Ф. Е. Мелников

Църквата Христова – според авторитетното свидетелство на свети апостол Павел – „няма петно, или порок, или нещо подобно“ (Ефесяни 5:27).Не е така при сектантството – във всичките му видове и разклонения то има и „петна”, и „пороци”. Аз ще изброя тук резюмирано само най-очебийните и най-съществените му „пороци“ и „петна“.

1.Откъде водят началото си сектантите? Наивно те заявяват, че са от Самия Христос; това казват за себе си и баптистите, и адвентистите, и евангелистите, и всички други секти. Но нито една от тях не може да докаже своята историческа приемственост от Христа, защото такава те нямат. Адвентизмът се е появил в XIX век, баптизмът – през XVII век, петдесетничеството се е зародило и оформило в Америка през 1900 година. Всяка секта по своята същина и възникване се явява самозвана, самосъздала се, без приемственост, без законно наследство. Секта може да възникне във всеки момент. Събират се 10-12 човека и решават: да създадем Църква Христова. Какво е нужно? Само Евангелието! Те даже не се интересуват за това: откъде е Евангелието? Как е дошло то неповредено до наши дни? Кой е удостоверил неговата истинност? Избират свой ръководител. Наричат го презвитер или епископ. И сектата се е образувала. Поставят си етикет: „евангелисти“ или „Нов Израил“, или нещо друго. А там в съседство, току гледаш, по същия начин са изникнали и други секти…

Всички секти по произход са самозванци.

2.Самозван характер – както е вече ясно – има и сектантското презвитерство. Никаква, установена от Бога, власт не е участвала и даже не е присъствала при създаването на сектантското презвитерство. То се явява без всяка приемственост, без всяка връзка с установеното от Иисуса Христа свещеноначалие и си е присвоило правата и властта на пастирство и извършване „тайнства“. Свещеното Писание строго осъжда подобно самозванство и присвояване (вж. Иезекиил 13:1-9; Иеремия 14:14 и 15; 2 Тимотей 4:3; Откровение 2:2). „Никой се сам не сдобива с тая почест” – решително заявява св. апостол Павел (Евреи 5:4). Даже Сам Христос-Бог „не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник”, но е „наречен от Бога” Отца (стихове 5 и 10). Толкова е богопротивно – според апостол Павел – самозванството, че той сравнява лъжепастирите със сатаната, който приема вид на ангел на светлината (2 Коринтяни 1:13-15).

3.В пълна противоположност на сектантството, противоположност като тази между светлината и тъмнината, Църквата Христова не е възникнала по образеца на сектите, а е създадена от Господ Иисус Христос (Матей 16:18). Той ѝ е дал така дивната и стройна организация, че тя е подобна на най-сложния в света организъм – човешкото тяло, където всички органи са на своето място, и всеки изпълнява само своето назначение (Римл. 12:4-8; 1 Коринтяни 12:12-30). Глава на това Тяло – Църквата е Сам Христос, и това положение Иисус Христос не Си е присвоил Сам, а Бог Отец Му го е дал, „Той Го постави над всичко глава на Църквата, която е Негово тяло,  пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко“ (Εфесяни 1:22-23). Ето тази Църква сектантът е отхвърлил и досега я отхвърля. За такъв Господ казва: „Ако и Църквата не послуша, нека бъде ти като езичник и митар“ (Матей 18:17).

4.Господ Иисус е дал категоричното обещание, че даже портите адови не ще надделеят на Неговата Църква (Матей 16:18). Църквата ще расте – потвърждават и апостолите – до деня Иисус Христов (Филипяни 1:6), до пришествието на Сина Божи (Ефесяни 4:11-13). На това сектантите не вярват и някои от тях откровено и даже дръзко заявяват, че Христовата Църква е паднала и отстъпила от Христа още в първия век, а други, че тя била умряла, тоест превърнала се в труп при император Константин и така е станала плячка на „оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола” (Ефесяни 2:14), значи портите адови са ѝ надделели. Ясно е, че сектантите не вярват не само в съществуването и жизнената сила на създадената от Иисуса Христа Църква, но не вярват и на Самия Христос, не вярват на Неговите слова, на Неговите обещания, на Неговите уверения… Можем ли да си представим по-страшна хула срещу Спасителя, от тази?!

5.В Христовата Църква свещеноначалието е възникнало не самозвано, както у сектантите, а е установено от Иисус Христос. „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих” – казал Той на апостолите Си (Иоан 15:16). „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам“ (Иоан 20:21). Апостолите, на свой ред, си поставили приемници чрез ръкоположение  (1 Тимотей 4:14; 2 Тимотей 1:6). В Църквата, по такъв начин, е установено от Самия Иисус Христос и Неговите свети апостоли приемствено свещеноначалие. Сектантите са отхвърлили тази приемственост и това свещеноначалие. И в този пункт те се явяват противници на Иисуса Христа. „Който вас слуша – говори Господ на апостолите, – Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята“ (Лука 10:16). Сектантите са отхвърлили изцяло установената църковна иерархия. Те, по такъв начин, са отхвърлили и Самия Христос, Който е установил тази иерархия.

6.Сектантите не признават и силата на властта, с която Иисус Христос е облякъл свещенството (иерархията). Той, като духнал, казал на апостолите: „Приемете Духа Светаго. На които  простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Иоан 20:22-23). Тази власт е така жизнена, действена и така силна, че – по уверението на Иисуса Христа – нейните последствия ще се проявяват и на Небесата в Царството небесно: „Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето“ (Матей 18:18; 16:19). За тези Христови слова и за тази истинска власт сектантите не искат и да знаят.

7.Иисус Христос създал Своята Църква не напразно и не безцелно. Той я надарил с големи дарове, с божествена власт и права. В нея и само в нея е източникът на живата вода, в нея е спасението (Откровение 22:17). Църквата е „стълб и крепило на истината“ (1 Тимотей 3:15), тоест тя е тълкувателка, тя е разяснителка на тайните на Христовото домостроителство, на Неговото учение, на Неговата проповед. Чрез нея, чрез Църквата, е станала известна даже на Небесата „многоразличната премъдрост Божия“ (Ефесяни 3:10). Още от апостолски времена са възникнали сред вярващите разни въпроси и недоумения, в това число – и неразбиране на някои мъчни места в Писанието (2 Петр. 3:16). Кой е бил длъжен да дава отговор, разяснения и тълкувания? Църквата! Тя, и само тя – по думите на апостол Павел, – утвърждава истината. Тя, и само тя, прави известна, тоест понятна, ясна, „многоразличната премъдрост Божия“! В течение на много векове Църквата – чрез трудовете на своите велики, богоозарени учители – е изтълкувала и разяснила не само всеки ред от Свещеното Писание, но даже всяка негова дума. Това е драгоценно богатство на Невестата Христова, туй е кладенец от жива вода! Сектантите с гордост и чудовищно самомнение са отхвърлили цялото това достояние… В случай на недоумение във връзка с някой текст сектантът или тича при своя самозванец-презвитер или сам тълкува както може. Помислете само: поставя себе си по-високо от Църквата, своя ум счита за по-авторитетен от всички църковни учители и от Църквата, която има за Глава Самия Христос; своето лично разбиране признава за по-правилно, отколкото разбирането на самия „стълб на истината”!… Ето това самозванство, самоутвърждаване съставя същината и основата въобще на сектантството във всичките му разклонения и разделения.

8.Още от първите дни на своето съществуване Христовата Църква е почнала да изработва и установява богослужебен ред и обреди. Апостол Павел, изобличавайки допуснатото от коринтяните при общите молитви безредие, писал им, че в Църквата „всичко да става с приличие и ред” (1 Коринтяни 14:40). Значи трябва да има ред във всички действия и проявления на Църквата. И това трябва да бъде „по всички църкви“ (стих 33). Необходимо е тъй съборно и единодушно да славят Бога, че това прославяне да бъде като че от една душа и даже „с едни уста“ (Римл. 15:6), всички да бъдат „съединени в един дух и в една мисъл” (1 Коринтяни 1:10) и даже всички да говорят „едно и също“ (стих 10). Затова Църквата е установила за всички общини, за всички свои чеда един задължителен ред за богослужението и свещенодействията. Още при апостолите е бил установен чинът на Божествената литургия. Били установени в своята основа и чиновете на: кръщението, миропомазването, бракосъчетанието, ръкоположението, изповедта, елеосвещението, погребението и на другите треби. Църквата не допуска и не търпи никакво безчиние. Сектантите са отхвърлили и потъпкали всички установления на Църквата Христова и си създават свои порядки. „Не мислете за себе си високо – наставлява апостол Павел, – а носете се смирено; недейте се има за мъдри“ (Римл. 12:16). Но у сектантите вместо смирение е налице духът на гордостта и самомнението.

9.Иисус Христос установил в Църквата Си посредници и ходатаи; посредством тях Той съзижда Своето тяло, Църквата, освещава верните, приема молитви, ходатайства. „Идете – изпратил Господ апостолите, – научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Матей 28:19). „Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод“ (Иоан 15:16). Техният плод се е състоял в това, че те със своята проповед са спасявали людете. „Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта“ – обяснява апостол Павел (1 Коринтяни 1:21). Тези Христови посланици, посредници и ходатаи притежават могъща власт да задържат и да прощават греховете, имат даже ключовете от самото Небесно Царство (Матей 16:19; Иоан 20:23). Те именно, тези посредници или „съработници на Бога“, – както ги величае апостолът (1 Коринтяни 3:9) – са поставени „за усъвършенстване на светиите… в съзиждане на тялото Христово“ до края на света (Ефесяни 4:12-13). Посредством тях са повярвали народите в Господа (1 Коринтяни 3:5). Апостолът заявява: „Аз ви родих в Иисуса Христа чрез евангелието“ (1 Коринтяни 4:15; Галатяни 4:19). „Сгодих ви за едничък мъж“, тоест за Иисуса Христа (2 Коринтяни 11:2).  Установените посредници са и създатели, и родители, и обручници, и ходатаи, и молитвеници. „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него” – така съветва апостол Яков (5:14). Всички тези молитвеници, тоест ходатаи и посредници, сектантите отхвърлят. Те сами за себе си се молят. И тук се проявява пак гордостта!

10.Земната Църква, в която ние пребиваваме сега, в земните условия, е вход, или врата за Небесната Църква. Тези църкви са така тясно и неразкъсваемо съединени помежду си, че съставят един общ организъм с Един Глава – Христос (Ефесяни 1:10). Горният Иерусалим е „майка на всинца ни“ (Галатяни 4:26). На земята ние „нямаме постоянен град, но бъдещия търсим“ (Евреи 13:14). Защото „нашето живелище е на небесата, отгдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа“ (Филипяни 3:20). Затова „за небесното мислете“ – ни призовава апостол Павел (Колосяни 3:2). Ние сме „съграждани на светиите и свои на Бога“ (Ефесяни 2:19). Духом с вярата, с надеждата ние вече живеем в Небесната Църква, сред сонма от наши светители, мъченици, изповедници, чудотворци, преподобни и праведници. Ако присъстваме и се молим в храма на Църквата Христова и слушаме молитвените обръщения към цялото това Небесно събрание от Божии съработници, Христови приятели, то ние осезателно, живо, с цялото свое духовно същество влизаме в този Събор на небожителите; с духовните очи ги виждаме, съединяваме се с тях и заедно се молим Богу. „Вие пристъпихте – уверява ни апостол Павел – към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство“ (Евреи 12:23). Сектантите нямат никакво отношение към Небесната Църква, молитвено не се обръщат към нея. И правят това поради своята самоотчужденост от Христовата Църква.

11.Свещеното Писание изисква от нас: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евреи 13:7). Ето ние – възклицава апостол Яков – ублажаваме търпеливите (Иаков 5:11). „Във вечна памет ще остане праведникът“ – възвестява Светия Дух чрез устата на царствения пророк Давид (Псалом 111:6). Църквата Христова величае, ублажава своите светители, изповедници, мъченици, праведници и други Божии угодници. Паметта на светиите се възпоменава поименно. Четат се канони, в които се описва техният праведен живот, светите им подвизи, чудотворения, техният мъченически край, прославя се тяхната богоугодна дейност и се приканват молещите се да подражават на тяхната вяра и на техните подвизи, защото тяхната смърт е скъпа даже в очите на Господа (Псалом 115:6). Сам Бог се прославя сред Своите светии (2 Солуняни 1:10). Сектантите не възпоменават Божиите угодници, с нищо и никак не ги ублажават. Нищо не знаят за тях и не искат да знаят и даже осмиват онези, които ги почитат и прославят. Както в дохристиянската история криво умуващите говорели срещу праведника, че той „ублажава края на праведните” (Премъдрост Соломонова 2:1 и 16), тъй сега сектантите нападат за същото Църквата. Те се противят на Светия Дух, Който изисква да бъдат помнени и ублажавани светиите.

12.Сектантите не могат да търпят дори ликовете на Божиите светии. Таксуват ги като идоли и кумири. Изхвърлят изображенията и на светите апостоли, не зачитат иконите даже на Самия Христос. В старозаветната Църква верните се покланяли Господу „със свето благолепие“ (Псалом 95:9). Светиня е бил ковчегът на Завета, който изобразявал Лицето на Господа (Левит 16:12-13). Иконата на Христа изобразява също Лика на Господа. Обаче сектантите не могат да я търпят, боят се даже да я поставят в своето молитвено помещение. В старозаветната Църква са се покланяли „пред подножението на нозете“ на Господа (Псалом 131:7). А там са били изображенията на херувимите (Изход 25:18-22). Иконопочитането в Христовата Църква идва още от апостолско време. В знаменитите катакомби на Рим, Неапол, Антиохия, Александрия, в които християните от първите векове са се събирали на молитва, учените-изследователи са намерили по стените множество свещени изображения. Според сектантите това са идоли и кумири. А своите собствени портрети те почитат, пазят, украсяват. Пак – предпочитане себе си и отчужденост от Църквата Христова!

13.Даже Кръста Христов, посредством който Синът Божи примири човечеството с Бога (Ефесяни 2:16) и ни спаси, като ни избави от греховете (1 Петр. 2:24), даже тази най-велика светиня – жертвеника на Самия Христа (Римл. 3:25; 8:3) сектантите не почитат и не го изобразяват на себе си, не се кръстят и нас осмиват, задето сме се кръстели. Те постъпват като „врагове на Кръста Христов“ (Филипяни 3:18). Ние обаче се хвалим „с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа” (Галатяни 6:14).

14.Ние се хвалим и с Майката на нашия Господ Иисус Христос, Приснодева Мария, почитаме я и я ублажаваме. Първото величание ѝ отдал изпратеният при нея от Бога архангел Гавриил: „Благословена си ти между жените“ – така я приветствал той (Лука 1:28). Втори я приветствал с необикновена радост Предтечата Господен Иоан: той радостно „проиграл“ в утробата на майка си (стих 41). След туй майката на Иоан Елисавета приветствала и възвеличила Божията Майка: като се изпълнила с Духа Светаго, извикала с висок глас и казала: „Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!” (стихове 41-42). С едно и също слово Елисавета възхвалила и Сина Божи и Неговата Майка, при това тя извършила това по внушение от Светия Дух. Чрез Същия Дух и сама Майката на Господа пророчески възкликнала: „Ето, отсега ще ме ублажават всички родове;  загдето Силният (тоест Сам Бог) ми стори велико нещо” (стихове 48-49). Нейното пророчество се изпълнило: величаят я всички християнски народи, даже мохамеданите и будистите я прославят. Само сектантите не я ублажават и не я величаят. Те я пренебрегват и не вярват на нейното пророчество, не вярват и на Светия Дух, Който говорил чрез устата на праведната Елисавета и на самата пречиста и преблагословена Дева Мария. Те поставят себе си, своя ум по-високо от Бога!

15.С не по-малко пренебрежение се отнасят сектантите и към своите умрели братя и сестри. Те не се молят за тях, не ги поменуват; скъсали са с тях всяко духовно общение и единение. А Свещеното Писание и църковната история безспорно свидетелстват, че както старозаветната Църква, така и новозаветната всякога са се молили за своите покойници. Св. апостол Павел се моли за своя починал ученик Онисим така: „Нека Господ му даде милост у Него в оня ден” (2 Тимотей 1:18), тоест в деня на Съда. В литургията на апостол Яков има специална молитва за умрелите. Сектантите не вярват нито в силата на отправената от Църквата молитва (Иоан 14:12-13; 16:23; Матей 21:2), нито в силата Божия (Евреи 11:19), нито в това, че Иисус Христос владее над мъртвите (Римл. 14:9), че у Него са ключовете на ада и смъртта (Откровение 1:18) и че за Бога всичко е възможно (Матей 19:21-26; Марк 10:23-27).

Иисус Христос ни е обещал: „Каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя” (Иоан 14:13; 16:23). Нима Онзи, Който владее над мъртвите и у Когото са ключовете на ада и смъртта, не може нищо да стори за умрелите?

16.Още по-осъдително е отношението на сектантите към светото кръщение.

Христовата Църква провъзгласява в установения от нея „Символ на вярата“: „Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете“ (10-ти член). В кръщението ония, които го приемат, се очистват от греховете. Проникнатият от Светия Дух в деня на Петдесетницата апостол Петър предложил на народа: „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете” (Деян. 2:38). Затова „кръщението” се нарича „баня“, понеже в него се омиваме от греховете и се спасяваме чрез възкресението на Иисуса Христа (1 Петр. 3:21), освобождаваме се от греха (Римл. 6:7). Затова Ананий и казал на Павел: „Стани, кръсти се и се омий от греховете си“ (Деян. 22:16).

Сектантите обаче считат кръщението просто за обред, който само напомня кръщението Господне. Кръщението – това е външност, декорация, церемония. Някои по-последователни сектанти даже не го извършват. Баптистите, евангелистите и други сектанти вярват, че кръщението е просто къпане без всякакво тайнствено значение. Баптистите не кръщават децата. Христос изисква: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е Царството Небесно“ (Матей 19:14-15; Mapк 10:14-16). Сектантите напротив, препятстват на децата да отиват чрез раждането от вода и Дух (Иоан 3:5) при Христа.

17.Даже по отношение към Свещеното Писание сектантите проявяват своеволие: едни библейски книги приемат, а други не приемат. ”Всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано” – заявява апостол Павел (Римл. 15:4). Сектантите не приемат за наставление това „всичко“. Апостолите си служат дори с неканоническите книги на Стария Завет. Например св. апостол Яков цитира от книгата Премъдрост на Иисуса син Сирахов: „Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене“ (Иаков 1:13-14; срв. Прем. Сир. 5:13). Сектантите изхвърлят книгата Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, и други книги. Лютер изхвърлил даже посланието на апостол Яков!

18.Сектантите отричат необходимостта от изповед (1 Иоан 1:9). Не се причащават с Тялото и Кръвта Христови. Хлябът, който преломяват, те не го считат Тяло Христово, и виното – Кръв Христова. Според тяхното вярване, това са само символи. А Господ Иисус Христос говори: „Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете Кръвта Му, не ще имате в себе си живот” (Иоан 6:53). Не символи, а плът и Кръв Христови !

19.От всички Христови установления сектантите извършват само две действия: кръщението и преломяването на хляба, разбира се не по установения от Църквата чин, а посвоему. И тези действия извършват у тях не обикновените вярващи, а техните презвитери и епископи. Значи: и сектантите признават и вярват, че да кръщават и да преломяват хляб могат само лица, които имат властта на тайнодействията. Но ние вече изяснихме (вж. точка втора), че сектантските презвитери са самозвани, незаконни. В старозаветната Църква се е случило страшно и показателно за всички времена събитие, когато наред с установеното от Бога свещенство (Числа 3:10) е възникнало самозвано свещенство (Числа 16). Бог поразил всички самозванци и всички последвали ги със справедливо наказание: били погълнати от разпукналата се земя (Числа 16:23-33 и 49). Така противни са на Господа самозванството и всички негови действия. „Тъй казва Γоспод Бог – възвестява пророк Иезекиил: – горко на безумните пророци, които се водят от свой дух… Те виждат суета и предсказват лъжа, думайки: „Господ каза“, а Господ не ги е изпратил“ (Иезекиил 13:3-6). И чрез пророк Иеремия Господ говори за самозванците: „Аз не съм ги пращал и не съм им давал заповеди, и не съм им говорил: те ви проповядват лъжливи видения и гадания, суета и измислици от своето сърце” (Иеремия 14:14). А народът се мамел, мислейки, че чрез тези самозванци говори Сам Бог, че техните видения, пророчества, гадания се дават от Светия Дух.

20.Голяма заблуда показват сектантите със своите надменни декларации: „Ние сме свети“; „ние сме вече спасени“; „Христос взе върху Себе Си нашите грехове, изкупил ни е, и ние сега сме безгрешни”.

Това сектантско самоизлъгване с поразителна точност копира внушението на дявола, с което той съблазни нашите прародители в рая: „ще бъдете като богове” (Битие 3:5). Сектантите казват на православните християни: „Вие всички сте още грешни, всички сте още нечисти; елате при нас – в нашата секта, и вие ще бъдете свети и безгрешни”. Именно: „ще бъдете като богове!“ А членовете на Христовата Църква се молят с думите на митаря: „Боже, бъди милостив към мене грешника“ (Лука 18:13) и с молитвата, установена от Самия Господ: „Отче наш…, прости нам греховете ни” (Лука 11:2 и 4). „Ние всинца много грешим“ – заявява апостол Яков (Иаков 3:2). От грешниците аз съм пръв – казва за себе си апостол Павел (1 Тимотей 1:15). „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас“ (1 Иоан 1:8), – пише апостол Иоан. „Никой не е благ, освен един Бог“ – прогласява Сам Господ Иисус Христос (Лука 18:19). Да, ние сме грешни! Но ние сме в Църквата, която е тяло на Христа. Ние „изповядваме греховете си“ – ще кажем с думите на св. Иоан Богослов – каем се за тях. И Спасителят, бидейки „верен и праведен“, ще прости нашите грехове и „ще ни очисти от всяка неправда“ (1 Иоан 1:9). Ние се приобщаваме с Кръвта и Тялото Му. А „кръвта на Иисуса Христа… ни очистя от всеки грях“ (1 Иоан 1:7). У сектантите няма изповед на греховете, няма тайнство покаяние. Няма у тях и тайнство свето причащение с Тялото и Кръвта Христови. Няма значи и очистване от греховете и от всяка неправда. Затова техните заяви: че са свети, че са безгрешни, разкриват само тяхната гордост и тяхната заблуда.

* * *

От изложеното е ясно, че сектантството – и по своя произход, и по своята вътрешна същина, и във външната си конструкция – е дръзка и убийствена заблуда.

_____________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1954, кн. 9, с. 1-7. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение – авторът на статията, Фьодор Евфимьевич Мелников, 1874-1960. Източник – http://www.yandex.ru.