Още продължава кандидатстудентската кампания. Някои отпадат, други издържат успешно изпитите. Темите за едни бяха трудни, за други лесни…
Но имаше и такива, които бяха особено „подготвени” – чрез допитване до врачки и астролози. Медиите разгласиха много такива случаи. Хората решили да се улеснят. И в резултат хиляди млади хора и техните родители се оказват уловени в невидимите примки на лукавия.
Това не е прецедент. Днес е повече от модерно да се прибягва до този тип познание. И млади, и стари са буквално обсебени от страстта да предузнават бъдещето си или да вземат решения посредством астрологията и окултизма. Те се доверяват безусловно както от любопитство за дреболии, така и за съдбовни начинания в своя живот. И понеже търсенето е голямо, налице е щедро предлагане.
От няколко години насам астрологията все по-масово навлиза в живота.
Широкоразпространени и леснодостъпни хороскопи ни заливат от почти всички вестници, списания, телевизии, импулсни телефони. Волно или неволно, още от сутринта узнаваме от „сутрешните блокове” „какво ни съветват днес звездите” и колкото и скептично да се отнасяме към тези предсказания, думите се загнездват в съзнанието и ни влияят. Ако за някои зодиите и хороскопите са просто забавление, то други буквално не предприемат нищо преди да се осведомят какво им вещаят съвременните магове.Този небивал интерес към хороскопите предполага определен тип мислене и нагласа, чужди на християнския мироглед и благочестие: страх от бъдещето, неизвестното, непознатото, от загуби, самота, страдание…; неосъзнат стремеж да отхвърлиш отговорността за решенията в живота си; нездрава духовност и тотално объркване на вярата със суеверието; невежество относно природата на Бога, същността и назначението на човека; и не на последно място – слаба вяра в Бога като Творец и Промислител за света.
Що е астрологията и какви са нейните корени
Астрологията е древно изкуство или псевдонаука, която твърди, че предсказва събитията на земята, човешкия характер и съдба чрез наблюдение на постоянните звезди, слънцето, луната и планетите.
Макар астрологията да претендира за авторитет и правдивост поради древния си произход, ще възразим, че не всичко древно е добро, истинно и спасително. Окултизмът е древен почти колкото греха и те имат едни и същи корени: гордостта, богоборството, общуването с демони.
Светите отци на Църквата отнасят зараждането на астрологията и другите окултни учения към времето на Каин и неговите потомци.
Съгласно тълкуванието на св. Юстин Философ, св. Ириней Лионски, Атинагор, Тертулиан, св. Амвросий Медиолански и други отци и учители на Църквата под думите в Битие 6:2 „Тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени” следва да разбираме – духовни същества, паднали ангели, които влезли в престъпен съюз със земните жени и ги научили на вълшебства и заклинания. Това твърдение се потвърждава и от апокрифната книга „Енох”.Докато бракът в Библията често означава единението на човека с Бога, тоест вярата (Осия 2:16; Ефес. 5:22-23), то в брака между хората и духовете трябва да подразбираме зараждането на езическото почитане на демоните, с помощта на които падналият човек се опитва да проникне в тайните на света, да въздейства на околните и на стихиите, да стане като бог без Бога (Битие 3:4-5).
В трето хилядолетие преди Христа халдейските и вавилонските жреци развили астрологическата система. От Вавилон езическото почитане на звездите си проправя път към египтяни, индийци, китайци, а по време на залеза на Римската империя стига и до Рим.
През Средновековието Европа е завладяна от астрологията. Императори я вземали под покровителството си, в университетите били създадени професионални катедри по астрология. Дори великият Кеплер се забъркал в това низко изкуство. Негови са думите: „За мене астрологията е непоносимо, но необходимо робство. За да запазя годишния си доход, титлата си и своя дом, трябва да се съглася с невежото любопитство.” За него „астрономията е мъдра майка, а астрологията е глупава дъщеря, която се отдава на всеки, който ѝ плаща така, че да издържа майка си”.След века на рационализма астрологията намалява влиянието си. Тогава става и окончателното ѝ отделяне от науката астрономия (изследване на звездите), с която в древност са били едно.
Двете световни войни са време на възраждане на астрологията. За отбелязване е, че във време на смут и падение на нравите окултизмът бележи небивал подем и популярност.
Влияят ли звездите върху човека
Определен тип такова влияние наистина може да има. Бог е вложил взаимосвързаност и взаимозависимост в цялото творение. Въздействието на слънцето, луната и другите небесни светила и планети върху живата и неживата материя на земята са безспорни. Човек, бидейки своеобразен микрокосмос, съединяващ в себе си духовното и материалното начало, естествено изпитва върху себе си това въздействие. Така например е установена зависимостта на холерата и други заболявания от нивото на слънчевата активност; известно е влиянието на лунните фази на физическото и психическото състояние на определени хора, на естествения цикъл при жените; на магнитните бури върху физическото и психическото състояние на човека и така нататък. Въпреки огромните усилия на учени от различни области тези влияния все още са слабо изследвани. В нашия случай е достатъчно да отбележим: Бог е определил строги закони – физически, биологически, космически, нравствени и духовни – които правят от хаоса хармонична единна система и човекът, макар и със специално назначение, е и част от нея, но в това няма нищо окултно.Защо предсказанията на хороскопите понякога се сбъдват
По силата на своята предишна принадлежност към различни чинове от ангелската иерархия, падналите ангели в една или друга степен са били посветени в тайните на битието. След падението им Бог допуска те да запазят тези знания. В усилията си да привлекат вниманието на човека и да завладеят душата му, те предават някои тайни знания и свръхестествени способности, та чрез посредничеството на единици, да погубят мнозина (св. Игнатий Брянчанинов, „Слово о ангелов”). Демоните поради своето лукавство рядко изричат чисти лъжи. По-добра стръв за душите, неотличаващи добре дяволските козни от здравата духовност, са полуистините и истини, примесени със зрънце лъжа. Ето защо, до известна степен има съвпадение между предсказанията на хороскопите и реалността, но колкото по-голяма е тя, толкова по-голяма е вероятността хората да се подлъжат.
Бог естествено разкрива своите тайни според готовността ни да ги възприемем. Когато познанието не е в съответствие и с нравствена извисеност и чистота, поражда се възгордяване, желание за властване над другите и богохулство. Познанието без любов към Бога и към ближния носи само разрушение и погибел.
Съдбата на човека, неговият живот и смъртта
Във властта на човека е да избере на какво да подчини себе си и живота си – на природните стихии или на Бога; дали да прекара времето си, впримчен в тленното, или да живее в Бога за вечността.Физическите и психическите дадености на човека и жизненият му път се определят от множество фактори: наследственост, възпитание, култура, начин на хранене… в това число, вероятно, и от астрономическите влияния. Но живеейки по Бога, спазвайки Неговите заповеди, човек се освобождава от греха, освобождава се от страстите на своето естество и действията му вече не са детерминирани от него.
Човек може цял живот да си остане роб на природните си дадености, на несъвършенството на естеството си и на всевъзможни външни влияния, да си остане „риба”, „лъв”, „телец” или друга някоя твар и да живее като тях, но призванието му е да се богоуподобява със съдействието на благодатта Божия.
Християнската аскетика изобилства от примери за хора, живеещи по Бога, за които по Божие допущение дори физическите и биологическите закони престават да са валидни. Макар и християните, съобразно отдалечеността си от Бога, до определена степен да са подвластни на различни влияния, за онзи, който е поверил себе си на Божия промисъл, който търси и съблюдава Божията воля и има за цел да изобрази в себе си Христа, зодиакалните характеристики и астрологическите предсказания практически са невалидни.
______________________
*Източници – http://synpress-classic.dveri.bg и Църковен вестник, бр. 14 от 2002 година. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското правно и сродните му права.
Изображение – авторът на статията, Александра Карамихалева. Източник – Гугъл БГ.
Трябва да влезете, за да коментирате.