Иван Денев

Град Ефес се намирал на малоазийския бряг на Егейско море, при устието на река Каистро. Бил голям търговски, културен и религиозен център. Когато Мала Азия станала римска провинция, градът бил седалище на римски проконсул. В него се намирало едно от седемте чудеса на света – прочутият храм на богинята Артемида – Диана Ефеска (Деяния на светите апостоли 19:27, 35). В храма се пазел идол на богинята. Местните жители (езичници) вярвали, че той е паднал от Зевс на земята (Деяния на светите апостоли 19:35). Диана Ефеска била широко почитана и храмът бил посещаван от много поклонници. Местни златари правели сребърни храмчета на Артемида и ги продавали, което им осигурявало големи печалби (Деяния на светите апостоли 19:24). В града било разпространено магесничеството (Деяния на светите апостоли 19:19). Имало и много заклинатели (Деяния на светите апостоли 19:13).

Ефес бил средище на тогавашната философска мисъл. По-голямата част от жителите му били езичници, но имало и юдеи, които разполагали със собствена синагога (Деяния на светите апостоли 18:19; 19:8). Ползвали се с право на гражданство и на собствено съдилище[1].

През първите векове на християнството Ефес е епископски център и главен град на областта. Тук доживял старините си св. Иоан Богослов. В 431 година в града бил свикан Третият вселенски събор. От този многоцветущ някога град днес са останали развалини – до съвременното турско селце Айя-Селук. В 1426 година градът Ефес е бил окончателно завладян от османските завоеватели[2]. Предполага се, че е бил разрушен от средноазиатския вожд Тамерлан (1402 година[3]).

За първи път св. апостол Павел посетил този град през пролетта на 53 година, по време на второто си благовестническо пътешествие (51-53) на път от Коринт за Иерусалим (Деяния на светите апостоли 18:1; 19:21[4]). Влязъл в синагогата и разговарял с юдеите. Те го помолили да остане повечко при тях, но той не се съгласил, понеже бързал за Иерусалим (Деяния на светите апостоли 18:19-20).

През пролетта на 54 година апостолът отново посетил Ефес[5]. Отначало проповядвал три месеца в синагогата (Деяния на светите апостоли 19:8), но понеже юдеите противостояли на проповедта му, той се преместил в училището на някой си Тиран, където проповядвал около две години всеки ден (Деяния на светите апостоли 19:9-10[6]).

Проповедта на апостола имала голям успех. Мнозина повярвали, както юдеи, така и елини (Деяния на светите апостоли 19:10, 18). Магесници изгаряли книгите си (Деяния на светите апостоли 19:19). Златарите изгубили голяма част от доходите си. Някой си златар на име Димитър, като събрал еснафа, повдигнал бунт срещу апостола. Градският писар едва успял да усмири бунта им (Деяния на светите апостоли 19:24-40).

Като утихнала вълната, апостолът дал наставления на вярващите и заминал за Македония, а оттам за Елада (град Коринт), където престоял три месеца (Деяния на светите апостоли 20:1-2). И понеже юдеите повдигнали бунт срещу него, той решил да се върне обратно през Македония, с намерения за Петдесетница да бъде в Иерусалим. Напуснал Коринт преди празника Пасха (58 година)[7]. Дните на Безквасници прекарал във Филипи. Оттам отплувал за Троада. Минал през град Асос (срещу остров Лесбос), и оттам покрай островите Митилин, Хиос и Самос, през Трогилия, стигнал в Милит[8] (Деяния на светите апостоли 20:3-17), където произнесъл своята пастирска реч пред ефеските презвитери (Деяния на светите апостоли 20:17-35).

Св. евангелист Лука бележи: „А от Милит прати в Ефес, да повикат презвитерите църковни“ (Деяния на светите апостоли 20:17). Св. Ириней Лионски (II-ри век) пише, че той повикал презвитерите и от съседните на Ефес градове, които били негови духовни чеда[9].

В речта си св. апостол Павел говори за проповедническото си дело в Асия (Деяния на светите апостоли 20:18-21), предсказва бъдещите си страдания (Деяния на светите апостоли 20:22-27), дава необходимите пастирски съвети и наставления (Деяния на светите апостоли 20:28-32), говори за безкористното си благовестническо служение и отправя апел към ефеските презвитери да поддържат слабите и да помнят думите на Господа: „По-блажено е да се дава, нежели да се взема“ (Деяния на светите апостоли 20:33-35).

„Вие знаете, започнал апостолът, как от първия ден, когато стъпих в Асия[10], всичкото време бях с вас, служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите; как не пропуснах нищо полезно да ви го обадя и да ви поуча пред народа и по къщите, като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа (Деяния на светите апостоли 20:18-21).

В някои древни ръкописи в началото на речта стои обръщението „Άδελφοι“ (братя!), което е специфично за апостолската проповед[11].

„Вие знаете“ – „Виж, пише св. Иоан Златоуст (347-407), как (Павел) бързо започва и заедно с това не оставя нищо без внимание, но благоустроява всичко… Достойно за удивление е, как той, бидейки поставен в положение да каже за себе си нещо голямо (нещо велико, скоби мои) се старае да запази смирение. … Ето доблестта на учителя, когато може да представи своите ученици свидетели на добрите си дела[12]!“ И което е за учудване, той вършил добри дела неведнъж и дваж, а много години – през „всичкото време“ (Деяния на светите апостоли 20:18) на своя престой при тях (Деяния на светите апостоли 19:8,10; 20:31[13]).

Апостолът служител на Господа „с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни“, които му идвали от злите замисли на юдеите (Деяния на светите апостоли 20:19).

„С голямо смирение“ – В гръцкия текст стои μετά πάσης ταπεινογροσύης“[14] („с всяко смирение“) – усилен израз на апостола, който говори за пълнотата и дълбочината на неговото смирение, и това не е тщеславие, тъй като слушателите му са свидетели на това[15].

„Има много видове смирение, пише св. Иоан Златоуст. Смирение можем да видим в думите и в делата, в отношенията към началника и в отношенията към подчинения… Някои са смирени със смирените и надменни с горделивите – това не е смирение[16]“.

Господ Иисус Христос поставя смирението в основата на Своите блаженства: „Блажени бедните духом, защото тяхното е царството небесно“ (Матей 5:3). Сам Той е образец на голямо смирение: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Матей 11:29).

Като говори за своето смирение, апостолът същевременно говори и за своята кротост, поради което отбелязва „когато бях с вас“ (Деяния на светите апостоли 20:18). Делата, които той вършел в угода на Господа, ги свършил заедно с тях – с презвитерите. Своите дела той приписва и на своите ученици. Но нима ще кажеш, че той се гордее пред Бога? „Има много хора, наставлява св. Иоан Златоуст, които се гордеят и пред Него, но Той не се гордее даже и пред Своите ученици. Ето достойнството на учителя: да назидава учениците със собствените си добродетели[17]!“

Нататък апостолът говори за своето мъжество, както и за своето търпение, но пак смирено: той служил на Господа „с… много сълзи и сред изпитни които му идвали от юдеите. – Тук намеква за своите страдания, които юдеите му сторили при благовестието на словото, прекрасно описани във второто му послание до коринтяни: „Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмница, и много пъти на умиране. Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; три пъти са ме с тояга били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота “ (11:24-27).

Изразът говори и за голямото му състрадание. „Той страдал, отбелязва св. Иоан Златоуст, за погиващите, за самите виновници на злото, и за случилото се с тях сам се радвал (или скърбял, скоби мои)“[18]. На колосяни той пише: „ Сега се радвам в страданията си за вас и попълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата“ (1:24). Във второто му послание до коринтяни четем: „Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневно против мене нападения и грижата за всички църкви“ (11:28). Той бил готов с радост да понесе „безчестия за името на Господа Иисуса“ (Деяния на светите апостоли 5:41).

Апостолът проповядвал „пред народа и по къщите като им съобщил всичко, което е „полезно“ за тях (Деяния на светите апостоли 20:20). „Имало, пише архиепископ Теофилакт Охридски, и такова, което те не трябвало да знаят. Да скриеш нещо е признак на завист, така да се каже все пак е признак на неблагоразумие. Затова (апостолът скоби мои) прибавил (което, скоби мои) „полезно“[19].

Той проповядвал „на иудеи и елини покаяние пред Бога и вяра в Господа… Иисуса Христа“ (Деяния на светите апостоли 20:21). – Вярата и покаянието, по тълкуванието на архимандрит Михаил, е същността на апостолската проповед[20]. На Петдесетница св. апостол Петър говори: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете“ (Деяния на светите апостоли 2:38).

С призив за покаяние започна проповедта си и св. Иоан Кръстител: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Матей 3:2) Св. евангелист Матей бележи: „Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Йорданска околност излизаха при него и се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си“ (Матей 3:5-6).

На книжниците и фарисеите той говори: „Рожби ехиднини!… Сторете… плод достоен за покаяние“ (Матей 3:8).

Господ Иисус Христос също започна общественото Си служение с призив за покаяние: „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ (Матей 4:17). „Покайте се и вярвайте в евангелието“ (Марк 1:15). „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“ (Марк 16:16).

Нататък апостолът предсказва своето бъдеще: „И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще се случи там – освен онова, което Дух Свети свидетелства по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби“ (Деяния на светите апостоли 20:22-23). – „За какво, пита св. Иоан Златоуст, той говори това? За това, да научи презвитерите да бъдат готови за опасностите (които ги очакват, скоби мои), явни и тайни, и във всичко да се покоряват на Духа[21]“.

„Забележително, пише Блажени Теофилакт, че пророците не знаят всичко, но само това, което им внушава Дух Свети. Ето и Павел, като предсказва като пророк за всичко, което щяло да се случи с него…, едно не знае – какво накрая ще се случи с него след всичко това… Светият Дух го оставил в съмнение, щото, страхувайки се от немощта на плътта, да моли Бога за избавление от изкушението[22]“.

Незнанието се отнася повече до конкретното, което ще се случи с него, докато в общото Духът му открива, че го „чакат окови и скърби[23]“.

В крайна сметка мисълта на апостола бихме могли да предадем така: „Че ме очакват страдания, това зная; а какви изкушения – това не зная[24]“. „Освен онова, което Дух Свети свидетелства по всички градове“. Това не е непосредствено откровение на Светия Дух на апостола, а откровение на други пророци. В Кесария Палестинска пророк Агав му предсказва окови (Деяния на светите апостоли 21:10-11). Дееписателят не съобщава за пророчества в други градове, но той и съвсем бегло предава пътешествието на апостола (Деяния на светите апостоли 20:2-6, 13-16).

„Но мен не ми е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам евангелието на Божията благодат“ (Деяния на светите апостоли 20:24). – Тази мисъл на апостола може да се перифразира така: Аз съм готов на всичко, каквото е угодно на Бога. Ако Бог пожелае да свърша в Иерусалим живота си, аз съм готов. С това Бог би ми сторил радост, а не огорчение. „За мене животът е Христос, а смъртта придобивка“ (Филипяни 1:21). Бих се радвал, ако Бог постави безпрепятствен край на моето апостолство, за което съм призван[25].

Следва да се обърне внимание на това, че апостолът приел служението непосредствено от Пастиреначалника Христа – да проповядва, „евангелието на Божията благодат“. Тук той обръща внимание само на едната страна на пастирското си служение – учителската.

„Виждаш ли, отбелязва св. Иоан Златоуст, че тези думи не са на плачещ, но на смирено разсъждаващ, поучаващ другите и състрадаващ на случилото се! (Апостолът, скоби мои) не казал: аз скърбя, но „не ме е грижа за нищо, нито ми е свиден животът“. Тези думи той не казва за себе си, а за да научи, както преди, презвитерите, както на смирение, така и на мъжество, дръзновение [26]“.

„И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие“ (Деяния на светите апостоли 20:25). – Личната убеденост на апостола, че ефеските презвитери няма повече да видят лицето му идва от онова, което Дух Свети свидетелствал за него по градовете чрез богоизбрани мъже, както и от неговото лично предчувствие за бъдещите му страдания и смърт[27].

Прочетете още „Пастирската реч на св. апостол Павел пред ефеските презвитери*“ →