Православното монашество и атонските манастири. Устройство на Света Гора Атон в исторически, канонически, международноправен и социологически аспект
Манастирите, както се спомена по-горе, се делят на общежителни (киновийни) и необщежителни[60], сиреч идиоритмични, от гръцката дума (ιδιόρρυθμος), което ще рече, своеобразен ред на живот[61]. Но, както споменахме, на Атон от края на XX век идиоритмии вече няма.
2.1. Устройство на атонските манастири и на Света Гора
Животът в идиоритмичните манастири[62] не е много строг. Макар в тях и да се предписват някои строги законоположения, то тяхното изпълнение в някои отношения, по причина на разни човешки немощи, са малко смекчени. Въобще, необщежителен, или идиоритмичен манастир е този, в който между братята няма почти нищо общо, но не, разбира се, във всяко едно отношение[63].
На практика, необщежителните манастири[64] в някои отношения са почти еднакви с общежителните, с изключение на някои строгости[65]. Така например, в храма правилата и литургията се извършват подобно на общежителните манастири. Манастирът обаче не се управлява от игумен. За неговото управление се избират веднъж годишно измежду братята иеромонаси така наречените епитропи, на които се възлагат пълната грижа за доброто управление[66] на вътрешните и външни манастирски работи.Всичките манастирски послушания се извършвали от братята (под формата на послушание) по заповедта и благословението на управляващите съборни старци. В случай, че се породят неприятности в манастира, делата се разглеждат и обсъждат от съборните старци (Манастирския събор), които представляват един вид домашен Свети Синод. И от тази домакинска разпоредителност манастирът се намира постоянно в добре устроено положение[67].
По начина на живот с идиоритмичните манастири може да бъде сравнен и келиотският живот. Той бива два вида – келиотски и каливитски.
Каливитски живот ще рече напълно автономен отшелнически живот[68] (този живот е бил съобразен с Атонския устав). Всъщност, няма „по-жалко“ нещо от келията на строг отшелник, в която човек няма да види нищо друго освен уединение на духа, строга въздържаност и извънредни телесни трудове и безмълвие[69].
Докато келиите имат съвсем други условия. В тях отличителна черта на монашеския живот е зависимостта на няколко братя от един старец, който трябва да се грижи да има всичко необходимо за продоволствието на едно малочислено братство. За такива келиоти на първи план стоят не само духовните подвизи: тишината, спокойствието и безмълвието, но и разни тежки работи за добиване на необходимото препитание. Тук старецът има най-голямата грижа за управлението и поддържането на дома[70].
С оглед на казаното, ще отбележим, че келиотският живот е по-труден от киновийния (общежителния). Затова обикновено с утринното правило се съединява и св. литургия, за да остава на братята повече време за работа. Младите монаси, сиреч учениците на стареца, са много ограничени откъм монашески отговорности[71]. И ако някой живее лениво, небрежно и несъобразно на монашеското си звание, то той остава отговорен само пред Бога и съвестта си. Този живот почти във всяко отношение съставлява едно средно положение между общежителните и необщежителните манастири.
Към третата степен на атонското подвижничество се отнасят така наречените каливити, за които споменахме по-горе. Ако каливит притежава нещо собствено на Атон, то ще е една усамотена стая без никакви принадлежности в нея. За този род атонски подвижници не съществува почти нищо на този свят, което да е наложително и да си струва да го имаш. Те се занимават много малко с ръкоделие или пък ходят при другите келиоти да работят заедно с тях, за да си вадят насъщния. Богослужебно правило те слушат там, където се намират в момента. Ако се случи да се намират някъде, където няма къде да чуят църковното правило (богослужения от денонощния кръг – часове, утреня и така нататък, б. р.), то те го изпълняват с броеницата. В противен случай стават отговорни пред Бога и съвестта си. Тяхната нестежателност е съвсем трогателна: ако някой каливит тръгне нанякъде, то той свободно остава отворена вратата на стаята си, понеже всичко, което има е в торбата на гърба му[72].
Поради разнородните огорчения, страдания и неприятности, които самоволно приемат и търпят, каливитите биха стоели по-високо от другите монаси в лествицата на подвижническия живот. Но тъй като те не са подчинени никому (на никакъв земен авторитет, дори на духовен старец, б. р.), то свободният им начин на живот отнема много от цената на техния подвиг. Същевременно, измежду келиотите се намират такива, които пазят особено строг подвижнически уединен живот. Такъв е бил например преподобни Максим Капсокаливит.След необщежителните[73] манастири (каквито вече няма на Свeта Гора) и келиотите, идват киновиите, тоест общежителните манастири. Те са сега 20 на брой. Във връзка с последното трябва да се упомене, че съгласно Светогорския Устав идиоритмиите през периода на своето съществуване могли да преминават в киновии (общежителни манастири), но обратното било невъзможно.
2.2. Големите общежителни (ставропигиални) манастири на Света Гора
Общежителните манастири са предпочитани пред другите манастири, като дори и самите монаси, които спадат към подвизаващите се в идиоритмиите, се отнасят с уважение към тях. Ще повторим пак за по-голяма точност, че идиоритмии на Атон вече няма, освен подобните на тях келии и каливи. Освен това, общежителните ставропигиални[74] манастири имат, от канонична гледна точка, еднакви правила относно външното разпореждане при управлението на Света Гора.
Тези манастири се ръководят по Устава на атонското общежитие, или по-точно – Хартата на Атон, според която заедно с игумена се избират няколко старци, които съставляват свещен манастирски събор и действат в духа на любовта за доброто управление на вътрешните и външните манастирски работи. В общежителните манастири братството се поверява и подчинява на безусловна зависимост и пълно послушание на началството на игумена, чиято воля монасите свято почитат. За тях той е духовен баща и глава; от него се води всеки един в пътя на монашеското си подвижничество и спасение[75]. Въобще, в братството на общежителните манастири преобладава патриархалната простота (чистота) в нравите, взаимна братска любов, доверчивост и райско спокойствие. Всички там са като братя, няма разлика нито по род, нито по заслуги, а напротив, всички се стремят внимателно и усърдно да изпълняват законите на манастира, като всичко в тях е скромно и приветливо[76].
Условията на живота в общежителните манастири представляват почти единствения истински царски път към небесното отечество. Думата на игумена[77] там се взима като Божия воля: каквото каже или заповяда игуменът, това става. Принципно, истинските послушници не размишляват за плода и следствията на началническата заповед[78]. Те следват неотклонно и твърдо подир Тогова, Който е дошъл на света не да върши Своята воля, но волята на Отца, Който Го е пратил послушнически да извърши делото на изкуплението. Трогателно е да се гледа в какво строго подчинение и с какъв страх Божи, доверчивост и любов братята стоят пред игумена в повечето атонски манастири[79].
Умилително и радостно е да се наблюдава, когато този игумен с духовна любов, бащински и безпристрастно се отнася към всички отци и братя, та даже и към най-последния и малък от тях. При среща с игумена всеки от братята, какъвто и да е по своя чин, с голямо благоговение въздава с поклон приличната чест на игумена и му целува десница, като искат и просят благословение за всичко и винаги.
По такъв начин постъпват братята монаси при всеки случай, като имат предвид, че чрез благословението на игумена като техен духовен отец и наставник те получават благословението на Господа Бога за преуспяване в своя подвижнически живот и лично спасение.В общежителните манастири монасите заслужават напълно названието подвижници именно поради това, че там заради Бога и своето спасение те са предали доброволно свободната си воля на кръстно разпятие. Там тяхната воля е не само смирено ограничена, но и безвъзвратно отдадена[80]. Там е истинският път на доброволното самоотричане, на кръстното самоотвержение в следването на Христа. Това е голготски път, който е постлан с тръни и облян с кръвта на сърдечното желание за търпение до последното издихание.
В миналото светите отци са считали общежителния живот за най-висок и труднодостижим монашески път, дори в някакъв смисъл за труднопоносим. Св. Пимен Велики казал на един брат, който искал да постъпи в общежитие: „Там ти и в стаята си не можеш да се разпореждаш и почти нищо не можеш да вършиш по своята си воля“. И по такъв начин, ако има някой в общежителен манастир да следва неотклонно пътя на послушанието[81], такъв ще бъде за пример и образец на всички по самоотвержението. По причина на многобройното братство не може да не се случват някои неудобства или междуособни неприятности, но всички с благодарение и търпение ги понасят, като имат предвид по-висшето духовно съвършенство. С помощта на Божията благодат такива подвижници всякога и във всяко отношение се явяват победители на лошата воля. Според думите на един велик старец, общежителен монах до една година може да достигне до такава висока степен в духовния живот, до каквато един пустинник едва ли може да достигне за 10 години. Причината за това е в безусловното послушание и отсичането волята на първия[82]. Такава е силата на послушанието, такъв е верният път, който води към небесното отечество и вътрешния духовен мир[83]„.
Облеклото и храната на трапезата в общежителните манастири са еднакви за всички отци и братя[84]. При употребата на храната в тези манастири повече владее умереността, отколкото въздържанието и постът, защото строгото въздържание понякога бива несъвместимо с големите и трудни манастирски работи. Действително, голямо значение има постът и в общежителните манастири, но според времето. А послушанието стои много по-високо от поста и молитвата.
Всички светогорски скитове, както се каза по-горе, са около 12 на брой (но към днешна дата тази бройка не е напълно прецизна). Към тях се причисляват още и следните: два руски – „Св. апостол Андрей“ и „Св. пророк Илия“, един български скит „Св. Богородица“ и един (в миналото) молдовлашки „Св. Иоан Предтеча“. Тези четири скита, ако и да зависят от съответни манастири и да се наричат скитове[85], то според устройството и управлението си са всъщност манастири, защото се управляват подобно на общежителните манастири от игумен[86]. Действителните скитове се намират под управлението на един тъй наречен дикея, тоест управител, който се избира веднъж годишно от братята, ако е заслужил доверието им. Скитът в пълния смисъл на думата се отличава от манастира с по-строг живот, уединение и въздържание, като последното си остава изключителна привилегия на малцина скитяни, които освен в събота, неделя и празнични дни, не си разрешават ни риба, ни дървено масло (олио или зехтин).
В уединените скитове братята живеят по двама-трима и по повече в отделна келия (обикновено под ръководството на един старец). През седмицата те извършват духовните си подвизи в уединение, както и църковното молитвено правило в домашните си параклиси, а в неделни и празнични дни се събират всички скитяни заедно в съборната църква, където се извършва всенощно бдение и литургия. След завършването на богослужението всички си отиват тихо и спокойно в уединените келии, за да продължат своя отшелнически подвиг.Сред атонските монаси има още и такива подвижници, които се отдалечават от всичко и живеят съвсем уединено в пустинята, където нарядко са посещавани от духовните си наставници. Хранят се с диви кестени, жълъди, корени и треви; рядко употребяват хлебна храна. Такъв род подвижници-пустинножители на Атон се предполага, че има.
Някои пустинножители (келиоти) в събота и в празнични дни отиват в манастирите на обща молитва. След свършването на богослужението те се причастяват със Светите Тайни. По Светата Атонска Гора има още и такива подвижници, които нямат почти никакво прибежище, а се скитат от място на място. В южната скалиста част на Атонския полуостров има множество такива келии и уединени места за молитвено съзерцание.
За да може да се дадат по-точни сведения за атонския аскетизъм, необходимо е да се знае как се основават келиите, или как стават келиите собственост на определен монах, и какви права имат продавачът и купувачът. По принцип келиите на Света Гора са разположени на хубави места, където има добри условия за живот. Но има и такива келии, в които подвижниците като че ли съвършено са се отказали от всичко земно като удобства и пристрастие; стремят се към пълна бедност и са се възвисили до съвършено безпристрастие и ангелска чистота и непорочност[87]. Този духовен подвиг е основан върху стремежа към пълно откъсване от земното и вещественото и постигане на съвършено безстрастие, които са условие за чистата и постоянна молитва към Бога. По този монашески и подвижнически път отшелниците на Света Гора следват исихасткия път на молитва и общение с Бога. Въобще, келиотите освен богомислие и духовно съзерцание, молитва и дълбока райска тишина, нищо друго не би трябвало да дирят.
Всички келии на Атон принадлежат на манастирите[88] и непосредствено зависят от тях. Всеки, който желае да придобие келия от манастира, в случай на спогаждане между манастира и купувача, съставят тъй наречената законна омология (законно изповядване на сделката, б.р.), в която подробно се изброяват условията на едната и другата страна.
Ако някой старец, когато купува келия[89], се случи да има един или двама ученици, то те биват негови наследници, от първия до последния, с владелчески права. Могат и нови ученици да приемат, но на тях вече не се простира наследственото право. В случай, че старецът на келията умре, наследниците при подновяването на омологията са длъжни да внесат ресима от стойността, сиреч цената на келията, в манастира, на който тя принадлежи. Така се постъпва след смъртта на всеки по-стар в келията.
Освен тези условия за келията, обитателите келиоти са длъжни още да плащат на манастира годишен данък, който после се изпраща на правителството. Купувачът става вече самостоятелен притежател на келията и на всичко, което и принадлежи. Ако някой старец пожелае да продаде келията другиму, в това манастирът не им се меси ни най-малко; за манастира е достатъчно само това, продавачът и купувачът да платят ресима[90] на парите. Ако пък, когато се продава келията, манастирът не иска да я продаде другиму, то заплаща цената на притежателя и си я владее като свое собствено притежание. В случай, че старецът умре, без да остави законен наследник записан в омологията, то в този случай манастирът има пълното право да си завладее келията, макар покойният и да е имал сродник (духовен брат или чедо), всичко остава без сила и значение[91].Всички манастири в Света Гора плащат данък на правителството[92]. Относно средствата и поддръжките, нужно е да се отбележи, че повечето манастири имат метоси със земеделски занятия вън от Атон, при град Солун, на землището „Каламария“. А някои имат такива и по островите на архипелага, откъдето получават достатъчно средства за поддържането на братството[93]. Изхождайки от казаното дотук, описахме с Божията помощ, доколкото е възможно, накратко разнообразието на атонското монашеско подвижничество. По- надолу ще започнем по-подробно разглеждането на светите обители по Атонската Света Гора.
За да бъде описана светогорската монашеска родина (общност) със статут на монашеска държава в пределите на Република Гърция (според гръцката Конституция), трябва да се посочат плодовете на светите подвижници от Света Гора в синхрон с ретроспекцията на някои исторически събития. Тук, с риск малко да се отклоним от темата, ще направим едно важно уточнение: че някои приемат за погрешно Атон да се оприличава на „монашеска република“. В подкрепа на твърдението, ще цитираме чудотвореца архиепископ Серафим (Соболев). Архиепископ Серафим („владика Серафим“) е един от видните архиереи и богослови на Руската православна църква. Той е роден на 1 декември 1881 година в Рязан и се преставя в Господа на Неделя Православна, 26 февруари 1950 година, в България[94].
Та този велик архиерей е казал следното в своята книга „За монархията“: „Нито конституционната, нито републиканската власт не могат да бъдат богоустановена власт, защото такава може да бъде само царската самодържавна власт. Защото Бог е Монарх. Цар на царете и Вседържител на Царството. Църквата изначално и вовеки е монархическо учреждение начело с Христа, едновременно Цар и Първосвещеник. Църквата винаги е била изградена на йерархичен, а не на републикански и не на „демократичен“ принцип. Затова и според нашето скромно изследване е погрешно и некоректно Атон (Света Гора) като Крепост на Православната Църква да се оприличава на „монашеска република“. Коректното понятие за Атон в тази насока е монашеска общност[95]„.
2.3. Възникване на Света Гора като автономна монашеска общност по времето на Византия (PAX ROMANA – PAX HRISTIANA)
Макар точното време на разпространение на монашеството на Света Гора да не е известно, се смята, че първите монаси отшелници са се заселили на Атон още много преди VI-VII век. А оттогава датират първите данни в летописите за идването на Света Гора на аскети от Изток и Египет, преследвани от арабските нашествия. Това е времето, когато във връзка с иконоборческите спорове се споменава за монаси на Атон, които участвали в църковните събори като пазители на Православието.
Но Света Гора Атон е официално провъзгласена за място на монашеството през 885 година след Христа със Златната вула на император Василий I. За основател на общежителното монашество на Света Гора се смята свети Атанасий от Трапезунд, който с помощта на император Фока (963-969) основал Великата Лавра (962-963) – първия голям манастир появил се на Атон. След няколко години, през 972 година, бил издаден и първият Устав, който уточнявал реда и управлението на делата на Света Гора и който, понеже бил написан върху козя кожа, се наричал „Трагос“. Документът бил подписан от император Иоан Цимисхи. По юридическата сила на този Устав Атон бил признат за независима и почти[96] суверенна монашеска държава.До 1313 година Света Гора не е имала висше църковно ръководство и съответно не е имала йерархическо подчинение към някой архиерей (епископ, патриарх) в канонично отношение. Подчинявала се е само административно на византийския император. В това изключение от каноните не е имало нищо нередно, защото Света Гора е „дял“ на Божията Майка (Приснодева Мария), която е призната за Владичица на света и Игумения (Геронтиса, Старица) тук[97]. През 1313 година обаче византийският император Андроник Старши издава хрисовул, според който Света Гора започва да се подчинява на Вселенския патриарх. Но при това положение все пак била запазена властта на Протоса – избрания и уважавания от всички Старец, избиран от всички манастири за срок от една година. По късно, през XVII век, властта на Протоса била прекратена и местното управление на Света Гора започнало да се осъществява чрез Свещения Кинотис[98] – събрание от старци, избирани от двадесетте манастира за техни представители в този съборен орган. От това време датират също така и броят, и йерархическата последователност[99] на атонските манастири.
Йерархическият ред[100] при светогорските ставропигиални манастири е следният:
Така, макар че за суверенни[101] се считат само двадесетте манастира, чийто брой не може да бъде увеличен, съгласно Устава[102], на Света Гора съществуват към днешна дата голямо множество малки общежитийни монашески образувания, които се явяват съставни части на манастирите, на чиито земи се намират. Това са катизми, келии и каливи, скитове и исихастирии (постници, които вече описахме в началото след увода). Но нека отново набързо да поясним, че катизмата е неголяма колиба, в близост до манастир, където живее монах, който си взима хранителни продукти от манастира срещу малка отплата.
Монасите, живеещи в катизми, се отличават с висока степен на духовност.
Келията пък е по-голямо монашеско жилище с храм при него, което жилище се предоставя от манастира на група от трима монаси срещу малко заплащане. Каливата (малка къщичка) пък е жилище, по-малко по големина от келията, без вътрешен храм и без землен участък. Дава се от манастира на един човек или на група от двама-трима на още по-ниска цена от келията.
Скитовете представляват организирани монашески общини, които се състоят от каливи или келии, които с времето се устройват като отделни манастири, но се намират в пълно подчинение и юрисдикция (канонична и административна) на манастира, на чиято канонична и църковно-административна територия в Света Гора се намират.
Исихастириите са отшелнически пещери, разположени в уединени места, предимно в югозападната част на Атонския полуостров.
Понастоящем седемнадесет от двадесетте (ставропигиални) манастири на Атон са гръцки, един е руски („Свети Пантелеймон“), един е сръбски („Хилендар“) и един е български („Зограф“). Тази класификация е твърде условна, тъй като на Атон, а и в Православието няма и не трябва да има етноси и националности, защото всички сме едно в Христа. Още повече, че законово погледнато, както вече се каза, територията на Света Гора е част от единната териториална цялост на гръцката държава, а канонично – всички нейни манастири са под юрисдикцията на Вселенската патриаршия.
Затова тук е особено важно да се направи уточнение относно суверенността[103] на ставропигиалните манастири на Света Гора[104]. И то е, че от векове всички атонски манастири са ставропигиални и като такива[105] те се намират под върховната църковна и административна юрисдикция на Вселенската патриаршия. В този смисъл, тези манастири (според терминологията на цивилното и църковното право), не са абсолютно суверенни (по смисъл и размер).Защото тяхната суверенност, се основава на ставропигиалността им, тоест тяхната независимост е условна по отношение органите на различните Поместни православни църкви, но не и към всички църковни власти в Съборната църква. Това е така, защото всеки православен манастир поотделно (или съборно, както е от старо време на Света Гора) се намира, съгласно ясното и еднозначно постановление на каноните на Вселенските събори, под ведомството на съответната църковна власт: а) епархийския архиерей (4 правило на IV Вселенски (Халкидонски) събор и паралелните му правила от Пето-шестия и от Седмия вселенски събор и Двукратния събор) при общи за дадена църковна област или църква въпроси; или б) архиерейския Синод (37 апостолско правило и всичките му паралелни правила). Изхождайки от казаното дотук, за по-голяма яснота ще уточним, че във всеки ставропигиален манастир се подвизават монаси или приемат монашество членове на различните Поместни църкви, при което в някаква степен ставропигиалният манастир се съобразява с волята на органите на дадена Поместна църква. Това се отнася и по-отношение на архиерейски визити от други Поместни църкви в Света Гора.
2.4. Статистически данни за числеността на светогорското монашество
В Света Гора Атон днес се намират 20 манастира, като техният брой е строго фиксиран в стриктна йерархия. Според различни по-стари и по-нови статистически данни картината за числеността на монасите в светогорските манастири изглеждала горе-долу по следния начин: Велика Лавра – 64; Ватопед – 163; Ивирон – 71; Хилендар – 92; Дионисиат – 71; Кутлумуш – 86; Пантократор – 25; Ксиропотам – 25; Зограф – 37; Дохиар – 3; Каракал – 60; Филотей – 60; Симонопетра – 94; „Св. Павел Атонски“ – 112; Ставроникита – 42; Ксенофонт – 123; Григориат – 107; Есфигмен – 121; „Св. Пантелеймон“ – 88; Констамонит – 44.
Според данните от „Пътеводител за Атонската Света Гора“ (С., 2002) на доц. д-р Христо Темелски „живущите на Св. Гора монаси се считат на брой 10 000 души, от които повече са: руси, гърци, българи, и след тях идат сърби, власи (румънци) и грузинци“, но тези данни най-вероятно са от периода XVIII-XIX век (с. 17).
Статистиката за броя на монасите е до голяма степен условна, тъй като поради динамиката на монашеския живот числеността им постоянно се променя. Така например, през втората половина на XX век, след един продължителен период на обезлюдяване на Света Гора, започва едно по-интензивно завръщане на нови и млади монаси в големите ставропигиални манастири, а след това и в скитовете, и в келиите на Атон. Така за последните няколко десетилетия се обновяват и въздигат много от монашеските обители на Атон, които доскоро са се намирали в запустение. Този процес на интензивно възраждане на монашеството продължава да се наблюдава и днес. В частност ние, българите, можем ясно да видим и констатираме за славянобългарския манастир, че в монашеското братство на „Зограф“ през последните години са приети много нови и млади монаси с високо образование в различни области и че те възраждат живота в манастира, като се занимават и с духовно-просветна, книжовна и издателска дейност.
Според проф. д-р Георгиос Мандзаридис (вж. Социология на християнството, Белград, 2004), броят на монасите на Атон се променя постоянно: „Според импровизираното статистическо проучване, което сме провели, се оказа, че броят на монасите в Света Гора за едно десетилетие е променен и се променя постоянно. През 1972 година статистическите податки се различават от 1971 година … Тогава числото на светогорските монаси било 1 145 на брой“. Така, от 1972 до 1996 година, когато се провело преброяване на Света Гора, се оказало, че на Атон дошли 1 117 нови монаси. В периода 1972-1976 година дошли 143 нови монаси (на около 29-годишна възраст). От 1977 до 1986 година дошли още 284 монаси. После в периода 1987-1996 дошли 690 монаси. При тази аритметична прогресия на числеността на монасите светогорското монашество не само се задържало на брой, но се и увеличило за едно десетилетие с над 100%. Този феномен същевременно понижил и средната възраст на монасите, която станала приблизително около 48 години. В навечерието на второто хилядолетие болшинството от монасите били на възраст 31-40 години[106].
За промяната в числеността на монасите на Света Гора през този период важно значение има и притокът на монаси от скитове и метоси на светогорски манастири в Гърция и другаде, които се намират извън пределите на Атонския полуостров. Според каноничните норми на Атонския устав са предвидени и възможности за заселване на монаси, които не са приели монашеството си на Атон и не са принадлежали към братството на някой от големите светогорски ставропигиални манастири.
В това скромно изследване няма да се спираме подробно на каноничния механизъм, който определя това как един монах от дадена Поместна православна църква придобива статус на светогорски монах. Без друго въпросът дали даден човек е приел монашество на Света Гора, или е водел монашески живот в края на земния си път на Атонската планина, от духовна гледна точка не е от първостепенно значение. По-важното е, че светогорските манастири и атонското монашество в миналото и в съвремието са запазили в пълнота разнообразието и богатството на православното монашество и ни предлагат духовни примери на различни начини и пътища за следване на Христовия образец на християнско съвършенство, кротост, смирение и човеколюбие. Светогорските подвижници и духовни наставници и днес са учители на православните християни в пътя на спасението и духовната борба срещу греха и греховните страсти, която се изисква от Спасителя за вървенето по тесния път на поелия кръста си.
В своята цялост светогорското монашество е носител на изконните традиции на исихасткия духовен живот в Църквата, в който се съдържа и преподава учението и практиката на молитвата, помненето на смъртта, борбата с греховните помисли, подвижничеството в християнските добродетели и благодатният път на обожението и спасението. А светогорските манастири и днес още са богати книжовни средища за съхранение и разпространение на християнската духовно-аскетична и светоотеческа литература, пазители на монашеското ученолюбие и трудолюбие, гостоприемство и човеколюбие, от които всеки православен християнин може да черпи изобилно познание и духовна подкрепа в своя собствен духовен път и подвижнически живот за лично израстване и спасение в благодатта на Едната св. Православна църква.
______________________________
*Из книгата История и съвременно състояние на Света Гора (историко-патристичен, социологично-правен и каноничен анализ), Синодално издателство на БПЦ, С., 2013, продължение от постинг № 539. Материалът е предоставен от автора. Той е роден във Варна, завършил е Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 2011 година в магистърска програма „Вяра и живот”. Понaстоящем е студент в същия университет в Юридическия факултет.
[60].„Необщежителните манастири в някои отношения са били почти еднообразни с общежителните, с изключение на някои строгости“. Срв. Темелски, Хр. Цит. съч., с. 17.
[61]. Пак там, с. 17-18.
[62].Този род манастири към днешна дата са напълно премахнати в Света Гора. Трябва да се вземе предвид, че почти от 30 г. необщежи- тийни (идиоритмични) манастири на Атон няма.
[63].Kadas, Sotiris. Mount Athons (the monasteres history). Louse Tyrner. Athens., 1986.
[64]. Идиоритмия – манастир, в който не се живее общежително, но всеки от монасите сам се грижи за прехраната си. Обикновено се управлява не от игумен, а от няколко старши монаси. Срв. Старецът Паисий Светогорец. Слова, Том 4. Света Гора, Атон., 2007, с. 113.
[65].„Тук си заслужава да се отбележи още една повече вътрешно- атонска причина за спорове, борби и негативности между атоняни, която е довела до столетия неугасваща борба между привържениците на общожитийната (киновийната) и необщижитийната (идиоритмичната) системи или постановки на живот на монасите на Атон – Света Гора. Тази борба към днешна дата е приключила в полза на поддръжниците на киновийния начин на монашески живот и устройство на манастирите. Докато до X век мнозина монаси на Атон живеят поединично и пръснати като анахорети по пещери и постници, в XX век първооснователят на уредения монашески живот на Света Гора – cв. Атанасий – въвежда общежитийното начало. Тогава започва и цветущата епоха от живота на Света Гора. През XIV век обаче със съдействието на византийския император Мануил Палеолог (и разрешението на Вселенския патриарх Антоний) се разрешава общежитийните манастири да се преобръщат на идиоритмични (през 1394 година и 1406 година с III и IV Атонски „Типикони“, тоест Устави). Към това същият византийски император разрешава на монасите и частната собственост. Един от крайно негативните (за голяма част от атонските монаси) резултати на тая реформа е бил, че столетия наред запада взаимната братска огледност и отзивчивост, запада общата монашеска и общо- манастирска дисциплина, засилват се себичността, стремежът към любостяжание, търговски спекулации, злоупотреби, разхищения, отдаване на охолен живот и изпадане в пороци. Така към края на XVI век (1574 година с V Атонски Устав) атонските старци и пратениците на Вселенската патриаршия въвеждат отново и засилват общежитийното начало. А когато в края на XVIII век вселенските патриарси Самуил и Гавриил потвърдили и засилили общежитийния живот в атонските манастири, характерна последица и в първия случай и във втория е била масовото напускане на атонските манастири от недоволните монаси. В случая при патриарх Гавриил от около 6000 монаси в манастирите останали само 2000. Но Вселенската патриаршия с право и дълг продължила провеждането на принципа на общежитийността и в уредбата, и в живота на Света Гора. И въпреки това, съпротивата от идиоритмисти на Света Гора не е преодоляна и през XIX век, като това продължава и в края на XX век. Забележително е, че общежитийното начало на Атон се провежда твърде постепенно и търпеливо, като първи го възприемат славянските обители или гръцки обители със славянски монаси: Ксенофонт (през 1784); Есфигмен (1796); Симоно-Петра (1801); Русик (1803); Дионисиат (1805); Каракал (1813); Костамонит (1818); Св. Павел (1839); Григориат (1841); Зограф (1849); Кутлумуш (1856). В 1939 година Хилендар (под влияние на Сръбската патриаршия, с участието в атонските спорове на епископ Николай Велимирович) въвежда общежитийност (виж възникналото по тоя случай недоволство на Цариградския патриарх от незаконното постъпване на еп. Николай Велимирович в Атон)“. Срв. Църковен вестник, София, 1933, бр. 19, 37; 1934, бр. 11.
[66]. „Управлението на Атон се е поставяло много пъти в съвремието през XX век за обсъждане, например: в Цариград на Общоправославното съвещание при Вселенската патриаршия 1923 година (10.05-08.06); Положението на Атон е разглеждано от междуправославно и международно гледище през 1948 година в Москва на Съвещанието на православните църкви. На състоялата се на Света Гора (във Ватопедския манастир) Междуправославна конференция (8-23.06.1930 година) в заседанието, проведено на 10.06.1930 година, Охридският епископ Николай (Велимирович) повдигнал въпроса за Атон и по него на 23 юни 1930 година станали разисквания. Тогава представителят на Вселенската патриаршия – Хераклийският митрополит, настоял изрично тоя въпрос да не се разглежда, защото Света Гора църковно (канонически) е непосредствено и изключително подчинена на църковната юрисдикция на Вселенската патриаршия, поради което атонските манастири са ставропигиални и се управляват според Конституционна Харта (ОУСГ), съставена от цялата атонска Света Общност (Свещен Кинотис) и одобрена от Вселенската патриаршия“. Срв. Цанков. Ст. протопр., цит. съч., с. 314-315.
[67]. Темелски, Хр., цит. съч., с. 17-18.
[68].„Атонска келия вън от манастира не трябва да се разбира усамотена стая, но цял дом с всичките си принадлежности: църква, няколко келии за няколко братя, лозя, градина, гора и прочие. Ако келията няма църква, се нарича кавия (калива, б.р.) или особена стая за един човек (аскет)“. В: Темелски, Хр., цит. съч., с. 18.
[69]. Пак там, с. 18.
[70].Пак там, с. 18.
[71]. Пак там, с. 18.
[72]. Пак там, с. 18.
[73]. Необщежитийните манастири (идиоритмиите) вече не съществуват. Последният идиоритмичен (необщежитиен) манастир на Атон е бил Ватопедският манастир.
[74]. „Света Гора се намира под пряката юрисдикция на Вселенската патриаршия. А атонските манастири принципно са ставропигиални в болшинството си, от старо време. Но това никак не изключва, въпросите, които имат общоправославна страна по отношение на обсъждането им на Всеправославни събрания или съвещания, било с цел изказване на пожелания или указания, било и с цел дори на решения по конкретни въпроси на монашеския живот. Във всички подобни случаи, особено когато проблемите са от важно естество и от общ характер или повдигат вълнуващи въпроси – спорове във всеправославния свят, подобни обсъждания са желателни и възможни при крайна необходимост, защото според ведомството и властта на поместните църковни власти стои гласът на цялата вселенска (съборна) православна Църква. Тъкмо за това еднозначно ни говори и законодателството (каноните) на IV (Халкидонски) Вселенски събор по монашеския и манастирския въпрос“. Вж. Цанков, Ст., цит. съч., с. 318.
[75].„Голяма благодат от Бога е да бъдеш призован към монашество и още по-голяма благодат е да бъдеш удостоен да намериш в него духовен ръководител, тъй като е лесно да напуснеш света, но да намериш способен за ръководство – това е специално Божие благоволение, защото от духовния ръководител зависи дали човекът, отрекъл се от света, ще преуспее в духовния си път и живот. Така помненето на смъртта, в което старателно се упражняват монасите, дава голяма духовна сила в началото, когато само се замисли човек да се отрече от света, а и също в продължение на целия следващ монашески живот. Именно това помнене на смъртта става за монаха всесилно духовно любо- мъдрие, от което той черпи разбиране на истинската същност на всичко временно във времето през земния човешки живот“. Срв. Стареца Ефрем Светогорец. Отечески съвети. Света Гора, 2007, с. 97.
[76].Темелски, Хр., цит. съч., с. 19.
[77]. Според духовните съвети на св. Отци в 5-те тома на „Добротолюбие“, послушанието (отсичането на собствената воля) стои по високо от молитвата, т.е. послушанието е благодатен източник на смирение, кроткост и любов. Това днес е непонятно за съвременните християни. Много хора се оправдават, че не са срещнали „богозрящ“ духовник.
[78].За изпълнението на послушанието гледай – Стъпало 4 „За блаженото и вечнопаметното послушание“. Срв. Св. Иоан Синаит. Лествицата. Света Гора. 2006., с. 46-49.
[79].Темелски, Хр., цит. съч., с. 19.
[80]. Пак там, с. 19.
[81]. Виж по-нататък за послушанието (един от трите монашески обета).
[82]. Темелски, Хр., цит. съч., с. 20.
[83]. Човек сам прави в себе си безмирие. Или си приятел, или си неприятел на себе си. Не трябва да обръщаме внимание на обстановката, в която живеем. Нужно е човек да пази мира в себе си. В тази връзка свети Исаак Сирин казва: „Не трябва да даваш своя вътрешен мир за нищо на света. На всяка цена пази своя вътрешен душевен мир, ако си го постигнал. Помири се със самия себе си и с тебе ще се помирят небето и земята.“ Цит. по: Старец Ефрем Светогорец. Отечески съвети, Света Гора, 2007.
[84]. Темелски, Хр., цит. съч., с. 20.
[85]. Клон от голям ставропигиален манастир на Атон със строг устав; малък манастир. Но тук трябва да се предположи обосновано, че в наши дни някои от тези изброени атонски скитове вече не функционират, тоест не са обитавани.
[86]. Темелски, Хр., цит. съч., с. 20.
[87]. Това обикновено се постига при велика схима: – най строгата духовна степен на монашески живот, която изисква от подвижника големи ограничения, въздържание, безмълвие, голям духовен подвиг и пълно отричане от света.
[88]. Всички манастири на Атон плащат данък на правителството на Република Гърция.
[89]. През XIV век, както споменахме по-горе, със съдействието на византийския император Мануил Палеолог (и разрешението на Вселенския патриарх Антоний) се разрешава (1394 година, 1406 година, III и IV Атонски „Типикони“) общежитийните (киновийните) манастири да се преобръщат на идиоритмични. Към това същият византийски император разрешава на монасите и частната собственост.
[90]. Ресима – данък върху наследството.
[91]. Темелски, Хр., цит. съч., с. 20.
[92]. За общото управление на Атонската гора ще се говори в обяснението за Карея (административен център на Св. Гора).
[93]. Темелски, Хр., цит. съч., с. 20-21.
[94]. Тленните останки на архиепископ Серафим (Соболев) са положени в криптата на храм „Св. Николай Мирликийски“ (така наречената Руска църква), град София.
[95]. Изложеното тук мнение, макар и на почитан в България и Русия архиепископ (да не забравяме, че дори и светиите са били хора грешни, но с послушанието, покаянието и др. добродетели са се удостоили с небесни дарове), относно определена „богоустановена власт“ в смисъл на даден социално-политически строй е в противоречие с цялостното учение на Православната църква, според което „всяка власт е от Бога“ (срв. Рим. 13:1; 1Тим. 2; 1 Петр. 2:13-14). Единното учение на св. Отци и учители на Църквата не застава зад никоя политическа система по думите на Господа: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан. 18:36), „Отдайте кесаревото кесарю и Божието Богу“ (Мат. 4:20-21) и т. нат. Защото в Христос се побеждава всяка светска власт, подобно както властта на смъртта в Кръста Христов (срв. Γεωργίου Μαντζαρίδη, Χριστιανική ηθική, Εκκλησία και κρατική εξουσία, Θεσσαλονίκη 2000, σ. 370). Това, разбира се, не пречи за по- доброто проникване в Божиите истини да се заимстват понятия и картинни образи от този свят, защото всичко е създадено „твърде добро“, б. р.
[96]. В пределите на Византия е имало и други такива държави, субекти на тогавашното международно право. Тук трябва да се спомене, че днес Света Гора Атон не е субект, а е обект на международното и европейското право.
[98]. „Св. Кинотис в светогорския град Карея възникнал през XVIII век, като преди това е съществувал Съборът на старците (Мегали Меси) – Протата. Днешното управление в Света Гора се урежда от така наречената Атонска Харта (както вече споменах за нея) – Конституционна Харта, изработена въз основа на старите правила и традиции и одобрена от гръцките законодателни тела през 1924 година. Така с този своеобразен органически устав се потвърждава старото положение, че целият Атонски полуостров е разделен между съществуващите днес 20 „царски, патриаршески, ставропигиални и независими манастири“. В тази връзка само тези манастири имат право на собственост и могат да предприемат всякакво строителство на своя територия, без да искат разрешение от когото и да било. В наши дни Централната управа на Света Гора пак се нарича Кинотис и е съставена от 20 антипросопи – представители на главните манастири, които се избират по един от всеки манастир за едногодишен срок. Съборът на антипросопите (Кинотисът) заседава постоянно, с изключение на празничните дни. Той разрешава всички въпроси, засягащи живота на Света Гора – финансовите и имуществените спорове между атонските манастири и между тях и подчинените им скитове и келии. Освен това днешният Кинотис се занимава и с нарушения на църковната дисциплина на дадено монашеско братство и определя мерки за изправянето му; разследва също така раздорите в самите монашески (атонски) братства и в това число взема съответните решения, често последвани от налагането на строги санкции. Всички антипросопи са равни помежду си и участват с еднакъв глас в гласуването на Кинотиса. Всеки от тях е длъжен да подписва надлежно протоколите от заседанията, макар и при особено мнение (както в съдебните решения на цивилните съдилища). Антипросопите се нареждат по йерархичен ред на манастирите, които представляват (първа е Лаврата, а последен е Констамонит, като Зограф заема девето място). Второто управително тяло в Карея е Епистасията, която упражнява изпълнителната власт на Света Гора. Епистасията се конструира по следния начин – 20-те основни манастира се разделят на 5 четворки, всяка една от които управлява по една година автоматично след всеки пет години – от 1 юни до края на май за календарната следваща година. За целта ежегодно се изпраща от всеки атонски манастир от дадената четворка по едно лице, притежаващо необходимите качества за достойнството на епистасин. Първият по ред от всяка четворка носи титлата протоепистасин. Той председателства Епистасията и държи жезъла – емблемата на първия. Всички епистасини са равни помежду си и участват с равен глас – различават се само по йерархическия ред на манастирите в Света Гора. Протатон е катедралният храм в Карея, посветен на „Успение Богородично“. Освен това този храм е считан за съборен за цялата Света Гора и за най-стар на полуострова. Според атонското предание тази църква – храм посветен на Успение на св. Богородица – била основана от св. Константин Велики през 335 година, когато на Атон почти е нямало следа от монашество. През 362 година тази църква била изгорена от Отстъпника – Юлиян (Апостат), но през Х век след Рождество Христово отново била възобновена от византийския император фока, съвременник на св. Атанасий Атонски от Трапезаунд (Основателя на Великата Лавра на Света Гора)“. Срв. www.agion-oros.gr.
[100]. Двадесетте манастира в Света Гора са подредени в стриктна йерархия. Вж. Приложение 1.
[101]. Виж по-долу тълкуванието на понятията „суверенност“ и „став- ропигиалност“ при атонските манастири.
[102]. Съгласно чл. 105 от Конституцията на Република Гърция.
[103]. Цанков, Ст., цит. съч., с. 319.
[104]. Трябва еднозначно да се отбележи, че между общата църковна история свързана с каноните и догматите на едната Православна църква и Вселенските събори и историята и настоящето на Света Гора (като „крепост и хранителка“ на православната вяра) съществува пряка, абсолютна канонична и духовна корелация (неразривност).
[105]. Ставропигия (от гр. σταυροπηγια) е манастир, който се намира под пряката юрисдикция на най-върховната църковна власт в дадената Поместна църква, в случая – Св. Синод на Вселенската патриаршия.
[106]. Вж. Γεωργίου Μαντζαρίδη, Πρόσωπο και θεσμοί, Η πραγματική και συμβολική επίδραση του μοναχισμού, Θεσσαλονίκη 1997, σ. 176-177.