Категория: Св. Писание Нови Завет

Апостоли от числото на дванадесетте, на седемдесетте и техни ученици – разпространявали Христовото учение на територията на днешна България*

Публикувано на от Dragan Bachev

Ева Ковачева

Анотация

В статията се разглежда разпространението на Христовото учение от Негови апостоли и техни ученици на територията на днешна България. Ключови думи: св. апостол Андрей, св. апостол Павел, св. апостол Ерм, св. апостол Карп, св. апостол Амплий, св. равноапостолна Севастияна, св. Теофаниос, св. мъченици Ина, Пина, Рима, Никопол, Филипопол, Берея Тракийска, Диосопол, Аполония, Анхиало, Одесос.

APOSTLES FROM THE NUMBER OF THE 12, THE 70 AND THEIR DISCIPLES – SPREADING CHRIST’S TEACHING ON THE TERRITORY OF TODAY’S BULGARIA

Abstract

The article examines the spread of Christ’s teaching by His apostles and their disciples on the territory of today’s Bulgaria. Key words:  St. Apostle Andrew, St. Apostle Paul, St. Apostle Hermas, St. Apostle Carpus, St. Apostle Amplias, St. Equal-to-the Apostles Sebastiana, St. Theophanios, St. Martyrs Inna, Pinna, Rimma; the ancient cities on the territory of today’s Bulgaria: Nicopolis, Philippopolis, Berea Thrace, Diosopol, Apollonia, Anchialo, Odessos.

***

В настоящото изследване се представя дейността на апостоли от числото на 12-те, на 70-те и техни ученици, за които е известно според достигналите до днешно време източници, че са разпространявали Христовото учение на територията на днешна България. Поводът за това е, че: 1) тези сведения често не са известни както в България, така и извън нейните граници; 2) съответните данни не се споменават или цитират от съвременни чуждестранни автори в новозаветната наука; 3) много от древните градове на територията на днешна България, в които апостоли от числото на 12-те, на 70-те и техни ученици са проповядвали, основавали първите християнски църкви и поставили епископи, се приписват в съвременността най-често или почти изцяло на територията на други страни, между които най-много на Гърция. Установява се, че някои от споровете върху настоящата тема произтичат от неясното и неточно локализиране на градове и народи по онова време както в исторически, така и в археологически план, като един от примерите за това е, че са съществували под едно и също име няколко града едновременно на различни места.

Изследването си поставя за цел да синтезира резултатите от най-новите проучвания в България по тази тема, както и да приведе други открити от автора източници, които свидетелстват, че именно в земите на днешна България са били разположени редица от известните градове, свързани с мисионерската дейност на апостолите Андрей и Павел и на трима от 70-те ученици на Христос, и че следователно християнството по тези земи е първоапостолско, а първите християнски общини и църкви са установени на територията на днешна България още през I-ви век след Христа.

Най-новите археологически разкопки и исторически открития на български учени по темата, както и по-стари изследвания в България показват, че събитията, за които досегашната наука твърди, че са се случили в град Филипи (в днешна Гърция), са станали всъщност във Филипопол (Пловдив, Тракия в България)[1], че други – не във Верея Македонска, а във Верея Тракийска (Стара Загора, Тракия в България), че не става въпрос за Диоспол (в Египет или Палестина)[2], а за Диоспол (Ямбол, Тракия в България), който е единствен съществуващ град с това име в Европа, както и че не става въпрос за град Одеса, Одиса[3] или Одеспол[4], локализирани в няколко различни държави, а за Одесос (Варна, България), тъй като той единствен през I-ви век носи това име.

По време на своите пътешествия двамата апостоли – Павел, който е призован от Господ Иисус Христос след Неговото Възкресение и Възнесение за апостол Христов, Андрей, който е от числото на 12-те, както и трима от седемдесетте апостоли – Ерм, Карп и Амплий, създават християнски центрове и основават църкви на територията на днешна България в градовете, известни по онова време с имената Никопол (древният град Никополис ад Неструм в района на днешния град Гоце Делчев), Филипопол (Пловдив), Верея Тракийска (Стара Загора), Диоспол (Ямбол), Аполония (Созопол), Анхиало (Поморие), Одесос (Варна). Общо християнските центрове през I-ви век на територията на днешна България са много повече на брой. Те са представени подробно в монографиите на професор Георги Атанасов „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I–IV век“ (София, 2011) и на Димитър Димитров „Християнските храмове по българските земи I–IX век“ (София, 2013). В настоящото изследване ще се разгледат само тези градове на територията на днешна България, за които има налични сведения, че са посетени лично от Христовите апостоли.

1. Кратък очерк на дейността на светите апостоли Павел и Андрей на територията на днешна България

От книгите на Новия завет (Деяния на светите апостоли 16:9-12; 18:5; 19:21- 22; 20:1-3; Римляни 15:26; 1 Коринтяни 16:5; 2 Коринтяни 1:16, 2:13, 7:5, 8:1; 11:9, Филипяни 4:15; 1 Солуняни 1:7-8, 4:10; 1 Тимотей 1:3) е известно, че св. апостол Павел разпространява Христовото учение в Македония, а според древното Църковно предание и в Тракия[5]. Според църковното предание апостолският жребий отрежда на Андрей да проповядва в Тракия и Скития. Големи части както от Тракия, така и от Скития принадлежат към територията на днешна България.

По време на едно от пътешествията си св. апостол Павел престоява една зима в град Никопол (Тит 3:12). Въпреки че продължава да е разпространено твърдението, че става въпрос за Никопол, разположен в днешна Гърция, според съвременни български историци (Димитров, 2013) това е разкритият в днешно време в района на България град Гоце Делчев, известен в древността под името Никополис ад Нестум[6], основан през II век преди Христа от император Траян, който се споменава в изворите като архиепископско седалище до XI-ти век след Христа. Според същия автор съществува и друго сведение от св. апостол Павел, което може да се отнесе към най-ранните свидетелства за християнизирането на протобългарското население. В Послание до Колосяни апостолът пише, че всички народности, включително скитите, са равни в Христос (Колосяни 3:11). Скити по това време според Димитър Димитров били наричани обитателите на земите на север от Стара планина, като „според някои учени това е същото население, което само три века по-късно било наречено с нов етноним – българи[7]”.

Според двете изследвания на професор Асен Чилингиров Филипи или Филипопол (Чилингиров, 2006) и Апостол Павел, Филипи и Филипопол (Чилингиров, 2019) св. апостол Павел основава лично и църквата във Филипопол (Пловдив), който град е също в Тракия, а не става въпрос за малкото, потънало в руини днес градче Филипи (в Гърция), както твърдят гръцките и съвременните западни изследователи, тъй като е очевидно според него, че наличните сведения в Новия Завет, съдържащи се за престоя на св. апостол Павел и обстоятелствата около неговото отпътуване от този град, отговарят на откритите археологически разкопки, артефакти и характерен ландшафт на Филипопол (Пловдив, в България), а не на района на Филипи в днешна Гърция[8]. Въпреки че тази хипотеза все още не се възприема от официалната наука, със сигурност се знае обаче, че един от 70-те апостоли на Христос – св. апостол Ерм, за когото по-нататък ще се спомене, е бил епископ във Филипопол (Пловдив) през годините 36-57 година след Христа, и се предполага, че е ръкоположен от св. апостол Павел[9]. Последното се явява косвено указание също за възможността апостол Павел да е бил в Пловдив и аргумент в подкрепа на тезата на Чилингиров.

Архимандрит Йеротей (Косаков) пише в своето изследване Християнството на Балканите от 1–4 век относно проповедта на св. апостол Павел, че в неговото Послание до Римляни той изрично потвърждава изпълнението на своята задача с думите, че предал учението на Христос чак до Илирик (Римляни 15:19). В своите бележки върху Послание на св. апостол Павел до Римляни, блажени Теофилакт Български пише според същия автор, че „апостол Павел казва: тъй че разпространих благовестието от Иерусалим и околността дори до Илирик. Искаш доказателства за това, което говоря ли, казва (апостол Павел)? Виж големия брой на моите ученици – от Иерусалим до Илирик, който съвпада с границите на днешна България. Не е казал: аз съм проповядвал, а изпълних благовестието, за да покаже, че словото му не е било безплодно, но действено[10]”.

На първия призован от Господ Иисус Христос за Негов апостол – св. апостол Андрей, се пада жребият да благовести в земите на днешна България – Тракия и Скития (Добруджа). Освен това, когато апостол Андрей пътува от Антиохия за Ефес заедно със св. апостол Иоан Богослов според гръцки източници, които Венцислав Каравълчев цитира, същият автор предава сведението, че „Сам Господ Иисус Христос му се явява и му заповядва да отиде в Скития, където в Одесос (днешна Варна), ръкополага св. апостол Амплий [който е от 70-те апостоли] за пръв епископ на града[11]”. От Преданието на Църквата е известно, че маршрутът на св. апостол Андрей минава от Византион по западния бряг на Черно море до Скития[12]. Според същия автор именно градът Одесос е и мястото, „където св. апостол Андрей среща и обръща към вярата светите мъченици Ина, Пина и Рима, които следват своя учител до времето, когато той ръкополага св. апостол Амплий за първи епископ на града и напуска Скития в посока Ахая, която е част от Пелопонес в Гърция[13]”.

2. Трима апостоли от числото на 70-те – Ерм, Карп и Амплий, основатели на християнски църкви и епископи във Филипопол (Пловдив), Верея Тракийска (Стара Загора) и Одесос (Варна)

Св. апостол Амплий

Георги Атанасов представя в своето изследване, че св. Амплий е един от 70-те апостоли според списъка на св. Иполит Римски и преподобни Доротей Газски, записан под No 21[14]. Авторът излага на същото място и сведението, че според цитираните от него източници (Eusebius. Historia ecclesiastica и други[15]): „наложено е мнението, че Амплий е един от сподвижниците на апостол Андрей в мисиите му по Черноморското крайбрежие, който създава и дори оглавява раннохристиянската община в Одесос[16]”. Георги Атанасов твърди, че косвена връзка в тази насока прави и св. Епифаний Кипърски (IV–V век), който свързва появата на епископските катедри по Черноморието – Одесос (Варна), Томи (Констанца), Диоспол (Ямбол), Месемврия (Несебър), Анхиало (Поморие) и Аполония (Созопол), с апостол Андрей и последователите му, сред които действително е Амплий[17]. Според същия автор в Синаксар на Константинополската патриаршия Амплий се назовава епископ на Одеспол (Одесос), но по някаква грешка градът е локализиран в Македония[18]. Позовавайки се и на други гръцки източници, Георги Атанасов пише, че най-категоричното свидетелство за мисията и свещенодействието на Амплий в Одесос (Варна) се дължи на митрополита на Амасия – Антим Алексуди, за което цитира част от посочените от него сведения: „В труда си Хронологичен каталог на архиереите от Христа, написан през XIV-ти век въз основа на по-стари източници и допълнен от Мануил Гедеон, той посочва за пръв епископ на Варна Амплий, заемал катедрата през 56 година, наследен от Карп през 59 годинa[19].”

Св. Димитрий Ростовски споменава, че апостол Амплий минава през Диоспол, преди да отиде в Одесос[20]. Споменатият град следва да е Диоспол (Ямбол, Тракия в България), тъй като градът Диоспол (в Тракия, България) лежи по пътя за Одесос и е в близост до него, а не може да става въпрос за Диоспол, който е град в Палестина, както твърдят някои западни учени[21].

Професор Божидар Димитров обръща внимание на минаването на св. апостол Андрей преди това през Аполония (Созопол, България), което според него е станало през 55 година. Според същия автор „апостол Андрей създал и най-старата и най-дълго съществувала епископия в Европа – тази в Созопол. Апостолът основал и няколко църкви в Малка Скития (сегашна Добруджа), като лично ръкоположил епископи и презвитери[22]”.

На територията на днешна България са проповядвали и били епископи по съхранени до днес сведения освен св. апостол Амплий в Одесос (Варна), който е от числото на 70-те, също още двама апостоли от числото на 70-те в съответните градове: Ерм във Филипопол (Пловдив, Тракия в България)[23] и Карп във Верея Тракийска (Стара Загора, Тракия в България)[24]. Св. апостол Карп отива по-късно от Верея Тракийска, като минава през Диоспол (Ямбол) в Одесос (Варна) през 59 година[25], където възглавява епископската катедра след св. апостол Амплий, който я управлява до 56 година.

Св. апостол Ерм

В своето изследване „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I–IV век“ (София, 2011 година) българският професор по археология Георги Атанасов твърди, че св. апостол Ерм фигурира в списъците на 70-те апостоли, приписвани на св. Иполит Римски (170–235 година) и Доротей Тирски (IV-ти век), както и в Менология на император Василий II от самото начало на XI-ти век. В тези списъци според него Ерм е посочен като основател, ръководител и пръв епископ на християнската община на Филипопол[26]. Същият автор добавя: „има хипотези, че във връзка с ръкополагането му градът е бил посетен лично от апостол Павел[27]”. По-нататък той пише, че към него са отправени поздравите, които св. апостол Павел изпраща в Послание до Римляни (Римляни 16:14), и което Послание според Георги Атанасов е написано не по-късно от 52 година[28].

Сведението, че св. апостол Ерм, който е един от седемдесетте апостоли, е бил пръв епископ във Филипопол (Пловдив), се потвърждава и от Жития на светиите съставени от св. Димитрий Ростовски: „Свети Ерм, който се споменава в същото Послание, бил епископ във Филипопол, където умрял мъченически[29]”.

Димитър Димитров, позовавайки се на Гръцки синаксар, предава още по-конкретни сведения: „Ерм основал първата църква във Филипопол (Пловдив) и бил неин епископ от 36 до 57 година[30].”

От приведените сведения става съвсем ясно, че св. апостол Ерм е бил епископ във Филипопол (Пловдив, България), а не във Филипи (в днешна Гърция), както пишат западни изследователи в съвременната наукa[31].

Друг източник, в който авторът на настоящото изследване открива, че се споменава за Ерм като епископ във Филипопол, е История во кратце о болгарском народе славенском 1792 на иеромонах Спиридон. В нея се чете следното: „Този благочестив цар (Симеон) … свикал Събора на своите епископи, разпитал и разбрал, че Илирийската земя, сиреч България, още от самото начало приела светото кръщение от върховните апостоли Петър и Павел и от епископите, които били от състава на 70-те апостоли, а те са: Климент в град Средец, Флегонт – в Къколоссай, Ермин – в Далмация, Андроник – в Панония, Ерм – във Филипопол, Иринарх – в Илирикопол, тоест в Белград; всичките от апостолите Петър и Павел били поставени, а най-вече от самия Господ наш били поставени и благословенитоес[32]”. Още по-напред в своя труд отец Спиридон пише: „този в миналото толкова славен народ, сиреч царски и патриаршески, а още и чедата апостолски[33]”. На друго място той споменава: „Българският народ е един от най-първите в християнство и царство, глава и предводител на целия славянски род[34]”. Авторът на предговора (Т. Ярулина) към История во кратце о болгарском народе славенском на отец Спиридон добавя още няколко други автори, които говорят за същото: „К. Каменов обръща внимание върху това, че в „Хрониката” на Нестор илирийците са първохристияни: „Там бе поселен Илюрик, при него дохождал апостол Павел, те били първите Словени[35]”, както и израза на Георги Сава Раковски: „Кръщение славяном от самите апостоли Христови[36]”.

Въпреки посочените сведения по-горе мнозина български учени – историци и археолози, оспорват още, че св. апостол Ерм е бил епископ във Филипопол, поради това, че не са открити християнски артефакти, датирани по-рано от III-IV век в Пловдив. Против това становище могат да се изложат два аргумента:

1)известно е, че през ранния период на християнството не са били строени християнски храмове, а християнските събирания се извършвали в обикновени домове на вярващите, така наречените domus ecclesia, които по нищо не се отличават от другите сгради, както и не са били използвани предмети и символи, които ги има в съвременното християнство, поради което не се откриват такива;

2)самият факт, че през първата половина на IV-ти век (343 година) във Филипопол се провежда църковен събор, на който се разискват христологични въпроси и който конкурира Сердикийския, показва, че в този град е имало достатъчно голяма и силна християнска общност с изградени традиции, а не може да става въпрос за град, в който тепърва прониква християнството.

Св. апостол Карп

Венцислав Каравълчев съобщава за св. апостол Карп в изследването си „Св. апостол Андрей Първозвани и проповедта му в земите на България“ следното: „Апостол Карп е ученик на апостол Павел (2 Тимотей 4:13). Независимо че всички извори говорят недвусмислено за Верея Тракийска, някои от боландистите и съответно гръцки учени и най-вече клирици се опитват да представят Карп за епископ на Верия в Македония (Гърция). Като аргумент те използват това, че той е ученик на апостол Павел, а съответно имаме сведение от Деяния на светите апостоли 17:10-14, че апостол Павел е проповядвал именно във Верия Македонска. Верийската митрополия почита св. апостол Карп като свой пръв предстоятел, независимо че пръв предстоятел там е друг апостол от седемдесетте – св. Онисим… Трябва да отбележим, че съвременните изследователи вече са отхвърлили този прочит и почти единодушно приемат Верея-Стара Загора, за епископската катедра на апостол Карп. Споровете още от самото начало са били излишни, защото изрично се подчертава, че става въпрос за Верия Тракийска. Гръцката Верия никога не е била в Тракия[37]”. След Верея Тракийска (Стара Загора) св. апостол Карп отива в Диоспол (Ямбол) и оттам, както се посочва според източниците по-горе, той отива в Одесос (Варна), наследявайки катедрата на св. Амплий през 59 година[38].

От Жития на светиите, съставени от св. Димитрий Ростовски, се потвърждава също, че градът, в който е действал и проповядвал св. апостол Карп, е Верея Тракийска: „Свети Карп, за когото свети апостол Павел споменава във Второто послание до Тимотей, като пише: „Кога дойдеш, донеси фелона, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите”, бил епископ в Берия Тракийска. Той завършил живота си мирно[39]”.

3. Ученици на светите апостоли Павел и Андрей, разпространявали християнството на територията на днешна България – света равноапостолна Севастиана, св. Теофаниос, светите мъченици Ина, Пина и Рима

За св. равноапостолна Севастиана, ученичка на св. апостол Павел, и нейната мисионерска дейност на територията на днешна България, се научава от Жития на светиите, съставени от св. Димитрий Ростовски[40], както и от изследванията на Венцислав Каравълчев „Християнският Анхиало“ (2014)[41] и на Георги Атанасов „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I–IV“ (2011)[42]. Според посочените от съответните автори източници тя е проповядвала в градовете на територията на днешна България – Анхиало (Поморие), Марцианопол (Девня), Одесос (Варна), Хераклея[43] (в Северна Добруджа) и други места. Според Венцислав Каравълчев нейната мисионерска дейност в град Анхиало не е изолирана, тъй като, когато тя пристига в него, намира в Анхиало да проповядва и друг от учениците на св. апостол Павел – Теофаниос: „Вероятно Теофаниос е проповядвал в областта известно време до идването ѝ, тъй като вече имал ученици[44]”.

За скитските ученици на св. апостол Андрей се предполага, че те произхождат от град Одесос (Варна) или близките му околности и че загиват за Христа през I-ви век в областта на днешна Добруджа. Венцислав Каравълчев посочва, че мястото, където са погребани, е древният добруджански град Залдапа, където през 2017 година български археолози откриват втората по големина крипта на Балканите. Споменатият автор пише в своето изследване, посветено на тази тема[45], че според професора по археология Георги Атанасов, който прави откритието, криптата е направена за саркофазите на трима мъченици. В днешно време те липсват, но същият автор поставя хипотезата, че в тях са били положени пречестнѝте мощи на тримата Христови мъченици Ина, Пина и Рима[46].

Заключението, което се извежда от настоящето изследване, е, че с мисионерската дейност на петимата Христови апостоли – Андрей, Павел, Амплий, Карп и Ерм, и на още (най-малко) пет техни известни ученици по днешните български земи – светите Севастияна, Теофанос, Ина, Пина и Рима, се обясняват:

1)ранното християнизиране на почти цялата територия на днешна България до Дунав, което се вижда от запазени исторически карти и църковни източници;

2)извършването на най-ранните преводи на Свещеното Писание в Европа на територията на днешна България – този на Вулфила (311 до 383 година) в Никополис ад Иструм (до днешния град Велико Търново в Северна България), на св. Никита Ремисиански (около 420 година) на езика на траките (беси), населяващи Родопа планина (в Югоизточна България);

3)провеждането на три църковни събора: един през първата половина на II-ри век (около 140 година) в град Анхиало (Поморие)[47], втори – през 343 година в Сердика (София), и трети събор през същата година (343 година) във Филипопол (Пловдив);

4)изготвянето на Сердикийския едикт за толерантност (в град Сердика, днешна София) още през 311 година, въз основа на чийто препис, изпратен в Милано, се обявява след това Медиоланският едикт през 313 година, и

5)просияването на 345 раннохристиянски светци мъченици[48] в периода от I-ви до IV-ти век на територията на днешна България. Следователно всички налични исторически сведения, данни, факти и археологически разкопки сочат единодушно, че християнството на територията на днешна България е първоапостолско и първото в Европа.

______________________________

*Публикувано в Християнство и култура, 2019, брой 4 (141), с. 65-73. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Чилингиров, Асен. Филипи или Филипопол. Византия – Балканите – Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, София: БАН Институт по Балканистика, 2006, с. 74-87 (=Studia Balcanica 25), http://www.promacedonia.org/tschilingirov/ff/atch-filipi_i_filipopol.pdf (електронен ресурс към 16.04.2018). Срв. Чилингиров, Асен. Апостол Павел, Филипи и Филипопол. София, 2019.

[2]. Ampliatus. Heiligenlexikon. 1858, http://www.zeno.org/Heiligenlexikon-1858 (електронен ресурс към 16.04.2018)

[3]. Жития на светиите, съставени от свети Димитрий митрополит Ростовски. Превод от руски език по изданието на Московската синодална типография, 1902 г., допълнени с жития на български светии. Света Гора, Атон, 2001. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари), https://svnikolai-rasnik.com/ събор-на-светите-седемдесет-апостоли/(електронен ресурс към 05.04.2018)

[4]. Атанасов, Георги. 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I–IV век. София, 2011, с. 26.

[5]. Йеротей (Косаков) (архим.). Християнството на Балканите от 1–4 в., https://dveri.bg/component/com_
content/Itemid,319/catid,139/id,13111/view,article/ (електронен ресурс към 04.05.2019)

[6]. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I–IX в. София, 2013, с. 15.

[7]. Пак там, с. 16.

[8]. Чилингиров, Асен. Филипи или Филипопол, цит. съч.

[9]. Атанасов, цит. съч., с. 70-71. Срв. Димитров, цит. съч., с. 18.

[10]. Йеротей (Косаков) (архим.), цит. съч. Вж. по-точно цитата в: Бл. Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на св. ап. Павел. Ч. 1. Атон, 2015, с. 162.

[11]. Каравълчев, Венцислав. Св. апостол Андрей Първозвани и проповедта му в земите на България, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,24186/view,article/ (електронен ресурс към 09.04.2018).

[12]. Димитров, цит. съч., с. 16.

[13]. Каравълчев, Венцислав. Светите мъченици Ина, Пина и Рима – скитските ученици на апостол Андрей и просветители на земите ни, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,24933/view,article/ (електронен ресурс към 07.04.2018).

[14]. Атанасов, цит. съч., с. 25.

[15]. Вж. по-подробно пак там, с. 103.

[16]. Пак там.

[17]. Пак там, с. 26.

[18]. Пак там.

[19]. Пак там.

[20]. „Жития на светиите”, съставени от св. Димитрий митрополит Ростовски. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари), цит. съч.

[21]. Ampliatus. Heiligenlexikon, цит. съч.

[22]. Димитров, цит. съч., с. 16.

[23]. „Жития на светиите” съставени от св. Димитрий митрополит Ростовски. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари), цит. съч. Срв. Атанасов, цит. съч., с. 70. Срв. Цухлев, Димитър. История на Българската църква. Т. 1. София, 1911, с. 14.

[24]. Шивачев, Антим. Християнството на Балканския полуостров. София, 1929, с. 28. Срв. Атанасов, цит. съч., с. 26.

[25]. „Жития на светиите” състав. от св. Димитрий митрополит Ростовски. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари); срв. Атанасов, цит. съч., с. 26.

[26]. Атанасов, цит. съч., с. 70.

[27]. Пак там, с. 70-71.

[28]. Пак там, с. 71.

[29]. „Жития на светиите” съставени от св. Димитрий митрополит Ростовски. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари), цит. съч.

[30]. Димитров, цит. съч., с. 18.

[31]. Вж. Ampliatus. Heiligenlexikon, цит. съч., с. 1.

[32]. Спиридон, иеромонах. История во кратце о болгарском народе славенском 1792. София, 2013, с. 177-178.

[33]. Пак там, с. 107.

[34]. Пак там, с. 26.

[35]. Пак там.

[36]. Пак там. Авторът цитира за това: Раковски, Г. С. Съчинения. Т. III. Историография. С., 1984, с. 428.

[37]. Каравълчев, Венцислав. Св. апостол Андрей Първозвани и проповедта му в земите на България, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,24186/view,article/ (електронен ресурс към 09.04.2018).

[38]. Атанасов, цит. съч., с. 26.

[39]. „Жития на светиите”, състав. от св. Димитрий митрополит Ростовски. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари), цит. съч.

[40]. Пак там.

[41]. Каравълчев, Венцислав. Християнският Анхиало. – В: Лазаров, М., Орачев, Ат., Гюзелев, В. и др. (авт.). Поморие: древност и съвремие. Т. І, София, 2014, http://radiomilena.com/news/подготвено-е-за-печат-двутомното-изда-8607/ (електронен ресурс към 12.04.2018). Срв. Hermas. Heiligenlexikon. 1858, http://www.zeno.org/Heiligenlexikon-1858 (електронен ресурс към 15.04.2018).

[42]. Атанасов, цит. съч., с. 24.

[43]. Има два антични града под това име в България – Хераклея Синтика в Югозападна България край Петрич и Хераклея в Северна Добруджа.

[44]. Каравълчев, Християнският Анхиало, цит. съч.

[45]. Каравълчев, Светите мъченици Ина, Пина и Рима – скитските ученици на апостол Андрей и просветители на земите ни, цит. съч.

[46]. Пак там.

[47]. Каравълчев, Християнският Анхиало, Цит. съч.

[48]. Атанасов, Цит. съч.

Изображения: св. апостол Павел, св. апостол Андрей, св. апостол Амплий, св. апостол Ерм, св. апостол Карп и св. равноапостолна Севастиана, ученичка на св. апостол Павел. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази статия – https://wp.me/p18wxv-bBH

Публикации на професор д-р Иван Желев Димитров*

Публикувано на от Dragan Bachev

Иван Желев Димитров – професор доктор, дългогодишен преподавател в Богословския факултет при Софийския университет по Свещено Писание на Новия Завет, което обхваща въведение в Свещеното Писание на Новия Завет, тълкувание на Свещеното Писание на Новия Завет и новозаветен библейски гръцки език, директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, създател и председател на българския Център за проучване на нови религиозни движения. Най-новата му статия – „Секти в България“ се намира тук и може да се открие на адрес: https://wp.me/p18wxv-boD. В тази връзка вж. също точка № 68 по-долу.

***

Проф. д-р Иван Желев Димитров

1. Открити ръкописи в Синай. – ДК 10/1978, 24-27. (ISSN 0324-1373)

2. Свети Василий Велики като тълкувател. – ДК 1/1984, 3-12. (ISSN 0324-1373)

3. Смисъл и значение на християнската вяра (етимология, новозаветна екзегеза и богословски анализ). – ДК 4/1984, 15-22. (ISSN 0324-1373)

4. Новозаветното учение за Бога – един по същество и троичен по лица. – ДК 6/1984, 9-17. (ISSN 0324-1373).

5. Господ Иисус Христос – единствен новозаветен Пастиреначалник и Първосвещеник (екзегетическо изследване). – ГДА 30 (1980/1981), С., 1986, 165-198

6. Гръцка ръкописна служба на мъченик Лазар Български от ХІХ век. – Във: Актове на Втори конгрес по българистика. С., 1986.

7. Животописни сведения за св. Кирил и Методий и техните ученици, почерпени от техните гръцки служби (12-18 век). – Във: Известия на ЦИАИ, т. 4. С., 1987.

8. Таинството свещенство според Новия Завет (екзегетическо изследване). – ДК 1/1987, с. 27-31. (ISSN 0324-1373)

9. Нов ценен богословски труд (рецензия на книгата: Никополски митрополит Мелетий. Петият вселенски събор – въведение, протоколи, коментари. Атина, 1985, с. 663, на гръцки език). – ДК 7/1987, с. 31-32. (ISSN 0324-1373)

10. Превод от гръцки на български на трудовете на д-р Иван Селимински – Във: Д-р Иван Селимински. Съчинения. С., 1989, с. 47-392. (ISBN 95361/5514-16-89)

11. Нов поглед към Атонските манастири и старобългарската книжнина, съхранявана там. Рецензия на: Константинос Нихоритис. Атонската книжовна традиция в разпространението на кирило-методиевските извори. Кирилометодиевски студии. Кн. 7. С., 1990. 276 с. – сп. Palaeobulgarica/Старобългаристика, ХVІ (1992), 1, с. 114-117.

12. Началото на нашето спасение. ДК 3/1991, с. 11-15. (ISSN 0324-1373)

13. Варненски и Преславски митрополит Симеон като член на Светия Синод. – Във: Митрополит Симеон Варненски и Преславски – духовник и народен будител. Шумен, 1992, с. 40-46. (ISBN 81-09)

14. Първосвещеническата молитва на Господ Иисус Христос (екзегетическо изследване на Йоан 17 гл.). – ГСУ 2 (н. с.), С., 1995, 87-183.

15. Да живеем в братска общност (тълкувание на Mатей 18:15-20). – ДК 3/1995, с. 10-14. (ISSN 0324-1373)

16. Сава Доброплодни и новозаветното тълкуване. – ДК 6/1995, с. 11-17. (ISSN 0324-1373)

17. История на новозаветното тълкуване. Тълкуване на евангелията през 3-11 век. – ДК 8/1995, с. 1-16. (ISSN 0324-1373)

18. Зографските монаси през последните десетилетия. – Във: Светогорска обител Зограф, І. София, 1995, с. 59-64.

19. Научна рецензия на книгата: Мъдростта на Библията. Сеинтенции. Кой кой е. Крилати думи и изрази. Съставител Добринка Н. Христова. С., 1997. (ISBN 954-8907-09-7)

20. Книгата на книгите. – Във: Мъдростта на Библията. Сеинтенции. Кой кой е. Крилати думи и изрази. Съставител Добринка Н. Христова. С., 1997, с. 139-144. (ISBN 954-8907-09-7)

21. Служба на свети Лазар Български. – ДК 4/1998, с. 1-18. (ISSN 0324-1373)

22. Поклонение и поклонничество (историко-екзегетическо изследване). – ДК 5/1998, с. 15-27. (ISSN 0324-1373)

23. Преводи на Новия Завет на български език. – ДК 1/1999, с. 3-9. (ISSN 0324-1373)

24. Четири гръцки документа от архива на Методий Кусев. – ДК 2/1999, с. 9-16. (ISSN 0324-1373)

25. Св. Василий Велики и християнската култура. – Във: Св. Василий Велики. Шестоднев и други беседи. Изд. Народна култура. С., 1999, с. 3-15. (ISBN 954-04-0145-3)

26. Научна редакция на превода и коментарни бележки към беседите. – Във: Св. Василий Велики. Шестоднев и други беседи. Изд. Народна култура. С., 1999, с. 177-207. (ISBN 954-04-0145-3)

27. Св. Василий Велики и неговите беседи. – ДК 1/2000, с. 7-13. (ISSN 0324-1373)

28. Емил Трайчев и Павел Павлов. Тайната на богопознанието (Увод в семантиката и методологията на богословието в светлината на православната традиция). С., 1999, 160 стр. – Рецензия в: ДК 1/2000, с. 28-29. (ISSN 0324-1373)

29. Професор Н. Н. Глубоковски и новозаветното богословие в България. – ДК 4/2000, с. 3-8. (ISSN 0324-1373)

30. Катедрата по Свещено Писание на Новия Завет (от създаването й до наши дни). – ДК 5/2000, 1-8. (ISSN 0324-1373)

31. Халкинската богословска школа и българите в нея. – Във: Юбилеен сборник Митрополит Григорий Доростолски и Червенски. 100 години от блажената му кончина. Велико Търново, 2001, с. 37-44. (ISBN 954-775-012-7)

32. Поклонничество на прага на времето. – Във: сборник Прагът на времето. Плевен, 2001, с. 30-39.

33. Християнското поклонничество – теория и практика. – ДК 3/2001, с. 1-11. (ISSN 0324-1373)

34. Новозаветни апокрифи. – ДК 8/2001, с. 1-8. (ISSN 0324 1373)

35. Български църковни общини зад граница. – Във: сб. Българистика 2001. Доклади от международната работна среща, София, 21-22 септември 2001 г., с. 45-52. (ISBN 954-8854-09-0)

36. Професор Николай Никанорович Глубоковски – основател на новозаветното богословие в България. – Във: сб. Бялата емиграция в България. ИК Гутенберг. С., 2001, с. 366-371. (ISBN 954-9943-20-8)

37. Ръкописи и старопечатни книги на български и други езици от сбирката на патриарх Кирил в библиотеката на Богословския факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски” и във фонда на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (съавторство с Митко Лачев). – Във: Сборник в чест на Кирил Патриарх Български по случай 100 години от рождението и 30 години от неговата смърт. Пловдив 2001, с. 113-121.

38. Филокалия – Добротолюбие. – ДК 11/2001, с. 10-13. (ISSN 0324-1373)

39. Образ – икона. Функция на понятието в Новия Завет. – ДК 1/2002, с. 3-8. (ISSN 0324-1373)

40. Разпространението на Христовото благовестие. Дейността на св. апостол Павел в нейния исторически контекст (Тълкувателен обзор на Деяния на светите апостоли 9, 11 и 13-28 гл.). С., 2003. (ISBN 954-488-074-7)

41. Научна редакция на: Свети Йоан Златоуст. Избрани беседи върху Евангелието според Йоан. С., 2003. (ISBN 954-9700-31-3)

42. Старозагорският митрополит Панкратий в междуправославните отношения. – Във: Достойно изпълнен църковен и граждански дълг. Сборник в памет на покойния Старозагорски митрополит Панкратий. Стара Загора, 2003, с. 148-153 (ISBN 954-90884-6-4).

43. Проблеми и практики във връзка с приложението на Закона за вероизповеданията. – Във: Вероизповедания и закон. Мониторинг на религиозните свободи в Република България. С., 2004, с. 190-200. (ISBN 954-91156-5-8)

44. Апокрифът „Молитва на апостол Павел” от Наг Хаммади. – Във: сб. Богословски размисли. С., 2005, с. 45-55. (ISBN 954-8329-67-0)

45. Православните богословски школи – общение и свидетелство. – Във: Православието и светът днес (Шести конгрес на висшите православни богословски школи. София, 5-10.10.2004 г.). С., 2006, с. 215-221 (editio bilingua; английски превод на текста на с. 222-227). (ISBN 954-07-2337-X)

46. Преводите на Библията на съвременен български език. – Във: Библията в България. Научни конференции ‘2007. Сборник доклади. С., 2007, с. 86-97. (ISBN 978-954-8968-43-0)

47. Глубоковски „под черта”. – Във: В памет на проф. Николай Никанорович Глубоковски (1863-1937). С., 2008, с. 111-117. (ISBN 978-954-8329-97-2)

48. Корабокрушението на св. апостол Павел. Малта ли е островът, където се спасяват корабокрушенците? – Във: Библията и морето. „А това велико и пространно море!” Пс. 103:25. С., 2009, с. 91-98. (ISBN 978-954-92168-3-7)

49. Промени във взаимоотношенията между религия и държава в България в демократичния период. – Във: Еднан Аслан и Радка Василева (издатели). България – Австрия. Образованието и религията във време на промяна. В. Търново, 2010, с. 53-63. (editio bilingua; немски превод на текста на с. 146-156) (ISBN 978-954-427-867-0)

50. Научна редакция на: Из историята на старозаветния библейски канон : [Сборник]. С., 2011. (Библейска библиотека 6)  ISBN 978-954-92168-4-4.

Прочетете още „Публикации на професор д-р Иван Желев Димитров*“ →

Вторият план на разказа за Сретение Господне*

Публикувано на от Dragan Bachev

Иван Ж. Димитров

Разказът за представянето на четиридесетдневния Иисус Христос в храма съгласно изискването на Моисеевия закон се съдържа в Глава 2 на Евангелие според Лука. Евангелистът пояснява подробностите, както и в други случаи, когато пише за еврейските религиозни обичаи (което дава основание да се смята, че той е писал благовестието си за читатели-неевреи).

В книга Левит са дадени разпоредбите за очистването на жената, родила момче или момиче съответно: След като изтекат дните на очистянето ѝ, за сина или дъщерята, тя трябва да донесе на свещеника при входа на скинията на събранието едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях. Той ще принесе това пред Господа и ще я очисти, и тя ще бъде чиста от кръвотечението си. Това е законът за онази, която е добила мъжко или женско. Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста (12:6-8). Тъкмо тези разпоредби са изпълнили св. Дева Мария и Йосиф Обручник на четиридесетия ден от раждането на Иисус Христос, както се вижда от разказа в Лука 2:22-24. И Църквата още в дълбока древност е разпоредила да се отбелязва това събитие на четиридесетия ден след Рождество Христово, разбира се, след окончателното установяване на празнуването на Рождество на 25 декември.

Съгласно практиката да се изчисляват дните от дадено събитие, брои се и денят на събитието, тоест седем дни от декември, тридесет и един дни от януари и два дни от февруари събрани дават датата на празнуване на Сретение Господне.

Авторът Иван Ж. Димитров

Тук не е важен въпросът на коя точно дата се е родил Иисус Христос, защото установяването на празниците, свързани с Неговия живот в плът на земята, е станало няколко столетия след случването на самите спасителни събития. В църковния ни календар обаче тези събития са разположени в разумните срокове: девет месеца преди Рождество Христово честваме Благовещението (25 март), при което е станало свръхестественото зачатие на Иисус Христос от св. Дева Мария, след Рождеството пък се разполагат празниците Обрезание (на осмия ден, Левит 12:3, тоест 1 януари) и Сретение. Тъй като в Лука 1:26 е посочено, че Благовещението е станало на шестия месец от зачеването на св. Иоан Предтеча и Кръстител от майка му Елисавета, последното събитие се чества като празник на 23 септември, а раждането му – девет месеца по-късно, на 24 юни.

Нека обаче се върнем на Сретение Господне. В разказа за него четем:

„А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици или две гълъбчета. Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца. Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим. И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него (Лука 2:22-40).

Преди всичко, за незнаещите трябва да уточним, че името на празника означава „срещане“, „посрещане“, като „сретение“ е стар превод на гръцкото наименование на празника ὑπαπαντή τοῦ Κυρίου („Посрещане на Господа“).

И така, в евангелския разказ виждаме най-напред личностите на първия план: четиридесетдневния Иисус, определян в българския синоден превод като „Младенец“ (превод на гръцкото βρέφος, което означава „новородено“, „бебе“), „родителите Му“, отделно „Йосиф и майка Му“, както и Симеон, „човек праведен и благоговеен“, който „чакаше утехата Израилева и Дух Светий беше върху него“. На него е било „предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен“, тоест Божия Помазаник (или Христос на гръцки, или Месия на еврейски). Така че без да съобщава за самия обред на очистването с принасянето на жертвата за бедни хора („две гургулици или две гълъбчета“) евангелистът ни разказва за четири свещени личности: за Богочовека Иисус Христос (още в пелени), за св. Дева Мария, за св. Йосиф Обручник и за стареца Симеон. Те са на първа линия.

Прочетете още „Вторият план на разказа за Сретение Господне*“ →

Раждането на Христос в човека. Библейски препратки и символи*

Публикувано на от Dragan Bachev

Ева Ковачева

Abstract

The present study examines the spiritual birth and depiction of Christ in man on the basis of specific biblical verses from the Holy Scriptures of the New Testament, the terminology used by St. Paul the Apostle in his Epistles in connection with this purpose, as well as on the basis of available evidence related to this topic in some saints.

***

След грехопадението и излизането от Рая, което представлява отдалечаване на човека от Бога и общението му с Него, което е равносилно на отделянето на душата от връзката ѝ с духа, оттогава душата е започнала да се ръководи повече от желанията на плътта, което довежда до появата на егото и усещането за отделеност на духовно равнище както от Бога, така и от цялото. След въплъщението на Иисус Христос (Второто лице на Света Троица) сред човечеството и получаването на Светия Дух (Третото лице на Света Троица) при Кръщението, човекът е призован да се завърне отново при Бога, към живота „в духа“ (Галатяни 5:16-18, 25), което означава тялото и душата доброволно да се поставят под ръководството на духа, който представлява най-висшата част на човешката същност[1], и чрез който дух се осъществява връзката с Бога[2]. Примерът за начина на осъществяване на връзката с духа и с Бога дава на човечеството Самият Иисус Христос чрез живота и учението Си, представени в Евангелието. Свързването на душата с духа в човека се предхожда от продължителен процес на очистване от страстите – желанията на плътта, а след това и на личността – преодоляване на егото (самолюбието, гордостта и личния интерес), както и поставянето на първо място изпълняването на Божията воля преди собствената, за което Христос дава образец в Матей 26:39, 42. Външните признаци и прояви, характеризиращи човека, свързал се с духа и живеещ „духом“ (Галатяни 5:6), се изброяват от св. апостол Павел в посланието му до галатяни (5:22).

Гореизложената теза се потвърждава от Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски, които също отбелязват, че човечеството преминава през двоен порядък в откриването на Лицата на Света Троица: „Низходящ – от Отца чрез Сина към Духа Свети, и възходящ – от Духа Свети чрез Сина към Отца. Първият започнал със сътворението на света и със старозаветните откровения чрез пророците, продължава с пълното богооткриване на Сина Божи при въплъщението Му, извършеното от Него изкупление, и завършва със слизането на Дух Свети над апостолите. Вторият започнал със слизането на друг Утешител, Дух Свети на земята, продължава с привеждането на всички чрез Дух Свети към Христа Изкупителя, въплътилия се Син Божи, и ще се завърши с привеждането на всички чрез Сина към Бог Отец, Комуто Син и ще предаде Своето царство. Ние живеем в царството предимно на Дух Свети или в периода, в който Дух Свети привежда към Христа и чрез Христа към Бог Отец“[3].

Целта на изследването е, в подкрепа на тезата, че човечеството се намира в епоха, в която става завръщане на душата към Бога, което се състои в свързването на душата с духа, или по друг начин още казано – на действието на Светия Дух в нея, на раждането и изобразяването на Христос в човека, а оттам и свързването му с Отец, което е еквивалентно на пребиваването на Света Троица в него, защото където е едното Лице, там са и другите, тъй като те са неразделно и неразривно свързани, да се приведат сведения, които авторът открива, че се съдържат както в буквален, така и в преносен смисъл, а също и като символи в книгите на Новия Завет, в съчиненията на някои църковни писатели, животоописания на светци и пояснения от тълкуватели на Свещеното Писание на Новия Завет.

1.Стихове от Свещеното Писание на Новия Завет в буквален смисъл:

а) Светият Дух упътва вярващите в истината (Матей 10:20; Иоан 14:16 17, 26; 16:13; Деяния на светите апостоли 2:17-18; 1 Коринтяни 2:10-16; 2 Коринтяни 13:13);

б) Отец, разкрива мислите Си на вярващите (Иоан 6:45; 1 Иоан 2:20, 27; Филипяни 3:15; Ефесяни 1:17-19; 1 Солуняни 4:9; Евреи 8:10-11; парал. Евреи 10:16);

в) Христовият Дух се открива на вярващите, поучава ги, утвърждава ги и действа вътре в тях (Матей 28:20; Иоан 6:56-57; 14:19-21; 15:4-5, 7, 9-11; 1 Петра 1:11; Римляни 8:9-10; 1 Коринтяни 1:7-8; 2:16; 2 Коринтяни 13:3, 5; Галатяни 2:20; 4:6, 19; 1 Солуняни 2:13; 2 Солуняни 2:17; Ефесяни 1:17-18; 3:17-20; 4:21; Филипяни 1:19; 2:5; Колосяни 1:27, 29; 3:16; Евреи 9:28; Откровение 3:20);

г) Света Троица се разкрива в човека (Иоан 14:20, 23; 2 Коринтяти 13:13);

д) Бог пребъдва в човека (1 Иоан 2:23; 3:24; 4:12, 15; Римляни 8:11; Откровение 21:3). В изложените стихове се говори за откриването, действието и пребиваването на Бога с Неговите три Лица в човека. Предвид целта на настоящото изследване, свързана с „раждането на Христос“ в него, ще се изложат подробно само тези от тях, в които най-ясно се говори за „раждане“, „пребъдване“ и „изобразяването“ на Христос в човека.

В тази връзка се установява, че докато в Евангелие според Матей се споменава по-общо, че Иисус Христос ще пребивава сред хората: „защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Матей 18:20), „и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Матей 28:20), то в Евангелие според Иоан, както и в посланията на светите апостоли, и най-вече тези на св. апостол Павел, се говори за Христос – вътре в човека. От автора се констатира, че най-често срещаната терминология, която апостолът употребява за предаването на посочения смисъл е „раждане“, „изобразяване“ и „живеене“ на Христос във вярващите: „А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!“ (Галатяни 4:6); „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Галатяни 4:19); „И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Галатяни 2:20); „В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас“ (Иоан 14:20); „Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо“ (Иоан 15:5); „Като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава“ (1 Петра 1:11); „Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда“ (Римляни 8:9-10); „Вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас… Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни“ (2 Коринтяни 13:3,5); „Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви“ (Ефесяни 3:17); „Тайната, скрита от векове и родове, а сега открита на светиите Му, на които Бог пожела да покаже, какво богатство на слава има за езичниците в тази тайна, именно, че Христос, упованието на славата, е във вас“ (Колосяни 1:26-27). В същия контекст трябва да се спомене и много често използвания израз от св. апостол Павел в неговите послания „в Христос“ (ἐν Χριστῷ, Римляни 3:24)[4] (общо около 82 пъти)[5], което той отнася както по отношение на себе си, така и на всеки вярващ в Господа християнин, който трябва да бъде „в Христос“ и „един дух с Него“ (τῷ κυρίῳ ἓν πνεῦμά ἐστιν, 1 Коринтяни 6:17)[6]. Това твърдение се потвърждава и от формулата, която той употребява „Христос в мене“ (ἐν ἐμοὶ Χριστός, Галатяни 2:20[7]).

2.Авторът на изследването излага твърдението, че духовното раждане на Христос в човека стои във връзка и с някои от наставленията на светите апостоли в техните послания към вярващите, че те трябва да проявяват качествата и характеристиките на Христос:

а) да имат „ум Христов“ (1 Коринтяни 2:16);

б) да имат мислите на Христос (Филипяни 2:5);

в) да очистват себе си, както Той е чист (1 Иоан 3:3);

г) да вършат правда и са праведни, както Той е праведен (1 Иоан 3:7);

д)да обичат ближните си с любовта на Иисус Христос (Филипяни 1:8; Ефесяни 3:19); е) да постъпват така, както Христос е постъпвал (1 Иоан 2: 6). От изложеното става видно, че който има Христос в себе си, той изявява Неговия ум, любов, качества и дела. Най-ясно зависимостта между пребъдването на Христос в човека и неговите външни прояви се вижда в последния от цитираните стихове: „Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал“ (1 Иоан 2:6).

3.Библейски препратки в символичен смисъл – авторът на изследването излага твърдението, че св. Богородица, освен в исторически смисъл, че е родила Божия Син – Иисус Христос, също така с нейните лични духовно-нравствени качества, преди всичко – чистота, както и пълно доброволно подчинение на Божията воля (Лука 1:38), представлява същевременно символ на „новия човек“, в който след постигането на същите характеристики – духовно-нравствена чистота (заедно с всички добродетели) и поставянето на Божията воля пред собствената воля, в него духовно ще се роди и изобрази Христос.

Символ за това според автора на изследването се явява още образа на жената, която е облечена в слънце от книга Откровение на св. Иоан Богослов, за която се описва, че „вика от родилни болки“ и „се мъчи да роди“ (Откровение 12:1-2). В своето тълкуване св. Андрей Кесарийски обяснява, че жената, която се готви „да роди“ не е Св. Богородица, предвид късната датировка на книга Откровение (95 година), а Църквата [8]. Но трябва да се отбележи, че Църквата представлява съвкупността, събранието от вярващите хора, и в нея не може да се случи нещо, което не се случва в тях. Обяснението на св. Андрей Кесарийски за „жената в родилни болки“ трябва да се отнася до хората през новозаветната епоха, което се потвърждава и в самия текст от тълкувателя: „Жената облечена в слънце, е Църквата…Тя изпитва болка, като преражда душевните в духовни и като ги преобразява по вид и образ – по подобие на Христа[9]“. „Така във всеки от нас духовно се ражда Христос… така че всеки, съединил се с Христос, да стане Христос[10]“. От посочения цитат става ясно, че св. Андрей Кесарийски говори също за разлика между душевните и духовни вярващи според степента на постигнатото единение с Христос.

4.Някои светци се обозначават според Преданието на Църквата като „богоносци“ – например св. Игнатий Богоносец (I-II век). В Римокатолическата църква св. Антон от Падуа (XII-XIII век) се изобразява с Христос като Младенец върху гърдите му. Наличните сведения потвърждават, че произхода на прозвището на св. Игнатий е свързано с негова лична духовна опитност и преживяване с Христос: „Той се самоназовава ‘Богоносец’, защото е изживявал по изключителен начин своето реално общение с Христос и имал ясно съзнание за това“[11]. От животоописанието на св. Антон от Падуа се констатира, че той се изобразява в християнското изкуство с Христос като Младенец на гърдите му поради обстоятелството, че съществуват сведения, според които той приживе е съзерцавал Христовата слава, както и е виждан по време на земния му живот от друг човек във видение да държи в ръцете си Младенеца Иисус обграден от ярко струяща светлина[12].

5.Сведения от тълкуватели на Свещеното Писание на Новия Завет. Блажени Теофилакт нарича в коментара си към 2 Петра 3:1-2 някои вярващи „богоносци[13]“. Във връзка с Христовото пришествие, за което се загатва на друго място в същото послание, той обяснява, че Христос ще се яви като „зорница, която ще изгрее в човешките сърца“ (2 Петра 1:19): „И така, когато – казва – настъпи ден, тоест явяването на събитията, тогава в сърцата ви ще изгрее зорницата, тоест Христовото пришествие, предвъзвестено от пророците, и като истинска светлина ще освети сърцата ви“[14]. Авторът на изследването обръща внимание, че в споменатия стих от Второ съборно послание на св. апостол Петър, пришествието на Христос се представя по различен начин – то ще стане вътре в човека, за разлика от други места в Новия Завет, където Христос се описва като идващ на облаци (срв. Матей 24:30; 26:64; Марк 13:26; Откровение 1:7).

6.Христос обяснява в Евангелието, че когато вярващите правят добро на най-малките, слабите и нуждаещите се, те го правят все едно на Него, с което загатва, че Той е във всички и се проявява чрез всички: „Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Матей 25:34-40).

7.В Свещеното Писание на Новия Завет се говори за Христос и вярващите също в друг контекст, че Той се проявява в тях, когато те вършат добро, тъй като вярващите са членове на Неговото тяло, а Той е Главата. Последното се потвърждава от тълкуванието на блажeни Теофилакт върху посланието на св. апостол Павел до ефесяни, където се говори за Христос като Глава на Църквата, а тя – като Негово тяло, „пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко“ (Ефесяни 1:23): „Защото Христос като че се изпълня и става завършен във всички членове в лицето на всички вярващи: изпълня се сякаш с ръка в лицето на милостивия и помагащия на слабите, изпълня се сякаш с нозе в лицето на пътешестващия заради проповедта и грижата за своите братя, и с друг член – в друг вярващ. И по такъв начин се изпълня с всички членове чрез всички вярващи, тоест чрез посредничеството на всички, когато един оказва една, а друг – друга услуга. Защото нашият глава Христос става съвършен, тоест получава съвършено тяло тогава, когато ние сме съединени и тясно свързани всички заедно“[15].

8.В изследването се излага още твърдението, че раждането на Христос в човека е свързана пряко и със следните стихове: 1 Коринтяни 15:28; Деяния на светите апостоли 17:28; Колосяни 3:11, в които също се говори за пребъдването на Бога в човека и за съединяването на човечеството с Христос, но вече цялостно, пълно и завършено, което ще се осъществи тогава, когато всичко Му бъде подчинено. Под „подчиняване всичко на Сина“, тълкувателите разбират пълното отстраняване на греха, злото и страстите от човека: „Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички“ (1 Коринтяни 15:28); „Защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деяния на светите апостоли 17:28), както и „дето няма ни елин, ни иудеин, ни обрязване, ни необрязване, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободник, а всичко и във всичко е Христос“ (Колосяни 3:11). В своето тълкуване върху 1 Коринтяни 15:28 св. Теофан Затворник посочва, че в настоящия период от време се осъществява по такъв неизразим начин обединението, което се състои в действие, в ход, като в Христос човечеството се съединява отново с Божественото ипостасно, както е невъзможно то да бъде обединено в някой друг. Всички са събрани отново по Негов образ и това показва как това събиране е предопределено да бъде. Същият тълкувател допълва, че Господ като Глава на цялото тяло на тези, които се спасяват, ще проникне в тях и те ще се съединят с Него, и чрез съчетанието си с Него, човечество ще се докосне до Божественото по-близо, по-живо и по-съществено. Това ще стане, когато у хората престане покварата и в тях няма повече място за страстите, когато страстите бъдат окончателно отстранени от тях, и когато хората няма да имат повече склонност към зло и извършването на никакъв грях. Тогава Бог ще бъде накрая всичко у всички[16]. Блажени Теофилакт разяснява по подобен начин, че когато хората изоставят греха, злото и страстите, тогава Синът ще е покорил всичко, и когато стане това, всички ще бъдат богоподобни и ще вместяват в себе си Бога и само Него, защото Бог ще бъде всичко за тях: и храна, и питие, и облекло, и помисъл, и подбуда[17]. Св. Григорий Богослов  допълва, че сега според движенията и страстите в хората, те или нямат Бога в себе си или частично Го имат, но когато станат напълно богоподобни, те ще вместяват в себе си всецялостно Бога и Неговия Син. Според споменатия тълкувател това е съвършенството, към което всички се стремят, и за което св. апостол Павел загатва в стиха, в който ясно се отрежда мястото на Христос в човека: „Дето няма ни елин, ни иудеин, ни обрязване, ни необрязване, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободник, а всичко и във всичко е Христос“ (Колосяни 3:11)[18]. Св. Ефрем Сирин подчертава, че „да бъде Бог всичко у всички“ (1 Коринтяни 15:28) означава „Бог да бъде между всички, както Той Сам е, и мястото на всичко, защото сега Той обитава тайно и в онези, които не желаят, но в крайна сметка ще бъде във всеки вече и ясно: в Него праведните ще светят като слънце (Матей 13:43) или дори по-силно от слънцето, доколкото човешката природа ще може да възприеме[19].

От цитираните новозаветни стихове и сведения в настоящето изследване се извежда заключението, че раждането на Христос в човека, както и изявата Му във и чрез човека, е цел, смисъл и задача на живота на всеки един вярващ, който се преобразява по вид и образ – по подобие на Христа. „Обличането в Христос“, „раждането на Христос“ и ставането на човека от „плътски“ и „душен“ чрез единението с Духа в „духовен, „изобразяването“ и „пребиваването на Христос“ във вярващия не се обуславят  от националност,  пол или социално положение, както пише св. апостол Павел в своето послание до галатяните (3:27-29), и както също Самият Христос не прави разлика между вярващите според Евангелието, тъй като нравствените изисквания, които Той дава се отнасят в еднаква степен до всички, а зависи изцяло от прилагането на Христовото учение на дело и изпълняването на Божията воля (Матей 7:21-24). От това следва, че осъществяването на връзката с Христос и раждането на Христос в човека до степен на „вече не аз живея, а Христос в мене“ (Галатяни 2:20) зависи от придобитите чистота, духовно-нравствени качества, ценности, добродетели на душата и готовността на човека да служи на Бога като служи на другите. Това се вижда най-ясно от стиха в Първо съборно послание на св. Иоан Богослов, където се посочва, че от спазването на Христовите заповеди на дело зависи пребъдването на човека в Бога и на Бога в него: „И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той – в него“ (1 Иоан 3:24)[20].

Всичко изложено води до необходимостта от преосмисляне на живата и действена връзка, която трябва да съществува между душата на всеки вярващ с Христос, което изисква постоянна отговорност и будност на съзнанието, че по всяко време и на всяко място – „тук“ и „сега“, във всички случаи на живота, във и чрез всички хора, включително най-малките, слабите и нуждаещите се, може да действа и се проявява Христос като Глава на Неговото тяло, Чиито членове са те. От изложеното в настоящето изследване се заключава още, че раждането на Христос в човека, както и трайното съчетаване, и единение на душата с Него, се намират в тясна връзка с проявата на Неговите качества от човека – от все по-голямото му уподобяване с Христос чрез изпълняване учението Му на дело, за което говорят светите апостоли в техните послания. Когато човечеството достигне до съзнанието, че всички са едно цяло, и че в действието и поведението на всяка една част към другите, се проявява Бог, тъй като служенето на Бога се изразява в служенето на ближните), тогава ще се реализира казаното от св. Иоан Богослов, в предпоследната глава на книга Откровение, че Бог ще живее сред хората, те ще бъдат Негов народ, и Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог (Откровение 21:3).

Използвана литература

Библия. Сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. Изд. Св. Синод на Българската църква. София, 1992, http://www.pravoslavieto.com/bible/(20.11.2021).

Блажени Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Св. Гора, Атон, 2008.

Блажени Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на свети апостол Павел. Ч. 1. Видин, 2015.

Гамбосо, Вергилио. Св. Антон от Падуа – чудотворец. Живот и набожност. Изд. Францисканци Конвентуалци заедно със Светилище на св. Антон от Падуа. Плевен, 2007.

Дюлгеров, Димитър, Цоневски, Илия (съставители). Православно догматическо богословие. С., 1997.

Епископ Михаил (Лузин). Толкования священного Писания. Толкования на 1 Иоан 3:24,http://bible.optina.ru/new:1in:03:24 (13.12.2021).

Лопухин, А. П. Толкования священного Писания. Толкования на Гал. 5:16, https://bible.optina.ru/new:gal:05:16 (20.11.2021).

Св. Андрей, архиепископ Кесарийски. Тълкувание на Апокалипсиса. Св. Гора, Атон, 2010.

Св. Григорий Богослов. Толкования священного Писания. Толкования на 1 Кор. 15:28,http://bible.optina.ru/new:1kor:15:28 (14.11.2021).

Св. Ефрем Сирин. Толкования священного Писания. Толкования на 1 Кор. 15:28, http://bible.optina.ru/new:1kor:15:28. (14.11.2021).

Св. Феофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на 1 Кор. 15:28, http://bible.optina.ru/new:1kor:15:28. (14.11.2021).

Свт. Феофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на Гал. 5:16, https://bible.optina.ru/new:gal:05:16. (20.11.2021).

Христова, Анула. Житие на св. Игнатий Богоносец (20 декември), https://bg-patriarshia.bg/saint-ignatius (11.11.2021).

Nestle-Aland. Novum Testamentum Graece. 28, rev. Auflage. Deutsche Bibelgesellschaft. Stuttgart, 2012.

__________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 3 (9) нова серия 2021, с. 160-169, Пловдивско университетско издателство Паисий Хилендарски. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Лопухин, А. П. Толкования священного Писания. Толкования на Гал. 5:16, https://bible.optina.ru/ new:gal:05:16 (20.11.2021).

[2]. Свт. Феофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на Гал. 5:16, https://bible.optina.ru/new:gal:05:16 (20.11.2021).

[3]. Дюлгеров, Димитър, Цоневски, Илия (съставители). Православно догматическо богословие. С., 1997, с. 136.

[4]. Nestle-Aland. Novum Testamentum Graece. 28, rev. Auflage. Deutsche Bibelgesellschaft. Stuttgart, 2012, р. 487. Посочва се първото място, на което се среща споменатия израз в посланията на св. апостол Павел. Бел. авт.

[5]. Изброяването на израза в Павловите послания е извършено от автора на изследването по Синодалното издание на Свещеното Писание на Стария и Новия Завет: Вж. Библия. Сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. Издава Св. Синод на Българската църква. София, 1992, http://www.pravoslavieto.com/bible/ (20.11.2021).

[6]. Nestle-Aland. Novum Testamentum Graece, op. cit., р. 528.

[7]. Ibid, р. 581.

[8]. Св. Андрей, архиепископ Кесарийски. Тълкувание на Апокалипсиса. Св. Гора, Атон, 2010, с. 98.

[9]. Св. Андрей, архиепископ Кесарийски. Тълкувание на Апокалипсиса, с. 98.

[10]. Пак там, с. 99.

[11]. Христова, Анула. Житие на св. Игнатий Богоносец (20 декември), https://bg-patriarshia.bg/saint-ignatius (11.11.2021).

[12]. Гамбосо, Вергилио. Св. Антон от Падуа – чудотворец. Живот и набожност. Изд. Францисканци  Конвентуалци заедно със Светилище на св. Антон от Падуа. Плевен, 2007, с. 18.

[13]. Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Св. Гора, Атон, 2008, с. 380.

[14]. Пак там, с. 366.

[15]. Блажeни Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на свети апостол Павел. Ч. 1. Видин, 2015, с. 547.

[16]. Св. Феофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на 1 Кор. 15:28, http://bible.optina.ru/new:1kor:15:28 (14.11.2021).

[17]. Блаж. Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на свети апостол Павел. Ч. 1, , с. 331.

[18]. Св. Григорий Богослов. Толкования священного Писания. Толкования на 1 Кор. 15:28, http://bible.optina.ru/new:1kor:15:28 (14.11.2021).

[19]. Св. Ефрем Сирин. Толкования священного Писания. Толкования на 1 Кор. 15:28, http://bible.optina.ru/new:1kor:15:28 (14.11.2021).

[20]. В посочения стих под „Него“ се има предвид Св. Троица. Срв. Еп. Михаил (Лузин). Толкования священного Писания. Толкования на 1 Иоан. 3:24, http://bible.optina.ru/new:1in:03:24(13.12.2021).

Изображения: Господ Иисус Христос, св. апостол Павел, Пресвета Дева Мария и бебето Иисус, предателят Юда целува Иисус и Господ Иисус Христос. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bgs

Следването на Христос…*

Публикувано на от Dragan Bachev

Ева Ковачева

„…докле се изобрази във вас
Христос“ (Галатяни 4:19)

Abstract:

This research considers Apostle Paul’s personality in connection to its close mystical relation and bond with Christ. From this consideration, the thesis is offered: through his personality, the Apostle gives Christians an example and a pattern by urging them to achieve the same perfection in their lives, that is, bonding of soul with Christ and becoming one whole with Him.

***

Изследванията върху Иисус Христос са многобройни,както в исторически и нравствен аспект, така и във връзка с пророчествата за Него, изложени в старозаветните книги и тяхното изпълнение според новозаветните. Въпреки това се установява, че разбирането на много християни за Него се свежда само до вярата в Него като Господ, до почитта и външното поклонение. Мнозина смятат, че Той се намира някъде извън и далеч тях, че те ще Го видят и бъдат заедно с Него в един друг от този свят в неизвестното бъдеще или края на времената.

Настоящето кратко изследване е в областта на Свещеното Писание на Новия Завет и има конкретна цел: да се докаже, че според новозаветните книги – истината за Иисус Христос е различна; акцентът в тях е положен върху това, че Иисус Христос е дошъл на земята, за да даде пример и образец със Себе Си на вярващите за следване – какви те трябва да бъдат по подобие на Отца си[1],  как да възобновят връзката на душите си с Него, което се постига тук и сега вътре в тях самите, и как да живеят като синове и дъщери Божии. За постигането на тази цел се излагат новозаветни стихове, които подкрепят тезата на автора. Тя се свежда до това, че вярващите се призовават в живота си на земята да се уподобяват и приличат на Иисус Христос във всичко (в буквален и преносен смисъл): в мислите, чувствата, думите и делата, което стои в пряка връзка с постигането едновременно на тясно мистично единение на душите им с Бога (и Христос)[2] вътре в тях, Който е Източникът на светлината, любовта, живота и възкресението.

От всички съставители на книги в Новия Завет, св. апостол Павел употребява най-често израза „в Христос[3]“ (общо около седемдесет и пет пъти)[4], който отнася както към себе си, така и към вярващите които трябва да бъдат „в Христос“ и „един дух с Него“ (1 Коринтяни 6:17). Други съвременни новозаветни изследователи, потвърждават тезата, според която Павловата формула „в Христос“ (ἐν Χριστῷ) има отношение към християнската мистика[5] и говори за особено силната и тясна връзка на св. апостол Павел с Него[6], което става ясно и от израза, който той употребява „Христос в мене“ (ἐν ἐμοὶ Χριστός, Галатяни 2:20)[7].

От многобройната употреба на израза „в  Христос“ в Павловите послания се установява, че както св. апостол Иоан (според когото Света Троица се открива вътре в човека (Иоан 14:20, 23;17:21)[8], така и св. апостол Павел набляга върху тясната мистична връзка и единение, която душата трябва да постигне с Христос, както и че Христос живее във вярващите и се проявява „в“ и „чрез тях“ според Римляни 8:9-10; 1 Коринтяни 1:7- 8; 2:16; 2 Коринтяни 13:3, 5; 1 Солуняни 2:13; 4:9; 2 Солуняни 2:17; Галатяни 4:19; Ефесяни 1:17-18; 3:17-20; 4:21; Филипяни 1:19; 2:5; 3:15; Колосяни 1:27, 29; 3:16; Евреи 9:28; срв. Иоан 6:56-57; 14:20-21, 23; 15:4-5, 7, 9-11. Авторът на изследването констатира още,че апостол Павел, заедно със светите апостоли Иоан и Иуда, различават в техните послания три степени в духовното развитие на вярващите: на „плътския“, „душевен“ и „духовен“ човек σαρκ ίνοις, ψυχικοί и πνευματικο ῖς[9] въз основа на 1 Коринтяни 2:14-3:4; 15:44-46; Галатяни 6:1; Иуда 1:19; срв. 1 Иоан 2:20,27;3:9;5:18, както и на някои библейски коментари върху съответните стихове[10]. В своите послания апостолът излага твърдението, че в християните трябва да обитава „Духът на Христос“ (Римляни 8:9-10), че те трябва да имат Неговия ум (1 Коринтяни 2:16), Неговия живот (Галатяни 2:20) и Неговите дела (Иоан 14:12). Тези твърдения се отнасят до третата най-висша степен: тази на „съвършените“ (1 Коринтяни 2:6; Филипяни 3:15; Евреи 5:14; 6:1-6) или „духовни“ (1 Коринтяни 3:1; Галатяни 6:1) християни, към които могат да бъдат причислени и стиховете 1 Иоан 2:20, 27; 3:9; 5:18 [11].  Тъй като тази степен на единение и връзка с Христос е имал самият апостол Павел, което става видно от цитираните стихове от неговите Послания в изследването, се излага още становището, че за това той говори толкова често за важността на нейното постигане и от всички вярващи.

От изказванията на апостол Павел и други апостоли, както и от думите на Иисус Христос според Евангелията, се очертават следните главни направления, които характеризират проявите, живота, и делата на човека, чиято душа се е съчетала с Христос и е постигнала единение с Него, както и качествата, които вярващият трябва да притежава по подобие на Христовите:

1)„Духът на Христос“ живее в него: „Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда“ (Римляни 8:9-10); „Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни“ (2 Коринтяни 13:5); „А всичко и във всичко е Христос“ (Колосяни 3:11); „И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Галатяни 2:20);

2)Силата на Христос действа в него: „За да се всели в мене силата Христова“ (2 Коринтяни 12:9); „Вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас“ (2 Коринтяни 13:3); „За това се и трудя и подвизавам по Неговата сила, която мощно действува в мене“ (Колосяни 1:29);

3)Оживотворяването на тялото на човека се осъществява чрез Духа Божий, Който действа в него; тялото му ще стане подобно на Христовото: „Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух“ (Римляни 8:11); „Както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт. Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Филипяни 1:20-21); „… Очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко“ (Филипяни 3:20-21);

4)да има „ум Христов“ – „А ние имаме ум Христов“ (1 Коринтяни 2:16);

5)да има мислите на Христос – „Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос“ (Филипяни 2:5);

6)Самият Христос според Евангелие от Иоан, казва, че вярващите в Него трябва да имат и Неговите дела: „Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши“ (Иоан 14:12).

7)Христос се вселява в сърцето на човека чрез вярата: „И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви“ (Ефесяни 3:17);

8)Бог разкрива на вярващия истините Му вътре в него: „По истината Христова, що е в мене“ (2 Коринтяни 11:10); „И в Него сте се научили (както е истината в Иисуса)“ (Ефесяни 4:21); „Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие“ (Филипяни 3:15);

9)Животът му се ръководи от Божия Дух, от Христос, Който живее и се проявява в и чрез духа на човека, а не от желанията на личността (егото) и на плътта. Тъй като човекът има тяло, душа и дух, вярващият трябва съзнателно да постави тялото и душата под ръководството  на духа:„Чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:19-20); „Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Филипяни 1:21); „защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото“ (Филипяни 2:21); „Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?“ (Галатяни 3:3); „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Галатяни 4:19), „Живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта (Галатяни 5:16); „Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите“ (Галатяни 5:24); „Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух“ (Галатяни 6:18);

10)Християнинът трябва да обича ближните си с любовта на Иисус Христос: „И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви… и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия“ (Ефесяни 3:17-19); „Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова“ (Филипяни 1:8); „Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Римляни 5:5);

11)Вярващият се спасява чрез съдействието на Духа Иисус Христов: „Защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов“ (Филипяни 1:19);

12)Принадлежността към Бога не се обозначава чрез външни символи, знаци и предмети, а е вътре в сърцето; истинското служенето на Бога е в духа, и то се изразява във вършене на дела според Христовото учение; християнинът трябва да се уповава на Бога, а не да разчита на своите човешки сили и възможности: „Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца… Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“ (Иоан 4:20-24); „Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: „небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?“ (Деяния на светите апостоли 7:48-50); „Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко“ (Деяния на светите апостоли 17:24-25); „Защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме“ (Филипяни 3:3);

13)Християнинът трябва да познава Господа и силата на възкресението Му, да участва в страданията Му, да се подвизава за Него, да се уподобява на Него в смъртта Му и да постигне също като Него възкресение: „Защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него, като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене“ (Филипяни 1:29-30); „За да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му“ (Филипяни 3:10);

14)Християнинът извършва всичко чрез силата на Христос: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Филипяни 4:13);

15)Вярващият трябва да върши не своята, а Божията воля – Самият Иисус Христос дава със Себе Си пример за подчиняването на Своята на Божията воля когато се моли на Отца Си: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“ (Лука 22:42); „И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Галатяни 2:20);

16)Вярващият е един дух с Христос: „А  който се съединява с Господа, един дух е с Него“ (1 Коринтяни 6:17);

Прочетете още „Следването на Христос…*“ →

За Поп-Ненчовия превод на Евангелието*

Публикувано на от Dragan Bachev

Иван Желев Димитров

Abstract

В средата на 19-ти век необходимостта от превод на говорим български език на библейските текстове, които се четат по време на богослуженията се усеща доста остро. Извършените и отпечатани дотогава преводи на библейски текстове под ръководството на протестантските мисионери по българските земи не са били широко разпространени и освен това били неудобни за използване в религиозни служби. На българските свещеници им трябвало поне един апракос, написан на български език вместо вече неразбираемия църковнославянски. Ето защо свещеник Ненчо Несторов от град Севлиево по своя инициатива се заема с превод на апракосите на новобългарски език. Неговият превод съдържа стотици текстове, извадка от Четириевангелието за четене през всички дни на годината. Освен това свещеник Ненчо Несторов успява да отпечата своя труд, като сам се грижи за разпространението му.

***

Преводът на Евангелието (изборно евангелие, апракос[1]) на говорим българ­ски език е основното книжовно дело на свещеник Ненчо Несторов, един от народните будители от Севлиево.

Неговите родители са от севлиевското село Млечево, но скоро след бра­ка си се преселват в Севлиево да търсят препитание и там, в града, се ражда най-големият син на семейството – Ненчо. Според някои изследователи той е роден около 1820 година, но краеведът професор Харалан Вълчанов (Вълчанов 1942: 99-100; Стоянов 1987: 266) посочва точна дата на раждане – 12 ноем­ври 1824 година.

Любознателен от малък, Ненчо Несторов учи в килийното училище при градската църква „Свети пророк Илия“ и с лекота усвоява четенето, писането и църковното пеене. През 1846-1847 година се сближава с възрожден­ския деец Петко Рачов Славейков, по това време учител в Хаджистояновото училище[2] в Севлиево, който го насърчава да продължи образованието си. Няма сведения къде още е учил, но през 1848 година по препоръка на Славейков е назначен за учител в село Вълчитрън, Плевенско. Като добре образован за времето си млад мъж, Ненчо скоро е поканен да стане свещеник. На 13 юли 1852 година Търновският митрополит Неофит (Византийски)[3] го ръкополага за свещеник на село Българене, Плевенско. През 1857 година е назначен за свещеник в севлиевската църква „Св. Илия“. В Севлиево наред с другите си дейности той прави и превода на Евангелието от църковнославянски на български. След Освобождението със свои средства доставя от Виена първата печат­ница в Севлиево и печата книги за просветата на народа. Името на Ненчо Несторов е често срещано и в списъците на спомоществователи на издава­ни по това време български книги.

Авторът Иван Желев Димитров

Поп Ненчо Несторов е един от първите жители на възрожденско Сев­лиево, който осъзнава огромното значение на печатното на говоримия бъл­гарски език слово. Макар борбата за народна просвета да има за лозунг „богослужение на български език“ с цел да се изостави напълно непо­нятният гръцки език на църковните текстове, тази борба на първо време всъщност трябва да мине през компромиса на църковнославянския език. Защото църковните богослужебни книги, почти всички доставяни от Ру­сия, са на църковнославянски, но той е трудноразбираем дори за грамот­ните българи. Затова свещеник Ненчо по свой почин се заема да преведе на новобългарски език Изборното евангелие, което съдържа стотици тексто­ве, откъси от четирите евангелия (от Матей, Марк, Лука и Иоан), четени по време на богослужение всеки ден през годината. В осъществяване на замисъла си да преведе на новобългарски език светото Евангелие свещеник Ненчо Несторов работи упорито десет години, като при превода се ползва от опита на по-младия си колега в учителството и в свещенството иконом Марин Софрониев[4].

В началото на 60-те години на 19-ти век, когато необходимостта от бого­служение на съвременен български език се усеща особено остро, свещеник Ненчо Несторов е готов с превода и скоро красиво оформеното Евангелие се отпечатва. То се печата в откритата по това време правителствена пе­чатница в град Русе, центъра на Дунавския вилает. Печатницата е създа­дена основно за задоволяване на административните нужди на османската власт и за издаване на вилаетския вестник, но скоро там започват да печатат и книги на български език. Едно от първите издания е светото Евангелие, преведено от свещеник Ненчо Несторов, гордо прибавил към името си „Севлиовец“ (Миленова 2020). Сам поп Ненчо в разгара на църковната борба, пътувайки на кон, често придружаван от по-малкия си брат, разпространява преведеното свето Евангелие по българските земи. Поради големия инте­рес се налага отпечатването на второ допълнено издание. Приблизително по същото време Ненчо Несторов отпечатва и текста на „Проскомидия на Светата литургия“, в която на български език се дават указания на свеще­ниците как да отслужват литургията.

И след Освобождението Севлиево не остава встрани от жаждата на българите да се учат, да се образоват, да се просвещават, да се запозна­ват със света и достиженията на науката. Все повече започва да се чув­ства нуждата от разнообразни и достъпни печатни издания. През 1886 година свещеник Ненчо Несторов вече обмисля да отвори собствена печатница, основно за отпечатване на църковна, но и на светска книжнина. Идеята му е благословена от тогавашния търновски митрополит Климент (въз­рожденския писател Васил Друмев). За новата печатница, намираща се до читалището, поп Ненчо доставя от Виена през 1887 година модерна печа­тарска машина. Наема и двама опитни работници. За жалост печатница­та не му носи достатъчна печалба и той не успява да изплаща заема, взет за устройването ѝ.

Междувременно му се налага да замине за Цариград да се лекува, след като е бил ухапан от куче. На връщане се среща в Пловдив с известния издател Христо Г. Данов. От него научава, че по време на отсъствието му неговият зет Сава х. Иванов, като поръчител на заема, е продал печатница­та. Свещеник Ненчо Несторов трудно приема загубата на печатницата и на 16 декември 1890 година почива. Погребан е при олтара на старата църква „Свети пророк Илия“ в Севлиево.

Израснал и възпитан в родолюбива среда край възрожденски будители като хаджи Стоян Николов, Петко Рачов Славейков (1827-1895 година, учителствал в града), севлиевския учител и свещеник Марин Софрониев, Ненчо Несторов се вдъхновява да им подражава в просветното дело.

Авторът Иван Желев Димитров

Самият превод на Изборното евангелие е забележително постижение. Авторът не посочва кое издание на църковнославянския текст на Избор­ното евангелие е използвал, но е вероятно това да е изданието в Москва от 1848 година. При това свещеник Несторов не прибягва към вече съществуващите и отпечатани преводи на Четириевангелието от Петър Сапунов (1828 и 1832 година в Букурещ) и на Новия Завет от иеромонах Неофит Рилски, претър­пял (в годините 1840-1859) седем издания и широко достъпен благодаре­ние на добрата разпространителска мрежа на протестантските мисионери, инициирали и публикували превода.

Публикуваното на говоримия български език Изборно евангелие „естествено“ предизвиква противодействие на Цариградската патриар­шия[5]. Патриарх Григорий VI на 19 юли 1866 година разпраща Окръжно писмо, с което обявява, че Евангелието е неприемливо, тъй като е написано на „вулгарен език“, и се забранява разпространението му. Българите обаче не се съобразяват с патриаршеското решение и Евангелието продължава да се разпространява широко сред народа (Стоянов 1967: 126-127).

Заглавието на книгата е: „Божественното и Священно Евангелие на Господа нашего Иисуса Христа/По чина на Евангелистите преведено на българския язик и распорядено за през сичката година в най-удобен чин, според типическите означения на святата православна наша църква издава ся на свят сега първо с трудолюбието и иждивението на священника Ненча Несторов Севлиовец. Русчук. В Печатницата на Дунавската Област. 1865“. На гърба на титулната страница е записано: „Напечята ся с удобрението и дозволението на Славния Виляет“.

Следва предисловието от автора, в което четем:

„Предисловие

Боголюбиви Християне!

Като виждах че мнозина от священниците желаят да четат на божественната Литургия Священното Евангелие пред народа по матерния ни Българский язик, за да може да разбере секи Евангелието, което ся чете на Божественната Литургия, и понеже нямами редовно Евангелие[6] на Българский язик, и повечето от нашите Священници като не знаят Славянския язик, за да исчетат Евангелието на Български в църквата пред народа принуждаватся да търсят, което Евангелие искат, в Българското Евангелие, което има отпечятано в малак Формат[7]. И тъй големи мъчнотии и трудове опитват, аз като виждах в моите братия тия трудности, наехся с недостоинството си да ги освободя от тия мачнотии и безпорядоци. И повдигнат от голяма ревност започнах една такава голяма работа.

Авторът Иван Желев Димитров

И тъй преведох настоящето Священно Евангелие, от Славянския на чисто Български язик, положих труд, и го разсположих наред тъй, щото един Священник, като начне от въскръсение ще чете наред и ще обръща само за сяка неделя на ред и утренните Евангелия, и те наред за сяка неделя. Тъй и за секи праздник, и за секи Святия на секи ден, и тъй особно наред. Прибавих на края и 35 таблици от Мануила Глизония, и преложих[8] ги на Български, по които ще ся управят Священниците с чуден начин за намирвание на сяка неделя Евангелията утренни и Литургиални много потребни. След тридесят и петата таблица прибавих и друга таблица, която съдържава обращанието на годините, и начина, от 1865-та година, до 2080-та година с назначението на Пасхата за сяка година, и която ще тряба на Священниците за да намират за сяка година Пасхата.

Покорно ся моля на сичките си единородни братия Священници, които служят на святата христова църква, ако би негде да срещнат някоя погреш­ка, да мя искренно опростят: като си наумят, че никой человек няма кой да не съгреши; и още жарко им ся моля да мя споменуват в богоугодните си молитви и благословения, амин. Смиренний Священник Ненчо Несторов, Севлиовец“.

Страниците са означени с арабски цифри, като заглавната страница, тези на предисловието и илюстрациите, както и празните страници не се броят. Накрая на 44 страници, означени с римски цифри, са поместени по­редица приложения с таблици за ползването на четивата – откъси от раз­личните евангелия.

Откъсите от евангелията, наричани днес у нас в църковния език четива (на гръцки перикопи, на църковнославянски зачала), са различни по обем смислови цялости, защото водещият принцип е да се даде смислово завър­шен разказ за събитие или обособена част от беседите на Иисус Христос с неговите ученици, с юдейските първенци, с отделни личности или с множе­ство народ. Именно понеже смисловата обособеност е водещ принцип, на някои места се прескача текст, който е вмъкнат в рамките на по-пространен разказ и съответно има друг сюжет. Обикновено това се указва в изданията на Изборното евангелие преди всяко четиво.

В изданието на Евангелието в превод на свещеник Ненчо Несторов е спазен установеният още през Средновековието модел на подреждане на четивата за цялата година. Най-напред са дадени четивата за Пасхалния период. За­почва се от евангелското четиво на утринната в полунощ на Възкресение Христово[9], следва евангелието на литургията, отслужвана като продълже­ние на среднощната утринна. След това е евангелието на възкресната (на­ричаната още пасхална) вечерна и продължават четивата за Светли поне­делник, Светли вторник и така нататък до Неделята на Петдесетница, общо 7 седмици. С изключение на първото четиво от пасхалната полунощна утринна, което е от глава 28 на Евангелието от Матей, и някои други че­тива, съобразени с празнувано събитие[10] в неделите след Възкресение Хри­стово, всички останали откъси са от Евангелието от Иоан. Това е така нареченият пасхален период, в който с предимство се чете това Евангелие. Затова преди началото на периода е сложена литография с образа на св. евангелист Иоан.

Свещеник Ненчо Несторов (1824-1890)

От първата неделя след Петдесетница започва да се чете Евангелието от Матей. Преди началото на този раздел е поместено литографско изо­бражение на св. евангелист Матей. Четенето на откъсите от Матей следва идейна последователност с оглед на темата на неделята, а не се чете на­ред текстът на Евангелието. То продължава общо 17 седмици до неделята преди Кръстовден (Въздвижение на светия Кръст), като от 12-тата седмица нататък Матеевите откъси са само в събота и неделя, а в делничните дни се четат откъси от Евангелието от Марк.

Прочетете още „За Поп-Ненчовия превод на Евангелието*“ →

Значението на призива на св. апостол Петър за «познаването» на Иисус Христос от вярващите в неговото Второ съборно Послание*

Публикувано на от Dragan Bachev

Ева Ковачева

(Болгария)

Анотация

Статията е посветена на изследването смисъла и значението на призива на св. апостол Петър за «познаването» на Христос от вярващите в неговото Второ съборно Послание (2 Петр. 1:2-3, 5-8; 2:20-21;3:18).

***

За Второто съборно Послание на св. апостол Петър се констатира, че в рамките на едно и също Послание, което има обем само от три глави, призивът към вярващите за «познаването на Иисус Христос» се повтаря от апостола общо седем пъти. Честата му употреба в Посланието поставя въпроса за смисъла и значението, които св. апостол Петър влага в него, и какво този призив означава за тях. Целта на настоящето кратко изследване е да се отговори, в какво се състои «познаването на Иисус Христос» от вярващите конкретно според разглежданите стихове във Второ съборно Послание на св. апостол Петър. За постигането на тази цел се привеждат тълкувания на някои свети отци и съвременни учени изследователи върху тях, които се анализират, след което се извеждат изводи за смисъла и значението му. Тезата, която се поставя е, че чрез изявяването и прилагането на изброените от апостола в Посланието добродетели – вяра, добродетел, знание, въздържание, търпение, благочестие, братолюбие и любов (2 Петр. 1:5-8) от вярващите в живота им на дело като плодове на духовния живот, се стига до живото истинско богопознание – до «познаването на Христос». Значението на призива за «познаването на Иисус Христос» чрез съответните добродетели се намира във връзка според автора на изследването и със следните други теми, които апостолът засяга в неговото Второ съборно Послание – тези за Второто Пришествие, което ще изгрее като «зорница» в сърцата на вярващите (2 Петр. 1:19), «огнения Апокалипсис» (глава 3), появата на «новото небе» и «новата земя», на които ще обитава правда (2 Петр. 3:13) и влизането в «царството на Господа Иисуса Христа» (2 Петр. 1:11).

Стиховете във Второ съборно Послание на св. апостол Петър, в които призивът за «познаването на Иисус Христос» се съдържа, са: 1/, 2/ «благодат вам и мир да изобилства в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ. Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призовал със Своята слава и съвършенство» (2 Петр. 1:2-3)[1]; 3/ «…привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа» (2 Петр. 1:5-8); 4/, 5/, 6/ «Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото. За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед» (2 Петр. 2:20-21); 7/ «но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа…» (2 Петр. 3:18).

Епископ Михаил (Лузин) обяснява за израза «в познаване Бога и Христа Иисуса» (2 Петр. 1:2), че думата «познание» е по-силна от думата «знание» и потвърждава, че тя се среща няколко пъти в това Послание[3]. «Познание, с което често се сравнява думата знание, означава познание в дълбочина, пропито по-силно с любов, което обхваща обекта не външно или повърхностно, а дълбоко и концентрирано»[3].

За стиха «Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа» (2 Петр. 1:8), Иларий Арелатски излага становището, че ако изброените добродетели – вяра, добродетел, знание, въздържание, търпение, благочестие, братолюбие и любов (2 Петр. 5:7) ги има във вярващите (и се умножават), Бог става видим чрез тях, а когато те отсъстват, Той е невидим[7]. Епископ Михаил обяснява, че тези, които отглеждат много видове добри дела, които той сравнява с плодове на плодоносно дърво, ще стигнат до все по-дълбоко, твърдо и широко познание за Господа[4]. Св. Иоан Златоуст смята, че вярващите трябва не само да имат тези добродетели, но и да ги имат в изобилие, както и че този който ги има, ще има дръзновение в деня на Второто пришествие на Господа Иисус Христос[11]. Блажени Теофилакт свързва наличието на съответните добродетели в човека със способността му да посрещне Господа при Неговото Второ пришествие: «Притежаващият ги е извън опасност при Второто пришествие на Господа. Защото, който ги няма, с него ще последва слепота, когато Съдията дойде в слава и заблести като слънце; и дори зрението някак си да оцелее, той не ще може безвредно да гледа безмерния блясък, понеже извънмерният блясък на светлината обикновено потъмнява слабото око, гледащо към нея»[2, с. 362-363]. Освен във връзка с подготовката на вярващите за Второто пришествие на Иисус Христос, което ще ги освети като светлина според 2 Петр. 1:19, споменатите добродетели имат отношение и към влизането им в Царството Божие (2 Петр. 1:11). Св. Кирил Александрийски смята, че тези, които са избрали пътя на живота в Христос, трябва, първо, да растат във вяра, и второ, да добавят добродетел към нея, за да се опитат след това да станат богати в познаването на Христовата тайна на тайнствата и успеят много в съвършеното разбиране за Него[12]. Според Александър Лопухин когато християнският идеал за вяра и живот бъде въплътен в целия живот на християнина чрез изява и преумножаване на добродетелите, само тогава му се открива пътя към истинското познаване на Христос, а който напротив няма нравствените основи на живота, споменати от апостола, прилича на човек със затворени очи. Той сравнява същото с казаното от св. апостол Иаков в неговото Съборно Послание: «който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лицe в огледало» (Иак. 1:23)[8].  Блажени Теофилакт обръща внимание още и на степенуването на добродетелите. В тях се започва с вярата като основа, към нея се прибавя добродетелта, тоест делата, тъй като вяра без дела е мъртва (Иак. 2:26); чрез делата се стига до знанието, но не обикновено знание, а знание за тайните Божии, което знание не е достъпно за всеки; след това следват въздържанието и търпението, за да човек да не се възгордее от величието на дара; чрез добродетелта се преуспява в благочестието, което умиротворява и усъвършенства надеждата в Бога; към него се прибавя братолюбието, докато се достигне до любовта, която е най-съвършеното благо и пълнота на всички блага (срв. 1 Коринтяни 13:13)[2, с. 362]. Според споменатия тълкувател посочените добродетели трябва да бъдат не само придобивани от християните, но и преумножавани[2, с. 362]. Христо Попов добавя и едно съществено разяснение за това, в какво се състои разликата между братолюбие и любов. Братолюбието според него е обич към хората, които са ни близки по кръв, начин на живот и вяра, докато любовта е висша степен на обич към ближните. Любовта е вече към цялото човечество, към всички хора без разлика на произход и вяра, като към деца на един Отец. Тя включва и любов към враговете[10, с. 46].

По отношение на стиха (2 Петр. 2:20) епископ Михаил (Лузин) обяснява, че под «познаване на Господа» се разбира живо знание, придобито чрез вяра с чисто разбиране[5]. На това място не става въпрос за вяра и теоретическо знание, а за знание придобито чрез опита от прилагането на добродетелите.

Следователно призивът към вярващите за «познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа» се разбира в контекста на темата за придобиването, изявяването и преумножаването от тях на изброените от апостола добродетели на дело, чрез които те могат да станат участници в «Божественото естество» (срв. 2 Петр. 1:4).

Посланието завършва със същия призив на апостола към християните «да растат в познаване на Господа Иисуса Христа»: «растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин» (2 Петр. 3:18). Александър Лопухин заключава от това, че «познаването» на Христос е следователно основен предмет на речта на апостола от самото начало на Посланието, тъй като другомислещи хора, за които се споменава няколко пъти в него, заблуждавали християните включително тези, които са запознати с всички тайни[9]. Същият тълкувател обобщава: «Следователно може да се каже, че учението за богопознанието е основното съдържание на Посланието, така че всички други теми на речта на Посланието се свеждат до този основен предмет»[9]. Епископ Михаил (Лузин) обръща внимание още и на значението на думата «ден вечний» в цитирания последен стих на Посланието (2 Петр. 3:18), и какво тази дума означава според него: «ден за разлика от нощта, ден, който никога не свършва…Това е един ден, траен завинаги; той няма вечер и няма утро; в него също няма слънце, защото в него е Христос, Слънцето на правдата (срв. Откр. 21:23 ; 2 Петр. 3:13)»[6].

Авторът на изследването излага твърдението, че призивът на апостола за «познаването на Иисус Христос» от вярващите като резултат от придобитите и изявени на дело в живота добродетели (2 Петр. 1:5-8) се намира още в съдържателна връзка със следните други теми, които св. апостол Петър разгръща също в неговото Второ съборно Послание – за Второто пришествие на Иисус Христос, което ще изгрее като «зорница» в сърцата на вярващите според 2 Петр. 1:19, «огнения Апокалипсис», изложен в цялата глава 3 на същото Послание, появата на «новото небе» и «новата земя», на които ще обитава правда (2 Петр. 3:13) и влизането във «вечното царство на Господа Иисуса Христа» (2 Петр. 1:11).

Заключението от изследването е, че в неговото Второ съборно Послание св. апостол Петър обръща конкретно внимание на вярващите върху това, че чрез изпълняването на Христовото учение на дело – чрез придобиването, преумножаването и изявата на добродетелите, които той изброява в Посланието (2 Петр. 1:5-8), като плодове на вярата и духовния живот, се стига именно до живото истинско богопознание – до познаването на Иисус Христос и участие в Божественото естество.

Список использованных источников

1. Библия, сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. – София: «Синодално издателство», 1991. – 1523.

2. Блаж. Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. – Св. Гора, Атон: Славянобългарски манастир «Св. вмчк Георги Зограф», 2008. – 462.

3. Еп. Михаил Лузин. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 1:2. – Режим доступа:   http://bible.optina.ru/new:2pet:01:02 (дата обращения: 21.09.2022).

4. Еп. Михаил Лузин. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 1:8. – Режим доступа:  http://bible.optina.ru/new:2pet:01:08 (дата обращения: 21.09.2022).

5. Еп. Михаил Лузин. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 2:20. – Режим доступа: http://bible.optina.ru/new:2pet:02:20 (дата обращения: 21.09.2022).

6. Еп. Михаил Лузин. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 3:18. – Режим доступа:  http://bible.optina.ru/new:2pet:03:18 (дата обращения: 21.09.2022).

7. Иларий Арелатски. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 1:8. – Режим доступа:   http://bible.optina.ru/new:2pet:01:08 (дата обращения: 21.09.2022).

8. Лопухин А. П. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 1:8. – Режим доступа:  http://bible.optina.ru/new:2pet:01:08 (дата обращения: 21.09.2022).

9. Лопухин А. П. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 3:17. – Режим доступа:  http://bible.optina.ru/new:2pet:03:17#lopuxin_ap (дата обращения: 21.09.2022).

10. Попов, Хр. (състав.). Изяснителен преглед на апостолските Послания и Апокалипсиса. – София: Синодално издателство, 1990. – 596 с.

11. Св. Йоан Златоуст. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 1:8. – Режим доступа:  http://bible.optina.ru/new:2pet:01:08 (дата обращения: 21.09.2022).

12. Св. Кирил Александрийски. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 1:8. – Режим доступа:  http://bible.optina.ru/new:2pet:01:08 (дата обращения: 21.09.2022).

Eva Kovacheva

(Bulgaria)

THE SIGNIFICANCE OF THE APPEAL OF ST. AP. PETER ON THE «KNOWLEDGE» OF JESUS CHRIST BY BELIEVERS IN HIS SECOND EPISTLE

Abstract

The article is dedicated to the study of the meaning and significance of the appeal of st. ap. Peter on the «knowledge» of Christ by the believers in his Second Epistle in the verses (2 Peter 1:2-3, 5-8; 2:20-22; 3:18)

__________________________

*Материалът е предоставен от автора, а оригинала е публикуван в Сборник с доклади от ХIХ Международный форум «Задонские Свято-Тихоновские образовательные чтения «Поминайте наставников ваших» (Евреи 13:7), посвященный году педагога и наставника, г. Липецк, 14-15 декабря 2023 года, Липецк, 2023, с. 57-60. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-b5P