чрез разцепвания, а малките чрез пропуквания. Защо се превръща правосъдието в отрова, а плодът на правдата – в горчило и като се забравя Божията милост, благост и мощ – се говори: „нали със своя сила спечелихме си мощ?“ (Амос 6:1-14). Меренето с неточни везни, трупане в къщи ограбено нечестно имане, отдаване на богаташите на неправда и лъжа, изричането и кроенето на измама и лукавство предизвикват пълно опустошение и разрушения. (Михей 6). Блудството, виночерпенето, веселията и пиршествата, насилията и прелюбодействата, гордостта и враждите ще доведат до изтребване и разпиляване народите като от вятър (Осия 2:5, 8, 14; 4:2, 11,18, 19; 5:4-5; 7:3-10).

“Понеже те сяха вятър, буря ще пожънат“ (Осия 8:7). „Среброто си ще изхвърлят по улиците и златото не ще зачитат. Среброто им и златото им не ще бъдат в сила да ги спасят в деня на Господнята ярост. Те не ще наситят с тях душите си и не ще напълнят утробите си, защото то беше повод за беззаконието им. В гиздавите си накити те се гордееха с него и правеха от него изображения на гнусните си изтукани; затова ще го направя нечисто за тях и ще го дам плячка в ръцете на чужденци и на земни беззаконици да го разграбят и те ще го осквернят. И ще отвърна от тях лицето Си, и ще осквернят Моето съкровено място и ще влязат там грабители и ще го осквернят. Готви верига, защото тази земя е пълна с кървави злодейства, и градът е пълен с насилия. Аз ще доведа най-зли народи, и ще завладеят домовете им. И ще сложа край на гордостта на силните, и ще бъдат осквернени светините им. Идва гибел: ще търсят мир и не ще намерят. Беда ще дойде след беда, и вест след вест; и ще търсят у пророка видения, и не ще има учение у свещеници и съвет у старци. Царят ще тъжи, и князът ще се облече в ужас, че у народа на страната ще треперят ръцете. Ще постъпя с тях според техните пътища, според техния съд ще ги съдя; и ще узнаят че Аз съм Господ“ (Иезекиил 7:19-27).

Присъдата е неумолима и непредотвратима. „Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Галатяни 6:7). Който сее неправди, не може да не изпита горчивите плодове на делата си. Затова колкото много са предупрежденията у пророците срещу неправедниците, толкова много са и изобличенията им срещу нечестните демагози лъжепророците, които обещават мир, без правда и без милост. „Ще бъде ръката Ми против тези пророци, които виждат суета и предсказват лъжа; в съвета на Моя народ те не ще бъдат, в списъка на дома Израилев не ще бъдат вписани и в земята Израилева не ще влязат; и ще познаят, че Аз съм Господ Бог. Задето въвеждат Моя народ в заблуждение, думайки: „мир“, а пък мир няма; и когато той гради стена, те я с кал мажат“ (Иезекиил. 13:9-10). Те създават само външна фасада, временен изглед за мир, но дохождат дъжд, градушка и вятър и обрулват, смиват и отнасят измамата. Тогава пада не само мазилката, но и самата стена. Защото измамни са мирните обещания и видения без правда (Иезекиил 13:11-16). Не че Бог не желае мира и не, че голословно е вдъхновявал пророците Си да известяват мир, но за това няма мир, защото е непоругаема и неотменима волята Му и всеки, който без нея и против нея обещава и сам очаква мир, е лъжец (Иеремия 4:10). Ливанският сняг знае и не напуска мястото си в скалите планински, а човеците нехаят за волята Божия, затова нямат мир (Иеремия 18:14 и нататък). „Те се държат яко о измамата и не искат да се обърнат: „Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой не се разкайва за нечестието си, никой не казва: „Какво сторих?“ Всеки се впуща в своя път като кон, който се впуска в битка. И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, ластовица и жерав спазват времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения. Как думате: ние сме мъдри, и законът Господен е у нас? А ето, лъжливото перо на книжовниците и него превръща в лъжа. Посрамиха се мъдрите, смутиха се и се заплетоха в мрежа: ето, те отхвърлиха словото Господне; де е тогава тяхната мъдрост? Затова жените им ще дам на други, нивята им – на други владелци, защото всички те, от малък до голям, се предадоха на користолюбие; от пророк до свещеник – всички действат лъжливо. И лекуват лекомислено раната на дъщерята на своя народ, думайки: „мир, мир“! А мир няма. Срам ли ги е, когато вършат гнусотии? Не, никак не ги е срам и не се червят. Затова ще паднат между падналите; когато ги посетя, те ще бъдат повалени, казва Господ“ (Иеремия 8:5-12, срв. Иеремия 6:10-16). Лъжепророците користно гъделичкат слуха на народа с обещания за мир, за да им се отблагодарява той със заплащане, а на онзи, който разкрива измамата и заблудата им, те му обявяват война. Но мир действително няма да има, докато не познаят правдата, докато мразят доброто, а обичат злото, докато насилват и грабят. Мир не ще има, докато има злодейство. Лъжепрорците не ще видят слънце; и денят ще потъмнее над тях. Ще се засрамят ясновидците, ще се посрамят гадателите и ще се затворят устата им. Защото те лъжат народа, че Бог е обещал мир при всички условия и без усилия от страна на народите, а той ги е предупредил, че няма мир при неправда (Михей 3:1-12). 

Но не само лъжепророците ще бъдат изобличени заради демагогските си мирни обещания, но и народът, който се увлича от тях, слуша ги и им вярва, ще бъде жестоко наказан заради нечестието си. „Те пророкуват в Мое име, но Аз не съм ги пращал; те говорят: „меч и глад не ще има в тая земя“. С меч и глад ще бъдат изтребени тези пророци, и народът, комуто пророкуват, от глад и меч ще бъде натъркалян по иерусалимските улици, и не ще има кой да ги погребе – тях и жените им, синовете и дъщерите им; и Аз ще излея върху им тяхната лошотия“ (Иеремия 14:15, 16).

Ние и тук лесно разбираме, че отправяната заплаха, че всеки ще жъне каквото е посял, няма предвид само последния Божи съд и въздаването всекиму според делата му, но има предвид и жестоко изсипалите се като жар върху главата на еврейския народ реални исторически разрушения, пленничество, изгнанничество и неспиращи войни – ето вече почти три хиляди години от онова време на предсказанията. Разбираме също тъй, че предупрежденията не се отнасят до един само народ, а до всички народи, които в своя исторически път ще бъдат живи и ще имат благата на живота, а когато изпълняват закона, а когато се отдалечат от закона и се надигнат против него, меч ще ги поразява и ще изчезват безследно, все едно, че не са съществували. „Защото близък е денят Господен за всички народи: както си ти постъпвал, тъй ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти. Защото както вие пихте на светата Моя планина, тъй и всички народи всякога ще пият, ще пият, ще гълтат и ще бъдат – като да не са били“ (Авдий 1:15-16).

4. Копнежът на народите

Изобличаването на лъжливите миротворци и на техните измамни обещания е било необходимо затова защото, както те самите са разбирали и са учили другите да схващат мира, външно, изолиран от цялостния морален живот, и като не са учили, че за достигане на мира е необходимо основна промяна на живота, те фактически са задълбочавали греховността и са отдалечавали мира. Нарушен отначало чрез и поради греха, той е могъл реално и пълно да бъде възстановен, ако бъде изкупен грехът и се възстанови единството с Бога и – с всички Негови твари. 

В историята на народите двата пътя – единият на измамния, а другият на истинския мир – са вървели заедно. Колкото повече пъти човеците са се измамвали жестоко в своите лъжливи очаквания и се потопявали в кърви и разрушения чрез нови все по-масови войни, толкова по-лесно ставало за тях да осъзнаят илюзорността на своя мир, да потърсят спасението в Бога и чрез Бога, да закопнеят за истинския Миротворец.

Тъкмо у пророците наред с посочените причини на войните и наред с разобличаването на лъжепророците високо и ясно се сочи пътят на истинския мир. От една страна се разкрива, че щом следват правдата и истината и вършат добро, човеците създават с това предусловия за истински мир. Затова постоянно се внушава: „Обичайте истина и мир“ (Захарий 8:16). Възхвалява се благовестникът, който възвестява не измамен мир, а покаен и добротворен (Наум 1:15). Колко прекрасни са върху планините нозете на благовесника, който възвестява мир, благовества спасение, който говори на Сион: „Бог твой се възцари!”(Исаия 52:7). От управниците и от подчинените еднакво се изисква да изкупят греховете си с правда, и беззаконията си – с милосърдие към бедните, ако искат да живеят дълго в мир. (Даниил 4:24).

От друга страна пророците сочат, че без Божията помощ човеците не могат да постигат и велики миротворчески дела, защото Той създава светлина и тъмнина, Той твори мир (Исаия 45:7). Той дарява мир на онези, които го изпросват от Него (Исаия 26:12). От Него идват истинският мир, милостта и съжалението (Иеремия 16:5). За праведните Той възвестява мир, а за нечестивите мира е невъзможен: „Мир, мир на далечен и на ближен, казва Господ, и ще го изцеля. А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал. Мир няма за нечестивите, казва моят Бог“ (Исаия 57:19-21). Бог дава мира изобилно като пълноводна река на онези, които Го слушат (Исаия 66:12).

На трето място – и това е най-важното – пророците боговдъхновено учат, че всеобщият копнеж на хората за мир ще бъде напълно задоволен от Един бъдещ велик, абсолютен Миротворец, Който ще запълни – с живота, учението, делото и смъртта Си – бездната, създадена между Бога и човеците и между човек и човек, за да възстанови и възцари вечен мир. Той ще бъде: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрайно ще расте и Той ще укрепи и утвърди престола на Давид чрез съд и правда вовеки (Исаия 9:6-7). „И ще бъде Той – мир“ (Михей 5:5). „Той ще възвести мир на народите, и владичеството му ще бъде от море до море и от реката до земните краища“ (Захарий 9:10). Царят ще царува по правда и князете земни в Негово име и с Негова сила ще управляват по закон. Дело на правдата ще бъде мирът и плод на правосъдието ще бъде спокойствието и безопасността вовеки. Тогава народите ще живеят в мирни жилища и в безопасни селища и в покоищата на блажените (Исаия 32:1, 17-18). Неговият завет е завет на живот и мир, когато истината е на устата и неправдата не се намира на езика (Малахия 2:5-6). „И ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както ушите Му слушат. Той ще съди сиромасите според правдата, и делата на страдалците в страната ще решава според истината; с жезъла на устата Си ще порази земята и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. Пояс на кръста Му ще бъде правдата и пояс на бедрата Му – истината. Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидна дупка и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо. Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване на Господа, както водите пълнят морето. И в онзи ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, и покоят Му ще бъде слава“ (Исаия 11:2-10). „Който се благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината; и който се кълне на земята, ще се кълне в Бога на истината – защото предишните ще бъдат забравени и скрити от Моите очи. Защото ето, Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменават, нито на ум ще дойдат. А вие ще се веселите и ще се радвате вовеки за това, което Аз творя: защото ето, творя Иерусалим за веселие, и народа му – за радост. И ще се радвам за Иерусалим и ще се веселя за Моя народ. И няма вече да се чува в него глас от плач и глас от писък“. „Там няма да има малолетен и старец, който да не достига пълните си години; защото стогодишник ще умира като момче, но стогодишен грешник ще бъде проклеван. И ще съграждат къщи и ще живеят в тях, ще садят лозя и ще ядат плодовете им. Няма да градят, за да живее друг, няма да садят, за да яде друг; защото дните на народа Ми ще бъдат като дните на дърво, и Моите избрани дълго ще се ползват с изделието на ръцете си. Няма да се трудят напразно и да раждат деца за скръб; защото ще бъдат семе – благословено от Господа, и потомците им с тях“. И преди те да са повикали, Аз ще отговоря; те още ще говорят, и Аз вече ще ги чуя.“. „Вълк и агне ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама като вол, а за змията прахът ще бъде храна; те не ще причиняват зло и вреда по цялата Ми света планина, казва Господ“ (Исаия 65:16-25).

Приведените места не се нуждаят от пояснения. Общото в тях е, че с ненадмината яркост на краските рисуват вековечния копнеж на народите не само в неговата далечна есхатологична картина на новото небе и новата земя, но и в неговата конкретна историческа реализация. Много от изброеното ще се осъществи само в последното царство Божие. Но това не намалява значението и дълга на миротворците, които с Божия помощ и по Божии пътища творят мира всеки един момент и само доколкото го творят тук и сега, ще избягват историческите катастрофи и ще добиват право на участие в бъдещия абсолютен Божи мир. Този реалистичен възглед на Библията е толкова по-необходимо да се подчертае поради това, че в нея – още в Стария Завет – за нищо не е разказвано толкова често и толкова обширно, колкото за водени от еврейския народ и от други народи войни. И тези войни непрестанно се делят на войни благословени от Бога като отбранителни освободителни или налагани за служба на Божия закон, и войни, осъдени като нападателни, поробителни и служещи на неправдата. Ще рече: като обявява, че всички войни са по принцип, по своя причинител и по своите последици нещо греховно, станало възможно след грехопадението, Библията тъкмо защото се съобразява с реалната греховна човешка природа, затова не изпада в утопизъм и в празно, безпочвено, само есхатологично мечтателство за чист мир, а остава при реалните хора в греха им и в борбите им, та и тук да използва самите борби и войни за служба все пак на крайния абсолютен идеал на мира и правдата. Защото както не всяко добро е от еднаква степен добро, така и всяко зло е не от еднаква степен зло и най-често моралната борба не е обикновен избор между добро и зло, а е избор между по-малко добро и по-голямо добро, между по-малко зло и по-голямо зло. 

5. Князът на мира

Основното у пророците обаче беше предсказването, че ще дойде Обещаният, още на Адам, Победител над змията, Който ще смаже главата ѝ. Защото всичките усилия на човеците и народите в делото на мира, колкото и да са абсолютно потребни и от Бога благословени и подпомагани, не се смятат за достатъчни, за да победят смъртта, да възвърнат напълно живота и мира. Човечеството жадуваше мир, но водеше войни, желаеше доброто, но мълчаливо следваше злото (Римляни 7:19). Това стори само Онзи, чрез Когото влезе в света оправданието, а чрез оправданието – животът и по такъв начин животът влезе във всичките хора чрез един Човек, в Когото всички се оправдаваха (Римляни 5:12) – Спасителят Господ Иисус Христос.

Раждането на Иисус Христос стана при колкото земно скромна и бедна обстановка – в крайселищна невзрачна пещера за стада – толкова небесно тържествена в съпровод от ангелски хорове и при блясъка на особена звезда. И многобройното небесно войнство, което славеше и хвалеше Бога, казваше: “Слава във висините на Бога и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14). Това беше програмата, идейната платформа, с която Иисус идваше между хората – да се отдава слава на Бога във висините, да настане мир на земята, да зацари добра воля между човеците. Програмата беше божествено кратка, но изразяваше всичко, което беше разрушено, което трябва да бъде възстановено и което беше достатъчно, за да бъдат хората щастливи и в сегашния, и в бъдещия живот. Програмата беше тъкмо противното на това, което някога в небесните сфери и в райската градина разруши мира и хармонията. Там беше нарушено славенето и почитането на Бога, безусловното почитане и следване на Неговата воля, доверието и любовта към Него, а това внесе раздор, вражда и война. Затова сега най-напред се провъзгласяваше славенето на Бога във висините, сиреч възстановяваше се нарушеният космичен порядък. Вече като естествена последица от това щяха да дойдат мирът на земята и добрата воля между човеците. Защото невъзможно е да бъдеш послушен на Божията воля, а да не си за мира и добрата воля, които Бог изисква. 

Преди още Иисус да започне да проповядва публично, Той трябваше, при Своя четиридесетдневен постнически подвиг в пустинята да отблъсне изкушенията на дявола, който Му предложи същия род изкушения, каквито някога предложи на старозаветния Адам и които са всъщност завинаги негови главни оръжия: похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост (1 Иоан 2:16). На Адам и Ева беше предложен приятният вкус и мирис на забранената ябълка (похотта на плътта), хубавият ѝ цвят (похотта на очите) и обещанието, че чрез нея ще знаят много и ще станат като богове (гордост житейска) и съблазнени от тази похот, те пред Божията воля и Божията слава предпочетоха волята и славата на сатаната, затова съгрешиха. На Иисус беше предложено, да направи от камъни хлябове и да засити глада Си (похотта на плътта), да види красотата и великолепието на земните царства и те да Му бъдат обещани (похотта на очите) и да се хвърли от храмовата стряха, а ангели небесни да Го запазят (гордостта житейска). При всички тези изкушения обаче Иисус отвърна на сатаната: “Махни се от Мен, сатана, защото писано е: „На Господа, твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш“ (Лука 4:1-8). Ще рече Той посочи, че никое творение с красотата, вкуса или силата си, и никоя небесна и земна власт не могат да засенчват покланянето на единия Творец. А това тъкмо беше нарушено с отпадането на злите небесни духове и със съгрешаването на първите човеци. Така че както преди земното съгрешаване на човеците грехът беше сторен във висшите духовни селения, така при Новия Адам – Иисус, преди Той да излезе със Своята обществена проповед, трябваше да приеме фронтално сражение срещу първовиновника на всеки грях и на всяка война. Първата точка от възвестената рождественска програма вече се следваше и прилагаше в космични размери. Възстановяването на почитта към славата и силата на небесния Отец носеше мир не само на земята, а и на небето (Лука 19:38) или по-добре казано: мирът на земята само затова ставаше възможен и реален, защото беше възстановен първо на небето. Специално с оглед на мира отхвърлянето на дяволските изкушения беше от най-голяма важност, защото, както видяхме, тъкмо подобни изкушения през вековете ставаха причина за греховни влечения и наслади, заради които се извършваха неправди и насилия, а оттам идваха войни и убийства. Не, че Бог е против превръщането на камъните в хляб, защото Той всяка година по чуден начин превръща глинестата и камениста почва в хлебнно зърнени храни. Той не е против притежаването на земните царства от Сина, защото „чрез Него е създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти – всичко чрез Него и за Него е създадено“ (Колосяни 1:16). Той не е и против служението на ангелите, защото ще наследят спасение“ (Евреи 1:14). Но всичко това става по Божията воля и сила, а не по силата и волята на сатаната, който иска да си присвои Божиите права, за да сее смърт. 

Когато накрая Иисус Христос започва Своята проповед и в беседата на планината изложи сърцевината на учението Си, Той между блажените постави и миротворците, като им отреди най-високата награда – да се нарекат синове Божии (Матей 5:9). Защото награда е и това, че смирените и гонените заради правдата ще наследят царството небесно, а кротките ще наследят земята, че гладните и жадните за правда ще се наситят, а плачещите ще се утешат, че милостивите ще бъдат помилвани, а чистите по сърце ще видят Бога, но няма по-голяма награда от тази да се нарече и да бъде някой син на Бога. Такъв човек най-много се доближава по дела и по чест към Единородния Син Божи. И тъй като тук Той Сам говори, значи, от всички видове блажени, Той поставя миротворците най-близко до Себе Си, защото те следват и вършат най-същественото в делото Му. „Делото на единородния Син Божи се състояло в това, да съедини разделеното и да примири враждуващото“ – тълкува св. Иоан Златоуст, като по този начин само изтъква значението на човешкото миротворство, но разкрива и божествената му стихия, сила и ценност[3]. В тази светлина, когато делото на Иисус правилно се схване като миротворство по предимство, всички останали блаженства стават помощни, служебни по отношение на миротворството. На мира служат и смирението, и кротостта с милостта, и чистосърдечието, и жертването, и жадуването за правдата. На мира служи и плача, защото не плача от каприз поради суета или поради заслужени страдания облажава Христос, а ублажава плача поради вярност към доброто. Доброто пък служи на мира.

Но Иисус не само облажава миротворците. Той Сам непрестанно благовества мир. Когато застава всред учениците Си, Той ги поздравява с „мир вам“ (Лука 24:36; Иоан 20:19, 21, 26). Учеше ги, че солта е добро нещо, затова да не обезсоляват, а да имат в себе си сол и мир (Марк 9:50). Когато избра и изпрати седемдесетте Си ученици да проповядват, Той им поръча: „Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки, и никого по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първо кавайте: Мир на тази къща! И ако бъде там Синът на мира, върху вас ще почива вашият мир; ако ли не, ще се повърне у вас!“ (Лука 10:3-6).

Ще рече, светите апостоли трябвало навред да отидат напълно предоставени на добрата воля на човеците както за телесните си, физически нужди от храна и питие, така и за моралните си успехи. Самите те трябвало да отидат с едно-единствено оръжие: благовестене на мира. И която къща ги приемела и се окажела достойна за техния мир там оставали, а която не ги приемела, на нея при съдния ден щяло да бъде по-тежко, отколкото на земята Содомска и Гоморска (Матей 10:13-15). 

При тази освободеност от всякакви странични грижи, доспехи и оръжия – нито кесия, нито торба, нито дори обувки – и при, това дързновено излизане срещу ожесточеността и враждата на света като овци между вълци – само с оръжието на мира, поразителни са били получените резултати.

Свети евангелист Лука свидетелства: „Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват. А Той им рече: видях сатаната как падна от небето като светкавица; ето давам ви власт да настъпвате на змии, скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди“ (Лука 10:17-19).

Следва…(вж тук)

___________________________________________

*Публикувано в Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, Том XI (XXXVII), 5, С., 1961-1962. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[3]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на евангелието от Матей, беседи 1-15, С., 1934, с. 160. 

Изображение: авторът Димитър Пенов (1903-1983). Източник Гугъл БГ.

Студията Учението на Библията за мира и войната е създадена в средата на двадесети век, когато авторът е преподавател в Духовната академия в София, сегашния Богословски факултет при СУ „Св. Климент Охридски“.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9fs

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s