Тотю Коев

Спор за трите глави

Четвъртият вселенски събор осъдил монофизитската ерес. За всички станало очевидно по какво се отличава правосла­вието от монофизитството. Но би било погрешно да се мисли, че след осъждане­то си монофизитството изчезнало от ис­торическата сцена. В съзнанието на мно­зина монофизитската ерес пуснала таки­ва дълбоки корени, че дори и Халкедонският събор не могъл да я унищожи.

Халкедонското вероопределение сре­щнало съпротива в Палестина, Египет, Сирия, а в определена степен дори и в Константинопол. Сменила се само фор­мата на реакция срещу това вероопреде­ление. Тук на преден план излязъл изве­стният в историята спор за трите глави. Кои са тези три глави и каква е същност­та на спора за тях?

Става дума за тримата епископи: Тео­дор Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ива Едески. И тримата са завършили земния си път през V-ти век. Известни са с това, че взели решително участие в поя­вата и развитието на несторианската ерес и в борбата на тази ерес против правос­лавието. Независимо от това нито един от тях не бил осъден нито на Третия вселенски събор, който се занимавал с несторианството, нито на Четвъртия, кой­то имал случай да обсъжда дейността на Теодорит и Ива и отчасти да изрази сво­ето виждане за Теодор. Мисълта, че и тримата не са напълно православни, не изчезнала и през VI-ти век. Упорито я поддър­жали монофизитите. В стремежа си пос­тоянно да опонират на православието, те разгласявали, че Църквата поддържа не­сторианството, понеже не е осъдила и не осъжда Теодор Мопсуестийски, Теодо­рит Кирски и Ива Едески.

С цел да отнеме възможността на мо­нофизитите да атакуват Църквата и на несторианите да утвърждават своята ерес, тя (Църквата) трябвало да осъди Теодор, Теодорит и Ива за това, което те са нап­равили в подкрепа на несторианството и във вреда на православието. Към това тя пристъпила по внушение на тогавашния византийски император Юстиниан I (527-565), който държал присърце бого­словските проблеми и църковния мир. Една от главните грижи на Юстиниан била да присъедини към Църквата ог­ромните монофизитски маси в предели­те на Византия и на основата на религи­озното единство да постигне единство в империята. С оглед на тази цел той напи­сал обширно богословско съчинение, в което искал да докаже заблудата на мо­нофизитите и да изтъкне чистотата на православната вяра. Съчинението не по­стигнало поставената цел, защото съби­тията се развили в друга посока.

В императорския двор между прибли­жените на Юстиниан бил и Теодор Аскида, архиепископ на Кесария Кападокийска. Той имал силно влияние върху импе­ратора. Внушавал му, че трябва да произ­несе анатема на Теодор, Теодорит и Ива. Сам Теодор Аскида бил последовател на църковния писател от III-ти век Ориген, кой­то при цялата му богословска начете­ност и огромна писателска плодовитост допуснал нецърковни мисли относно Света Троица, произхода на човешките ду­ши, сътворяването на света и особено с учението си за апокатастасиса. Поне­же Юстиниан започнал решителна бор­ба срещу оригенизма, Теодор Аскида се опитал да отклони вниманието му от тази борба и да го насочи към осъждане на тримата епископи. Убеждавал го, че ако стори това, ще въдвори църковен мир, ще приобщи монофизитите към Църквата, а себе си ще покрие с вечна слава. Съветът се понравил на Юстини­ан. Към това се прибавило още нещо: в 533 година една от монофизитските партии заявила, че главната причина, поради която монофизитите не искат да приемат Халкедонския събор, е в това, че на него Теодорит и Ива били признати за право­славни, независимо от несторианските им възгледи.

Ръководейки се от внушените му мо­тиви и съображения, в 544 година Юстиниан издал указ, с който подхвърлил на ана­тема Теодор Мопсуестийски с всичките му съчинения и учение, Теодорит Кирски за неговото съчинение против св. Кирил Александрийски и Третия вселенски съ­бор и Ива Едески за неговото послание до Марий Персиец, в което могли да се доловят несторианските му склонности. За съжаление този указ не е запазен и не може да се разбере с какви изрази Юсти­ниан осъдил тези три глави, за това може да се съди само по откъси от указа, запа­зили се у негови съвременници. Тук е необходимо кратко езиково и същностно уточняване. Названието „три глави“ Те­одор, Теодорит и Ива получили не пора­ди това, че те били водачи на несторианската ерес, каквито всъщност никога не са били, а понеже в указа на Юстиниан на всеки един от тях била посветена отделна глава или параграф. Спорът отначало бил за трите глави на указа. Но наскоро този първоначален смисъл на израза „три глави“ се загубил и „глави“ започнали да наричат самите епископи Теодор, Тео­дорит и Ива.

Издаденият от Юстиниан указ тряб­вало да бъде подписан и приет от всички представители на църковната власт и така да получи общоцърковно значение. Но това се оказало не така лесно, както предполагал Юстиниан. Указът поро­дил остри спорове в Църквата. Причина­та за тези спорове била, че за всекиго от тримата могло да се каже и за, и против, могли да се приведат основания за осъж­дане и за неосъждане.

Теодор Мопсуестийски могъл да бъ­де осъден като учител на Несторий, защото последният се учил от съчиненията на Теодор и от тях усвоил еретическите си убеждения. По същина учението на Теодор не се отличавало от несторианството.

Но и защитниците на Теодор Мопсу­естийски имали солидни основания: той починал (428 година) преди Третия вселенски събор (431 година), на който се обсъждало учението на Несторий, сходно с това на Теодор. Макар неговите (на Теодор) идеи да били в основата си неправославни, той починал в мир с Църквата. Два все­ленски събора (III-ти и IV-ти), макар да имали поводи да изразят своето виждане за неправославието на Теодор, не сторили това, считайки го за незаконно и непра­вилно.

Не по-малки основания имало да се спори за и против Теодорит Кирски. Не­говият живот и дейност с еднакви права могат да се разглеждат като на еретик и на ревностен православен. Преди Тре­тия вселенски събор, по време на него и след това Теодорит си оставал привър­женик на несторианството. Това може да се види ясно от някои негови писма до различни лица и до самия Несторий.

Но и защитниците му имали не по-малки основания. Теодорит не останал сляп привърженик на Несторий. Когато му се изяснило учението на Кирил Алек­сандрийски, той престанал да има враж­дебно отношение към него и към Третия вселенски събор, възприел църковното учение. Когато пък започнало да се раз­вива монофизитството, той станал него­ва първа жертва; станал изповедник на православието, защото Разбойнически­ят събор (449 година) го лишил от епископски сан, а император Теодосий II го изпра­тил на заточение. Но най-важното е, че Халкедонският събор го оправдал.

Третият обвиняем бил Ива Едески. Неговият живот давал достатъчно дока­зателства и в полза на несторианството, и в полза на православието. Наскоро след Третия вселенски събор, вече като епис­коп Едески, Ива станал известен като привърженик на Несторий: превеждал несториански съчинения на сирийски език и нанесъл доста вреди на Църквата, за което бил обвиняван. Имало време, когато Ива Едески бил противник на Ки­рил Александрийски и на Третия вселен­ски събор.

Но, от друга страна, няма съмнение в това, че Ива се освободил от своите заб­луди и бил обявен от Халкедонския съ­бор за правилно мислещ. Ако се обърне повече внимание на неговия живот през първия период, може да бъде осъден, но ако се акцентира върху живота му през втория период, може да бъде оправдан и защитен.

Вече се спомена, че указът на Юсти­ниан от 544 г. породил противоречиви реакции. Отначало източните епископи се отнесли с недоверие и колебание към предложения указ, но това било за кратко време. Впоследствие го подписали и за­почнали да действат в унисон с импера­тора. Първия, към когото Юстиниан се обърнал, бил Константинополският па­триарх Мина. Той не подписал веднага. Считал, че осъждането на трите глави ще хвърли сянка върху Халкедонския съ­бор. По-късно подписал, но при условие, че указът бъде подписан и от Римския епископ. С определени резерви подписа­ли и другите източници патриарси: Зоил Александрийски, Ефрем Антиохийски и Петър Иерусалимски. След тях тъй или иначе подписали и другите източни епископи.

Другояче се отнесла към указа Запад­ната църква. Западът като един човек подел борба срещу него. След издаване­то на указа Стефан, папски апокрисиарий в Константинопол, прекъснал цър­ковното общение с патриарх Мина и забранил на другите да имат общение с него, след като разбрал, че Мина е под­писал указа. Против указа се обявил и Дакий Медиолански, който по това вре­ме бил в Константинопол. Африкански­те епископи с особена ревност се проти­вопоставили на осъждането на трите гла­ви. Указът срещнал противодействие и в Рим. Основният мотив бил, че този указ е насочен против авторитета на Халкедонския събор. Когато Римският папа Вигилий се запознал с указа на Юстини­ан, не го подписал, а заставил двамата свои дякони Пелагий и Анатолий да се осведомят как гледат африканските епи­скопи на осъждането на трите глави. В отговор на този въпрос ученият картагенски дякон Фулгенций Ферранд изпра­тил послание в Рим, в което изразил своето несъгласие с указа на Юстиниан и което се приело като ръководство за Рим­ската църквал.

По такъв начин в началото на спора за трите глави се получила следната карти­на: Източната църква взела страната на императора и се съгласила на осъждане­то на трите глави. Западната църква се противопоставила на желанието на Юс­тиниан. Поради това указът не получил желания резултат. Това предизвикало Юстиниан да действа решително по отношение на Запада. Тъй като начело на западните епископи стоял Римският па­па, императорът си поставил за цел да го привлече на всяка цена на своя страна. В 547 година Юстиниан поканил тогавашния папа Вигилий в Константинопол. Пър­воначално папата се обявил против осъ­ждането на трите глави. Нещо повече, опитал се да наложи своето мнение на цялата Източна църква. Поради това по време на пребиваването си в Константи­нопол той отлъчил патриарх Мина от църковно общение за четири месеца, от­лъчил го заради неговото съгласие да бъдат осъдени трите глави. От своя стра­на Мина направил същото по отношение на Вигилий. Папата отстъпил отчасти поради слабост на характера, отчасти под влияние на императорския двор, от­части под влияние на някои източни епи­скопи. Съгласил се да бъдат осъдени трите глави. Когато папа Вигилий при­съединил своя глас към гласа на четири­мата източни патриарси, изглеждало, че спорът за трите глави отивал към своя край. Всъщност това не станало. Съгла­сието на папа Вигилий се оказало повод за по-силно противодействие на Запада срещу подобно осъждане. Измяната на папа Вигилий предизвикало западното духовенство на борба със самия папа като отстъпник от вярата.

Колкото по-силна била реакцията сре­щу императорския указ, толкова по-енергичен ставал Юстиниан в защитата му. Той свикал поместен събор в Мопсуестия, гдето по-рано светителствал Тео­дор; свикал го с цел да опровергае аргу­ментите на защитниците на трите глави.

Все със същата цел в 551 година Юстиниан обнародвал нов указ, който е забележи­телен с това, че старателно се опитвал да отстрани възраженията на защитниците на трите глави. Независимо от щателна­та разработка и добре мотивираните ар­гументи в указа, той не постигнал поста­вената цел. Западната църква не се отка­зала от съпротивата си относно осъжда­нето на трите глави. Сам папа Вигилий под влияние на западните епископи за­почнал да се колебае в решението си да произнесе анатема срещу тях. При това развитие на събитията за императора не оставал друг избор освен да свика все­ленски събор. Това той и сторил.

Пети вселенски събор

Петият вселенски събор бил свикан от император Юстиниан I за решаване на спора относно трите глави: Теодор Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ива Идески. Състоял се в Константинопол и имал осем заседания, първото от които – на 5 май 553 година. При откриването присъ­ствали 150 души, а в края – 164. Предсе­дателствал го Константинополският патриарх Евтихий. Броят на западните епи­скопи бил сравнително малък – от 6 до 8, всички от Африка.

Император Юстиниан имал желание на събора да присъства и папа Вигилий, който по това време бил в Константинопол. Под различни предлози папата от­клонил желанието на императора. На първата покана отговорил, че е болен и не е в състояние да присъства на събора, но обещал да изрази своето мнение отно­сно трите глави. На втората покана отго­ворил, че не му е възможно да вземе участие, защото болшинството участни­ци били източни, но пак обещал да огла­си своето мнение по дискутираната тема. Същият отговор последвал и на третата покана. Под различни предлози отказа­ли участие и други западни епископи. Истинската причина, поради която папа Вигилий и другите западни еписко­пи отказали да вземат участие в работата на събора била, че по това време папата бил променил мнението си за трите глави. Нещо повече, по време на събора той изпратил до императора свое изло­жение, в което се обявил против осъжда­нето им. Той знаел, че източните еписко­пи са на обратното мнение и затова пре­дпочел да не участва на събора. На също­то становище били и другите западни епископи.

Програмата за работата на събора била фиксирана още в указа на импера­тора за свикването му. В него било посо­чено и как да се разгледа спорният въп­рос за трите глави. Тъй че указът всъщ­ност станал програма и ръководна ниш­ка в работата на събора.

В духа на указа членовете на събора пристъпили към разглеждането на въп­роса за Теодор Мопсуестийски. От многобройните съчинения на Теодор били прочетени тези места, от които ясно се виждало сходството между неговото уче­ние и учението на Несторий. В неговото учение се долавяли неправославни мис­ли относно двете природи в Христа и начина на тяхното съединение.

Освен от съчиненията на Теодор Мо­псуестийски, които съдържат еретически елементи, членовете на събора приве­ли подобни аргументи от съчиненията на Кирил Александрийски против Теодор, от Прокъл Константинополски, Равул Едески и други.

След като от всички тези документи били приведени достатъчно данни за еретическия начин на мислене на Теодор, съборът преди да пристъпи към осъжда­нето му счел за свое задължение да изс­луша и другата страна – да изслуша тези, които били против осъждането му. Възразено било пункт по пункт на всеки техен аргумент. Накрая съборът решил да отложи присъдата, след като се зани­мае и с другите двама.

Придържайки се към указа, членовете на събора се заели с въпроса за Теодорит Кирски. Трябвало да разгледат някои негови съчинения, написани в пронесториански дух. Това и сторили. Прочетени били откъси от тях, в които се защитава несторианството и се подлага на крити­ка църковното учение. Внимание било отделено на посланието на Теодорит до Несторий, писано след Третия вселенс­ки събор. От него е ясно, че Теодорит оставал последовател на Несторий и след като последният бил анатемосан на споменатия събор.

Накрая съборните членове се занима­ли и с Ива Едески, по-точно – с неговото послание до Марий Персиец. Някои епи­скопи развивали мисълта, че макар Ива да бил оправдан на Халкедонския събор, това оправдание не се отнасяло до въп­росното послание. Мнозинството от чле­новете на събора поддържали тезата, че Ива се бил заблудил, но след това се разкаял.

След като завършили разискванията относно Ива и неговото послание, отци­те на събора пристъпили към произнася­не на присъдата срещу трите глави. Това станало на осмото заседание. В решени­ето на събора е казано:

„Осъждаме и анатемосваме заедно с всички други еретици и Теодор, епи­скоп Мопсуестийски, и неговите нечес­тиви съчинения; и това, което нечес­тиво написал Теодорит против права­та вяра, против 12-те глави (анатематизми, скоби мои) на св. Кирил и против Ефеския събор, и което е написано в тях в защита на Несторий. Освен това анатемосваме и нечестивото по­слание, което Ива написал до Марий и в което се отрича, че Бог Слово, като се въплътил от св. Богородица и Приснодева Мария, станал човек; и порица­ващото паметта на Кирил, който учил православно, (порицаващо го) ка­то еретик и като писал подобно на Аполинарий; и обвиняващо Ефеския съ­бор в това, че той низвергнал Несто­рий без съд и следствие; и защитаващо Теодор и Несторий и техните нечес­тиви учения и съчинения. И така, анатемосваме споменатите по-горе три глави, нечестивия Теодор с негови­те непотребни съчинения; и това, кое­то нечестиво е написал Теодорит; и нечестивото послание, което се припи­сва на Ива; и техните защитници; и тези, които са писали или пишат в тяхна защита; или дръзват да ги наричат православни, или въобще за­щитавайки ги, се стараят да защи­тят тяхното нечестие, от името на светите отци и на светия Халкедонски съ­бор“.

От цитираното решение е видно, че съборът осъдил Теодор Мопсуестийски с неговите съчинения, но не осъдил Тео­дорит и Ива, пощадил ги; осъдил само някои съчинения на Теодорит и послани­ето на Ива.

На Изток, гдето по принцип били съ­гласни с осъждането на трите глави, ре­шението на Петия вселенски събор не срещнало противодействие, но не така било на Запад. Там преди и по време на Петия вселенски събор били решително против осъждането на тримата. По тази причина този събор не бил приет веднага на Запад и не получил авторитета на предишните четири вселенски събора. Това станало едва половин век по-късно. Заслуга в тази насока имал папа Григорий Велики (590-604). След него автори­тетът на Петия вселенски събор се ут­върдил в цялата Църква наравно с авто­ритета на предишните четири вселенски събора.

Не е излишно да се отбележи, че Пети­ят вселенски събор се занимал обстойно и с учението на Ориген, което беше спо­менато по-горе, и осъдил това учение като противоречащо на църковното уче­ние. С това бил нанесен съкрушителен удар на оригенистите, които през VI-ти век все още били силни и имали немалко привърженици.

От казаното дотук е ясно, че Петият вселенски събор не е бил свикан по повод на нови догматически спорове. Поради това той не изработил ново догматичес­ко определение. След приключване на заседанията императорът утвърдил ре­шенията на събора и изразил удовлетво­рение от стореното, което съвпадало с неговия първоначален замисъл.

____________________________________________________

*Из книгата „Въведение в християнството“, изд. Булвест – 2000, С., 1992, с. с.119-124. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Тотю Коев (1928-2006). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bY0