Св. Иоан Златоуст

1.Собствено ние не би трябвало да имаме нужда от помощта на Свещеното Писание, а по-скоро да водим такъв чист живот, че благодатта на Светия Дух да заема в нашите души мястото на свещените книги, и както те са изписани с мастило, така и нашите сърца да бъдат изписани със свят Дух. Но тъй като ние сме отхвърлили тази благодат, да се възползваме поне от втория път. Че първият път би бил, разбира се, по-добър, това Бог е показал и с думи, и с дела. Така с Ной, Авраам и неговите потомци, както и с Иов и Моисей Бог беседвал не чрез писания, а лично, защото намирал чисти техните сърца. Когато пък целият еврейски народ паднал в най-дълбоката пропаст на греха, тогава Той им дал писания, скрижали и наставление чрез тях.

Това ставало не само със светиите във Ветхия Завет, но, както е известно, и с тези на новия. Така Бог не дал на апостолите нищо написано, а обещал да им изпрати вместо писания благодатта на Светия Дух. „Той, казал им Бог, ще ви напомни всичко[1].“ За да разбереш, че този път (непосредственото общуване на Бога със светиите) е действително много по-добър, чуй, какво Бог казва чрез пророка: „Ще сключа с вас нов завет, ще ви дам закони за наставление, ще ги напиша във вашите сърца, и вие всички ще станете ученици на Бога.[2]“ И апостол Павел посочвал на това предимство, когато казвал, че бил получил закон (написан) „не върху каменни скрижали, а върху плетени скрижали на сърцето[3]“. Но след като с течение на времето едни (от християните) се отклонили от истините на вярата, други от добродетелния живот, отново се появила нуждата от наставление чрез писанията.

Размисли сега какво безразсъдство ще бъде, ако ние, които сме длъжни да водим такъв чист живот, че да нямаме нужда от никакво Писание, а вместо книгите да откриваме нашите сърца на Светия Дух, – ако ние, като изгубим това достойнство и почувстваме нужда от Писание – не се възползваме, както трябва, даже и от това второ лекарство. Ако е вече достойно за укор това, че ние се нуждаем изобщо от Писание, размисли тогава каква ще бъде нашата вина, ако ние не пожелаем да се възползваме и от тази помощ, а пренебрегваме Свещеното Писание като излишно и ненужно и по такъв начин навличаме върху себе си още по-голямо наказание!

За да се предпазим от това, нека се занимаваме по-старателно със Свещеното Писание и да изследваме по какъв начин е бил даден Ветхият закон, и по какъв начин – Новият Завет.

И така, по какъв начин, кога и де е бил даден древният закон? – След гибелта на египтяните, в пустинята, на планината Синай, в огън и дим, излизащи от планината, при тръбен звук, сред гръм и мълнии, след влизането на Моисей в самата тъмнина. А в Новия Завет не е така. Там всичко произлязло при дълбока тишина: не в пустиня, не на планина, не сред дим и мрак, тъмнина и буря, а след настъпването на деня, в един дом, когато всички седели заедно. За човеци груби и необуздани били нужни неща, които произвеждали външно впечатление: пустиня, планина, дим, тръбен звук и други подобни; за човеци пък по-възвишени, по-покорни и застанали по-високо от чувствените понятия, нямало нужда от нищо подобно. Ако пък и над апостолите имало шум, това било не заради тях, а заради присъстващите иудеи, заради които се появили и огнени езици. И ако те, въпреки всичко това, казвали (за апостолите): „със сладко вино са се напили[4]“, още повече биха говорили така, ако не биха видели нищо подобно. По-нататък – във Ветхия Завет Бог слязъл, когато Моисей възлязъл на [планината][5]; тук пък Светият Дух слязъл, когато нашето естество се възнесло на небето, или по-добре да се каже – на царския престол. Ако Светия Дух би бил по-малък, явленията (които съпровождали Неговото слизане) не биха били по-величествени и чудесни, а между това новозаветните скрижали са много по-величествени от ветхозаветните, както и събитията (новозаветни) са по-славни. Апостолите не слезли от планина с каменни плочи в ръце, подобно на Моисей, а носели в своята душа Светия Дух и ходели навсякъде, като били източник на съкровища и учения, на духовни дарове и на всякакви блага, и като станали чрез благодатта одушевени книги и закони. По такъв начин те привлекли (във вярата) три хиляди, така – пет хиляди, така – всички народи на света, защото чрез техните уста говорил Бог към всички, които дохождали при тях[6]. По същия начин и Матей, като се изпълнил с Божия Дух, написал своето евангелие – Матей митничарят! Аз не се срамувам да го назовавам по занятие, както и другите апостоли, защото това разкрива най-ясно благодатта на Светия Дух и тяхната собствена добродетел.

2.Своето произведение Матей правдиво нарекъл евангелие (благовестие). Той действително възвестява на всички – врагове, невежи, намиращи се в тъмнина, – край на наказанието, отпускане на греховете, оправдание, освещение, изкупление, осиновяване (от Бога), небесно наследство и родство (духовно) с Божия Син. Що може пък да се сравни с такова благовестие? Бог на земята, човек на небето! Всичко се обединява: ангелите са се обединили с човеците, човеците са се съединили с ангелите и с другите небесни сили. Ясно е, че древната война се прекратила, че станало примирение на Бога с нашето естество, дяволът е посрамен, демоните са изгонени, смъртта е победена, раят отворен, клетвата премахната, грехът изкоренен, заблудата отстранена, истината се възвърнала, навсякъде се сее и расте славата на благочестието; небесният живот е насаден на земята, висшите сили се намират в другарско общуване с нас, ангелите непрестанно слизат на земята; навсякъде се вижда увереност и надежда в бъдещия живот.

Заради това Матей нарекъл своята история евангелие. Всичко друго според него е като че ли само думи без съдържание, като например голямото имущество, величието на властта, началството, славата, почестите и всичко друго, почитано от човеците за благо. Напротив, обещанията, дадени чрез рибарите, трябва да се наричат в истински и собствен смисъл благовестие, и не заради това само, че те са сигурно и постоянно благо и превъзхождат нашето достойнство, но и поради това, че те са ни дадени без всякакъв труд от наша страна.

Не с труд и пот, не с усилия и страдания сме получили ние това, което имаме, а само чрез любовта на Бога към нас.

Но защо, като е имало толкова много ученици, пишат само двама от апостолите и двама от техните спътници? – освен Иоан и Матей написали евангелие един ученик на Павел и друг ученик на Петър. Заради това, че те не вършели нищо по честолюбие, а всичко за наша полза. Какво пък? Нима един евангелист не би могъл да напише всичко? Разбира се, би могъл. Но когато са писали четирима, те са писали не в едно и също време, не на едно и също място, без да се справят и уговарят помежду си. И ако те въпреки това са написали всичко така, като че ли то е произнесено от едни уста, не служи ли това като най-велико доказателство на истината?

И все пак, ще ми възрази някой, случило се противното, защото те често се изобличават в разногласие. Но самото това се явява най-верен знак на истината. Ако те в действителност биха били с точност съгласни във всичко, относно времето, мястото и самите думи, тогава никой от враговете не би повярвал, че те са написали евангелията, без да се срещнат помежду си и без обикновеното (при такива случаи) уговаряне, и че съгласието между тях е било последица на тяхната искреност. А съществуващото сега между тях разногласие в дребнавости ги освобождава от всяко подозрение и бляскаво говори в полза на писателите. Ако те са написали нещо различно относно времето и мястото, това никак не вреди на истината в техните повествувания. Ние ще се опитаме, с Божията помощ, да докажем това по-нататък. А сега ви молим, освен вече казаното, да запомните особено това, че в главното, което служи за основа на нашия живот и съставя същността на проповедта (евангелието), те никъде в нищо не се различават помежду си. В какво именно? – В това, че Бог станал човек, вършил чудеса, бил разпънат, погребан, възкръснал, възнесъл се на небето и ще дойде да съди; че Той дал спасителни заповеди, въвел закон, не противен на Ветхия Завет; че Той е Син, единороден, истинен, единосъщен на Отца, и друго подобно. Във всичко това ние намираме у тях (евангелистите) пълно съгласие. Ако пък относно чудесата не всички са разказали всичко, а един описал едни, друг – други, това не трябва да те смущава. Защото, ако един би разказал всичко, тогава останалите биха били излишни; ако ли пък всеки би написал само различно и ново в сравнение с другите, тогава нямаше да има доказателство за тяхното съгласие. Поради това те разказвали за много и еднакво, и все пак всеки от тях съобщавал нещо особено, за да не се окаже излишен, пишещ без цел, и да ни даде необходимо доказателство за истината на съобщеното от него.

3.Така Лука указва и на причината, поради която пристъпва към писането на евангелие. „За да узнаеш, казва той, твърдата основа на онова учение, на което си се научил“[7], тоест за да се увериш в това, за което често си бил поучаван, и да пребъдваш в твърда увереност (във вярата). Иоан пък сам премълчал причината (поради която написал евангелие), но, както говори запазилото се до нас предание от отците, и той не без причина пристъпил към писане. Тъй като първите три (евангелисти) предимно се старали да изложат историята на земния живот на Христа, и учението за Неговото божество се заплашвало от опасността да остане неразкрито, Иоан, подбуждан от Христа, пристъпил накрай към написването на евангелие. Това се вижда както от самото изложение, така и от началото на евангелието. Той започва не със земното, както другите евангелисти, а с небесното, което той предимно имал предвид, и въз основа на това съставил своята книга. Но не само в началото, а и в цялото евангелие той е по-възвишен от другите.

Също така и Матей, както се разказва, по молбата на повярвали иудеи, дошли при него, написал за тях това, което говорил устно, и съставил евангелие на еврейски език. Същото направил, по молба на учениците си, и Марк в Египет. Ето защо Матей, като писал за евреите, старал се да изтъкне главно произхода на Христа от Авраам и Давид. Лука, напротив, който писал за всички изобщо, възвежда родословието по-високо, като стига до Адам. След това първият започва с рождението на Иисус Христос, доколкото за иудеянина не било нищо по-приятно, отколкото да му се каже, че Христос е потомък на Авраам и Давид, а вторият започва не така, но упоменава предварително за много други събития и после вече пристъпва към родословието.

Съгласието между евангелистите ние можем да докажем както със свидетелството на цялата вселена, която е приела техните писания, така и със свидетелството даже и на самите врагове на истината. След евангелистите произлезли много ереси, които учели противно на техните писания; едни от тях приели всичко казано от евангелистите, а други приемат само част, като я отделили от останалото. Ако в писанията на евангелистите би имало несъгласие, нито ересите, които поддържат противното на тях, не биха приели всичко, а само тази част, която би им се струвала за съгласна, нито пък тези, които са приели само част, не биха били изобличавани от тази част, тъй като и най-малките части в писанията на евангелистите ясно разкриват своето родство с цялото. Подобно на това, както ако ти вземеш например част от ребро и в тази част намериш всичко, от което се състои цялото животно – и нерви, и жили, и кости, и артерии, и кръв, с една дума, всички съществени части на техния състав, точно така и в Писанието може да се види същото: и тук всяка част от написаното ясно показва родство с цялото. Ако евангелистите си биха противоречили, не би имало такова родство и самото (християнско) учение отдавна би рухнало, тъй като „всяко царство, разделено на части една против друга, запустява[8]“. А сега, макар у тях и да има някакви разногласия, с това се само разкрива силата на Светия Дух, която убеждава човеците, щото те, като се придържат от главното и необходимото, да не се смущават никак от незначителните разногласия.

4.Де е писал всеки от евангелистите – няма нужда с този въпрос ние да се занимаваме; напротив, че те не противоречат един на други, ще се постараем това да докажем в цялото наше тълкувание. Ако ти ги обвиняваш в разногласие, не искаш нищо друго, освен това, щото те да говорят с едни и същи думи и да употребяват един и същ начин на изразяване. Аз не говоря вече за това, че и мнозина от възвеличаващите се със знание по ораторството и философията, като са написали много книги за едни и същи предмети, не само си разногласят, но и си противоречат един на друг – защото едно нещо е, разбира се, да се разногласи, а друго нещо е да се противоречи. За това аз вече не говоря; аз нямам нужда да се ползвам от тяхното неразумие за защита (на евангелистите) и не искам да потвърждавам истината с лъжа. Но ето за какво аз охотно бих запитал: как са придобили вяра писанията, ако те си биха противоречили? Как са спечелили победа? Как са могли да придобият удивление, вяра и слава по цялата вселена човеци, които си противоречат един на друг? Мнозина са били свидетели на тяхната проповед; те имали при това много врагове и противници. Като написали евангелията, те не ги скрили в едно ъгълче на вселената, а ги разпространявали навсякъде, по суша и море, щото всички да ги чуят. И сега те се четат в присъствието на врагове, и нищо от написаното в тях никого не е съблазнило. И това е напълно естествено, защото навсякъде една и съща Божествена сила е всичко произвеждала и извършвала. Защото иначе по какъв начин са могли така да мъдърствуват митничарят, рибарят и неученият? – Каквото някога езичниците не са могли насън да си представят, за това те проповядвали с голяма увереност и убедителност, и не само приживе, но и след смъртта, не на двама, не на двадесет човеци, не на сто, не на хиляда и на десетки хиляди, но на (цели) градове, племена и народи, по суша и по море, на Гърция и на варварските страни, в обитаемия свят и в пустинята, като възвестявали учение, което превишава много нашето естество. Като оставят земното, те говорят само за небесното, предлагат ни друг живот и нов начин на живота, друго богатство и друга бедност, друга свобода и друго робство, друг живот и смърт, друг свят, друго правило на живота – всичко друго.

Това не е така, както при Платон, който съставил прехвалената „Полития [9]“, при Зенон[10] или при други някои, които са писали за общественото устройство и съставяли закони. Всички те със самите свои произведения са доказали, че от тяхната душа е говорил зъл дух, лют демон, който воюва против нашето естество, един враг на чистотата, противник на благонра-вието и рушител на всякакъв ред. Какво може още в действителност да се каже за тях, когато те предписвали на всички да имат общи жени, да се извеждат пред мъжете голи девици през време на зрелища, да се устройват крадешком бракове, когато те са разрушили и унищожили всякакъв ред и извратили изискванията на самата природа? Че всичко това е изобретение на демоните и е противно на природата, за това може да ни свидетелства самата природа, която не търпи нищо такова. И тези (философи) са писали за това не във време на гонения, не сред опасности, не сред войни, а в пълна безопасност и свобода, като се ползвали при това още от много прикраси. А пък проповедта на рибарите, които били гонени, бичувани, прекарвали живота си сред опасности, приемали с голяма охота и простите, и мъдреците, и робите, и свободните, и войниците, и царете, и варварите, и гърците.

5.Не може да се каже, че учението на тези рибари било възприемано от всички благосклонно, че то било маловажно и просто. Не, то е даже много по-възвишено от учението на философите. За девството например те не са могли даже и насън да помислят, както и за (доброволната) нищета, за поста и за някоя друга висша добродетел. А нашите учители не само похотта изкореняват, не само (престъпното) действие подхвърлят на наказание, но осъждат и безсрамния поглед, и оскърбителните думи, и неприличието в смеха, в държането, в походката и в гласа, простират строгостта и до най-малкото. По цялата вселена те са насадили семената на девството. За Бога и за небесните неща те дават такива понятия, каквито на никой от философите никога и на ум не са могли да дойдат. А и как са могли да имат такива понятия човеци, които са боготворили изображенията на зверовете, на влечугите и на други нисши твари? И все пак това възвишено учение (на апостолите) било възприето с вяра, процъфтява досега и всеки ден възраства, а учението на философите (предимно религиозно-нравственото) е отживяло, загинало, изчезнало по-леко от паяжината. И напълно правилно, защото са го проповядвали демони. Ето защо то освен безсрамието съдържа много тъмно нещо и трудно за разбиране. Например що може да бъде по-смешно от учението, при което философът, като изразходва хиляди думи за това, да покаже що е справедливост, все още се старае да разясни този въпрос в дълга и крайно неясна реч. Ако той би указал и на нещо полезно, и то би останало съвършено без полза за практическия живот на човека. В действителност, ако земеделецът, ваятелят, дърводелецът или матросът, или друг някой, който се прехранва с труда на своите ръце, би помислил да се откаже от своето занятие и честния труд, за да изгуби много години за изучаването на това, що е справедливост, той, преди да узнае това, заради самата тази справедливост би измъчил себе си от постоянен глад и би загинал, би завършил своя живот с насилствена смърт, без да се научи на нищо полезно.

Нашето учение пък не е такова. С кратки и ясни думи Христос ни е научил в какво се състои и справедливото, и честното, и полезното, и изобщо всяка добродетел. Така веднъж Той казал: „На две заповеди се крепи целият закон и пророците“[11], тоест на любовта към Бога и ближния, или още: „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям, защото това е законът и пророците[12].“ Всичко това може леко да се усвои и разбере и от земеделеца, и от роба, и от вдовицата, и даже от детето и най-слабомислещия. Такава е истината! За доказателство служи опитът. Всички, действително, са узнали какво трябва да правят, и не само са узнали, но се стараели и да изпълнят (това, което са узнали), и не само в градовете, не само на обществените събрания, а и по височините на планините. И там ти ще видиш велика мъдрост, и там сияят ликовете на ангелите в човешки образ, и на земята се явява небесният живот[13]. Образа на този живот са ни нарисували рибарите, като заповядали да се заема човек с него не от детската възраст, както правели това философите, и като не установявали за изучаването на добродетелта определено число години, а като наставлявали всяка възраст без изключение. Учението на философите е детска забава, а учението на апостолите самата истина. Като място за този живот те определили небето, а за негов ръководител и законодател признали Бога, както и трябвало. Награди за този живот служат не лавровият венец, не маслиненото клонче, не пиршеството в Пританей[14], не медните изображения, не такива празни и безполезни неща, а вечният живот, осиновяването от Бога, лику-ването с ангелите, стоенето пред царския престол и постоянното пребиваване с Христа.

6.Ръководители в този живот се явяват митарите, рибарите и правещите палатки, които не живели за кратко време, но винаги живеят, поради което и след своята смърт могат да оказват най-голяма помощ на своите последователи. На подвизаващите се в този живот предстои не борба с човеците, а с демоните и безплътните сили. Ето защо и техният вожд е не някакъв човек, не ангел, а сам Бог. И оръжията на тези воини съответстват на характера на войната: те са приготвени не от кожа[15] и желязо, а от истина, правда, вяра и всякакъв вид мъдрост. За този живот се пише и в евангелието на Матей, за което нам сега предстои да говорим. Нека да следим с внимание ясните речи на евангелиста за този живот. Всичко, каквото той говори, не са негови думи, а на самия Христа, Който основал този живот. Нека бъдем внимателни, за да се удостоим да бъдем вписани в този живот и да сияем заедно с тези, които са го вече прекарали и са получили неувяхващи венци. За мнозина, нека това да отбележим, тази книга ще се покаже по-лека за разбиране в сравнение с пророците, които съдържат трудни места за разбиране. Но това казват човеци, които не знаят дълбочината на скритите тук мисли. Поради това, моля ви да ме следвате с пълна ревност, за да можем да стигнем до самата дълбочина на Свещеното Писание; водител пък в този път ще ни бъде сам Христос. А за да бъде нашето слово по-леко разбрано, молим ви и убеждаваме (както това сме правили при обяснението и на други писания) да прочитате отнапред отдела на книгата, който ние ще обясняваме; нека четенето да предшества на разбирането (тълкуванието), както това било с евнуха[16]; това ще бъде за нас голямо облекчение. Наистина, въпросите тук възникват в голямо количество на всяка крачка.

Ето, виж, колко недоумения например се появяват веднага в самото начало на евангелието. Първо, защо се излага родословието на Иосиф, който не бил баща на Христа? Второ, как ние можем да докажем, че Христос произлизал от Давид, когато не знаем прадедите на Мария, от която Той се родил? – родословието на Светата Дева тук не е показано. Трето, защо се дава родословието на Иосиф, който не е участник при рождението, а не е казано от какви родители, деди и прадеди била Светата Дева, която била майка на Христа[17]? Освен това ние трябва и да изследваме защо евангелистът, като води родословието по мъжка линия, споменава и за някои жени. След това, ако той така е разсъдил, защо не изброява всички жени, а, като е премълчал за добрите, като например за Сара, Ревека и подобни на тях, представя само известните по своите пороци, например блудница или прелюбодейка, другоплеменница или чужденка? Така той споменава за жената на Урий[18], за Тамар[19], за Раав[20], за Рут[21], втората от които била другоплеменница, третата блудница, четвъртата имала връзки с родственик, и при това не по закона за брака, а като пристанала под вид на блудница; за жената на Уриx всеки знае по необикновената големина на престъплението. И въпреки това, евангелистът, като пропуснал всички други, поставил в родословието само тези жени. Ако е трябвало да се спомене за жени, трябвало да се спомене за всички; ако ли пък не за всички, а само за някои, тогава за прославилите се със своите добродетели, а не с пороци.

Виждате колко внимание ни е нужно още при самото начало на евангелието, макар от някои това начало да се счита за по-ясно от останалото, а от мнозина даже за излишно, защото представя от себе си само едно изброяване на имена.

По-нататък заслужава изследване и това, защо Матей премълчава за тримата царе[22]. Ако той премълчава за тях като за твърде нечестиви, той не би трябвало да споменава и за други подобни. Ето и още един въпрос се появява: защо евангелистът, като разделил родословието на части, по четиринадесет рода във всяка, в третата част не спазил това число? След това: защо Лука споменал за други имена, и именно не само не за всички тези, каквито има у Матей, но и указал много повече, а Матей привел и по-малко, и други имена, макар и да завършил с Иосиф, с когото завършил родословието и Лука.

Вижте колко голяма бдителност ни е нужна не само за това, да разрешим недоуменията, но и за това, да узнаем, що се нуждае от решение! Не маловажно е и делото, да може човек да намери въпросите, които будят недоумение. Ето например и още един труден за разрешение въпрос: по какъв начин Елисавета, като произлизала от Левииното коляно, е могла да бъде родственица на Мария?

7.Но за да не обременим вашата памет с много въпроси, ще спрем тук. За да се възбуди вашето внимание, достатъчно ще бъде и това, ако вие знаете само, какви въпроси тук възникват. Ако вие пък желаете да узнаете и решението, и това ще зависи от самите вас, преди аз да почна да говоря. Ако аз видя у вас внимание и охота да се поучите, ще се постарая да ви дам и решение, а ако забележа леност и невнимателност, няма да ви покажа нито самите въпроси, нито тяхното решение, като следвам божествената заповед, която гласи: „Не давайте светинята на псетата и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не тъпчат с краката си[23]. Кой е този, който тъпче? – Този, който не счита Свещеното Писание за драгоценно и важно. Но, ще запиташ, кой е пък този толкова нечестен, щото да не го счита за важно и по-драгоценно от всичко? – Този, който не отделя за Божието слово толкова време, колкото губи за развратните жени на сатанинските зрелища. Мнозина прекарват там по цели дни, като заради такова безполезно прекарване на времето съвсем захвърлят домашните си работи, и каквото чуят там, стараят се с точност да запомнят и запазят за гибел на своята душа, а тук, дето говори сам Бог, не желаят да престоят и за кратко време. Ето защо ние нямаме нищо общо с небето, нашият (небесен) живот е само на думи. За всичко това Бог обаче ни заплашва с геена, но не с цел, за да ни хвърли в нея, а да ни даде възможност да избегнем това тежко наказание. Ние обаче вършим противното, и всеки ден се стремим към пътя, който води в геената; Бог заповядва не само да се слуша, но и да се изпълнява Неговото слово, което ни се проповядва, а ние не желаем даже и да го изслушаме. Кога пък ние, кажи ми, ще започнем да изпълняваме това, което ни се заповядва, кога ще се заемем за дела, ако не желаем даже и да слушаме за тях, ако негодуваме и изпитваме досада даже и от най-краткото пребиваване в храма? Когато ние, като разговаряме за нищожни неща, забележим у събеседниците си невнимание, считаме това за обида. А никак не помисляме за това, че оскърбяваме Бога, когато Той ни говори за толкова важни неща; ние пренебрегваме Неговите думи и гледаме настрана? Някакъв си ста-рец, който е пропътувал много земи, ни разказва с най-голяма точност и за разстоянията, и за положението на градовете, за техния вид, пристанища, площади (и ние с удоволствие го слушаме), а сами, в същото време, не знаем колко далеч се намираме от небесния град. Ако ние бихме знаели това разстояние, бихме се постарали да го съкратим. Когато ние сме небрежни, разстоянието между този град и нас е не само такова, каквото е между небето и земята, но даже много повече; напротив, ако се стараем, можем да стигнем до неговите врати в един миг, защото това разстояние се определя не по дължината на пространството, а по състоянието на нашата нравственост.

8.Ти отлично познаваш делата на тукашния живот – и новите, и старите, и древните, можеш да изброиш началниците, при които си служил по-рано във войската, и разпоредителите на игрите, и победителите на тях, и водителите, от което за тебе няма никаква полза. А кой е началникът в небесния град, кой е първият, кой вторият, кой третият, колко време всеки е служил и какво славно е направил, за това на тебе никога не се е даже присънвало. За законите, по които този град се управлява, ти не искаш внимателно да слушаш, когато за тях други говорят. Как пък ти, кажи ми, се надяваш да получиш обещаните блага, ако не искаш даже да внимаваш, когато говорят за тях? Ако ние за това не сме се грижили по-рано, нека да се постараем да направим това поне сега. Ето, ние имаме намерение, ако Бог благоволи, да встъпим в златния град, който е по-драгоценен даже и от всяко злато. Да разгледаме неговите основи и врати, направени от сапфир и маргарити. Най-добрият наш ръководител ще бъде Матей. Той е вратата, през която ние сега влизаме; нужно е само повече старание от наша страна, защото, у когото той не види усърдие, ще го изгони от града. Това е град царствен и славен; в него не се отделя пазарът от царския дворец; там всичко е царски дворец.

И тъй, да отворим вратата на ума, да отворим нашия слух, и като пристъпваме с голям трепет към преддверието на този дворец, да се поклоним на живеещия в него Цар, защото още при първата крачка зрителят може да се порази от страх. Вратата сега са още заключени за нас; когато ги видим отворени (това ще стане, когато бъдат разрешени трудните въпроси), ще видим тогава в него велика светлина. Този митничар, просвещаван от Светия Дух, обещава да ти покаже всичко: де е пътят за Царя, какви войски стоят около Него, де са ангелите и де архангелите, кое място в този град е определено за новите граждани, кой път води към него; какво място са получили тези, които първи са влезли в него, какво – вторите, какво – тези, които са влезли напоследък, по-нататък, колко чинове има между тамошните граждани, колко съвети и какви достойнства. И тъй, да влезем в този град не с шум и трясък, а с благоговейно мълчание. Ако царските наредби се прочитат в театъра, когато настъпи пълна тишина, още повече в този град трябва всички да утихнат и да стоят с напрегната душа и слух, защото тук ще се четат заповеди не на земен цар, а на Господа на ангелите. Ако ние се приготвим по такъв начин, самата благодат на Светия Дух най-сигурно ще ни покаже пътя, и ние ще пристъпим към самия Царски престол и ще получим всички блага, с благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто да бъде слава и сила, с Отца и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!

__________________________

*Публикувано в „Св. Иоан Златоуст, Цариградски архиепископ, Тълкуване на Евангелието от Матей, беседи 1-44“, издателство Захарий Стоянов, С., 2007, с. 14-30; същата книга се намира в https://www.academia.edu, откъдето горният текст се възпроизвежда на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Иоан 14:26.

[2]. Иеремия 31:31 и 33.

[3]. 2 Коринтяни 3:3.

[4]. Деяния на светите апостоли 2:13.

[5]. Изход 19:3.

[6]. Деяния на светите апостоли 2:41 и 4:4.

[7]. Лука 1:4.

[8]. Матей 12:25; Марк 3:24; Лука 11:17.

[9]. Περι Пολιτείας.

[10]. Зенон е основател на стоическата школа. Работил е през втората половина на IV вeк преди Христа.

[11]. Матeй 22:40.

[12]. Матей 7:12.

[13]. Тук св. Иоан Златоуст има предвид монасите и пустинниците, които живеели в негово време в планините около град Антиохия. Между тях сам той е проживял шест години.

[14]. Пританей (Prutaneion) се наричало зданието, дето се давали тържествени обеди в чест на заслужили граждани.

[15]. Щитовете на римските войници са били направени от кожа.

[16]. Деяния на светите апостоли 8:26 и следв.

[17]. Никъде в книгите на Свещеното Писание на Новия Завет не се казва, че родителите на Света Дева Мария били Иоаким и Ана. За тях се знае от църковното предание. За пръв път техните имена се съобщават в един древен новозаветен апокриф, известен под името Протоевангелие на Иаков.

[18]. II Царства 11:6 и следв.

[19]. I Паралипоменон 2:4-5.

[20]. Битие 38:13-26.

[21]. Рут 2.

[22]. В 1:8 са пропуснати царете: Охозий, Иоас и Амасий, които трябва да бъдат поставени между Иорам и Озий.

[23]. Матей 7:6.

Изображения: авторът св. Иоан Златоуст (347-407). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-blh