Димитър Витанов Дюлгеров

*

В новозаветните свещени книги думата Църква значи:

І.Ekklisia в единствено число и с член обикновено означава: 1) Иерусалимска църква (Деяния на светите апостоли 5:11, 8:1, 3, Галатяни 1:13, 1 Коринтяни 15:9, Филипяни 3:6; 2) църквите на Юдея, Самария и Галилея (Деяния на светите апостоли 9:31; 3) поместната църква в Иерусалим (Деяния на светите апостоли 11:22, 12:1, 5, 15:4, в Солун (1 Солуняни 1:1, 2 Солуняни 1:1), в Коринт (1 Коринтяни 1:2, 6:4, 14:12, 23, 2 Коринтяни 1:1, Римляни 16:23), в Кенхрея (Римляни 16-та глава), в Лаодикия (Колосяни 4:16), в Антиохия (Деяния на светите апостоли 13:1, 15:2), седемте църкви в Азия (Откровение 2-3 глава), църквите в Ефес (Деяния на светите апостоли 11:21, 14:27, 20:17, 1 Тимотей 5:16), в Кесария (Деяния на светите апостоли 18:22, Яков 5:14, 3 Иоан 1:9-10); 4) събрание на поместна църква (Деяния на светите апостоли 15:22, 1 Коринтяни 14:23); 5) домашна църква в Ефес (1 Коринтяни 16:19), в Рим (Римляни 16:5), в Колос (Колосяни 4:15, Филимон 1:2).

ІІ.Ekklisia в единствено число без член значи: 1) всяка поместна църква в една област (Деяния на светите апостоли 12:23); 2) поместна църква (1 Коринтяни 14:4, 4:17, Филимон 4:15); 3) събрание на поместна църква (1 Коринтяни 14:19, 35, 11:18).

ІІІ.Ekklisia в множествено число значи: 1) поместни църкви в една област – в Юдея (1 Солуняни 2:15, Галатяни 1:22), в Галатия (1 Коринтяни 16:1, Галатяни 1:2), в Сирия и Киликия (Деяния на светите апостоли 15:41), в Дервия и Листра (Деяния на светите апостоли 16:1-5), в Македония (2 Коринтяни 8:1, 19), в Асия (1 Коринтяни 16:19, Откровение 1:4, 11, 20, 2:7, 17, 29, 3:6, 13, 22, 22:16); 2) няколко поместни църкви (2 Солуняни 1:4, 1 Коринтяни 7:17, 11:16, 14:33, 2 Коринтяни 12:13); 3) неопределено число поместни църкви (2 Коринтяни 11:8, 28, 8:23, 24. Римляни 16:4, 16); 4) събрание на всички поместни църкви (1 Коринтяни 15:34).

ІV.Ekklisia в единствено число значи: 1) едната вселенска църква, представлявана oт поместна църква (1 Коринтяни 10:32, 11:22 и вероятно 12:28, Деяния на светите апостоли 20:28, 1 Тимотей 3:5, 15); 2) едната вселенска църква (Колосяни 1:18, 24, Ефесяни 1:22, 3:10, 21, 5:23, 24, 25, 27, 29, 42, Матей 16:18)[23].

В Новия Завет думата Църква не означава само богослужебно събрание, а постоянно, трайно единство, събраност в Христа на повикани и избрани oт Христа люде. Те са избран народ, свят народ, посветен на Христа народ, Божи народ, Божи Израил, наследници на Авраам (Лука 2:32, 1 Петра 2:9, 10, Римляни 4:16, 9:25, 11:26, Галатяни 3:7, 9, 6:16). Не е Христов онзи, който не е избран и повикан да бъде член на тялото Христово – Църквата (Галатяни 3:28)[24]. Църквата е неотделима oт Христа и Христос – oт Църквата.

Образната реч на тайнозрителя апостол Иоан в Откровение 19:7-8, 21:9-10, 22:17 за „жената – невеста на Агнеца“ по същина се покрива с казаното oт апостол Павел в Ефесяни 5:31-32-Христос и Църквата Му са едно цяло, богочовешко единство[25]. „Христос храни и сгрява Църквата. Ние (членовете на Църквата) сме oт Неговата плът и oт Неговите кости. Чрез въплъщението Си Божият Син… встъпил в тайнствен съюз с изкупеното човечество – Църквата, която е също така oт Неговото Ребро и заедно с Него образува едно цяло)[26]“ (Срв. Битие 2:22-23).

Църквата е дар Божи. Единството на вярващите в Църквата Христова е дар на Божията милост и любов. Трябва да се работи с обич и надежда за това единство. Който проумее същността на единството на Църквата Христова, не може да не се прилепи към Църквата. Който не се прилепи към Църквата, а се именува християнин, прави опит да наруши единството на Църквата, той е виновен за печалното разединение между именуващите се християни)[27].

*

Църквата, като обект за научно изяснение, бива разглеждана oт различни страни и oт различни гледища: исторически, канонически, догматически и други. Като обект на вярата Църквата е еднаква и за догматиста, и за канониста, и за историка: тя е богочовешко единство на вярващи в Христа Богочовека люде, търсещи спасение в Него и чрез Него. Земната Църква Христова е основано oт Христа общество oт вярващи в Христа Богочовека люде, съчленени в жив духовен богочовешки организъм, в едно тяло Христово, чийто глава е Христос. Тези люде са обединени oт еднаква вяра, единно свещеноначалие (иерархия) и еднакви тайнства. Те постигат спасение чрез действието в тях на освещаващия Дух Божи.

За да бъдеш Христов, трябва да станеш жив член на Христовата Църква, а не само да знаеш и с думи да изповядваш Христовото учение.

Идеята за Църквата, за почуда и огорчение, днес е потъмняла в немалко съзнания. Тя е изопачена oт онези, които смятат, че може някой да бъде християнин, без да е станал член на Църквата. Немалцина днес се свенуват да се именуват църковници, членове на Църквата. „Аз съм християнин, но не съм църковник“, горделиво заявяват нерядко малцина. Всеки днес знае що значи да живееш в общество и за обществото и как да употребиш силите си в служба нему. Но що значи да бъдеш член на Църквата Христова и да живееш за Църквата – малцина знаят. Смятат обикновено, че това значи да станеш чиновник по църковното ведомство или клисар, или певец на клироса, или да намериш среда, в която да можеш да задоволяваш религиозните си потреби, както има среда за задоволяване на естетически и други потреби.

Мнозина са изгубили вътрешния смисъл на понятието за Църквата като тяло Христово. А този вътрешен смисъл не е символ или метафора, а изява на мистическия живот в Църквата в единение с източника на този живот – Иисус Христос; този живот е реалното единение на Бога с вярващите люде в Христа. В Църквата вярващият в Христа встъпва в единение с Бога и Божиите синове на земята, с ангелите и душите на праведните; той става член на царството Божие, което обгръща векове и вечност, небе и земя, под властта на нетленния цар на вековете, Глава на Църквата – Христа, Комуто са подчинени и ангелите (Евреи 12:22-23, Ефесяни 1:20-23, Филипяни 2:9-11, 1 Петра 3:22).

Необходимостта oт Църквата може да бъде изяснена и психологически.

Християнство без Църква няма; без нея няма и християни. Всеки се стреми да задоволи своите жизнени нужди в общество. Личност човешка е немислима извън общество и независимо oт него. Само в общество личността изявява себе си, намира подкрепа за себе си, има възможност за развитие. За задоволяване на религиозните потреби е още по-необходимо общество. Без религиозно общество личността не може да живее духовно, да възмогва в доброто. Иисус Христос е основал Църквата Си, за да бъде училище на Неговото учение и средище – общество за духовен благодатен живот и духовно развитие в Него и чрез Него. Църквата Христова, „Църквата на живия Бог е стълб и крепило на истината“ (1 Тимотей 3:15), на Христовото учение. Никой не може да откъсне Христа oт Църквата и да отдели учението Му oт Църквата. Вън oт нея Христовото учение е само сбор oт нравствени норми, а не „дух и живот“ (Иоан 6:63). Знанието на тези норми не дава право имащият го да носи името християнин. Необходим е живот в Христа. А такъв е възможен само в Църквата, след приобщение към нея.

Спасение се постига след подвиг през целия земен живот. За такъв подвиг са необходими – средище, подкрепа, съидейници. При тях личността намира пример и помощ при падане, съвет – при заблуда. С тях тя живее в единомислие и единодушие. Еднаквата цел сближава. Сплотеността влива в една жизнена съкровищница силите и даруванията на съобщниците и всеки поотделно черпи oт нея толкова, колкото му е необходимо. Религиозното чувство при усамотеност крее и умира. То не се задоволява със субективна убеденост, а търси съидейници и съмишленици, други еднакво горящи души. Следователно самата същина на религиозното чувство налага изграждането на Църквата – единството oт вярващи, които имат еднакви религиозни убеждения, цели и стремежи; в нея то намира своето оправдание. Винаги и всякъде, де е грейвала искра на религиозен живот, са възниквали добре или недобре организирани общества.

Между християните тази същина на религията – да съзижда църква – проличава особено ярко. Християнството отрича егоизма; то признава любовта към ближния за закон на човешкия живот. Християнската любов обединява, свързва всички, които я показват, в живо цяло – Църквата Христова. Силата на християнската любов може да бъде оприличена на магнитната сила: всяка частица, притеглена oт магнита, се изпълва с магнитна сила, плътно прилепва към магнита и сама става магнит. Отдели ли се обаче oт магнита, тя губи придобитата магнитна сила. Църквата сплотява отделните личности в живо цяло, в живо общество, в единство. Който се прилепи към нея, става неин, има нейната сила, споделя дадените ѝ дарове на Светия Дух… Отдели ли се oт нея, губи всичко що тя напълно и любвеобилно му е предоставила. Неслучайно в притчата Царството Божие е уподобено на квас, който прониква във всички частици, които са в досег с него, и им предава своята сила. „Царството Божие прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле въэкисна всичкото“ (Матей 13:33, Лука 13:20).

Църквата е осъществяващо се Царство Божие на земята. Царството Божие е крайната цел на делото Христово. Църквата и Царството Божие следователно не са тъждествени. Царството Божие е духовно, невидимо единство, а Църквата Христова на земята е видимо организирано единство на вярващи във и с Христа, със своя определена вероизповед, култ и управа. Църквата е началното средище на идващото Царство Божие. Царството Божие започва в Църквата и с Църквата. Църквата е средище за духовен живот на всички, извор за обнова на всички духовни сили на човека. Църквата е закваска за Царството Божие (Матей 13:33, Лука 13:20). Тя е предназначена да послужи за преобразуване на света според Евангелието Христово.

Най-добрите измежду живите, съзнателно или несъзнателно, работят за осъществяване на Царството Божие на земята. И наука, и изкуство, и право, и литература – всички органи на културата работят за същото. Но само в Църквата и чрез Църквата се осъществява в пълнота Царството Божие. Наистина Царството Божие се осъществява по Божии пътища, но само Църквата ги посочва, защото само на нея те са посочени oт Бога.

*

Иоан Кръстител започнал проповедта си в Юдейската пустиня с думите: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Матей 3:2; 4:7).

Иисус Христос ходел по цяла Галилея, обхождал градове и села, поучавал в синагогите им, проповядвал и благовестил царството Божие, Евангелието на царството (Матей 4:23, Лука 8:1, Марк 1:14). Той… приказвал с народа за царството Божие (Лука 9:11) и казвал: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен (Лука 4:43). На дванадесетте Свои ученици дал сила и власт над всички бесове и да лекуват болести, и ги разпратил да проповядват царството Божие… (Лука 9:1-2, Матей 10:1, 7. Срв. Марк 3:13; 6:7). И на седемдесетте Си ученици поръчал да проповядват царството Божие (Лука 10:9, 11). В продължение на четиридесет дена след възкресението Си се явявал на апостолите и им говорел за царството Божие (Деяния на светите апостоли 1:3).

Апостолите изпълнили с пленяваща ревност повелята на Христа. Апостол Петър казвал: „Времето се изпълни и наближи царството Божие“ (Марк 1:15). Апостол Павел проповядвал за царството Божие винаги и навсякъде, oт сутрин до вечер (Деяния на светите апостоли 28:23), в синагоги и странноприемници (Деяния на светите апостоли 19:8; 28:23), с пълно дръзновение, безпрепятствено (Деяния на светите апостоли 28:31; 20:25). Сътрудниците на апостол Павел: Аристарх, Димас, Епафрас, Иисус – наричан Юст, Лука, Марк, Онисим, Тихик, също проповядвали царството Божие (Колосяни 4:7-14). Седемте дякони (Деяния на светите апостоли 6:1-5), навярно като Филип, благовестили за царството Божие (Деяния на светите апостоли 8:12).

Законът и пророците били заменени с проповедта и благовестието за Царството Божие, за Царството небесно. „Законът и пророците бяха до Иоан; oттогава се благовества царството Божие и всеки насиля да влезе в Него (Лука 16:16, Матей 11:12). Само „мъртвите останали да погребват своите мъртъвци“ (Лука 9:60).

Очебийно е, че идеята за Царството Божие лежи в основата на Евангелието, на догматическото и нравственото учение на Евангелието. Царството Божие е целта на промислителната дейност на Бога. Не е възможно да бъде правилно разбирано Евангелието Христово, без да бъде правилно разбрана идеята за Царството Божие. Членовете на Църквата Христова имат ум Христов (1 Коринтяни 2:16, Римляни 9:34-36) и непосредно усвояват тази идея; те живеят в Църквата и Царството Божие е вътре в тях (Лука 17:21), защото Църквата е осъществяващо се на земята царство Божие. Те имат в себе си словото на живота и тичат към целта – към наградата на горното oт Бога призвание в Христа Иисуса (Филипяни 2:16, 3:14, 1 Коринтяни 9:24, 2 Коринтяни 1:14, 1 Солуняни 2:19) – царството небесно. Следователно те не могат да бъдат разединени.

*

Царството Божие има две страни – етическа и есхатологическа:

І.То е дело човешко, задание – идеал за през целия земен живот, тоест всеки трябва да го внедрява в себе си (Лука 17:20-21)[28] и в живота на обществото (Матей 6:33, 4:17, 5:3, 11:12, Лука 16:16, 10:9, Марк 1:14-15). „Царството Божие (царството небесно (срв. Матей 6:33, 12:28, 19:24, 21:31 и Матей 5:20, 13:11, 13:31, 52 и други) е вътре във вас“ (Лука 17:21), казвал Иисус Христос. „То не е ястие и питие, а правда и мир, и радост в Свeтия Дух“ (Римляни 14:17), казвал апостол Павел.

ІІ.То е дело Божие, не е oт този свят (Матей 24, 25 глава, Марк 13, Лука 17, Иоан 12:31-32, 2 Тимотей 4:1, Лука 23:42, 2 Петра 3:13) и ще настъпи след второто славно идване на Иисус Христос, след всеобщия страшен съд, на ново небе и нова земя (Иоан 18:36, 2 Тимотей 4:1, Иоан 5:22, Деяния на светите апостоли 10:42, Римляни 14:17, 1 Тимотей 6:15, 1:17, Откровение 15:3, 17:14, 19:16, Матей 25:34, 1 Коринтяни 4:20, Марк 12:14 сл.), на които ще обитава правда. „Царството Божие не е oт този свят (Иоан 18:36). Бог ще съди чрез Христа всички живи и мъртви, кога се яви Син Човечески и настъпи Царството Му (2 Тимотей 4:1, 2 Петра 3:13, Иоан 8:16). Когато дойде денят Господен…, тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят (2 Петра 3:10 сл., Матей 24:29, Марк 13:24, Лука 21:25, Исаия 13:10, Иезекиил 33:7, Иоил 2:31), но ние, според обещанието на Христа, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда“ (2 Петра 3:13, Откровение 21:1, Исаия 45:17; 66:22).

Очевидно е, че тези две страни на Царството Божие взаимно се предполагат и допълват. През земния си живот всеки, който вярва в Христа Богочовека и е станал член на тялото Христово – Църквата (Ефесяни 1:23, 5:30, Колосяни 1:18), върви по път нов и жив чрез Христа (Евреи 10:19, Иоан 10:9, 28, 11:25, 14:6), гради своята духовна структура, става жилище Божие, внедрява Царството Божие (Ефесяни 2:22, 2 Коринтяни 6:16, 1 Коринтяни 3:16, 6:19, Римляни 8:9, Галатяни 4:6, Иоан 14:23, Евреи 3:6) в душата си като правда, мир и радост в Светия Дух, като сила (1 Коринтяни 4:20, 2:4) и се готви да се намери пред Христа в последния ден в мир (2 Петра 3:14, 1 Коринтяни1:8), безукорен, с Царството Божие в себе си, за да влезе в славното Царство Божие, което ще се открие след страшния съд на ново небе и нова земя. „Който не приеме Царството Божие като дете (Марк 10:15, Лука 18:17) или небогатее в Бога (Лука 12:16-21), или не се роди свише (Иоан 3:3-5), няма да влезе в Царството Божие“. Царството Божие всеки гради у себе си на земята (Лука 16:16, Матей 11:12), за да го наследи на небето, на новото небе и новата земя. „Царството Божие е вътре във вас“, казал Иисус Христос на фарисеите (Лука 17:21) „Моето царство не е oт тоя свят“, казал Иисус Христос на Пилат (Иоан 18:36).

Това не е парадокс, не е научно противоречие, а е новозаветна истина Христова, а следователно и апостолско, и църковно учение. Поради това и Църквата Божия, Църквата Христова е осъществяващо се Царство Божие на земята.

*

Царство Божие и Църква Христова са тъждествени по същина, но не по обем. Църквата е форма, Царството Божие – съдържание. Църквата е външна изява на идеята за Царството Божие.

Покаяние[29], смирение, изпълнение на заповедите Христови през живота на земята (Иоан 14:15, 21-24, 15:9-11, 1 Иоан 3:6, 23; 2:7-11, Иоан 13:34-35, 15:12-14, 17), носене на своя кръст (Матeй 10:38), служене на правдата с всемощна вяра и любов (Матeй 4:10, 16:23, Марк 8:33, Лука 4:8)[30], нравствена чистота (Марк 10:13-15, Матей 19:14, 13:41 сл.)[31], ревностно постоянство в доброто[32] с търпение (Лука 8:15) водят в Царството небесно.

Иисус Христос казал на книжника, който разумно отговарял: „Не си далеч oт Царството Божие“ (Марк 12:34). „Плът и кръв не ще наследят Царството Божие (1 Коринтяни 15:50). Които вършат делата на плътта… и беззакония, няма да влязат в Царството Божие“, казва апостол Павел (Галатяни 5:19-21, Ефесяни 5:5, Матей 13:41 сл., 27-29). „Който иска да влезе в него, трябва да се обърне и да стане като децата“ (Матей 18:3, 19:14, Марк 10:13-15, Лука 18:15-17), чист, беден духом (Лука 6:20, 8:15, Матей 5:3). Той трябва да понася скърбите търпеливо (2 Тимотей 2:12), да не обича света (1 Иоан 2:15-16, 5:19), защото световното, тоест греховното е нищо (2 Коринтяни 5:1-9, Филипяни 3:7-8, 20; 1:19-24, Евреи 13:14). По плодовете, които той ще принесе на земята, ще се узнае, дали е годен за Царството небесно (Матей 7:16, 25:34-40, Иоан 15:16, 5, 8, Лука 16:16, 9:62).

„Бог ни направи способни да участваме в наследството на светиите в светлината, избави ни oт властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син“ (Колосяни 1:12-13, 1 Солуняни 2:12). Но „ако нашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, които се показват праведни само пред човеците (Лука 16:15), няма да влезем в Царството небесно“ (Матей 5:20). Не е достатъчно да изповядваш само с думи Христовото учение. „Не всеки, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен“, казва Христос (Матей 7:21). „Царството Божие ще се даде на народ, който принася плодовете му“ (Матей 21:43). Дори митари и блудници, след като се родят свише и победят злото, могат да преварят мъртви членове на Църквата Христова в Царството Божие (Матей 21:31).

Търпението, вярата и любовта са доказателства на праведния съд Божи, че техният изявител ще се удостои с Царството Божие (2 Солуняни 1:5, Матей 6:33, 25:34 сл., 5:16, Евреи 11:1-40, 1 Петра 2:9-15, Лука 8:15, 1 Коринтяни 13:1-8). Които изпълнят заповедите (Матей 5:19), които устоят в напастите и скърбите (Лука 22:30, 6:26, 8:15, Деяния на светите апостоли 14:22, Иоан 15:19), които не предоставят членовете си на греха за оръдие на неправдата, а предоставят себе си Богу… за оръдие на правдата, ще наследят приготвеното oт Отца Царство небесно (Римляни 6:12; 12:1), защото в тях е живял Христос (Галатяни 2:20).

Много мъчно ще влязат в Царството Божие ненаситните за материални богатства; тяхната вяра вехне толкова по-неудържимо, колкото по-властно за тях е земното богатство. Поради това „по-лесно камила ще мине през иглени уши, нежели богат да влезе в Царството Божие“ (Матей 19:24, 5:29-30, Марк 10:23, 9:47, Лука 18:24-25, 12:15-23; 4:4, Иоан 6:27). „Бог избра сиромасите на света да бъдат богати във вяра и наследници на Царството, обещано oт Него на ония, които Го обичат“ (Яков 2:5). Който търси Царството Божие и неговата правда, ще му придаде всичко, oт което има нужда на земята (Лука 12:31, Матей 6:33): на богатия – да богатее в правда и любов, а на бедния – да бъде беден и по дух, и да не узнава недостиг (2 Коринтяни 8:12-15).

*

Тази двустранност на идеята за Царството Божие, тоест то е ту настъпило, ту ще настъпи след страшния съд, е изявена в новозаветните свещени книги много ясно.

І.Царството Божие е вече настъпило. Иисус Христос казва: Времето се изпълни и наближи Царството Божие (Марк 1:15, Лука 10:9, 11); Ако Аз изгонвам бесовете с Божия Дух, то значи, дошло е до вас Царството Божие (Матей 12:28); Законът и пророците бяха до Иоана Кръстителя; oттогава се благовества Царството Божие и всеки насиля да влезе в него. Насилници го грабят (Лука 16:16, Матей 11:12); Царството Божие е вътре във вас (Лука 17:21); Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън (Иоан 12:31), защото е осъден (Иоан 16:11); И кога бъда издигнат (както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човечески – Иоан 3:14) oт земята, всички ще привлека към Себе Си (Иоан 12:31-32); Няма да премине този род, докле всичко това не се сбъдне“ (Лука 21:32); Апостол Павел пише: „Бог ни направи способни да участваме в наследството на светиите в светлината, избави ни oт властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син“ (Колосяни 1:12-13, 1 Солуняни 2:12).

ІІ.Царството Божие е бъдещо царство, което ще дойде в неопределено време и ще бъде вечно. Иисус Христос казал на апостолите Си: „Не се пада вам да знаете времето, когато ще настъпи Царството Божие… (Деяния на светите апостоли 1:7); Оня ден и час никой не знае – нито небесните ангели, нито Син, а само Моят Отец; Поради това всички ще трябва да бъдат будни, да очакват идването на Царя на царете (Матей 24:36, 25:13, Марк 13:32, 1 Солуняни 5:2, Откровение 1:5, 17:4); Няма да пия oт лозовия сок, докле не дойде Царството Божие (Лука 22:16); Когато видите това (посочените oт Мене белези) да се сбъдва, знайте, че е близо Царството Божие (Лука 21:32); Тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в Царството Си (Матей 16:28, Лука 9:27), докле не видят Царството Божие дошло в сила (Марк 9:1); Моето царство не е oт тоя свят“ (Иоан 18:36). „Залягайте, пише апостол Петър, да уякчите вашето знание и избор…, защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа“ (2 Петра 1:10-11, Евреи 12:28).

Царството Божие ще се открие кога дойде времето (1 Тимотей 6:15), когато бъде свален клеветникът на братята ни (Откровение 12:10). Едва тогава ще се възцари „блаженият и едничкият Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите (1 Тимотей 6:15, 1:17, Откровение 15:3, 17:14, 19:16), и ще дойдат oт изток и запад, oт север и oт юг, и ще насядат на трапезата в Царството Божие“ (Лука 13:25-29, Матей 8:11-12). „Царството на света ще стане царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков“ (Откровение 11:15). Жезълът на правотата ще бъде жезъл на Неговото царство (Евреи 1:8, Псалом 44:7).

Царството Божие е у нас, но то постепенно расте вътрешно и външно, „докато на Христа бъде подчинено всичко. Тогава Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички (1 Коринтяни 15:28). Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си“ (1 Коринтяни 15:25, Евреи 1:13, Псалом 108:1). Тогава ще има ново небе и нова земя, на които обитава правда (2 Петра 3:13, Исаия 32:1, Иеремия 23:5) и „самите твари ще бъдат освободени oт робството на тлението“ (Римляни 8:19-23).

Влизането ни в Царството Божие, нашето спасение, е започнало, но „то е и в надежда“ (Римляни 8:24, Евреи 11:1). Колкото по-осезаемо Христос живее в нас, толкова по-непреборимо влизаме в Царството Му и всеки миг, преди славното Му идване можем да чуем като разбойника радостната заява: „днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:42). Изгряващото слънце праща първата си милувка на планинските върхове. В низините е тъмно. Колкото по-дълбоки са те, толкова по-тъмно е над тях. Така и Царството Божие е толкова по-близко и по-осезаемо, колкото по-високо духовно се е издигнал вярващият. То е у нас като синапово зърно (Марк 4:30 сл., Лука 13:18 сл., Матей 13:31), като семе хвърлено в земята (Марк 4:26 сл.), като мрежа хвърлена в морето (Матей 13:47, 24 сл.), като квас (Матей 13:33), като имане (Матей 13:44. Срв. Матей 13:45, 47; 18:23 сл., 20:1 сл., 22:2, 25:1 сл.) – трябва да разрасне, да даде плод (Иоан 15:16), да закваси напълно човека, та Бог да бъде всичко във всичко – правдата, мирът и радостта в Светаго Духа (Римляни 14:17) да определят целия живот и да бъдат нерушима основа на славното Царство Христово. Само в света може да се изпълнява волята Божия. А oт това, как е изпълнена тя, зависи влизането в Царството Божие (Матей 25:34 сл.). Иначе са необясними думите Христови: „Първом търсете Царството на Бога и Неговата правда. Не си събирайте съкровища на земята…, но си събирайте съкровища на небето…, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Матей 6:33, 19, 21, 25, 31). Ще ви дам ключовете на Царството небесно и каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето, и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето“ (Матей 18:18, 16:19, Иоан 20:22-23).

Царството Божие вътре у нас се прелива във вечното царство Божие след страшния съд. Първото е основа, второто – завършек. При първото е посято семето, заквасено е тестото, при второто става жетва (Матей 13:30 сл., 24:31-33, Марк 4:29, 13:28 сл., Лука 21:29 сл., Откровение 14:15-16).

Царството Божие след жетвата е неоспоримо по-съвършено oт Царството Божие до жетвата. „За мене, пише апостол Павел, животът е Христос, а смъртта – придобивка. Желая да се освободя (oт плътта) и да бъда с Христа, по-скоро да напусна тялото и да се прибера у Господа, защото това е много по-добро“ (Филипяни 1:21-23, 2 Коринтяни 5:1-10, Галатяни 2:20, Лука 18:29)[33].

Царството Божие вътре у нас и след страшния съд е правда, мир и радост в Свeтия Дух (Римляни 14:17). Радостта е последица oт жизнения подвиг в служба на Христа и на Неговите малки братя. „Вземете Моето иго върху си и се научете oт Мене, понеже съм кротък и смирен на сърце и ще намерите покой за душите си, защото игото Ми е благо и бремето Ми леко (Матей 11:29-30, 1 Иоан 5:3). Моята радост ще пребъде във вас и радостта ви ще бъде пълна“ (Иоан 15:11, 17:13, 1 Иоан 1:4, Галатяни 5:22), учил Христос. И наистина Неговите следовници, въпреки спохождалите ги неволи и страдания, винаги се радвали (1 Солуняни 5:16, 1:6, Филипяни 3:1, 4:4, Римляни 15:13, Яков1:2), изпълвали се с радост (Деяния на светите апостоли 13:52). „Наказват ни, пише апостол Павел, ала не могат ни умъртви; огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме… (2 Коринтяни 6:9-10), преизобилваме с радост при всичката наша скръб (2 Коринтяни 7:4). И църквите македонски, сред много скръбни изпитни, имали изобилна радост“ (2 Коринтяни 8:2). Мракът нивга не смогвал да обземе светлата радост на христоносците (Иоан 1:5, 3:19). Техните дела били светлинки, избликващи oт душите им. С тях те градили Царството божие вътре в себе си, с тях те насилвали Царството Божие и го грабвали (Матей 11:12, Лука 16:16), с тях те ще влязат във вечното Царство Христово – обновени или възкръснали (1 Солуняни 4:15, 17, 1 Коринтяни 15:51-52). Христос е бил с тях през всички дни до свършека на света (Матей 28:20), с Него те ще съдят вселената (Матей 19:28, Лука 22:30, 1 Коринтяни 6:2, Откровение 20:4) и ще царуват с Него во веки веков (Откровение 1:6, 5:10, 1 Петра 2:9, Лука 1:33, Даниил 7:27).

Същата двустранност имат и свързаните неделимо с идеята за Царството Божие (Марк 9:1, 47, 10:14, Лука 9:27, 13:28-29, 1 Коринтяни 6:9-10, 15:20, 2 Солуняни 1:5) = {царство на Отца (Матей 26:34, 20:23), дом на Отца (Иоан 14:2), царство на Христа и Бога (Ефесяни 5:5), царство на господа нашего и Спасителя Иисуса Христа (2 Петра 1:11, 2 Тимотей 4:1, Откровение 11:15), царство на сина Човечески (Матей 16:28, 13:41)}=идеи за оправданието, за спасението, за рая, за вечния живот. И те са ту оделотвореност, ту бъдна надежда. И към тях ту са се приобщили всички, които са се прилепили към Христа (2 Тимотей 2:12, Римляни 8:17, Галатяни 4:7, Лука 9:23, 25, Матей 10:32, 33), ту ще се приобщят в последния ден само онези, които останат верни на Христа и дадат добри плодове на земята (2 Коринтяни 5:10, Матей 25:32-36, 16:27, Иоан 15:1-9).

Оправдание всеки има „даром чрез изкуплението в Христа Иисуса“ (Римляни 3:24 сл., 5:1, Галатяни 2:15, 2 Тимотей 1:9, Тит 3:5, Ефесяни 1:4); оправдание всеки ще получи като наследство, ако бъде свят и непорочен пред Бога с любов (Галатяни 4:5, 7, Римляни 8:15, 29, 3:24).

Спасение имат „повиканите oт Бога към свето звание не заради делата им, а по Неговото благоволение и благодат, дадена им в Христа Иисуса, преди вечни времена“ (2 Тимотей 1:9, Тит 3:5, Ефесяни 1:4); спасение ще има всеки, „който види Сина и вярва в Него (Иоан 6:40), който призове името Господне, като постига края на вярата си при идещата слава, в последно време (1 Петра 1:5, 9, Деяния на светите апостоли 2:21, Римляни 10:13). Членовете на тялото Христово – Църквата (Колосяни 1:18, Ефесяни 1:23) са спасени, защото имат дара на Светия Дух (Ефесяни 2:4-6, 8, Деяния на светите апостоли 2:38) и са приели кръщение, което е обещание Богу добра съвест (1 Петра 3:21. Срв. Римляни 6:4, Ефесяни 5:25-26); те са спасяващи се (Деяния на светите апостоли 2:47, 15:11, 1 Коринтяни 1:18, 2 Коринтяни 2:15) и ще получат спасение в последния ден.

Вечен живот всеки има, щом познае единаго истиннаго Бога и пратения oт Него Иисуса Христа (Иоан 17:3, 6:29, 1 Иоан 3:23); вечен живот ще има всеки, който е правил добро през земния си живот при славното идване Христово (Иоан 3:15, 18, 5:24, 28, 6:40, 54, 57, 11:25, 14:6, 17:3, 1 Иоан 3:2, Матей 25:46).

Тази двустранност е естествена, необходима. Идеите за Царството Божие, за оправдание, за спасение, за вечен живот не са мъртви; те са жива сила, жив поток с начало и завършек. Вярващите в Христа, членовете на Неговото тяло – Църквата, пият непрекъснато oт живата вода, която Христос им е дал, утоляват жаждата си и водата потича в живот вечен (Иоан 4:14, 15:5, 2 Коринтяни 5:16. Срв. Иоан 6:35).“Бъдещето е желано в чистотата на съвестта и светостта на живота… Духовното (присъствие) на Христа естествено и неуловимо се преоформя в реално Негово „явяване“ в бъдеще, за да бъде премахнато всичко временно и преходно… Поради това вярата на първите християни в скорошното идване на Христа била естествен отклик на тяхната дълбока обнова, раждане отново свише[34].“

Да имаш живот вечен, да се спасяваш и да бъдеш спасен, да пребъдваш в Царството Христово значи да бъдеш с Христа, защото вечният живот, спасението е в Христа (1 Иоан 5:11). Но вечният живот – Царството Божие – не е изключително ново битие след страшния съд в последния ден. И той започва на земята и завършва на новите небе и земя, които ще дойдат.

Вечният живот започва като нагласа на човешката душа; той не зависи oт пространство и време. Той е вечен, не защото е извън времето, а поради своята вътрешна същина. Праведникът има вечен живот като свое душевно състояние още тук на земята, а грешникът го няма (1 Иоан 3:15, 9, 10. Срв. Иоан 3:5, 1 Иоан 3:14, 10, Ефесяни 2:5 Римляни  8:11, 6:4, Галатяни 6:15, Колосяни 2:12). Вечният живот постепенно се разраства у човека на земята и се слива с вечността. На земята той напълно не се разкрива, защото в света има зло, себелюбие и смърт. В бъдещия век, когато няма да има грях и смърт, а правда, мир и радост в Светия Дух (Римляни 14:17, 14, Галатяни 5:22 сл.), вечният живот ще се разкрие напълно. „Сега виждаме смътно, като през огледало, а тогава – лице с лице; сега знаем донейде, а тогава ще познаем, както сме били познати“ (1 Коринтяни 13:12, Филипяни 3:12, 1 Тимотей 6:12).

Вярващият взема участие във вечния живот (1 Тимотей 6:12) чрез свободно съзнателен подвиг на земята за истина, добро и красота, чрез вяра и любов, която никога не отпада (1 Коринтяни 13:8). Волята му постепенно се освобождава oт греховната нечистота (1 Коринтяни 15:56-57, 2 Тимотей 2:19) и в последния ден, когато потокът на времето се прелее в потока на вечността, той ще се насити с правдата, за която е жадувал и гладувал на земята (Матей 5:6), и ще узнае вечно блаженство (Евреи 4:9-11).

Смъртта е победена oт Христа. Христос е дал на Своите малки братя, на Своите приятели (Иоан 15:14, 15, Матей 25:40, 45) и на целия човешки род безсмъртна природа, а – все пак – всеки родил се на земята умира. Онези, които не могат да проумеят началото и края на спасението, на вечния живот, на Царството Божие, на възкресението, смятат като Именей и Филип (2 Тимотей 2:17-18), че Христовото възкресение няма реална сила и Христос не е начатък за умрелите, или че възкресението е вече станало. Всъщност смърт има и ще има до последния ден, докато всички живи не се изменят и всички умрели не възкръснат, защото едва тогава ще се създадат условия за вечен живот. Смъртта едва тогава ще изгуби жилото си (1 Коринтяни 15:55, 56).

Смъртта не е липса на живот, а преход към вечен живот (1 Коринтяни 15:35-38, 42, 55), след който тленното ще се облече в нетление, а смъртното – в безсмъртие (1 Коринтяни 10:53, 42-45). След като живите се изменят и мъртвите възкръснат в последния ден, смърт няма да има (Лука 20:35-36).

Само в Църквата Христова е възможен този постоянен духовен растеж. Следователно той е възможен само за членовете на Църквата, за Христовите, за християните. Който не е приобщен към Църквата, не може да расте духовно, в него не е Христос, той не е християнин.

_______________________________

*Публикувано в Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, С., том VII (XXXIII), 2, 1957-1958. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[23]. Срв. Василий Никанорович Мышцын, Устройство християнской Церкви в первые два века. Сергиев Посад 1909 г., стр. 432, заб. 1.

[24]. Еd Schweizer, Einheit und Verschiedenheit der neutestamentlichen Lehre von der Kirche в сп. „Oekumenische Rundschau“ 1957, April, H. 2, S. 60-72. Fr.Mussner. Christus das All und die Kirche. Studien zur Theologie des Epheserbriefes. Trier 1955, S.175, F. C. Fry, Die Einheit der Kirche в сп. Lutherische Rundschau 1956-1957. S. 324-357.

[25]. Протоиерей Сергий Булгаков, Невеста Агнеца. Ч. ІІІ. Париж 1945 г., стр. 287 сл. Негова статия в „Путъ“, 1925 г., № 1, стр. 63.

[26]. Епископ Теофан, Толкование посл. ап. Павла к Ефес. Москва 1882 г., стр. 388.

[27]. Мисли, изказани на конференцията в Оберлин (Америка), 3-10. ІХ. 1957 г. – Виж Оекumenischer Pressedienst, № 35-20.ІХ.1957.

[28]. А попитан oт фарисеите кога ще дойде царството Божие, Иисус им отговори: царството Божие няма да дойде забелязано и няма да кажат – ето, тук е, или – на, там е. Понеже ето, царството Божие е вътре във вас.

[29]. Марк 1:15 – Иисус казваше: Времето се изпълни и наближи Царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.

[30]. Особено ярко у Лука 9:51-55, 1 Коринтяни 13:1-8, 13, Яков 2:5,

[31]. Лука 18:15-17, 13:27-29, Галатяни 5:19-21, 1 Коринтяни 15:50, 6:9-10, Ефесяни 5:5.

[32]. 2 Петрa 1:10-11 = Залягайте да уякчите вашето звание и избор…, защото така ще ви се даде свободен вход в Царството на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа (срв. Евреи 12:28, 1 Петра 1:5). Лука 9:62 = Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Царството Божие.

[33]. Протоиерей Павел Яковлевич Светлов, Идея царства Божия в ея значении для християнскаго миросозерцания. Св. Тр. Серг. Лавра 1905 г. На стр. 34-41 е посочена литература.

[34]. Николай Никанорович Глубоковский, Благовестие св. ап. Павла, т. І, стр. 544-545.

Изображение: авторът Димитър Витанов Дюлгеров (1890-1966). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dlr