Вселенската патриаршия  като обект на Първо главно управление за провеждане на „остри мероприятия“ през 60-те и 70-те години на ХХ-ти век – продължение и край*

Дилян Николчев

В секретното писмо се отбелязва още: „Изучаването трябва да се провежда много внимателно и легендирано. За целта е удобно да се използват големи религиозни празници, когато контролът върху посетителите е по-слаб, като например Бъдни вечер на 24-ти вечерта и Рождество Христово на 25-ти този месец. Уведомявайте ни с всяка поща за направеното и срещнатите трудности за да можем да съчетаваме изучаването с други наши средства. Крайният срок за изучаване на обекта с ваши възможности е 15.ІІІ.1971 година[33].“

На 30 юли 1971 година Първо главно управление на Държавна сигурност изготвя план за задачите на оперативния работник, който ще се командирова в Истанбул. Прави впечатление, че поставените на оперативния работник задачи са за работа по няколко разработки, които се предвижда да протекат успоредно с „Кръст“: „по разработка „Дабъл Ю“ (няколко киносалона в град Истанбул) и възможностите за омирисването им“; „целесъобразността за откриване разработка на бюрото за набиране работници за ГФР с цел опожаряването или взривяването му“; установяване на „подходящи обекти и места в град Истанбул от турски и гръцки произход, опожаряването или взривяването на които биха предизвикали вътрешнополитически вълнения и влошаване отношенията между Турция и Гърция“; „Да изучи местоположението на дома, в който живее обект „Каракуш“[34] и местоработата му, с цел установяване възможностите за провеждане на остро мероприятие“. Задачата в този план, поставена на оперативния работник, е: „Да добие лични впечатления за обекта на разработка „Кръст“ – Вселенската патриаршия и възможностите за опожаряването или взривяването ѝ“. Свързващите задачи по различните разработки в същия план са: „Да се запознае на място с оперативната обстановка в град Истанбул – Турция“; „Да добие лични впечатления за обектите“; „Да бъдат изучени маршрути за движение на секретните сътрудници-изпълнители от пристанището за чужди кораби до обектите“; „Да закупи карти, справочници, атласи и изгледи на град Истанбул, които ни са необходими в оперативната работа“[35].

От рапорт (от 30 юли 1971 година) на полковник Димо Станков, „началник отдел VІІІ-ми, до началника на Първо главно управление на Държавна сигурност относно командироването на оперативен работник Кирил Кузманов Филипов до Истанбул“ се разбира и кой е оперативния работник, маршрутиран в Истанбул. Това е майор Кирил Кузманов Филипов. Неговата съпруга „работи в Държавния комитет за планиране – Външно-икономически връзки – като главен специалист. Член е на БКП“. Двамата ще посетят Истанбул под формата на индивидуален туризъм и ще отседнат „на квартира в оперативен работник Иван Чолов (вероятно става дума за оперативен работник Иван Николов Чолов, по това време младши лейтенант и лейтенант към Първо главно управление – ХVІІ – бележка моя), който има задача да изучава обектите „Кръст“ и „Дабъл – Ю“, и ще бъде естествено движението им заедно. Оперативен работник Филипов ще се представя като негов братовчед“[36].

Месец по-късно, на 1 септември 1971 година, изпратеният в Истанбул оперативен работник Филипов докладва за изпълнението на поставените му задачи. В отчета си той донася, че за времето от 20 август до 29-ти същия месец „под легенда индивидуален туризъм“ заедно със съпругата си е направил наблюдение по различните обекти, като за „Кръст“ отбелязва личните си впечатления по следния начин:

„Обектът се намира в квартал Фенер. По повод, че съм турист и искам да я разгледам заедно с оперативен работник Иван Чолов и едно момиче – българка, дъщеря на председателя на църковното настоятелство на българската църква в Истанбул, посетихме „Кръст“. „Кръст“ заема площ около 2 декара и е обградена със стена, висока 2-3 метра. Влиза се през вход, който има три врати: лявата води към църквата Свети Георги, дясната – към жилището на Вселенския патриарх Атинагорас и канцеларията, а средната е затворена от векове, тъй като тук е бил обесен гръцки патриарх от турците и се счита за свещена. Достъпът до тази врата, която често е споменавана в нашите документи, не е труден. Самият аз се задържах при нея около 2-3 минути, без да ме наблюдава никой. Вратата е масивна, от старо дърво, обкована с желязо, подобна на портите, но с размери около два на два метра.

Авторът Дилян Николчев

Църквата Свети Георги е с малки размери. В същата има възможност да се постави омирисващо или запалително вещество. В нея има столове облицовани с кожа, която на някои е разпрана. Има достатъчно материал при подпалване да се разгори.

В черквата на всички празници и неделни дни се извършват богослужения.

В разговор с пазача на църквата установих, че посетителите ѝ са предимно гърци, чиито брой намалява постоянно – при тая обстановка редовните посетители се познават.

Изводът ми е, че на вратата и в църквата може да се проведе остро мероприятие.

Недалеч от „Кръст“ се намират женското и мъжкото гръцко училище. Същите са обградени с масивни стени. Този район посетих два пъти късно през нощта и през деня. Улиците около училищата са тесни на места до три метра, стръмни, калдъръмени и пусти. Вечер осветлението по тях е много оскъдно или напълно липсва. На стените на мъжкото училище на 3-4 места има дупки с размери малко по-големи от тухла. В същите може да се постави взривно вещество с размери колкото половин тухла. Физическият ефект ще бъде минимален, но може да има политически ефект, ако се съчетае с активно мероприятие.

Посетих още три църкви – гръцки – „Св. Ирина“, „Св. Вероника“ и още една на пресечна на булевард „Истиклял“ чието име не разбрах. Във всичките може да се постави омирисващо вещество. Общо в Истанбул има около 60-80 гръцки църкви“[37].

Накрая в доклада си оперативният работник отбелязва: „Изхождайки от изучаването на обстановката в Истанбул, стигам до извода, че на различни обекти в града могат да се провеждат остри мероприятия, но най-напред трябва да се справим със задачата за набавяне на средства – омирисващи, запалителни и взривни, – всички с малки размери, самостоятелно задействане и съответно камуфлиране“[38]. На първата страница на този отчет на ръка е написано: „Др. Кьосев уведомен“; следва подпис и дата 1 октомври 1971 година. Със сигурност става дума за Димитър Стоянов Кьосев, началник по това време на Първо главно управление на Държавна сигурност.

Авторът Дилян Николчев

Вероятно от тази, а и от други информации[39] аналитиците на Първо главно управление изготвят в средата на декември същата година „Справка“ „относно „Кръс“ (така е навсякъде в документа – бележка моя), в която се казва, че районът на обекта „е стар, с тясни, разкривени, мръсни улици. Кръс се намира на малка уличка – отклонение от улицата по която е главно движението. Пред самия вход има малко площадче, където се паркират превозни средства. Но площадчето и мястото за паркиране са не непосредствено пред входа, а срещу него. Покрай входа минава движението по уличката, която всъщност стои между площада и обекта. Така, че една паркирана кола ще бъде отдалечена от входа с към най-малко 15-20 метра. Освен това, площадчето започва непосредствено пред входа и продължава по протежение на улицата.

Сградата на обекта е на малък скат, така, че естествено е създадена една повдигнатост на същата от нивото на улицата, на височина до три-четири метра. Непосредствено от улицата е издигната висока стена, така, че обекта е обграден от нея като малка крепост. Над каменната стена има допълнителна сграда. Така, че външно обекта е защитен от непосредствено проникване от вън.

Самият вход е също като каменен вход на малка крепост. Същият се охранява и няма свободен достъп. Визитите се вземат с предварителна заявка и посетителите се проверяват по какъв повод, при кого отиват и се придружават.

По непроверени данни масови служения не се организират. При съответните поводи, това ставало само за служителите от обекта.

Допълнително ще направим оглеждане и от други страни. Ще направим опит и за пряко посещение, за по-подробни впечатления.

От досегашното проучване обаче оставаме с впечатление, че възможностите за осъществяване на мероприятие посредством случайно посещение са сведени до минимум. Добрата външна защитеност и трудна проницаемост, също представлява сериозна пречка, а самият обект е твърде отдалечен навътре, за да се разчита на успех при действие отвън, от разстояние[40]“.

Изглежда обаче, че „Служба 7“ на Първо главно управление на Държавна сигурност не се е отказала от осъществяването на острото мероприятие срещу сградата на Вселенската патриаршия[41], защото в края на 1973 година и началото на 1974 година „Служба 7“ отново се активизира по разработка „Кръст“. Така на 12 ноември 1973 година Кондов извежда оперативно писмо № 1 „по раздела на Василев“ „за изучаване на обстановката около обект „Кръста“ с цел провеждане на специално мероприятие“ със задача оперативният работник да посети „Кръст и да обърне внимание на: пропускателния режим; има ли охрана от полицията“; „местата за поставяне на контейнери с размери 10х10х10 см вътре или в стената около него“[42]. На 15 януари 1974 година пък е изготвена справка от Боев „относно обекта“, в която се казва, че той е „заобиколен отвсякъде с дебела стена, висока над два метра и има няколко входа, един от които е официален и пред него може да се влиза свободно[43]“. По-нататък в справката следва описание на самата сграда – по входове и етажи; описано е и къде „се намират покоите и работния кабинет на ръководителя на обекта“, тоест на Вселенския патриарх; отбелязано е също, че обектът се посещава и от мюсюлмани. Обърнато е също внимание на обстоятелството, че „места за поставяне на взривни вещества в стената отвън няма“, но дори и да има, съществуват много рискове – постоянно минават хора, а пред вратата почти винаги има пазач. „В служебните помещения също не може да се постави нищо, тъй като има опасност да бъде забелязано“[44]. Поради тези препятствия за осъществяването на острото мероприятие оперативният работник предлага: „В двора не много обемисти пакети (които не привличат чуждото внимание) могат да се поставят в храстите пред входната врата. Най-удобно място за сигурно и незабелязано оставяне на пакети в църквата. Времето за такава операция е празнични дни или часовете, когато има служба (независимо дали има други посетители), тъй като посещението на църквата не би направило впечатление никому. […] Може би в стената, която опасва цялата територия на обекта, ще намерят подходящи места за поставяне на контейнери. Не знам обаче дали тези места биха дали желания ефект, като се има предвид, че стената е дълга няколко километра“. Но оперативният работник не изключва възможността взрив да бъде поставен и използван в самата патриаршеска църква: „Местата в църквата, къде[то] могат да се оставят ще изучим допълнително и ще ги изпратим[45]“. Към справката по работата си по разработката „Кръст“ Боев прилага и скица на обекта[46].

Авторът Дилян Николчев

Изглежда, че към 1973-1974 година „Служба 7“ успява да „придобие“ и „трима секретни сътрудници моряци от Българския морски флот, имащи възможности да се запознаят с обекта и проведат остро мероприятие“. Но въпреки че според оперативните работници през есента на 1974 година по разработката „Кръст“ „за провеждане на оперативно мероприятие има възможности“, то нещо се случва, защото на 17 октомври същата година подполковник К. Филипов прави предложение пред началника на отдел ХVІ-ти на Първо главно управление на Държавна сигурност за закриване на разработката, който от своя страна парафира със „съгласен“ два дни по-късно[47]. Най-вероятно прекратяването на разработка „Кръст“ е в резултат на две причини. Едната е реорганизацията на „Служба 7“ през 1975 година, която пък от своя страна е напълно възможно да е в резултат от другата причина – така нареченото „разведряване“ между двете политически системи след подписването на 1 август 1975 година на Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (известен като „Хелзинкските споразумения“). На този етап обаче това би могло да бъде само хипотеза, още повече като се има предвид убийството на дисидента Георги Марков в Лондон на 7 септември 1978 година от българските тайни служби с пряката помощ на КГБ.

Материалите по разработка „Кръст“ с регистрационен № 7859 биват снети в служба „КА“ на Държавна сигурност[48], там „изчакват“ съдбата си до 20 декември 1989 година, когато с писменото съгласие на тогавашния заместник-министър на вътрешните работи генерал Стоян Савов комисия в състав шефът на разузнаването генерал Владо Тодоров, заместникът му генерал Иван Горинов и полковник Кирил Филипов взема решение за унищожаването на голяма част от архива на „Служба 7“[49]. Остават триста страници[50]. Заедно с тези документи, показващи с какво се е занимавал този отдел за остри мероприятия на Първо главно управление и колко е струвала работата му, са унищожени общо близо три хиляди страници лични и групови разработки и дела за издирване на така наречените изменници на родината, част от които са били мишени на тайния спецотдел[51]. „Най-вероятната причина за унищожаването на тези документи е, че в делата е имало подробна информация за готвените операции, за планираните методи и изпълнители, за мероприятията по зашифровката и операциите, които трябва да бъдат проведени след акциите за засилване на ефекта – така както е изисквала Инструкцията за воденето на разработките в Служба 7“[52]. Въпреки прочистването обаче отделни документи по мероприятията на „Служба 7“ днес се откриват в други архивни единици от архива на Първо главно управление на Държавна сигурност, някои от тях са цитирани и в настоящото изследване.

Авторът Дилян Николчев

В заключение, архивните документи на „Служба 7“ на Първо главно управление по планирането и провеждането на „остри мероприятия“ срещу църковни обекти на територията на Турция през разглеждания период потвърждават направените от различни изследователи през последните години изводи, че комунистическата тайна полиция, първо, е функционирала изцяло на идеологическа основа (а не да защитава национални интереси), и второ, че методите, които е използвала, от гледна точка на демократичните стандарти могат да се определят единствено като терористични. С оглед на някои шпионски актове от такъв характер през последните години в света, чиито следи водят към Кремъл, действията на Първо главно управление в Турция срещу обекти на Вселенската патриаршия в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век правят връзка по един естествен начин между тоталитарното минало на бившия Съветски съюз и политиката на руската имперска държава днес. В този смисъл настоящото кратко изследване дава най-малко ориентир на съвременниците по отношение на психологията и механизмите на действие на съвременните терористични разузнавателни управления в една част от света – в Руската федерация.

_____________________________________________

*Публикувано в Комунистическите режими и религиозните общности. Сборник материали от национална научна конференция, 8 март 2019 г., НБУ, с. 47-61, С., 2019. Авторът на блога изказва благодарност на доц. Живко Лефтеров от Нов български университет, с чието разрешение същата статия е възпроизведена тук.

[33].  Пак там.

[34].  Зад обекта за провеждане на остро мероприятие под псевдонима „Каракуш“ се крие „изменник на Родината“, избягал в Турция, работил преди това като офицер на Първо главно управление. След издирвателните си проучвания стигнах до предположението, че истинското име на този „обект“ е Стефан Петков Кашев. Възможно е имената да са побългарени в един етап от живота му, тъй като в един документ се споменава и друго име: Ибрахим Сьорен от Михайловград – днес Монтана. Плановете на „Служба 7“ по отношение на същия човек са били „с помощта на агентура на отдел VІІІ-ВГУ“ да „бъдат създадени условия за провеждане на ОМ отвличане или ликвидиране на обекта“. За отговорници по изпълнението на това ОМ са били определени оперативен работник Горинов и Филипов. – вж. КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а.е. 524, л. 6; КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а.е. 552, л. 1.

[35].  АКРДОПБГДСРСБНА – Р, Неархивирано литерно дело с рег. № 7859, л. 27.

[36].  Пак там, л. 28.

[37].  Пак там, л. 35 сл.

[38].  Пак там, л. 38.

[39].  Такива сведения са пристигали и по други линии, както и от оперативни работници и секретни сътрудници от други управления на Държавна сигурност. Такова е например сведението (от 6 май 1970 година) на  секретен сътрудник „Дамянов“ „на връзка при отдел ІІІ-ти, отделение ІІІ-то, управление ІV-то Държавна сигурност“, в което секретният сътрудник донася, че по повод Великден от 25 април до 1 май 1970 година група преподаватели и служещи в Духовната академия „заедно със служащи от други учреждения“ са направили екскурзия до Истанбул, посетили са както Българската екзархия, така и патриаршеската катедрала, в която са взели участие в богослужението, водено от „заместника на патриарха – Халкидонския митрополит Мелитон“ [1, л. 17]. От разсекретения досега архив на Държавна сигурност, отнасящ се до сътрудниците на Държавна сигурност из средите на Светия Синод и на Духовната академия (сега Богословски факултет), може с положителност да се установи кой се крие зад псевдонима „Дамянов“. Всъщност това е може би най-успешният агент на Държавна сигурност, издигнал се до позицията на заместник главен секретар на Световния съвет на църквите. Поради изискването на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в случая за любопитните читатели неговото име само се загатва.

[40].  Пак там, л. 21.

[41].  Можем само да предполагаме, че смъртта на патриарх Атинагор І през лятото на 1972 година и избирането на нов патриарх в лицето на Димитрий І – много по-диалогичен с поместните църкви, намиращи се под съветско влияние – е причината за известно „затишие“ на разработка „Кръст“ през втората половина на 1972 година и през 1973 година.

[42].  Пак там, л. 39.

[43].  Пак там, л. 43.

[44].  Пак там.

[45].  Пак там, л. 44.

[46 ]. Пак там, л. 45.

[47].  Пак там, л. 46.

[48].  Димитрова, А. Цит. съч., с. 63.

[49].  Пак там, с. 60.

[50].  Пак там, с. 61.

[51].  Пак там.

[52].  Пак там.

Изображения: авторът Дилян Николчев. Източник Гугъл БГ. Същият е преподавател в Богословския факултет при Софийския университет.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9rt

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s