Образът на пастира според св. Йоан Златоуст

Въведение

Творенията на св. Отци и Учители на Църквата имат голямо значение за нейния живот. По време, съдържание и характер те стоят най-близо до Господ Иисус Христос – нашия Спасител и Изкупител, и св. апостоли. В тези творения е запазено древното църковно предание, което води началото си от св. апостоли. В тях се разкриват догматичните нравствени истини на християнството. Те са най-богата и неостаряваща съкровищница на живо църковно предание, защото св. Отци и Учители на Църквата не само вярно и точно са проповядвали основните и вечни истини на християнството, но и всестранно са изяснявали тези истини в духа на Христовото учение. И не само това: те в пълнота са ги оделотворили в живота си.

В това бляскаво съзвездие от църковни пионери достойно място заема св. Йоан Златоуст – красота на Църквата и чест за нейния клир. Трудно е да се говори и рисковано е да се пише за този знаменит мъж на християнството, защото звездицата не може да описва слънцето, нито пък да разкрие светлината му. Вековете и поколенията след св. Йоан Златоуст и до днес не са посочили неговия равен двойник.

В своето огромно богословско творчество св. Йоан Златоуст с еднаква вещина, широта и задълбоченост се проявява във всички почти области на богословската мисъл и знание – той е написал много слова, беседи и писма, но с право може да се каже, че той се явява стълб на Църквата предимно в областта на нравствено-практическата свещеническа дейност.

Тази именно дейност ще бъде предмет на настоящето скромно изследване.

І. Кратки биографични сведения за св. Йоан Златоуст .

Времето, през което е живял св. Йоан Златоуст – ІV век – е забележителна епоха в историята на Християнската църква. Жестоките гонения на езическите власти против християнството, които продължили почти три века, вече стихвали. Християнството възтържествувало над езичеството. Не стихвали обаче вътрешните борби с отживяващите сили на езичеството. Наред с необикновения религиозен подем и голям интерес към религиозните въпроси, много лъжеучители сеели семената на ереси и езически заблуди. Появили се обаче велики защитници на църковното учение срещу еретическите лъжеучения в лицето на някои св. Отци и Учители на Църквата. Между последните особено се прославили четирима велики св. Отци, почитани и до ден-днешен като вселенски учители: св. Атанасий Велики, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Техните имена блестят като светила и символи на духовно величие в летописните страници на църковната история. Сред тях обаче по богатство и разнообразие на своите духовни дарования заема челно място св. Йоан Златоуст, чието учение просвещавало цялата тогавашна Империя и запалвало сърцата на хората за подвизи в полето на духовната борба против мрачните сили на злобата, тъмнината и заблудата.

Не е точно известно в коя година се е родил великият светител. Има различни предположения: според едни св. Йоан Златоуст е роден около 347 г. сл. Хр., а според други – в 354 г. Роден е в Антиохия Велика, столица на Сирия. Бил син на знатни и богати родители, истински благочестиви християни: баща Секунд, военачалник в императорската войска и майка Антуса – твърде образована жена и примерна съпруга и майка.

Младият св. Йоан имал нещастието да остане сирак по баща в ранна детска възраст. Благочестивата му майка, едва двадесетгодишна, въпреки младост, красота, богатство, знатност и съблазън, не приела да встъпи във втори брак и останала вдовица до края на живота си, като се посветила изключително на възпитанието на своя син. Св. Йоан получил блестящо светско образование при най-добрите и прочути тогава учители в Антиохия: красноречие изучавал при бележития езически ритор Ливаний, а философия – при Андрагатий. След свършване на образованието си, св. Йоан, двадесетгодишен, започнал служебната си кариера като адвокат. Пълно удовлетворение на изискванията на своята душа обаче той не намерил в светските науки и, разочарован от адвокатството, се отказал от него, като се заел да изучава Св. Писание и особено  – светите Евангелия.

На 23-годишна възраст св. Йоан бил кръстен от антиохийския епископ Мелетий и като монах се установил в един манастир, недалеч от Антиохия. Тук той четири години се подвизавал в пост, молитва и изучаване Словото Божие, като още две години изкарал в пълно уединение в една планинска пещера, след което се върнал в родния си град, поради разклатеното си здраве.

В 381 г. св. Йоан бил ръкоположен от епископ Мелетий за дякон, около което време написал и съчинението си „За свещенството“. Оттогава започнало неговото пастирско служение. Пред него се открило широко поле за жертвено служение на ближните: посещавал болни, утешавал страдащи, защитавал отрудени и обременени, подпомагал нуждаещи се, като им раздал своето имущество, считайки го за тяхна собственост.

През 386 г. св. Йоан бил ръкоположен от новия антиохийски епископ Флавиан за свещеник и бил назначен за главен проповедник в Антиохия. Като такъв цели 12 години той проповядвал Словото Божие в родния си град и жертвено служел на ближните. Като проповедник той бил неподражаем. Неговото красноречие предизвиквало всеобщ възторг. Храмът, където той проповядвал, се пълнел с богомолци, които жадно слушали неговите пламенни, смели, вдъхновени, необикновено жизнени и илюстрирани с примери от всекидневието проповеди. По това време народът го наричал „хризостома“ – златоуст, което име Църквата усвоила и запазила и до днес.

През време на бунта в Антиохия, поради увеличение на данъците, когато народът разрушил статуите на императора и всеки миг е можел да се излее неговият гняв срещу града, св. Йоан проявил особено силно своята любов към повереното му паство, като измолил чрез управителя на града пощада от император Теодосий за Антиохия. Тогава между страдащия народ и св. Йоан настъпило истинско духовно общение, с което св. Йоан осъществил в своя живот притчата на Господа Иисуса Христа за добрия пастир, полагащ душата си за своите овце (Иоан 10:11). Сърцето на народа туптяло в унисон с това на пастира: единият не можел без другия. Когато пастирът отсъствал от града, паството било натъжено, което карало св. Йоан да жадува за постоянно общение с него: „Аз отсъствах само един ден – говори той на вярващите след своето завръщане – и ми се стори, че цяла година съм далеч от вас, така много скърбях и скучаех… Както болният от силна треска жадува за свежа вода, така отсъстващият приятел жадува за своите приятели“. А на друго място той изповядва: „Пленен от красотата на вашите души, навсякъде носех вашия образ в сърцето си!“

Заради тези свои високи нравствени качества, солидна подготовка и неуморна пастирска дейност, на 26 февруари 398 г. св. Йоан Златоуст бил възведен, против желанието му, от Теофил Александрийски в архиепископско достойнство на Цариградския престол. Неговият сан му откривал още по-широко поле за всестранна и многоплодна архипастирска дейност.

Цялото пастирско служение на св. Йоан Златоуст било непрестанен подвиг с окръжаващото го зло и за оделотворяване на Христовото учение в живота на хората. Грижите му за нравственото издигане на повереното му паство започнали преди всичко с решителни мерки за отстраняване недостатъците на духовенството. Строг към самия себе си, св. Йоан бил безпощаден изобличител на порочното и в живота на другите. Най-напред св. Йоан отстранил от пастирско служение недостойните клирици, а след това започнал смело да изобличава и живота на светското общество: на големи и силни, богати и състоятелни, на царедворци и императори. А смел бил той, защото сам бил безупречен, чист и строго аскетичен  в своя живот. Оделотворил сам в живота си Христовото учение, св. Йоан искал в своите бележити слова и беседи и от своите слушатели и четци, да бъдат на дело истински християни.

Следва…