БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ НА СПИСАНИЕ “ДУХОВНА КУЛТУРА” 1990-2005 – продължение 1

Цвета Узунова

ДАРИТЕЛИ И КТИТОРИ НА ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ

210. БРАЙКОВА, Пенка. Ктитори на Рилския манастир: Архимандрит Кесарий Рилски / Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 2, с. 17-20.

211.БРАЙКОВА, Пенка. Ктитори на Рилския манастир: Тодор Хр. Доганов / Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 5, с. 15-25.

212.ПАВЛОВА, Роза. Църковното дарителство – в Мерданския манастир “Св. 40 мъченици” / Роза Павлова. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 27-29.

213.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Дарителството в манастирите от Габровския край през Възраждането / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 8, с. 21-31. За: Дрянавски манастир “Св. Арх. Михаил”; Соколски манастир “Пресв. Богородица”; Габровски девически манастир “Благовещение Богородично”; Батошевски девически манастир “Въведение Богородично” [днес мъжки манастир].

ПОКЛОННИЧЕСТВО. ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ

214.ДИМИТРОВ, Иван Желев, Поклонение и поклонничество: Историко-екзегетически поглед / Иван Ж. Димитров. // LXXVIII, 1998, № 5, с. 15-27. Съдържа: Религиозно поклонение. Поклонът – форма на поклонение. Поклонението като поклонничество. Гръцката дума за поклонничество и история на употребата ù. Поклонничеството сред древн. евреи. Християнското поклонничество. Места – библейски и небиблейски. Отношение към поклонничеството в миналото и днес. Кръстон. походи – форма на поклонничество. Описания на поклонничества. Време за поклонение. Повод. Дарове и споменни предмети. Звания (“хаджия” или “хаджийка”). Поклоннически традиции и практики сред българите. Поклонничеството при мохамеданите. Заключение.

215.ДИМИТРОВ, Иван Ж. Християнското поклонничество – теория и практика / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 3, с. 1-11. Съдържа: Какво е поклонничеството; Юбил. год. в Ст. Завет; Иисус Христос – изпълнение на юбил. очакване; Юбил. год. за християните; Юбил. год. и Църквата; Поклонничества през юбил. год.; Свещени места; Какво прави дадено място – свято. Нуждата от свещени места; Свещени места като места за молитва; Ритуал; Поклонничеството – пътуване на вярата в търсене на съвършенство; Да станеш поклонник; Причини да тръгнеш на поклонение; Стъпки, които предприемаме; Поклонници и туристи; Ключови елементи; Заключение.

216.  ЙОАН, епископ Драговитийски. По следите на първовърховните апостоли в Рим : Предания и легенди / Драговит. еп. Йоан. // LXXI, 1991, № 6, с. 1-8. Поклоннически пътеписи за мисиите на св. ап. Петър и св. ап. Павел.

217. МИЛЧИЧ, Светолик. На Великден в Погановския манастир / Светолик Милчич. // LXXVII, 1997, № 4, с. 26-30. Поклонничество (13-14 апр. 1996 г.).

218. ЦАНКОВ, Петър свещ. ик. По стъпките на нашите прадеди в Света Гора (2-5 юли 2001 г.) / Свещ. ик. Петър Цанков. // LXXXI, 2001, № 12, с. 26-32. Поклонение до Девическия манастир “Св. Кирик  и  Юлита” (Сидерокастро) и Зогр. манастир – Св. Гора. Атон.

ПЕРСОНАЛИЯ

БЪЛГАРСКИ СВЕТЦИ

219. КАЛЕВ, Димитър свещ. Българи – християнски мъченици през епохата на Осмонското робство / Свещеник Димитър Калев. // LXXI, 1991, № 6, с. 17-32. Съдържа житиеписание на: Сто и десет търновски първенци, св. патр. Евтимий, св. мчк Георги Нови Софийски, преп. Софроний Български, преп. Яков Костурски и двамата му ученици – дяк. Яков и монах Дионисий, св. вмчк Георги Най-нови, св. вмчк Николай Софийски, еп. Висарион Смолянски, св. мчк Трендафил Старозагорски, йером. Варлаам Светогорски и мн. др.

СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

220.БАКАЛОВ, Георги. Славянските първоучители и европейската култура / Георги Бакалов. // LXXV, 1995, № 5, с. 4-7.Слово, произнесено в аулата на Соф. университет. “Св. Кл. Охридски” (24 май 1995 г.)

221.БЕНДЗА, Мариан. Следи от мисионерската дейност на светите братя Кирил и Методий на полска земя (втората половина на ІХ в. – първата четвърт на ХІ в.) / Мариан Бендза. // LXXI, 1991, № 5, с. 19-28.

222. РАШКОВ, Иван. Делото на Св. Кирил-Константин философ в оценката на негови съвременници / Иван Рашков. // LXX, 1990, № 5, с. 22-27.

Вж и № 576

СВЕТИ ИОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

223.КОЕВ, Тотю. [Свети] Св. Иван или св. Иоан? / Тотю Коев. // LXXVIII, 1998, № 6, с. 1-5.За значението на имената в богословско историческо и философско измерение. Духовно име на монаси и монахини. За животът и духовното име на Рилския светец.

224.НЕСТОР, епископ Смоленски. За името на свети Иоан Рилски в месецослова на Галицкото евангелие / Смоленски еп. Нестор. // LXXXV, 2005, № 10, с. 5-7.

225. НЕСТОР, епископ Смоленски. Защо целуваме лявата, а не дясната ръка на св. Иоан Рилски / Смоленски еп. Нестор. // LXXXIII, 2003, № 3, с. 13-16.За частица от мощите (десницата) на св. Иоан Рилски, която се намира в гръц. девически манастир “Св. Богородица” – Кехровуни на о. Тинос.

226. НЕСТОР, епископ Смоленски. Кога е починал свети Иоан Рилски : По житийни повести и летописни известия / Смоленски еп. Нестор. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 1-6.

227. НЕСТОР, епископ Смоленски. Образован инок ли е бил св. Иоан Рилски / Смоленски еп. Нестор. // LXXXIII, 2003, № 1, с. 9-10.

228. ПАВЕЛ, Павлов. Връзката св. Иоан Рилски – Средец, Триадица, София. Възможност за богословско-историческо тълкуване / Павел Павлов. // LXXXI, 2001, № 2, с. 9-12.За пренасяне мощите на светеца от Търново в Рилския манастир през 1469 г.

СВЕТИ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ

229. БАЛЧЕВ, Владимир. Неизвестен доклад за гроба на св. патриарх Евтимий / Владимир Балчев. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 21-25 : С ил.Съдържа: Коментар и текст на доклада (чернова) от Борис Дякович до Министъра на Нар. Просв. (1905 г.)

230.ДАНКОВ, Евлоги. Мъдростта на св. Патриарх Евтимий Търновски и екологията на духа / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 7, с. 31-32.

231. ДАНКОВ, Евлоги. Средновековният Търновград – свят със светии / Евлоги Данков. // LXXIII, 1993, № 3, с. 29-31.Философски мисли в произведенията на св. патр. Евтимий.

232. КЪНЧЕВА, Стефка. Свети Евтимий, Патриарх Търновски, и исихазмът / Стефка Кънчева. // LXXIV, 1994, № 9, с. 15-23 : С прилож.Съдържа: 1. Историческата обстановка и исихазмът по това време; 2. Св. Евтимий и исихазмът. Живот и дейност до 1375 г.; 3. Патриаршеско служение – борба с ересите, реформата. Св. Евтимий – защитник на Търново; 4. Значение на Евтимиевата реформа в духовния и културен живот на Балканите в кр. ХІV в.

233. ЛАЛЕВ, Иван. Приписка, сочеща къде е погребан св. патриарх Евтимий / Иван Лалев. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 26-28. В: Старобълг. ръкоп. съчинение “Ловчански сборник” от 15-16 в.

234. МАТЕВ, Иван. Мъглижката регистрация на заточението на св. Патриарх Евтимий / Иван Матев. // LXXVII, 1997, № 1, с. 19-25 : С ил. С библиография.

235. ПАВЛОВА, Роза. [Свети] Св. Патриарх Евтимий по пътя на заточението / Роза Павлова. // LXXVII, 1997, № 1, с. 26-28. Истор. сведения.

236. ПЕТКОВ, Кирил. Литургичното наследство на св. Патриарх Евтимий и отношенията между Търновската и вселенската патриаршия през 80-те години на ХІV век / Кирил Петков. // LXXIII, 1993, № 3, с. 11-16.

237. ПЕТРОВ, Петър свещ. Щрихи към портрета на св. Евтимий Търновски като пастир / Свещ. Петър Петров. // LXXXIV, 2004, № 6, с. 14-30.

Вж и Исихазъм

СВЕТИ СОФРОНИЙ ЕПИСКОП ВРАЧАНСКИ

238. ЕВАНГЕЛУ, Илиас Г. Изданието на Неделника на свети Софроний Врачански в рамките на гръцко-българското духовно сътрудничество през периода на Турското робство / Илиас Г. Евангелу. // LXXXV, 2005, № 9, с. 24-31.

239. ИВАНОВА, Благовеста. Проблеми относно произхода на кавалетните портрети на епископ св. Софроний Врачански : Музеоложко проучване / Благовеста Иванова. // LXXI, 1991, № 11, с. 14-26 : С ил [порт.]Намират се в: ЦЦИАМ и ДХГ – Пловдив.

240. СЪБЕВ, Тодор. [Свети] Св. Софроний епископ Врачански : Епоха, личност, дело, значение / Тодор Събев. // LXX, 1990, № 3, с. 14-27.

241.ТЕВЕКЕЛЕВ, Йордан. За един автограф на св. Софроний епископ Врачански от Котел / Йордан Тевекелев. // LXX, 1990, № 5, с. 30-32.

ДУХОВНИЦИ

242. АЛЕКСАНДРОВ, Недю. В памет на първия Старозагорски митрополит Методий Кусев: По повод 70-годишнината от смъртта му, 1922-1992) / Недю Александров. // LXXII, 1992, № 12, с. 20-22.

243.АЛЕКСАНДРОВ, Недю. Из спомените на Мирон Гайдов – “Климент митрополит В. Търновски – в мире Васил Друмев” / Недю Александров. // LXXI, 1991, № 10, с. 9-16.Във връзка с: Поканата на Браницки еп. Климент Друмев за министър председател през 1879 г.; Митрополит Климент – председател на Бълг. дружество “Червен кръст”; Конфликтът между митрополит Климент, Св. Синод и Правителството от друга страна.

244. БЕЖАН, Оксана. Два български рода свещеници в Бесарабия / Оксана Бежан. // LXXV, 1995, № 2, с. 25-31.За двата свещенически рода: Киранови и Чакир – сродили се помежду си през 1863 г., поддържащи правосл. бълг. дух в Молдова и Украйна.

245. ВАЛЕНТИНА [Друмева], монахиня. Възрожденецът-духовник йеромонах Герасим от Калоферския мъжки манастир : По случай 100 години от смъртта му / Монахиня Валентина [Друмева]. // LXX, 1990, № 1, с. 32-33.

246. ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Нови данни за Варненски и Преславски митрополит Симеон като един от строителите на Българската екзархия : По случай 150 г. от рождението му / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 7, с. 1-8.

247.ГЕМИДЖИЕВ, Георги. Свещеник Манчо Джуджев – спасител на Тулченския препис на Манасиевата хроника / Георги Гемиджиев. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 18-26. Духовно-просветна и култ. дейност.

248. ДИЛЕВСКИ, Н. М. Една бележита годишнина : Двеста години от написването на “История во кратце о болгарском народе славенском” от йеромонах Спиридон – 1792-1992 / Н. М. Дилевски. // LXXII, 1992, № 1, с. 17-28.

249. ДИЛЕВСКИ, Николай. Неофит Рилски – книжовник и педагог : По случай двестагодишнината от рождението му и сто и четиридесет години от излизането на неговата “Христоматиа славянскаго языка” / Николай Дилевски. // LXXIII, 1993, № 5, с. 1-13.

250.ДИМИТРОВ, Иван Ж. Четири гръцки документа от архива на Методий Кусев / Прев. от гр. ез. Иван Ж. Димитров. // LXXIX, 1999, № 2, с. 9-16. С библиогр. Социалната дейност на М. Кусев.

251.ДИМОВ, Димитър Рачев. Дело на свещеник Франгов / Димитър Рачев Димов. // LXXII, 1992, № 7, с. 29-32.Пълно име : Свещ. Петко Тодоров Франгов (1855-1931) – деен участник в селското движение у нас.

252.ЗЛАТКОВА, Диана. Между страстта и разума или блянът на един българин за Македония: Опит за портрет на митрополит Методий Кусев / Диана Златкова. // LXXXV, 2005, № 7, с. 20-29.Автора на статията е ученичка в ХІІ кл.на НХГ “Св. св. К. и Методий” в Благоевград, спечелила Първа награда с тази разработка.

253.ИВАНОВА, Благовеста. Поглед към личността на йеромонах Неофит Рилски през живописния му портрет, неговия дневник и личната му кореспонденция / Благовеста Иванова. // LXXI, 1991, № 3, с. 20-29.

254. ИВАНОВА, Благовеста. Портретът на Самоковския митрополит Игнатий І – “На границата на две епохи” / Благовеста Иванова. // LXXIII, 1993, № 9, с. 29-32 : С илюстрации.

255.ИВАНОВА, Мариана. Сливенски митрополит Серафим (1889-1896) / Мариана Иванова. // LXX, 1990, № 4, с. 23-32 : С ил. [портр.] Съдържа и: Списък. на преведените и написаните книги от него.

256.ИЛИЕВ, Николай. Данни за дейността на игумените и някои мирски лица в Трънския манастир “Св. Архангел Михаил” (ХVІ-ХХ в.) / Николай Илиев. // LXXIX, 1999, № 3, с. 6-18.Из: Ръкоп. на автора (съхран. в ЦИАИ, София).

257.КАЛЕВ,Димитър,ставроф.иконом. Книжовникът-етнограф свещеноиконом Димитър Маринов / Ставроф. ик. Димитър Калев. // LXX, 1990, № 6, с. 19-26.

258.   КРЪСТАНОВ, Трендафил. Кой български художник е рисувал иконостаса на Сръбската патриаршеска църква в Печ 1722-1724 г.? Вероятно Христофор Жефарович / Трендафил Кръстанов. // LXXIII, 1993, № 9, с. 25-28.

259.КРЪСТАНОВ, Трендафил. Кой е Черноризец Храбър / Трендафил Кръстанов. // LXXXI, 2001, № 6, с. 9-13.Хипотези за личността и авторството на съч. “За буквите”.

260. МАКЕДОНОВ, Димитър. Архимандрит Панарет Хилендарски / Димитър Македонов. // LXXI, 1991, № 10, с. 17-24.Възрожденски деец на църковно-народното освободително движение преди 1878 г.

261. МАКЕДОНОВ, Димитър. Към биографията на Варненски и Преславски митрополит Симеон / Димитър Македонов. // LXX, 1990, № 2, с. 15-23.

262. МАЛЕВ, Людмил. Модели на Великотърновския митрополит Софроний (1834-1961 г.) за обгрижване и работа с младежта / Людмил Малев. // LXXX, 2000, № 6, с. 19-23.

263.МАЛЕВ, Людмил. [Сто и десет] 110 години от Рождението на Великотърновския митрополит Софроний / Людмил Малев. // LXXVIII, 1998, № 4, с. 19-21.Живот и дело.

264.МАТЕВ, Иван. Архимандрит Методий Кусев и руската дипломация 1876-1881 година / Иван Матев. // LXXIV, 1994, № 2, с. 11-22. С библиография.

265.МЕДНИКАРОВ, Христо. Духовник с обаяние на апостол: По случай 160 години от рождението на архимандрит Галактион Хилендарец / Христо Медникаров. // LXX, 1990, № 11, с. 30-32.

266. ПАВЕЛ, Павлов. Поп Пейо – софийски свещеник и книжовник от ХVІ век: Живот и книжовно дело / Павел Павлов. // LXXIX, 1999, № 5, с. 8-14.Анализ на произведенията на Поп Пейо – служба и житие на св. Георги Нови Софийски.

267. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Архимандрит Онуфрий Хилендарски и неговите заслуги към ранното Българско възраждане / Йером. Павел (Стефанов). // LXXV, 1995, № 2, с. 20-24.

268. ПАВЛОВА, Роза. Архимандрит Нефталим: Съвременник и последовател на св. Софроний Врачански / Роза Павлова. // LXXIV, 1994, № 5, с. 19-30.

269.ПЕТКОВ, Петко Ст. Митрополит Климент Търновски и Стамболовият режим (1887-1894 г.) / Петко Петков. // LXXI, 1991, № 3, с. 15-19.

270. ПЕЧИЛКОВ, Андрей. Свещеник Никола Мавродиев (поп Нико) – живот и дело / Андрей Печилков. // LXXII, 1992, № 11, с. 24-32 : С ил.

271. ПИМЕН, митрополит Неврокопски. Варненски и Преславски митрополит Симеон – съвест на Българската православна църква : По случай 150 години от рождението му / Неврокоп. Митроп. Пимен. // LXX, 1990, № 2, с. 1-15 : С ил. С библиогр.

272. РАДЕВ, Иван. Архимандрит Роман Попов (ок. 1845-1847 – 12 юни 1925 г.) / Иван Радев. // LXXXIV, 2004, № 5, с. 11-21.Личност и дело.

273. РАДЕВ, Иван. Гавриил Рилец – скромен възрожденски деец от 20-30-те години на ХІХ век / Иван Радев. // LXX, 1990, № 12, с. 20-25.

274. РАДЕВ, Иван. Петко п. Николов (1805-1810 – 16.ХІ.1877 г.) – учител на П. Р. Славейков и участник в църковните борби / Иван Радев. // LXXI, 1991, № 8, с. 14-18.

275.СЪБЕВ, Тодор. Неизвестни автобиографии на Екзарх Йосиф І / Тодор Събев. // LXXIV, 1994, № 7, с. 1-17.Съдържа: 1. Увод, х-тер и значение на новооткрит. извори; 2. Текст – основни правила за езиково осъвременяв. и др.; 3. Три автобиогр. на Екз. Йосиф І (извори).

276. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Достоен юбиляр : Негово Светейшество Българският патриарх Максим навърши 90 години / Христо Темелски. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 1-6. Живот и служение.

277.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Екзарх Йосиф І като стожер на Православието и българската национална кауза / Христо Темелски. // LXXXV, 2005, № 6, с. 12-27.Съдържа: Детство и юношески години. На учение в Цариград и Париж. На журналистическо поприще. Като екзархийски служител и духовник. На екзарх. трон. Преломни години [1878/1880]. Устройване и укрепване на екзарх. диоцез. Правосл. дейн. на Бълг. екзархия. Образцов архипастир, дипломат и политик. Крах на екзархийското дело в Македония. Завещание и кончина.

278.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Из родословните бележки на един батошевски свещеник / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 10, с. 27-30.За хаджи поп Коста Минев от с. Батошево.

279.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Първият екзархийски Неврокопски митрополит Иларион / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 7, с. 23-28.

280.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Строител на Българската църква (155 години от рождението и 80 години от смъртта на приснопаметния екзарх Йосиф І) / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 7, с. 1-12.С библиогр. Доклад, изнесен на научната сесия по случай юбил. годишнини на екз. Йосиф І в засед. зала на БАН (28 юни 1995 г.).

281.ХАМАМДЖИЕВ, Константин. Йеромонах Митрофан от Сопот /Константин Хамамджиев. // LXXX, 2000, № 12, с. 21-30. За животът и творчеството му в Сопотския ман. “Св. Спас” (19 в.)

282.ХУБАНЧЕВ, Антоний. Българският екзарх Йосиф І – отношение към Първия интернационал / Антоний Хубанчев. // LXX, 1990, № 9, с. 17-19.

283. ЦЕКОВ, Христо. Иконом Христо Василев: [Биография] / Христо Цеков. // LXXI, 1991, № 2, с. 29-33.Икон. Хр. Василев (1812-1882) – първият бълг. духовник, удостоен от рус. император с орден.

284.ЦОНЕВА, Даниела. Из живота и дейността на свещ. Васил Михов / Даниела Цонева. // LXXX, 2000, № 10, с. 16-21.За неговият принос в духовния, обществено-политически и култ. живот на Габрово.

285.ЧИЛИКОВ, Стоян. Архиепископ Серафим (Соболев) като архипастир и душепопечител / Стоян Чиликов. // LXXXI, 2001, № 4, с. 17-19.Живот и трудове.

286.ЧОЛОВ, Петър. Църковни дейци от село Орешак, Троянско / Петър Чолов. // LXXVII, 1997, № 3, с- 13-18.Съдържа списък с кратки биографични данни на изтъкнати духовници и дейци на БПЦ (Максим, патр. Бълг., Максим, митроп. Пловдивски, Климент, митроп. Старозагорски, Софроний, митроп. Доростолски и Червенски и др.)

Вж и Художествени биографии на възрожденци

СВЕТСКИ ЛИЦА

287. БОНЕВА, Вера. Възрожденецът Никола Бацаров като деец на църковно-националното движение / Вера Бонева. // LXXXII, 2002, № 7, с. 19-25.

288.БРАТАНОВ, Иво. Беньо Цонев за религията и за св. Църква / Иво Братанов. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 24-27.Анализ на два текста, обнародвани в списанието: “Български преглед” (1898, окт. кн. 2) и “Славянски глас” (1920, кн. 1-2).

289.БРАТАНОВ, Иво. Беньо Цонев и българският синоден превод на Св. Библия / Иво Братанов. // LXXXII, 2002, № 2, с. 19-26.Живот и научно-литературно дело.

290.  ГАЛЧЕВ, Илия А. Ролята на рода Робеви от Охрид и Битоля за културното издигане на българите в Македония / Илия А. Галчев. // LXXII, 1992, № 2, с. 24-33.

291. ИНДЖОВ, Емил. Райчо Каролев – един забравен богослов: По случай 75 г. от смъртта му / Емил Инджов. // LXXXIII, 2003, № 9, с. 27-32.За мястото му в историята на Бълг. църква.

292.КРЪСТАНОВ, Трендафил. [Двеста и двайсет] 220-годишнина от рождението на Емануил Васкидович – хуманист и просветител / Трендафил Кръстанов. // LXXV, 1995, № 7, с. 18-22.

293.КРЪСТАНОВ, Трендафил. Помаците нито турски, нито сербски, нито руски, нито влашки и нито грецки знаят, твърди преди 150 г. Емануил Васкидович от Мелник / Трендафил Кръстанов. // LXXV, 1995, № 9, с. 16-18.Съдържа и: Данни за живота и делото на бълг. просветител и хуманист Емануил Васкидович (1795-1875).

294.МАЛЕВ, Людмил. По въпроса за отказването на йеродякон Игнатий – Васил Левски от монашеството и напускането му на духовния сан / Людмил Малев. // LXXVII, 1997, № 5, с. 20-25.Недостатъчно изследвани моменти за живота и дейността му.

295.МИТЕВ, Йоно. Как Левски основава революционни комитети / Йоно Митев. // LXXV, 1995, № 2, с. 5-9.Из ръкописа на Ат. Мишев.

296.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Пенчо Вакъвчиев – възрожденски църковник и книжовник / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 10, с. 24-28.

297.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Хилиазмът на Христофор Колумб / Йером. Павел (Стефанов). // LXXII, 1992, № 3, с. 26-31. Живот и идеи.

298.ПАВЛОВА, Роза. Генерал Гурко и Българската православна църква: [Сто двайсет и пет] 125 г. от Освобождението на България / Роза Павлова. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 28-30.

299.ПЕТЕВ, Иван. Кога, къде и кой е извършил опелото и погребението на йеродякон Игнатий – Васил Левски / Иван Петев. // LXXІ­, 1991, № 7, с. 20-32.

300.СВИНТИЛА, Вл. Константин Петканов: [Биогр. очерк] / Вл. Свинтила. // LXXI, 1991, № 5, с. 29-31.

301.СТОЯНОВ, Гавраил. Добри Петров Чинтулов – един от творците на раждащата се новобългарска култура: 180 години от раждането на Добри Чинтулов / Гавраил Стоянов. // LXXXII, 2002, № 6, с. 25-31.

302.ТЕМЕЛСКИ, Христо. В памет на богослова Недю Александров (17.Х. 1904 – 29.Х. 2000) / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 2, с. 24-28.Живот и научноизследователска дейност.

303.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Хаджи Ангел Иванов Севлиевец / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 6, с. 18-21.Възрожденски деец, автор на 6 тома източноцъркавна музика – издадени в Цариград през 1857-1875 г.

304.ТОДЕВ, Илия. [Доктор] Д-р Стоян Чомаков (1819-1893) – мирски водач на църковната борба / Илия Тодев. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 7-21.С библиогр.

305.ШОПОВ, Атанас П. Дейността на Атанас Шопов след Априлското въстание / Атанас П. Шопов. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 16-23.

306.ШОПОВ, Атанас П. Един епизод от родолюбивата дейност на Атанас Шопов през 1896 г. / Атанас П. Шопов. // LXXXIII, 2003, № 1, с. 16-30 : С ил. [портр.]Мисията на Ат. Шопов в Русия за помирението между Бълг. екзархия и Гръцката патриаршия за вдигане на схизмата.

РУСКИ МИСЛИТЕЛИ  –  ЖИВОТ И ИДЕИ

307.КОЕВ, Тотю. Студията на проф. Д. Дюлгеров “Размисъл за Софíа, Премъдрост Божия” : Богословски анализ / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 6, с. 1-6.Публик. в Год. на Бог. ф-тет, Т. ХІІІ, С., 1935/1936 г. За софиологията на праф. прот. С. Булгаков в неговите богословско-догматически трудове. Осъждането на неговото учение, като чуждо на Православната църква. Изложени са решенията на двата синода – Московски и Задгранична руска църква.

308. МАРИНОВ, Димитър. Николай Бердяев – пророк на краха на комунизма / Димитър Маринов. // LXXIII, 1993, № 9, с. 12-24.Съдържа: Руска религиозна философия от края на 19-ти и нач. на 20-ти век. Жизненото поприще на Н. Бердяев.  Критика на марксизма. Революция и марксизъм. Обреченост на комунизма.

309. НАСЪР, Албена и др. Василий Василевич Розанов – между аскетизма и пола (3.V.1856 – 5.ІІ.1919) / Албена Насър, Светла Девкова. // LXXVI, 1996, № 5, с. 26-30. С библиогр.

310. НАСЪР, Албена и др. Иван Василевич Киреевски (3.ІV.1806 – 25.VІ.1856) / Албена Насър, Светла Девкова. // LXXVI, 1996, № 4, с. 27-31.С библиогр.

311. НАСЪР, Албена и др. Лев Шестов и борбата му с рационализма в името на вярата (13.02.1866 – 19.11.1938) / Албена Насър, Светла Девкова. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 23-27.С библиогр.

312. СОЛОВЬОВ, Владимир С. Втора реч в памет на Достоевски – [държана] на 1 февруари 1882 година / Владимир С. Соловьов; Прев. от рус. Иво Братанов. // LXXV, 1995, № 3, с. 15-19.Из: Соловев В. С. – Сочинения “Философское наследие”, Т. 105, М : Мысль, 1988, с. 302-307.

313.ЦАНКОВ, Стефан протопрезвитер. Николай Бердяев : Характеристика на личността и идеите му главно по лични впечатления и спомени / Прот. Стефан Цанков. // LXXI, 1991, № 12, с. 2-6.Вж и № 427

ХУДОЖЕСТВЕНИ БИОГРАФИИ НА ВЪЗРОЖДЕНЦИ

314.БРАЙКОВА, Пенка. Догановите къщи / Пенка Брайкова. // LXXXII, 2002, № 10, с. 23-28.За Копривщенците – Хр. П. Доганов (1765-1839), П. Доганов (1802-1852), Т. Доганов (1805-1870) и техните домове.

315.БРАЙКОВА, Пенка. Константин Босилков (1842-1919) / Пенка Брайкова. // LXXXV, 2005, № 1, с. 26-29.По материали на Боян Босилков и Тодор Рангелов.

316.БРАЙКОВА, Пенка. Легенда за Петко Доганов [1802-1852]/ Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 3, с. 19-24 : С ил. По разказ на копривщенския учител и общественик Нейко Азманов.

317.БРАЙКОВА, Пенка. Ненчо Ослека (1821-1876) / Пенка Брайкова. // LXXXII, 2002, № 8, с. 20-29.По материали на: Лука Н. Ослеков и др. роднини; Конст. Величков.

318. БРАЙКОВА, Пенка. Поп Иван Ерчо / Пенка Брайкова. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 27-31. По матер. на Г. Орешков и сведения от правнуците на поп Иван.

319. БРАЙКОВА, Пенка. Поп Илия [Кацаров] / Пенка Брайкова. // LXXX, 2000, № 11, с. 24-31 : С ил.По материали на генер. Димитър Кацаров и неговия внук Гео Кукудов.

320. БРАЙКОВА, Пенка. Поп Никола Белчов : [Сто и седемдесет] 170 години от рождението му / Пенка Брайкова. // LXXXIII, 2003, № 12, с. 18-26.По сведения и материали, събрани от Иван Пехливанов – правнук на поп Никола.

321. БРАЙКОВА, Пенка. Селището / Пенка Брайкова. // LXXXI, 2001, № 3, с. 26-30. Копривщица и копривщенци по време на турското робство.

322. БРАЙКОВА, Пенка. Училището: Задочен разговор със Захари Стоянов / Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 6, с. 18-24: С ил. Истор. разказ за Копривщенското училище, създадено през 1837 г. от чорбаджи Вълко Тодоров Чалъка – ктитор и настойник на Рилския манастир.

Вж и Дарители и ктитори на църкви и манастири

АГИОЛОГИЯ И АГИОГРАФИЯ

[ ЖИТИЯ, СЛУЖБИ, КАНОНИ И КАНОНИЗАЦИЯ ]

323.  АТАНАСОВ, Георги. Доростолските мъченици от 304 г. / Георги Атанасов. // LXXXIV, 2004, № 5, с. 6-11: С ил.За: 1. Св. Юлий и св. Исихий; 2. Св. Валентиниан и св. Пасикрат; 3. Св. Маркиан, св. Никандър, св. Калиник; 4. Обща мъченическа история; 5. Гробът с раннохрист. пръстен от Силистра.

324.АТАНАСОВ, Георги. За личността, мъченическата смърт и мощите на св. Дасий Доростолски (†20 ноември 303 г.) / Георги Атанасов; Прев. от фр. В. Тъпкова-Заимова. // LXXXII, 2002, № 11, с. 8-17 : С прилож.С библиогр.

325.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Празникът Рождение на св. Йоан Кръстител : Агиографски основания, традиции и материали / Славчо Вълчанов. // LXXI, 1991, № 6, с. 8-17.

326.ДЕЛИЙСКИ, Димитър Л. Средновековният град Потука и източниците на култа към св. Михаил войн / Димитър Л. Делийски. // LXXXI, 2001, № 3, С. 17-25.

327. ЖИТИЕ на епископ Теофан Затворник / Прев. от рус. Олга Чонкова. // LXX, 1990, № 1, с. 20-31.С библиогр.По повод 175 г. от рождението на светителя.

328. КЕНАНОВ, Димитър. Личността на схиархимандрит Паисий Величковски и неговата книжовна школа / Димитър Кенанов. // LXXIII, 1993, № 1, с. 20-27.

329.КЕНАНОВ, Димитър. [Свети] Св. Козма Етолийски – православен проповедник от ХVІІІ век : Към 280-годишнината от неговото рождение / Димитър Кенанов. // LXXIV, 1994, № 1, с. 16-23.

330.КЕНАНОВ, Димитър. Стихова прослава на схиархимандрит Паисий Величковски : Към 270-годишнината от рождението на преп. старец Паисий / Димитър Кенанов. // LXXI, 1991, № 9, с. 16-21.Авторът публикува стихове от Надгробное рыдание на йеросхимонах Йоан Дяковски (Рилски препис).

331.КРЪСТАНОВ, Трендафил. Нови данни за български новомъченици от ХV до ХІХ в. / Трендафил Кръстанов. // LXXV, 1995, № 2, с. 10-19.Съдържа списък на: Български новомъченици по календарни чествания; Бълг. новомъченици по хронол. ред [по години на тяхното успение]; На бълг. светци (според календар от 1867 г.)

332.МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Светейшият патриарх Тихон – служител на църковното единство / Прот. Йоан Майендорф; Прав. от рус. Велимира Василева. // LXXII, 1992, № 6, с. 1-10.Из: “Вестник русского христианского движения”. – Париж-Нью Йорк-М., № 158, с. 37-51.Съдържа: Свободата на Църквата. Патр. Тихон. и революцията. Църковността на бъдещето

333. МЕЧКОВА, Клара. За смъртта и възнесението на Св. Богородица / Клара Мечкова. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 7-15.За събитието и преданието на Успение Богородично [честв. 15 авг.]. Химнографски творби. Текст на стихирата “Богоначальним мановением”.

334.МОРОЗ, Йосиф. Между рая и пъкъла / Йосиф Мороз. // LXXX, 2000, № 1, с. 14-27.Животопис и почитание на св. Касиан в световната литература (жития и народни предания в Русия).

335.НИХОРИТИС, Костас. Атонската агиографско-химнографска традиция в развитието на българската агиология / Костас Нихоритис. // LXXVII, 1997, № 2, с. 5-13: С ил. [икона].Начинът на утвърждаване на бълг. светци в “Градината на Пресвета Богородица” – Света Гора.

336.ПАВЛОВ, Павел. Преподобни Максим Грек: Опит за животоописание / LXXX, 2000, № 5, с. 15-19.Паметта му се чества на 21 ян., в деня на Св. Максим Изповедник.

337.ПАВЛОВА, Роза. [Преподобни] Преп. Сергий Капински / Роза Павлова. // LXXIV, 1994, № 2, с. 29-31.Живот и дело

338.ПЕТЕВ, Иван. Константин (Костадин) Софийски – един народен светец-мъченик от средата на ХІХ в. / Иван Петев. // LXXXII, 2002, № 6, с. 16-24 : С ил. [икона на светеца]

339.ПЕТРОВ, Петър свещ. Бележки за тълкуване на агиографската литература / Свещ. Петър Петров. // LXXXV, 2005, № 4, с. 1-8; № 5, с. 7-19.Съдържа: І. Исагогич. въпроси – 1. Какво представляват житията. 2. Терминът “житие”. 3. Смисъл на житията. 4. Как се пише житие. 5. Съвременни издания на жития в България; (кн. 5) ІІ. Херменевтика – 1. Методология на тълкуването. 2. Редактирането като тълкуване. 3. Житието като икона. 4. Авторство и Божие вдъхновение. 5. Житията като историч. извори; Заключение.

340.ЮСТИН (Попович), архимандрит. Светите мощи / Архим. Юстин (Попович); Прев. от рус. Петър Стоилов. // LXXXV, 2005, № 9, с. 1-5.Библейски и светоотечески доказателства.

Вж и № 328, 330, 587, 592, 596

ПАТРОЛОГИЯ. ЖИВОТ, СЪЧИНЕНИЯ И УЧЕНИЕ НА ЦЪРКОВНИТЕ ОТЦИ, УЧИТЕЛИ И ПИСАТЕЛИ

341. ДИМИТРОВ, Деян Г. “За свидетелството на душата” на Тертулиан / Деян Г. Димитров. // LXXXI, 2001, № 9, с. 29-31.Творбите на Квинт Септимий Флоренс Тертулиан (ок. 160 г.): “Апологетик” и “За свидетелството на душата” (цит. от съч.), утвърждавали идеята за вечността, безсмъртието и божествения произход на душата.

342.ДИМИТРОВ, Деян Г. Мъжкият и женският пол според учението за човека у св. Григорий Нисийски / Деян Г. Димитров. // LXXXI, 2001, № 11, с. 13-16.

343.ДИМИТРОВ, Деян Г. Учението на св. Григорий Нисийски за светото тайнство Кръщение / Деян Г. Димитров. // LXXXII, 2002, № 9, с. 9-15.

344. ДИМИТРОВ, Деян Г. Учението на св. Григорий Нисийски (ок. 335-394/5) за Светата Троица – няма трима богове / Деян Г. Димитров. // LXXXII, 2002, № 3, с. 13-17.

345.  ДИМИТРОВ, Иван Ж. Свети Василий Велики и неговите беседи / Иван Ж. Димитров. // LXXX, 2000, № 1, с. 7-13.

346. КАЛИСТОС [Уеър], епископ Диоклейски. Богословското образование в светлината на Свещеното Писание и творенията на отците на Църквата / Диоклейски еп. Калистос [Уеър]; Прев. от англ. Владимир Владимиров Генов. // LXXV, 1995, № 3, с. 1-9.За това: Що е богословие и дали е подходящ предмет за изучаване в у-тетите и академиите; Четирите признака на богословието – хáризма, тайнство, катарзис, исихúя.

347. КИПРИАН (Керн), архимандрит. Космологията на св. Василий Велики / Архим. Киприан (Керн). // LXXI, 1991, № 7, с. 1-4.

348.  МАРИНОВ, Борис. Развитие на оригенистичната христология до средата на VІ век / Борис Маринов. // LXXXIV, 2004, № 12, с. 3-14.Съдържа: Христологията на Ориген; Развитие на оригенистичната х-логия. Евагрий Понтийски и Дидим Александрийски (Слепия). Оригенизмът през първ. полов. на VІ в. Изохристи и протоктисти. Отговорът на Църквата: Едиктът от 543 г. и осъждането на оригенизма от V Всел. събор.

349. МИЛЕВ, Е. [Свети] Св. Максим Изповедник – знаменит богослов и мистик / Е. Милев. // LXXIV, 1994, № 8, с. 1-4.Живот, дейност и учение (Паметта му се чества на 21 ян.).

350. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Атинагор – християнски апологет от ІІ век / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 8, с. 10-17.

351.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Гностицизмът в оценката на св. Отци / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVI, 1996, № 6, с. 22-27.Исторически обзор на гностическата ересиология в богосл. съч. на св. Отци.

352.РИБОЛОВ, Светослав. Апофатическият подход на св. Василий Велики и св. Григорий Богослов срещу аргументите на Евномий по отношение на имената на Отец и Син / Светослав Риболов. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 3-8.

353.РИБОЛОВ, Светослав. Арианството и учението на св. Атанасий Александрийски за отношението между двете природи на Христа / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 8, с. 9-20.

354. РИБОЛОВ, Светослав. Бележки върху христологическите разбирания на Диодор Тарски / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 5, с. 1-12.

355. РИБОЛОВ, Светослав. Възгледът на Аполинарий Лаодикийски за двете природи на Господ Иисус Христос / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 6, с. 5-8.

356.РИБОЛОВ, Светослав. Икона и иконология според св. Йоан Дамаскин / Светослав Риболов. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 1-8.Съдържа: Ереста като заблуда, предизвикана от дявола;  Материята като средство за спасение и поклонение пред материални обекти; На какво основание рисуваме Христос, Пресвета Богородица и светиите; Значение на Преданието в Прав. църква; Що е образ.

357.РИБОЛОВ, Светослав. Послание до Диогнет – един древнохристиянски анонимен документ / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 10, с. 11-16.За езика и стила на посланието. Богословско-езиковедски коментар, придружен с цитати.

358.РИБОЛОВ, Светослав. Христологическите възгледи на св. Евстатий Антиохийски като опозиция на Арианството / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 7, с. 5-11. Правосл. църква чества паметта му на 21 февр.

359. САВЧЕВА, Елизабет. Учението за Бога като религиозен и философски проблем в творчеството на ранните християнски апологети / Елизабет Савчева. // LXXX, 2000, № 7, с. 15-22.За: Св. Юстин Мъченик (105-165 г.), Тациан (ІІ в.), св. Гр. Нисийски (335-394 г.), св. Теофил Антиохийски (ІІ в.), св. Иполит Римски (ІІІ в.), Светите Кападокийци – св. В. Велики, св. Григ. Богослов, св. Гр. Нисийски (ІV в.), св. Ириней Лионски (126-202 г.), блаж. Августин (354-430 г.).

360. ТРАЙЧЕВ, Емил. Трите велики светила на Православната църква / Емил Трайчев. // LXXXII, 2002, № 4, с. 8-14.За: Св. Василий – великият водач на Църквата, Св. Григорий Назиански – богословът на Православието, Св. Йоан Златоуст – светецът на хората и техния завет.

361. ЦОНЕВСКИ, Илия К. Живот и дейност на св. Василий Велики / Илия К. Цоневски. // LXXIII, 1993, № 1, с. 1-7.Със съкр. от авт. труд “Патрология”. – С. : СИ, 1986, с. 241-248.

362.ЧИЛИКОВ, Стоян. Духовните беседи на св. Макарий Египетски / Стоян Чиликов. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 27-31.Съдържа: 1. Животопис; 2. Книжовно наследство на преп. М. Ег.; Мистическото богословие на светеца (честв. се на 19 ян.).

Вж и № 24, 748 и Св. Василий Велики из “Шестоднев”.

СЛОВА И ПОУЧЕНИЯ НА СВЕТИ ОТЦИ

363.ВИНЦЕНЦИЙ, Лерински св. Из Коммониторий І / Св. Винценций Лерински; Прев. от лат. Росен Миланов. // LXXXV, 2005, № 8, с. 1-6.По текст. на: Corpus christianorum – Serius Latina. – T. 64, Turnhout, 1985.

364.ГРИГОРИЙ, Синаит св. Слово за Светото Преображение на Господа нашего Иисуса Христа / Св. Григорий Синаит; Прев. Йером. Павел (Стефанов). // LXXI, 1991, № 9, с. 1-11.

365. ЙОАН, Дамаскин св. За възкресението / Св. Йоан Дамаскин; Прев. от рус. Велимира Василева. // LXXV, 1995, № 4, с. 1-3.

366. ЙОАН, Лествичник преп. За нетленната чистота и целомъдрие / Преп. Йоан Лествичник. // LXX, 1990, № 3, с. 3-13.Из: Лествица : Стълба за духовен живот. – София: СИ, 1982, с. 108-121.

367. ПАВЛИН, еп. Нòленски св. Писмо 8 / Св. еп. Павлин Нòленски; Прев. от лат. Росен Миланов. // LXXXV, 2005, № 5, с. 3-7.Съдържа: Биограф. данни за светеца; Писмо до Лиценций. По текста на Вилхелм фон Хартел в: Corpus scriptorum ecclesiasticorum latinorum 29.

368. ТЕОДОР, Студит св. Рождество Христово / Св. Теодор Студит. // LXXI, 1991, № 12, с. 1-2.Проповед.

СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ из “ШЕСТОДНЕВ”

369. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа първа / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 10, с. 1-10.Тълкуван. на кн. Бит. 1:1.

370. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа втора / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 11, с. 1-7.Тълкуван. на кн. Бит. 1:2-5.

371.ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа трета : [“За твърдта”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 12, с. 3-12. Тълкуван. на кн. Бит. 1:6-10.

372. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа четвърта / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 1, с. 9-14.Тълкуван. на кн. Бит. 1:9-10.

373.ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа пета / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 2, с. 1-9.Тълкуван. на кн. Бит. 1:11.

374. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа шеста: [“За светилата”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 3, с. 1-12.Тълкуван. на кн. Бит. 1:14-16.

375. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа седма: [“За влечугите”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 4, с. 1-7.Тълкуван. на кн. Бит. 1:20-21.

376. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа осма : [“За птиците и водните животни”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 5, с. 1-9.Тълкуван. на кн. Бит. 1:24.

377. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа девета : [“За сухоземните животни”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 6, с. 1-9.Тълкуван. на кн. Бит. 1:24, 26-27.

ДРУГИ БЕСЕДИ НА СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

378. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа върху Псалом 1 [ст. 1] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 9, с. 1-8.

379. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа върху част от Псалом 14 : Срещу лихварите / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 10, с. 1-6.В др. изд. се нарича още “Втора беседа върху Псалом 14”.

380. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа за завистта / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІІ, 2003, № 1, с. 3-8.

381. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа за мъченик Варлаам / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІІ, 2003, № 2, с. 1-3. За мчк Варлаам от Антиохия, Сирия (ІV в.)

382. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа към богатите / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Р. Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 7, с. 1-9.Тълкуван. на Мат. 19:21.

383. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа към младежите – как биха могли да се възползват от езическите книги / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 12, с. 4-14.

384. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа срещу гневливите / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 8, с. 1-7.Тълкуван. на: Пс. 4:5, 36:8, 38:2-3, 142:4; Прит. 15:1; Мат. 5:5 и 23, 10:22; Марк 9:35; Йн. 18:23; Рим.1:18; 1Кор. 6:10; Еф. 4:31; Евр. 1:3.

385.ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа срещу пияниците / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 11, с. 1-7.

386. ВАСИЛИЙ, Велики св. За вярата : Беседа 15-а / Св. Василий Велики; Прев. от нем. Владислав Атанасов; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXІX, 1999, № 6, с. 1-3.Редактирана по оригинален гр. текст.

ДОГМАТИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

387. АЛЕКСИЕВ, Дарин. Ролята на догмàтиците в православното богослужение за изясняване истините на вярата / Дарин Алексиев. // LXXXIV, 2004, № 12, с. 14-25.

388.БРАТАНОВ, Иво. За приснодевството на Света Богородица / Иво Братанов. // LXXX, 2000, № 4, с. 26-31.Учението за приснодевството на Св. Богородица (девството ù преди, във и след рождението) против атеистичните кощунства, на базата на Свещ. Писание и Свещ. Предание.

389. КОЕВ, Тотю. Божественият призив към единство / Тотю Коев. // LXXIV, 1994, № 10, с. 1-7.Във връзка с: Исагогич. анализ на Евангелието според Йоан и тримата синоптици – Мат., Марк и Лука; Единството на Бога като онтологическа предпоставка за единството между християните изразено в Първосвещеническата молитва на Господ Иисус Христос (Йоан 17 гл.)

390. КОЕВ, Тотю. Божественото Откровение / Тотю Коев. // LXXV, 1995, № 12, с. 3-13.Съдържа: Обща част. Естественото и свръхестественото Божествено Откровение. Отличителни признаци.

391. КОЕВ, Тотю. Възкресение и живот / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 4, с. 1-7.Учението на Църквата за безсмъртието на човешката душа.

392.КОЕВ, Тотю. Възнесение Господне / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 5, с. 1-8.Съдържа: 1. Прославата на Иисус Христос; 2. Въздигането на чов. природа до Бога; Небесното ходатайство и царуването на възнеслия се Христос; 4. Слизането на Св. Дух и основаването на Църквата.

393. КОЕВ, Тотю. Вярата – основен фактор в религиозния живот / Тотю Коев. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 1-6.Доклад, четен на Межд. науч. конф. – Кърджали, 2003 г.

394. КОЕВ, Тотю. Догматът за Света Троица: Библейско-богословски анализ / Тотю Коев. // LXXII, 1992, № 1, с. 1-17; № 2, с. 1-13; № 3, с. 1-11; № 4, с. 2-11.

395. КОЕВ, Тотю. Кой е Господния ден – събота или неделя / Тотю Коев. // LLXX, 1990, № 10, с. 1-15.При израилтяните и християните.

396. КОЕВ, Тотю. Поглед върху дейността на Сердикийския събор (343 г.) / Тотю Коев. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 1-8.От догматико-каноническата му страна.

397.  КОЕВ, Тотю. Почитта към светиите в Православната църква / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 7, с. 1-7.Съдържа: Трите измерения на почитта към светиите. – 1. Благоговейно възпоменаване на техния подвиг; 2. Молитвено призоваване; 3. Почитане на техните мощи.

398. КОЕВ, Тотю. Православие и хилиазъм / Тотю Коев. // LXXIX, 1999, № 5, с. 1-7.Богословска концепция за Православието и историч. развитие на Хилиазмът (от гр. χιλιασμός = хилядолетие).

399. КОЕВ, Тотю. Развитие и научно изложение на догматите / Тотю Коев. // LXXIII, 1993, № 8, с. 1-9.

400. КОЕВ, Тотю. Свойствата на Бога като абсолютно същество / Тотю Коев. // LXX, 1990, № 1, с. 3-14.

401. КОЕВ, Тотю. Свойствата на Бога като лично същество / Тотю Коев. // LXX, 1990, № 4, с. 6-23.

402. КОЕВ, Тотю. Съдържание и значение на догматите / Тотю Коев. // LXXIII, 1993, № 7, с. 1-10.Съдържа: 1. Понятие за догматите в областта на – философията, религията и етиката, законодателството, Св. Писание на Ст. и Н. Завет, древната христ. литература; 2. Съдържание и форма; 3. Характ. белези – теологичност, богооткровеност, църковност, общозадължителност, неизменяемост, сотирологичност; 4. Значение.

403.ЛОСКИ, Владимир Н. Богословието и мистиката в преданието на Източната църква / Владимир Н. Лоски; [Прев. ?]. // LXXVIII, 1998, № 2, с. 8-15.Някои аспекти на духовния живот и опит, изразени в догматичен принцип.

404.САВЧЕВА, Елизабет. Иконата в православната традиция / Елизабет Савчева. // LXXV, 1995, № 12, с. 14-21.Съдържа: 1. Слово и Образ – централни понятия в правосл. светоглед; 2. Божеств. Първообраз; 3. Художествен и символичен език на иноната; 4. Освещаване на иконата.

405.СТОЯДИНОВ, Мариян. За различието на енергията от същността и ипостасите на Св. Троица / Мариян Стоядинов. // LXXIV, 1994, № 12, с. 8-15. Съдържа: Паламити и варлаамити; Термина “Energia”; Богосл. разграничаване между “теологùя” и “икономùя”, на Божия същност от Божии енергии; Ипостасите на Св. Троица; За Божията благодат. Заключение.

406. ХРИСТОВ, Богдан Г. Тайната на боговъплъщението / Богдан Г. Христов. // LXXXIII, 2003, № 12, с. 3-6. Вж и № 7, 8, 9.

УЧЕНИЕТО ЗА ЦЪРКВАТА [ЕКЛЕЗИОЛОГИЯ]

407.   БУЛГАКОВ, Сергий прот. Църквата / Прот. Сергий Булгаков; Прев. Ина Мерджанова. // LXXV, 1995, № 11, с. 1-6.Съдържа: 1. Православието е Църквата Христова на земята; 2. По своята същност Ц. е тяло Христово и богочовешко единство; 3. Същността на Ц. е Божието битие, което се разкрива в битието на творението.

408. ЙОНОВ, Иван Ил. дякон. Единство на Църквата / Дяк. Иван Ил. Йонов. // LXXIII, 1993, № 2, с. 13-20.

409.НАУМ, митрополит Струмишки. Свещенството на жената / Струм. Митроп. Наум. // LXXXV, 2005, № 10, с. 1-4.За йерархическото измерение и канонично изобразения ред в Църквата.

410.ПОБЕДОНОСЦЕВ, Константин П. Църквата/Константин П. Победоносцев; Прев. от рус. Людмила Димитрова. // LXXIV, 1994, № 9, с. 1-14.

411.  РОСУМ, ван Йост. А. С. Хомяков в православната еклезиология / Йост ван Росум; Прев. от англ. Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 5, с. 8-17.Подробен анализ на авт. съчинения, които имат за предмет Църквата.

412. СТОЯДИНОВ, Мариян. Църквата в еклезиологична перспектива / Мариян Стоядинов. // LXXVIII, 1998, № 3, с. 1-6.Съдържа: Предизвикателствата на новото време; Догмати и Църква; Еклезиология и църква; Еклезиология и църковност; Църква и причастие.

ИНОСЛАВНИ ИЗПОВЕДАНИЯ

413. БОНЕВА, Вера. Една среща превърнала се в сблъсък : Към историята на протестантската пропаганда в Шумен, 1858-1864 / Вера Бонева. // LXXXI, 2001, № 7, с. 18-27.За пропагандната дейност на протестантските мисионери Алберт Лонг и Уесли Претимън в България и антипротестантската реакция на шуменци.

414. КОЕВ, Тотю. Секти и сектантство / Тотю Коев. // LXXVI, 1996, № 2, с. 1-12.Етимология на дум. “секта”. Проблеми за сектите в библейски аспект. Проблеми за сектите в раннохрист. истор. аспект. Причини за появата на различни секти (ереси).

415. МИТЕВ, Димитър. Адвентистката схема на Есхатологическите събития : Критичен анализ / Димитър Митев. // LXXXIII, 2003, № 6, с. 11-16.

416.  ПОПОВА, Милена. “Мисионерска дейност” на Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни / Милена Попова. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 27-31. Мормонска църква – псевдохристиянска религ. общност.

417. РАЛЧЕВСКИ, Мартин. Библейски аргументирана ли е вярата ни в Света Троица, или е по-късна добавка / Мартин Ралчевски. // LXXXV, 2005, № 9, с. 6-12. Историко-доктринален анализ по темата, във връзка с учението на Свидетели на Йехова. Православната позиция на автора.

418.РАЛЧЕВСКИ, Мартин. Забранени ли са от Бога кръвопреливанията: Относно възгледа на Свидетелите на Йехова по въпроса / Мартин Ралчевски. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 1-5.

ХРИСТИЯНСКА ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОЛОГИЯ

419. АНГЕЛОВ, Цветелин. Какво е медитация / Цветелин Ангелов. // LXXXIV, 2004, № 6, с. 8-13.Философска интерпретация за медитацията, като духовно молитвен опит и непрестанно търсене на Бога.

420.ГЕОРГИЕВ, Валентин. За произхода и същността на страданието: Съпоставки между християнството и философския песимизъм / Валентин Георгиев. // LXXX, 2000, № 11, с. 16-23.С библиогр.

421. ДАНКОВ, Евлоги. Онтологичният модел на християнската философия : Началото на християнската философия в православната цивилизация / Евлоги Данков. // LXXV, 1995, № 11, с. 10-15.Новозаветният синтез и христ. философия. Онтология на несътворените енергии в светоотеческата философия.

422. ДУРИДАНОВ, Венцислав. Психологията на съвременния атеист у нас / Венцислав Дуриданов. // LXXII, 1992, № 12, с. 23-32.

423. САВОВА, Людмила. Именуването – проява на Божията енергия в човека / Людмила Савова. // LXXIV, 1994, № 8, с. 19-21.За онтологичното значение на имената в руската богословско-философска мисъл. За името Божие като обект на размишления при о. Сергий Булгаков.

424. СТЕФАНОВА, Силвия Атанасова. Изповедта като съвършена форма на психоанализа / Силвия Ат. Стефанова. // LXXIX, 1999, № 4, с. 24-31.С библиогр.

425. ХУБАНЧЕВ, Антоний. Владимир Соловьов и Владимир Лосски – възледи за Христовото Възкресение / Антоний Хубанчев. // LXXI, 1991, № 1991, № 4, с. 7-12.

426. ХУБАНЧЕВ, Антоний. Метафизиката като наука / Антоний Хубанчев. // LXXII, 1992, № 5, с. 1-12.

427. ХУБАНЧЕВ, Антоний. Николай Бердяев и Александър Солженицин – духовната криза на съвременната западна култура / Антоний Хубанчев. // LXXIV, 1994, № 7, с. 18-22.Материализмът и хуманизмът на новото време против Бога, античността и духовния човек. Вж и № 313

ХРИСТИЯНСКА ЕТИКА

428. ВИШЕСЛАВЦЕВ, Борис. Сърцето в християнската и индийската мистика / Борис Вишеславцев; Прев. от рус. Димитър Маринов. // LXXII, 1992, № 9, с. 1-17; № 10, с. 1-13.Съдържа: 1-5 [?] 6. Греховност на сърцето; 7. Антиномия на греховността и безгрешността, богоподобие и демонизъм; 8. Сърцето като богоподобна свобода; 9. Сърцето като единство на свобода и светлина. Прев. от сп. “Вопросы философии”, 1990, № 4.

429.ДАНКОВА, Росина. Митрополит Климент Търновски [В. Друмев] като защитник на православно-християнската етика : 150 години от рождението и 90 години от смъртта му (1841-1901) / Росина Данкова. // LXXI, 1991, № 2, с. 14-23.

430.ИЗПОВЕД и опрощение/Прев. Ст. Атанасов.//LXXI, 1991, № 5, с. 31-33.Лекарство за душата против чувство за вина.

431.КИРОВ, Димитър. “Добро” и “зло” в българската църковна литература: Общ поглед / Димитър Киров. // LXXII, 1992, № 4, с. 11-22.

432.КИРОВ, Димитър. Нравственото богословие в Русия през ХІХ век и творчеството на св. Теофан (Говоров) / Димитър Киров. // LXXII, 1992, № 11, с. 1-12.С библиогр.

433.НИКОЛОВ, Стоян. Любовта като критерий на нравствената свобода/ Стоян Николов. // LXXXI, 2001, № 11, с. 17-21.Отношенията между категорията – христ. любов и нравствена  свобода.

434. ПАНЧОВСКИ, Иван Г. Уподобяване на Христа / Иван Г. Панчовски. // LXXVII, 1997, № 2, с. 1-4.За Божият образ в човека.

435.ПАНЧОВСКИ, Иван Г. Християнска добродетел / Иван Панчовски. // LXXVII, 1997, № 5, с. 1-8.Същност и съдържание.

436. РУПКИН, Марко Иван. Духовният живот и неговият растеж / Марко Ив. Рупкин; Прев. от итал. И. Ликоманова. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 14-22.Съдържа: Гностицизъм, рационалистически и психологически иманентизъм. Основни предпоставки на христ. духовност. Неръкотворната икона [на Иисус Христос]. Духовното израстване – любов, смирение, милосърдие и др. добродетели.

437.САВОВ, Росен П. Любовта – най-висшето Божие откровение / Росен П. Савов. // LXXVII, 1997, № 4, с. 21-25.С библиогр.

438. ТУТЕКОВ, Свилен. Опитът на покаянието в аскетическото богословие на преподобни Йоан Лествичник / Свилен Тутеков. // LXXXIII, 2003, № 3, с. 17-29.За: “Лествицата” на преп. Йоан Лествичник в духов. живот на православния Изток.

439. ФЛОРОВСКИ, Георги прот. Мракът на нощта: “Злото е сред нас” / Прот. Георги Флоровски; Прев. от англ. Емил [Трайчев] Стоянов. // LXXX, 2000, № 10, с. 10-15.За съществуването на злото като парадокс и тайна.

ДУХОВНО-НРАВСТВЕНИ ПОУЧЕНИЯ

440.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Православният пост и ние / Славчо Вълчанов. // LXXI, 1991, № 3, с. 1-11.

441.ДЮЛГЕРЯН, Вартан протой. Смирение и гордост / Протой. Вартан Дюлгерян; Прев. свещ. Кусан Хадавян. // LXXVI, 1996, № 2, с. 26-28.За милостивото сърце на добрия самарянин (Лука 20: 30-37.) и за сребролюбивия човек.

ХРИСТИЯНСКА АНТРОПОЛОГИЯ

442.ЙЕРОТИЧ, Владета. Вяра и болест / Владета Йеротич; Прев. от сръб. Стоян Бербатов. // LXXXI, 2001, № 9, с. 13-18.Биографична справка за автора на статията.За физическата болест като част от душевно-духовния живот на човека. За ролята на вярата върху болестите на човека.

443.КАЛИСТОС (Уеър), епископ. Човешката личност като икона на Св. Троица / Еп. Калистос (Уеър); Прев. от англ. Пламен Сивов. // LXXVII, 1997, № 4, с. 3-16. Съдържа: Бог като общност. “Социалното” учение и неговите критици. Човешката личност като общуване. Троичното богословие в линии и багри. Жертвената любов.

444.КИРОВ, Димитър. Антропологични направления в богословието на св. апостол Павел / Димитър Киров. // LXXI, 1991, № 12, с. 6-17.

445.КИРОВ, Димитър. Богословски характер на човешката личност / Димитър Киров. // LXXIII, 1993, № 12, с. 1-10. За мястото на антропологията в системата на етиката – 1. Теоцентричност на христ. антропология; 2. Сътворяването на човека по Божи образ; 3. Божи образ у Адам; 4. Грехопадението на прародителите и отражението му върху личностния живот на човека; 5. Боговъплъщение, личност на Спасителя, освещение и спасение; 6. Богослов. характер на човешката личност.

446.КИРОВ, Димитър. Духовният образ на човека в светлината на етическата наука / Димитър Киров. // LXXIII, 1993, № 5, с. 14-22.

447.СТАМАТОВА, Клара. Екологичната отговорност на човека като посредник между света и Бога / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 6, с. 1-7.За екологичната криза и православната християнска позиция срещу хоминизацията.

448.СТАМАТОВА, Клара. Човекът според Паскал – средина между всичко и нищо / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 1, с. 3-15.Етиката, животът и премеждията на писателя.

449. ТУТЕКОВ, Свилен М. Самопознанието – път към богопознанието / Свилен М. Тутеков. // LXXV, 1995, № 1, с. 19-29.

450.ХУБАНЧЕВ, Антоний. Християнски антропологични измерения на съвременния диалог / Антоний Хубанчев. // LXXIV, 1994, № 3, с. 1-4.

ХРИСТИЯНСКА СОЦИОЛОГИЯ

451.ГЕОРГИЕВ, Валентин. Актуални проблеми на съвременната биоетика / Валентин Георгиев. // LXXXII, 2002, № 3, с. 27-31.За: Взаимоотношенията между биологията и етиката. Ново предизвикателство за богосл. наука – оплождане ин витро, изкуствено оплождане с донори извън брачната двойка, техниката за изкуств. оплождане. Отрицателното становище на богослови.

452.ГУГОВ, Георги. Социалните възгледи на о. Сергей Булгаков / Георги Гугов. // LXXV, 1995, № 7, с. 23-29.Догматически основания на религиозно-философското му учение за социалното християнство.

453.ГУГОВ, Георги свещ. Социално-етическите възгледи на патриарх Кирил : По повод 100-год. от рождението и 30-год. от блажената му кончина / Свещ. Георги Гугов. // LXXXI, 2001, № 11, с. 22-26.

454.ИГНАТИЙ (Мидич), епископ Браничевски. Евхаристия и мисия / Браничевски еп. Игнатий (Мидич). // LXXXIII, 2003, № 7, с. 1-6.Съдържа: Какво е Църква. Социалната дейност на Църквата. Какво всъщност се е случило на Запад. Църквата като евхаристия не изключва социалната дейност. Илюзията на Просвещението. Евхаристия и социална дейност.

455.КОЕВ, Тотю. Християнското семейство – извор на любов, мир и творчество / Тотю Коев. // LXX, 1990, № 11, с. 1-7.Възхвала и почит към св. Богородица. Св. Богородица – символ на жената и семейството. Ролята на св. Богородица в живота на христ. семейство.

456.СТАМАТОВА, Клара. За дехуманизиращия потенциал на биотехнологиите / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 3, с. 10-18.Съдържа: Манипулиране на човешките емоции и поведение. Биотехнологиите в сферата на геронтологията. Генно инженерство. Достойнството и правата на човешката личност.

457.СТАМАТОВА, Клара. Срещу хомосексуализма като алтернативен начин на живот / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 4, с. 9-20.Съдържа: Хомосексуализма – болестно състояние или противоестествено поведение? Хомосексуалността в полит. и генитич. аспект. Исторически бележки. Отношението на християнството към еднополвото общуване.

ХРИСТИЯНСКА АПОЛОГЕТИКА

Общи въпроси

458.БРАТАНОВ, Иво. Относно идеята за “еволюция” на Христовия образ в Новия Завет / Иво Братанов. // LXXXI, 2001, № 10, с. 17-24.Факти против атеистичната аргументация на митолозите за историчността на Спасителя.

459.БРАТАНОВ, Иво. Относно идеята за “прераждането” / Иво Братанов. // LXXX, 2000, № 10, с. 1-9.За несъстоятелността на учението за прераждането според христ. религия.

460. МАДЖУРОВ, Николай. За Светия Дух като личност / Николай Маджуров. // LXXIV, 1994, № 6, с. 1-8.Съдържа: І Доказателства за Св. Дух като личност; Значение на учението за личността на Св. Дух.

461.МАДЖУРОВ, Николай. Учението на св. Кирил Йерусалимски за християнската вяра и за познаваемостта на Бога при Неговата непостижимост по същество / Николай Маджуров. // LXXII, 1992, № 6, с. 10-18.

462.МЕТОДИЙ, архимандрит. Ернест Ренан за Спасителя Иисуса Христа и за християнската вяра : “за” и “против” / Архим. Методий. // LXX, 1990, с. 20-29.

463.ПАНЧОВСКИ, Иван Г. Разобличаване философията на атомната гибел / Иван Г. Панчовски. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 8-13.Критичен богословски анализ срещу екзистенциалната философия на Карл Ясперс [1883-1969].

464.   ПОБЕДОНОСЦЕВ, Константин П. (1827-1907). Новата вяра и новите бракове / Константин П. Победоносцев; Прав. от рус. Людмила Димитрова. // LXXIV, 1994, № 6, с. 26-31.Съдържа: Дарвиновото учение, което отхвърля Бога и човешката душа; Възгледите на Дарвин за брака.

465.   СЛОБЕДСКОЙ, Серафим протойерей. Беседа за чудото на Иисус Навин / Прот. Серафим Слободской; Прев. от рус. Иво Братанов. // LXXVI, 1996, № 1, с. 15-17. Науч. доказателства на Артър Хук срещу нападките и възраженията на безбожниците, отностно библейския разказ в Иис. Навин 10: 12-14. Откаси от кн. на: А. Хук и др. “Достоверност на библейските чудеса”,  [б. г.].

466. СЛОБЕДСКОЙ, Серафим протойерей. Съвременните учени и вярата в Бога / Прот. Серафим Слободской; Прев. от рус. Иво Братанов. // LXXV, 1995, № 9, с. 1-6. Макс Планк, М. М. Новиков, А. Айнщайн, В. Хайзенберг, И. А. Илин, А. Креси Морисън, Августин Бир, И. М. Андреев и тяхното мнение за религията. Откъси от кн. на прот. С. Слобедской “Закòнъ Бòжіи”, [б.м., б. г.]

467.ШАНЦА, Мария. Някои аспекти в корелацията религия-култура / Мария Шанца. // LXXIII, 1993, № 7, с. 11-15. Съдържа: 1. Разграничения на понятията “религия” и “култура”. Културни модели: религиозният аспект на човешката култура.

468.   ШАНЦА, Мария. Що е религия и защо съществува / Мария Шанца. // LXXIV, 1994, № 6, с. 18-25. Съдържа: 1. Защо съществуват разликите във възгледите за религията? 2. Описание на религ. преживяване; 3. Философска интерпретация на религиозния факт.

ХРИСТИЯНСТВО И СЕКУЛАРИЗЪМ

469.ЙЕРОТЕЙ, митрополит Навпактски. Секуларизмът в Църквата, богословието и пастирската грижа / Навп. митроп. Йеротей; Прев. от англ. Емил Трайчев. // LXXXIII, 2003, № 3, с. 1-12. Съдържа: 1. Двойното значение на думата κòσμος (свят); 2. Секуларизмът в църковния живот.

470.ЛАТКОВСКИ, Иван. Секуларизацията и православното семейство днес / Иван Латковски. // LXXX, 2000, № 8, с. 13-20.

471.ПОПМАРИНОВ, Димитър. Културният секуларизъм и православната традиция / Димитър Попмаринов. // LXXVI, 1996, № 2, с. 17-25. Доклад, четен на Междун. науч. конференция “Актуални проблеми на българистиката и славистиката”, 20-22.VІІІ, 1995 г. във В. Търново.

472.СТАМАТОВА, Клара. Богословски размисли върху феминизма / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 2, с. 24-32. Съдържа: Насоки на феминизма. Феминисткият лозунг “личното е политическо”. Феминизмът и “родовата теория”. Феминизъм и психоанализа. Основни предизвикател. пред съвремен. феминизъм. Феминисткият прочит на Библията.

НЕХРИСТИЯНСКИ РЕЛИГИОЗНИ УЧЕНИЯ

473.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Едно религиозно движение в България през 1861 г.: Психологически анализ / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 7, с. 16-20.За явлението “Ангелуш”.

474.ПАВЕЛ (Стефанов), архим. Индийската секта Сахаджа Йога / Архим. Павел (Стефанов). // LXXXV, 2005, № 3, с. 26-31.За основателката на сектата – Шри Матаджи Нирмала Деви. Идеи и практика.

475.ПУЛИЕВА, Десислава. “Келтски” паганистки вярвания и практики днес / Десислава Пулиева. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 12-23.Противохрист. дух и възраждането на древни езич. традиции.

476.СТАМАТОВА, Клара. Сектата на Муун – критичен анализ и оценка / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 12, с. 19-27.Съдържа: Какво е секта. Сан Мьонг Муун. Какво представлява муунизмът. За “Божествения принцип” [главната кн. на Муун]. Кои са трите благословения на Муун. Муун и политиката.

477.СТОЯДИНОВ, Мариян. За културата и новото езичество/Мариян Стоядинов. // LXXIII, 1993, № 12, с. 23-27.Разрушителната сила на системата “Харе Кришна” – Междунар. общество за Кришна съзнание (ISKON).

СЪВРЕМЕННИ ОКУЛТНИ ТЕЧЕНИЯ – НЛО, ЕКСТРАСЕНСИ И ДР.

478.ПУЛИЕВА, Десислава. За демоничната природа на “феномена” НЛО / Десислава Пулиева. // LXXXII, 2002, № 3, с. 18-25.Съдържа: Теории за харктера на този феномен; Православното християнско разбиране за НЛО (Неидентифицирани летящи обекти).

479.ПУЛИЕВА, Десислава. Келтското схващане на свободата и предопределението / Десислава Пулиева. // LXXXV, 2005, № 10, с. 19-22.Аспекти на келтската религия, относно друидската религиозна практика.

480.РОДИОН, свещеник. Екстрасенсите. Техният произход и същност. Православна концепция / Свещ. Родион; Прев. от рус. Румяна Христова. // LXXXV, 2005, № 4, с. 21-29.Из: кн.“Люди и демоны”[б.м. и б. г.].

СРАВНИТЕЛНО РЕЛИГИОЗНАНИЕ

481.ЗЕНКОВСКИ, В. В. прот. Единството на личността и проблемът за прераждането / Прот. В. В. Зенковски; Прев. от рус. Димитър Митев. // LXXV, 1995, № 9, с. 12-15. Из кн. “Християнство и индуизъм”. – М., 1992. За тайната на човешката същност в съпоставка между идеите на индуизма и окултизма.

482.КОНЦЕВИЧ, И. М. Православие и будизъм / И. М. Концевич; Прев. от рус. Мариян Стоядинов. // LXXIV, 1994, № 6, с. 9-17.Догматически различия.Прев. от “Христианство и индуизм” : Сб. статей, М., 1992.

483.ЛОСКИ, Николай О. Християнство и будизъм / Николай О. Лоски; Прев. от рус. Димитър Митев. // LXXV, 1995, № 6, с. 22-31.Съдържа: Основни истини на будизма; Сравнение между основните истини на християнството и будизма. Съкр. прев. от: “Христианство и индуизм” : Сб. статей. – М., 1992.

484. ПУЛИЕВА, Десислава. Екопаганизъм и Православие / Десислава Пулиева. // LXXXIV, 2004, № 5, с. 1-5.Противоричията между християнството и “Келтски паганизъм”, относно природата.

485.ПУЛИЕВА, Десислава. “Келтският” паганизъм срещу християнството / Десислава Пулиева. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 16-27.

486.ШАНЦА, Мария. Смъртта и вечният живот в големите световни религии / Мария Шанца. // LXXIV, 1994, № 5, с. 6-12.

НЕХРИСТИЯНСКИ РЕЛИГИИ

487.НИКОЛОВ, Милко. Ислямът и универсалните човешки права / Милко Николов. // LXXVII, 1997, № 2, с. 22-31.Авторът се позовава на документи от Каирската декларация, както и др. обстоятелства за човешките права в исляма.

488.ПАВЕЛ (Стефанов), архимандрит. Тенгризмът на хазарите и неговите прабългарски паралели / Архим. Павел (Стефанов). // LXXXIV, 2004, № 2, с. 21-27.

489. СТАМАТОВА, Клара. Господство-подчинение в отношението Аллах-човек / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 9, с. 15-22. Ислямска история и доктрина.

490.СТАМАТОВА, Клара. Джихад. Между меча и върховното усилие на сърцето / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 4, с. 13-21. Съдържа: Джихад – общи постановки. Представа за войната и основания за воденето ù в епохата на джахилията и ранния ислям. Кораничното понятие за джихад. Фундаментализмът и ислямските екстремистки организации.

491.СТАМАТОВА, Клара. Есхатологичните представи в исляма : [През епохата на Джахилията и ранния ислям] / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 7, с. 11-19.

492.СТАМАТОВА, Клара. Ислямската традиция – възникване, същност и развитие / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 8, с. 18-25. Живот и дейност на Мохамед Ибн Абдалах (ок. 570-632 г.)

493.СТАМАТОВА, Клара. Ислямът и неговият изначален юдейски избор / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 12, с. 7-17.

494.СТАМАТОВА, Клара. Свободата на човешката воля и могъществото на предопределението в исляма / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 7, с. 7-23.

495. СТАМАТОВА, Клара. Суфизмът – мистичната духовност в исляма / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 4-11. Съдържа: Общи постановки на суфизма и историческо развитие; Учение; Суфизмът и официалният ислям.

496.СТАМАТОВА, Клара. Шариатът и еманципирането на мюсюлманката / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 8-17. Правни теории и практики.

ПЕДАГОГИКА. КАТЕХЕТИКА. МЕТОДИКА

497.АМФИЛОХИЙ, митрополит Черногорско-Приморски. Антропологични основи на възпитанието и образованието / Черногорско-Приморски митроп. Амфилохий; Прев. от сръб. презвит. Екатерина Крумова. // LXXXІ, 2001, № 6, с. 1-4.

498.АМФИЛОХИЙ, митрополит Черногорско-Приморски. Възпитателният характер на Първата Божия заповед / Черногорско-Приморски митроп. Амфилохий; Прев. от сръб. презвит. Екатерина Крумова. // LXXXI, 2001, № 7, с. 1-4.

499.АНДОНОВ, Божидар. Религиозна педагогика и катехетика / Божидар Андонов. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 14-17.

500.ДЕНЕВ, Иван. Богословието на Ян Амос Коменски: Общи принципни положения / Иван Денев. // LXXII, 1992, № 3, с. 20-26.

501.   ДЕНЕВ, Иван. Религия и възпитание / Иван Денев. // LXXII, 1992, № 8, с. 8-21.

502.КОЖУХАРОВ,Валентин. Религиозната просветеност като противодействие срещу сектите / Валентин Кожухаров. // LXXVI, 1996, № 6, с. 11-19.За: І. Религиозна потребност и сектантско религиозно въздействие; ІІ. Опитът на Европа в борбата срещу сектите; ІІІ. Проблемът със сектите в България и пътищата за неговото разрешаване.

503.КОМЕНСКИ, Ян Амос. Метод за насаждане на благочестие / Ян Амос Коменски; Прев. от чешки Димитър Тилев. // LXXII, 1992, № 6, с. 18-26.Из кн. на писателя: “Велика дидактика”. – С. : БАН, 1957.

504.СПИРОВА, Полина. Провеждане на вероучителни занимания с възрастни в енорийска среда : Дидактично-методологични проблеми / Полина Спирова. // LXXXV, 2005, № 9, с. 12-20. Съдържа: Целите на религ. образование за възрастни. Специфика на обучението; Екипът: учител и свещеник; Учебната програма; Пример-образец на урок.

ПРЕДМЕТЪТ “РЕЛИГИЯ” В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

505. АНДОНОВ, Божидар. Предизвикателства пред обучението по “Религия” в училище / Божидар Андонов. // LXXXII, 2002, № 10, с. 17-22.Съдържа: Съобразяване с днешната житейска реалност – глобалните промени, обществото, семейството, личния живот, Църквата, училището.

506.БРАТАНОВ, Иво. Ян Амос Коменски за религията / Иво Братанов. // LXXXII, 2001, № 1, с. 15-22.Съдържа: Биограф. сведения за Ян А. Коменски. За светското училище и преподаване на Религия. За класичедсия учебник “Сетивният свят в картини”. – Нюрберг, 1658.

507.ДЕНЕВ, Иван и др. Писмо от Богословските факултети при СУ “Св. Климент Охридски” – София. Богословски факултет при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – В. Търново. Катедра “Богословие” при ШУ “Константин Преславски” – Шумен: До господин председателя на Народното събрание акад. Благовест Сендов / Иван Денев, Тотю Коев, Славчо Вълчанов. // LXXVI, 1996, № 3, с. 1-13.За въвеждане на общообразователен учеб. предмет “Религия” в бълг. училище.С приложения: Концепция за въвеждане в бълг. училище на общообразователен предмет “Религия”; Приложение към Концепцията; Пояснителен материал (статия) “Как да разбираме светското образование” – разработен от Валентин Кожухаров.

508. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Да има ли или да няма религиозно образование в нашата страна / Димитър Попмаринов. // LXXIV, 1994, № 7, с. 23-27.

509. СПИРОВА, Полина. Иисус Христос като път, истина и живот за учителя по Вероучение / Полина Спирова. // LXXXV, 2005, № 1, с. 15-18. Съдържа: Христос като път; Как Христос учи; Учителят и учителите – връзка с действителността, диалогичност, ненасилието.

ПАСТИРСКО БОГОСЛОВИЕ

510.ГАРЕНОВ, Петър свещ. Мисията на пáстира в районите със смесено население / Свещ. Петър Гаренов. // LXXXI, 2001, № 6, с. 14-17.

511.КИПРИАН (Керн), архимандрит. Пастирските изкушения / Архим. Киприан (Керн). // LXXVII, 1997, № 3, с. 1-9.

512.КОЗИРЕВ, Ф. Н. Напътствие към вόйна-християнин : За воинската служба и непротивене на злото / Ф. Н. Козирев; Прев. от рус. Румяна Христова. // LXXXV, 2005, № 3, с. 4-9. Какво е христ. отношение към войнската служба. Библейски доказателства против учението на Л. Толстой и неговите последователи за непротивенето на злото.

513.КОЧЕВ, Николай Цв. Богослужебното облекло на православния духовник – дякон, свещеник и епископ / Николай Цв. Кочев. // LXXIII, 1993, № 11, с. 13-24.

ОМИЛЕТИКА

Общи въпроси

514.ДЕНЕВ, Иван. Защитната реч на св. апостол Павел пред Ирод Агрипа ІІ и прокуратора Фест / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 2, с. 7-13.

515.ДЕНЕВ, Иван. Някои аспекти на църковната проповед през ІХ – Х век / Иван Денев. // LXX, 1990, № 5, с. 1-11.

516.ДЕНЕВ, Иван. Проповедта на св. апостол Павел пред юдейския народ преди кесарийските му окови / Иван Денев. // LXX, 1990, № 7, с. 8-16.

517.ДЕНЕВ, Иван. Проповедта на св. апостол Петър пред апостолите и братята след Покръстването на стотника Корнилий / Иван Денев. // LXX, 1990, № 6, с. 14-19.

518.РАДЕВА, Виржиния. Философско-реторичната аргументация на новозаветната апостолска проповед / Виржиния Радева. // LXXI, 1991, № 11, с. 7-13. Съдържа и: Единството между философията и богословието по въпросите битие и съзнание, дух и материя, Бог и истина, добро и зло.

СЛОВА, РЕЧИ, ПОСЛАНИЯ, БЕСЕДИ И ПРОПОВЕДИ

519.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Великият празник Петдесетница / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 6, с. 1-14 : С ил. [празнична икона].

520.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Величието на Христовия кръст / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 9, С. 1-11.

521.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Рождество Христово / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 12, с. 1-13. С библиогр.

522.ДЕНЕВ, Иван. Въведение Богородично / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 11, с. 1-6.Празнична прослава на Божията Майка (ден на правосл. христ. младеж и семейство, чества се на 21 ноември).

523.ДЕНЕВ, Иван. Въздвижение на Честния Кръст Господен / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 9, с. 11-15.Др. име на празника: Кръстовден (чества се на 14 септ.)

524.ДЕНЕВ, Иван. Кръщение Господне / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 1, с. 2-7.Др. име на празника Богоявление или Йордановден (Чества се на 6 ян.)

525. ДЕНЕВ, Иван. Преображение Господне / Иван Денев. // LXX, 1990, № 8, с. 1-9 : С ил [икона].Чества се на 6 август.

526. НЕОФИТ, епископ Левкийски. Пасхална радост: [Проповед] / Левкийски еп. Неофит. // LXX, 1990, № 4, с. 1-4.

527.ПИМЕН, митрополит Неврокопски. Христос възкресе! / Неврокоп. митроп. Пимен. // LXXII, 1992, № 4, с. 1-2.

528. ПОТАПОВ, Иван свещеник. Благовещение на Св. Богордица / Свещ. Иван Потапов; прев. от рус. Иван Денев. // LXX, 1990, № 3, с. 1-3.Чества се на 25 март.

529.ЦАМБЛАК, Григорий митрополит. Слово за божествените тайни / Митроп. Григорий Цамблак; Прев. Мария Спасова. // LXXIV, 1994, № 12, с. 1-7. Превод по препис на дяк. Андрей (ХV в.).

ПРИВЕТСТВИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ МАКСИМ

530. МАКСИМ, патриарх Български. Новогодишно приветствие / Бълг. патр. Максим. // LXXI, 1991, № 1, с. 1-2.

531. МАКСИМ, патриарх Български. Новогодишно приветствие : Благослови венец лета благости Твоея, Господи! / Бълг. патр. Максим. // LXXIV, 1994, № 1, с. 1-2.

532.МАКСИМ, патриарх Български. Честита Нова година! / Бълг. патр. Максим. // LXXV, 1995, № 1, с. 1.Слово, произнесено на 1 ян. в храм-паметник “Св. Ал. Невски”.

533.МАКСИМ, патриарх Български. Честита Нова година / Бълг. патр. Максим. // LXXVI, 1996, № 1, с. 1.

534.МАКСИМ, патриарх Български. Честито Новолетие / Бълг. патр. Максим. // LXXVIІ, 1997, № 1, с. 1-2.

535.МАКСИМ, патриарх Български. Честита Нова година / Бълг. патр. Максим. // LXXVIІІ, 1998, № 1, с. 1.

536.МАКСИМ, патриарх Български. Честита и благословена Нова година / Бълг. патр. Максим. // LXXІХ, 1999, № 1, с. 1-2.

537.МАКСИМ, патриарх Български. Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXХ, 2000, № 1, с. 1-2.

538. МАКСИМ, патриарх Български. Приветствие към участниците в научната сесия на тема “1130 г. от учредяването на Българската църква и 130 г. от създаването на Българската екзархия” : СУ “Св. Кл. Охридски”, 28 февр. 2000 г. / Бълг. патр. Максим. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 1-2.

539.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­І, 2001, № 1, с. 1-2.

540.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­ІІ, 2002, № 1, с. 1-2.

541.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­ІІІ, 2003, № 1, с. 1-2.

542.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­ІV, 2004, № 1, с. 1-2.

543.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXXV, 2005, № 1, с. 1-2.

ПРАЗНИЧНИ ПОСЛАНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ И СВ. СИНОД*

* Празничните послания са подписани от Максим, патриарх Български и членовете на Светия Синод.

Новогодишни послания

544. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Новогодишно послание. // LXXIX, 1990, № 1, с. 1-2.

545. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXV, 1995, № 12, с. 1-2.

546. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Коледно послание. // LXXХ, 2000, № 12, с. 1-3.

547. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІ, 2001, № 12, с. 1-2.

548. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІ, 2001, № 12, с. 1-2.

549.  ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІІ, 2002, № 12, с. 1-3.

550.ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІІІ, 2003, № 12, с. 1-2.

551.ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІV, 2004, № 12, с. 1-2.

552.ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХV, 2005, № 12, с. 1-2.

Пасхални послания

553.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXVI, 1996, № 4, с. 1-2.

554.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXVІI, 1997, № 4, с. 1-2.

555.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХ, 2000, № 4, с. 1-2.

556.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХІ, 2001, № 4, с. 1-2.

557.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХІІІ, 2003, № 4, с. 1-2.

558.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХІV, 2004, № 4, с. 1-2.

559.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХV, 2005, № 5, с. 1-2.

Други Синодални послания

560.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално послание по случай 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 1-3.

ЛИТУРГИКА

561.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. “Време е Господ да действува…”: Време на служение на тайнството Евхаристия / Архим. Авксентий. // LXXX, 2000, № 5, с. 9-14. Израз из: Псал. 118: 126, който е част от диалога между свещеника (епископа) и дякона по време на богослужение.

562.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Източносирийски литургичен тип: Несториански литургии / Архим. Авксентий. // LXXIX, 1999, № 4, с. 1-8. Съдържа: Общи сведения за несторианите. Литургия на Адай (Тадей) и Марий. Литургия на Несторий. Литургия на Теодор Мопсуестийски. Литургия на Диодор Тарсийски, на Варсума, на св. Ефрем, дякон Едески, на Нарсин Нисивейски, еп. (399-502).

563.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на “Апостолските постановления”: Литургия на св. Климент Римски / Архим. Авксентий. // LXXIX, 1999, № 6, с. 4-7. Историко-литургическа справка за писмения паметник “Апостолски постановления” (пълно название – “Заповеди на светите апостоли чрез Климент, Римски еп. и гражданин, или вселенско поучение”), написан в Сирия (ІV-V в.)

564. АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на св. апостол и евангелист Марк / Архим. Авксентий. // LXXVI, 1996, № 5, с. 1-12.Съдържа: 1. Извори. Външни свидетелства. Ръкописи. Издания; 2. Преводи; 3. Въпросът за авторството на последованието; 4. Кратък истор. преглед; 5. Употреба; 6. Влияние на визант. литургичен тип; 7. Структура; 8. Идейно съдържание на литургията на св. ап. и еванг. Марк.

565.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на св. апостол Марк: Кратки бележки / Архим. Авксентий. // LXXVII, 1997, № 3, с. 10-12.

566. АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на св. Василий Велики / Архим. Авксентий. // LXXVIII, 1998, № 2, с. 16-19.

567.  АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на Сирояковитите: Общи сведения за сирояковитите и тяхната църква / Архим. Авксентий. // LXXVI, 1996, № 6, С. 1-10. Съдържа: Езикови особености на Сирояковитското богослужение. Списък на литургиите, използвани от древност от Сирояковитите. Литургията на св. ап. Яков. Групи Сирояковитски анафори. Класически образци на древни Антиохийски литургии. Съвременен богослужебен чин на Сирояковитите. Извършители на богослужението, подготвителна част на Сирояковитската литургия. Литургия на оглашените.

568. БРАТАНОВ, Иво. За църковната свещ / Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 8-20. Практическо и символичаско значение.

569.МАЙЕНДОРФ, Йоан протопрезвитер. За изменяемостта и неизменяемостта на Православното богослужение / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от рус. Архим. Павел (Стефанов). // LXXXV, 2005, № 10, с. 13-19. Доклад, прочетен на Трета науч. църк. конф., посветена на 1000-год. от покръстването на Русия, “Литургичен живот и църковно творчество на руското Православие”. – Ленинград, февр. 1988 г. Съдържа: 1. Еклезиологически бележки; 2. Уроците на миналото; 3. Реалностите на настоящето.

570.МАРИНОВ, Ивайло. Причастие, единение и общение в Божествената литургия : Обозрение на терминологията / Ивайло Маринов. // LXXXV, 2005, № 11, с. 10-18. Съдържа Новозаветни и Литургийни текстове.

571.ПАВЛОВ, Мирослав протойерей. Почитане на Пресвета Богородица / прот. Мирослав Павлов.//LXX, 1990, № 11, с. 7-19. Литургичен обзор на песнопенията за св. Богородица.

572.ТОМАСОВИЧ, Марко Ч. Християнският храм: Изяснение на храма от православна гледна точка / Марко Ч. Томасович; Прев. Пролетка Николова. // LXXVI, 1996, № 3, с. 14-25.За: Християнския храм като Църква (събрание); Главни части на храма и тяхната функция – пронаос (atrium), нартекс, наос (кораб на църквата), олтар (“altus”), светия престол, киворион, епископски трон, олтарна преграда (иконостас), амвон, солей, дуконик и протезис.

573.ШМЕМАН, Александър протопрезвитер. Богословие и Евхаристия / Протопр. Александър Шмеман; Прев. Иван Латковски. // LXXXI, 2001, № 1, с. 3-13. За православното богословие и Литургия.

СЛУЖБИ НА СВЕТЦИ

574.ДИМИТРОВ, Иван Желев, Служба на св. Лазар Български / Иван Ж. Димитров. // LXXVIII, 1998, № 4, с. 1-18. Съдържа: Животопис на св. Лазар нмчк Български [На 23 април се чества паметта му] и първи бълг. превод на гр. служба на светеца, съчинена от йером. Никифор Хиоски.

575.КАЛЕВ, Димитър ставроф. ик. Богослужебна прослава на всички български светии / Ставроф. ик. Димитър Калев. // LXXI, 1991, № 7, с. 4-9.Превод от църк.-сл. ез. на Службата на всички блгарски светии от изд. на Руск. Патриаршия в Миней за м. май, 1987 г. (Чества се на 2 нед. след Петдесетница – на Всички бълг. светии)

576.КАЛЕВ, Димитър ставроф. ик. Преподобни Наум Охридски – богослужебна прослава / Ставроф. ик. Димитър Калев. // LXX, 1990, № 12, с. 13-20.Съдържа: Превод от църк.-сл. ез. на Службата на преп. Наум Охридски. (Чества се три пъти в годината: на 23 дек. – денят на неговата кончина; на 27 юли св. Седмочисленици; на 20 юни – рожден. дата).

577.ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Неизвестен препис от Службата на св. Кирил философ (ХІІ в.) / Йеромонах Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 6, с. 1-9.Авторът публикува за първи път текста на службата (среднобългарска езикова редакция с редица промени, привнесени под влияние на говоримия ез. в Русия през ХІІ в.) с разночетения от ръкописи.

ДРУГИ ПРАЗНИЧНИ ТЕКСТОВЕ (Тропари)

578.ИЗ богослужебната прослава. // LXX, 1990, № 5, с. 1.Съдържа: Два тропара на бълг. език (гл. 4.) – на Светите братя Кирил и Методий (11 май), на св. княз Борис (2 май).

579.РОЖДЕСТВО Христово. // LXXX, 2000, № 12, с. 31. Съдържа: Тропар (гл. 4.) и Кондак (гл. 3.) на празника.

СТАРОБЪЛГАРСКА КНИЖНИНА

580.ДАНКОВ, Евлоги. Духовната култура и Търновската книжовна школа : V международен симпозиум. Търновска книжовна школа. Паметници. Поетика. Историография във Велико Търново / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 2, с. 24-31.

581.ДАНКОВ, Евлоги и др. Закхей Загорянин и християнската средновековна философска култура в България / Евлоги Данков. // LXXII, 1992, № 10, с. 19-24.Закхей Загорянин философ – атонски книжовник, който заедно със стареца Йосиф извършва нов превод на Триода (Постен триод № 23 и Цветен триод № 24) в Синайски манастир през 1360 г.

582.ДОНЧЕВА-ПАНАЙОТОВА, Невяна, Бачковският манастир в живота и дейността на писателите от Търновската книжовна школа / Невяна Дончева-Панайотова. // LXXIV, 1994, № 5, с. 13-19.

583.КРЪСТАНОВ, Трендафил. [Свети] Св. Сава Седмочисленик в нова светлина / LXXVIII, 1998, № 5, с. 28-31. Извори с коментар за живота и книжовн. му дело (чества се на 27 юли – Св. Седмочисленици).

584.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах, Неизвестен ръкопис от школата на преп. Паисий Величковски / Йером. Павел (Стефанов). // LXXII, 1992, № 12, с. 7-11. Анализ на Габровски ръкопис от 1787 г., който съдържа: Обширен предговор от преп. П. Величковски; 91 слова на ц.-сл. ез от св. Исаак Сириец или Ниневийски (VІІ в.); приписки.

585. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах, Неизвестно произведение на поп Йеремия / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVI, 1996, № 5, с. 13-18. Анализ на “Свещеническото опело” и апокрифната “Молитва” на поп Йеремия

586.“ПОХВАЛА на цар Симеон” / Прев. от старобълг. ез. Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 6-7. Съдържа и бележки от преводача.

587.СТАТЕВА, Елена. Богословско-философска кон-фигурация на празничните слова / Елена Статева. // LXXIV, 1994, № 10, с. 21-27. Анализ на: “Слово за Сретение [Господне] от старобълг. философ Йоан Екзарх.

588.ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, Василка. Солун в Ранната Кирило-методиевска традиция / Василка Тъпкова-Заимова. // LXXIV, 1994, № 11, с. 1-6.

589.ЦИБРАНСКА-КОСТОВА, Марияна. Зографски фрагменти от ХІІІ век с чин за монашеска схима / Марияна Цибранска-Костова. // LXXXI, 2001, № 10, с. 25-32. Анализ на пет фрагмента от книжовно-езикова и текстологична гледна точка.

ИСИХАЗЪМ

590.ДАНКОВ, Евлоги. Исихастката богословско-философска култура и езиковата реформа на св. Патриарх Евтимий Търновски: Езикът и философията на езика на Търновската книжовна школа / Евлоги Данков. // LXXI, 1991, № 10, с. 25-28.

591.ДАНКОВ, Евлоги. Книжовната и аскетичната школа на преп. Григорий Синаит и преп. Теодосий Търновски в духовната култура на Югоизточна Европа / Евлоги Данков. // LXXV, 1995, № 12, с. 22-26. Интеренсни аспекти на исихазма, засегнати в доклади четени по време на Межденар. научн. конфер. във В. Търново (20-21 окт. 1995 г.)

592.КОЧЕВ, Николай Цвятков. Някои моменти от естетиката на исихазма : Общ поглед към въпроса / Николай Цв. Кочев. // LXXIV, 1994, № 3, с. 5-24.

593.МАРИНОВ, Димитър. Богословската школа на Схиархимандрит Паисий Величковски / Димитър Маринов. // LXXII, 1992, № 12, с. 12-19.Аспекти на съвременното православие.

594.ПАВЛОВ, Павел. Ученици и последователи на св. Григорий Синаит в България / Павел Павлов. // LXXX, 2000, № 9, с. 24-29.За: Манастирът Парория и българските монаси там.; Св. Теодосий Търновски; Св. Евтимий, патр. Търновски.

595.ПЕТКОВА, Карола. Още към историята на Исихазма в Молдова – св. Даниил Исихаст / Карола Петкова. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 8-14.Сведения за отшелнич. живот и делата на св. Даниил Исихаст (живял през втор. полов. на 15 в.)

596.ПОПМАРИНОВ, Димитър. Пророческото вùдение в Стария Завет и исихастката традиция / Димитър Попмаринов. // LXXVI, 1996, № 1, с. 2-14. Съдържа: Виждането на Бога в Ст. Завет. Значение на терм. “виждане”. Съдърж. на терм. “вùдение” на Бога. Виждането на Бога според исихаст. традиция. Светоотеч. аспекти на концепц. за боговùдението. Исихасткото боговùдение – развитие. Божието Откровение и исихасткият мистичен опит.

597.РУСАНОВ, Росен Г. Религиозният живот по времето на цар Иван Александър: По данни от житието на свети Теодосий Търновски от патриарх Калист Константинополски / Росен Г. Русанов. // LXXVIII, 1998, № 2, с. 20-28. Доклад, изнесен на Межд. научна конф. “Книжовната и аскетическа школа на преп. Григорий Синаит и преп. Теодосий Търновски в дух. к-ра на Югоизт. Европа”, 20-21 окт. 1995 г. В. Търново.

598.ХУБАНЧЕВ, Антоний. Деятелен живот (vita activа) и съзерцателен живот (vita contemplativa) – нравствени измерения в богословието на св. патриарх Евтимий Търновски / Антоний Хубанчев. // LXXI, 1991, № 12, с. 17-24.

Вж и № 328, 330, 587 и Персоналия. Св. патриарх Евтимий

ЦЪРКОВНА АРХЕОЛОГИЯ. ХРИСТИЯНСКО ИЗКУСТВО И СИМВОЛИКА

599.АНГЕЛОВА, Светла. Уникална двулицева икона от Ловеч на св. патриарх Евтимий и св. Теодосий Търновски / Светла Ангелова. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 29-32 : С ил.

600. АНДРЕЕВА, Анелия. Стенописи и надписи в притвора на църквата “Св. Пантелеймон” в град Видин / Анелия Андреева. // LXXXII, 2002, № 5, с. 28-32 : С ил.

601.АНДРЕЕВА, Анелия. Стенописите в притвора на църквата “Св. Пантелеймон” в гр. Видин / Анелия Андреева. // LXXXIII, 2003, № 1, с. 11-15 : С ил.

602.БАЛЧЕВ, Владимир. Разкопките в Бачковския манастир през 1905 година и началото на спора за гроба на патриарх Евтимий / Владимир Балчев. // LXXXII, 2002, № 12, с. 15-28.

603.ЖЕКОВ, Людмил. Уникални теракотни икони от Виница, Щипско / Людмил Жеков. // LXXVI, 1996, № 6, с. 28-30: С илюстрации.

604.ИВАНОВА, Благовеста. Типологични и семантични особености на стенописните портрети на Захари Зограф в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. Нови моменти в тълкуването на портретния образ / Благовеста Иванова. // LXXIV, 1994, № 4, с. 22-36 : С ил [портрети]

605.ИКОНОМОВА, Аглина. Историческият живот на църковната монументална живопис и измененията ù, внесени от човека / Аглина Икономова. // LXXII, 1992, № 5, с. 20-31.Консервационно проучване, направено през 1989-90 г. от автора.

606.ИЛИЕВ, Николай. Глоговишкият манастир “Св. Николай” / Николай Илиев. // LXXXII, 2002, № 9, с. 23-31: С ил.Бележки, писма и документи за ман. “Св. Николай”, при с. Глоговица, Трънска околия.

607.ИЛИЕВА, Надежда. Смисъл и съдържание на иконографията на “Страшния съд” / Надежда Илиева. // LXXVI, 1996, № 4, с. 15-26.

608.КОВАЧЕВ, Георги и др. Храмовете сливенски / Георги Ковачев, Иван Русев. // LXXIX, 1999, № 1, с. 15-31.История на гр. Сливен. Разкопки на манастирски църкви и параклиси в и край града.

609.КОРДИС, Георгиос. Какво е линията за византийската рисувателна система / Георгиос Кордис; Прев от новогр. Златина Карчева. // LXXXV, 2005, № 11, с. 19-22. Из авт. кн: `Εν ρυθμω. Το ήθος τής γραμμής στη Вυξαντινη Зωγραφική ΄Εκδ. Άθήνα, 2000.

610.КОЧЕВ, Николай Цвятков. Някои проблеми на храмовата и извънхрамовата живопис / Николай Цв. Кочев. // LXXIV, 1994, № 4, с. 8-21.Общи бележки за христ.-църковната живопис – проповед насочваща човека към доброто.

611.МОМЧИЛОВ, Димчо и др. Средновековна еднокорабна църква край село Съединение, Сунгуларско / Димчо Момчилов, Цона Дражева. // LXX, 1990, № 5, с. 27-30 : С ил.

612.МОРОЗ, Йосиф. За символиката на Антиминса / Йосиф Мороз. // LXXX, 2000, № 12, с. 9-20.За еволюцията на изображенията на Антиминса.

613.НЕСТОР, епископ Смоленски. Опит за локализиране на Бакуриановата гробница/Смоленски еп. Нестор.//LXXXIII, 2003, № 5, с. 24-26.Ист. и археолог. разкопки в Бачковския манастир – гробница от ХІ в. на Григорий Бакуриани и неговият брат (предположeния).

614.ОВЧАРОВ, Тодор Д. Средновековен християнски некропол до малката порта на Царевец / Тодор Д. Овчаров. // LXXII, 1992, № 7, с. 20-22.Проучване извърш. от 1977 до 1979 г. под научн. ръковод.на автора с участие на студенти-историци от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

615. ОВЧАРОВ, Тодор [Д]. Средновековна църква на Южния склон на Царевец / Тодор Овчаров. // LXX, 1990, № 3, с. 27-32 : С ил.

616. ОВЧАРОВ, Тодор Д. Средновековна църква-крипта на южния склон на хълма Царевец в град Велико Търново / Тодор Д. Овчаров. // LXXII, 1992, № 10, с. 25-32 : С ил. мат.Проучване извърш. от 1981 до 1987 г. под научн. ръковод.на автора и с участие на студенти-историци от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

617.ОВЧАРОВ, Тодор [Д]. Християнски гробове югоизточно от Патриаршията на хълма Царевец / Тодор Д. Овчаров. // LXXXIV, 2004, № 2, с. 27-31 : С ил. Археолог. разкопки на два средновековни некропола, датирани от ХІІІ-ХVІ век.

618.ПАНКОВА, Диляна. “Небо мне показася днес земля”: Христовото Рождество в православната иконография / Диляна Панкова. // LXXXV, 2005, № 12, с. 3-8 : С ил. [икони]

619.РАШКОВ, Иван. Символизмът в раннохристиянското катакомбено изкуство / Иван Рашков. // LXXII, 1992, № 11, с. 13-23.

620.СТЕФАНОВ, Пламен. Проблеми на иконологичната интерпретация в съвременното изкуствознание / Пламен Стефанов. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 18-26.

621.СТЕФАНОВ, Пламен. “Страстната седмица” в Православното изобразително изкуство / Пламен Стефанов. // LXXXIV, 2004, № 9, с. 24-28.

622.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Съграждане на църквата “Св. Архангел Михаил” в гр. Трявна / Христо Темелски. // LXXI, 1991, № 2, с. 24-29.

623.ХАРИТОНОВ, Христо. Икони и монети: [В Средновековната бълг. държава] / Христо Харитонов. // LXXI, 1991, № 4, с. 25-32.

Следва…

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ НА СПИСАНИЕ “ДУХОВНА КУЛТУРА” 1990 – 2005

Цвета Узунова

На читателите с пожелание за духовно четене.

УВОД

Културната религиозна просвета намира своето място и в Българския периодичен печат още през 1844 година, когато Константин Фотинов – виден книжовник на своето време, издава в Смирна (дн. Измир, на малоазийския бряг на Бяло море) списание  “Любословие” (1844-1846) – първо в историята на родноезичната периодика. То излиза в продължение на две години и има енциклопедичен характер. Подобно на това възрожденско издание и последващите го, журналисти и издатели са представяли и популяризирали, малко или много, в научен и популярен стил църковното учение за Бога и човека. Искам да подчертая, че тук ще става дума само за Българския периодичен печат относно Православието, а не за протестантските мисии, които също имат своя пропагандна дейност в България чрез печата[1].

През Българското възраждане  се засилва необходимостта и интересът към информацията, относно църковните събития, вяра и култура. Налице са църковни периодични издания на Българската екзархия и митрополитските центрове из страната: в. “Новини” (1890 г.) преименуван на “Вести”, а когато турската цензура го спира, излиза под името “Глас”; в. “Съветник”, сп. “Духовен прочит” (1881-1882); сп. “Български църковен преглед”(1895-1899); сп. “Църковен вестник” (1894-1896), преименувано на “Вяра и разум” и др. Развитието на българския периодичен печат е съпътствано с редица трудности. Печатът се развива при не особено благоприятни политически и икономически условия. Той се заражда много по-късно от печата в напредналите европейски страни. Също така през времето на Турската империя липсва правна защита, свобода на словото и мисълта. Икономическите условия също задържат развитието на вестниците и списанията. Оскъдната техника в страната ни не е позволявала качествено и количествено разпространяване на печата. Но въпреки трудностите, периодичният печат заема важно място в живота на българина. Той отразява неговите въжделения, мъки и постоянна борба за свобода и независимост.

Изданията на Българската екзархия и отделни митрополии не решават проблема с необходимостта от списването на централен църковен орган, който да предоставя вярна и точна информация по различни теми и въпроси сред клира и благочестивите християни. Едва през 1900 г. на заседание на Св. Синод е взето решение за издаване на “Църковен вестник” чийто първи брой се появява на 7 април същата година. Оттогава до днес вестникът е официален орган на БПЦ. Св. Синод си поставя за задача, към вестника да излиза и четиримесечно безплатно приложение – “Библиотека”, което да събира статии свързани с  българската църковна история и църковна археология, християнска етика, проповеди, художествени текстове и др. Това приложение излиза от 1901 до 1912 г. Друго безплатно приложение е “Църковен архив” – три тома, съдържащи интересни документи и материали по бълг. църковна история. От 1920 до 1933 г. излиза още едно безплатно Коледно приложение “Книжици за деца”. Тук се публикуват материали от български писатели и преводи от чужда литература с религиозно-нравствено съдържание.

От месец юни на 1920 г. като безплатно приложение на Църковен вестник излиза “Духовна култура” – тримесечно списание за религия, изкуство и наука. През 1928 г. то става четиримесечно списание за религия, философия, наука и изкуство, което продължава да излиза и до днес, но вече като самостоятелно, отделно и независимо от “Църковен вестник”. В него се публикуват научни и научно-популярни статии в областта на религията, историята, философията и литературата на наши и чужди писатели. Това издание е библиографска рядкост, малко са библиотеките в България, които го комплектуват – предимно по-заможните храмове го набавят чрез абонамент. “Духовна култура” е част от задължителния фонд в Богословските библиотеки към Университетите и Семинариите в София и Пловдив. То изцяло разчита на абонаментната кампания, която провежда Синодалното издателство, и донякъде с частичните продажби в храмовете из страната. В известен смисъл, авторската (респективно редакторска) колегия  е подчинена на Светия Синод, която има за задача да подпомага мисията на Църквата. Изданието намира подкрепа из църковната общественост най-вече с публикациите на богослови (духовници и миряни)  и историци. На страниците на списанието се откриват различни жанрове –  епистоларна литература, извори и документи, доклади, преводи, худ. литература, много малко политика (по скоро религиозна политика), илюстрован материал, рецензии и отзиви на предимно религиозна литература (книги, богослужебни текстове, многотомни издания, периодични издания, стихосбирки). Най-общо, като издание на Св. Синод, то популяризира  Православното учение за Бога, света и човека. Под духовна култура и църковна просвета следва да разбираме запознаването на вярващите с църковната история и съвременност, основните истини на православната вяра, както и нейното приложение в живота на вярващите. Това е една от главните идеи на списанието още от самото начало на неговото списване.

Автори-редактори

Мисията на църковния писател и издател е двойна, защото от една страна, той свидетелства истината, основана на Христос, Който е “пътят и истината и животът” (Йоан 14:6), а от друга страна се грижи за човека, жаден за духовно знание и наука. Основен извор на богословстване са: Свещеното Писание и Свещеното Предание на светите Отци на Църквата. Тава личи и от авторските мото, съдържащи предимно Свещени текстове. Стара истина е, че основата на европейската цивилизация от духовна страна е Библията, един културен човек не може да не познава Светото Писание. Какво по-красноречиво доказателство за авторитета на списание “Духовна култура”. Когато авторите изследват етапи от историята на Църквата и държавата, те проучват изворов материал като: архивни документи, писма и приписки. И винаги тяхната гледна точка е светото Православие.

В списанието се публикуват материали на много автори. Тук няма да бъдат посочвани всички имена, които се срещат. Акцентът ще бъде върху тези, чийто имена се открояват на фона на останалите с по-многобройни публикации и са изпълнявали редакторските си задачи. Това са:

prof_Totyo_KoevПроф. д-р Тотю Коев – посветил много страници в областта на Догматическото богословие, в намиране на божествените принципи като здрава основа на Православната вяра. Той  дълбоко изследва причините и следствията на разрива между Изтока и Запада. Неговите трудове в днешния ХХІ век са повод за размисъл и преосмисляне на културния диалог между западното и източното християнство.

Ст. н. с. д-р Христо Темелски – неуморен сътрудникСт. н. с. д-р Христо Темелски в  областта на църковно-историческото минало на България. С родолюбив дух и съвест той изследва и публикува важни документи за Българската църква и държава. Нито един юбилей от църковната ни история не е пропуснал да напомни в своите статии. Неговото авторско пътеводство и съгрижие към българските светини ще остави траен отпечатък в живота на българите, търсещи истината за род и вяра.

Проф. д-р Иван Желев Димитров, учител и наставник на младите хора в областта на Новозаветното тълкуване. Материалите, които публикува за Православието са жива вяра и апостолско вдъхновение. От многобройните страници личи неговото широко познание в Библеистичното богословие, което е безспорно свидетелство за добра съвест и любов към ближния (респективно читателя). Една значителна част от неговите публикации са редакция и преводи на светоотечески текстове и богослужебна литература от гръцки език, които никой до този момент не е разчитал. Неговият професионализъм в научната и преподавателска дейност са основа, на която всеки може да поеме своя личен път към Христос Спасителя, за да разпространява Христовото благовестие.

Доц. д-р Емил Трайчевдекан на Богословския факултет и достоен наследник на Новозаветното богословие, който с характерен висок стил и изискан богословски език свидетелства Христовото учение. Има множество статии и преводна литература от английски език за съвременното Православно богословие.

Други редовни сътрудници на списанието в обхванатия период от мен са: проф. Георги Бакалов, Вера Бонева, Иво Братанов, доц. Димитър Попмаринов, д-р Клара Стаматова, д-р Десислава Пулиева, д-р Мариян Стоядинов, проф. Славчо Вълчанов, Евлоги Данков, проф. Иван Денев, Деян Димитров, Николай Илиев, проф. Николай Цв. Кочев, Трендафил Кръстанов, доц. Ангел Кръстев, Тодор Овчаров, Роза Павлова, Светослав Риболов, проф. Антоний Хубанчев. Има и духовни лица-сътрудници на списанието, като например: проф. прот. Николай Шиваров, Смоленски еп. Нестор, архим. Павел (Стефанов), Бълг. патриарх Максим и членовете на Св. синод. Често срещани имена на превеждани автори са: св. Василий Велики, прот. Сергий Булгаков, прот. Георги Флоровски, Владимир Лоски, прот. Йоан Майендорф и др.

Списание “Духовна култура” е обект на библиографска разработка за периода 1920-1965 г. Това са две дипломни работи – на  Марианка Бурова към катедра Библиотекознание, библиография и научна информация на ВУ ”Св. св. Кирил и Методий” – за периода (1920-1943 година) и Мирослава Млечкова към катедра БИН и КП на СУ “Св. Климент Охридски” – за периода (1946-1965 година). За периода 1936-1945 година има изготвена добра семестриална работа в Богословския факултет при СУ от студентката Десислава Владимирова.  Трудната и творческа задача, която си поставят е изпълнена с много добър библиографски усет и богословско знание. Периодът между 1966-1989 година остава като естествено продължение на тези библиографски трудове, най вече, отнасящо се до схемата на библиографските описания, която е една и съща с малки изключения. Този необработен период се предвижда като работен вариант в библиотеката на Богословския факултет при СУ. Това е споделена идея и поставена задача от библиографа на предходния период (1946-1965 година) Мирослава Млечкова, която ù предстои да извърши.

В периода 1944-1989 година интерпретацията на религията, историята, философията и  литературата беше идеологизирана, поради което днес читателят се затруднява в търсенето на информация в дадения период. Политическият режим и цензура рефлектира и върху така наречената, вторична информация от библиографски справочници, картотеки и други помощни средства за читателя, които се оказват почти неизползваеми. Това не е грешка на библиографа, който следва своята работа според даденостите на времето, но така или иначе информацията се променя, тя е като течащата река на Хераклит – идва и отминава…

В настоящият указател се разтварят нови врати за информация от друго време, в което се срещат безброй много разновидности на културния и религиозен свят. Докато през социализма, дълбоко антихристиянски по своята същност, всичко беше насочено срещу християнската вяра респективно Православието, това е времето на преход и промени, на творческа и авторска свобода, която е отразена и на страниците на списание “Духовна култура”. Периодът между 1990 и 2005 година се характеризира със събития, от огромна значимост за Църквата, държавата и обществото. В публичното пространство се срещат: “преход към демокрация” и “преход към пазарна икономика”, отношението на държавата към Църквата – трудности и проблеми (разкола, въвеждането на вероучение в училищата и други). Това е времето на проблемите с възникналите секти и нови теософски течения, за толерантността между различните конфесионални изповедания и други.  На тази бурна от проблеми основа, се развива  богословската наука и образование, за да даде креативни идеи в полза на Църквата, спасяваща човеците.

Обща характеристика на списание “Духовна култура”

Списание “Духовна култура” има свои специфики, на които ще се спра в настоящата дипломна работа. На първо място това е контрастното оформление за периода, който съм избрала.

На фиг. 1 съвсем ясно се вижда монограмът на Христос, който е древен християнски символ. Алфа (α) и омега (ω) помежду Христовите инициали ни напомнят за Божието всемогъщество и безкрайност. Това свещено изображение и днес свидетелства като своеобразен християнски подпис, тематиката на изданието.  Това не е случайност, а има свой подтекст, който следва да разбираме така: Въпреки превратностите на времето списанието е продължавало да излиза.

◄Фиг. 1

Корица на Духовна култура –

месечно списание за религия,

философия, наука и изкуство

(кн. № 1, 1990 година)

Атеистичният режим не е попречил на Св. Синод да изпълнява макар и с ограничения своята пастирска дейност. Но очевидно на корицата не е било възможно поставянето на икони или други подобни ярки изображения, които да привличат читателя.

◄Фиг. 2

Корица на Духовна култура –

месечно списание за религия,

философия, наука и изкуство

(кн. № 12, 2005 година)

В днешно време външният облик на списание “Духовна култура” (ДК) е променен (Вж. фиг. 2). Тук с уважение ще отбележа, за неизменно служещия главен редактор, професор Тотю Коев, вечна му памет, който освен с авторските си изяви, ни  благовести дори и на корицата на изданието с първата празничната икона “Благовещение” (от бр. 3 на 1998 година). Между другото, този външен поглед на списанието не е напразен, защото подсказва най-чествания празник в 12-те месеца от годината чрез изображението на корицата на всеки брой от ДК (напр.: Въздвижение на св. Кръст [Кръстовден] през месец септември; Покровителя на българския народ св. Иоан Рилски през месец октомври; Рождество Христово през месец декември; Успение Богородично през месец август и т. н.). Външната украса навярно привлича вниманието на читателя с благия и светъл образ на светостта – нагледната проповед за всеки православно вярващ човек.

Текстът на публикациите е разположен в две колони, съдържанието е изписано отпред или в края на книжката, на два езика – български и английски. Прави впечатление отпечатването на Патриаршеските документи и писма, които винаги са изписвани с курсивни ръкописни букви. Останалите статии, украсени с орнаментирана първа  буква, са печатен текст с бележки под него или в края, което доказва и тяхната научност. Авторите често допълват статиите си с библиографски списъци. Важно място заемат и илюстрациите – икони, снимки, портрети и символи.

През разглеждания период едва от 2003 година (на кн. № 2) редакцията отбелязва, че списанието има  Международен стандартен номер (ISSN 0324-1173), което му осигурява по-широка достъпност и защита. Форматът на ДК винаги е бил един и същ – ок. 16 х 22 см. Относно тиражът на изданието, той е стигал максимум до 2000, но днес поради финансови причини, едва достига до 300/350 бр. месечно[2].

Периодът 1990-2005 година, е свързан с няколко юбилейни годишнини, на които редакторите (респ. авторите) са отделили място в публикуваните статии. Първата и най-значима годишнина е 2000 години от Рождество Христово – прехода към новия ХХІ век и мястото на Православието и православната богословска книжнина в живота на човека. Годишнините, посветени на 1130 години от създаването на Българската православна църква и 130 години от създаването на Българската екзархия, са повод за оформянето на отделни подрубрики в схемата на указателя. През 2003 година Българската православна църква отбелязва петдесет години от възстановяването на Българската патриаршия. От голямо значение са и юбилейните годишнини в памет на бележити личности, оставили светъл лъч в историята на България. Забележителна е и 2005 година, в която се навършват 85 години от издаването на списанието.

Методични бележки

Разглежданият период (1990-2005 година) обхваща 16 години, като от 1990 до 1995 вкл. са излизали по 12 книжки годишно, а от 1996 до 1999 година по 6 книжки, поради редакторски проблеми. От 2000 година до 2005 започват да излизат отново по 12 книжки годишно. Описани са общо 180 книжки чрез преглеждане на всички статии “de visu”.

Тематичното и жанрово разнообразие поставиха в процеса на работа редица сложни проблеми, отнасящи се най-вече до разработването на подходяща схема и до описанието и анотирането на статиите.

Библиографското описание е съобразено с БДС 17264–91 “Библиографско описание аналитично. Описание на съставни части от публикации в книжни материали”. В библиографския указател са наложени някои промени:

– Пропуснато е заглавието на списанието, тъй като се подразбира.

– Извършено е уеднаквяване на различните форми на авторското име, като за редна дума е възприета най-популярната форма. Връзката с останалите форми на авторското име е осъществена в именния показалец.

– При описанието на статия от духовно лице е запазена духовната титла след редната дума на духовното име.

– Поради спецификата на материалите се наложи допълването с по-подробни справочни анотации на почти всички статии.

– Когато име на лице е в родителен падеж с окончание “а”, е оставено така, с цел да се запази атмосферата на времето (Спасителя Иисуса Христа, апостола Матея,  св. Иоана).

– В библиографските описания на показалеца са посочени по-важните илюстровани материали с цел да подпомогнат читателското търсене. В прави скоби е вписана допълнителна информация към илюстрования материал (напр.: икони, портрети, снимки).

– В някои рубрики азбучната подредба е нарушена, защото има статии от един и същи автор. Тук е предпочетена хронологичната подредба на материалите (напр. Св. Василий Велики из “Шестоднев”, Приветствия на Бълг. патриарх Максим и др.)

– В показалецът на имената са добавени векове или години само на царе и императори, а в прави скоби е допълнена датата и месеца, в който се чества празника на даден светец (напр. Борис-Михаил, св. кн. [Чества се на 2 май], Иоан Рилски, св. [Чества се на 19 октомври и 18 август] и т. н.)

Всеки материал е описан и е представен еднократно в раздела, отговарящ на неговото съдържание. Там където съдържанието на материала е от такъв характер, че би могло да се представи и в други раздели, са направени препратки. Нареждането на материалите в рубриките е азбучно, а в рамките на един автор – хронологично. Допуснати са изключения (при нареждането на Патриаршеските послания), в полза на хронологичното представяне. Има случаи, в които въпреки малкия брой на публикациите е създадена самостоятелна рубрика. Причината е в значимостта на проблема.

Групировка на материала

Както вече беше отбелязано, съдържанието на анотирания период се отличава с изключително тематично и жанрово разнообразие. Това наложи да се разработи специална класификационна схема, която съдържа 28 рубрики и 52 подрубрики (в много случаи утвърждавани при консултации със самите автори), които не са отбелязвани в редакторските списъци на годишното съдържание. При формулирането на рубриките е взето под внимание: Логичното  разпределение на дисциплините, по които се изучава богословската наука у нас; Допълненията на УДК (Таблици на десетичната класификация. – С., 1991 и Таблици на десетичната класификация : Доп., попр. и метод. решения: 1993-2004. – С. : НБКМ, 2005); Предходните библиографски указатели на ДК; Библиографския указател – Религиоведение на РАН: Институт за научн. инф. по общ. науки; Редакторските годишни списъци на съдържанието.

Указателят съдържа следните основни раздела:

1. Богословски имена и понятия

2. Библейско богословие

3. Историческо богословие

4. Българска църковна история

5. Църковно и каноническо право

6. Храмове и манастири – история и духовен живот

7. Персоналия

8. Агиология и агиография

9. Патрология

10. Догматическо богословие

11. Инославни изповедания

12. Християнска философия и психология

13. Християнска етика

14. Християнска антропология

15. Християнска социология

16. Християнска апологетика

17. Сравнително религиознание

18. Педагогика. Катехетика. Методика

19. Пастирско богословие

20. Омилетика

21. Литургика

22. Старобългарска книжнина

23. Исихазъм

24. Църковна археология. Християнско изкуство и символика

25. Езикознание, филология, литературознание и литература

26. Музика. Църковна музика

27. Материали в областта на историята, културата и политиката

28. Книжнина

Мотивите за така структурираната схема са следните: Началото на описвания период е свързан с “Библейски имена и понятия”, за които са писали предимно преподаватели по богословие. Това етимологично разясняване на богословските и философски понятия има справочен характер и е научен метод за списване на статиите в списанието. Първата главна рубрика в разработката е “Библейско богословие” и естественото ù продължение от подрубриките – “Библейска археология и библейска история”, “Свещено Писание на Стария и Новия Завет” са формулирани въз основа на тези, които редколегията е оформила, но с малка промяна на някои от тях и добавяне на собствени от библиографа, с оглед на наличния материал и съвременните тенденции в богословското образование. В рубриката “Свещено Писание на Стария и Новия Завет” материалът е разделен на Общи, тоест въпроси свързани с двата Завета, и отделно за Стария и Новия Завет. В раздела “Историческо богословие” са определени, както “Общи въпроси”, така и “Обща история на Църквата”, “История на съвременните православни църкви” (СПЦ), “История на древните християнски (нехалкидонски) църкви”, “Движение за християнско единство (Икуменизъм)” и “Съвременно православно богословие на ХХ век”. Тази рубрика се отличава с особено богатство от публикации с важни факти и събития в историческото богословие. ОИЦ събира статии за Седемте Вселенски събора, които са изиграли основна роля във формулирането на Православното учение за Бога и Църквата. История на СПЦ се отнася до Българска, Руска, Сръбска, Албанска, Японска и др. православни църкви, които в исторически план са възникнали в по-късно време от древните църкви – Йерусалимска, Антиохийска, Александрийска и други. В рубриката “Икуменизъм” се запознаваме, не само с въпроса за Световния съвет на църквите като международна организация, а и за религиозната свобода и диалога между православните и други църкви.  В съвсем новата рубрика “Съвременно правосл. богословие на ХХ век” се появават интересни преводи на руската богословска школа, както и идеи за Преданието на цялото православно богословие от началото на ХХ век до днес. Много значима група от статии събира рубриката “Българска църковна история”, която по подразбиране е част от Общата църковна история. Тук подрубриките: “Християнството по българските земи до Покръстването”, “БПЦ през Средновековието”, “БПЦ през Възраждането” са подредени в хронологичен ред. Историците с особен интерес се отнасят към крепилото на българския дух и народност – “Българската екзархия” с духовен център Цариград. Тяхното отношение насочва библиографа към отделна подрубрика на Възрожденския период. Заедно с темата за Екзархията се срещат статии за културно-просветната дейност под названието – “Учителното дело в България”, а “Нова и най-нова история на БПЦ” е естествен завършек на този отдел. След историята следват въпросите свързани с Църковното право, важна дисциплина в Богословското образование. Този дял обхваща две подрубрики: “Църква и държава” и “Устройство и управление на Бълг. църква”. През 90-те години на ХХ в., когато БПЦ беше разкъсвана от ереста на разкола, най-често срещаните въпроси се отнасят до: реда и каноничното единство в Православната църква. След този раздел са поместени теми и въпроси, свързани с духовния и исторически живот на храмовете и манастирите, предимно в България. Тук авторите са отделили внимание на “Дарители и ктитори на църкви и манастири” и въпроси свързани с поклонничеството, което е част от духовния живот на всеки християнин. Друга, по-широка авторска палитра от теми е т. нар. Персоналия, която включва няколко подгрупи за бележити личности: “Български светци”, “Духовници”, “Светски лица”, “Руски мислители” и “Художествени биографии на възрожденци”.  Богословската наука “Агиология” има за предмет живота и почитта към светците и всички свързани с тях въпроси, а “Патрологията” изучава живота, съчиненията и учението на църковните отци, учители и писатели. Тук е обособено място за “Слова и поучения на св. Отци” със специален  подотдел  на “Св. Василий Велики из неговия Шестоднев” – преводи на неговите беседи от гръцки език. В “Догматическо богословие” са поместени всички статии, свързани с истините на православната вяра – за Бога, човека и светиите. Тук в отделна подрубрика са обособени статии, свързани с “Учението за Църквата” [Eклезиология] – важен дял в догматическото богословие. Под рубриката “Инославни изповедания” са систематизирани публикациите за: римокатолицизма, протестантизма и някои секти, възникнали на християнска основа. В предмета “Християнска философия и психология” е събран интереса на млади и стари специалисти, които споделят с читателя личните си философски интерпретации за молитвения опит и непрестанното търсене на Бога. В “Християнска етика”, освен основния отдел са включени и “Духовно-нравствени поучения”, които имат назидателен характер за човека, стремящ се към спасение. Нови рубрики в редакторските списъци са: “Християнска антропология” и “Християнска социология”, в които се разглеждат актуални проблеми на съвременната биоетика, духовният образ на човека, за христ. семейство, за дехуманизацията, срещу хомосексуализма и други. В “Християнска апологетика” – защита на православната вяра, има публикации от общ характер с подотдели: “Християнство и секуларизъм”, “Нехристиянски религиозни учения”, “Съвременни окултни течения”. Те стоят на това място, защото в тях са изложени идеи на новопоявили се религиозни течения, които имат временен характер. В защита на вярата, православните автори критикуват остро тези явления. В “Сравнително религиознание” попадат редица публикации, в които се изследват въпроси за световните религии – юдаизъм, християнство, будизъм, ислям.

Важна дисциплина за подготовка на учителя по вероучение е  “Педагогика. Катехетика и методика”, която включва и една нова подгрупа от въпроси, свързани с “Предметът Религия в българското училище”. Известен факт е изучаването на тази дисциплина днес, но само като СИП или ЗИП в българското училище. В “Омилетика”, която е наука за проповедта, са отделени общите въпроси от самите проповеди, които са подредени в “Слова, речи, послания, беседи и проповеди” и по-частно в “Приветствия на Бълг. патр. Максим” и “Празнични послания на Бълг. Патриаршия и Светия Синод. Последните са обособени в: Новогодишни и Пасхални послания. Тук е интересно да се отбележи, че в края на всяко послание има актуален списък на настоящите митрополити и духовни водачи на БПЦ. В науката “Литургика” са поместени статии за Православното богословие и Литургия, както и други църковни последования, свързани с богослужебния ред. Много ценна подрубрика е “Служби на светци”, в която са включени преводи на служби от оригинал. В “Старобългарска книжнина” и “Исихазъм” се обхващат въпроси, свързани с анализи на литературни извори, доклади за Търновската книжовна школа и исихастката традиция у нас. Рубриката “Църковна археология. Християнско изкуство и символика” е събрана в едно, защото съдържанието на публикациите по тези въпроси е свързано. Тук има информация за храмове, манастири, акрополи в България и в чужбина. Истинско богатство от богословско езикознание и литература е рубриката “Езикознание, филология, литературознание и литература” с подотделите: “Езикознание и филология”, включваща статии за църковния език и за връзката между двете науки богословие и славянска филология; групата “Литературознание и литература”, която се дели на “Проза” и “Поезия” е изцяло от религиозен характер. Тази своеобразна антология от духовни стихове и разкази за възрожденци представлява интерес за литературоведите. В “Музика. Църковна музика” са подредени статии, в които главната тема е източното и западно църковно пеене у нас. “Материали в областта на историята, културата и политиката” са такива статии, за които не е направен специален отдел, тъй като те са от по-общ характер. При описа на постоянната рубрика “Книжнина” се наложиха два подотдела: “Рецензии и отзиви” и “Библиографски прегледи и обзори”. Тези публикации се отнасят изцяло до литература с богословска тематика, като важна бележка за тях е факта, че рецензиите не са само препоръка към читателя, но и съмислие с книгата.

Справочен апарат на указателя

Към библиографския указател са разработени и четири показалеца – на имената, на географските места, на цитатите от Свещеното Писание и показалец на храмове, манастири и акрополи. Последният показалец е разделен на Български манастири и такива извън България. Съставянето на показалците има своята специфика и особености, съобразени с читателския интерес на богослова, който ще се ползва изключително от тях. Поради читателското търсене на информация относно, празниците в Православната църква, към имената на светиите в прави скоби са добавени – датата и месеца, в който се чества паметта им (напр. Фотий, патр. св. [Честв. на 6 февруари] и т. нат.), а към имената на царе и императори е добавен периода, в който са живеели, с цел по-точна ориентация.

В табличен вид е и прибавен списък на духовните титли с кратко пояснение и официално обръщение към тях във възходящ иерархичен ред. Това допълнение към указателя е предизвикано от  спецификата в църковната писмена и устна етикеция, от която читателя ще се ползва.

Заключение

Настоящата дипломна работа представлява пълна библиография на всички публикувани материали в списание “Духовна култура” за периода 1990-2005 година, тъй като до този момент липсва такава. Това е един от основните приноси на тази разработка. Чрез библиографирането на статиите се облекчава намирането на материала от списанието – така се улесняват читателите и библиографските специалисти. Идеите, замислени в началото, са постигнати, като за целта са описани 754 материала, разпределени в 28 рубрики и 52 подрубрики, изработени са и показалци. Справочният апарат – именен и географски, показалец на църкви и манастири, и на Свещеното Писание, ще пести време на потребителите и ще ги ориентира в информацията, отразена в списанието. Те спомагат за ефективното използване на указателя, защото предлагат различни “входове” към основния текст.

Неизменно, следвайки пътя на библиографа, аз все пак се ръководих от едно златно правило на съвестта – да се поставям на мястото на другия. Донякъде това правило се доближава и до  християнството, което преподава съвършенната любов – да превърнеш чуждата болка в своя. Богословието е изява – както казва епископ Калистос (Уеър) – в полза на всички[3].

Друг важен подход към библиографията беше реализирането на основната задача, да прочета по-интересните и важни статии на списанието. Използвах метода на обработка de visu и чрез личен контакт с повечето от авторите, се стремях да разбера тяхното Православно мислене и идеи, вложени в статиите. На тази основа достигнах следните изводи и резултати:

– Подробните разяснителни бележки в увода на работата имат за цел да представят списанието на по-широк кръг от хора;

– Класификационната схема на работата е съставена с максимална обективност, следвайки принципа за правото на другия (респективно ползвателя). Където е необходимо съм добавила препратки, с цел по-пълна ориентация;

– Във всяка група статиите са подредени строго азбучно. На определени места са разпределени в хронологичен ред, за да се избегнат повторенията на имената и да се проследи авторската мисъл и логика;

– При необходимост библиографските описания имат направени анотации, за да информират читателското любознание;

– Справочният апарат е естествено продължение на цялата библиография, който разностранно служи за бърза връзка с основния текст;

– Таблиците с титлите на духовни лица, както и съвсем краткото разяснение, добавят една съвсем нова страница в библиографското описание на изданието.

Тази специална библиография е посветена на науката Богословие, която е необходим етап в научноизследователския процес – освен че го предшества, в редица случаи тя и съпътства научните разработки, като отразява постигнатото до определен момент и е база за по-нататъшни проучвания в същата научна област. Указателят на списание “Духовна култура” обогатява не само православната богословска, но и философската и историческата специална библиография. Тук литературоведите биха открили много непубликувани интересни произведения на непознати писатели. Този труд е една основа за историческото изследване на Богословската наука и мисъл в България, пример за логична подредба на богословските дисциплини и обещание за бъдещето на науката богословие …

Изготвеният библиографски указател е едно ценно помагало в научната богословска дейност. Неговата стойност не се изчерпва само за съвременната действителност, но и за бъдещите поколения, защото в списанието темите са пряко свързани с истините на християнската вяра, които са дадени на човека за да се спасява чрез Църквата, на която според Евангелието “и портите адови няма да ù надделеят” (Мат. 16:18). Това свидетелства духът на времето и днес, в което още повече е необходимо да се изпълни мисията на християнството – израстнало като вечно зелено дърво край бистрия ручей на знанието и вярата в доброто.

БОГОСЛОВСКИ ИМЕНА И ПОНЯТИЯ

1. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на думата “Летостротон”/ Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 8-16.

2. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на думата “тамян” / Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 11, с. 1-20.

3. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на името “Коледа” / Иво Братанов. // LXXX, 2000, № 12, с. 1-8. Книжовна и народна етимология.

4. ГЕОРГИЕВА, Милка. Историческата памет за езика и името / Милка Георгиева. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 21-26. В Православното истор. и мист. богословие.

5. ЛАТКОВСКИ, Иван. Съдържание и същност на понятието “антихрист” / Иван Латковски. // LXXVІІІ, 1998, № 4, с. 22-29.

6. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Пустинята и планината като библейски понятия / Йером. Павел (Стефанов). // LXX, 1990, № 8, с. 9-15.

7. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” в смисъл на “благосклонност”, “дар” и “милост” / Мариян Стоядинов. // LXXVІІІ, 1998, № 6, с. 6-20. Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

8. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” в смисъл на “удоволствие” и “радост” / Мариян Стоядинов. // LXXІХ, 1999, № 1, с. 10-14.Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

9. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” (Χάρις) в смисъл на Божия “сила” и “действие” / Мариян Стоядинов. // LXXХ, 2000, № 7, с. 8-14. Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

БИБЛЕЙСКО БОГОСЛОВИЕ

БИБЛЕЙСКА АРХЕОЛОГИЯ и БИБЛЕЙСКА ИСТОРИЯ

10. ТРАЙЧЕВ, Емил. Двамата месии в Кумран / Емил Трайчев. // LXXX, 2000, № 9, с. 17-23. Учението за двама месии в Кумранските текстове (ок. 150-30 г.).

11. ШИВАРОВ, Николай протопр. Новооткрити забележителни гробници край Йерусалим : Археологическите изследвания на гробниците на царете, на семействата на Кайафа и др. и значението им за библеистиката / Протопр. Николай Шиваров. // LXXIII, 1993, № 10, с. 1-14. Съдържа: 1. Древните погребални места; 2. Гробният комплекс при манастира “St. Etienne”; 3. Гробница № 25 в Еномовата долина; 4. Осуарът от Giv’atha-Mivtar с останки от разпнат; 5. Гробницата на Кайафа.

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ

Общи въпроси

12. БРЕК, Джон. В търсене на православен метод Lectio Divina [“духовно четене”] / Джон Брек; Прев. Д. Попмаринов. // LXXXI, 2001, №5, с. 13-29. Доклад, четен на Методистко-правосл. консултация, проведена от 16 до 20 юли, 2000 г., гр. Бристол, Англия. Съдържа: 1. От екзегезис до Lectio Divina; 2. L. Div. в западната традиция; 3. Относно правосл. метод L. Div.: За ценността на Писанието; Молитва чрез Писанието.

13. КАЛИСТОС (Уеър), Т. епископ. Как да четем Библията / Еп. Калистос (Уеър); Прев. Ем. Трайчев. // LXXXII, 2002, № 2, с. 10-18. Съдържа: Четене на Библията с послушание. Разбиране на Библията чрез Църквата. Христос – сърцето на Библията. Библията като нещо лично.

14. КЕСИЧ, Веселин. Православната църква и библейското тълкуване / Веселин Кесич; Прев. от англ. със съкр. Ем. Трайчев. // LXXV, 1995, № 9, с. 7-11.

15. ТРАЙЧЕВ, Емил. Духовната екзегетика на преп. Максим Изповедник / Ем. Трайчев. // LXXXI, 2001, № 2, с. 1-8. За връзката между аскетиката и екзегетиката в произвед. на преп. М. Изповедник и духовния опит.

16. ШАНЦА, Мария. Възкресението – тайна на вярата / М. Шанца. // LXXVII, 1997, № 4, с. 17-20. Възкресението на Иисус Христос според библейските автори.

17. ШИВАРОВ, Николай протопр. Аскетизмът от библейско гледище / Протопр. Николай Шиваров. // LXXVII, 1997, № 1, с. 3-18. Съдържа: І. Старозаветната идея за въздържанието; ІІ. В класическия елинизъм; ІІІ. Аскетизмът в междузаветната епоха; ІV. Новозаветното становище; 1. Св. Й. Предтеча; 2. В живота и учението на Иисус Христос; 3. Апостолското учение за въздържанието.

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА СТАРИЯ ЗАВЕТ

18. АВЕРИНЦЕВ, Сергей. Премъдростните книги на Соломон и Иисус син Сирахов / Сергей Аверинцев; Прев. от рус. Евгения Трендафилова. // LXXIX, 1999, № 4, с. 9-13.

19. ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Царското служение в Стария Завет / Славчо Вълчанов. // LXXII, 1992, № 7, с. 1-10. За: 1. Понятието “цар” в Ст. Завет. 2. Установяването на църската институция в древн. Израил. 3. Характеристика на царск. служ. в Ст. Завет. 4. Царският институт, отразен в псалмите.

20. МАРИНОВ, Димитър. Книга Иисус Навин : Към проблема за исагогическия ù анализ / Димитър Маринов. // LXXIII, 1993, № 2, с. 1-12; № 3, с. 1-10. Съдържа: І. Название на кн.; ІІ. Време на написване; ІІІ. Авторство; ІV. Достоверност на кн.; V. Съдържание; VІ. Структура на текста; VІІ. Хипотези за структ. и произход на кн. Иисус Навин; VІІІ. Богословско значение (идеи) в кн. И. Навин.

21. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Месиански и апокалиптични идеи в българската старозаветна апокрифна литература / Димитър Попмаринов. // LXXX, 2000, № 6, с. 7-18.

22. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Практическата библейска мъдрост в Ст. Завет : Библейският човек пред тайната на битието / Димитър Попмаринов. // LXXIII, 1993, № 11, с. 1-12. Съдържа: 1. Отношения между човека и Бога – Божието всемогъщество; 2. Библейското откровение за вечността; 3. Човекът пред Божието величие; 4. Божията всеобемаща любов към човека и творението; 5. Вярата – подвиг на човешкия дух; 6. Страданието и силата на вярата; 7. Отношението към ближния. От възмездието към любовта; 8. Мъдростта да се управлява справедливо; 9. Моралните разбирания за семейството и обществото; 10. Мъдростта – необходимо условие за висок нрав. Живот; 11. Мъдростта в личния живот и семейството, в обществения живот; 12. Отношение към околния свят (природата).

23. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Старозаветното Свещено Писание – основен извор и авторитет за догматическото учение на Църквата / Димитър Попмаринов. // LXXXI, 2001, № 4, с. 3-11. Съдържа: Истината в Ст. Завет. Отношенията между истина и вяра като Божие Откровение. Догматът – продукт на отношението между истина и вяра в контекста на Св. Писание. Ст. Завет като извор и авторитет на вярата в Бога.

24. ШИВАРОВ, Николай протопр. Екзегетическият метод в Св. Василиевия “Шестоднев” и актуализирането му днес / Протопр. Николай Шиваров. // LXXI, 1991, № 4, с. 12-21; № 5, с. 8-18.

25. ШИВАРОВ, Николай протопр. Законът на пророк Самуил за царската институция / Протопр. Николай Шиваров. // LXXII, 1992, № 8, с. 1-7. Съдържа: І. Структура и контекст; ІІ. Негативната оценка за царск. власт; ІІІ. Народното желание и изборът на цар Саул (8: 1-9); ІV. Законът за царск. власт (8:10-22); V. Помазването на царя и неговата харизма; VІ. Участието на народа при възцаряването; VІІ. Престолонаследие; VІІІ. Личността на царя.

Вж и  Св. Василий Велики из “Шестоднев”

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ

26. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Да живеем в братска общност / Иван Ж. Димитров. // LXXV, 1995, № 3, с. 10-14. Образът на Църквата според Еванг. на Матей 18:15-20.

27. ДИМИТРОВ, Иван Ж. История на евангелията през 3-11 век на Изток / Иван Ж. Димитров. // LXXV, 1995, № 8, с. 1-17. Съдържа: 1. Необходимост от изучаването на Свещ. Писание; 2. Отношението към тълкуването на Писанията вчера и днес; 3. Какво знаем за тълкуването на Евангелията през 4-9 век в Изт. Църква; 4. За Евангелията на: Матей, Марк, Лука и Йоан; 5. Заключение.

28. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Катедрата по Свещено  Писание на Новия Завет : От създаването ù до наши дни / Иван Ж. Димитров. // LXXX, 2000, № 5, с. 1-8. За Новозаветната наука у нас и Библейската библиотека (Bibliotheca biblica) – дело на Дружеството за новозаветни изследователи (Швейцария, Германия, Русия и България).

29. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Началото на нашето спасение / Иван Ж. Димитров. // LXXI, 1991, № 3, 11-15. Тълкувание на Еванг.от Лука 1:26-38. За слизането на Св. Дух над Св. Дева Мария.

30. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Новозаветни апокрифи / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 8, с. 1-8. За появата на апокрифите. Санкцията на Църквата. Качество на сведенията. Видове новозав. апокрифи. Послание до Лаодикийци. Значение на апокрифите Аграфа (вид кратки текстове). Текстът на послание до Лаодикийци.

31. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Образ – икона. Функция на понятието в Новия Завет / Иван Ж. Димитров. // LXXXII, 2002, № 1, с. 1-8. Кратък тълкув. преглед на места от Н. Завет. 1. От христологична гледна точка – 2 Кор. 4:4; Кол. 1:15; Евр. 1:3; 2. По отношение на човека –  Кол. 3:10; Еф. 4:24 и 1Кор. 15:49; Рим. 8:29; Срв. 2 Кор. 3:18; 3. В отделни изрази – 1Кор. 11:7; Як. 3:9.

32. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Преводи на Новия Завет на български език /   Иван Ж. Димитров. // LXXIX, 1999, № 1, с. 3-9.

33. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Проф. Н. Н. Глубоковски и Новозаветното богословие в България / Иван Ж. Димитров. // LXXX, 2000, № 4, с. 3-8. За живота и делото на проф. Н Н. Глубоковски [1863-1937]. Съдържа и списък на публикациите му на рус. и бълг. ез.

34. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Сава Доброплодни и новозаветното тълкувание : По случай 175-годишнината от рождението му / LXXV, 1995, № 6, с. 11-17. Приносът на С. Ил. Доброплодни [1820-1894] за религиозната и църковна просвета в България.

35. ЕВАНГЕЛСКИ свидетелства за Христовото възкресение. // LXX, 1990, № 4, с. 4-6. Съдържа: Новозаветни текстове: Мат. 28:1-10; Марк 16:1-14; Лук. 24:1-10; Ин. 20:1-17.

36. ИВАНОВ, Петър свещ. Православни преводи на Новия Завет на китайски език / Свещ. Петър Иванов; Прев. от рес. Н. Цурев. // LXXXII, 2002, № 6, с. 10-15.

37. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Новият Завет и гностицизмът / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVIII, 1998, № 3, с. 7-12. Исторически анализ.

38. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Притчата за богаташа и бедния Лазар / Йером. Павел (Стефанов). // LXXI, 1991, № 10, с. 1-9. Тълкувание на Евангел. от Лука (16: 19-31).

39. ТРАЙЧЕВ, Емил. “Йоановата Петдесетница” : Йоан 20:22 в съвременната екзегетика / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 6, с. 1-6. Авторът прави паралел и тълкува два текста от Н. Завет: Иоан 20:21 и Деян. 2 гл. – за изпращането на Дух Свети Утешителят (т.е. Дух Свети в Неговата функция като Учител).

40. ТРАЙЧЕВ, Емил. Кумран и Новият Завет / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 10, с. 10-18. С библиогр. Съдържа: 1. Палестина; 2. Извън Палестина; 3. Методология.

41. ТРАЙЧЕВ, Емил. Преброяването при император Август и раждането на Иисус Христос / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 2, с. 1-4.С библиогр. Исагогически анализ на Еванг. според Лука (2: 1-5).

42. ТРАЙЧЕВ, Емил. Преглед и значение на историята на Новозаветния канон за Апостолския период / Емил Трайчев. // LXXIX, 1999, № 6, с. 8-17. Църковно-традиционно схващане относно формирането на Новозаветния канон (І-VІ в.)

43. ТРАЙЧЕВ, Емил. Произходът на концепцията за Логоса / Емил Трайчев. // LXXIX, 1999, № 3, с. 1-5. Идеята за Логоса – Пролога на евангелист Йоан (1:1-14) в паралел с древното предание и философски учения.

44. ТРАЙЧЕВ, Емил. Самарянският календар – източник на спорове през новозаветния период / Емил Трайчев. // LXXVI, 1996, № 2, с. 13-16. Свидетелства, относно календарните различия между юдеи и самаряни.

45. ТРАЙЧЕВ, Емил. [Свети] Св. Евангелист Матей – автор на първото канонично Евангелие / Емил Трайчев. // LXXX, 2000, № 4, с. 9-15. Исагогически анализ.

46. ТРАЙЧЕВ, Емил. Седемте изречения на Иисус Христос от Кръста / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 4, с. 4-8. Тълкуване на думите, казани от Иисус Христос преди Неговата кръстна смърт,  в две групи: Първа: Лука 23:34, 23:43 и Йоан 19:26-27; Втора: Марк 15:34 (Мат. 27:46), Йоан 19:28 и 19:30, Лука 23:46.

47. ТРАЙЧЕВ, Емил. Синоптическият проблем в края на ХХ век / Емил Трайчев. // LXXXI, 2001, № 1, с. 14-21. Въпроси относно взаимните отношения между първите три Евангелия – Матей, Марк и Лека в посоч. период.

48. ТРАЙЧЕВ, Емил. Юдейският календар и датата на христовата кръстна смърт / Емил Трайчев. // LXXIV, 1994, № 4, с. 1-8 : С табл.

49. ЦУРЕВ, Николай. Възкресение на мъртвите или метафизика на тялото / Николай Цурев. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 3-8. Съдържа: І. Употребата на ανάσττασις и έγείρω в 1Кор. 15 гл.; ІІ. Възкресение на тялото според 1Кор. 15.

ИСТОРИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

Общи въпроси

50. МАРИНОВ, Борис. Свещените текстове и историческото познание / Борис Маринов. // LXXXIV, 2004, № 2, с. 1-9. Съдържа: Истор. наука. История на Църквата. Бог и човек в историята; Църковната история и гражданската история; Свещ. Предание и историята; Житията на светиите като свещен и истор. текстове.

51. МЕРДЖАНОВА, Ина. Историята като символ / Ина Мерджанова. // LXXIII, 1993, № 11, с. 25-27. С библиогр.

52. ПРОДАНОВ, Николай. Основни елементи на християнския историописен модел в условията на Българското средновековие (IX-XVIII в.) / Николай Проданов. //LXXXI, 2001, № 7, с. 12-17. За: 1. Идейният модел или “христ. философия на историята”; 2. Технологичният модел на писане – Защо и кой пише история?

53. ФЛОРОВСКИ, Георги прот. Затрудненията на християнина историк / Прот. Георги Флоровски; Прев. от рус. Борис Маринов. // LXXXV, 2005, № 5, с. 20-31; № 6, с. 1-11.

ОБЩА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА (ОИЦ)

54. БАКАЛОВ, Георги. Изтокът и Западът в Европейското средновековие : Генезис на кризите и съюзите / Георги Бакалов. // LXXX, 2000, № 9, с. 1-10. С библиогр.

55. БАКАЛОВ, Георги. Между-църковни отношения на Балканите през Първата половина на ХІІІ век / Георги Бакалов. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 27-33. Канонико-догматически и политически проблеми на Църквата през Средновековието.

56. БАКАЛОВ, Георги. Универсалистки аспекти в идеята за “Третия Рим” / Георги Бакалов. // LXXII, 1992,  № 4, с. 22-31. За Византия и приемството на христ. религия от южнослав. народи в Русия.

57. БАКАЛОВ, Георги. Юдаизмът и езическите култове при появата на Християнството / Георги Бакалов. // LXXII, 1992, № 12, с. 1-6.

58. КОЕВ, Тотю. Неделя Православна / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 2, с. 1-6. За Първата неделя от Великия пост (843 г.) – светите отци от 7 Всел. Съб. обобщили резулт. от дългата борба срещу иконоборците и заедно с народа отпразнували победата на Православието над еретическите иконоборчески заблуди.

59. КОЕВ, Тотю. “Схизмата” от 1054 г. / Тотю Коев. // LXXXIV, 2004, № 9, с. 1-12. За разрива между Изтока и Запада – причини и следствия.

60. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Към въпроса за съборните борби между исихасти и варлаамити / Николай Цв. Кочев. // LXXIII, 1993, № 7, с. 21-31.

61. КРЪСТЕВ, Ангел. Причини за разделението на Църквата / Ангел Кръстев. // LXXIV, 1994, № 11, с. 7-16. За обявяването на схизмата между Източната и Западн. църква през 1054 г.

62. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Император Юстиниан, империята и Църквата / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от англ. Борис Маринов. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 6-20. Доклад, изнесен на симпозиума “Юстиниан и Източното християнство” в Дъмбъртън Оукс, май 1967 г.

63. ОМАРЧЕВСКИ, Александър. Монофизитството до Халкидонския събор / Александър Омарчевски. // LXXX, 2000, № 8, с. 1-12. Съдържа: 1. Св. Прокъл (434-446); 2. Процесът срещу Евтихий и формулата на св. Флавиан Цариградски от 448 г.; 3. Разбойническият (ІІ. Ефески) събор през 449 г.

64. ОСОРГИН, Николай. За датата на Православната пасха / Николай Осоргин; Прев. Йером. Емилиян Боцановски. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 1-3. На базата на установеното през ІV в. Никейско правило.

65. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. За смъртта и възкресението на Господа Иисуса Христа / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 5, с. 1-6.Истор. факти на събитията.

66. РУСАНОВ, Росен. Великата Франска буржоазна революция, управлението на Наполеон и Римокатолическата църква / Росен Русев. // LXXVII, 1997, № 6, с. 19-27.

67. СЪБЕВ, Тодор. Социално-икономически, политически и икуменически фактори в зараждането и развитието на иконоборството / Тодор Събев. // LXXIV, 1994, № 1, с. 3-15. Съдържа: 1. Увод.; Визант. импер. от 20-те до 40-те години на VІІІ в.; 2. Някои религ. икумен. аспекти, социал.-икон. корени и полит. фактори на иконоборчеството; 3. Социални и полит. елем. в развитието на иконоб. ориентация; 4. Отриц. роля на цезаропапизма; 5. Разделение сред клира; 6. Разделение между християните, предизвикано от борбите между иконопочит. и иконоборци; 7. Радикална полит. изява на конфликт и враждебност;  8. Отрицателни последици от противоп. между армията и монашеството; 9. Изповедничеството и мъченичеството на православн. извор на напрежение и разделение; 10. Последици от борбата за власт в императ. дворец; 11. Последици на иконоборств. между християн. Изток и Запад; 12. Положител. роля на 7 Всел. съб.; 13. 843 г – Триумф на Православието; 14. Заветите на ІІ Никейски събор.

Вж. и № 58

ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ (СПЦ)

68. АВГУСТИН (Никитин), архим. Църковни тържества на бреговете на Нива / Архим. Августин (Никитин); Прев. от рус. Иван Денев. // LXX, 1990, № 1, с. 14-20. За Рус. правосл. църква и пренасянето на мощите на св. Ал. Невски (история и настояще).

69. НЕОФИТ, митрополит Доростолски и Червенски. Православната автокефална църква в Америка / Доростолски и Червенски митроп. Неофит // LXXVIII, 1998, № 2, с. 1-7. С библиогр.

70. НЕОФИТ, митрополит Доростолски и Червенски. Японска автономна православна църква / Доростолски и Червенски митроп. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 2-7. С библиогр.

71. НЕСТОР, епископ Смоленски. Сръбски църковни подвория в Москва и почитане на св. Сава, архиепископ Сръбски, в Русия / Смолен. еп. Нестор. // LXXXII, 2002, № 11, с. 29-30.

72. СТОЯНОВ, Иван. Три писма от архивите в Санкт Петербург / Иван Стоянов. // LXXII, 1992, № 4, с. 31-33. Съдържа: Данни за продължаващите противоречия между Царигр. Патриаршия и Бълг. екзархия; За отношението на Сърбия и Русия към тези противоречия.

73. ТЕМЕЛСКИ, Христо. По някои въпроси на взаимоотношенията между Московската патриаршия и Българската православна църква (1589-1721) / Христо Темелски. // LXX, 1990, № 7, с. 16-22.

Вж и  БПЦ през Средновековието

ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ (НЕХАЛКИДОНСКИ) ЦЪРКВИ

74. АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Коптската църква / Архим. Авксентий. // LXXV, 1995, № 4, с. 17-26. Съдържа:  1. Кратък ист. преглед; 2. Съвременно състояние на Коптската църква; 3. По-важни догм. и богослуж. различия между Коптската и Православната църква; 4. Кратко изложение на опитите – Правосл. църква да се сближи с Копт.; 5. Опити за възстановяване на каноничното общение между Копт. и Правосл. църква в наше време. Публикуван е пълен текст на “Предложение за вдигане на анатемата”.

75. ТЕНЕКЕДЖИЕВ, Любомир. Етиопска църква / Любомир Тенекеджиев. // LXXI, 1991, № 8, с. 23-33. Древна изт. църква.

76. ХРИСТОВА, Милка. Православието в Швейцария / Милка Христова. // LXXXI, 2001, № 11, с. 27-32 : С ил. Съдържа: І. Правосл. църкви – 1. Митрополия към Всел. патриаршия; 2. РПЦ към Моск. патр.; Сръбс. прав. ц.; 4. РПЦ; ІІ. Други правосл. църкви – Руска задгран. църква; ІІІ. Древни ориентал. църкви – 1. Коптска; 2. Етиопска; 3. Сирийска – антиохийска; 4. Арменска апостолич. църква.

Вж. и История на съвременните православни църкви (СПЦ)

ДВИЖЕНИЕ ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО [ИКУМЕНИЗЪМ]

77. ЛЮБЕНОВА, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон и ИМКА [Младежко христ. движение] / Лизбет Любенова. // LXXX, 2000, № 6, с. 24-31. Др. имена на организацията: “Всемирен съюз на младежките христ. дружества”; “Църковен интернационал”; “Междувероизповедно младежко христ. дружество”; “Съюз на христ. младежи”. За икуменизма в България.

78. СТАМАТОВА, Клара. Християнство и ислям. Пътят на противопоставяне към “Пречистване на историческата памет” / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 2, с. 10-21. За: Католич. църква към християнско-ислямския диалог; Отношението към диалога на Световния Съвет на църквите (ССЦ); Правосл. позиция за диалога. Отношението на мюсюлманите към диалога.

79. СЪБЕВ, Тодор. Проблемът за религиозната свобода в историко-икуменическо осветление / Тодор Събев. // LXXVI, 1996, № 4, с. 3-14. С билиогр. Съдържа: 1. Богословски основания за човешко равноправ., своб. на църквите и народностно единство; 2. Поглед върху проблема за религиозната свобода в практиката на христ. Изток и Запад до нач. на ХХ век; 3. Религ. свобода в грижи и становища на църкви и икуменич. организ. през ХХ в.; 4. Заключение.

СЪВРЕМЕННО ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ НА XX-ти ВЕК (ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТИ)

80. ГЕОРГИЕВ, Валентин. Отец академик Димитру Станилоае за диалектическото и схоластическото богословие / Валентин Георгиев. // LXXVI, 1996, № 6, с. 20-21.

81. КОЕВ, Тотю. Православието и наближаващият ХХІ век : Реалност и перспективи / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 1, с. 3-6.Библ. и истор. основания.

82. ЛОСКИ, Владимир. Предание и предания / Владимир Лоски; Прев. от англ. Емил Трайчев. // LXXXII, 2002, № 5, с. 10-27. Из: Lossky, V. “ In the Image and Likeness of God.” Ed by J.H. Erickson and T. E. Bird. – NY, 1985.

83. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Православното богословие в съвременния свят / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от рус. Велимира Василева. // LXXI, 1991, № 1, с. 8-17. Съдържа: 1. Светът е небожествен. 2; Човекът е теоцентрично същество; 3. Христоцентрично богословие; 4. Персоналистична еклезиология; 5. Вярното понятие за Бога е троичното.

84. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Предание и предания / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от рус. Презв. Екатерина Крумова. // LXXXII, 2002, № 4, с. 15-18.Из кн.: “Живое Предание”. – СПб. : РХГИ, 1997. Проблеми на съвременния диалог.

85. НИКОЛАУ, Теодор. Размисли върху бъдещето на християнството / Теодор Николау. // LXXIX, 1999, № 2, с. 1-8.Академична лекция, четена от автора на 3.12.1998 г. в аулата на ВУ “Св. св. Кирил и Методий”, по повод предложението на ПБФ за удостояването му с титлата “doctor honoris causa”.

86. СТАМАТОВА, Клара. Православното богословие и съвременният свят : Шести конгрес на висшите православни богословски школи 5-10 октомври 2004 г., София / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 11, с. 21-31.Съдържа: Приветствия и обзор на докладите. Теми: Правосл. богословие днес – проблеми и перспективи; Правосл. богосл. школи – общение и свидетелство; Стремежът към христ. единство днес. Заключителни становища, решения и препоръки. Общи изводи, обединили участниците в конгреса.

БЪЛГАРСКА ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ ХРИСТИЯНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО ПОКРЪСТВАНЕТО

87. БАКЪРДЖИЕВА, Т. и др. Към ранната история на Чéрвенската епархия / Т. Бакърджиева, Ст. Йорданов. // LXXIV, 1994, № 12, с. 16-26. Проучване за историческата ú съдба до образуването на Бълг. екзархия.

88. ГАЛЧЕВ, Илия А. Охрид през вековете / Илия А. Галчев. // LXXI, 1991, № 1, с. 17-33.История, култура и църковно минало.

89. ДЬОПМАН, Ханс-Дитер. Противоположните интереси и домогвания на франките, Рим и Византия относно покръстването на българите / Ханс-Дитер Дьопман. // LXXX, 2000, № 9, с. 11-6.

90. КАЙМАКАМОВА, Милияна. Религия, църква и държава в ранностредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.) / Милияна Каймакамова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 10-20.

91. КЛИСАРОВ, Стефан. Страници из църковното минало на Ивайловград / Стефан Клисаров. // LXXII, 1992, № 8, с. 22-32.

92. КОЕВ, Тотю. Константинополският събор (869/870) и Българският църковен въпрос / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 3-9. За съборните заседания.

93. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Имало ли е Народен събор в Преслав през 893 – 894 г. / Н. Цв. Кочев. // LXXIII, 1993, № 4, с. 23-27.

94. КРЪСТЕВ, Ангел. Епископски седалища в българските земи до ІХ век / Ангел Кръстев. // LXXI, 1991, № 9, с. 26-30. Мисионерска дейност.

95. МАРКОВА, Зина. Ловеч в борбата за самостоятелна Българска църква / Зина Маркова. // LXXIII, 1993, № 9, с. 1-11.

96. НИКОЛОВА, Бистра. Българската архиепископия между 870 и 886 год. / Бистра Николова. // LXXIV, 1994, № 1, с. 24-28. Учредяване, статут и диоцез.

97. НИКОЛОВА, Елена. Нови моменти и факти във връзка с провеждането на Сердикийския църковен събор през 343 г. – хипотези и предания / Елена Николова. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 9-11. По повод 1660 г. от провеждането на събора.

98. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. История на Видинската епархия (ІІІ – ХХ в.) / Йером. Павел (Стефанов). // LXXI, 1991, № 8, с. 1-14.

99. ПОЛИМЕНОВ, Ст. прот. В коя църква се е състоял Сердикийският поместен събор – 343 г. / Прот. Ст. Полименов. // LXXVII, 1997, № 6, с. 12-18. За мястото на събора авторът посочва – Сердика (Триадица, София) и др. предположения.

100. СИМЕОНОВА, Лиана. Папа Йоан VІІІ и България / Лиляна Симеонова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 21-26. С библиогр. Във връзка с опитите на папа Йоан VІІІ (872-882) да привлече България към Рим (под духовна юрисдикция на папството).

101. ШИВАРОВ, Николай протопр. [Свети] Св. Патриарх Фотий и България : По случай 1100 г. от канонизирането му за светец / Протопр. Николай Шиваров. // LXXV, 1995, № 10, с. 1-9.

БПЦ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

102. БЕЖАН, Оксана Ив. Към въпроса за българо-молдавските духовно-църковни и книжовни връзки през Средновековието / Оксана Ив. Бежан. // LXXVII, 1997, № 5, с. 26-31.

103. ГАЛЧЕВ, Илия А. Борбата за запозване на християнското вероизповедание и народностното съзнание в Македония по време на Турското робство / Илия А. Галчев. // LXXIII, 1993, № 5, с. 23-31.

104. ИВАНОВА, Албена Л. Българските летописни надписи / Албена Л. Иванова. // LXXVI, 1996, № 1, с. 23-27. В средновековна България.

105. КОЕВ, Тотю. Българската православна църква като фактор при образуването и запазването на българската народност / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 12, с. 24-32. Основни фактори на обединяване между славяни, прабългари и траки: Наличие на държава и единна държ. власт; Религиозен морал. Система от юридич. норми; Смесените бракове между славяни и прабългари. Христ. учен. за равенство между мъжа и жената; Богослужебен и литературен език. Славянска книжнина и културна просвета на Бълг. църква.

106. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Още по въпроса за богомилството – Беседата на презвитер Козма и т. нар. Богомилски книги – апокрифи / Н. Цв. Кочев. // LXXV, 1995, № 10, с. 19-29. За онтологичните представи на богомилите.

107. ЛАЛЕВ, Иван. Отношението на турските власти към духовенството в дните на Априлското въстание 1876 г. според донесение на княз Церетелев / Иван Лалев. // LXXIV, 1994, № 3, с. 25-31. Съдържа материали, отнасящи се до гоненията и издевателствата, на които е било подложено бълг. духовенство.

108. ПАВЛОВ, Пламен. Патриарх Йоаким ІІІ, татарският хан чака и цар Теодор Светослав / Пламен Павлов. // LXXII, 1992, № 6, с. 27-33.

109. ПЕТКОВ, Кирил. Унията между Българската църква и Рим в началото на ХІІІ век – някои пренебрегвани аспекти / Кирил Петков. // LXXII, 1992, № 9, с. 25-32. Съдържа части от „Синодика на БПЦ”, който е съставен по нареждане на цар Борил (1207-1218 г.)

110. ПЕТРОВ, Петър протойерей. Още по въпроса за Богомилството в контекста на средновековния светоглед / Прот. Петър Петров. // LXXXI, 2001, № 9, с. 6-12. Съдържа: Историография на Средновековието. Църква и държава. За еретическото учение на богомилите.

БПЦ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

111. БОНЕВА, Вера. Драмата “Иванко, убиецът на Асеня І” в контекста на Българския църковен въпрос през Възраждането / Вера Бонева. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 17-22.С библиогр. П. Р. Славейков за историческата драма на В. Друмев.

112. БОНЕВА, Вера. Прошението на цариградските българи за църковно-народен суверенитет от 1856 г. и еволюцията на възрожденския политически национализъм / Вера Бонева. // LXXVI, 1996, № 5, с. 19-25.

113. ЕЗЕКИЕВ, Сергей. Църковно-националното движение в София през Възраждането / Сергей Езекиев. // LXXIII, 1993, № 8, с. 21-30.

114. КРЪСТЕВ, Ангел. Екзарх Йосиф и национално-патриотичните движения / Ангел Кръстев. // LXXV, 1995, № 7, с. 13-17.

115. КРЪСТЕВ, Ангел. Униатството в Македония и Австро-Унгарската дипломация / Ангел Кръстев. // LXXII, 1992, № 5, с. 12-20.

116. КРЪСТЕВА, Мариана. Гръцко-българската църковна разпра като явление в обществения живот на Варна : От Освобождението до войните / Мариана Кръстева. // LXXV, 1995, № 11, с. 16-27.

117. МАКЕДОНОВ, Димитър. Варненски и Преславски митрополит Симеон, Христо Ботев и Шуменските събития / Димитър Македонов. // LXXI, 1991, № 9, с. 21-25.

118. ПЕТКОВ, Петко Ст. Православните български архиереи в учредителното и първото велико Народно събрание 1879 г. / Петко Ст. Петков. // LXXIII, 1993, № 10, с. 15-23.

119. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Самоков в Църковно-националната борба / Христо Темелски. // LXXIII, 1993, № 2, с. 21-31; № 3, с. 17-28; № 4, с. 12-22. Съдържа: І. Кратки истор. бележ. за Самоков; ІІ. Крат. истор. обзор на Самоков. епархия (ХVІ-ХІХ в.); ІІІ. Начало и обзор на църк. борба; ІV. Борбите на самоковци срещу митроп. Йеремия и Дели Матей; V. Борбите на самоковци след изгонването на Дели Матей; VІ. Избор и посрещане на първ. бълг. епархийски митрополит.

БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ

120. АЛЕКСАНДРОВ, Недю. Бележит дипломатически документ : [Сто и двайсет] 120 години от учредяването на Българската екзархия, 1870-1990 г. / Недю Александров. // LXX, 1990, № 9, с. 12-16.

121. МИТЕВ, Йоно. Екзархията и Априлското въстание / Йоно Митев. // LXXIII, 1993, № 4, с. 1-10.

122. РУСАНОВ, Росен. Проблемите на схизмата и за единството на Българската църква в навечерието на Балканските войни / Росен Русанов. // LXXIX, 1999, № 4, с. 14-23. Съдържа: 1. Екзархията – защитник на правосл. българи в Турск. имп.; 2. Спорът за църк. единство; 3. Становището на Св. Синод в София според писмото от 27.06.1912 г. до Екзарха; 4. Опитите за вдигане схизмата до Балкан. война; 5. Плодовете на принизеното междуцърковно положение на Бълг. екзархия; 6. Църковн. и етническа ситуация на Балкан. полуостр. според Св. Синод в София; 7. Заключение.

123. ТЕМЕЛСКИ, Христо. От фермана до схизмата : Или кък Българската православна църква получи пълна независимост / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 41-48.124. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Султанският ферман от 27 февруари 1870 г., основаване и дейност на Българската екзархия в Цариград / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 8, с. 18-27. С библиогр. Доклад, изнесен на 25.02.1995 г. в Екзархийския дом в Истанбул (Цариград) на тържества по случай 125-год. от издаването на фермана за незав. Бълг. църква.

125. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Ферманът – схизмата, Екзархията – Патриаршията и Османската държава / Христо Темелски. // LXXXV, 2005, № 2, с. 1-9. Съдържа архивн. снимка на Църковно-народния събор, 1871 г. по фотокопие от 1911 г.

126. ФЕРМАНЪТ от 27 февруари 1870 г. : [Документи] / Състав. Хр. Темелски. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 34-40. Съдържа: Текстове на фермана на бълг. ез. (Царска тугра); Симеон Варнен. и Пресл. митроп. – Един спомен за издаването на фермана за Екзархията; Христо Т. Стамболски – По издаването на фермана из “Автобиография, дневници и спомени”. – Т. 2 (1868-1877), С., 1927.

127. ХАДЖИНИКОЛОВА, Елена. Българската Екзархия и Сръбските интереси в Босна (70-те години на ХІХ в.) / Елена Хаджиниколова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 49-55.

128. ХАМАМДЖИЕВ, Константин. За участниците на снимката от Църковно-нардония събор в Цариград 1871 г. / Константин Хамамджиев. // LXXXV, 2005, № 2, с. 10-16. Опис и идентифициране на участниците (43 на брой).

129. ШОПОВ, Атанас. Една родолюбива апология на Христо Ботев за Екзархията / Атанас Шопов. // LXXXV, 2005, № 1, с. 19-25. За възгледите му относно националнопатриотичната дейност на Бълг. екзархия.

Вж и № 125, 133

УЧИТЕЛНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

130. КРЪСТЕВ, Ангел. Самоковско – Рилското богословско училище / Ангел Кръстев. // LXXII, 1992, № 1, с. 28-33.

131. РУСАНОВ, Росен. Проблеми на религиозното образование в България през 30-те години на 20 век / Росен Русанов. // LXXVIII, 1998, № 6, с. 21-31.

132. СПИРОВА, Полина. Кратък обзор на религиозното образование в българските земи до Освобождението / Полина Спирова. // LXXXV, 2005, № 12, с. 9-18.

133. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Просветното дело на Българската екзархия / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 11, с. 7-9. От 1872 до нач. на Балкан. война (1912 г.). културно-просветн. дело в Македония и Одринска Тракия след 1878 г. в Бълг. екзархия.

134. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Развитие на новобългарската просвета / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 5, с. 18-28.

135. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Учебното дело в Самоков през Възраждането / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 4, с. 9-16.

136. ЦОНЕВА, Даниела. Габровският род Станимирови и приносът му за утвърждаване ролята на БПЦ / Даниела Цонева. // LXXXIII, 2003, № 4, с. 22-31. На базата на документ. свидетелства, авторката представя семейн. традиция – баща (свещ. Стефан Станимиров) и син (Станимир Станимиров), както и техните сродници за създаване, разпространение и опазване на църк. книжнина през втор. полав. на 19 в. до 40-те год. на 20 в.

137. ШИВАРОВ, Николай протопр. Училищното дело в Куманово до Илинденското въстание / Протопр. Николай Шиваров. // LXX, 1990, № 10, с. 15-22.

Вж и Българската екзархия

НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ НА БПЦ

138. ГАРДЕВ, Костадин. Църковното устройване на българската емиграция в Северна Америка – фактор за съхраняване на народностното ù самосъзнание / Костадин Гардев. // LXXII, 1992, № 7, с. 11-19.

139. ДАСКАЛОВ, Димитър. Революционна организация в Цариградската духовна семинария преди и след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) / Димитър Даскалов. // LXX, 1990, № 9, с. 29-32.

140. ДОКУМЕНТИ за най-новата Българска църковна история / Състав. Христо Темелски. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 14-23. Съдържа: “Изложение” на Екзарх. избирателен съб. (21 ян. 1945 г.); “Протокол” за вдигане на схизмата; “Томос” от Константинополския п-арх. Вениамин; “Акт” за избора на Бълг. п-арх Кирил и Бълг. п-арх Максим; Изложение на Св. Синод на БПЦ по Кондика на Св. Синод.

141. КРЪСТЕВА, Олга. За просветната дейност на братството “Бял кръст” / Олга Кръстева. // LXXXII, 2002, № 11, с. 18-28. Съдържа и списък на публикациите на изд. “Бял кръст” (Курилски манастир).

142. КРЪСТЕВА, Олга. История, дейност и състав на ставро-пигиалното женско монашеско братство “Бял кръст” / Олга Кръстева. // LXXXII, 2002, № 7, с. 10-18; № 8, с. 8-19. Съдържа и: Устава на братството; Списък на монахините (Курил. манастир).

143. МАЛЕВ, Людмил свещеник. Схизмата над Българската църква (1872-1945 г.) / Свещ. Людмил Малев. // LXXXV, 2005, № 2, с. 17-24. Съдържа: І. Истор. свед. по налагане на схизмата; ІІ. Вътрешни последици от схизмата; ІІІ. Междуцърковни последици; ІV. Дейността на БПЦ по вдигане на схизмата.

144. НИКОЛОВ, Найден Н. Из миналото на гр. Кресна в спомени и документи / Найден Николов. // LXXVI, 1996, № 1, с. 28-30. Градът е основан през 1913 г.

145. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Сектите и култовете в България / Йером. Павел (Стефанов). // LXXV, 1995, № 10, с. 30-31. Изложение пред Православната консултация за прозелитизма, свикана в Сергиев Посад (Русия) от 24 до 30 юни 1995 г. с участието на дейци от 18 страни.

146. ПАРАЛИНГОВ, Емил. Православните енорийски братства в Пловдив и Пловдивска епархия до 1944 г. / Ем. Паралингов. // LXXXII, 2002, № 1, с. 23-32. История, развитие и социално-културна просветна дейност.

147. ПЕТКОВ, Никола М. Благотворителната дейност на Българската православна църква 1944-1950 г. / Никола М. Петков. // LXXI, 1991, № 4, с. 21-25.

148. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Дейността на Светия Синод на Българската православна църква за спасяването на българските евреи през 1943 г. : Документи / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 8, с. 21-31; № 9, с. 19-28. Съдържа коментар и протоколи от заседанията на Св. Синод (1943 г.)

149. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те години на ХХ век / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 6, с. 18-26.

150. ЦОНЕВСКИ, Илия К. Третият църковно-народен събор в 1953 г. / Илия К. Цоневски. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 4-13. Статията е препечатана от Сб. “Десет години Бълг. Патриаршия”. – С. : СИ, 1963. Съдържа: Молебен. Заседания. Патриаршески избирателен събор. Интронизация на Българския патриарх – Пловд. митроп. Кирил. Първо слово на новоизбрания патр. Кирил.

ЦЪРКОВНО И КАНОНИЧНО ПРАВО

Общи въпроси

151. ДОНКОВА, Жасмина. Измененията и допълненията на Екзархийския устав от 1945 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 3, с. 18-25. Църковно-правен анализ.

152. НАТАНАИЛ, митрополит Неврокопски. Каноничното единство – предпоставка за евхаристийно общение / Неврокопски митроп. Натанаил. // LXXV, 1995, № 5, с. 1-3. Слово, произнесено на 10 май 1995 г. в храм-паметн. “Св. Ал. Невски”, София.

153. НИКОЛАУ, Теодор. Епископското служение като служение на единството в Църквата / Теодор Николау; Прев. от нем. А. Кръстев. // LXXII, 1992, № 2, с. 11-20. Съдържа: 1. Разбирането на църк. единство в православно осветление; 2. Богословие на епископ. служение; Еписк. слеж. в служба на единството на Поместната църква; Еписк. служ. в служба на единството на цялата Църква.

154. НИКОЛЧЕВ, Дилян. За прелюбодейството и развода : “Правило за изключението” (хипотези) / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 4, с. 16-25. Съдържа: І. Неразторжимостта на брака според учението на Църквата; ІІ. За точния смисъл на думите на Господ Иисус Христос (предварителна бележка); ІІІ. Смисълът на “правило за изключението” в контекста на “диспута” между Спасителя и фарисеите; ІV. Свидетелства по въпр. за прелюбодейството от първите времена на Църквата; V. “Правил. за изключението” по въпроса за развода и неговото прилож. в древн. Църква; VІ. Отстъпила ли е Църквата от Христовото учение по въпр. за прелюбодействието.

155. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Митрополит Климент (Друмев) за двукамарната парламентарна система / Дилян Николчев. // LXXXI, 2001, № 12, с. 18-25.  Анализ на дебата по този въпрос, състоял се при приемането на Търновската конституция.

156. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Несправедливият Берлински договор (от 1878 г.) през погледа на светското и църковното право / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 56-66. Съдържа: І. Бълг. църк. независимост;  ІІ. Дипломатически сплетни около въпроса за България; ІІІ. Берлинск. конгр. – “паметник на егоизма, дело на завист, акт неморален и позорен”; ІV. Няколко правни разсъждения върху резултат. от Берл. конгр.; V. Църковноправна критика на берл. решения.

157. НИКОЛЧЕВ, Дилян. [Свети] Св. Методиевият номоканон като старобългарски юридически паметник / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 11, с. 1-15. Съдържа: І. Бил ли е св. Методий запознат с правните матер. на цивилното и канон. право; ІІ. Св. Методиевото юридич. наследство; ІІІ. Св. Методиевият Номоканон – без аналог в практиката на славянск. поместни правосл. църкви, държави и право; ІV. Заключение.

158. НОВКИРИШКА-СТОЯНОВА, Малина. Църковната емфитевза в Римското право / Малина Новкиришка-Стоянова. // LXXX, 2000, № 5, с. 20-30. За инвестиционната аренда – характерна за Католич. църква и до днес.

ЦЪРКВА И ДЪРЖАВА

159. БАКАЛОВ, Георги. Някои аспекти във взаимоотношенията Държава – Църква във Византия / Георги Бакалов. // LXXII, 1992, № 2, с. 13-23.С библиогр.

160. БОНЕВА, Вера. Гаврил Кръстевич за правните, политическите и каноническите аспекти на българския църковен въпрос (1856-1872) / Вера Бонева. // LXXII, 1992, № 9, с. 18-24.

161. ВЕЛЕВ, Ганчо. Българската държава, армията и Църквата / Ганчо Велев. // LXXVIII, 1998, № 5, с. 1-14. История и съвременно състояние.

162. ГРЪНЧАРОВ, Огнян. Българската православна църква и православната доктрина в периода на прехода (1989-1996) / Огнян Грънчаров. // LXXVII, 1997, № 3, с. 19-27. Съдържа: Православната църква – религ. христ. институция; Църковна дейн. и позиция на БПЦ към правото и закона. Правосл. църква и еволюцията на хуманното общество.

163. ДОНКОВА, Жасмина. Държавно-църковните отношения в България през периода 1947-1989 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 10, с. 23-32.Съдържа: 1. Нормативна уредба; 2. Църковно законодателство; 3. Положение на духовенството.

164. ДОНКОВА, Жасмина. Конституционносъобразност на държавно-църковните отношения в годините на демократичния преход в България / Жасмина Донкова. // LXXXIV, 2004, № 3, С. 22-26.

165. ДОНКОВА, Жасмина. Нормативна уредба на държавно-църковните отношения в България след 1989 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 11, с. 23-32.

166. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Модерното общество и Православието в България / Дилян Николчев. // LXXVII, 1997, № 5, с. 9-19. Съдържа: І. БПЦ и политическия път на ръзвитие към модерно общество; ІІ. БПЦ и социално-иконом. път на развитие към модерно общество; ІІІ. БПЦ и духовн. път на развитие на модерно общество.

167. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Православието – елемент на националната сигурност / Димитър Попмаринов. // LXXIV, 1994, № 10, с. 8-20. Съдържа: 1. Политика и религия – взаимозависимост и взаимообусловеност; 2. Елементи на национ. сигурност; 3. Основни опасности за Православието в България – история и настояще при римокатолическата църква, протестантизъм, ислям, източни учения, съвремен. езичество, екзотични секти; 4. Виждания за бъдещо развитие между Църква и държава.

168. РАШОВ, Григор. Правозащитна организация ли е Българският Хелзинкски комитет в светлината на религиозните права и свободи у нас / Григор Рашов. // LXXV, 1995 № 5, с. 19-31. За обществ. отпор срещу деструктивните култове и техните разпространители, както и срещу членовете от БХК и тяхната разрушителна пропагандна компания.

169. РАШОВ, Григор. Религиозния екстремизъм на сектите, Православието, националното и духовното ни безродие и бъдещето на нашата култура и държавност / Григор Рашов. //  LXXIV, 1994, № 8, с. 5-18.

170. ЧУРЕШКИ, Стефан. Вероизповеданието и младежта по време на преход / Стефан Чурешки. // LXXX, 2000, № 10, с. 22-26.

УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

171. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Български църковни общини зад граница / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 12, с. 13-17. Съвременно състояние.

ХРАМОВЕ И МАНАСТИРИ – ИСТОРИЯ И ДУХОВЕН ЖИВОТ

172. БЕЖАН, Оксана. Ив. Към историята на манастира “Нямец”  в Молдова – важно средище на Молдовско-българските църковни и книжовни връзки през Късното средновековие / Оксана Ив. Бежан. // LXXIV, 1994, № 11, с. 17-27.

173. БОЙЧЕВА, Павлина. Един документ на Константин Брънковяну за Къпиновския манастир “Св. Никола” / Павлина Бойчева. // LXXXIII, 2003, № 7, с. 24-32. Грамотата на К. Брънковяну, дадена на манастира.

174. ГЕНАДИЙ, Мелнишки епископ. Сто и седемдесет години от построяването на централния манастирски храм “Успение на Пресвета Богородица” в Троянския манастир / Мелнишки еп. Генадий. // LXXXV, 2005, № 10, с. 7-12.

175. ДАНКОВ, Евлоги. Крушунската обител – Център на Средновековна философска култура / Евлоги Данков. // LXXIII, 1993, № 12, с. 28-31. Исихастки център.

176. ДАНКОВ, Евлоги. Светилник на християнската вяра и благочестие / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 12, с. 25-30. Манастира “Св. апостоли Петър и Павел” край гр. Лясковец.

177. ДАНКОВ, Евлоги. Средновековната философско-богословска школа в Бачковския манастир / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 10, с. 22-32.

178. ДИМОВА, Веселина. Бачковският манастир в пътеписната и мемоарна книжнина през ХІХ век / Веселина Димова. // LXXIII, 1993, № 1, с. 8-19.

179. ИЛИЕВ, Николай. Билинският манастир “Св. Архангел Михаил” / Николай Илиев. // LXXII, 1992, № 7, с. 23-28. Истор. бележки за манастира. Описание на стенописите и интериора на манастирската църква, стопанските сгради и гробове.

180. ИЛИЕВ, Николай. Приписки от Трънския край / Николай Илиев. // LXXIX, 1999, № 6, с. 25-27. Текстове на графити и приписки из стари църкви и манастири: Трънски манастир “Св. Арх. Михаил”, Мисловщички манастир “Св. Богородица”, църкват в с. Насалевци, църквата “Св. Петка-Параскева” (гр. Трън), църквата в с. Кожинци.

181. ИЛИЕВ, Николай. Трънският манастир “Св. Архангел Михаил” / Николай Илиев. // LXXVII, 1997, № 6, с. 1-11. Кратко извлечение от ръкописа на автора, съхраняван в архива на ЦИАИ, София.

182. ЙОНОВ, Василий прот. Църквата “Св. Теодор Тирон” в Летница – средище на просвета и родолюбие / Прот. Василий Йонов. // LXXVI, 1996, № 3, с. 26-30.

183. КЛИСАРОВ, Николай. Църквата “Рождество Богородично” в с. Осиково – ХVІІ век / Николай Клисаров. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 27-33. История, архитектура и иконопис.

184. КЛИСАРОВ, Николай. Църквата “Св. Теодор Тирон” в с. Зимевица, Софийско (ХVІ-ХVІІ в.) / Николай Клисаров. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 22-26.История, архитектурни постройки, стенописи и сегашно състояние.

185. КОВАЧЕВ, Георги и др. Света Гора Сливенска – постановки и проблеми / Георги Ковачев, Иван Русев. // LXXVI, 1996, № 1, с. 18-22.Извори за Сливенските манастири в периода на феодална България. Сведения за ман. “Св. Богородица”, наречен Епикерниев и др.

186. КОЛЕВА, Мария. Рилският манастир и гр. Тетевен през Българското възраждане / Мария Колева. // LXX, 1990, № 8, с. 15-22 : С ил.

187. КОСТОВ, Стамен и др. Забелският манастир “Св. Димитър” / Стамен Костов, Николай Илиев. // LXXXII, 2002, № 4, с. 26-31 : С ил.

188. КРЪСТАНОВ, Трендафил. Непрекъснато българско присъствие в Атонската полития на Света Гора / Трендафил Кръстанов. // LXXIII, 1993, № 10, с. 29-31; № 11, с. 28-30. Малко известни изследвания и извори за съдбата на светогорската монашеска държава през вековете. Съдържа и списък на Светогорските манастири със стасистически данни за количеството и националността на монасите, преди и по време на турското робство.

189. ЛАЗАРОВА, Вела. Габровският девически манастир “Св. Благовещение” след Освобождението / Вела Лазарова. // LXXVIII, 1998, № 3, с. 13-21. Истор. сведения, културно-духовен живот до разрушаването му през 1959 г.

190. ЛАЧЕВ, Митко. Кратка история на храма “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. Видин / Митко Лачев. // LXX, 1990, № 11, с. 20-29.

191. ЛАЧЕВ, Митко. Село Градец и храмът му “Св. пророк Илия”: Кратък исторически очерк / Митко Лачев. // LXXXI, 2001, № 4, с. 20-31. С приложеня (три писма между църковното настоятелство и Видин. митрополит).

192. МАДОЛЕВА, Надежда. За една раннохристиянска базилика, в която вероятно се е състоял Сердикийският събор през 343 г. / Надежда Мадолева. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 18-22. Хипотези за раннохристиянската базилика “Св. Троица” в кв. Горни Лозенец, София.

193. МИХАЙЛОВ, Михаил Д. ставр. ик. [Сто и трийсет] 130-годишнина на храма “Св. Богородица” в Смолян, кв. “Устово” (1865-1995) : Паметник на вяра и родолюбие / Ставр. ик. Михаил Михайлов. // LXXV, 1995, № 11, с. 28-31.

194. МУТАФОВА, Красимира. Още за историята на Троянския манастир / Красимира Мутафова. // LXXXI, 2001, № 1, с. 22-29.

195. ОВЧАРОВ, Тодор. За мястото на средновековния български манастир “Света Богородица Пътеводителка” / Тодор Овчаров. // LXXXV, 2005, № 6, с. 27-29.

196. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековни манастири около Търновград / Тодор Овчаров. // LXXIII, 1993, № 6, с. 10-18. Представени по териториален принцип.

197. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековните търновски манастири през Османското владичество / Тодор Овчаров. // LXXXIV, 2004, № 7, С. 27-31.За: Преображенски манастир; Манастира Св. Троица; Килифаревски манастир; Белочерковски манастир “Св. Йоан Предтеча” и др.

198. ОВЧАРОВ, Тодор. Търновград – град на църкви и манастири / Тодор Овчаров. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 24-28. В периода от 1185/6 г. до ХІІІ-ХІV в.

199. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Неизвестни документи на Гложенския манастир от ХVІІІ и ХІХ век / Йеромонах Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 2, с. 23-28. Съдържа: Текстове на 4 османотурски тапии, които дават сведения за стоп. живот на Гложенската обител и близките селища.

200. ПАВЛОВА, Роза. Още един поглед върху основаването на Къпиновския манастир “Св. Никола” / Роза Павлова. // LXXXII, 2002, № 7, с. 26-28.  За надписа на външния корниз на олтарната абсида.

201. ПАВЛОВА, Роза. Старини от времето на цър Иван Асен ІІ / Роза Павлова. // LXXXII, 2002, № 10, с. 29-31. Истор. известия за манастира “Св. 40 мъченици” в околността на с. Златарица (Великотърновско) в местн. Чуката – опожарен от турците.

202. ПЕЙКОВСКИ, Иван. Кога са възникнали Троян и Троянският манастир : Едно мнение / Иван Пейковски. // LXXXII, 2002, № 7, с. 29-31. Съдържа и писмо на акад. Ив. Дуйчев (20 март 1965 г.), относно годината на създаването на града и манастира.

203. ПЕТКОВ, Иван. Пчеларството в манастирите / Иван Петков. // LXXI, 1991, № 3, с. 29-33.

204. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Възникване и роля на българските манастири по времето на св. княз Борис-Михаил / Христо Темелски. // LXX, 1990, № 5, с. 11-22.

205. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Интересни сведения за Софийските манастири от 1874 г. / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 1, с. 12-18.

206. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Приписки от севлиевската църква “Св. пророк Илия” / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 7, с. 28-32.

207. ТЕМЕЛСКИ, Христо. С динамит срещу Светата обител : Документи по разрушаването на Габровския девически манастир “Св. Благовещение” / Христо Темелски. // LXXI, 1991, № 7, с. 10-20.

208. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Църкви и манастири в Самоков и Самоковско : Предварителни бележки / Христо Темелски. // LXXIII, 1993, № 12, с. 11-22. Сведения за: Бельовата църква “Рождество Пресвятия Богородици”; Митрополитската църква “Успение Пресв. Богородици”; Долномахленската църква “Въведение Богородично”; Църквата “Св. Никола”; Девическия манастир “Покров Пресв. Богородици” и др. култови сгради в града; Църкви и манастири в Самоковския окръг.

209. ЯНЕВ, Янчо. Метохът на Рилския манастир в Кюстендил / Янчо Янев. // LXXI, 1991, № 8, с. 19-23.

Вж и Църковна археология. Християнско изкуство и символика

_________________________

*Материалът е предоставен от автора. За справки: Цвета Узунова, тел. 359/2/989-01-15, вътр. 21.

[1]. Вж Ангелова, Р. Периодичният печат на протестантските църкви в България (1844-1944). – Шумен, 2003, с. 4-21.

[2]. Бенбасат, Алберт. Анализ на анкетата за състоянието на българската културна периодика. // Критика и хуманизъм : списание за хуманитарни и социални изследвания, 2005, извънреден бр. № 19, с. 15-32.

[3]. Калистос (Уеър), Богословското образование в светлината на Свещеното Писание и творенията на отците на Църквата. //Духовна култура, LXXV, 1995, № 3, с. 9.

Следва…