Какво значи, че човек е създаден „по Божия образ”?

Когато бях малък, мислех, че този стих значи: че човек има лице като Божието лице, че Бог има очи, нос, уста, уши – подобни на тези органи у човека, че, ако беше възможно някой да фотографира Бога, фотографията би била подобна на портрета на един човек. Обаче, когато станах по-голям, се научих, че  Бог е дух и, следователно, не може телесно да прилича на никого, защото Бог няма тяло.Тогава какво значи, че човек е създаден по Божия образ?

1. Това значи, че човекът може да има и да употребява знание. С други думи казано, това значи, че човекът е надарен с разум. В това той се различава от всичко друго живо и прилича на Създателя си. Авторът на книга Битие тук (в глава 1-ва, стих 27) посочва разликата между човека и животните. Човекът има разум, животните нямат такъв. Човекът може да разсъждава, животното няма разсъдък. Тази умствена разлика съставлява голяма пропаст между животното и човека и издига човека много високо, прави го подобен на Бога.

Разликата между човека и животните се вижда от едни дребни, но всъщност значителни неща. Човек може да запали и да употребява огън – никое животно не знае как да направи това. И тази разлика издига човека несравнено по-горе от животните.

Човек може да прави и да употребява инструменти – едно животно нито ги прави, нито знае как да работи с тях, след като те са направени. Това дава на човека почти неограничена сила и власт, а също – и величие.

Едни малки неща, които на нас се виждат много обикновени, са в действителност чудесни. Скоро пътувах с влак от град С. до град П. Това е банално нещо, нали? Но помислете, какво значи то! Значи: 10 вагона много големи и тежки; в един вагон има място за 70 човека да седят; локомотивът тежи 100 тона; в този влак има първо-, второ- и третокласни купета, има ресторант, има и спален вагон с 24 легла, дето човек може да спи спокойно като у дома; и това всичко със стотици пасажери пътува от С. до П. за 5 часа. Това е работа на човеци; то е възможно, понеже човекът е създаден по Божи образ.Преди няколко години минах през океана. Нашият параход не беше много голям в сравнение с други параходи. Обаче в него имаше място за 1500 души. Имаше стаи и легла за спане, големи и хубави трапезарии с доста слуги и слугини, и музика – да свири през време на ядене. Имаше салони с пиана, библиотека, бани – топли и студени, и бръснарница. Имаше няколко стотици тона стоки, складирани в долните стаи, и не по-малко от 1000 тона каменни въглища за огромните пещи при парните машини. И всичко това като някой лебед-исполин вървеше все напред денем и нощем. В продължение на 10 дни грамадните машини не спряха ни една минута и параходът, въпреки силни бури, не се отби от пътя си, догдето стигнахме на желаното пристанище. Как може да става такова нещо? Откъде излизат такива чудесни машини, които толкова много ни улесняват? Това става чрез човешкия ум, става защото човек е създаден по Божи образ.

Но човек не е доволен да тича бързо като елен по земята или да плува като лебед по водата, или като риба под водата, това би било проста работа, той знае и да хвърчи като орел, и даже по-бързо от най-бързата птица.

И пак не е доволен. Земните неща не го задоволяват. Той прави телескопи и прониква в небесните тайни. Той знае големината на звездите и мери тяхното разстояние от нас и помежду им. Знае и от какви материали са съставени, колко тежат и колко бързо вървят по пътищата си.

Какво значи за нас всичко това?

Значи: че човек има някои божествени качества. Човек има чуден ум и затова може да прави чудесни неща. И Бог има пречуден ум и прави пречудни дела. Човешкият ум прилича на Божия ум, притежава негови качества. Човек отива при океана и взема една чаша вода. Той не може с една чаша да изчерпи целия океан. Обаче, водата в чашата е от същото качество с водата в океана, тя прилича на океана, носи образа на великия океан. Така човешкият ум, макар и много малък и слаб в сравнение с Божия, пак прилича на него – човек е по Божи образ по ума си.

2. Човек е по Божи образ по чувствата си.

Ние имаме не само ум да знаем и да разсъждаваме, но имаме и чувства: чувствата радост, скръб, възхищение, любов и така нататък. И животните имат известни чувства, но човешките чувства са по-разнообразни, по-изтънчени, по-деликатни, по-фини, по-духовни от животинските чувства.Добрият човек усеща например състрадание към онези, които страдат около него. Познавам една жена, съпруга на свещеник при голяма църква в град А. Тъй като градът е голям, свещеникът често бива викан за погребение, и жена му повечето пъти го придружава. Тя ми каза, че на всяко погребение плачела: не може да не страда, когато вижда страданието на други хора.

Човеците понякога съчувстват на неприятелите си. През време на миналата Общоевропейска война един български офицер паднал ранен в ръцете на англичаните. Той бил занесен в една болница близо до Солун и поставен между ранени английски офицери, единственият българин в онази болница. Най-добрите специалисти хирурзи били повикани за него. За него се полагали същите грижи както и за другите офицери. Докторите, сестрите, пастирят – всички съдействали да облекчат страданията му. Той не бе считан вече за враг, но за брат. Който има подобни чувства, прилича на Създателя. Бог притежава възвишени чувства, разбира се, в съвършена форма. Човек в известна степен отразява Божия дух. Чувствата показват, че сме създадени по Божи образ.

3. Човек е по Божи образ и в това, че има свободна воля. Свободната воля е висш Божи дар. Двама родни братя, отхранени при едни и същи условия, единият избира добрия път и става благочестив, почтен и полезен; другият става пияница, злодеец и безчестен. От що е тази разлика? От свободата на волята. Вътрешен император, невидим цар на царете в човешката душа – това е волята. Животното не знае нищо за волята, то се води винаги само от обстоятелствата и никога не е господар на себе си. Но ние решаваме различни въпроси всеки ден и почти всеки час. Отивате в магазина и виждате някои артикули, от които се нуждаете. Питате за цената и преглеждате качеството. Тогава вземате едно решение: да купите ли, или не. Волята ви като съдия решава задачата.

Камбаната бие в неделя сутрин и ви кани в църква. Тогава вие употребявате волята си. Отивате или не отивате, ала във всеки случай волята действа, става един избор.

Понякога в живота ние вземаме важни решения, които определят цялото ни бъдеще. Такова беше решението на блудния син в далечната страна: „Аз ще стана и ще ида при баща си”. И той стана и отиде при баща си. Това употребяване на волята реши цялото му бъдеще. Такова решение е най-голямата нужда на всеки грешник. Който реши задачата в полза на правдата и Бога, той ще има блажено бъдеще през този живот и зад гроба. Такава е силата на волята, която Бог е подарил на всеки човек.Волята най-много прави човек да прилича на Бога. Божията воля е върховната сила във вселената. Тя управлява всичко. Обстоятелството, че ние имаме свободна воля, ни оприличава на Бога и показва, че сме създадени по Божи образ.

Сега, като съберем тези три неща – ум, чувство и воля, ние виждаме какво нещо е личността. Човекът е личност, той е дух, той е духовен, той носи Божи образ. Ето, това значи, че Бог създаде човека по Своя образ.

А защо Бог ни сътвори по Свой образ? Какво целеше Той? Защо ни даде тази чест?

Причината е, че Бог иска да ни удостои с голямата привилегия да имаме общение с Него. Той желае ние да не сме като машини или като животни, но да сме подобни Нему, за да можем да Го познаваме и да имаме приятелство с Него. Една личност може да има общение с друга личност, една душа – с друга душа. Но една личност не може да има истинско общение с нищо друго освен с друга личност. Човек може да хареса добър кон, може даже да гo обича, но истинско приятелство, което е духовно нещо, не може да настъпи между човек и кон, защото конят няма онези свойства, с които да се отзове на обичта на човека, защото той не е по човешки образ. Също, ако човек беше само като кон, и той не би могъл да има общение с Бога. Общението е възможно, понеже човекът е по образ Божи сътворен.

Това е най-великата привилегия на човека, това е короната на човешкото естество, това е нещото, което най-вече различава човека от животното и го издига до едно ниво, безкрайно по-високо от всички други земни същества.

От това, че сме създадени по Божи образ, трябва да заключим: че Бог иска общение с нас, Той желае да ни има за Свои приятели, Той търси човеците, за да се сприятели с тях. Ако Бог търси общение и приятелство с нас, как охотно би трябвало ние да се стремим, за да се отзовем! Ако някой цар прати министър да ни каже, че той ни обича и иска да се сприятели с нас, как скоро бихме отишли и бихме се представили в двореца! Никога няма да презрем такава велика чест. Но ние сме повикани от най-великия Цар. Всяка душа би трябвало да възкликне от радост: „Сърцето ми повтаря Твоите думи: „търсете лицето Ми“; и аз ще търся лицето Ти, Господи” (Псалом 26:8).

_____________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1947, кн. 8, с. 1-3. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.