Дилян Николчев

Активните остри мероприятия на руските тайни служби зад граница през последните години, завършващи с убийства или опити за убийства, включително и на българска територия, както и разкриването на документи от Комисията по досиетата за използване от страна на Първо главно управление на Държавна сигурност на аналогични методи за постигане на политически цели на тогавашната комунистическа власт в страната ни спрямо „обекти“ извън територията на България ме накараха да се спра на тема, която индиректно прави връзка между миналото и настоящето в контекста на историческата памет за тоталитарното комунистическо минало и проявите му днес в български и в международен план.

За въведение в темата ще представя съвсем кратка информация за „Служба 7“ на Първо главно управление на Държавна сигурност. Тайният отдел за остри мероприятия е учреден свръхсекретно най-вероятно през средата на 1963 година като самостоятелна служба към управлението с първоначален щат от четирима ОР[1]. През 1966 година те са вече седем, а „през 1968 година службата се обособява в отдел ХІІ-ти и продължава да съществува като направление за подготовка и провеждане на специални и остри мероприятия. Организационно направлението е обособено като отделение към Отдел VІІІ-ми с щат седем оперативни работници“[2]. На 30 декември 1969 година е предложено към Отдел VІІІ-ми да се обособи ІІІ-то отделение – „Специални и остри мероприятия“[3]. Към 1 януари 1966 година секретното звено разполага с шест оперативни работници и двадесет и девет агенти и доверени лица. До 1967 година тайната структура има вече тридесет и девет агенти[4]. Характерното за „Служба 7“ е, че тя е толкова секретна, че в доклад от 7 октомври 1964 година началникът ѝ полковник Петко Ковачев уточнява: „Задачите на Служба 7 никоя друга служба от КДС, нито друг орган ги няма предвид“[5]. Дейността на „Служба 7“ е под постоянното попечителство на „съответното поделение на КГБ“. При провеждането на острите ѝ мероприятия тя е консултирана от специалисти от съветската служба. Освен съответните консултации „съветските другари“ доставят „безшумни пистолети“, „малокалибрени взривчатки с голяма разрушителна сила“, различни видове химически отровни вещества[6]. Така например, планирайки острите си мероприятия за 1966 година, през 1965 година Първо главно управление задава на изпратения от КГБ специалист по „мокри поръчки“ Христофор Георгиевич Аганесян следните въпроси:

„Какви химически средства можем да имаме предвид при планиране на различни мероприятия по изпълнение на различни задачи, както по линия на военновременните обекти, така и по линия на провеждането на мирновременните мероприятия.

Например съществуват ли:

1. Отрова, без вкус, цвят и мирис, действаща със закъснение.

2. Упойващо средство, което и при голяма доза не умъртвява.

3. Химическо средство, чиито изпарения са без цвят и мирис, и отравят;

4. Химическо средство, чиито изпарения – без цвят и мирис, упойват и приспиват;

5. Химическо средство, което е на прах, и в съприкосновение с въздуха, или смесено с друго средство, след продължително време се самозапалва, или избухва.

6. Силнозапалителни смеси.

7. Взривяваща се хартия.

8. Силно отровни течности и парообразни вещества с локално действие – определен район.

9. Химическо средство, което да парира обонянието на обучено да следи куче… и други.“[7].

Резултатите от сътрудничеството на Първо главно управление с КГБ не закъсняват. До 1972 година „Служба 7“ е работила по десет случая за ликвидиране, отвличане или компрометиране на наши емигранти във Великобритания, Дания, Италия, Турция, Франция, Етиопия и Швеция. Първите разработки под съответните кодови названия са заведени в началото на октомври 1964 година[8]. Едно изказване на министъра на вътрешните работи генерал Дико Диков във връзка с работата на отдел VІІІ-ми от 1 юли 1970 година пресъздава най-точно психологическия образ на ръководството на МВР и на Първо главно управление по отношение извършването на остри мероприятия зад граница: „Когато даваме висока оценка на отдела същата оценка трябва да дадем на другарите, които ни помагаха, които ни подсказваха голяма част от мероприятията, а друга част е съгласувана с тях. Имам предвид съветските другари. Това е голяма помощ. Ние изпълняваме тези операции в рамките на сътрудничеството. Според мен стоят няколко големи въпроса пред отдела за активни мероприятия: 1. Ние трябва да провеждаме по-остри мероприятия.“ Спирайки се на българския емигрант Благо Стефанов, в този пункт министърът дава конкретен пример как отделът трябва да действа в мирно време: „Над Благо Стефанов трябва да се изпълни смъртната присъда. На пръв поглед изглежда, че това е черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна. Хората работещи в това направление не проявяват достатъчно активност и инициатива. Очевидно вас ви е страх да се занимавате. Тук трябва да се намерят хора, които ще се захванат и ще доведат докрай работата“[9].

В края на 60-те години дейността на Първо главно управление на Държавна сигурност е насочена най-вече срещу южния фланг на НАТО – Турция, Гърция и Италия, и още по-специално към югоизточните натовски територии – Турция и Гърция. През 1968/69 година работата срещу Турция и Гърция става вече приоритетна. Специално внимание е отделено на работата срещу Турция, която е главна сила в югоизточното крило на НАТО[10]. Първо главно управление започва да подготвя остри активни мероприятия срещу тази държава, които са съобразени с препоръките, дадени от КГБ. По мнение на КГБ основната задача на българското външнополитическо разузнаване по отношение на Турция е отслабването на нейните връзки със САЩ и НАТО, както и „влошаване на гръко-турските отношения, за да се разстрои югоизточното крило на НАТО[11]“. Освен остри активни мероприятия по отношение на Турция и Гърция Първо главно управление предвижда и осъществяването на оперативна дезинформация посредством специална операция под псевдонима „Злоба“ с множество активни мероприятия[12].

От информацията в запазените до днес архиви на Отдел VІІІ-ми към Първо главно управление можем да приемем, че 1967-ма е годината, в която за първи път Държавна сигурност започва да планира осъществяването на остри мероприятия срещу обекти, свързани с Вселенската патриаршия на територията на Турция. Така в документ (писан в края на 1967 година) за подготовка за провеждане на специални мероприятия за 1968 година се казва:

„На фона на големите противоречия по кипърския въпрос турското и гръцкото правителства последно време правят големи усилия за постигане на разбирателство по някои въпроси. Дългата досегашна антигръцка пропаганда в Турция, обаче е създала трайни антигръцки настроения сред широките слоеве от турското население. Това обстоятелство ни дава възможност да проведем мероприятия в Турция с антигръцка насоченост за поощряване на антигръцките настроения в Турция и засилване антитурските такива в Гърция.

Изхождайки от горното, могат да бъдат подготвени за провеждане следните мероприятия:

І. Във Вселенската патриаршия в Истанбул на една врата някога 1821 година е бил обесен от турците един гръцки патриарх Григорий[13]. След това тази врата е затворена и досега не се отваря.

Да се изучи обстановката и създадат условия за оскверняване тази врата, обявена за свещено място, чрез малка взривчатка или запалително вещество[14]“. За отговорник на това мероприятие е определен оперативен работник от „Служба 7“ Д. Рисин[15]. От същия документ се вижда, че Първо главно управление предвижда всъщност провеждането едновременно на няколко активни мероприятия в Истанбул: „В Истанбул на площада „Таксим“ се намира крупния магазин „Анкара пазар“ за хранителни продукти, принадлежащ на гърци. В него, между другите стоки се продават и продукти от свинско месо, което дразни мюсюлманските фанатици. Да се изучи обстановката и се създадат условия за компрометирането му с неприятно миришещо химическо вещество, едновременно с една от гръцките църкви“[16]. През 1970-1971 година са предвидени и други остри мероприятия за влошаване отношенията между Турция и Гърция, но извън турска територия: подпалване или взривяване на къщата музей на Ататюрк в Солун (мероприятие под кодовото име „Хикс“) и извършване на покушение срещу бившия министър-председател на Гърция Константинос Караманлис в Париж посредством „книга с монтирана в нея вривчатка[17]“. Остри мероприятия с аналогичен оперативен характер Първо главно управление подготвя и срещу действащия крал Константин (Константинос ІІ – действащ крал 1964-1973 година) и срещу социалиста бивш министър-председател Георгиос Папандреу (старши)[18].

Има още →