Християнски реакции на Дарвиновата теория* 

Радостин Марчев

Въведение

Теорията за еволюцията, изложена от Чарлз Дарвин, вече повече от 100 години продължава да бъде въпрос, който вълнува и разделя Християнската църква. Може ли християнин да вярва в еволюцията? Означава ли това, че Библията греши в начина, по който описва сътворението на света? Как е възможно да съвместим вярата и науката? Това са трудни въпроси, на които християните дават различни, често напълно противоположни отговори.

Настоящата статия се обръща само към един от множеството аспекти на темата – реакцията на евангелските християни към Дарвиновата теория и влиянието на последната върху някои тенденции в съвременните християнски общности. Резултатите от едно такова изследване могат да се окажат изненадващи за мнозина – без значение дали последните се определят като християни или не.

Исторически  изненади[1]

Исторически реакцията на протестантското движение към Дарвин и неговата теория не е единна. Малко известен факт е, че доста преди публикуването на Произход на видовете през 1859 християните нямат проблем с идеята за стара земя[2]. Хаф Милър[3] се опитва да хармонизира свидетелството на научните факти с описанието от Битие 1-2, настоявайки за стара земя, като в същото време смята, че този въпрос по никакъв начин не е свързан с еволюционната теория. Джон Флеминг, професор по естествена история в Кралския колеж в Абърдийн, а преди това повече от 25 години свещеник от Шотландската църква, оспорва теорията на Кювиер и Букленд, свързана с геологията на катастрофизма, според която земните пластове са се образували в сегашния си вид вследствие на всемирния потоп. Джон Плейфеър (също дълги години свещеник, преди да се отдаде на преподавателска дейност) през 1802 година пише книга, озаглавена Illustrations of the Huttonian theory of the Еarth, в която защитава униформитарианизма и отрича възможността за млада земя и времевата таблица на архиепископ Ушер[4]. Едуард Хичкок (1793-1864) няколко години конгрешански свещеник, а след това преподавател по геология и естествена история в колежа „Амхърст”, смятан за един от водещите авторитети на своето време по въпроса за историята на американската геология и който през 1840 става първият председател на Асоциацията на американските геолози, пише повече от двадесет книги и над сто статии, трактати и памфлети, в които защитава модифициран катастрофизъм и символично виждане за дните от Битие, както и някаква форма на еволюция или поне многократно творение: „Изглежда, че всяка последваща обща промяна, която се случва на земната повърхност, е била подобрение на нейните условия. Животните и растенията от по-висша организация се разпространяват с всяка промяна, докато накрая Земята е била подготвена за сега съществуващите видове[5]”.

Със смесени реакции е посрещната и идеята на Дарвин за естествения подбор. Известният палеонтолог Луис Агасис (1807-1873) след усилено изучаване на фосилите достига до извода, че връзката в устройството говори за общ дизайн. Видовете се стремят към общ, зададен от Бога „архетип” и нямат генетична връзка помежду си. Всеки отделен вид е бил създаден специално за средата, която населява, и като такъв е фиксиран и не се променя. Възможността за еволюция е отричана също и от Уилям Доусън (1820-1899), президент на университета „Макгийл”, първи президент на Кралското общество в Канада и президент едновременно на канадската и американската асоциация за развитие на науката[6]. От друга страна, учени като Джордж Фредерик Райт (1838-1921) от колежа „Оберлини” и професора по естествена история Джеймс Дана (1813-1895) от „Иейл” приемат еволюцията и естествения подбор, без да виждат в тях нищо атеистично, зло или противоречащо на учението на Библията. Джеймс Маккош (1811-1894) казва:

„Аз съм защитавал еволюцията, но правейки това, съм я представял като метод, използван от Бога, и смятам, че когато е разбирана по този начин, тя по никакъв начин не е несъвместима с Писанието”.

Подобно е и мнението на Дана, който смята, че Бог, като законодател, е избрал и постановил методите (в това число и естествения подбор), чрез които желае да твори и в резултат на които се е достигнало до сегашното състояние на Земята и видовете.

Може би най-интересният случай е свързан с името на водещия за времето си американски ботанист и преподавател от „Харвард” Аса Грей (1810-1888), конгрешанин с доста консервативни богословски виждания, който е един от хората с най-голяма заслуга за разпространението на еволюционната теория в Северна Америка. Личен приятел на Дарвин, той води дълга кореспонденция с него, твърдейки, че теорията за естествения подбор може да бъде използвана в подкрепа на Божия провиденчески план за създаване и поддържане на света.

Подобна е реакцията и на богословите. Като цяло през ХIХ-ти век се очертават три основни виждания относно еволюцията. Водачи като Хорас Бушел, Филип Брукс, Л. Т. Тоунсен и Джон Лейдлоу я отхвърлят напълно като несъвместима с християнската вяра. През 1878 година презвитерианецът Джон Т. Дюфийлд казва, че еволюцията, така както е представена от Дарвин, е „несъвместима с това, което Писанието казва за първоначалното и настоящо духовно състояние на човека”[7].

Друга част я приемат доста безкритично, подкрепени главно от модерните за това време положителни нагласи към висшата критика и от растящата увереност в прогресивното развитие на човешката раса.

Една трета група, включваща имена, като Томас Чалмърс, Арчибалд Александър, Франсис Патън, Робърт Денби, Уилям Шед, Аугуст Стронг, Джоузеф Кук, Оран Рут, Уилям Поуп и С. Ж. Гамертсфелдър, макар да остава богословски консервативна, се опитва да хармонизира виждането си за Библията, и по-специално за Битие, с еволюционната теория.

Като цяло повечето консервативни богослови преди 1930 година се придържат към виждането за стара земя, като виждат в „дните” от Битие 1 или епохи, вместо буквални дни, или пък вмъкват „дупка” между стихове 1 и 2. В това отношение богословският климат от края на XIX-ти и началото на XX-ти век рязко се отличава от непреклонното настояване на мнозина съвременни креационисти, че възрастта на Земята е под 10,000 години. Трябва отново да подчертаем, че това виждане няма нищо общо с богословския либерализъм. Консервативни водачи от ранга на Джеймс Ор от Шотландия и Бенджамин Уорфийлд от богословската семинария в „Принстън”, които пишат за „Фундаментите[8]” (1910-15) и на практика подготвят пътя за зараждането на фундаментализма[9], са склонни да приемат дълъг процес на еволюция, за да обяснят Божия начин да сътвори растенията, животните и дори човешкото тяло. Дори Уилям Дженинс Бриан, който се опитва да прокара закон, забраняващ изучаването на еволюцията в училищата, и водеща фигура в скандалния „маймунски процес[10]”, не е имал проблеми със старата земя и е виждал „основния проблем на еволюцията в метафизичния натурализъм и свързания с него социален дарвинизъм, в защита на който често е била използвана научната еволюция[11]”.

Реакцията на Чарлс Ходж (1797-1878), президент на „Принстън”, е особено показателна. Той засяга еволюцията поне в две съчинения – своя magnum opus Систематично богословие и голямото есе „Какво е дарвинизмът?” (1874). В последното той дава ясен отговор: „Така достигаме до отговора на нашия въпрос, какво е дарвинизмът? Той е атеизъм”. Според него отговорът е очевиден, защото дарвинизмът премахва нуждата от първопричина и така и идеята за Бог и дизайн. Следователно за Ходж основният проблем с еволюционизма не е естественият подбор, древността на Земята, възможността за промяна на видовете или някой друг научен проблем. Той ясно заявява това: „Нито еволюцията, нито естественият подбор дават на дарвинизма неговия специфичен характер и значение. Това е Дарвиновото отричане на телеологията или на учението за крайната причина. Той отрича дизайна за всеки от организмите в растителния и животинския свят … Трябва да бъде добре подчертано, че именно тази особеност на неговата система го поставя в конфликт не само с християнството, но с фундаменталните принципи на естествената религия”. Следователно, ако премахнем атеистичния характер на дарвинизма, за Ходж не би имало проблем той да го приеме, без това да застраши по някакъв начин неговата вяра. И отново: „Казвайки, че тази система е атеистична, не казваме, че г-н Дарвин е атеист … нито пък твърдим, че всеки, който приема тази теория, прави това в атеистичен смисъл. Вече беше подчертано, че има атеистична и теистична форма на небуларната хипотеза за произхода на вселената; така че може да има и теистична интерпретация на Дарвиновата теория”.

Ако трябва да обобщим, решаващо за Ходж дали еволюцията трябва да бъде приемана или отхвърляна, е дали тя е представяна в атеистична или теистична форма[12].

С оглед на всичко казано заключението на Ливингстън[13] е съвсем оправдано:  „…евангелските учени имали забележително малки трудности да пригодят своето богословие към идеята за дълга история на Земята. Християнските геолози едновременно посрещат и приспособяват проблема за стара земя дълго преди появата на Дарвиновата теория. Със сигурност не това е, към което дарвинизмът отправя своето предизвикателство. Нито пък изглежда, че дарвинизмът е предизвикал криза относно учението на Писанието. Изменението на видовете по подразбиране не е било по-голям проблем за евангелската егзегетика на Битие от това за древната земя … Заплахата идвала на философския фронт. Тя възниквала от Дарвиновото предизвикателство на викторианското разбиране за мястото на човека в естествения ред”.

Съвременни тенденции

Както видяхме, сред християните в края на XIX-ти и началото на XX-ти век съществуват множество виждания за произхода, древността на света, теорията на еволюцията и начините, по които Бог е творил. Около средата на миналия век обаче течението на младоземния, или както още е известен, научния креационизъм, бележи забележителен възход. Според това виждане първите глави на Битие трябва да се разбират буквално, светът е бил създаден директно от Бога в продължение на шест 24-часови дни преди 6-10,000 години, а видовете са фиксирани и не подлежат на промяна, разбирана в смисъла на макроеволюция. Разбира се, подобни възгледи съществуват и по-рано, но в периода около появата на Дарвиновата теория не са водещи. Друга разлика е, че сега за пръв път те често започват да се представят за верова догма, която определя нечия правоверност.

Сравнително малко известно е, че младоземният креационизъм е резултат от усилията на някои ревностни адвентисти от седмия ден, които желаят да докажат достоверността на ученията на Елена Уайт[14]. Специално място сред тях заема Джордж Макгрейди Прайс (1870-1963) – любител геолог с малко формално обучение и почти без практически опит. Прайс никога не е бил вземан на сериозно от практическите геолози и има сравнително незначително влияние извън кръга на адвентисткото движение. В средата на ХХ-ти век богословът Джон Уиткомб, преподавател в богословската семинария Грейс от братското движение и Хенри Морис, хидравличен инженер и южен баптист, независимо един от друг са повлияни от трудовете на Прайс, както и от дискусионната книга на евангелския богослов баптист Бернард Рам Christian View of Science and Scripture, което води до издаването на The Genesis Flood през 1961, на която те са съавтори. По своето съдържание книгата повтаря идеите на Прайс, но осъвременени и подкрепени от богословското образование на Уиткомб и научните познания и практическия опит на Морис. Резултатът е забележителен. До средата на 1980 година тя има 29 издания, като са продадени над 200,000 екземпляра. След това научният креационизъм бързо набира сила. Публикувани са материали на множество езици, водят се открити дебати със защитниците на еволюционизма, организират се дружества с клонове в други страни, сформира се Институт за креационистки изследвания и дори се поставят искания за равноправно изучаване на теорията в средните училища[15]. През 2007 година австралийският креационист Кен Хам, ръководител на организацията Answers of Genesis[16], успява да събере астрономическата сума от 27 милиона долара, нужна за откриването на така наречения „Музей на сътворението”, който отваря врати в Кентъки, САЩ.

Втора подобна тенденция е така нареченото Движение на интелигентния дизайн (ИД). Неговата основна идея е, че в природата наблюдаваме „дизайн” или „несводима сложност”, която просто не може да бъде обяснена чрез еволюция. Интелигентният дизайн не твърди пряко, че това е резултат от действието на християнския Бог или дори на Бог изобщо – то просто посочва това, което приема за несъответствие в Дарвиновата теория. Ето защо, макар да е доминирано най-вече от християни, то намира почва и сред някои мюсюлмански проповедници, като например Харун Яхя[17].

Докато младоземният креационизъм има очевидно религиозна насоченост, то интелигентният дизайн често се представя за чисто научен. Поради тази причина именно интелигентният дизайн прави най-сериозния опит за влизане в американските средни училища – макар в крайна сметка съдът да отхвърля искането, постановявайки, че той също е религиозен по своята същност. В същото време обаче интелигентният дизайн се натъква на сериозна критика – включително от страна на редица учени християни[18].

Трета и противоположна тенденция е свързана с възхода на еволюционното сътворение. Някои нейни поддръжници предпочитат наименованието теистична еволюция (ТЕ), понеже то поставя на първо място тяхното основно ударение, че всичко, което съществува, е създадено от Бога и едва след това, че Бог е творил чрез еволюционни процеси. В своята енциклика Humani generis папа Пий XII заявява, че не съществува същностно противоречие между християнската вяра и еволюционната теория и днес като цяло Римокатолическата църква е положително настроена към нея, макар по никакъв начин да не я определя като задължителна за приемане.

Водещата организация, пропагандираща теистичната еволюция, е фондацията „Биологос”[19], основана през 2007 от д-р Франсис Колинс, световноизвестен учен, ръководител на Проекта за изследване на генетическите болести и директор на Националния изследователски институт по генетика в САЩ. Той също така е автор на популярната книга „Езикът на Бог”[20], в която излага своите виждания за съвместимостта на християнската вяра с еволюционната теория. Под ръководството на първите двама президенти, Карл Гиберсън и Дебора Хаарсма, „Биологос” развива активна дейност, работейки с голям брой известни учени и богослови, като по този начин се утвърждава като водещ фактор в интердисциплинарния диалог, свързан с науката и вярата. Възможно е тяхната дейност да е причината през последните години в САЩ да се отчита спад на вярата в младоземния креационизъм за сметка на теистичната еволюция[21].

Друга тенденция, която се наблюдава през последните десетилетия, е нов взрив на интереса към тълкуването на началните глави на Битие. Съчетан със сериозен акцент върху историческите, културните и лингвистичните особености на текста, той предлага зряла егзегетика и в резултат ражда няколко нови подхода за взаимодействие между вярата и науката като цяло и между християнското учение за сътворението и Дарвиновата теория. Докато някои популярни по-рано виждания като „теорията за дупката” отмират в качеството си на валидни християнски опции, Мередит Клайн от семинарията „Уестминстър” публикува своята кратка, но влиятелна статия „Понеже не беше валяло[22]”, в която излага своята „рамкова хипотеза[23]”. През последните години старозаветният учен Джон Уолтън предлага цялостно преразглеждане на начина, по който трябва да се разбират началните глави на Битие, стъпвайки върху своето разбиране за еврейския начин на мислене[24]. Много усилия са хвърлени в определяне на техния удачен литературен жанр, в светлината на който трябва да cе тълкува текстът[25]. Представителите на различните виждания взаимодействат помежду си – понякога без враждебност и с искрено желание да чуят какво другите имат да им кажат[26].

Накрая, с паралелното развитие на науката и рафинирането на богословските виждания на различните страни, акцентите в спора забележимо се изместват. Докато преди няколко десетилетия най-разисквани са били древността и начинът на възникване на света, то днес на фокус много повече е произходът на човека и богословските следствия от приемането на еволюционната теория по отношение на него. Тук на преден план излизат редица въпроси като: ако Адам и Ева не са първите или единствените хора, как трябва християните да разбират грехопадението и навлизането на смъртта, описани в Битие 3? И какво в този случай се случва с аналогията „Адам-Христос” – ключова за разбирането на апостол Павел относно изкуплението[27]? Два други въпроса, които генерират все по-сериозен интерес, са ограниченията на науката (особено понятието сайънтизъм)[28] и естеството на душата в светлината на съвременните достижения на невронауката[29]. Всеки един от тях е изключително интересен и напълно заслужава самостоятелно представяне.

Заключение

Направеният кратък исторически обзор ни води към поне три важни заключения.

Първо, противно на понякога изказваното твърдение, исторически християните не са били твърдо против Дарвиновата теория. Макар последната наистина да е предизвикала разделение още със своята поява, тя по никакъв начин не може да бъде сведена просто до разлома между либералното и консервативното течение – дори с цялата условност на тези понятия. Опитът да се представи съвременната ситуация по този начин е едновременно неверен и вреден.

Второ, спорът около еволюционната теория оказва значимо влияние върху богословието. Християните, които са склонни да приемат нейната валидност, се оказват принудени да покажат как тя е съвместима с редица приемания на историческото ортодоксално християнство – например Бог като създател на света, грехопадението и изкуплението. Това ги подтиква постоянно да рафинират своите богословски системи и оказва особено положително влияние върху херменевтиката и егзегетиката – най-вече, макар и не единствено, във връзка с първите глави на книга Битие.

Трето, Дарвиновата теория за пореден път поставя въпроса за връзката и удачното и допустимо взаимно влияние между науката и богословието. Думите на богослова от „Принстън” Чарлз Ходж са подходящо обобщение и заключение в тази връзка:

„Природата е истинско Божие откровение, така както и Библията; и когато тълкуваме Библията чрез науката, ние просто тълкуваме Божието слово чрез Божието слово. Тъй като този принцип е очевидно верен, той е приеман и използван дори от тези, които, без да обръщат внимание на термините, на думи го отричат. Когато Библията говори за основите или стълбовете на земята или за твърдите небеса, или за обикалянето на слънцето, не тълкувате ли вие и всеки разумен човек езика чрез научните факти? В продължение на 500 години Църквата е смятала, че Библията учи, че Земята стои непоклатима в пространството, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Науката е показала, че това не е вярно. Ще продължим ли тогава да тълкуваме Библията така, че да я накараме да учи на лъжите, че Слънцето се върти около Земята, или ще я тълкуваме чрез науката и ще хармонизираме двете? Разбира се, тази истина важи и в двете посоки… Има две злини, свързани с този въпрос, за които ние, като християни, трябва да внимаваме. Има някои добри хора, които са твърде готови да приемат теориите на учените и да налагат насилствени и неестествени тълкувания на Библията, за да приведат в съответствие двете страни. Има други, които не само отказват да приемат мненията на хората, но и отказват на самата наука да има някакъв глас относно тълкуването на Писанието. И двете грешки трябва да се избягват[30]”.

______________________________________

*Публикувано в https://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Един от най-добрите източници на информация по темата е Livingstone, David. Darwin’s Forgotten Defenders: The Encounter Between Evangelical Theology and Evolutionary Thought. Grand Rapids, Eerdmens and Scottish Academic Press, 1987. Голяма част от следващата секция е почерпана от нея.

[2]. Стара земя – възглед, според който земята е по-стара от човешките родословия, описани в Библията. Терминът насочва към съществуването на две направления в креационизма. Староземните креационисти приемат научните доказателства за съществуването на земята в продължение на милиарди години. За разлика от тях Младоземните креационисти приемат, че възрастта на Земята е около 6,000-10,000 години, следвайки текстовете на Битие 1-2. Б. ред.

[3]. Хаф Милър (1802-1856) – автор на книгите The old red sandstone or new look in an old field (1841) и The testimony of the rocks (1856).

[4]. Джеймс Ушър (1581-1656), архиепископ на Армаг, изчислява, че Земята е била създадена през 4004 година преди Христа според Юлианския календар.

[5]. Цитирано от Livingstone, 19. Към вече споменатите имена могат да бъдат добавени Бенджамин Силимън (1779-1864) – от 1802 година завеждащ катедрата по химия и естествена история в „Иейл”, шведският географ Арнолд Гюот (1807-1884) – председател на катедрата по физическа география и геология в Принстън, и други.

[6]. Но и двамата отхвърлят буквалното тълкуване на първите глави на Битие и застъпват виждане за стара земя.

[7]. Цитирано от Noll, Mark. The scandal of the evangelical mind. Grand Rapids, Eerdmans, 1994, 180. Виж и цялата глава 7.

[8]. George Frederick Wright, „The passing of evolution” in „The fundamentals” vl. 7, James Orr, „Science and Christian faith,” in „The fundamentals” vl. 4;”The early narratives of Genesis” in The Fundamentals, vl. 6.

[9]. Виж Marsden, George. The fundamentalism and the American culture. Oxford university press, 2006; Bebbington. David and David Jones. Evangelicalism and Fundamentalism in the United Kingdom During the Twentieth Century. Oxford university press, 2006, 2013.

[10]. Виж Marsden, гл. 20; Larson, Edward. Summer for the Gods: The Scopes Trial and America’s Continuing Debate Over Science and Religion. Basic Books, 2006. Транскрипт от процеса може да бъде намерен на следния адрес http://moses.law.umn.edu/darrow/trials.php?tid=7. Извлечено на 09.06.2018.

[11]. Noll, с. 189.

[12]. Днес философите и богословите говорят за значимата разлика между еволюцията като научна, биологична хипотеза и еволюцията като светоглед. Виж обяснението на Тимъти Келър, „Еволюцията като биология и философия”. Извлечено на 09.06.2018 от https://rado76.wordpress.com/2012/04/20/keller_4/. Виж също статията на Ард Люис на адрес https://rado76.wordpress.com/2012/07/23/southen_8/. Извлечена на 11.06.2018.

[13]. Цит. съч. с. 27,44

[14]. Най-добрата история на младоземния креационизъм е на Numbers, Ronald. The Creationists: From Scientific Creationism to Intelligent Design. Harvard University Press, 2006. Авторът идва от адвентистка среда.

[15]. Информация за няколкото съдебни процеса, свързани с това, може да се намери в Giberson, Karl. Saving Darwin: How to Be a Christian and Believe in Evolution. HarperOne, 2009.

[16]. https://answersingenesis.org/. Извлечено на 11.06.2018.

[17]. Това понякога ражда интересни взаимоотношения в името на общата цел. За мен беше много интересно да забележа излизането на българския книжен пазар на книгата на Лейф А. Йенсен, Да преосмислим Дарвин. Ведическо изследване на дарвинизма и интелигентния дизайн. Бон-Благоевград, 2017. Последната представлява съвместен проект на водещи християнски апологети на интелигентния дизайн като Майкъл Бихи, Уилям Дембски и Джонатан Уелс и почитатели на „ведическите йога текстове на древна Индия”.

[18]. Виж Pennock, Robert. Intelligent Design Creationism and Its Critics: Philosophical, Theological, and Scientific Perspectives. A Bradford Book, 2001. Goberson, Saving Darwin.

[19]. Техният богат сайт може да бъде намерен на адрес https://biologos.org/. Извлечено на 11.06.2018.

[20]. Издадена на български език през 2008 година от издателство „Изток-Запад”.

[21]. Виж изследването на Галъп http://news.gallup.com/poll/210956/belief-creationist-view-humans-new-low.aspx. Извлечено на 09.06.2018.

[22]. WTJ 20 (1958):146-157.

[23]. Виж и по-подробното изложение в The Genesis Debate: Three Views on the Days of Creation. Crux Press, 2000.

[24]. Виж Walton John. The Lost World of Genesis One: Ancient Cosmology and the Origins Debate. Grand Rapids, IVP, 2000; The Lost World of the Flood: Mythology, Theology, and the Deluge Debate. Grand Rapids, IVP, 2018.

[25]. Halton, Charles and Stanley Gundry. Genesis: History, Fiction, or Neither?: Three Views on the Bible’s Earliest Chapters. Grand Rapids, Zondervan, 2015.

[26]. Виж например дискусията между „Биологос” и Южнобаптистката конвенция по редица въпроси, свързани с еволюцията в Southern Baptist Voices Series. Извлечена на 10.06.2018 от https://biologos.org/blogs/archive/southern-baptist-voices-series, както и техния разговор със староземната креационистка организация на Хаф Род Reasons to believe. Old Earth or Evolutionary Creation?: Discussing Origins with Reasons to Believe and Biologos. Grand Rapids, IVP, 2017.

[27]. Литературата по въпроса е огромна. Виж напр. Walton, John. The Lost World of Adam and Eve: Genesis 2-3 and the Human Origins Debate. Grand Rapids. IVP, 2012; Caneday, Ardel and others. Four Views on the Historical Adam. Grand Rapids, Zondervan, 2013; Eens, Peter. The Evolution of Adam: What the Bible Does and Doesn’t Say about Human Origins. Brazos Press, 2012; McKnight, Scot, Venema, Dennis. Adam and the Genome: Reading Scripture after Genetic Science. Brazos Press, 2017; Cavanaught, William, Smith, James. Evolution and the Fall. Grand Rapids, Eerdmans, 2017.

[28]. Виж например Ratzsch, Del. Science Its Limits: The Natural Sciences in Christian Perspective. Grand Rapids, IVP Academis, 2000; Haarsma, Deborah and Loren Haarsma. Origins. Christian Perspectives on Creation, Evolution, and Intelligent Design. Faith Alive Christian Resources, 2007.

[29]. Green, Joel. Body, Soul, and Human Life: The Nature of Humanity in the Bible. Grand Rapids, Baker Academic, 2008; Green, Joel and others. In Search Of The Soul: Four Views Of The Mind-body Problem. Gradn Rapods, IVP, 2005; Cooper, John. Body, Soul, and Life Everlasting: Biblical Anthropology and the Monism-Dualism Debate. Gradn Rapids, Eerdmans, 2000; Murphy, Nancey. Bodies and Souls, or Spirited Bodies? Cambridge University Press, 2006.

[30]. Цитирано от Noll, с. 183-184.

Изображение: авторът Радостин Марчев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-ak3

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s