Благовест Върбаков

Abstract

Фокусира се върху първото задълбочено изследване на Ирина Гъркова. Г-жа Гъркова го посвещава на посещенията на папата – на папа Иоан Павел II и папа Франциск, съответно през 2002 и 2019 година. Заявените цели на Гъркова са, да се вземат предвид степента на влияние, по отношение на религиозното самосъзнание на българското общество и политическия климат в страната. Тази публикация представлява научна оценка на нейните постижения.

***

Поводът за написването на настоящата публикация се основава на излязлото наскоро изследване на докторанта към Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ Ирина Гъркова. Изследването е посветено на така наречените „апостолически посещения“ на двамата папи в България – Иоан Павел II и Франциск, съответно през 2002 и 2019 година, които породиха силен обществен и медиен интерес в страната и чужбина, като в същото време ангажира вниманието на мнозина общественици и анализатори от цял свят. В страната пък се отчетоха многоаспектни съждения за същността и значението на папските послания в контекста на българското минало, настояще и бъдеще.

„Папските визити в България: послания, комуникационни стратегии и медиен отзвук“, така звучи заглавието на разглежданата от Ирина Гъркова тема, която намира място в бр. 49 (октомври 2021 година) на престижното сред научноизследователската журналистическа гилдия в страната електронното списание „Медии и обществени комуникации“ на Университета по национално и световно стопанство в София (вж. раздел „Образование“, http://media-journal.info/index.php?p=item&aid=433).

Очаквано е подобно изследване да привлече общественото внимание. Впрочем такова вече има и то освен сред любознателната (по-масова) аудитория, но и сред учените, в чиито интереси попадат също и този вид проблематика, отнасяща се до спецификите на международната църковна дипломация, по същество съдържаща протокол и етикет. В тази връзка следващите редове целят да изложат достойнства на излязлото изпод ръката на Ирина Гъркова научно изследване, което се явява първата ѝ студия, под формата на писмен отзив. Смятам, че той ще окаже ползотворно влияние върху нейните последващи научноизследователски занимания.

Всеки учен в началото на своята кариера трябва да получи от академичната общност така наречената „обратна връзка“ (feed back) за постигнатите си резултати, независимо дали са положителни и/или отрицателни. Така се израства в научноизследователското поприще. Разбира се, тук ще изкажа само положително мнение, въпреки че като всяко начало, и тук в тази първа научна публикация на Ирина Гъркова се набелязват някои слабости, които (макар и несъществени, понеже никак не принизяват високата стойност на това авторско четиво) – по мое мнение – не хвърлят светлина върху някои аспекти относно отрицателната реакция на определени кръгове от обществото ни, като например консервативно изповядващите  Православието, както и на някои клирици на Българската православна църква, възприемащи папските послания като конфронтиращи се с традиционната религиозна ориентация (принадлежност) на българския народ, от една страна, и от друга – със сегашното социално-икономическо положение на страната.

Встъпителни бележки

Ирина Гъркова успешно разкрива основните акценти в посланията на светейшите отци Иоан Павел II и Франциск при посещението им в страната и правилно стига до извода, че те не само се допълват в съдържателно отношение, но и концептуално надграждат. Това е израз на приемственост в дипломацията им, с което целят да вградят своите послания в общата понятийно трансцендирана реторика на Римските епископи, както и да затвърдят международната репутация на Папската институция, смятана (казано от позицията на Римокатолицизма) за гласа на християнския свят и оттам на Вселенската църква. Забележителното в нашата история е, че в разстояние от седемнадесет години България посреща глава на Римокатолическата църква два пъти, което е прецедент, предвид на изключително наситената външнополитическа дейност на всеки папа, разпростираща се на всичките седем континента.

Предвид акцента в заглавието на студията, Ирина Гъркова насочва вниманието върху идейните аспекти на папските послания на Иоан Павел II и Франциск, изразяващи се и в „спонтанните“ им речи (непринуден диалог), освен в протоколните обръщения пред държавници и официални лица, а така също и в проповедите, изречени по време на богослужения. Изведените аспекти от тях тя внимателно проучва и анализира в съпоставителен план, за да проследи как тематично си взаимодействат в съдържателно отношение. Това е трудоемко начинание поради причината, че изисква обективно вникване в техните думи, без тенденциозно да се субективизират в своеобразен „полемичен дискурс“, така характерен за изтъкване на превъзходството на определена конфесионална принадлежност. С оглед на това, авторката не се е изкушила да се подведе в апологетични (раз)съждения, както, впрочем, други вече го направиха – те побързаха, буквално казано, да втикат въпросните папски послания в контекста на интензивната полемика за легитимацията (в догматически и канонически аспект) на Римокатолицизма спрямо Православието.

Има още →