„Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство“ (Иоан 8:3)

Както всяка година, така и през тази – седемстотин осемдесет и първа след основането на град Рим (32 година след Христа, б. а.), празникът на Шатрите минаваше при участието на хиляди поклонници. А и времето се случи благоприятно. Първите есенни дъждове, които преминаха, бяха пробудили и раззеленили изгорялата от летните горещини природа. Всички храни бяха прибрани. Изобилието по домовете създаваше радост. А тя се виждаше у всички. Цяла Юдея ликуваше.

Далеч преди първия ден на празника, шатрите, съгласно обичая, бяха издигнати. Правени от вейки на широколистни дървета, те заливаха улиците, площадите и градините на Иерусалим. В тях живееха местните израилтяни в продължение на седем дни – от петнадесети до двадесет и първи тишри (октомври, б. а.) – колкото траеше празнъкит. Изпълнени с благодарност към Господа, те се отправяха всеки ден със семействата си към светилището на храма, за да принесат в жертва от своите плодове, десятъка от зърнените храни, от вино и елей. А най-изобилни жертви принасяха от едрия и дребен добитък – около деветдесет и осем жертвени животни. Вечер устройваха трапези, придружавани с голяма веселба и песни. А през деня се събираха в светилището. Там се четеше Законът гласно. Всеки трябваше да знае: защо се празнува „Разпъване шатри“ и да се научи да изпълнява всичко, писано в свещената Тора и пророците.

Години наред така обикновено и спокойно течаха дните на празника Шатри.

Но на двадесети тишри, един ден преди края  на този, пореден празник, се случи нещо необичайно. Голям шум заля Красните врата. Това стана малко след завършване на молитвата, която започна в шестия час. Женският двор в храма се изпълни с неколкостотин мъже. Пред тях вървяха слугите на първосвещениците, а зад слугите – двама фарисеи и трима книжници. Те грубо блъскаха една раздърпана и уплашена до смърт жена. Тя бе пребледняла. В очите ù се четеше ужас.

– Къде е Христос, Онзи от Давидовото семе? – питаха, като вървяха от група на група в двора. Сепнати, хората ги гледаха учудено.

Глъчката се усили. Слугите на първосвещениците показаха Никаноровата врата:

– Да отидем и проверим в Израилевия двор!

От стотиците развълнувани гърди се изтръгна едно общо „Напред!“ След това затрополиха по петнадесетте стъпала на стълбата, отделяща женския двор от Израилевия двор.

– А вие защо не Го уловихте? Нали така ви наредиха? – попита фарсиеят-водач слугите.

– Така беше, Елиезер бен Дама. Но спря ни словото Му. Никога никой не е говорил, както Този Човек! Не направихме нищо.

– Хайде-хайде, стига сте се оправдавали!

Влязоха. Почти до вратата вляво видяха Спасителя – Този, Който им трябваше. Той говореше пред голяма група богомолци. Седеше, поучаваше ги нещо и пишеше по земята.

– Отстъпете, отстъпете! – завикаха слугите, като започнаха да разблъскват хората вляво и вдясно. – Пристига равинът Елиезер бен Дама! Той иска да види Пророка Христос!

– Назад! – застана пред тях един мъж. Последваха го още няколко души. – Назад! – повтори той. – Защо притеснявате Учителя?

– Кифа – обади се тих кротък глас. – Остави ги. Нека да чуем какво ще искат.

– Добре, Рави – отстъпи Кифа.

Пред Седящия на земята застана предводителят на групата – дребен човек със сивееща къса коса и покрито с бръчки лице. Ръцете му нервно трепереха.

– Да живее равинът Елиезер бен Дама! – завикаха отзад. – Ето го, изправен пред Учителя и Царя на Израиля, Който се осмелява да се нарича Син на Бога! Той ще Го победи!

– Тихо! – вдигна ръце Елиезер. Тълпата мигом млъкна. – Значи това си Ти – Синът на Живия Бог, Иисус от Назарет! Не беше се изпречвал досега на пътя ми! – Погледът на най-известния фарисеин в Иерусалим бе изпълнен с омраза към Иисуса. – Това бил Галилеянинът, след Когото тръгна цяла Палестина; Който се натрапи срещу нас и вече три години не ни дава мира! Ще свършим с Тебе, тъй да знаеш! Но за това има време. А сега, доведете прелюбодейката!Веднага пред равина избутаха жената, която продължаваше да трепери. Елиезер бен Дама хвана косите ù и ги задърпа силно. Лицето на жената се изкриви от болка.

– Погледни Го добре, Този Учител! Запомни лицето Му, защото оттук ще бъдеш заведена извън града. А там ще те посрещнат с камъни! Ще умреш! – извика равинът. – Но нека чуем какво ще каже Този… хм, Пророк…

Иисус не му обръщаше внимание, а гледаше в земята. Кифа и мъжете, които се опитаха да Го защитят, наблюдаваха с нарастваща тревога този фанатизиран фарисеин, след чиито викове тълпата избухваше от негодувание към Иисуса. А хората отстрани, които слушаха словото на Учителя допреди малко, мълчаха смутени.

– Слушай, Рави – продължи Елиезер, – ето тази тук, бе хваната в самото прелюбодейство. Ние отдавна щяхме да я убием с камъни съгласно Моисея и Закона, но дойдохме с нея, за да чуем Ти какво ще кажеш. Чакаме отговор!

Иисус продължаваше да мълчи, като пишеше по земята с пръст.

Изведнъж целият Израилев двор бе залят от силни викове. Екзалтирани, фарисеите беснееха.

– Тишина! – Елиезер пак вдигна ръце. После каза: – Е, Пророче, защо мълчиш?… Виждате ли братя, не отговаря! Хванахме ли те в безмълвие, Иисусе?… Е добре, аз ще отговоря. Жената, тази мрежа, сърцето ù – примка, ръцете ù – окови, както казва мъдрият Кохелет (книга Еклесиаст – в Стария Завет в ставоеврейския оригинал се обозначава като сефер Кохèлет, б. а.), е най-голямото зло! Тя не е равнодостойна на нас, мъжете, а е робиня, вещ, родителка на деща и къщовница. Ние сме човеци, а тя – нечовек, нечисто същество и работно животно! За повечето народи жената е корен на всички злини, нейният ум е два пръста широк, мъжът въплъщава мъдростта, а тя е родената глупост! А какво да кажем за гърците и римляните? Според първите тя е по-долна от мъжа и е неспособна да върши добри дела. „Един мъж е повече ценен от десет хиляди жени“ – казва Еврипид. А Тукидит, този най-голям техен историк, толкова я презира, че в своите книги не споменава името на нито една жена. Ами римляните? Строгият Катон също презирал жените и Хораций в черно ги рисува. Октавиан Август, най-светлият им император, е казал в сената следното: „Ако да позволяваше природата да минем без жени, ние бихме се избавили от твърде досадни другари“.

– Да се убие с камъни, да се убие! – завика тълпата.

– Млъкнете! – Ръцете на Елиезер  бен Дама, свити в юмруци, се стовариха върху жената. Тя се разплака. – Отговорете ми: у нас, тук, един равин може ли публично да говори с жена? Та това е под неговото достойнство! Нашите учители са казвали: „Добре е за онзи, чиито деца са мъжки, но горко на онзи, чиито деца са женски!“ Ние предписваме никога да не се поздравява жена. Спазвайте го през целия си живот! Всеки един съзнателен евреин ежедневно трябва да се моли така: „Слава на Бога, че не ме е създал езичник, жена и невежа!“ Хайде, отговаряй, Наставниче!

Изведнъж Иисус се изправи. Той загледа Елиезер бен Дама и останалите. Тази внезапна промяна в Учителя така ги стъписа, че объркани, отстъпиха няколко крачки назад. Погледът Му започна да се докосва до всеки един от тях.

– Добре – рече Той. – Щом искате отговор, ще го имате. Какво мислехте в себе си, идвайки насам? Ако Христос, като приятел на грешниците, не накаже прелюбодейката, ще се изложи, че не зачита Закона. Ако ли пък я осъди на смърт, пред народа ще падне ореолът на Неговата благост и милосърдие. Искахте да Ме изкушите. Но питам ви: има ли някой от вас, тук, без грях? И който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.

Иисус седна и продължи да пише. Настана гробна тишина. Равинът и другите, с отворени от изненада уста не смееха да гъкнат. От време, навреме Елиезер затваряше очи и като сбръчкваше лице, издаваше някакви неясни звуци. След малко той си тръгна. Последваха го и другарите му. Излизаха смутени, объркани зашеметени. Най-напред вървяха по-възрастните, а след тях – по-младите.

Иисус отново се изправи. Погледът Му обходи хората в двора. След това се спря на жената, която стоеше насред.

– Жено – рече Той, – къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?

– Никой, Господи – отговори тя.

И когато оживлението поутихна, се разнесоха следните думи, изречени от силен глас:

– Видяхте ли ги? Отидоха си. Съвестта им ги осъди. Да, защото не доведоха и сгрешилия с нея мъж и двама-трима свидетели съгласно Закона. Това го направиха не само, за да изкушат Учителя, но и да покажат надменността си към жените.

Всички погледи се насочиха към човека, който говореше. Той беше слаб, сух, с енергично лице, с гъста прошарена брада. Стоеше сред мъжете, които се застъпиха пред фарисеите за Христа. Гледаше с искрящ и смел поглед към хората.

– Матия…, ти? – обади се Кифа учудено, но бе прекъснат.

– Господ Иисус Христос дойде – продължи Матия, – за да разкъса веригите на греха и на неправдата, които смъкнаха и жената от първосъздадения Божи ред, за да бъде унизена. Тя стигна до положението на долно, презряно и изтерзано същество. Затова Той гледа на жената от небесна висота, от позиция на вечните Божии истини. Тя е човек, единосъщна и равнодостойна на мъжа. Еднакво с него, нейната вечна ценност е в нейната душа, в нейния безсмъртен дух. Един Бог сътвори мъжа и жената. Порво човек, а после мъж и жена. Един Бог – Баща и на двамата. И мъжът, и жената са Божие творение и са братя и сестри помежду си. Те имат еднакъв произход, еднаква същност, еднакво основно призвание. И двамата Бог ги сътвори по Свой образ.

Господ Иисус Христос дойде не само да възстанови единството между Бога и човека в мир и любов, но и да възвърне единството между мъжа и жената, да затвърди божественото установяване на брака. Той осъжда многоженството, развода, прелюбодействието и разврата. Те са последица от греховността човешка. Върховен закон Божи си остава: което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва! Спасителят гледа на брака като на една плът между мъжа и жената. Бракът е духовно и телесно единство едновременно. Жената е равнодостойна взаимнодопълваща се жизнена другарка на мъжа, а не предмет и вещ за него. Взаимната любов е тази, която свързва и издига жената и мъжа в брака. Христос живее, за да ни спаси от злото и греха, като сочи пътя към Царството Божие – за вечния и блажен живот! Отваря входа за това царство на всички: на всеки човек, без разлика дали е мъж или жена и от кой народ е. Бог е Един и всеобщ Бог, любвеобилен Баща на всички хора. Всички, без изключение, са деца Божии и братя помежду си. Господ Иисус Христос не прави никаква разлика между мъжа и жената. Те са еднакво ценни, еднакво призвани, човеци, личности., Божии чеда. Не робство за жената, а свобода от греха и за всичко добро, прекрасно, велико, Божие! Жената не е домашно животно или обществен товарен добитък, а истинско Божие дете. Нашият Учител, както неведнъж е казвал, е пътят, истината и животът! По този път ще тръгне и жената. Тази истина ще я направи свободна; в нея са съчетани общочовешкото и женственото на жената. В Господа Иисуса Христа тя ще намери истинския смисъл и съвършена пълнота на живота си! О, елате към Него и вие, отрудени и обременени жени, които въздишахте за освобождение от веригите на робията, на греха, неправдите и безправието! Небесната роса и вас ще ороси и облаците ще излеят правда! И вас Той ще издигне от унизеността и презряността до пълноценността на истински човек, на човека – личност с вечна цена на безсмъртния дух, идещ направо от Бога! Тръгнете по Неговите стъпки за възход – все по-нагоре и по-нагоре към вечните Божии истини и добродетели!

– Чудесно, Матия! – се провикна зарадвано Кифа, като го прегърна. – Чудесно!

Внезапно жената, която Иисус не осъди, се затича и като падна в краката Му, извика:

– О, ела, ела, Емануил! Направи ни нас, бедните и злощастните, свободни и щастливи!

Хората наоколо я последваха. Целият двор се огласи от възторжените им викове.

– Никой не е направил, нито може да направи за хората повече от Иисуса Христа Сина Божи – Спасителят на света! – заговори развълнувано жената. – Нека свържем живота си с Него, за да получим жизнерадост и мир в сърцето си! Над всичко преходно стои и грее звездата на великата цел: вечният живот! Нека на всеки един от нас сегашният живот да се издигне към Небето! Нека всички да вярваме в Христа, защото тази вяра в Него е насъщна потребност за нас; тя дава съдържание, смисъл и оправдание на нашето земно съществуване.

Така вдъхновено, тя продължи, а хората, радвайки се, славеха Иисуса.

А Господ Иисус Христос, като изтриваше незабелязано от всички една сълза, гледаше най-любимото Си творение  и безмълвно го благославяше.