Размисъл за Неделя на Самарянката (Пета неделя след Пасха)
Евангелието скандализира. То е създадено за това. Иисус, Когото срещаме в четирите Евангелия, не е онзи „мек“ учител по морал от „възпитаната“ религия. Той е фигура, която систематично, съзнателно и с театрална прецизност пресича всяка социална, религиозна, етническа и културна червена линия на Своето време. И никъде това не е по-концентрирано, отколкото в срещата Му със самарянката при кладенеца.
Почти всяко изречение в тази история нарушава граница. Той пътува през забранена територия. Седи там, където не бива да седи. Говори с този, с когото не трябва да говори. Пие от съд, който не бива да докосва. Разкрива това, което е скрил от всички останали. Остава там, където нито един благочестив юдеин не би и мечтал да остане. Евангелистът не шепне. Той крещи.
Да започнем с мястото. Благочестивият юдеин не преминава през Самария, ако може да го избегне; обичайният маршрут от Юдея до Галилея е изисквал дълго заобикаляне на изток от река Йордан, за да се спести на пътника унижението да стъпи на самарянска почва. Това не е било просто леко неразположение от културни различия. Това е било дълбоко вкоренена религиозна и расова вражда, рафинирана в продължение на векове – това, което днес бихме нарекли директно расизъм. Самаряните са били еретици, мелези, „подчовеци“. И все пак текстът казва, че Той трябвало да мине през Самария. Тази необходимост е богословска, а не географска. Той отива, за да предяви права над това, което никой друг не смята за ценно.
Той сяда при Якововия кладенец. В Стария Завет кладенците не са неутрални места – те са романтичните локации на еврейското въображение. Слугата на Исаак намира Ревека при кладенец. Иаков среща Рахил при кладенец. Моисей среща Сепфора при кладенец. За един еврейски читател мъж, който седи сам при кладенец по пладне, не е просто жаден пътник. Той е младоженец, който чака своята невеста. А невестата, която идва, е самарянка, отхвърлена от обществото, жена с печална слава, стигнала до своя шести мъж.
Забележете часа. Тя идва по пладне, под жаркото слънце, защото останалите жени от града гребат вода на зазоряване или по здрач. Тя идва по средата на деня, защото е изолирана – защото хорските одумвания са по-остри от слънцето, защото кладенецът по пладне е празен, а празният кладенец е единственото място, където може да отиде, без да бъде видяна. Тя е дошла да се скрие. А Онзи, Който се е скрил от царе, свещеници и тълпите в Йерусалим, я чака точно там.
Помислете как би изглеждало това днес. Живеем в общество, което се гордее, че е невъзможно да бъде шокирано, че е изчерпало всички табута. И все пак, ако днес публична религиозна фигура направи това, което Иисус направи при онзи кладенец – ако пресече етническа линия, смятана от обществото за свещена; ако седне сам в територия, считана от неговия народ за нечиста; ако започне интимен богословски разговор с жена със спорна репутация и обяви Себе Си чрез език, запазен само за Бога – щяхме да бъдем колективно възмутени. Благочестивите – от непристойността. Прогресивните – от присвояването. Традиционалистите – от нарушението. Циниците – от дързостта. Тази сцена оскърбява всяка фракция едновременно. Това е Евангелието.
Пророк Михей (от еврейски кой е подобен Богу), както сам свидетелства за себе си, произлязъл от Мораст или Морот, град в Юдино коляно (Иисус Навин 15:59). Пророческото си служение прекарал в Юдейското царство при царете Йоатам, Ахаз и Езекия. Съвременниците на Иеремия свидетелстват за пророк Михей, че той произнесъл своето пророчество за разрушение на Иерусалим и храма пред царя Езекия и предизвикал в него покаяние (Иеремия 26:18). Тълкувателите отличават пророк Михей от съименника му пророк Михей, който живял във времето на израилския цар Ахав (3 Царства 22:8). Понеже в книгата на пророк Михей за разрушението на Самария, което станало в 6-тата година от царуването на Езекия, се говори като за бъдещо събитие, то той е пророчествал само в първите години на този цар. Поради това времето на неговото служение се пада от 758-721 година преди Рождество Христово. Съвременници на Михей били пророците Исаия, Осия и Амос. За обстоятелствата на неговия живот нищо не се знае. Паметта на св. пророк Михей Църквата празнува на 14 август.
Съдържание на книгата
Главна мисъл на книгата е – Бог, бивайки верен на Своя завет с избрания народ, след като очисти последния чрез бедствия, ще въведе него, а чрез него и езичниците, в царството на Месия. Книгата се състои от три части: 1) предсказание за разрушение на Самария и опустошение на Иерусалим поради греховете на народа (глави 1-3), 2) обещание за спасение на Израил чрез Старейшината от Витлеем (глави 4-та и 5-та) и 3) показване на истинския път към спасение (6-та и 7-ма глави).
В 1-ва част пророкът говори, че Бог идва да накаже Израилевия дом за нечестие. Самария ще бъде обърната в грамада от развалини, а всички нейни истукани ще бъдат разбити. Пророкът скърби и плаче, като предвижда, че и родното нему Юдейско царство ще пострада подобно на Самария. Очаквайки неприятелското нашествие, жителите на Юдея трябва да се приготвят за бягане (глава 1-ва). Причина на тези бедствия са богатите хора и управителите. Богатите притесняват бедните и още в леглата си измислят противозаконни средства за своето забогатяване. Лъжливите пророци със своите предсказания само погубват народа: въпреки техните предсказания, страната ще бъде разорена. Но след време еврейският народ ще бъде събран и върнат в Обещаната земя (глава 2-ра). Князете и управителите нарушават просъдието. За техните грехове и за нечестието на свещениците и лъжливите пророци, “Сион” ще бъде като нива разоран, Иерусалим ще се обърне на грамада от развалини, а “планината на Божия дом” ще стане горист хълм (глава 3-та).
Спасение на Израил чрез Старейшината от Витлееем. Глави 4-5
След като предсказал разрушението на Иерусалим и храма от враговете, пророкът, за да утеши народа, произнася утешителни обещания за бъдещото възстановяване на града и храма, когато много народи ще се стекат от всички страни в Иерусалим и в дома на планината Господня и тук, като в средоточие на истинското богознание, ще познаят истината и ще тръгнат по нейния път. В онова време Бог ще събере обезсилените и съкрушените от бедствията на плена Свои хора, а на Иерусалим ще възвърне предишната власт. Макар юдеите да излязат от града (Иерусалим) и отидат до Вавилон, но Бог и оттам ще ги избави. В това могат да се уверят от близкия опит. Ето, например, събрали се много народи (армията на Сенахерим), с намерение да превземат и разрушат Иерусалим, като мислят, че Бог с тази цел ги е извикал; а Бог ги е събрал като снопи на гумно и Сионовата дъщеря трябва да стане и ги овършее (глава 4-та), понеже те се въоръжили против нея и бият в лицето израилския цар. След това ще настъпи време, когато от Витлеем ще произлезе Старейшина, Който с божествена сила и мир ще ръководи Израил. Ако асирийците нападат на Божия народ, те ще претърпят голямо поражение от седем пастири и от осем помазаници. Остатъкът от Яков или спасените от асирийци тогава ще се уподобят на благотворна роса и дъждовни капки и ще заприличат на непобедими лъвове. Към такова съвършенство Бог ще ги поведе чрез окончателно изтребване предметите на гордостта и идолослужението (глава 5-та).
Глава 4, стихове 1-5 са почти буквално сходни с Исаия 2:1-5 и имат еднакво значение с последните. Стих 6-ти. Сокрушенную и отриновенную – Сионовата дъщеря или еврейския народ, съкрушен от бедствията на плена. Стих 8. Столп паствы мгляный – мрачна кула за наблюдаване стадото, тоест Иерусалим, който съгласно с предсказанието (3:12), не е вече град, а поле, по което пасе добитък. Мисълта на целия стих е: към тебе, Иерусалиме, ще премине властта, царството от Вавилон. В стихове 11-ти и 12-ти се говори за нашествието в Юдея на Сенахерим, завършило с пълното негово поражение (Исаия 37:4-36). Стих 13-ти. Пазнокти – копита.
Глава 5:1. Вместо “племен Исраилевых” в еврейската Библия стои “Израилевия съдия или цар”.
Стих 2-ри. Доме Ефратов. Един от правнуците на Юда, според 1 Паралипоменон 4:1-4, се наричал Ефрат; може да се предположи, че Витлеем бил населен от потомците на Ефрат, поради което и се наричал дом Ефратов; той се наричал още и дом Юдин (Матей 2:6), за отличаване от другия Витлеем, който се намирал в Завулоновото коляно. Самата дума Витлеем значи – дом на хляба; с това се указва на окръжаващите Витлеем плодородни полета. Витлеем, по количество на народонаселение, бил незначителен град: той нямал 1000 напълно способни мъже от 20 години и нагоре, които влизали в народното преброяване (у евангелист Матей 2:6, вместо в тысящах, стои в владыках – воеводства, тоест в градовете, където имало началници, водители). Княза – Владетел, цар за евреите. Исходи же Его из начала от дней века – произходът Му е от вечност.
Стих 3-ти. Сего ради – поради това събитие; Бог ще предаде юдеите на унижение, докато не се роди Старейшината.
Стих 4-ти. Ясно указание, че Онзи, Който ще се роди във Витлеем, е Господ.
Св. пророк Михей (740-670 преди Христа)
Стих 5-ти. Будет сей мир – името на Старейшината е Примирител. Седмь и осмь – неопределено голямо количество, напълно достатъчно за известна цел (Еклесиаст 11:2; Притчи Соломонови 9:1; Захария 3:9). Вместо “язвъ”, в еврейската Библия стои “князе”. Под Старейшина тук се разбира Месия, който по човечество щял да се роди от Дева във Витлеем, а по божество предвечно е роден от Бог Отец. За вечния произход на Месия се говори и в други места. Така, в 109-ти псалом се предсказва царското и първосвещеническото служение на Месия, Който е роден от Бог прежде денницы, тоест от вечност; пророк Исаия, предсказвайки за владичеството на Емануил, нарича Го Отец на вечността (Исаия 9:5). Въз основа на това, съвременниците на пророк Михей могли да разберат, че той им възвестява тук за раждането по плът на Месия. На Иродовия въпрос: къде трябва да се роди Христос? – юдейските първосвещеници и книжници отговорили: във Витлеем – и за потвърждение привели това пророчество (Матей 2:4-6). Даже и простият народ знаел, че това пророчество се отнасяло към Месия (Иоан 7:41-42). Съответно на това и под раждающия съвременниците на пророка разбирали – майката на Емануил, Дева Мария (Исаия 7:14), а в стих 5-ти под пастыри и язвъ (в еврейския текст – князе) – апостолите и проповедниците на евангелието.
Истински път към спасение Глави 6-7
В 6-та и 7-ма глави пророк Михей показва, че изпълнението на обредите, без усвояване на правилни понятия и добри привички, не предпазва от развала и не е угодно Богу. Еврейският народ за умилостивяване на Бог е готов да принесе десетки хиляди жертви, да даде, даже, своите първенци. Но Бог не гледа на това външно богопочитание. Той от всекиго иска – еже творити суд, любити милость и готову быти еже ходити с Господем Богом. При умножаване на беззаконията Бог устройва спасението на хората чрез изправителни наказания, и грешникът, който понася наказанието с търпелива благопокорност и надеждата за своето спасение възлага на Бог, ще бъде спасен. Грешниците, колкото много беззакония и да са извършили, при искрено разкайване за тях, трябва да вярват и да са убедени, че “Той (Бог) обратит, и ущердрит ны, и погрузит неправды нашя и ввержет в глубыни морския вся грехи наша.”
Забележка. От книгата на пророк Михей се четат паримии: 1) 5:2-4 на първия час в навечерието на Рождество Христово, 5, 2-4; 4, 6-7, на вечернята на същия празник, така като празнуваното събитие е изпълнение на пророчеството, и 2) 4:2-3, 5; 6:2-5, 8; 5:4 на празник Преполовение, понеже изобличаваните тук непокорни Богу израилтяни били подобни на непокорните и враждебни на Христос юдеи, които Спасителят изобличавал в празник Преполовение (Иоан 7:14-30).
________________________________________
*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Изображения: корица на книга на пророк Михей, на руски език и св. пророк Михей (740-670 преди Христа). Източник Яндекс РУ.
Трябва да влезете, за да коментирате.