Иван Г. Панчовски

Християнството не поставя грижата за външното благополучие, за земното доволство и щастие на преден план в живота на християнина, ала то не я отрича и осъжда. Висшата цел на християнския живот е вечното блаженство в Царството Небесно – то е висшата ценност, която определя съдържанието на земния живот. Християнинът е призван и е готов да пожертва всяко земно щастие, всяко земно благополучие, дори самото си земно съществуване, ако това е необходимо за нравственото му съвършенство и за вечното му спасение. Св. anостол Павел ни съветва да не постъпваме като врагове на кръста Христов, които мислят само за земното и чийто бог е коремът; в противоположност на това ние като християни трябва да мислим за небесното и да работим за припечелване на вечни нравствени и религиозни ценности – нашето жилище е на небесата (Филипяни 3:18-20).

Това съвсем не ще рече, че християнството обезценява или подценява земното благополучие и че то осъжда като безнравствена или нравствено-малоценна всяка грижа за земно щастие. Бог, като любящ Създател и небесен Баща на човеците, желае тяхното пълно щастие – както небесно, така и земно. Телесното здраве, разцветът на телесните и душевните сили, телесната красота и доброто име в обществото, доволството и радостите в живота – всичко това, което съставлява главното съдържание на земното щастие, е Божи дар и има своето положително място и значение в човешкия живот. Земното щастие е далечно отражение на небесното блаженство; чрез него човек опитно се убеждава, че Господ е благ (Псалом 24:8; 33:9; 85:5; 111:4; 144:17; Матей 19:17; Лука 18:19: 6:35; 1 Петр. 2:3); в него той намира твърда опора на надеждата си за вечно блаженство. Които слушат Божиите вразумения и служат на Бога – според книга Иов – „ще прекарат дните си в доброчестина и годините си в радост “ (Иов 36:11). Господ Бог – според художествения израз на Псалмопевеца – е „слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно“ (Псалом 83:12)… Божиите дарове на земното щастие имат също така и високо нравствено значение. Те дават на човека възможност да почувства и да се убеди, че животът е велика ценност и че той трябва да бъде скъпен и пазен; те предпазват от изпадане в униние и отчаяние; те по-нататък предотвратяват безразличието и досадата в живота и тяхното крайно логическо следствие – самоубийството.

Казаното е достатъчно, за да се убедим в пълната несъстоятелност както на будийското презрение към всички радости и удоволствия на живота, така и на стоическото отричане на всяка нравствена ценност и на всяко нравствено значение на така наречените външни блага на живота. Будизмът, както и някои други крайни аскетически движения и учения, насаждат у последователите си презрение към радостите и удоволствията на живота, понеже те усилвали желанието за живот и увеличавали броя на преражданията – главното зло в света. Стоиците пък гледали на външните блага на живота като на αδιάφορα, тоест като на напълно индиферентни, безразлични в нравстствено отношение. Те не били нито прекрасни, нито безобразни и били лишени от всяко нравствено влияние и въздействие. Само добродетелите правели човека щастлив: ако човек нямал добродетели, никакви външни блага на живота не можели да го направят щастлив; ако ли пък човек имал добродетели, никакви нещастия и несполуки в живота не можели да го направят нещастен. Поради това стоическите мъдреци трябвало да не търсят никакво външно благополучие в живота; ако щастието би им се усмихнало и би ги дарило със своите сладости на живота, те трябвало да бъдат напълно равнодушни към тях.

От християнско гледище напълно погрешно е както будийското презрение към благополучието през земния живот, така и стоическото равнодушие към него. Бог е Творец не само на живота, но и на благата на живота. Разумното използване на благата на живота и умереното отдаване на удоволствията на живота е благословено от Бога. Поради това и ветхозаветният Проповедник ни съветва да се веселим и да вкусваме радост през дните на младостта си, ала да не забравяме, че Бог ще ни съди, ако сме се пристрастявали към земните радости и неразумно сме ги използвали (Еклесиаст 11:9). Благата на живота са Божии дарове и ние не трябва нито да ги презираме и да се отвръщаме от тях, нито да оставаме напълно равнодушни към тях; ние трябва да ги приемаме с благодарност към Бога и чрез разумното им използване да служим за прославяне на Божието свето име (1 Коринтяни 10:31). Благата на живота изпълват със задоволство и радост сърцата ни и по този начин те съвсем естествено и непринудено се отключват за благодарност към Бога, „Който ни дава всичко в изобилие за наслада“ (1 Тимотей 6:17). Затова и светата Православна църква пее на петохлебието: „взыскающiи Господа не лишатся всякаго блага“. Ако благата на живота не са за християнина религиозно безразлични, те още по-малко са нравствено безразлични за него. Бог е сътворил благата на живота и ни ги е дал за наша наслада, за да могат и те да служат като средство за нашето нравствено усъвършенстване, за нашето богоуподобяване. Който се радва на благополучие в живота си, той има възможност да работи за развитие и усъвършенстване на своите телесни и душевни сили и способности, за да може чрез труд и творчество да служи по-успешно на Бога и на ближните. Непрекъснато подтисканият и измъчван от житейски грижи и тревоги, от болести и страдания, най-често няма сили и време нито да се грижи за своето образование, нито да се отдаде на продуктивен труд и творческа дейност за благото на ближните. Така че външните блага на живота не са нравствено безразлични, а са нравствено положителни сили, които, правилно използвани, се явяват мощни стимули за добродетелен живот и за нравствено съвършенство.

Прочетете още „Отношение на християнина към радостите и удоволствията на живота*“ →