Ивайло Борисов

Теодор Фокейски

Прочут певец и познавач на пеенето, Теодор Папа Парасху Фокейски е роден през 1790 година[111]. Той е свещенически син, и също като Петър Ефески бил ученик на Георги Критски и на тримата учители на Новия метод в Патриаршеската музикална школа. Шест години бил певец-лампадарий в храма „Св. Димитър“ в квартала „Татавла”, а по-късно продължава като протопсалт в храма „Св. Николай“ в Галата. След време напуснал длъжността протопсалт и започнал да преподава уроци по пеене[112]. Той е бил и преподавател във висшето богословско училище на остров Халки[113].

Теодор Фокейски

Теодор Фокейски се фокусирал върху издателска дейност – лични композиции и музикални сборници на предишни музикални творци, които претърпели няколко издания. Фокейски е между най-значителните издатели. Два пъти издал възкресника на Петър Берекет. Издал още: „Основа на музикалната теория”, „Музикална пчела“, „Пандора“ – сборник в два тома, съставен от гръцки и турски песни, „Евтерпи“ – сборник от арабско персийски песни на Хадеде Захариу (Захарий Ханенде[114]) и други. Теодор Фокейски е автор на много песнопения, някои от които носят елементи от светската музика[115]. Той композирал Аниксандарий на глас осми, Господи, воззвахъ на осемте гласа, Святий Боже – Динамис на глас втори, Херувимски песни на осемте гласа, Достойно есть на гласове трети, четвърти легетос, шести и седми; неделни и празнични причастни и много други песнопения[116].

Теодор Фокейски почива на 03 октомври 1851 година.

Протопсалт Мирчо Богоев свидетелства за херувимските песни на Фокейски, че „се пеят и слушат с наслада[117].“ Всеки може да се убеди в истинността на думите му – тези песнопения присъстват в Манасиевата литургия под заглавието „Празнични херувимски песни“. В същата книга намираме и редица причастни стихове, композирани от Теодор Фокейски – за събота и за различни празници (Богоявление, Благовещение, Лазарова събота, Томина Неделя и други).

Георги Редестинос Втори

Георги Редестинос е роден през 1833 година в Редесто, където получава първите си музикални умения. По-късно станал професионален певец в Константинопол, пеейки в различни църкви. Георги Редестинос Втори бил несравним изпълнител на църковното пеене. По времето на протопсалта Йоан Византиeц, Георги станал лампадарий на Великата Църква, замествайки изнемощелия Стефан лампадарий. Този пост заема от 1863 до 1871 година. На 02 февруари 1871 година заел мястото протопсалт на Патриаршията, където останал до 1875 година. През 1876 година се оттеглил от Патриаршията и станал хоров ръководител в църквите „Св. Йоан“ от Хиос,

Георги Редестинос Втори

„Св. Никола” и на „Христос Спасител”, „Св. Троица” в Перан, а към края на живота си – и в църквата „Св. Николай” в Цивалио.

Редестинос композирал мелодични църковни химни, издал книги с песнопения за страстната седмица и пентикостара. Някои от неговите песнопения са включени в по-късни сборници.

Георги Редестинос почива през август 1889 година[118].

Яков Навплиотис

Яков Навплиотис е роден на остров Наксас, Гърция, през 1864 година[119]. Яков е потомък на протопсалта Яков Пелопонески. На 12 години бил повикан от тогавашния патриарх Йоаким, който се грижил за неговото обучение и възпитание. В патриаршеската църква най-напред постъпил като втори четец, след това помощник-певец при българина Никола Стоянович, лампадарий при патриаршията [120]. След няколко години патриархът го пратил при прочутия Георги Виолакис, за да се усъвършенства в певческото изкуство[121].

След време, когато завършва науките си, Яков отново е повикан от патриарха и настанен в Патриаршеската цариградска църква[122]. Тук той последователно става канонарх, първи доместик (1881-88), втори доместик (1888-1905) и протопсалт (1911-1939). Той е служил в Патриаршеския храм 60 години[123]. Яков бил и учител в Девическото гръцко училище в Пера, Цариград, в Богословското училище на остров Халки. Бил е и председател на дружеството на певците в Цариград в продължение на 17 години[124].

Яков съставил няколко певчески книги – сборник от Слави (доксологион), сборник с различни песнопения, с образци за упражнение от певците (печатан в Цариградската патриаршеска печатница през 1894 година).„Превел някои от съчиненията на своя именит дядо, протопсалт Яковос, които Патриаршията издала“[125].

Яков Навплиотис

Протопсалт Мирчо Богоев свидетелства, че Яков е бил „добър приятел на българите и не е пропускал случай да прояви тия си чувства към ония българи, които са искали да се възползват от знанията му по източното църковно пение…“[126].

Яков Навплиотис почива на 05 декември 1942 година в Атина[127].

Освен богати знания по музика, Яков е имал и рядко хубав глас, с който радвал любителите на пеенето. До ден-днешен могат  да бъдат чути много от неговите стилни църковни изпълнения – „Херувимска“, „Отца и Сына“, „Достойно есть“ и други. 

Музикологът Георги Цацаронис в статия за Яков казва, че „той се е отличавал със забележителен глас, сладък и звънящ“[128].

Михаил Хаджиатанасиу

Михаил Хаджиатанасиу е роден през 1880 година в Като Панагия, област Смирна, където получава ипървите си уроци по музика (от Константин Репаки). През 1895 година се установява на остров Хиос и изпълнява длъжността ляв певец в манастира „Св. Безсребърници”, а от 1901 година отива в Константинопол. Тук се учи при Янго Стойко (ученик на Панайот Килджанидис) и в Музикалната школа на Фенер[129] (1902-1903). Пее в обителта на Христа в Принкипо, а по-късно и в църквата „Животворен Източник” във Валукли – първо като ляв певец (1903-1915), а след това

и като десен (от 1915 година нататък). Преподава за кратко в Музикалната школа на Фенер, а от 1928 година – в Богословското училище на остров Халки. Хаджиатанасиу има много ученици, между които е и Трасивул Станицас. Михаил Хаджиатанасиу е признат преди всичко с дейността си като църковен композитор и музикален теоретик, а не само църковен певец. Той принадлежи към кръга на така наречените екзопатриаршески константинополски музиканти и педагози(сред тях са Панайот Килджанидис, Нил Камарадос и Йоан Паласис), които в края на ХІХ-ти и най-вече в първата половина на ХХ-ти век представят едно по-пространно източно-църковно музикално предание[130]. Михаил Хаджиатанасиу почива през 1948 година. През 1975 година в Неаполис, Крит, излиза църковно-певческият сборник „Μουσική Ζωοδόχος Πηγή” („Музика на Животворния Източник”), който съдържа почти всички негови композиции. Също така представлява интерес и издаденият в Истанбул през 1948 година теоретичен наръчник на Хаджиатанасиу, озаглавен „Основи на византийската музика”. Михаил Хаджиатанасиу е един от най-забележителните и известни екзо-патриаршески константинополски музиканти и педагози[131].

Михаил Хаджиатанасиу

Хаджиатанасиу е автор на евангелски стихири, ирмологически славословия, песнопения за св. литургия – много въздействащи композиции на херувимски песни, евхаристийни канони, Достойно есть, причастни, Слави за различни празници и други.

Песенното творчество на Михаил Хаджиатанасиу е богато със своята мелодика, изтънченост и звучене. Неслучайно композициите му са ценени и изпълнявани от най-изявените съвременни познавачи на източно-православната църковна музика. 

Трасивул Станицас

Трасивул Станицас е роден в константинополския район Псаматия през 1910 година. Първите си музикални уроци получава от близкия си сродник Димитър Терапианос. Станицас учи пеене при Михаил Хаджиатанасиу, Димитър Вутсина, Янго Василиади и Йоан Паласис.

По-късно Станицас упражнява певческото изкуство в различни константинополски църкви.

През 1939 година лампадарият Константин Прингос става протопсалт на Вселенската патриаршия, на мястото на оттеглилия се в покой Яков Протопсалт (Навплиотис). Прингос отправя покана към Станицас да заеме овакантеното място на лампадарий, считайки го за най-подходящ. На това ново поприще Станицас е имал не малко затруднения, докато усвои традиционните за Патриаршеския храм песнопения. Но много скоро лампадарият се проявява като достоен наследник на предшествениците си. Благодарение на своето усърдие, забележителни способности и красивия си глас Станицас става известен в цял Константинопол. Двадесет години той е лампадарий при протопсалта Прингос, усвоявайки изкуството и майсторството му.

След продължителното боледуване на Константин Прингос, Вселенският Патриарх Атинагор І назначава Станицас за главен протопсалт на Великата Църква през 1960 година. За съжаление, престоят му на това място не е дълъг. Депортиран е през 1964 година. Той е един от хилядите изгонени гръцки граждани от турското правителство във връзка с печално известния Кипърски въпрос.

Трасивул Станицас

Станицас заживява и пее една година на остров Хиос. След това заминава за два месеца в Бейрут, а от 1966 година е за постоянно певец в Атина до излизането му в пенсия през 1981 година. Изключение правят само трите и половина месеца престой в САЩ през 1967 година. Въобще, периодически той пее на територията на цяла Гърция.

Освен в Гърция Станицас и ръководените от него хористи се изявяват на много места, представящи оригиналната византийска музика (Англия, Русия, Белгия, Швейцария, Рим).

Трасивул Станицас почива на 18 август 1987 година. В надгробното си слово за Станицас Ставрополският митрополит Максим, ректор на семинарията в Халки, казва: „Изсъхна музикалният кедър, прекрати земния си живот служителят на родната ни византийска музика, замлъкна многозвучната лира, прегърбена под тежестта на ужасна болест, звучаща почти до последния си дъх…“

Събрана е голяма колекция от изпълнения на Станицас, които се слушат с наслада от любителите на църковната музика и до днес. Тези песнопения съхраняват автентичния патриаршески стил на пеене, практикуван от Станицас.

От музикалните произведения на Станицас като мелург се открояват 2 „Динамис на Святый Боже“, „Кресту Твоему“, херувимски песни, причастни, евхаристийни канони на второпърви глас и други[132].

Димитър Сурландзис

Знаменитият протопсалт, учител на певческото изкуство и композитор Сурландзис се родил в Коропи през 1920 година. От осемгодишна възраст се обучавал в църковно пеене при Димитър Стратилатис, който служел и бил доместик във Великата Църква. От 1930 до 1940 година той се учи и пее с почти всички известни атински протопсалти. Негов учител бил и прочутият Константин Псахос. През 1950 година постъпва в Консерваторията, специалност „Византийска музика и пение”, която завършва с отличие през 1957 година. 

На певческото поприще стъпва през 1938 година, като пее в различни църкви чак до 1980 година. Бил преподавател в Църковната педагогическа академия. Сурландзис има над 2000 ученици.

Димитър Сурландзис

Сурландзис е бил и превъзходен композитор на песнопения, публикувани в неговите книги: „Ιερατικός Μουσικός Θησαυρός” – ценно ръкописно пособие за свещеници и начинаещи певци, ръкописен „Анастасиматарий”, ръкописен сборник „Подобни”, „Византийска Божествена Литургия”. Сурландзис оставил и много песнопения за светата Литургия, славословия, полиелеи и други.

Той е бил човек с редки лични качества – скромност и доброта. Изключителен учител, Сурландзис бил с рядко висок и впечатляващ глас, прекрасно интерпретиращ класическите византийски текстове.

Оценка за неговите качества и трудолюбие е офикията, дадена му от Цариградската Патриаршия през 1980 година. „Почетен старши учител по музика на Константинополската Вселенска Патриаршия “.

Димитър Сурландзис почива през август 2006 година на 86-годишна възраст [133].

Прочетете още „Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене – продължение 2*“ →