Професор Валерий Александрович Погорелов
За събитията, които са предизвикали и придружавали покръстването на Русия, ние узнаваме от една обширна повест, твърде литературно съставена и влязла в първоначалната руска летопис за годините 6494-6496 (986-988). Тази повест днес вече се признава и за неточна, и за тенденциозна – и все пак във всички исторически трудове и учебници покръстването на Русия се излага съгласно с тази повест, макар че сведенията, които се съобщават в нея, далеч не съответстват на известните нам исторически данни.
Тъй, ако се вярва на разказа на летописеца, то се оказва, че княз Владимир уж нямал никакви сведения за християнската вяра до разговора си с гръцкия „философ“, както нарича летописта някакъв си византийски мисионер, и до връщането на изпратените от Владимир хора, които уж посетили редица страни, с цел да изучат различните религии. А между това ние точно знаем, че още при дядото на Владимир – княз Игор, в Киев е имало много християни, че те са имали своя църква в името на пророк Илия, за което свидетелства такъв държавен документ, като договора на Игор с Византия[1]. Бабата на княз Владимир, св. княгиня Олга, сама е била приела кръщение, имала е при себе си свещеник и горещо, макар и безуспешно, е уговаряла своя син княз Светослав да приеме християнство то. При самия княз Владимир двама християни даже пострадали за своята вяра.
Следователно, защо е било нужно на Владимир да праща хора чак в Цариград да се запознават с християнското учение и богослужение, щом той е могъл в Киев, в същата църква на св. Илия, сам да види и чуе християнското богослужение? И неволно се натрапва още един въпрос: на какъв език е поучавал Владимир този гръцки „философ“? Княз Владимир, разбира се, не е знаел гръцки език, тъй като младостта си той прекарал в Новгород, дето е имало много варяги, но едва ли е имало гърци, а после, когато е бягал от брат си Ярополк, той е прекарал две години пак сред варяги, дето е могъл да се научи на един от северогерманските езици, но съвсем не на гръцки. Още по-съмнително е гръцкият „философ“ да е знаел руски език.
По-нататък същата повест приписва покръстването както на Владимир (в Корсун, тоест Херсон), така и на всички руси (в Киев) на гръцко духовенство: „Володимера епископ Корсуньский с попы Царицыны (тоест с дошлите от Византия заедно с дъщерята на императора Анна, за която Владимир се оженва), огласив, крести“; от Херсон Владимир, заедно със свещениците-гърци, се връща в Киев и летописта продължава: „изыде Володимер с попы Царицыны и с корсуньскими на Дънепр, и сниди ся (събира се) бес числа люди, влезоша в воду… попове же стояще молитвы творяху“. Ако е така, тогава трябва да приемем, че кръщението е било извършено на гръцки език. Според същия разказ, на гръцкото духовенство е била предадена построената от Владимир в Киев църква; в такъв случай и богослужението в тази църква е трябвало да се извършва по гръцки. След това летописта отбелязва съвсем естествената грижа на Владимир да си подготви духовенство от средата на новопокръстения народ: „Започна да събира по-способни деца и да ги дава да се учат на книжно учение“. Но на кого е било възложено да учи децата на книга? Според повестта Русия е била кръстена от гръцко духовенство, новопостроената църква Владимир предава пак на гръцко духовенство; с всичко това повестта ясно иска да каже, че друго духовенство, освен гръцкото, в това време в Киев не е имало. Следователно само на него е могло да бъде поверено обучението на руските деца; а оттук следва, че първите обучени на четмо и писмо руси е трябвало да се учат по гръцки книги и на гръцко четмо-писмо. Но какво са станали тези гръцки книги, тези гръцко-руски писмени паметници? Защото няма абсолютно никакви следи и доказателства, че в Русия някога е имало гръцки книги или че русите са употребявали гръцко писмо. Най-древните книги, които са били пренесени в Русия и са запазени и досега, не са гръцки, а български: Савината книга – паметник от източно-българска писменост (Преславската школа) от X-ти век; Супрасълското Евангелие – ръкопис от малко по-късно време; по-нататък: всички най-стари руски ръкописи са преписани от български оригинали: Изтълкуваните пророчества, преведени, несъмнено, в България при цар Симеон, в началото на X-ти век, са преписани в Русия в 1046 година (тоест 58 години след покръстването на Русия) от поп Упир Лихий от глаголически оригинал; Остромировото Евангелие, ръкопис от 1056 година, грижливо запазва всички особености на своя български оригинал; Изборникът на Светослав от 1073 година е точно копие на сборника, съставен за българския цар Симеон, и така нататък и така нататък. Най-после и при самия княз Владимир се е употребявало славянско кириловско (с кирилица) писмо (а не гръцко), както ни свидетелстват сечените от него монети с надпис: „Владимир… сребро“, при което за българско влияние ясно говори самата форма на тези думи, без руското пълногласие: Владимир, а не Володимир и сребро, а не серебро.
Всички тези факти съвсем неоспоримо свидетелстват, че християнството и вървящата заедно с него писменост са дошли в Русия не от Византия и не чрез посредството на гръцко духовенство, а от България, която е несравнено по-близка за русите и географски, и по език, и по племенен произход. И учители на русите са били българските духовници, които са донесли със себе си богатата църковно-славянска преводна и оригинална литература на Симеоновия златен век.
Трябва да влезете, за да коментирате.