Николай Маджуров

В днешно време на преден план срещу основните истини на християнството и въобще срещу всяка религия се обявяват привържениците на маркс-ленинизма[1]. В своята многобройна атеистична литература те пропагандират всичко, каквото е било казано досега против християнството и против религията въобще. Идеолозите на маркс-ленинизма обявяват своя мироглед за материалистичен и обикновено го наричат диалектически материализъм, а своя светоглед – войнствен  атеизъм.Необходимо е обаче още тук, в увода,да се направи уточнение. Теоретиците на атеизма днес различават три категории: 1.Непоследователен атеизъм; 2.Последователен атеизъм; 3.Най-последователен атеизъм.

Към първата категория те отнасят така наречения буржоазен атеизъм. Тук спадат Барух Спиноза, френските материалисти през XVIII век, Лудвиг Фойербах и други[2].

Към втората категория отнасят атеизма на руските революционни демократи. Тук спадат Висарион Белински, Александър Иванович Херцен, Николай Гаврилович Чернишевски, Николай Александрович Добролюбов, Дмитрий Иванович Писарев, които по много въпроси са отишли по-далече от буржоазните атеисти на Запад[3].Към третата категория теоретиците отнасят маркс-ленинците. „Най-последователна форма атеизмът приема в марксизма-ленинизма[4]”. „Ние сме длъжни да се борим с религията – пише самият Владимир Илич Ленин – това е азбуката на всеки материализъм и следователно на марксизма. Но марксизмът не е материализъм, който се спира на азбуката. Марксизмът отива по-нататък. Той говори: трябва да умееш да се бориш с религията, а затова е нужно материалистически да се обясни източникът на вярата и религията сред масите[5]”. Оттук: „Марксисткият атеизъм носи войнствен характер[6]”.

В най-общи черти учението на маркс-ленинизма за същността и произхода на религията е следното: ”Религията е фантастично отражение в главите на хората на външните сили, които господстват над тях в техния ежедневен живот, отражение, при което земните сили приемат форма на неземни[7]”.Марксизмът разглежда религията като социално обусловено и затова историческо преходно явление. В продължение на дълъг период от човешката история хората не знаели за никаква религия. Тя е възникнала на определена степен от развитието на първобитнообщинния строй като отражение на безсилието на човека пред страшните и неизвестни сили на природата. „Безсилието на дивака в борбата с природата – пише Владимир Илич Ленин – поражда вярата в богове, дяволи, чудеса и други подобни[8]”.

Първобитният човек, разполагащ с много малко средства за борба с природата, бил поразяван или от величието и страхотността на природните явления, например бури, гръмотевици, земни трусове и пр., или от чувство на благодарност и почит към явленията, които оказват благотворно влияние върху живота му: слънце, вода, въздух, плодородие и пр.Ето защо маркс-ленинците смятат, че „главната причина за появата им (на религиозните вярвания – в ск. м.) е било безсилието, безпомощността на людете в борбата им с природата, страхът  пред нейните сили[9]”. Самият Владимир Илич Ленин считал, че  страхът  е бил най-дълбокия корен за появата на религията. Той цитира думите на Лукреций (99-55 година преди Рождество Христово): „Страхът е създал боговете[10]”. Друг марксистки автор, от съветско време добавя: ”Не е чудно, че от всички чувства, свързани с религията, страхът  играе най-голяма роля[11]”.

Може ли  страхът  пред страшните природни явления и предмети да създаде религията?

Преди всичко трябва да се отбележи, че религиозното чувство е нещо извънредно сложно и то не се изчерпва със страха. Естественикът Чарлз Дарвин, в труда си „Произходът на човека и половият отбор”, пише: ”То (религиозното чувство – в ск. м.) се състои от обич, от пълна покорност на висшия и тайнствен повелител, от дълбоко съзнание за зависимост, от страх, уважение, благодарност, надежда в бъдещето, а може би още и от други елементи[12]”. Така че страхът пред страшните природни явления и предмети „не може да бъде начало[13]”  на религиозността. Второ. „Страхът пред страшните явления и предмети” и „религиозният страх” не са идентични. Те „имат съвършено различен характер. Достатъчно е едно малко психологическо наблюдение, за да се види, че между обикновения страх и онова чувство на страх пред Висшето Същество, което можем да наречем благоговение (и с което действително отъждествяват чувството на ужас пред някакви природни явления защитниците на разглежданата от мен хипотеза), има съществено различие. В обикновения страх пред страшните предмети и явления няма нищо, освен инстинктивно, болезнено усещане, придружавано понякога с повече или по-малко ясна представа за застрашаваща опасност. Като естествена последица от този страх може да се яви у човека само стремеж да се освободи от заплашващата го опасност, да отстрани опасния предмет или да се отдалечи от него; или, ако това е невъзможно, да остане с обикновено съзнание за своята безпомощност. Съвършено друг характер има онова чувство на страх, или по-точно, на благоговение, с което човек се отнася към предметите на религиозното поклонение. Същественото отличие на това чувство е в туй, че то се отнася не към самите предмети на природата като такива, но към живи, дейни, свръхсетивни същества, за които се предполага, че владеят над тези предмети или ги оживяват. Оттук и резултатите на това чувство са напълно различни от онези, които ни дава обикновения страх.Човекът не остава в пасивно отношение към предмета, който го е поразил, не прави опит да го отстрани, не бяга от него, но коленичи пред Съществото, което служи за предмет на неговото благоговейно чувство, коленичи с молитва. Очевидно е, че благоговението и страхът са понятия далеч нетъждествени[14]”.Маркс-ленинците още твърдят, че стремежът към олицетворяване бил създал религията: първобитният човек започнал да си представя неодушевените предмети и явления като одушевени. Щом си ги представил живи, като него, лесно било вече той да мине в религиозно отношение към тях. Като характеризира първоначалните стъпала от развитието на религиозните вярвания, Фридрих Енгелс пише: ”Природните сили са за първобитния човек нещо чуждо, тайнствено, превъзхождащо го”. На известна степен, през която преминават всички културни народи, човекът ги уподобява на себе си чрез персонификация. Тъкмо този стремеж към персонификация е създал навсякъде богове – и consensus gentium (общо съгласие) като доказателство за съществуването на Бога доказва тъкмо и само всеобщността на този стремеж към олицетворение като необходима преходна степен – а следователно и на религията[15]”. В синхрон с Енгелс друг марксист-ленинец пише: „Стремежът към олицетворяване е изобщо присъщ на човешкото съзнание, но в първобитното общество той се проявява толкова силно, че създава боговете и религията[16]”.

Обаче, ако това беше вярно, тогава:

1.Първобитният човек трябваше да обожава  всички  страшни и  всички  благодетелни за него предмети и явления в природата. А и „най-грубият дивак не ще каже, че всяко дърво, от плодовете на което се храни, всяка пещера, в която намира подслон, всяка риба, която той яде, и пр., живеят неговия живот, желаят му добро и така нататък. Ако той в своите религиозни представи е и оживил някакъв предмет, то – само  един  от ред други, въобще само някои, немного предмети[17]”.Оттук е ясно, че „някаква вътрешна подбуда го заставя да търси в природата нещо по-висше от обикновените предмети на природата сред самите тези предмети, из много еднообразни да избира само някои и да им приписва  особени  свойства и сили. Например: не всяка рибена кост, не всеки камък дивакът почита за фетиш; по вътрешна подбуда на своето неясно религиозно чувство, избира един предмет с нищо впрочем, неотличаващ се от хиляди други. Всичко това показва, че не ползата и вредата от предметите подбужда човека да ги оживотворява и после да ги обоготворява, но някаква инстинктивна, чисто вътрешна, независима от самите предмети, като такива, подбуда. Пък и каква особена полза или вреда може да принесе на човека една рибена кост, например, камък, пън и така нататък? Ясно е, че религиозният стремеж в човека, даже на най-ниските му степени, се обуславя не от възгледа на човека за ползата или вредата от окръжаващите го предмети” и не от способността му да олицетворява, „но от някаква подбуда да търси в природата сред естественото – нещо свръхестествено, висше[18]”.

2.Той трябваше да се отнася към  олицетворените предмети и явления „тъй както се отнася към човека, тоест към враждебните – враждебно, към благоприятните – благосклонно. Подобно на детето, той би бил камъка, в който се е ударил, би разговарял с любимото си животно, и нищо повече”. Съвсем не – да ги обожава! „По какъв начин из детското олицетворяване на предметите е могло да произлезе обоготворяването на тия предмети”, да произлезе „религията с многообразието на нейните вътрешни и външни прояви, ето това е напълно непонятно[19]”

3.Трябваше най-вероятно и преди всичко да встъпи „в религиозно отношение с подобните си”, да почита „за Бог своя приятел или враг”, да им принася жертви, а не да прави това „на предмети на природата, върху които само пренася човешки свойства[20]”.Ясно е, че той се отнася към природните предмети и явления религиозно, „не затова, че ги счита за мислещи и чувстващи, както е сам той”, тоест не затова, че ги олицетворява, „но затова, понеже предполага в тях присъствие на по-висша, нечовешка, чудесна сила. А откъде е това понятие за по-висша от човека Сила?… нищо в природата не е могло да даде такова понятие за по-висшето от природата и човека, за свръхестественото, ако в самия човек предварително нямаше стремеж към свръхестественото, който стремеж служи за основа на религията[21]”.Първобитният човек търси да намери по-висшето от природата и човека Същество. За него копнее душата му. Като не намира между окръжаващите го предмети „такъв, който би съответствал на смътно представящата се на неговия ум идея за Върховното Същество, а при това, поради своята духовна неразвитост, като не е в състояние да излезе из кръга на непосредствено представящите му се предмети, – той приписва, при помощта на своята фантазия, на някои от тях такива свойства, каквито те нямат. Ето източникът на олицетворяването и оживяването на някои предмети от човека [22]”.

Трети маркс-ленинци твърдят, че религията била продукт на обществено-материалните условия. Например, атеистът-марксист Виктор Арсениевич Малинин (от съветско време) пише: „Историческите корени на религията са твърде древни, но както показва науката, религията, като обществено явление, има своето начало и ще има своя край[23]”. И още: ”Религията не е възникнала заедно с появата на човека. Науката е установила, че религията се е зародила на определен етап от развитието на човешкото общество. Първобитното общество в продължение на много стотици хиляди години от своето развитие не е знаело религия. В бъдещото комунистическото общество религиозната идеология ще изчезне[24]”. И накрая Малинин обобщава: ”Вярата в единия Бог е могла да се появи само на сравнително по-късен стадий от развитието на религията, тогава когато обществото се е разделило на класи и е възникнала държавата[25]”.

Истина ли е, че религията била произлязла под въздействието на обществено-материалните условия? Вярно е, че обществено-материалните условия са се отразявали и се отразяват върху религията. Но, едно е да влияеш върху нещо, а съвсем друго е да създадеш това нещо, да бъде то твой продукт.Ако не беше „семенцето” – вродената религиозна заложба, която – по думите на татко Песталоци[26], – се намира в сърцето на детето в латентно (скрито) и дремещо състояние, не би имало и религия.

Нека разорем една нива, нека я наторим, нека я вали дъжд, нека я грее слънцето, но нека не посеем в нея, да речем, пшеница, ще се роди ли пшеница само от изброените жизнени условия? Условията само благоприятстват или спъват развитието на дадена заложба, но не създават самата заложба.

Религиозната заложба е  вродена. Тя има своя корен в онова `вдъхване`, за което се говори в книга Битие 2:7: ”И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа”.

Това твърдение намира подкрепа в безпристрастните психологически и исторически изследвания. Психологията на религията познава като изключение необаждането на религиозната потребност. Но изключенията не говорят против вродеността (и всеобщността) на религиозността, тъй като загубата на ума у някой човек не говори против вродеността на тази способност у човека и против принадлежността ѝ на целия човешки род[27].

Има хора, които не различават червен и зелен цвят (далтонисти). Слепороденият или отдавна ослепелият не чувства никакви цветове. Към всеки цвят очите на слепородения дотолкова са нечувствителни, доколкото е нечувствителен и неговият тил. Глухонемият не чува никакви звукове. А колко хора има на света, които чуват звуковете, но нямат ни най-малко музикално чувство?Народопсихологията и етнографията не знаят безрелигиозен народ и безрелигиозно племе[28]. Не бива да се преувеличава силата и значението на обществено-материалните условия. И да им се приписва нещо, което те не са в състояние да дадат! При каквито и обществено-материални условия да поставим един, от рождение лишен от зрение човек, той не може никога да прогледне. Същото това трябва да кажем, но с още по-голяма сила, за ”вътрешното зрение” на човека. Ако го няма, никаква икономика не ще го създаде.

А наличното зрение, било то външно или вътрешно, твърде лесно може да бъде повредено и съвсем унищожено. Покланянето на животни и природни предмети у разни диви племена и у езическите народи, това е вече повреда на вътрешното зрение. Това е отклонение от истинския път[29].

Това, което още основоположниците на диалектическия материализъм Карл Маркс и Фридрих Енгелс са казали, а по-късно Владимир Илич Ленин и Иосиф Висарионович Сталин са повторили, че „религията се използва от капиталистите като „опиум за народа[30]” и което продължават да повтарят и днес техните привърженици, показва само, че те са съзнали, какво техният светоглед не може да си пробие път и да се наложи там, дето владее религията. Те си представят, че тяхната материалистична програма и техният зов за кървава борба ще донесат освобождение на всички потиснати. Оказва се обаче, че не всички потиснати смятат, че идеалът на материалистите може да запълни целия им живот, – не всички пожелали и не всички желаят да се считат само за някакви животни, чието присъствие на Земята е съвсем случайно; не всички смятат, че с кървави средства може да се постигне мир и доволство; не всички желаят да заменят макар и ограничената си свобода с безличната воля на някакъв `колектив`. Теоретиците на социалния материализъм не могат да си обяснят това иначе, освен че нежелаещите  са упоени от религията, респективно от християнството, и затова не се стремят към доброто – към свободата, братството и равенството, които им предлагат те[31]”.Да се спрем сега по-подробно на думите на Ленин, цитирани в началото на увода[32], и да се опитаме да ги анализираме по-основно и задълбочено. Той пише: ”Безсилието на дивака в борбата с природата поражда вярата в богове, дяволи, чудеса и други подобни”. Това становище на Ленин е съвсем безсилно да обясни „как е могла да остане да съществува религията и след като човек е надраснал тази своя първична психология. Днес културните религиозни човеци знаят за взаимоотношенията между природните явления. У тях няма никакъв помен от религиозно поклонение към природни сили. Ако беше вярна хипотезата, то щом човек узнае връзката между природните явления, щеше да разбере, че тези явления не са божества, и от религия отдавна нямаше да има помен. Обаче и днес виждаме сред най-културните общества и сред човеци, които специално се занимават с изучаване на природни явления, че има също така религиозни човеци, както и в миналото[33]”.

Ще дам няколко примера. Кьонигсбергският мъдрец Имануел Кант (1724-1804), автор на капиталните трудове Критика на чистия разум[34] и Критика на практическия разум[35], мислител колкото велик, толкова и дълбоко религиозен, в книгата си Всеобща естествена история и теория на небето пише: ”Не може да се гледа на световното здание, без да се забележат прекрасния ред в неговото устройство и сигурните белези на Божията ръка в съвършенството на неговите отношения. Разумът след като е наблюдавал толкова много красота и толкова много превъзходства и се е удивявал пред тях, с право негодува срещу дръзката глупост, която си позволява да приписва всичко това на случая и на една щастлива случайност. Трябва висшата мъдрост да е начертала плана и Нейната безкрайна мощ да го е изпълнила, в противен случай, не би било възможно да се срещнат в една цел толкова съвместно движещи се замисли в устрояването на световното здание. Все пак зависи само от това, да решим, дали планът за устройството на света от най-висшия Разум вече е положен в съществените си определения във вечната природа и е вложен във всеобщите закони на движението, за да се развие от тях по естествен път, по един подходящ за най-висшия Порядък начин; или – всеобщите свойства на съставните части на света са напълно годни за съгласуване и нямат ни най-малкото отношение за свързване, и затова напълно са се нуждаели от една чужда ръка, за да преодолеят онова ограничаване и свързване, което разкрива в себе си съвършенството и красотата. Едно почти всеобщо предубеждение е завладяло повечето философи срещу способността на природата да създаде нещо хармонично посредством своите всеобщи закони, като ги изнесе наяве, като че ли с това се оспорва на Бога управлението на света, когато се търсят първоначалните образувания в природните сили и като че ли с тези (последните – в ск. м.) биха били един независим от Божеството принцип и една вечна сляпа съдба[36]”.

В предговора на книгата си Кант пише, че някои се опитват напразно да спекулират с „еволюционното учение” в полза на материализма и безбожието. Всъщност точно грандиозната картина на всемирната еволюция по вечни и неизменни закони  говори  за един мъдър Творец и Законодател, Който е създал материята и я е надарил с определени сили и закони, поставил ѝ е цели и тя послушно следва предначертания ѝ през вечността път. Който си представя света така, че той е една хаотична, неустроена и инертна маса, която без постоянна Божия намеса не би родила нищо красиво, той има всъщност невисоко мнение и за Твореца, и за творението. Напротив, много по-възвишено е убеждението, че Бог е вложил в самата материя такива сили и закони, такива цели, които я правят нещо хармонично и целесъобразно, годно да се развива по-нататък и да изпълнява поставения Му план. Точно това, според Кант, доказва, че  има  Бог, тъй като природата дори тогава, когато е била в първоначален наглед за нас хаос, не е могла да действа иначе, освен закономерно и планомерно[37].

Видният английски астроном Уилям Смарт в книгата си Произход на земята, излязла от печат в Кеймбридж през 1951 година, пише: ”Днес ние знаем за строежа на вселената не повече, отколкото се е знаело по времето на Бейкън, но за мнозина от нас, както учени, тъй и неучени, вярата в Божествения Творец е също така необходима сега, както и преди. Най-малкото за астронома небесата проповядват славата на Бога и чудото на Неговото творение[38]”.Точно в същия смисъл и гениалният руски учен Михаил Василиевич Ломоносов (1711-1765), патрон на Московския университет, говори, че астрономията повече от всяка друга естествена наука ни дава ясни и категорични доказателства за величието и могъществото на Бога. Цялата вселена, според него, е един необятен в своето величие, неописуем в своята чудна красота, храм Божи, където всичко възвестява славата на Бога, където всяка тревица и звездица говорят за Божията Премъдрост[39]!

„Макар от размисъла върху творенията да става ясна неописуемата премъдрост на делата Божии, пише Ломоносов, към което ни води физическото учение, но понятие за Божието величие и могъщество повече от всички други науки ни дава астрономията, като ни разкрива системата в движението на небесните светила. Толкова по-ясно си представяме Създателя, колкото по-точно си схождат наблюденията с нашите предвиждания. И колкото повече постигаме `нови открития`, толкова по-гръмко Го прославяме[40]”.Нещо повече! Много съвременни учени свидетелстват, че когато отворят сърцата си за Божията любов, те започват да преживяват лична молитвена  връзка  с Него. Това е повече от задоволяващо от опитите и статистическите методи на експерименталната наука.

Д-р Вернер фон Браун, човекът най-много заслужил за успешното изпращане на американски астронавти на Луната, пише: ”Всичко това добре и прецизно сътворено, което е нашата Земя и Галактиката, трябва да има Майстор Проектант. Друг начин за обяснение няма!”

Видният американски химик проф. д-р Хюберт Алий, от Пристънския университет, твърди: ”Науката затвърдява моята религиозност. Колкото по-голям контакт имам със света на физиката, толкова по-силно вярвам в реалността на Бога”.

Д-р Роберт Уилфонг, управител на техническия отдел в „Дю Понт корпорейшън”, най-големия в света химически комбинат, виден химик, който за пръв път е работил върху орлон и разработил формули за много полиестерни влакна, дава израз на следната своя жива вяра в Бога и молитвата:”Аматьорите в науката може да нямат страхопочитание към Този, Който е сътворил Вселената, но когато те стават по-обширно информирани, много от тях приемат Създателя. Вместо да имат конфликт между науката и Библията, неотдавнашните изследвания са доказали точността на библейските текстове. Но научните доказателства, що се отнася до мен, не са най-голямото доказателство за Бога. Аз чувствам Бога чрез молитвата и Го познавам лично[41]”.За хармонията между съвременната наука и религия виж току-що излязлата статия на известния български астроном доцент Васил Умленски (познат и като учения, който може би най-неоспоримо доказва кога точно е роден и живял Иисус Христос): Отношението между наука и религия. Нови открития потвърждават описаното в Библията. Науката повярва в Бог. Списание Осем (8), бр. 7, юли, 2011, с. 14-24.

От всичко дотук написано от марксистите-ленинци против произхода и същността на религията и по-специално по адрес на християнството, се вижда колко слаби и несъстоятелни са техните критики. Християнската вяра е небесно слънце. То осветява житейския път на човека и народите. И както на земята нарастването на светлина, топлина и жизнена сила е възможно само чрез приближаването към Слънцето, а отдалечаването от него носи студ и понякога смърт, така също за човечеството няма друг път за прогрес, освен чрез приближаването към Бога. По-близо до Бога!… Друга формула за материален прогрес и нравствено усъвършенстване  няма[42]!

_______________________

*Публикувано в Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология” в Шуменския университет, Шумен 2013, с. 267-276. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Например, в Китай, Куба, Северна Корея и други някои латиноамерикански страни. Дори в България, 21-22 години след прехода, комунистите-социалисти продължават да управляват.

[2]. Розенталь, М., Юдин, П. Ф., Философский словарь, М., 1963, с. 35.

[3]. Баскин, П. и др., Краткий научно-атеистический словарь, М., 1964, с. 49.

[4]. Розенталь, М., Юдин, П.Ф., пос. съч., с. 35.

[5].  Баскин, П. и др., пос. съч., с. 48-49.

[6].  Розенталь, М., Юдин, П.Ф., пос. съч., с. 35.

[7].  Пак там, с. 388.

[8]. Ленин, В. И., Съчинения. Том 10. Изд. на БКП. С., 1954, с. 74.

[9]. Никифоров, И. Н., Как возникла религия и в чем еë сущность, М., 1955, с. 6.

[10]. Ленин, В. И., Съчинения, т. 15, с. 412.

[11]. Кривелев, И.А. Социалните и гносеологическите корени на религията. – В: Наука и религия. С., 1959, с. 55.

[12]. Кантаржиев, Христо Н., Произходът на човека и половият отбор, С., 1947, с. 110-111.

[13]. Кудрявцев-Платонов, проф. д-р В. Д., Сочинения. Том второй, Сергиев Посад, 1898, с. 103.

[14]. Пак там, с. 101-102.

[15]. Енгелс, Фридрих, Анти-Дюринг, С., 1954, с. 384.

[16]. Кривелев, И. А., пос. съч., с. 46.

[17]. Кудрявцев-Платонов, проф. д-р В. Д., пос. съч., с. 105.

[18]. Пак там, с. 105-106.

[19]. Там, с. 106.

[20]. Там, с. 107.

[21]. Там, с. 107.

[22]. Там, с. 106.

[23]. Малинин, В. А., О произхождении религии. М., 1955, с. 19.

[24]. Пак там.

[25]. Там, с. 29; Енгелс, Фридрих, Диалектика на природата, С., 1950, с. 183.

[26]. Песталоци, Йохан Хайнрих  (1746-1827). Срв.  Хайнрих Песталоци. Из „Вечерните часове на един самотник”. Списание Вяра и живот, година дванадесета, книга пета и шеста, Русе, 1945-1946, с. 174-175.

[27]. Рождественский, проф. Н. П., Христианская апологетика, т. І. Спб. 1893, с. 246.

[28]. Маджуров, проф. д-р Николай, История на религиите, Част първа, Лекции, С., 1992, с. 35-39.

[29]. Пак там, с. 34.

[30].  Вж. подробно у Маринов, Борис, Опиум ли е религията за човешката душа и за народите? Годишник на СУ „Св. Климент Охридски” . Т. ХХІ, І. С.,  1943-1944, с. 3-24.

[31]. Епископ Никодим, Цв. П. Христов, Учебник по апологетика (Основно богословие), Издава Св. Синод на Българската църква. С., 1943, с. 68.

[32]. Виж бел. 8.

[33]. Епископ Никодим, Цв. П. Христов, пос. съч., с. 36.

[34]. Кант, Имануел, Критика на чистия разум, Превел проф. д-р Цеко Торбов, БАН, С., 1967.

[35]. Кант, Имануел, Критика на практическия разум, Превел проф. д-р Цеко Торбов., БАН, С., 1974.

[36]. Kant, Immanuel. Allgemeine Naturgeschichte und Theorie des Himmels nebst zwei Suplementen. Herausgegeben von Karl Kehrbach. Druck und Verlag von Philipp Reclam. Jun., Leipzig, o. J., S. 128-129.

[37]. Виж Имануел Кант, Всеобщая естественная история и теория неба /1755/. – Сочинения в шести томах, т. І, Москва, 1964, с. 117-124 и сл.

[38]. Smart, W. W., The Origin of the Earth, Cambride, 1951, p. 235.

[39]. Виж по-подробно у Николай Маджуров, Религиозно-философските възгледи на М. В. Ломоносов в апологетическо осветление. Докторска дисертация, С., 1969, с. 570; Специално за отношението между наука и религия вж. глава четвърта: Науката и религията в мирогледа на Ломоносов, с. 344-443; Същият, Науката и религията в мирогледа на Ломоносов, списание Химия, год. VІІ, кн. 5-6, С., 1998, с. 304-315.

[40]. Ломоносов, М. В., Явление Венеры на солнце (1761), Сочинения. Том 5, Санктпетербург, 1902, с. 123.

[41]. Становищата на тримата последни учени се цитират по проф. д-р Н. Маджуров, Трябва да вярваме, списание Богословска мисъл, кн. 3, С., 1997, с. 64-65.

[42]. Виж по-подробно у проф. д-р Николай Маджуров, История на религиите, част I, С., 1992, с. 47.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.