Петър Димитров
Jehovah’s witnesses: one more interpretation
Свидетелите на Йехова не вярват във второто пришествие на Спасителя на земята в телесна форма. Според тях Той отново се е превърнал в ангел и продължава да се бори със силите на злото. Православните християни са убедени, че второто пришествие на Спасителя ще се случи внезапно и едновременно по цялата земя: „Защото, както светкавицата, която блесне от едната част на небето, свети до другата част на небето, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден. Но първо трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение“ (Лука 17:24-25); Той ще се яви в слава, в телесен образ, който вече е неразделен от Неговата Божествена същност: „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава всичките племена на земята ще заплачат и ще видят Човешкия Син да идва на небесните облаци със сила и голяма слава“ (Матей 24:30).
Според Свидетелите на Йехова, периодът на невидимото царуване на Христос ще приключи с битката Армагедон. В тази битка „безбожната световна система“ ще бъде унищожена, включително всички „фалшиви религии“. Също така, всички, които се противопоставят на установяването на Божието Царство, ще бъдат унищожени. Само Свидетелите на Йехова ще влязат живи в хилядолетното царство, което ще започне веднага след битката.
Според Свидетелите на Йехова, 144 хиляди избрани хора ще влязат в Божието царство. Те ще бъдат възкресени веднага след смъртта си и ще царуват невидимо с Христос на небето. Те ще царуват през хилядолетието, но по видим начин. Йехова е доволен да им даде Царството и Христос е сключил с тях нов договор.
Когато Исус изпълни всичко, което Йехова му е заповядал, той ще предаде Царството на своя Отец. Тогава Йехова ще освободи Сатана и демоните от бездната, за да „изпита вярата“ на възкресените хора. Йехова ще унищожи Сатана и всички, които са му се подчинили.
Хората, които са постигнали съвършенство през хилядолетния период, ще продължат да живеят вечно на земята. Останалите, тоест грешниците, ще бъдат унищожени и само онези, които Бог е белязал с милостта Си, ще останат на земята – „помазаните“.
По-късно, когато броят на последователите на сектата се увеличи значително, Свидетелите на Йехова уточниха, че първите 144 хиляди „помазаници“ ще получат нови духовни тела и ще се възнесат на небето, а всички останали верни Свидетели на Йехова ще се радват на небесен живот на земята, освободени от грешниците, в обновени физически тела в продължение на хиляда години. По това време онези, които ще бъдат принесени в жертва, за да станат свидетели на Йехова или да загинат, ще бъдат възкресени за Страшния съд. Онез обаче, които не са съгласни с учението или са били изключени от Свидетелите на Йехова, няма да бъдат възкресени[8].
Антропология и отричането на безсмъртието на душата
Свидетелите на Йехова не вярват в безсмъртието на душата. Те вярват, че душата е самият човек или неговият живот. Свидетелите на Йехова са убедени, че след смъртта на човек душата му престава да съществува, но самият човек може да възкръсне и да получи дара на вечния живот. Свидетелите на Йехова твърдят, че идеята за безсмъртието на душата е била внушена на хората от самия Сатана.
Православието учи, че човешкото тяло е създадено от „земния прах“ – тоест от материални елементи. Човек обаче става жив само когато Господ му даде душа (Битие 2:7). Така човекът се състои от разлагащо се тяло и безсмъртна душа. Или, според друга класификация, човек се състои от три части: дух, душа и тяло. Светото Писание говори за душата не като за живота на човек: „Във всичко уповавай на душата си; и това е да пазиш заповедите“ (Иисус син Сирахов 32:24); „Каква е ползата за човека, ако спечели целия свят, а повреди на душата си?“ (Марк 8:36); „И не бойте се от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата, и тялото да погуби в ада“ (Матей 10:28 ) и други[9].
Идеята за окончателността на мъките на грешниците
Свидетелите на Йехова не вярват в ада или вечните мъки. Според тях адът не е място за мъчения, а общ гроб за човечеството. Огненото езеро, описано в книгата Откровение, според тях символизира пълното унищожение на непокаялите се грешници от Бога. Изразът „мъчение с огън и жупел“ в Откровение 14:10-11, според Свидетелите на Йехова, означава, че Бог е провъзгласил посланието за унищожението на всички грешници.
За разлика от Свидетелите на Йехова, Православната църква учи, че след смъртта човек ще се изправи пред поредица от изпитания и личен съд от Бога. На този съд се определя къде ще бъде душата до Страшния съд – в ада или в рая. Когато дойде второто пришествие на Христос, Страшният съд ще разгледа делата както на мъртвите, така и на живите. Всеки човек ще бъде определен да има своята крайна съдба – вечен живот в Небесното царство или вечни мъки в Геената. Ето защо православните християни се молят за мъртвите, вярвайки, че могат да им помогнат. До Страшния съд има надежда, че всеки християнин може да бъде с Бога. Светото Писание многократно и съвсем ясно говори за вечността на предстоящото наказание за грешниците: „И мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а други за срам и вечно презрение“ (Даниил 12:2); „И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот“ (Матей 25:4); „А който хули против Светия Дух, никога няма да има прошка, а ще бъде подложен на вечно осъждане“ (Марк 3:29); „в пламенен огън да отмъсти на онези, които не познават Бога и не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус Христос. Те ще бъдат наказани с вечна погибел от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила“ (2 Солуняни 1:8-9)[10].
Отношение към Библията и начинът на нейното тълкуване
Макар формално да признават Библията за точното и непогрешимо Божие Слово, в действителност те я разбират само в светлината на тълкуванията на Управителното тяло и смятат собствения си „Превод на новия свят“ за единствения правилен превод. Важен елемент от доктрината се счита за „новата светлина“, тоест с наближаването на Армагедон, различни елементи от доктрината могат да се променят, дори до степен да си противоречат. И всеки път те вярват, че тези противоположни тълкувания са вдъхновени от Светия Дух; Заради отричането им, отстъпникът ще бъде изключен от общение.
Свидетелите на Йехова твърдят, че „Превод на новия свят“ е създаден въз основа на древни текстове от Светото Писание на еврейски и гръцки език. Нивото на познания на хората, участвали в създаването му, в областта на тези езици обаче поражда съмнения. Например, сред преводачите бил Фредерик Франц, който служил като четвърти президент на Дружество „Стражева кула“. По време на процеса срещу него през 1954 година в Шотландия, Фредерик Франц твърди, че не говори иврит и не може да преведе текста на Битие 2:4.
Християнските теолози смятат, че използването на името „Йехова“ в текста на Новия Завет от Свидетелите на Йехова е неоснователно. Това име не се появява в нито един известен древен ръкопис на Новия Завет в оригиналния му език. Освен това, няма споменавания на това име в исторически документи, свързани с ранното християнство, както и в текстове с езически и еврейски произход от онова време.
Изследователите посочват, че „Превод на новия свят“ е пристрастен и съдържа промени и допълнения към оригиналния библейски текст.
Доктрините на Свидетелите на Йехова се определят от Управителното тяло, което според Свидетелите на Йехова се използва от Исус като канал за получаване на нови откровения от Бога, които да насочват християните по въпроси, свързани с Библията. Съкращението „Верен и дискретен роб“ се използва от Свидетелите на Йехова за обозначаване на Ръководното тяло.
Лидерите на Свидетелите на Йехова са известни с предсказанията си за края на света, които не са се сбъднали. Те „предсказаха“, че краят на света ще настъпи през 1914, 1918, 1925, 1975 година. Така основателите и водачите на тази секта се оказаха лъжепророци.
Самият Господ Исус Христос забрани на хората да определят конкретни дати за Второто пришествие и края на света. Той каза на апостолите: „Не е ваша работа да знаете времена и срокове“ (Деяния на светите апостоли 1:7)[11].
Прочетете още „Свидетели на Йехова: още един прочит – продължение и край*“