Петър Димитров
Jehovah’s witnesses: one more interpretation
Abstract
In this text, we examine the history and teaching, organization, and governance of Jehovah’s Witnesses. In particular, we focus on the doctrines of God, Jesus Christ, Adam and Eve, the question of redemption, the Holy Spirit, eschatology, the immortality of the soul, as well as anthropological ideas and their relationship to the Bible. We pay special attention to the difference between their teaching and the Orthodox teaching.
Key words: Jehovah’s Witnesses, doctrine of God, Jesus Christ, Adam and Eve, redemption, Holy Spirit, eschatology, immortality of the soul, anthropology, Bible
Увод
Свидетелите на Йехова са основани от известен американски проповедник в края на деветнадесети век на име Чарлз Ръсел. Той е роден в Питсбърг през 1853 година в презвитерианско семейство. Той напуска училище на четиринадесет години, за да помага на баща си, Ал-Акад, в магазина му. На 17-годишна възраст той започнал да се съмнява в няколко аспекта на вярата си, докато не посетил събрание на адвентистите от седмия ден, бил толкова впечатлен от проповедта и започнал отново да чете Библията. Според него той открил, че в Библията няма основание за съществуването на Ада, че последният ден е близо, че християните са изопачили значението на Божието Слово чрез тълкуването си на Библията и че повечето християнски доктрини са безпочвени.
Той събрал около себе си няколко студенти от група на адвентистите от седмия ден и те започнали да подготвят бюлетини, докато не се разминали и не се разделили през 1878 година. Ръсел продал магазина си, за да се специализира в евангелизация. През 1879 година той се жени за Мария Франс Акли, която остава с него и допринася за творчеството му в продължение на 18 години. През същата година той основава списание, наречено „Сионска наблюдателна кула“, което все още се издава, след като думата „Сион“ е премахната от него. Той започнал да публикува брошури, за да разпространява убежденията си и да набира доброволци, докато делото не се разширило и Ръсел не основал компания през 1884 година, която регистрирал в Пенсилвания под името „Издателска компания на Zion’s Watch Tower“. Ръсел пътува из Съединените щати и Канада като мисионер, а също така пътува до Великобритания и Мала Азия, след като публикациите му се разпространяват там. Той започнал да публикува преводи на езиците на страните и да организира конференции за Свидетелите, твърдейки, че те са продължение на еврейските събирания след 2000-годишна пауза, дължаща се на християнството. Той използвал вестникарска пропаганда и организирал евангелизаторски кампании от врата на врата, които продължават и до днес.
Той влезе в Асоциацията на Свидетелите на Йехова с две финансово-инвестиционни компании, чрез които Ръсел притежаваше недвижими имоти и пари и винаги запазваше мажоритарния дял от акциите. Основната тема на трактатите на Чарлз Ръсел е идването на Христос и краят на света. Когато се присъединил към мисионерската група и видял, че надеждата им да предскажат края на света се е изплашила, той заявил, че той и някои от неговите последователи са открили, че Христос ще дойде невидимо и че всъщност е дошъл през 1874 година, с което е започнал период от четиридесет години, който апостолите нарекли период на жътва, през който Христос ще събере стадото си чрез собствените си апостоли и ще сложи край на ерата на нечестивите народи, а Йехова ще се завърне като водач на избрания си народ, тоест евреите. Унищожението на всичко завършва в битката Армагедон (Откровение 16:14) и в нея Царството на Йехова е победило с Неговите избраници, които Той е събрал през 1914 година. След това започва хилядата години, хиляда години щастие за избраните на небето, и друга земя идва след като настоящата земя загине.
Свидетелите на Йехова все още проповядват идеите на есхатологичните апостоли и се фокусират върху две теми: разделението на човечеството и пророческите разкази.
Човешките пратеници са разделени на три класа:
Светиите, тоест неговите ученици. Само тези ще живеят в небесна радост, наброявайки 144,000. Сред тях само малцина ще имат божествената природа и ще съставляват тялото Христово.
Братята са подчинени на закона на царството и имат идеален човешки живот, начело с приятелите от Стария Завет.
Третият клас се състои от вълци, преоблечени като овце. Те са отказали да проповядват и ще бъдат напълно унищожени.
Предсказанието на Ръсел за 1914 година е основа на учението на Свидетелите на Йехова. Базира се на Лука 21:24: „И Иерусалим ще бъде тъпкан от езичниците, докато се изпълнят времената на езичниците.“ Това, което Господ не е казал в Евангелието, са добавили апостолите му и той е определил времето въз основа на изчисления. Кога започна времето на народите? Колко дълго трае? Ако отговори на двата въпроса, ще намери датата на края на света. Той каза: Времето на народите започна с окупацията на Иерусалим от Навуходоносор. Апостолите датирали това събитие към 606 година, защото числото се появява в книгата Откровение, но окупацията на Иерусалим всъщност се е случила през 586 година преди нашата ера и отново през 597 година, когато евреите са отведени в плен във Вавилон. Апостолите четат в Левит 18:26 на английски: „Но ако все още ме слушате, ще ви накажа седмократно повече за греховете ви.“ Те разбирали седем пъти не като по-тежко наказание, а като число, тоест седем пъти. Той започнал своите изчисления на седемте времена, което довело до предсказанието за края на света през 1914 година. Въпреки че това била годината на Първата световна война, това не бил краят на света.
В личния му живот съпругата му поиска развод поради изневяра и го получи заедно с издръжка от съпруга си. Американски вестник заведе дело срещу него за измама и продажба на „чудодейна“ пшеница за 60 долара за килограм. Когато той от своя страна съди вестника за клевета, той загуби делото си. След това Ръсел е наследен като президент на Обществото от Джоузеф Франклин Ръдърфорд.
Ръдърфорд е бил съветник на Дружество „Стражева кула“ от 1907 година. Той става президент на Дружеството след смъртта на Ръсел и продължава дейността. След войната той е затворен заедно с редица свои другари, защото отказва военна служба и призовава за съпротива срещу държавата. Той каза, че Христос е предсказал новината за неговото затваряне, когато е казал: „Ще ви преследват и ще ви предават на синагоги и в тъмници…“ (Лука 12:21). Той възобнови дейността си след освобождаването си от затвора: речи, конференции, публикации, в допълнение към радиото и новосъздадените записи. През 1917 година той публикува книгата си „Безкрайната тайна“. Това е коментар върху книгата Откровение, Песента на песните и Езекиил, както и библейски изследвания от него и неговите предшественици, апостолите.
Сред неговите учения е, че Сатана има агенти, най-важните от които са религията, политиката и търговията, а най-опасната е църквата, защото той вярвал, че Иоан е имал предвид нея в Откровение, когато е споменал блудницата. Неговите обвинения срещу Църквата показват, че той не познава християнските факти и доктрини.
По времето на Ръдърфорд в Обществото настъпват доктринални и административни промени:
Ръдърфорд се поколеба да посочи датите на годината на жътвата и края на света, за да не се провали. Той каза, че 1918 година е началото на края на света, след което промени решението си и каза, че това е събитие, случило се в небето. Съдията, както го наричат, чакал завръщането на принцовете (старозаветните приятели) през 1925 година, но те не дошли, затова той спрял да определя време.
Само малка част от 144,000 членове на Тялото Христово остават на земята. Мнозинството на земята са овце, които ще постигнат щастие.
През 1931 година той намира ново и подходящо име за асоциацията, „Свидетели на Йехова“, което взема от Исаия 43:10-12, Исаия 62:2 и Откровение 17:12, като подчертава, че тези стихове са предназначени само за Свидетелите на Йехова.
Административно съдията трансформирал движението на демократичните пратеници в централизирана теокрация, в която верният и мъдър слуга управлявал в името на Йехова.
Ръдърфорд бил труден диктатор, който не се колебаел да промени позициите си, за да служи на интересите на Свидетелите на Йехова. Доктрината се променяше. Например, той се опитвал да търси изобретения в Библията: Исаия предсказал самолетите, Книгата на Йов предсказала телеграфа и така нататък. Сред противоречията му е, че религията е агент на Сатана и разпространява неговите възгледи в името на свободата на религията. Религията критикува естаблишмънта и създава религиозен естаблишмънт.
След Ръдърфорд през 1942 година идва Нейтън Нор, който се е присъединил към Свидетелите на Йехова двадесет години по-рано и е отговарял за публикациите в продължение на десет години. По време на неговото управление организацията на Свидетелите на Йехова остана централизирана, като всички решения, директиви, назначения и публикации се издаваха от централата в Бруклин, Ню-Йорк. Тя откри агенции в много страни, разделени на региони и групи, като всички отговорници за групите, регионите и страните се отчитаха пред централата. Кенър, американец от Пенсилвания, произхожда от калвинистко протестантско семейство и се присъединява към Свидетелите на Йехова, когато е на шестнадесет години. Той разшири дейността на Свидетелите на Йехова, укрепи административната организация, въведе нови методи за евангелизация, като филми и конференции, и създаде център за обучение на мисионери в начини за общуване с хората с доброта и учтивост. През 1955 година той публикува книга, озаглавена „Можете да живеете след Армагедон и да влезете в Божия нов свят“. С установяването на властта в света, Кнор продължил да проповядва, че краят на света е близо.
Свидетелите на Йехова все още действат днес според системата, установена от Кнор и неговите колеги[1].
Изложение
Организация и управление
Сектата „Свидетели на Йехова“ има иерархична структура, която те наричат „теократично управление“. Това отразява тяхното убеждение, че те са Божията организация на земята. До 1976 година водещата роля в организацията е играна от президента на Дружество „Стражева кула“. След организационните промени от 1976 година обаче, правомощията му бяха значително ограничени.
В момента сектата „Свидетели на Йехова“ се управлява от Управителен съвет. Централата му се намира в Уоруик, Ню-Йорк. Членовете на Управителния съвет се кооптират и избират до живот. Всички членове на Управителното тяло принадлежат към класа от 144,000 „помазаници“, които имат надеждата за небесен живот (за разлика от мнозинството членове на сектите, които се надяват на вечен живот на обновената земя). Ръководното тяло ръководи шест комитета, които наблюдават дейността на Свидетелите на Йехова по целия свят. Тези комитети изпълняват различни административни функции, занимават се с издаването на публикации, програмата на религиозните събрания и проповедническата дейност. За да извършва тази работа, Ръководното тяло използва различни юридически лица, най-важното от които е Дружество „Стражева кула“.
Ръководното тяло и неговите комитети ръководят работата на близо сто клона на Свидетелите на Йехова по целия свят. Представители на Управителното тяло редовно посещават клоновете и следят отблизо тяхната дейност.
Всеки клон е отговорен за дейността на Свидетелите на Йехова в една или повече страни. Комитетите на клоновете, назначени от Ръководното тяло, ръководят работата на сборовете на Свидетелите на Йехова, които са организирани в окръзи. Във всеки район има приблизително 20 конгрегации.
Работата на сбора се ръководи от местен съвет от „старейшини“, които са подпомагани от помощник-служители. Всички те се назначават от областния надзорник.
„Старейшините“ ръководят конгрегацията, наглеждат членовете ѝ, определят времето на събранията, избират онези, които ще провеждат събранията и ще изнасят речи, и организират проповедническата дейност. Освен това, те назначават съдебни комисии, които да разследват и да предприемат дисциплинарни действия в случаи, за които се счита, че нарушават библейските закони.
Помощниците в служението изпълняват задължения, които не са пряко свързани с пастирска работа или преподаване, но могат да участват в тях. В повечето случаи те извършват спомагателна работа.
Свидетелите на Йехова са задължени да разпространяват книги и периодични издания на сектата, като ги купуват със собствени лични средства.
В организацията има няколко вида мисионери: вестители, помощни пионери, пионери и специални пионери.
Вестителите са длъжни да отделят минимум 10 часа на месец за проповядване. „Помощните пионери“ трябва да правят това поне 30 часа на месец. „Пионерите“ трябва да отделят поне 90 часа за това, а „специалните пионери“ – поне 130 часа.
Всеки мисионер на сектата е длъжен да предоставя подробен месечен отчет за дейността си. Докладът се изготвя писмено на специален формуляр. Съставът на отчета зависи от вида служение: за пионерите той включва броя часове проповядване (за редовните вестители – само посочване на факта на участие в служението); за всички мисионери – брой библейски изучавания със заинтересовани хора. Тези доклади се изпращат до централната администрация на сектата[2].
Основни доктрини на свидетелите на Йехова
Учението за Бога
Свидетелите на Йехова вярват, че във вселената има само една божествена личност – Йехова. Те вярват, че името „Йехова“ не се отнася до Исус Христос или Светия Дух и считат други имена на Бог за титли. Свидетелите на Йехова твърдят, че са възстановили практиката да се използва името „Йехова“, която е била разпространена в християнството през първи век. Според тях Исус Христос е разкрил това име на първите християни, които, бидейки евреи, преди това са използвали името „Адонай“.
Свидетелите на Йехова не приемат християнската доктрина за Троицата и твърдят, че идеята за съществуването на Бог в три Лица е заимствана от езически вярвания.
Православното учение за Светата Троица е учението за трите Божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух. Думата „Троица“ е била използвана, за да обясни вечната връзка между Отца, Сина и Светия Дух. В Първото послание на св. апостол Иоан Богослов казва: „Защото трима са, които свидетелстват на небето: Отец, Словото и Светият Дух; и тези три са едно“ (1 Иоан 5:7 ). Повече от шестдесет пъти Писанието едновременно споменава Отца, Сина и Светия Дух: Матей 3:16-17; Матей 28:19 ; 2 Коринтяни 13:13; Ефесяни 4:4-6; Тит 3:4-6 и други[3].
Учението на Исус Христос
Свидетелите на Йехова смятат Исус Христос за „най-великия човек във вселената“. Те обаче Го смятат за творение на Бог, а именно за Архангел Михаил.
Православната църква учи, че Исус Христос е истински Бог и истински човек, или Богочовек. Божествената природа на Исус Христос се споменава многократно в текстовете на Светото Писание: „…Словото беше Бог“ ( Иоан 1:1-5,14 ); „Аз и Отец сме едно“ (Иоан 10:30-33); „Но когато се яви благостта и човеколюбието на Бога, нашия Спасител, към човеците, Той ни спаси не чрез дела на праведност, които ние сме сторили, а по Своята милост, чрез окъпването на новорождението и обновяването на Светия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Иисус Христос, нашия Спасител…“ (Тит 3:4-6 ) и други. Тома, ученикът на Спасителя, се обърна към Него: „Господ мой и Бог мой“ (Иоан 20:28 ). Христос не упрекна Тома за грешката му. Напротив, Той прие това искане. Апостол Павел, авторът на Посланието до филипяните, казва за Исус Христос това, което Исаия 45:23 казва за Господа, след което Павел заключава, че Исус Христос е Господ, същият Господ Бог от Стария Завет. Божествеността на Исус Христос се говори и в следните стихове: Исаия 7:14; 9:6; Иоан 1:1, 18; 8:58-59; 10:30; Деяния на светите апостоли 20:28; Римляни 9:5, 10:9-13; Колосяни 1:15-16; 2:9; Тит 2:13; Евреи 1:3, 8; 2 Петрово 1:1; 1 Иоан 5:20. Догмата за божествеността на Исус Христос е одобрена от Православната църква на Първия Вселенски събор (325 година). Всички, които отричаха тази догма, бяха отлъчени от Църквата. В Исус Христос божествената и човешката природа бяха обединени по неразбираем начин. Той остава „съвършеният Бог и съвършеният човек, в Когото двете природи са съединени неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно“ (според определението на Четвъртия Вселенски събор)[4].
Учението за сътворението и греха на Адам и Ева
Според учението на Йехова, Исус е бил създаден от Йехова преди сътворението на света. След това Йехова последователно създал съвършени духове – ангели, вселената, Адам и Ева. Един от ангелите, който по-късно станал дяволът, присъствал при създаването на Адам и Ева. Той научил, че в бъдеще Земята ще бъде изпълнена с хора, които ще се покланят само на Йехова, и Му завиждал. Това го подтикнало да се разбунтува срещу Бога. Той използвал змията, за да изкуши предците.
Адам и Ева съгрешили, като се усъмнили в праведността на Бога и се подчинили на дявола, който посеял в тях недоверие към Йехова. Йехова обаче не унищожил дявола, защото искал да покаже своята праведност и суверенитет над вселената.
Дяволът изкушил и някои ангели. Падналите ангели имат свобода на действие и с участието на дявола могат да „заблудят“ всичко във вселената [5].
Учението за Изкуплението
Според Свидетелите на Йехова, изкупителната жертва на Исус Христос е била направена за спасението само на грешните предци, а не на всички хора. Законът на Йехова Бог изисквал да бъде даден съвършен човешки живот за изгубената безгрешност на Адам. Йехова решил да направи своя духовен Син, Исус Христос, съвършен човек. По волята на Йехова Христос се въплътил от духовно същество в човек, ставайки съвършен, за разлика от другите хора, обитавали Земята. Той умря на стълба като човек, изкупвайки греха на Адам, но възкръсна не в плът, а в дух, тоест като духовно същество. Сега човечеството има шанс за спасение, защото Йехова е дал това право на своя духовен Син.
Според православното учение, Изкуплението е извършено за целия човешки род, а не само за грешните предци, и то може да бъде използвано еднакво от всички, които вярват в Изкупителя (Марк 16:16 ), които са родени от вода и дух (Йоан 3:5), които след това очистват греховете си в тайнството покаяние (Матей 18:18), съединявайки се с Христос в тайнството Причастие (Иоан 6:54). Основната същност на евангелското учение за Изкуплението на цялото човечество чрез страданието, смъртта и възкресението на Господ Иисус Христос е формулирана на Първия Вселенски събор в приетия Символ на вярата[6].
Учението за Светия Дух
Свидетелите на Йехова вярват, че Светият Дух не е Личност, а „действаща сила“ на Бог. Потвърждение за Божествената същност на Светия Дух намираме в Светото Писание: „А Петър каза: Анание! Защо позволи на Сатана да вложи в сърцето ти мисълта да излъжеш Светия Дух и да задържиш част от цената на земята? …не си излъгал човеци, а Бога“ (Деяния на светите апостоли 5:3-4); „…идете, прочее, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух…“ (Матей 28:19). Светият Дух, бидейки Бог, има воля и извършва свръхестествени действия: „Но един и същ Дух върши всичко това, като разделя на всеки поотделно, както иска“ (1 Коринтяни 12:11). Светият Дух е Създателят на всичко: „Кой е разбирал Духа Господен, или е бил Негов съветник и Го е учил?“ (Исаия 40:13). Светият Дух е всезнаещ: „Но Бог ни откри тези неща чрез Духа Си; Защото Духът изследва всичко, дори и дълбините на Бога“ (1 Коринтяни 2:10). Догматът за Божествената природа на Светия Дух е заложен в „Символа на вярата“ – кратко и точно изложение на основите на християнското учение, което е съставено и одобрено на Първия и Втория Вселенски събори[7].
Идеята за последните събития (есхатология)
Свидетелите на Йехова вярват, че всички християнски църкви и светски власти заедно представляват съвременен „езически сатанински Вавилон“. Свидетелите на Йехова твърдят, че целият земен свят принадлежи на Сатана и че живеем в последните времена, когато „малкото стадо“ (тези, които приемат ученията на Йехова) е отделено от останалия свят. Техните възгледи за края на света се основават на убеждението, че невидимото Второ пришествие на Христос е започнало през 1914 година. Според тях духовно възкръсналият Христос става цар по Божията воля и започва да подготвя хората за видимото си пришествие. Докато е на земята, Той се бори срещу силите на Сатана. Те смятат Първата и Втората световна война и други катаклизми за видими проявления на такава борба. Важен знак за идването на Христос за Свидетелите на Йехова е съществуването и дейността на тяхната организация. Те вярват, че тази организация е създадена по Божия воля.
Следва…(виж тук).
_________________________________________________________________________________
*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 27 (32), нова серия, с. 83-99, Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив 2025. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
[1]. История на Свидетелите на Йехова- https://www.orthodoxonline.org/theology/sr/orthodox-library/the-sectscults-and-heresies/orthodox-view-of-jehovahs-witnesses/history-of-jehovah-s-witnesses/.
[2]. Организация и управление-https://azbyka.ru/svideteli-iegovy.
[3]. Учението за Бога- https://azbyka.ru/svideteli-iegovy.
[4]. Учението на Исус Христос – https://azbyka.ru/svideteli-iegovy.
[5]. Учението за сътворението и греха на Адам и Ева – https://azbyka.ru/svideteli-iegovy.
[6]. Учението за Изкуплението – https://azbyka.ru/svideteli-iegovy.
[7]. Учението за Светия Дух – https://azbyka.ru/svideteli-iegovy.
Изображение: Чарлз Тейз Ръсел (1853-1916) – основателят на Свидетелите на Йехова. Източник https://en.wikipedia.org/.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-hmL
