Д-р Клара Стаматова

Предговор

Значимите социалноикономически и политически промени през последните десетилетия очертават параметрите на една глобална промяна. От друга страна, този грандиозен прогрес се обръща срещу човека, защото в съвременното звучене на въпроса Да бъдеш или да не бъдеш човекът сякаш се превръща в залог на модерността. Все повече и все по-видимите нечовешки последици от „модерния” стремеж към „напълно човешки” ред на земята напомнят за необходимостта научно-техническото развитие да бъде в хармония с духовния устрем към съзидание и запазване на цялото човечество.

Правилното осмисляне и творческото оделотворяване на подобна сериозна отговорност ни насочва към онези морални идеи и фактори, които не просто съпътстват, но и определят нашия исторически път. На етическа преоценка се подлагат и религиите, които са влияели и ще продължават да въздействат върху морала на човека, върху неговите възгледи и постъпки. И днес, в началото на ХХІ век, ние изграждаме своето отношение към нравствените ценности и определяме нравствените си убеждения предимно под въздействието на религиозните представи, които отстояваме.

В предложения текст правя опит за анализиране на някои от по-основните постановки от ислямската етика. Тази тема не е разработвана в българското православно богословие, което – надявам се – оправдава полезността на настоящото изследване. При работата върху изложението съм се ръководела от убеждението, че моята християнска принадлежност не би трябвало да се приема като пречка както за осмислянето на различна религиозна традиция и етика, така и относно подхождането към нея с научна и духовна непредубеденост.

Увод

Със своето зараждане и начално развитие ислямът възприема основни идеи и обредност от юдаизма и християнството, които съвместява с арабски вярвания и традиции. Развитието на ислямското учение продължава няколко века след проповедта на неговия основател Мохамед Ибн Абдалах (ок. 570-632), а съдържанието и насоките в доктриналното изграждане са разнообразни и противоречиви.

В следващите страници ще разгледаме „етиката” на Мохамед, но без да имаме претенциите за всеобхватност или за изграждане на ислямска аретология и пунирология. Ще насочим вниманието си към някои по-важни страни от ислямската етика, а където е възможно, ще направим и паралели с християнството, които, макар и бегли, са полезна основа за бъдещи разсъждения и изследвания.

В предложения текст като алгоритъм сме се придържали към следните логически постройки, които са аргументирани в неговото изложение:

Подходът към религиозната традиция, която е с различна психология, стил на човекознание и житейски опит, предполага да започнем с някои въведителни сведения за исляма.

Във втората част ще потърсим отговор на въпроса, дали Мохамед е обществен или религиозен реформатор и дали за него мисията, която мюсюлманинът трябва да следва в земния си живот, се определя от религиозни или от обществени мотиви.

По-нататък ще предложим и аргументираме нашите основания за определянето на исляма като религия на общностната солидарност. За целта е необходимо да насочим вниманието си към предислямската епоха, в която чувството за чест и дълг към рода е тъждествено с племенната солидарност. С идването си ислямът не я порицава, но я поставя след семейната солидарност, която пък,  от своя страна, „отстъпва” пред новото разбиране за основна солидарност – тази между мюсюлманите в уммата.

След като сме очертали прехода „преди-след исляма” и свързаната с него промяна в ценностната система на човека, ще преминем към излагането на ислямската представа за праведност, която се свързва с отстоявания в Корана морал, изразяващ се в подчинение на словото, всезнанието и всемогъществото на Аллах.

В петата част обект на размисъл е категорията „добротворство-греховност”, която ще бъде разгледана в две насоки: първа, в контекста на приемствеността на исляма от юдаизма и християнството, и втора – чрез осъществяването на сравнителен анализ между  библейския Декалог и своеобразния кораничен додекалог.

Какви са критериите за оценяване на поведението на мюсюлманина; каква е оценката на човешките действия: възмездие или висша награда; кой и какво я определя – тези са основните въпроси, над които ще размисляме в шестата част.

Етическите категории би трябвало да се разглеждат и от своето начало – семейното общуване.

Логично е и съпоставянето им с края на земния живот, което ще бъде направено в последващата, осма част. В нея се анализира ислямското есхатологично учение, чиято основна характеристика – страхът от мъченията в ада и обещаните предимно плътски наслади в рая – е дълбоко присъща за светогледа на мюсюлманите.

И накрая, в деветата част, от една страна, ще изложим ислямското разбиране за „ближния”, а от друга, ще маркираме социално-етичните измерения на съвременния християнско-ислямски диалог.

_______________________

* Публикувано в Годишник на СУ, Богословски факултет, том 6, нова серия, С., 2008, с. 209-262.

Следва…