ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

(продължение от предишния постинг)

Fahnrich, H., Georgische Literatur, Aachen, 1993;

Fahnrich, H., Georgische Schriftsteller A-Z, Aachen, 1993.

Fahntich, H., Geschichte Georgiens von den Anfangen bis zur Mongolenharrschaft, Aachen, 1993.

Gandolfo, F., Armenien und Georgien. – In: Spätantike und frühes Christentum. Hg. Von B. Brenk, Frankfurt a.M./Berlin/Wien, 1977, 201-213 (Propyläen Kunstgeschichte, Suppl. 1).

Gautier, P., Le typicon du sébaste Grégoire Pakourianos, Revue des études Byzantines, t. 42, 1984.

Georgia: Orthodox permission needed for religious literature imports. – http://www.forum18.org/Archive.php?article_id=192

Georgian chronicle – http://www.virtualscape.com/rbedrosian/gsl-6.htm

Georgian Orthodox Church quits WCC, RFE/RL Newsline,  № 35, Part I, 21 May 1997.

Georgien-Besuch um Ökumene zu förden, Kirche bunt, № 46, 14. November 1999.

Gulbenkian, R., Relation véritable du glorieux martyre de la reine Kétévan de Géorgie, Bedi Kartlisa, t. 40, 1982.

http://www.patriarchate.ge/news/radior.htm

http://www.patriarchate.ge/news/7r.htm

Henning, W. B., Die älteste persische Gedichthandschrift: eine neue Version von Barlaam und Joasaph. – In: Akten des 24. Internationalen Orientalisten Kongresses, München 1957, Wiesbaden, 1959, S. 305-307 (repr. In: Idem, Selected Papers, t. 2, Teheran-Liège-Leiden, 1976, 541-543 (Acta Iranica, t. 14-15);

Hewsen, R. H., Armenien und Georgien. Christentum und Territorialentwicklung vom 4. bis zum 7. Jahrundert, Wiesbaden, 1987 (TAVO, B VI 4);

Hewsen, R. H., Armenien und Georgien im 10. und 11. Jahrhundert, Wiesbaden, 1988, (TAVO, B II 16).

Hewsen, R. H., Armenien und Georgien um 1200, Wiesbaden, 1988 (TAVO, B VII 17).

Honigmann, E., Pierre l’Ibérien et les écrits du Pseudo-Denys l’Aréopagite, Bruxelles, 1952.

Hunt, D., The association of the Lady and the Unicorn, and the Hunting Mythology of the Caucasus, Folklore, 2003, April.

Ioselliani, M., A Short History of the Georgian Church, 2nd ed.  Jordanville, 1983).

Janin, R., Géorgie. – In: Dictionnaire de théologie catholique, t. VI/2, Paris, 1924.

Janin, R., The Separated Eastern Churches, London, 1933.

Jones, S. F., Soviet Religious Policy and the Georgian Orthodox Apostolic Church: From Krushchev to Gorbachev, Religion in Communist Lands, 1989, № 4, Winter.

Kadas, S., Mount Athos: An illustrated guide to the monasteries and their history, Athens, 1980.

Kaegi, W., Heraclius, Emperor of Byzantium, Cambridge, 2003.

Khintibidze, E., Georgian Literature in European Scholarship. – http://www.nato.int/acad/fellow/94-96/elguja/02.htm

Kolchis. – In: Lexikon der Antike, Hg. von J. Irmscher, Leipzig, 1971.

Komorovsky, C. J., The Prometheus-Myth and Caucasian Epic Traditions, Asian and Afri can Studies, t. 22, 1986.

Kurz notiert, Kirche bunt, № 34, 22. August 1999.

Lang, D. M., The Last Years of the Georgian Monarchy, 1658-1832, New-York, 1957.

Lang, D. M., Lives and Legends of the Georgian Saints: Selected and Translated from the Original Texts, 2nd ed., rev. London-Oxford, 1956; 3rd ed. 1976.

Layton, S., Russian Literature and Empire: Conquest of the Caucasus from Pushkin to Tolstoy, Cambridge, 1994 (Cambridge Studies in Russian Literature);

Lefort, J., D. Papachryssanthou, Les premiers Georgiens à l’Athos dans les documents byzantis, Bedi Kartlisa, 41, 1983.

Lilienfeld, F. v., Reflections on the Current State of the Georgian Church and Nation. – In: Sedeking God: The Recovery of Religious Identify in Orthodox Russia, Ukraine, and Georgia, Ed. By S. K. Batalden. DeKalb (IL), 1993, p. 220-232 (http://www.angelfire. com/ga/Georgian/history.html).

Martin-Hisard, B., La peregrination du moine Hilarion au IX-e siècle. – Bedi Kartlisa, t. 40, 1982, 31-97.

Meyendorff, J., Imperial Unity and Christian Divisions: The Church 450-680 A.D. Crestwood (N.Y.), 1989, (Church History, II).

Migne, PG, t. 137, col. 320.

Migne, PG, t. 77, col. 1204.

Minorsky, V., The Turks, Iran and the Caucasus in the Middle Ages, London, 1978.

Modern History – WWII to 1993. – http://www.atlapedia.com/online/countries/georgia. htm

Nodia, G., The Conflict in Abkhazia: National Projects and Political Circumstances. – In: Georgians and Abkhazians: The Search for a Peace Settlement. Eds. B. Coppieters et al. Cologne, 1998.

Ochs, M., Persecution of Jehovah’s Witnesses in Georgia today, Religion, State and Society, 2002, № 3.

Orthodoxia 2003, 14th  ed. Ed. and comp. by N. Wyrwoll, Regensburg, 2003.

Panayotova-Piquet, D., Les peintures de Bačkovo – oeuvre d’Ivan le

Géorgien, Bedi Kartlisa, t. 39, 1981.

Papageorghiou, A., Masterpieces of Byzantine Art of Cyprus, Nicosia, 1965.

Pätsch, G., Die Patristik und Georgien.- In: Das Korpus der griechischen  christlichen Schriftsteller, Berlin, 1977.

Peeters, P., Les débuts du christianisme en Géorgie d’après les sources hagiographiqu es, Analecta Bollandiana, t. 50, 1932.

Peeters, P., Les Khazars dans la Passion de St. Abo de Tiflis, Analecta Bollandiana, t. 53, 1934.

Raff, T., Der hl. Georg als Knabenretter, Műnchner Zeitschrift fűr Balkanstunde, t. 3, 1980.

Rapp, S. H. Jr., Studies in Medieval Georgian Historiography: Early Texts and Eurasian Contexts, Leuven, 2003 (Corpus Scriptorum Christianorum Orientalium, 601).

Rayfield, D., The Literature of Georgia: A History, Oxford, 1994/2000.

Richard, F., Trois conférences de controverse islamo-chrétienne en Géorgie vers 1665-1666. – Bedi Kartlisa, t. 40, 1982.

Robertson, R., The Eastern Christian Churches, 6th ed., Rome, 1999.

Salia, K., Histoire de la nation gèorgienne, Paris, 1980.

Siclari, A., L’apologo del Barlaam e Joasaph e la letteratura agiographica degli exempla. – In: Il battistero di Parma. Iconographia, iconologia, fonti letterarie, Parma, 1999.

Smith, J., The Georgian Affair of 1922 – Policy Failture, Personality Clash or Power Struggle? – Europe-Asia Studies, 1998, № 3, May.

Suny, R. G., The Making of the Georgian Nation, London, 1989.

Sur les traces des Argonautes, Actes du 6e symposium de Vani, 22-29 septembre 1990, Eds, O. Lordkipanidse et P. Leveque, Paris, 1996.

Syndesmos, International Directory of Orthodox and Oriental Orthodox Theological Schools. Ed. by B. Voprsalek, Athens, 2000.

Tabagua, I., I rapporti tra la Georgia cristiana e la Santa Sede, Tbilisi, 1996.

Tamarashvili, M., The History of Catholicism among the Georgians, Tiflis, 1902;

Tamarati, M., L’Église gèorgienne des origines jusqu′a nos jours, Rome, 1910.

Tarchnišvili, M., Die Enstehung und Entwicklung der kirchlichen Autokephalie Georgie ns, Kyrios, 1940-1941, № 3-4, S. 179 (=Le Muséfn, t. 73, 1960).

The Reign of Heraclius (610-641): Crisis and Confrontation, Ed. By Reinink, G. J. and B. H. Stolte, Leuven, 2002 (Groningen Studies in Cultural Change, 2).

Tschubinaschwili, G. N., Georgien. – In: Byzans und der christlche Osten. Hg. Von W. F. Volbach und J. Lafontaine-Dosogne, Berlin, 1968, 315-334 (Propyläen Kunstgeschi chte, Bd. 3).

Toumanoff, K., Studies in Christian Caucasian History, Georgetown, 1963.

Toumanoff, C., Caucasia and Byzantium, Traditio, t. 27, 1971.

White, S., The Origins of Détente: The Genoa Conference and Soviet-Western Relations, 1921-1922, Cambridge (MA), 1985.

http://www.orthodox-patriarchate-of-georgia.org.ge

http://www.focus-news.net, 7 май 2003.

Превод от грузински на надписите от Богородичната икона на Бачковския манастир

„Обкована е тази света икона на Пресветата наша царица Богородица в Бачковския манастир от двама родни братя, от една плът, синове на Игнатий – наставник на Афанасий и Окропир за 125 перпéри, заедно със сребърно кандило пред иконата, по време на царуването на благочестивите царе Андроник, Михаил и Андроник Палеолог в Гърция, а в Грузия – на Константин и Димитрий Багратиди, в година от началото (на света) 6819 по гръцки, и 6915 по грузински.

Света Богородице, приеми в жертва този малък техен дар и им прости и бъди застъпник на тях и на техните родители заради този малък дар и прости на тях и бъди им застъпник и на техните родители в Съдния ден пред твоя Син и Бог наш.

В летопис 531, индикт 9.

Амин, амин да бъде, амин.

Христе, Боже, помилуй душите им, Човеколюбче, амин!“

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

На латиница

A. T., Georgian Art and Architecture, The Oxford Dictionary of Byzantium, Ed. in chief A. Kazhdan, t. 2, New-York and Oxford, 1991.

Actes d’Iviron, t. I, Des origines au milieu du XI-e siècle, Ed. Par J. Lefort, N. Oikonomides et D. Papachryssanthou, et la collaboration d’Helene Metreveli, Paris, 1985 (Archives de l’Athos, 14); Actes d’Iviron, t. II, Du milieu du XI-e siècle à 1204, Paris, 1990 (Archives de l’Athos, 16); Actes d’Iviron, t. III, De 1204 à 1328, Paris, 1994 (Archives de l’Athos, 18); Actes d’Iviron, t. IV, De 1328 au dèbut du XVI-e siècle, Paris, 1995 (Archives de l’Athos, 19).

Agursky, M., Stalin’s ecclesiasticial background, Survey, 1984, № 4.

Allen, W. E. D., A History of the Georgian People from the Beginning Down to the Russian Conquest in the 19th Century, London, 1971.

Almond, P., The Buddha of Christendom: a Review of the Legend of Barlaam and Josaphat, Religious Studies, 1987, № 3.

Alonso, C., Misioneros Augustinos en Georgia, Valladolid, 1978.

Alpago-Novello, A. etc., Art and Architecture in Mediaeval Georgia, Louvain-la-Neuve, 1981.

Antim Ivireanul, Opere, Bucureşti, 1972.

Atabaki, T., Disgrunted Guests: Iranian Subaltern on the Margins of the Tsarist Emoire, International Review of Social History, 2003, № 3.

Attwater, D., The Dissident Eastern Churches, Milwaukee (WI), 1937, p. 151-154.

Beridze, W., E. Neubauer, Die Baukunst des Mittelalters in Georgien vom 4. bis 18. Jahrhundert, Berlin, 1980.

Blake, R., Cataloque des manuscripts géorgiens de la bibliothèque de la Laure d’Iviron au Mont Athos, Orient Chrétien, 3-e serie, t. VIII, 1931-1932; IX, 1933-1934.

Blake, R., Cataloque des manuscripts géorgiens de la bibliothèque patriarcale greque à Jerusalem, Orient Chrétien, 3-e serie, t. III, 1923-1924.

Blake, R. P., C. M. Briere, The Old Georgian Version of the Propets, Paris, 1961-1963 (Patrologia Orientalis, 29,2,139; 29,3,140; 29,4,141; 29,5,142; 30,3,145);

Blake, R. P., C. M. Briere, The Old Georgian Version of the Gospels from the Adysh Gospels with Variants of the Opiza and Tbet Gospels, t. 1-4, Paris et Turnhout, 1928-1955 (Patrologia Orientalis, 20,3,98; 24,1,116; 26,4,128; 27,3,132).

Braund, D., Georgia in Antiquity: A History of Colchis and Transcaucasian Iberia, 550 BC-AD 562, Oxford and New-York, 1994.

Britt, B., Snapshots of Tradition: Apparitions of the Virgin Mary in Georgia, Nova Religio, 1998, № 1, October.

Bryer, A., The Empire of Trebizond and the Pontos, Aldershot, 1980.

Bryner, E., Die Ostkirchen vom 18. Bis zum 20. Jahrhundert, Leipzig, 1996 (Kirchengeschichte in Einzeldarstellungen, III/10).

Buddhistische Erzählliteratur und Hagiographie in türkischen Überlieferung. Hsg. Von J. P. Laut und Röhrborn, Wiesbaden, 1990, (Veröffentlichungen der Societas Uralo-Altaica, 27).

Chamoux, F., Hellenistic Civilization, Oxford, 2002.

Charachidze, G., Introduction à la fèodalitè gèorgienne (Le Code de Georges le Brillant)., Genève, 1971.

Conybeare, F. C., The Barlaam and Josaphat Legend in the Ancient Georgian and Armenian Literatures, Folklore, 1896, June.

Die Christianisierung des Kaukasus, The Christianisation of Kaukasus (Armenia, Georgia, Albania). Referate des Internationalen Symposions (Vien, 9-12 Dezember 1999), Hg. Von W. Seibt, Wien, 2002.

Esbroeck, M. v., Apocryphes géorgiens de la Dormition, 1973. Analecta Bollandiana, t. 91, 1973.

Esbroeck, M. v., Le catholicos Antoine Ier et son “Martirika”, Analecta Bollandiana, t. 98, 1980, № 3-4.

Esbroeck, M. van, L’Église gèorgienne des origines au Moyen Age. – Bedi Kartlisa, T. 40, 1982.

Esbroeck, M. v., Euthyme l’Hagiorite: le traducteur et ses traductions, Revue des ètudes gèorgiennes et caucasiennes, 4, 1988.

Esbroeck, M. v., Généalogie de la Vierge en géorgien, Analecta Bollandiana, t. 91, 1973.

Esbroeck, M. v., The Georgian Inscriptions. – In: Stone, M., The Armenian Inscriptions grom the Sinai, Harvard, 1982.

Esbroeck, M. v., Lazique, Mingrelie, Svanethie, et Aphkhazie du IV-e au IX-e siècle. – In: Il Caucaso: Cerniera fra culture dal Mediterraneo alla Persia, t. 1, Spoleto, 1996, 195-218 (Settimane di studio…, XVLIII).

Esbroeck, M. v., Le manuscript sinaitique géorgien 34 et les publications récentes de liturgie palestinienne, Orientalia Christiana Periodica, t. 46, 1980.

Esbroeck, M. v., La naissance du culte de St. Barthélémy en Arménie, Revue des etudes arméniennes, N. S., t. 17, 1983.

Esbroeck, M. v., Le roi Sanatrouk et l’apôtre Thaddee, Revue des etudes arméniennes, t. 9, 1972.

Esbroeck, M. v., La place de Jérusalem dans la conversion de la Géorgie. – In: Ancient Christianity in the Caucasus, ed. By Mgaloblishvili, Richmond, 1998.

Esbroeck, M. v., Les plus anciens homéliaires géorgiens. Étude descriptive et historique, Louvain-la-Neuve, 1975 (Publications de l’Institut Orientaliste de Louvain, 10)

Esbroeck, M. v., Primauté, Patriarcats, Catholicossats, autocéphalies en Orient. – In: Il primate des Vescovo di Roma nel primo millenio. Ricerche e testimonianze, Ed. di M. Maccarrone, Vatican, 1991.

Esbroeck, M. v., La religion gèorgienne prechrètienne. – In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt. Hg. Von W. Haase, Bd. II, 18, 4, Berlin und New-York, 1990.

Esbroeck, M. v., The Rise of St. Bartholomew’s Cult in Armenia from the Seventh to the Thirteenth Centuries. – In: Medieval Armenian Culture, Ed. By T. Samuelian and M. Stone, Chico, 1984.

Esbroeck, M. v., Les trois croix dans le Kartlis Mokcevay. – Caucasica, t. 2, 1998.

Esbroeck, M. v., Les trois formes de l’antichalcedonisme de 451 à 553 et ses repercussions dans le Caucase. В Традиции и наследие християнского Востока, ред. А. Муравиев, Д. Афиногенов, М., 1996.

Esbroeck, M. v., Le “De Sectis” attribué à Leonce de Byzance dans la version georgienne d’Arsene Iqaltoeli, Bedi Kartlisa, 42, 1984.

Esbroeck, M. v., La vision de Vakhtang Gorgasali et sa signification. – In: Proceedings of the First International Symposium in Kartvelian Studies, Ed. By E. Khintibidze, Tbilissi, 1988.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

(продължение от предишния постинг)

Сабинин, М., История Грузинской церкви до конца VІ века, Спб, 1877;

Сабинин, М., ПолньІе жизнеописания святьІх Грузинской церкви, ч. 1-3, Спб, 1871-1873 (2 изд., М., 1994).

Сванидзе, М. Х., Турецко-иранские отношения в 1613-1619 гг. и Грузия. – В: Османская империя: система государственного управления, социальньІе и этноре лигиозньІе отношения, М., 1986.

Свенцицкая, И. С., Христианство: страницьІ истории, М., 1988.

Сергий, архиеп., ПолньІ месяцеслов Востока, т. 1-2, М., 1875-1876.

Сирадзе, Р., О староболгарско-грузинских литературньІх связях,

Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1977, № 2.

Скурат, К. Е., История ПоместньІх ПравославньІх Церквей: Учебное пособие в 2 т., М., 1994 (http://www.sedmitza.ru/index.html?did=4506).

Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вторая половина ХІV-ХVІ вв., ч. 2, Л.-Я., Л., 1989.

Снегаров, И., История на Охридската архиепископия, т. І, С., 1924.

Снегаров, Ив., Кратка история на съвременните православни църкви, т. І, Иерусалимска, Антиохийска, Александрийска, Цариградска, Кипърска, Синайска и Грузинска, С., 1944.

Снегаров, Ив., Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата, църковен архив, т. ІІІ-ІV, 1929. (http://pravoslavie.domainbg.com/03/main.phtml?dest=2).

Сокoлов-Митрич, Д., Найдена риза Иисусa Христа, которую долгие годьІ прятали от болшевиков, Столичная вечерняя газета, 16 декабря, 2003.

Софийский, Л. Н., ВьІсокопреосвященньІй Никон, архиепископ Карталинский и Кахетинский, Экзарх Грузии (1861-1908), Спб., 1909.

Спасский, Ф. Г., Русское литургическое творчество (по современньІм минеям), Париж, 1951.

Стайнбек, Дж., Руски дневник. С фотографии на Робърт Капа. Русия по време на Студената война, С., 2002.

Станимиров, Ст., Бачковският манастир от 1086 до 1402 година, Духовна култура, 1939, № 7-8.

Степиадзе, Д. К., Грузия в ХІІ и первой четверти ХІІІ века, Тбилиси, 1985.

Стефанов, иеромонах П., История на Руската православна църква през ХХ век, Шумен, 1997.

Стефанов, иером. П., Художественото творчество в Търново през ХVІ в. Проблеми и решения, Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от ХVІ-ХVІІІ в., Велико Търново, 1992.

Стефанов, Ст., Кръст в църквата „Св. Димитър” в Свищов, Известия на Етнографския музей, т. 10-11, 1932.

Стоянов, Т., Контакти на Североизточна Тракия с Анатолия, Кавказ и Близкия изток през Ранножелязната епоха преди гръцката колонизация, Известия на Народния музей – Бургас, т. 3, 2000.

Сургуладзе, И. К., ПространственньІе аспектьІ в мифологических и религиозньІх представлениях грузин. – МатериальІ по этногрьфии Грузии, т. 23, 1987.

Тальберг, Н., История христианской Церкви, М., 1991

(http://www.krotov.оrg/libr_min/t/talberg/talb24.html#_Toc525199331).

Тарнава, М. И., Краткий очерк истории Aбхазской Церкви, Сухуми, 1917 (http://www.geo.orthodoxy.ru/history1-9.htm).

Татишвили, В. А., ГрузиньІ в Москве (1653-1722), Тбилиси, 1959.

Тачаеа, М., Полеамические сочинения из „Догматикона” Арсения Икалтоэли относительно обрядовой практики Армянской церкви. – В: Армения и християнский Восток, Ереван, 2000.

Тер-Гевондян, А. Н., Армения и Арабский халифат, Ереван, 1977.

Типик на Григорий Бакуриани, Извори за българската история, т. 14. Гръцки извори за българската история, т. 7, С., 1968.

Типик Григория Пакуриани, Комм. В. А. Арутюнова-Фиданян, Ереван, 1978.

Тончева, Е., Музикалната традиция през вековете в Бачковския манастир (Бачковска музикално-ръкописна сбирка – начални наблюдения), Музикални хоризонти, 1987, № 6.

Тончева, Е., Новооткрит паметник на средновековната музика от ХІІІ в. в Бачковския манастир, Българско музикознание, 1984, № 3.

Традиции и наследие христианского Востока, ред. А. Муравиев и Д. Афиногенов, М., 1996.

Тревненска живописна школа, съст. и ред. А. Божков, С., [1980].

Трифуновић h., Словенски рукописи у манастиру Ивирону на Светоj Гори, Библиотекар (Београд), 1968, № 5.

Тс., Руската църква, Грузинският екзархат и православието в него, Църковен вестник, № 10, 16 юни 1901.

Тъпкова-Заимова, В., Анисава Милтенова, Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България, С., 1996.

Фадеев, А. В., Россия и Кавказ в первой трети ХІХ века, М., 1961.

Фонкич, Б. Л., Переводческая деятельность Евфимия Светогорца и библиотека Иверского монастьІря на Афоне в начале ХІ в., Палестинский сборник, т. 19, 1969.

Фонкич, Б. Л., Самосский список жития Евфимия Ивира, Analecta Bollandiana, t. 100, 1982.

Френски пътеписи за Балканите ХV-ХVІІІ в. Съст. и ред. Б. А. Цветкова, С., 1975.

Хаканов, А., Афонский список грузинской Библии 987 г. и значение его для исправления печатного текста, Богословский вестник, т. 3, 1903.

Хаканов, А., А. Самуилов, В защиту автокефалии Грузинской церкви, ЦерковньІе ведомости, 1906, № 4.

Хачапуридзе, Г. В., Об историческом значении присоединения Грузии к России. – Вестник истории, 1954.

Хинтибидзе, Э. Г., „Мученичество Шушаник” и древнейшая византийская литература, Тбилиси, 1978.

Христов, Ив., Християнският неоплатонизъм в корпуса на „Ареопагитиките”, Нео-

платонизъм и християнство, ч. 1, Гръцката традиция ІІІ-VІ в. Ред. Ив. Христов и Д. Димитров, С., 2002.

Хрушкова, Л. Г., МатериальІ по раннехристианскому строительству в Абхазии, Су хуми, 1985.

Хуцишвили, М. Н., Социально-политическая позиция Грузинской православной церкви (ХІХ-ХХ вв.), Тбилиси, 1987.

Цанков, протопр. Ст., Положението и уредбата на най-новите православни църкви, Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, т. 6, 1929.

Ценов, Й., Самарското знаме, изработка, история и значение, Исторически преглед, 1989, № 4.

Центр Тбилиси парализован манифестацией студентов. – http:// www.rusk.ru/svod.php?date=2003-09-19

Церетели, К. Г., Арамейский амулет из Мцхета, Вестник древней истории, 1999, № 3.

ЦерковньІе ведомости, 1918, № 3-4 (www.church.ru/xxcentury/1917.html).

Цинцадзе, К., свящ., Автокефалия церкви Грузинской, Тифлис, 1905.

Цинцадзе, К., свящ., Историческая справка по вопросу об автокефальности Гру-зинской Церкви, Тифлис, 1906.

Цинцадзе, Я., Българска езическа богиня от ХІ в. според един грузински извор, Исторически преглед, 1960, № 2.

Цончев, Д., Строежи на Григорий Бакуриани в Асеновград и околността, Известия на Археологическия институт, т. 23, 1960.

Цулая Г. В., Из раннесредневековой грузинской агиографии: „Страсти св. Евстафия Мцхетского”. – В: Древнейшие государства на територии СССР, М., 1991, с. 116-134 (текст и в Интернет – http://www.krotov.org/acts/06/mzheta.html).

Цуртавели, Я., Мученичество Шушаник, Тбилиси, 1983.

Чачавидзе, В. И., Петр Ивер и археологические раскопки грузинского монастьІря в Иерусалиме, Тбилиси, 1974.

Челидзе, В. В., Исторические хроники Грузии (ХІ-ХІІ), Тбилиси, 1988.

Чибинашвили, Г. Н., ПещерньІе монастьІри, Очерк по истории искусства Грузии, Тбилиси, 1948.

Чикобава, А., Д. Ватеишвили, ПервьІе грузинские печатньІе издания, Тбилиси, 1984.

Чилев, П., Надписи по съдове, накити и военни предмети в Народния етнографски музей, Известия на Народния етнографски музей, т. 2, 1922, № 3-4.

Чхартишвили, М. С., Источниковедческое изучение грузинской агиографии „Житие Нино”, Тбилиси, 1987.

Шанидзе, А., Грузинский монастьІрь в Болгарии и его типик, Тбилиси, 1971, (Памятники древнегрузинского язьІка, 13).

Шанидзе, А., НовооткрьІтьІе надписи в Болгарии, Известия Академии наук Грузинской ССР. Серия язьІка и литературьІ, 1978, № 3.

Шеварднадзе, Э., На пути к храму меня никто не остановит, Собеседник, 18 декабря 2003.

Шенгелия, И. Г., НекоторьІе паралели к мифу о Прометее в грузинском народном сказании об Амиране, Кавказ и Среиземноморье, Тблилиси, 1980.

Шиолошвили, И., иерод., Грузинская церковь и попьІтка подчинить ее Римскому престолу, Православная мьІсль (Прага), 1959, № 1.

Шихсаидов, А. Р., Ислам в средневековом Дагестане (VІІ-ХV вв.), Махачкала, 1969.

Шмерлинг, Р., Художественное оформление грузинской рукописной книги ІХ-Х вв., ч. 1-2, 2 изд., Тбилиси, 1979.

Щипков, А., Православнaя Церковь добилась изменений Конституции страньІ. – http://www.geo.orthodoxy.ru/articles.htm

Эвлия Челеби, Книга путешествий, т. 3, М., 1983, с. 184.

Энциклопедия православной святости в двух томах, Авт.-сост. А. И. Рогов и А. Г. Парменов, М., 1997

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

На кирилица

Аверинцев, С. С., Мария, МифьІ народов мира, Энциклопедия, гл. ред. С. А. Токарев, т. 2, М., 1992.

Акрабова-Жандова, Ив., Икони в Софийския Археологически музей. Датирани икони, С., 1965.

Алексеев, В. П., Происхождение народов Кавказа, М., 1994.

Алексидзе, З. Н., Кавказ и християнский Восток в период между ІV и VІ Вселенскими соборами, ТрудьІ Тбилисского университета, т. 241, 1983.

Алибегашвили, Г., ХудожественньІй принцип иллюстрирования грузинской рукописной книги ХІ-начала ХІІІ в., М., 1973.

Амиранашвили, Ш. Я., Грузинская миниатюра, М., 1966.

Анания (Джапаридзе), архиеп. История Грузинской Апостольской Церкви, Тбилиси, 1997.

Ангелов, Д., История на Византия, ч. 2, 867-1204, 4 изд., С., 1974.

Апциаури, Д. В., О некоторьІх вопросах художественного отображения идейной борьбьІ в грузинской агиографии (V-ХІ вв.).

Артамонов, М. И., История хазар, Л., 1962.

Атаев, Д. М., Христианские древности Аварии, УченьІе записки ИИЯЛ, т. 4, 1958.

Атанасов, Ат., Стихирар ЦИАИ 817 – музикален ръкопис от Бачковския манастир, Българско музикознание, 2003, № 1.

Атлас Грузинской советской социалистический республики, Редкол. Г. С. Дзоценидзе и др., Тбилиси, 1964.

Бакалова, Е., Бачковската костница, С., 1977.

Бакалова, Е., Изображения на грузински светци в Бачковската костница, Известия на института за изкуствознание, т. 16, 1972.

Бакалова, Е., Р. Сирадзе, Новооткрит старогрузински надпис в Бачковската костница, Музеи и паметници на културата, 1975, № 3.

Бардавелидзе, В. В., Древнейшие раелигиозньІе велования и обряд графического грузинских племен, Тбилиси, 1957.

Беридзе, В., Древнегрузинская архитектура, Тбилиси, 1974.

Биладзе, В., История франков в „Житии” святой Нино, Мнатоби, 1986, № 9.

Большая советская энциклопедия, т. 13, М., 1952.

Броневский, С. М., Исторические вьІписки о сношениях России с Персиею, Грузиею и вообще с горскими народами, в Кавказе обитающими, со времен Ивана Васильевича доньІне, Спб., 1996.

„БьІть может и в моем песке и соре найдется какая-нибудь крупица” (Дневник Аполлинария Николаевича Львова. Подготовка текста, вводная статья и комментарии С. Л. Фирсова)., Нестор, 2000, № 1.

В Тбилиси прибьІл Вселенский Патриарх Варфоломей І. – http:// www.rusk.ru/svod.php?date=2003-09-19

Вазов, Ив., Поглед върху историческия живот на грузинския народ, Българска сбирка, ІІІ, 1901.

Вачкова, В., Източните походи на император Ираклий в светлината на съвременните извори, Историческо бъдеще, 1998, № 2.

Виноградов, А. Ю., Ап. Андрей и Черное море: проблемьІ источниковедения, Древнейшие государства Восточной ЕвропьІ, М., 1999.

Влaдимиров, Л. И., Писменост и книжнина в Закавказието, Библиотекар, 1990, № 5.

84% граждан Грузии – православньІе. – http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar= 308348

ВпервьІе нетленная глава Святого Апостола Андрея Первозванного в Грузии – http://www.geo.orthodoxy.ru/articles5.htm

Всемирная история в 24 т., т. 6, Римский период, Редкол. А. Н. Бадак и И. Е. Войнич, М.-Минск, 2000-2001.

Всемирная история, Эллинистический и римский периодьІ. Редкол. И. А. Алябьева, М.-Минск, 1999;

ВьІсочайший манифест 12-го сентября 1801 года. – http://history.tu ad.nsk.ru/Russia/Imperia/Alexandr_I/man12-9-1801.html

Гвинчидзе, О. Ш., Антим Ивериели (Первопечатник и политический деятель)., Тбилиси, 1973;

Гвинчидзе, О. Ш., Антим Ивериец, Тбилиси, 1989.

Гвинчидзе, О. Ш., Жизнь и деятельность Антима Ивериели и Михаила Иштвановича, Тбилиси, 1980;

Георгиевский трактат. Договор 1783 года о вступлении Восточной Грузии под покровительство России. Текст подготовил к изданию, введением и при мечаниями снабдил Г. Г. Пайчадзе, Тбилиси, 1983.

Гоиладзе, В. И., У истоков грузинской церкви, Тбилиси, 1991.

Горазд, архим., Почина в Господа светейшият и блаженейши Давид V, католикос-патриарх на цяла Грузия, Църковен вестник, № 2, 11 февруари 1978.

Горгиджанидзе, П., История Грузии, Тбилиси, 1990 (Памятники грузинской исторической литературьІ, т. VІІІ).

Греческое „житие” Иоанна, Евфимия и Георгия Афонцев. Греческий текст, грузинский перевод и исследование М. З. Мачханели, Тбилиси, 1982.

Грузинская православная церковь, сост. М. В. Тархнишвили, М., 1983.

Грузинская православная церковь озабочена готовящимся соглашением между Грузией и Ватиканом. – http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=403965

Грузинская ССР. Краткий историко-экономический очерк. Под ред. П. В. Гугушвили, М., 1957.

Грузинский патриарх стал почетньІм доктором Тбилисского университета.- http://www.pravoslavie.ru/cgi-bin/sykon/client/display.pl?sid=363&did=852&do_action=viewdoc

Грузинский экзархат, ПолньІй православньІй богословский энциклопедический словарь, Репр. Изд., т. 1, М., 1992.

Грузия. – В: Словарь античности, Отв. ред. В. И. Кузищин, М., 1989.

Гугутишвили, М. Г., ВопросьІ реорганизации Грузинской автокефальной правоснлавной церкви (первая половина ХІХ в.). – Антирелигиозная пропаганда на современном этапе (Тбилиси), ВьІп. 4, 1978.

Данков, Е., Средновековната философска школа в Петричкия (Бачковския) манастир, Философска мисъл, 1984, № 3.

Дегоев, В. В., Большая игра на Кавказе: история и современность. Ста

тьи, очерки, эссе, М., 2001 (Кавказский роковой круг).

Джанбаридзе, П., Памятники архитектурьІ Грузии, Л., 1973.

Джинджихашвили, Ф., Антимоз Ивериели. Жизнь и творчество, Тбилиси, 1967.

Докукин, Г., Христианство на Кавказе. – http://www.krotov.org/libr_min /d/dokukin. html

Документи за политическата история на средновековна България (ХІІ-ХІV в.), 2 прер. и доп. изд. Съст. Ив. Лазаров, Ив. Тютюнджиев и Пл. Павлов, Велико Търново, 1992.

Древнегрузинская литература, Хрестоматия, сост. Л. В. Менадзе, Тбилиси, 1980 (2 изд., 1987).

Егоров, В. свящ., К истории провозглашения грузинами автокефалии своей Церкви в 1917 году, М., 1917.

Е. К. [Епископ Кирион], Краткий очерк истории Грузинской Церкви и Экзархата за ХІХ столетие, Тифлис, 1901.

Житие и деяния Илариона Грузина, перевод с древнегрузинского, введение, примечания Г. В. Цулая, 2-изд., доп., М., 1998 (текст в

Интернет – http://www.krotov.org/acts/09/ilari_1.html).

Житие и мученичество св. Константина грузина, которьІй бьІл замучен царем вавилонян Джафаром, Пер., иссл. и комм. Н. З. Вацнадзе и К. К. Кучиа, Тбилиси, 1978.

Житие и страдание святой славной великомученицьІ ЦарицьІ Кахетинской Кетевани. – http://portal-credo.ru/site/index.php?act=lib&id=133.

Жития на светиите. Допълнения с жития на български светци, съст. Св. Димитрий митрополит Ростовский, т. І, март-12 февруари, Света гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф”, 2001-2002.

ЖМП, 1970, № 9.

Зекиян, Л., Раскол между Грузинской и Армянской церквами в начале VІІ в. (РетроспективньІй очерк), ТрудьІ Тбилисского университета, т. 241, 1983.

Иванов, Й., Български старини из Македония, Фототипно изд. С., 1970.

Иверският манастир в Св. Гора и гръцко-грузинската разпря, Църковен вестник, № 23, 28 септември 1902.

Из истории грузинской агиографии: „Мученичество БидзиньІ, ШалвьІ и Элисбара”. Комм. и пер. Г. В. Цулая, Эмигрант, 2000, № 1, с. 164-176 (текст в: http://www.krotov.оrg/acts/17/1660bidz.html).

Из истории грузинской агиографии: „Мученичество царя Луарсаба” (этнокультурньІй аспект). Комм. и пер. Г. В. Цулая, Этнографическое обозрение, 1998, № 2, с. 67-78 (http://www.krotov.org/acts/17/luarsab.html).

Иоан Кантакузин, История, ІV.14. – В: Извори за българската история, т. ХХІІ. Гръцки извори за българската история, т. Х. Съст. и ред. М. Войнов, В. Тъпкова-Заимова и Л. Йончев, С., 1980.

Иоселиани, М., История Грузинской церкви, Тифлис, 1848.

Иоселиани, М., Жизнеописание святьІх, прославляемьІх Грузинской церкви, Тифлис, 1850.

История Грузии, т. 1, Тбилиси, 1962.

История на СССР, ч. 1, ред. Св. Панова, 2 изд., С., 1977.

Карпов, С. П., Трапезундская империя и западноевропейские государства в ХІІ-ХV вв., М., 1981.

Карташов, А. В., Вселенские соборьІ, М., 1994.

Каухчишвили, С. Г., Грузинские источники по истории Византии, т. І, Тбилиси, 1974.

Кекелидзе, К. С., Памятники древнегрузинской агиографической литературьІ, Тбилиси, 1956.

Кекелидзе, К. С., А. Г. Барамидзе, История древнегрузинской литературьІ (V-ХVІІІ вв.), Тбилиси, 1987.

Кирил, митрополит Пловдивски, Гости на Руската църква, Пловдив, 1949.

Кобахия, Б. С., Л. Г. Хрушкова, С. М. Шамба, Новая раннехристианская церковь на городище Гюэнос (Абхазия), Вестник древней истории, 1987, № 1.

Коев, Т. Православната църква в миналото и днес, VІ. Грузинска православна църк- ва, Духовна култура, 1980, № 2.

Койнова-Арнаудова, Л., Икони от Мелнишкия край, С., 1980.

Кузнецов, В. А., Зодчество феодальной Алании, Орджоникидзе, 1977.

Кулаковский, Ю., Где построил Юстиниан храм для абазгов, Археологические из-вестия и заметки, 1897, № 3.

Кушнарева, К. Х., Древние культурьІ Южного Кавказа (V-ІІІ тьІс. до н. е.)., Л., 1970.

Ласков, Д., Грузински надпис от Бачковския манастир, Известия на Археологическото дружество, т. ІV, 1915.

Лебедева, И., Болгарский перевод Повести о Варлааме и Иоасафе и его судьба в русской книжности, Кирилометодиевски студии, т. 3, 1986.

Лейберов, И. П., Россия, Кавказ, Абхазия, Исторические статьи и очерки, Спб., 1995.

Лордкипанидзе, М., „Житие Иоанна и Евфимия” и „Житие Георгия Мтацмидели” как исторические источники, ТрудьІ Тбилисского университета, т. 246, 1984.

Лордкипанидзе, О., Древна Колхида. Мит и археология, С., 1985.

Лордкипанидзе, О. Д., „Колхида златообильная” (Миф и археология). – В: Древний Восток и мировая культура, М., 1981.

Лордкипанидзе, О., Към проблема за гръцката колонизация на Източното Черномо рие (Колхида), Археология, 1980, № 1.

Макарий, митрополит Московский и Коломенский, История Русской церкви. –

http://orel.rsl.ru/nettext/russian/makary/mak1104.htm#number3

Малицки, П., История на християнската църква, ч. ІІ-ІІІ, С., 1932-1956.

Малицкий, П. И., Руководство по истории Русской церкви, 4-е изд., М., 2000.

Манандян, Я. А., МаршрутьІ персидских походов императора Ираклия. – Византийский временник, т. 3, 1950.

Марковин, В., Святая равноапостольная Нина и крещение Грузии, СтраницьІ, 1999, № 3.

Марр, Н. Я., Боги язьІческой Грузии по древнегрузинским источникам, ТрудьІ Тби лисского университета, т. 266, 1987.

Меписашвили, Р., Гелати, Тбилиси, 1965.

Мерабишвили, Г. И., Из истории отношений Ираклия ІІ и Соломона І с Ватиканом, ПроблемьІ истории стран ЕвропьІ, Тбилиси, 1983.

Месхия, Ш. А., История Грузии (краткий обзор), Тбилиси, 1968.

Метревели, Р. В., Давид Строитель, Тбилиси, 1986.

Морозан, В. В., Экономическое положение Русской Православной Церкви в конце ХІХ – начале ХХ вв., Нестор, 2000, № 1, с. 325-327.

Мутафчиев, П., Лекции по история на Византия, т. 1, С., 1995.

Мученичество Або Тбилети, Памятники древнегрузинской агиографической литературьІ, Тбилиси, 1956.

Мученичество св. Шушаник. – http://portal-credo.ru/site/index.php?act=lib&id=176.

Мчедлидзе, Г. Д., Социальное положение сельского духовенства в Грузии (ХІХ в.), Историко-этнографские штудии, Тбилиси, 1982.

Наум, архим., Споделяме радостта на св. Грузинска църква, Църковен вестник, № 14, 5 май 1978.

Недумов, О., Патриарх как зеркало грузинской революции, Независимая газета, 27 ноября 2003.

Некрасов, А. М., МеждународньІе отношения и народьІ Западного Кавказа. После дняя четверть ХV – первая половина ХVІ в., М., 1990.

Николова, Д., Иверската икона на св. Богородица, Църковен вестник, № 13, 28 март-3 април 1994.

Нуцубидзе, С., О возникновении греческого романа „Варлаам и Иоасаф”, 2 изд., Тбилиси, 1977.

Нуцубидзе, Ш. И., Тайна Псевдо-Дионисия Ареопагита, Тбилиси, 1942.

Обсада Кавказа. Воспоминания участников кавказской войньІ ХІХ века, Спб., 2000.

Обращение Святейшаго и Блаженнейшаго Католикоса-Патриарха всея Грузии Илии ІІ в связи с ситуацией в республике, Русская линия, 24 ноября 2003.

Описание грузинских рукописей Государственного музея Грузии, коллекция Н.ІV. Сост. и подг. к печати Е. П. Метревели, Тбилиси, 1950.

Опис на гръцките и други чуждоезични ръкописи в Народната библотека „Кирил и Методий”, съст. М. Стоянов, С., 1973.

Пайчадзе, Г. Г., Вахтанг Шестой, Тбилиси, 1981.

Пайчадзе, Г. Г., Название Грузии в русской письменньІх исторических источниках, Тбилиси, 1989.

Панайотов, Н., Грузински епиграфски паметници, Векове, 1979, № 5.

Панцхава, И. Д., Петрици, М., 1982 (МьІслители прошлого).

Партений, епископ Левкийски, Жития на светиите, С., 1970.

Патриарх всея Грузии Илия ІІ: Я думаю по-грузински и поступаю по-грузински, Огонëк, 12 февраля 2004.

Петрици, И., Рассмотрение платоновской философии и Прокла Диадоха, М., 1984.

Петрова, Т. В., О почитании светого апостола Андрея в России, Живая старина, 1994, № 3.

Пигулевская, Н. В. и др., История Ирана с древнейших времен до конца ХVІІІ века, Л., 1958.

Пиотровский, Б. Б., История и культура Урарту, Ереван, 1944.

Повесть о Варлааме и Иоасафе. Памятник древнерусской переводной литературьІ Х-ХІІ вв. Подг., иссл., ком. И. Н. Лебедовой, М., 1985.

Повесть о царице Динаре. – http://old-rus.narod.ru/0713.html

Подписано конституционное соглашение между государством и Грузинской православной церковью. – http://www.pravoslavie.ru/cgi-bin/sykon/client/display.pl?sid=363&did=812

Покровский, свящ. Н., Краткий очерк церковно-исторической жизни православной Грузии со времени появления в ней христианства и до вступления еë в подданство России, Тифлис, 1905.

ПолньІе жизнеописания святьІх Грузинской церкви, ч. І-ІІ, М., 1993-1994.

Поповиh, Р., Грузиjска православна црква. – Хришhанска мисао, 1997, № 4-8.

Порфирий (Успенский), архим., Послания иерусалимских патриархов в Грузию. Извлечено из делового кодекса, хранящегося в библиотеке Святогробского подворья в Константинополе и переведено с новогреческого язьІка на русский архимандритом Порфирием Успенским в св. граде Иерусалиме, Киев, 1866, 1-19 (отп. От ТрудьІ Киевской Духовной Академии).

Поснов, М., История на християнската църква, т. І, С., 1993.

Потто, В., Кавказская война в отдельньІх очерках, эпизодах и биографиях, т. І, Спб., 1885.

Правила Вселенских Соборов, ч. І, М., 1877.

Привалова, Е. Л., Павниси, Тбилиси, 1977.

Прокопий, Тайната история, С., 1983 (Библиотека за антична литература „Хермес”).

Протасьева, Т. Н., Описание рукописей Синодального собрания (не вошедших в описание А. В. Горского и К. И. Невоструева), ч. І, № 577-819, М., 1970.

Протасьева, Т. Н., Описание рукописей Чудовского собрания, Новосибирск, 1980.

Рафаил, архим., Икона „Слава Грузинской православной церкви”, Фесалоники, 1994.

Руставели, Ш. Витязът в тигрова кожа, 2 изд., С., 1987 (Библиотека за европеxска средновековна литература „Ариел”).

ИСТОРИЯ И НАСТОЯЩЕ НА ГРУЗИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – продължение 11

3.2. Иверски манастир

Този светогорски манастир е друга сакрална територия, на която общуват българи и грузинци. Намира се на североизточната страна на Атонския полуостров в Северна Гърция. Основан е през последната четвърт на Х в. от св. Иоан Иверски и Иоан Торникий, който е придворен на грузинския цар Давид и византийски велможа. Сотириос Кадас предполага, че тези две имена са всъщност на един и същ човек[285]. Торникий се замонашва в македонски манастир и се подвизава в друг манастир на Олимп – две места, където несъмнено общува с българи. Храмът на Ивер първоначално е построен през първата половина на ХІ в. от грузинския монах св. Георги Варасваци, но е възстановен през 1513 г. Иверският манастир е посветен на Успение Богородично и заема трето място в иерахическата подредба на 20-те атонски манастира. До 1357 г. е в грузински ръце, но тогава Цариградският патриарх Калист издава грамота, с която нарежда Ивер да мине в гръцки ръце. Грузинци и гърци продължават да водят борба за ръководството на обителта в началото на ХХ в.[286]. Последният грузинец в манастира умира през 1955 г.

Стенописите в църквата на Ивер датират от ХVІ-ХІХ в. От иконите най-известна е „Св. Богородица Портаитиса”, която има много копия в православния свят. Ивер притежава и много ценни утвари, одежди, библиотека с повече от 2000 ръкописа. От тях 123 са гръцки, написани на пергамент, включително препис на Библията от 987 г.[287]. Други 100 пергамента са на грузински език. В Ивер се пазят и 19 славянски ръкописа от ХV-ХVІІ в., повечето от които са от български произход[288]. Един ръкописен Псалтир е писан от трима души – монах Даниил в църквата „Св. Никола” в София (1598), който по-късно става известен преписвач в Етрополския манастир, брат му граматик Стоян, който умира, и дяк Владко в църквата „Св. Богородица” „в горе Боуковику”[289]. Библиотеката притежава и 15 000 старопечатни книги. На историята на Иверския манастир е посветено едно литературно произведение, разпространено в руската литература. То носи различни заглавия – „Слово об Иверском Афонском монастьІре”[290] или „Слово о Светогорском монастьІре зовомьІй Иверский”[291].

Съществуват много сведения за връзки на Иверската обител с България, които досега не са били обект на научен интерес. Най-ранният запазен документ, който свързва Иверския манастир с Българската църква, е удостоверение за имоти от 982 година, дадено от жителите на Иерисо на иверските монаси. То е подписано от няколко свидетели със славянски имена, включително и на глаголица от „Гиорги поп”[292]. Житието на св. Георги Иверски (1014-1066) разказва, че когато пътува от Атон за Цариград, той попада на изолирано българско село в Родопите. Оказва се, че в условията на византийското господство далеч от църковен и административен контрол, те са се върнали към езичеството и се покланят на мраморен идол на богиня. В ревността си светецът разрушава с чук статуята и наставлява селяните в православната вяра[293].

Иконата „Христос на трон” от Несебър е дарена през 1603 г. от грузинец с фамилното име Иверопулос[294]. Сребърен напрестолен кръст, подарен от влашкия войвода Матей Басараб на Иверския манастир през 1642 г., сега се намира в Свищов[295]. В Етнографския музей в София се съхранява дискос, който според надписа на него е бил собственост на иеромонах Акакий Иверски през 1697 г.[296]. Параклисът „Св. Архангели” в Иверския манастир е декориран през 1812 г. с иждивението на проигумена Софроний от Ески Джумая (дн. Търговище) и хаджи Георги от Котел. Хаджи Гено и синовете му от Казан (Котел) и Сава Хаджиилиев от Шумен заплащат за зографисването на друг параклис „Св. Иоан Кръстител” през 1815 г.[297]. До средата на ХІХ в. манастирът има много метохи из българските земи: в Мелник, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Котел, Жеравна, Велико Търново, Горна Оряховица, Варна и др. Когато църковната борба навлиза в разгара си, метохите са затворени и разпродадени.

Един от пътищата, по който Иверският манастир става популярен в българските земи, е иконографията. Чудотворната Иверска икона на св. Богородица (Портаитиса) е спомената в житията на светците, например на св. Иоан Кукузел и др., и често се интерпретира в иконографията. На нея Младенецът обикновено държи свитък – символ на евангелското учение[298]. В някои икони към св. Богородица с Младенеца се добавя цикъл с чудесата, извършени от нея, и пано с изглед на Иверския манастир[299]. През ХІХ в. се произвеждат атонски и руски гравюри с Иверската икона. Нейната известност води до недоразумения. Като „Богородица Портаитиса” се окачествяват изображения, които изобщо не спадат към този тип. Ранен пример са стенописите в кипърската църква „Св. Богородица Асинска” от ХІV век, където в люнет на нартекса е представена Богородица Знамение (тя в поза оранта, а Христос в медалион), но придружаващият надпис е „Портаитиса”[300].

В руската книжнина се размножава и чете едно произведение, озаглавено „Сказание о иконе Богоматери Иверской”[301]. Литургиката познава редица служби, параклиси и акатисти на същата икона, изпълнявани на трите празника в нейна чест: 12 февруари, 13 октомври (пренасяне на иконата в Москва през 1648 г.) и вторник на Светлата седмица[302].

Иверската Св. Богородица е пряко свързана с най-героичните моменти на нашата история. Нейното изображение е представено на едната страна на Самарското знаме, което води българските опълченци в победоносните сражения по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). На другата страна на флага са изобразени славянските просветители св. св. Кирил и Методий[303].

3.3. ХІV в.

През 1978 г. Николай Панайотов от Историческия музей в Провадия попада на неизвестни надписи в Северната пещера на масива Саръкая до града. Те се оказват грузински, написани на писмото асомтаврули с елементи от писмото нусхури. С тях са запознати грузнски учени, които ги разчитат. През ХІV в. Северната пещера е превърната в един от многобройните исихастки манастири в България.

До надписите са изобразени 12 схематични фигурки на апостолите. Самите надписи са четири:

1)    Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни, амин!

2)    Това са светите апостоли.

3)    Микаел [Михаил] грузинеца – мене грешния в молитвите си поменувай.

4)    Свети Георги.

Провадийските надписи доказват, че грузински монаси посещават България през втората половина на ХІV в. и общуват не само с големи

манастири като Бачковския, пряко свързани с грузинската история, но и с по-малки, и то отшелнически обители[304]. Грузинските традиции в анахоретството са още от V в., докато българските започват от ІХ в. Грижливото издълбаване на тези надписи предполага по-продължителен период на пребиваване на отец Михаил у нас. Неговото гостуване може би е свързано с факта, че в Провадия съществува стара арменска община.

3.4. ХХ в.

Грузинската и Българската църква поддържат постоянни връзки след Втората световна война.

След като участва във Всеправославната конференция в Москва срещу икуменизма и римокатоличеството през 1948 година, Пловдивският митрополит (по-късно патриарх) Кирил предприема пътуване из Грузия по покана на католикоса Калистрат (Цинцадзе). Той се запознава подробно с дейността на Грузинската църква, която се възражда след десетилетните гонения на болшевишкия режим, и остава възхитен от силната религиозност на грузинския народ [305].

Патриархът католикос Ефрем ІІ (Сидамонидзе), който възглавява Грузинската църква от 1960 до 1972 г., е награден  и с български църковен орден. Той му е даден от патриарх Кирил.

Грузинско-българските църковни връзки стагнират при ръководството на патриарх Максим (1971).

Заключение

В историята на християнската Църква епохата на гоненията и досега се отличава с особен ореол. Трябва да се признае, че до средата на ІІІ в. тези гонения са епизодични и ограничени. Едва оттогава до Миланския едикт през 313 г. те стават тотални, задължителни и безкомпромисни. Пролята е кръвта на хиляди мъченици, която по израза на Тертулиан става „семе за нови християни”. В най-ново време не липсват цели поместни православни църкви като Руската и Албанската, които мъченически отстояват вярата.

Грузинската църква с пълно право може да се нарече „църква мъченица”. От създаването си през ІV в. до ХХ в. тя е принудена да води почти непрестанна борба за оцеляване – срещу зороастрийството, исляма, руския шовинизъм, съветския атеизъм. Вулгарната социология не е в състояние да обясни оцеляването на тази църква при крайно неблагоприятни условия. Единственото достоверно обяснение може да се търси само в свръхестествената закрила, с която грузинският народ се ползва в историята. На периферията на християнския свят, при суровите природни условия на Кавказ, обкръжени от врагове, грузинците са синоним на православни християни. Това се признава и от иноверци като османския пътешественик Евлия Челеби през ХVІІ век, който отбелязва, че грузинците особено се гордеят с вярата си[306].

Но църковната история на Грузия има не само светли страни. В нея се откриват и остатъци от езичество, и суеверия, и невежество, и периоди на отпадане от вярата, когато аристократи и интелигенти нерядко се приспособяват към източните завоеватели или западните държави.

След демократичните промени през 1991 година, когато политическите авторитети и икономическата стабилност рухнаха, Грузинската църква остана непоклатим стожер и висш авторитет за своя народ. Но стремежът за отстояване на праотеческата религия  и запазване на обусловената от нея национална идентичност в някои случаи се съпровожда с ексцесии спрямо други църкви и секти, които противоречат на новия обществен климат. Грузинската църква трябва да намери „златната среда” между полюсите на крайното отрицание и вероотстъпничеството, на космополитизма и шовинизма. С мъдростта и разума на своето ръководство тя сигурно ще допринесе за бъдещото мирно обединяване и процъфтяване на страната.

Настоящият труд доказва и вековните задълбочени отношения между Българската и Грузинската църква. Те се проявяват в аскезата, литургиката, агиографията, изкуството, литературата. Духовници и миряни от двете църкви общуват плодотворно в България (Бачковския манастир), Мала Азия (манастира Полихрон на Олимп), Атон (Иверския манастир), Иерусалим. Тези връзки трябва да бъдат подновени и засилени за обща духовна полза.

_____________________________

285. Kadas, S., Mount Athos: An illustrated guide to the monasteries and their history, Athens, 1980, p. 51.

286. Иверският манастир в Св. Гора и гръцко-грузинската разпря, Църковен вестник, № 23, 28 септември 1902.

287. Хаканов, А., Афонский список грузинской Библии 987 г. и значение его для исправления печатного текста, Богословский вестник, т. 3, 1903, с. 418-426.

288. Трифуновић h., Словенски рукописи у манастиру Ивирону на Светоj Гори, Библиотекар (Београд), 1968, № 5, с. 425-431.

289. Иванов, Й., цит. съч., с. 278.

290. Протасьева, Т. Н., Описание рукописей Синодального собрания (не вошедших в описание А. В. Горского и К. И. Невоструева), ч. І, № 577-819, М., 1970, с. 157, № 767.

291. Същата, Описание рукописей Чудовского собрания, Новосибирск, 1980, с. 208, № 355.

292. Иванов, Й., цит. съч., с. 21-23.

293. Цинцадзе, Я., Българска езическа богиня от ХІ в. според един грузински извор, Исторически преглед, 1960, № 2, с. 86-89.

294. Акрабова-Жандова, Ив., Икони в софийския Археологически музей. Датирани икони, С., 1965, с. 30-31, обр. ІV.

295. Стефанов, Ст., Кръст в църквата „Св. Димитър” в Свищов, Известия на Етнографския музей, т. 10-11, 1932, с. 205-208, ил. 1-3.

296. Чилев, П., Надписи по съдове, накити и военни предмети в Народния етнографски музей, Известия на Народния етнографски музей, т. 2, 1922, № 3-4, с. 134, № 14.

297. Иванов, Й., цит. съч., с. 278-279.

298. Николова, Д., Иверската икона на св. Богородица, Църковен вестник, № 13, 28 март-3 април 1994.

299. Койнова-Арнаудова, Л., Икони от Мелнишкия край, С., 1980, № 45-47; Тревненска живописна школа, съст. и ред. А. Божков, С., 1980, кат. № 115.

300. Papageorghiou, A., Masterpieces of Byzantine Art of Cyprus, Nicosia, 1965, pl. XI,2.

301. Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вторая половина ХІV-ХVІ вв., ч. 2, Л.-Я., Л., 1989, с. 362-365.

302. Спасский, Ф. Г., Русское литургическое творчество (по современньІм минеям), Париж, 1951, с. 238-240.

303. Ценов, Й., Самарското знаме, изработка, история и значение, Исторически преглед, 1989, № 4, с. 64-78.

304. Шанидзе, А., НовооткрьІтьІе надписи в Болгарии, Известия Академии наук Грузинской ССР. Серия язьІка и литературьІ, 1978, № 3, с. 93-94; Панайотов, Н., Грузински епиграфски паметници, Векове, 1979, № 5, с. 76-77.

305. Кирил, митрополит Пловдивски, Гости на Руската църква, Пловдив, 1949, с. 112-131.

306. Эвлия Челеби, Книга путешествий, т. 3, М., 1983, с. 184.

 

ИСТОРИЯ И НАСТОЯЩЕ НА ГРУЗИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – продължение 10

3. Исторически връзки между Грузинската и Българската църква

Бачковски манастир

Християнизацията на България през ІХ в. слага начало на българо-грузинските църковни и културни връзки. Най-ранното известно българско сведение за тях се намира в Пространното житие на св. Константин-Кирил Философ. То споменава „иберийците” сред народите, които имат свои книги (писменост) и славят Бога на родния си език[265]. Според същото житие по време на хазарската си мисия св. Кирил спасява от разрушение град, обсаждан от хазарите. Някои автори като Марен Таден (Париж) са на мнение, че става въпрос за обсадата на Тбилиси от арабския вожд Буг ал Кабир[266]. Когато св. св. Кирил и Методий се подвизават на планината Олимп в Мала Азия, там също се намира грузинският светец Иларион. Не е проучен въпросът за евентуалните успоредици между грузинската и глаголическата азбука.

В Зографската грамота на цар Иван Александър (1342) се споменава, че разилични народи, включително и „иверите” (грузинците), са полагали грижи за българската обител на Атон[267].

Легендарен разказ за покръстването на грузинците, озаглавен „Повест о иверех како приидоше в богоразумие”, се помества под дата 27 октомври в най-ранните ръкописни Пролози, преведени от учениците на солунските Братя и запазени в южнославянски преписи[268].

Българската преработка на апокрифното „Слово за Сивила” от ХІІІ в. поставя иверите (грузинците) на второ място по достойнство и подчертава тяхната преданост към православието: „Вторият род са грузинците, кротки, обичащи чужденците, незлобливи, любезни, почитащи попа и за Бога разпитващи”[269].

Сцени, свързани с България, са увековечени в грузинското църковно монументално изкуство. В църквата на Павниси, чиито стенописи датират от третата четвърт на ХІІ век, фигурира иконографски цикъл с житието и чудесата на св. Георги Победоносец. Чудото с пафлагониеца отразява историческо събитие – разгрома на византийската армия при Анхиало и Катасирти през 917-918 г. Един момък от Пафлагония е пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи „кукумион” (съд) с топла вода на втория етаж на къщата, грабва го конник и го отнася мигом у дома в Пафлагония. Там родителите му служат панихида, защото го мислят за загинал. На стенописите и иконите бившият пленник е представен седнал зад седлото на св. Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата, както е в Павниси[270].

3.1. Бачковски манастир

При управлението на византийския император Алексий І Комнин (1081-1118) в императорската иерархия се издигат двама братя грузинци с фамилното име Бакуриани от княжеството Тао-Кларджети в Югозападна Грузия. Единият брат Абазий е магистър (главнокомандващ) на една от византийските армии. Другият, Григорий, получава чин севаст и велик доместик на Запада (главнокомандващ войските на Византия в Европа). Той получава в дар големи феодални имоти в Беломорието, Македония и Пловдивско. През 1083 г. Григорий основава Бачковския манастир, а през следващата година му дава устав, който е първият запазен манастирски устав в България. Уставът е написан на три езика: гръцки, грузински и арменски, и е запазен в преписи, защото оригиналът му е изгубен[271]. За поклонниците в манастира Бакуриани изгражда три странноприемници в с. Стенимахос (дн. Асеновград) и една крепост също там. Той построява и замък до с. Горни Воден[272].

С манастирския типик ктиторът иска не само да регламентира имотите и живота на монасите, но и да предотврати овладявенето на манастира от гръцкоезично духовенство. В него е постановено, че манастирът е грузински и само писарят можел да бъде ромей (византиец). Този текст не може да бъде в угода на Константинополския патриарх и затова уставът е утвърден от Иерусалимския патриарх. Бакуриани е убит в сражение с печенезите до Пловдив през 1086 г., но волята му манастирът да бъде само грузински се спазва до края на ХІІ в. С годините той се утвърждава като значимо книжовно средище. Тук организира своя школа известният грузински философ-неоплатоник Иоан Петрици (1050-1130)[273].

От ранните постройки на манастира днес е запазена костницата, построена в opus mixtum от квадри бигор и тънки тухли. Фасадата е пластична, разчленена с профилирани слепи аркади – едно ново явление за византийската архитектура. И в планово отношение костницата представлява нов тип за Балканския полуостров, внесен от Кавказ. Тя е построена на два етажа, като в долния е оформено костохранилище, а в горния – параклис. Четиринадесетте гробници, вкопани в пода на костохранилището, показват, че костницата е изградена за нуждите само на семейството на Бакуриани. Параклисът е изографисан от грузинеца Иоан Иверопулец, който рисува фигурите на св. Иоан, Евтимий и Георги Иверски. През 1199 г. Пловдивско и Средните Родопи са присъединени отново към освободената българска държава[274].

Изглежда, манастирът преминава постепенно от грузински в български ръце през следващите десетилетия, но въпреки това поддържа връзки с Грузия до късното Средновековие. Например върху сребърната обковка на известната Богородична икона има дарителски надпис от 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир Егнатисшвили. Грузинци подаряват и кръста върху купола на главния храм на манастира, защото върху него има грузински надпис[275]. Върху северната стена на притвора на костницата е нанесен пояснителен надпис до изображението на св. Георги Кашуетски. Днес той е изчезнал[276]. Четвъртият грузински надпис е фрагментиран и е нанесен около образа на св. Иоан Богослов на северната стена в притвора на костницата[277].

В скриптория на Бачковския манастир през ХV в. двама грузинци с еднакво име Григол преписват голям ръкопис с Празнични четения по поръчка на Махаребели Окрокмайсдзе. По-късно паметникът е пренесен в Сванетия (Грузия), което се проследява от запазените в него приписки. Сега той се пази в Института за ръкописи „К. С. Кекелидзе” в Тбилиси[278]. През ХІV-ХV в. в гръцки ръкописен Стихирар от ХІV в. (сега в ЦИАМ № 814) е нанесена грузинска приписка вероятно от поклонник. В друг Стихирар от началото на ХІІІ в. в същата сбирка (ЦИАМ № 812) е оставена грузинска приписка от посетилия манастира през 1702 г. ахалцихски свещеник Иован Маркозашвили[279]. В Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” има друг грузински ръкопис, който сигурно произхожда от Бачково. В него има лист с преведения надпис на иконата от 1311 г.[280].

Гръцките ръкописи в Бачковския манастир сигурно са ползвани и от грузински монаси. В Църковноисторическия архив и институт към Българската патриаршия в София се пазят 27 нотирани гръцки ръкописа от същия манастир, датирани от ХІІ до ХІХ в.[281]. Особен интерес представлява един рядък фрагмент с мелизматични образци от ХІІІ в.[282] Също е ценен един Стихирар от началото на ХVІ в.[283].

През 1706 година Бачковската обител е посетена от френския пътешественик Пол Люка. По това време никой не е в състояние да разчете надписа на чудотворната икона и споменът за нейните ктитори започва да заглъхва. Монасите разказват на французина легендата, че иконата е рисувана от самия св. Лука и е прелетяла по въздуха от Грузия до България[284].

__________________________

265. Сирадзе, Р., О староболгарско-грузинских литературньІх связях, Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1977, № 2, с. 63-64.

266. Пак там, с. 64.

267. Иванов, Й., Български старини из Македония, Фототипно изд. С., 1970, с. 588.

268. Текстът е публикуван по ръкопис № 56 на сбирката на Печката патриаршия, който е Стишен пролог от последната четвърт на ХІV век – Тъпкова-Заимова, В., Анисава Милтенова, Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България, С., 1996, с. 262-263, бел. 42.

269. Пак там, с. 272.

270. Привалова, Е. Л., Павниси, Тбилиси, 1977, с. 91-111. Ср. Raff, T., Der hl. Georg als Knabenretter, Műnchner Zeitschrift fűr Balkanstunde, t. 3, 1980, 111-126.

271. Издания: Типик на Григорий Бакуриани, Извори за българската история, т. 14. Гръцки извори за българската история, т. 7, С., 1968; Шанидзе, А., Грузинский монастьІрь в Болгарии и его типик, Тбилиси, 1971; Типик Григория Пакуриани, Комм. В. А. Арутюнова-Фиданян, Ереван, 1978; Gautier, P., Le typicon du sébaste Grégoire Pakourianos, Revue des études Byzantines, t. 42, 1984, 5-146.

272. Цончев, Д., Строежи на Григорий Бакуриани в Асеновград и околността, Известия на Археологическия институт, т. 23, 1960, с. 99-110.

273. Станимиров, Ст., Бачковският манастир от 1086 до 1402 година, Духовна култура, 1939, № 7-8, с. 238-251; Данков, Е., Средновековната философска школа в Петричкия (Бачковския) манастир, Философска мисъл, 1984, № 3, с. 96-105.

274. Бакалова, Е., Изображения на грузински светци в Бачковската костница, Известия на института за изкуствознание, т. 16, 1972, с. 87-108; същата, Бачковската костница, С., 1977; Panayotova-Piquet, D., Les peintures de Bačkovo – oeuvre d’Ivan le Géorgien, Bedi Kartlisa, t. 39, 1981, 182-215.

275. Шанидзе, А., Грузинский монастьІрь в Болгарии и его типик, Тбилиси, 1971, (Памятники древнегрузинского язьІка, 13), с. 362-364.

276. Ласков, Д., Грузински надпис от Бачковския манастир, Известия на Археологическото дружество, т. ІV, 1915, с. 268-270.

277. Бакалова, Е., Р. Сирадзе, Новоткрит старогрузински надпис в Бачковската костница, Музеи и паметници на културата, 1975, № 3, с. 7-10.

278. Описание грузинских рукописей Государственного музея Грузии, коллекция Н.ІV. Сост. и подг. к печати Е. П. Метревели, Тбилиси, 1950, с. 189-195.

279. Шанидзе, А., цит. съч., с. 48.

280. Опис на гръцките и други чуждоезични ръкописи в Народната библотека „Кирил и Методий”, съст. М. Стоянов, С., 1973, с. 188, обр. 24.

281. Тончева, Е., Музикалната традиция през вековете в Бачковския манастир (Бачковска музикално-ръкописна сбирка – начални наблюдения), Музикални хоризонти, 1987, № 6, с. 54-70.

282. Същата, Новооткрит паметник на средновековната музика от ХІІІ в. в Бачковския манастир, Българско музикознание, 1984, № 3, с. 3-46.

283. Атанасов, Ат., Стихирар ЦИАИ 817 – музикален ръкопис от Бачковския манастир, Българско музикознание, 2003, № 1, с. 31-44.

284. Френски пътеписи за Балканите ХV-ХVІІІ в. Съст. и ред. Б. А. Цветкова, С., 1975, с. 271.

Следва…

ИСТОРИЯ И НАСТОЯЩЕ НА ГРУЗИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – продължение 9

2.10. Грузинската църква след 1991 г.

Великомъченица Неделя

Настъпването на демокрацията в Грузия през 1991 г. не само нормализира състоянието на Грузинската църква, но я превърна в духовен стожер и коректив на обществения живот. На практика национализъм и православие са тъждествени понятия в Грузия. Църквата мъдро отказа да се ангажира с борбите между президента Гвиад Гамсахурдиа и заелия неговия пост Едуард Шеварднадзе през 1991-1992 г. Шеварднадзе прие кръщение и напоследък участва активно в набирането на средства за строежа на катедралата „Св. Троица” в Тбилиси[238]. Когато той на свой ред беше свален от безкръвната революция в Грузия в края на 2003 година, католикосът, който е депутат, нарочно не присъства в Народното събрание. Той призова народа към спокойствие, без да вземе страна в двубоя между Шеварднадзе и неговия съперник Михаил Саакашвили[239]. На 26 ноември 2003 г. католикосът патриарх Илия взе участие в срещата на духовните лидери на „кавказката четворка” – Русия, Грузия, Армения и Азербайджан, не само като глава на църква, но и като пратеник на новото грузинско правителство. Той заяви, че ще бъде направено всичко възможно за обединяване на страната, което означава, че на сепаратистите в Аджария и Южна Осетия няма да бъде разрешено да постигнат независимост[240].

В последното си интервю католикосът патриарх Илия ІІ се спира на някои политически и духовни въпроси. Той гарантира, че новият президент на стрнаната и неговото семейство са православни. Според него „абхазкият проблем е някакси изкуствено създаден с участието на Русия. Това трябва непременно да се поправи”. Нещо повече – патриархът и убеден, че абхазкият сепаратизъм е довел до кризата в Чечня. След убийствата на грузински духовници в Абхазия митрополит Даниил напуска региона и абхазките вярващи се обръщат към Руската църква. Но тя многократно заявява, че Абхазия е в юрисдикцията на Грузинската патриаршия. Сложно е и положението в Южна Осетия, където на законната грузинска епархия се противопоставят старокалендарни разколници[241].

Разцветът на грузинската църква в най-ното време се доказва от броя на епархиите и архиереите, които от 5 през 1972 година нараснаха на 29 през 2003 г.[242]. Рязко нараства броят на манастирите. През 1995 г. в Грузия има вече 10 мъжки и 7 женски обители[243]. Църквата разполага с две духовни академии в Тбилиси и Кутаиси, четири духовни семинарии, една гимназия, неделни училища. Църквата е патрон на Гелатската академия на науките. Броят на студентите богослови през 2000 г. е 687 души[244]. Църквата навлезе в училищата, болниците, казармите, затворите, приютите. Благовестието на Евангелието се разпространява чрез многобройни периодични издания и радиостанция „Иверия” (от 2000 г.)[245]. На 19 ноември 2002 година в Степанцминдската и Хевска епархия на руско-грузинската граница патриарх Илия ІІ положи основния камък на нов манастир „Св. Архангел Михаил и св. Георги”. Разноските по строежа ще бъдат поети от живеещия в чужбина бизнесмен Гоча Дашниани[246]. Сред грузинците се засилва и масовата религиозност с всички присъщи й явления, за което говори и големият брой „явявания” на Св. Богородица, чудеса и пр.[247].

Поради засилената старостилна пропаганда, в Грузинската църква назря конфликт. През 1996-1997 г. игумените на пет манастири поставиха ултиматум пред патриарх Илия ІІ и Св. Синод, че ще напуснат църквата, ако тя не излезе от всички икуменически организации. За да предотврати разкол, Грузинската църква предприе тази радикална стъпка на 20 май 1997 година[248]. Тя стана втората православна църква след Иерусалимската, която скъса с икуменизма (третата е Българската). В същото време разколниците, които бяха аргосани, продължиха дейността си. Този факт показва, че истинските им цели нямат нищо общо с вярата. В Южна Осетия беше основан т. нар. Синод на противостоящите, подчинен на гръцкия разколнически синод на митрополит Киприан.

През 2002 г. отнашенията между църквата и държавата бяха издигнати на качествено ново равнище. На 30 март грузинският парламент прие промяна на Конституцията, според която между двете национални институции се сключва конкордат[249]. Той беше официално подписан на 14 октомври с. г. в катедралата „Светицховели” от католикоса Илия ІІ и президента Шеварднадзе[250]. Според конкордата държавата се задължава да възмезди частично огромните материални загуби, нанесени на църквата между 1921 и 1990 г. Всички храмове се връщат на църквата, а въпросът за земите й ще бъде решен от комисия. Църквата няма да плаща данъци, духовниците се освобождават от военна служба, тайната на изповедта става неприкосновена, църковният брак се признава от държавата, 12-те Господски празници стават официалн и неработни. Грузинският народ посрещна конкордата с възторг. След „кадифената революция” в края на 2003 г. някои кръгове поставиха въпроса за отмяната на този договор като едва ли не лична инициатива на сваления диктатор Шеварднадзе.

Трябва да се признае, че от една страна, конкордатът е забележително постижение на Грузинската църква и възкресява „симфонията” между държава и църква във Византия. Но от друга страна, днес условията в света са коренно променени в сравнение със Средновековието и подобна симбиоза крие опасност от провал, както е известно от историята на Руската църква.

2.11. Инославни пропаганди

През 1224 г., когато Византия е разгромена, папа Хонорий ІІІ се опитва да убеди грузинската царица Русудан, дъщеря на св. Тамара, да приеме римокатоличество. По-късно тя отправя послание до папа Григорий ІХ, с което моли за военна помощ срещу монголите. Вместо това папата изпраща доминикански монаси, които започват прозелитизъм сред православните и основават манастир в Тифлис през 1240 г. Папа Иоан ХХІІ пренася центъра на римокатолическото мисионерство на изток от Смирна в Тифлис и назначава за епископ Иоан Флорентинец през 1328 г.[251]. В преговорите за сключване на уния във Ферара и Флоренция през 1438-1439 г. участва и грузинска църковна делегация, но нейните членове отказват да подпишат окончателния документ, представен им от папа Евгений ІV. Когато монасите от грузинския Иверски манастир в Атон стават униати, Охридската архиепископия забранява на клириците и миряните да общуват с тях[252]. Твърди се, че през 1507 г. в Грузия работят петима католически епископи.

След като крепостта на православието Византия изчезва от световната карта, Грузия започва да търси нови съюзници и покровители в Русия и на Запад. Грузинските царе Константин ІІ (края на ХV в.), Симон І (втората половина на ХVІ в.) и Теймураз ІІ (първата половина на ХVІІІ в.) изпращат посланици в Европа, например до римската курия и испанския кралски двор, с молба за помощ.

През 20-те години на ХVІІ в. Конгрегацията за разпространение на вярата в Рим започва да обучава монаси за мисионерска работа в Грузия. Те учат грузински език от Никифор Ирбах, който е монах от униатския Базилиански орден и посланик на цар Теймураз. Конгрегацията основава печатница, в която издава първите грузински печатни книги: „Азбука и Отче наш” (Alphabetum Ibericum, sive georgianum, cum Oratione Dominicali, Romae, Typis Sac. Congr. de Propag. Fide, MDCXXIX), грузинско-италиански речник (Dittionario Georgiano e Italiano, composto da Stefano Paolini con l’aiuto del M.R.PD. Niceforo Irbachi Georgiano, Monaco di S. Basilio… In Roma, Nella Stampa della Sagra Congr. de Propag. Fide, (I) DCXXIX), „Литании на св. Дева Мария” (Litaniae Beatae Mariae Virginis Lauretanae, Rome, 1629). От печатницата излиза и първата грузинска граматика през 1643 г. (Maggio Francisco Maria, Syntagmaton Linguarum orientalium quae in Georgiae regionibus audiuntur…, Romae, M. DC. XLIII)[253]. Монахът Пиетро дела Вале публикува първата западна книга за Грузия през 1627 година (Pietro della Valle, Informazione della Georgia data alla Santia de nostro signore papa Urbano VIII di Pietro della Valle Pellerino, Roma, 1627).

Първите мисионери, изпратени от Конгрегацията в Грузия, са от Театинския орден. Те действат в страната от 1628 до 1700 г. Не закъсняват и августинците[254]. Капуцините пристигат през 1661 г. и основават училище в Грузия. Редица от тях проявяват научни интереси. Може да се отбележат имената на отец Пиетро Авитабиле, Арканджело Ламберти, Джузепе Жудиче, Антонио Жардина, Христофоро де Кастели, Андреа Боромео и фра Реджиналдо да Лентини. Под влияние на капуцинските проповеди цар Георги приема уния с папството (1686 г.) и си поставя за цел да привлече своите поданици. Архиепископ Евтимий, брат му и някои свещеници също подписват унията. Народът прогонва цар Георги, но неговият племенник и приемник Хозров хан се отказва от исляма и става католик.

Мисионерските капуцини се ползват и от подкрепата на цар Вахтанг ІV (1675-1737). Неговият племенник и класик на грузинската литератураа Сава Орбелиани агитира усърдно за каузата на Римската курия като средство за „спасение” от мюсюлманската опасност. Роднините му Иоан и Вахтанг Орбелиани обръщат към римокатоличеството имеретинския цар Александър, католикоса Висарион и редица аристократи. Римокатолици също стават грузинският католикос Антоний І (1744-1788), свещеници, монаси, 60 местни князе, много миряни. Цар Теймураз ІІ сваля Антоний и го прогонва извън Грузия. Той намира убежище в Русия, където се отказва от латинските си увлечения. След смъртта на Теймураз Антоний успява отново да стане католикос (1781-1788)[255]. Картлийският цар Ираклий ІІ (1744-1798) и имеретинският цар Соломон ІІ (1793-1811) вероятно по руско внушение започват гонения срещу римокатолиците в страната[256].

Въпреки положените усилия и хвърлени средства броят на грузинските католици остава съвсем незначителен. По данни на Доналд Атуотър през 1917 г. в Грузия има около 40 000 римокатолици, от които 8000 са от арменския обред, а останалите – от латинския (в царска Русия униатството е забранено)[257].

Дори през 1920 г. в Тифлис пристига представител на Римокатолическата църква, който предлага на католикоса Леонид да признае главенството на папата и така да се откъсне от орбитата на съветска Русия. Въпреки че това предложение е отхвърлено, след една година Ватиканът назначава епископ Мориондо като свой представител в Кавказ и Крим. В края на 1921 г. той е заместен от епископ Сметс, придружен от голям брой иезуити, които се прикриват като „археолози” и „палеографи” и обикалят страната. Амбициите на Ватикана не намират благоприятна почва и през 1924 г. епископ Сметс напуска Грузия.

Между 1845 г. и 1993 г. римокатолическите органи, отговорни за Грузия, се намират в Русия. През 1941 година, когато избухва войната, властите затварят римокатолическата църква „Възнесение на св. Дева Мария” в Тбилиси и след пет години тя е превърната във физкултурна зала. Върната е на църквата през 1994 година – една година след възстановяването на Апостолическата нунциатура в страната[258]. По покана на грузинския президент и със съгласието на патриарха папа Иоан Павел ІІ направи официално посещение в страната на 8 и 9 ноември 1999 г.[259]. Мнозинството духовници и вярващи реагираха възмутено на визитата.

На 16 септември 2003 г. грузинският патриарх Илия ІІ оповести декларация, с която порица правителството, което зад гърба на църквата иска да сключи споразумение с Ватикана по време на визитата на архиепископ Жан-Луи Торан в Тбилиси от 18 до 20 същия месец[260]. Целта на спогодбата е да даде юридически статут на 50 000-те римокатолици в Грузия, който да е равен с този на православните. След три дни няколко хиляди студенти блокираха улиците около парламента и заставиха властите да се откажат от подписването на споразумението за голямо огорчение на папата[261]. В разгара на спора в Тбилиси пристигна Цариградският патриарх Вартоломей І, за да подкрепи ясно каузата на православието[262].

Сношенията между протестантството и Грузия датират още от ХVІ в. През 1576 г. грузинският княз Кваркваре Атабаг, който се намира в Истанбул, получава Аугсбурското изповедание на вярата, превежда го на грузински език и го занася в родината си. Но протестантството не намира широко разпространение в Грузия.

Възползвани от демократичните промени след 1991 година, редица секти засилиха дейността си или навлязоха за първи път в страната. Тъй като не е приет закон за вероизповеданията, те не са регистрирани и нямат статут на юридически личности. Грузинците, които имат исторически комплекс към чужденците завоеватели, започнаха упорита борба с тях. През последните 3-4 години в Грузия са извършени на 700 нападения срещу църкви и офиси на различни религиозни малцинства като иеховистите, баптистите, петдесетниците, римокатолиците и дори някои православни общини.

Една от старокалендарните епархии в Грузия – Глданската, се възглавява от отлъчения свещеник Василий Мкалашвили. Той и неговите последователи се прочуха със своите изстъпления срещу събранията на протестантски секти, за което срещу него са заведени съдебни дела. Мкалашвили обаче още не е съден, защото се укрива в нелегалност. От време на време той се появява внезапно по телевизията, анатемосва враговете си и заплашва, че ако бъде заловен, Грузия ще бъде разрушена от опустошително земетресение[263].

На 20 ноември 2003 година баптисти, петдесетници, лутерани, мюсюлмани и Свидетели на Иехова се оплакаха, че вносът на религиозна литература, включително Библия, на практика е невъзможен. Грузинската патрирашия е сключила негласен договор с митниците, според който подобна книжнина може да влезе в страната само с нейно разрешение[264].

_________________________

238. Шеварднадзе, Э., На пути к храму меня никто не остановит, Собеседник, 18 декабря 2003.

239. Обращение Святейшаго и Блаженнейшаго Католикоса-Патриарха всея Грузии Илии ІІ в связи с ситуацией в республике, Русская линия, 24 ноября 2003.

240. Недумов, О., Патриарх как зеркало грузинской революции, Независимая газета, 27 ноября 2003.

241. Патриах всея Грузии Илия ІІ: Я думаю по-грузински и поступаю по-грузински, Огонëк, 12 февраля 2004.

242. Orthodoxia 2003, 14th ed. Ed. and comp. by N. Wyrwoll, Regensburg, 2003, p. 63-67.

243. Bryner, E., op. cit., S. 70.

244. Syndesmos, International Directory of Orthodox and Oriental Orthodox Theological Schools. Ed. by B. Voprsalek, Athens, 2000.

245. http://www.patriarchate.ge/news/radior.htm

246. http://www.patriarchate.ge/news/7r.htm

247. Britt, B., Snapshots of Tradition: Apparitions of the Virgin Mary in Georgia, Nova Religio, 1998, № 1, October, р. 108-125.

248. Georgian Orthodox Church quits WCC, RFE/RL Newsline,  № 35, Part I, 21 May 1997.

249. Щипков, А., Православнaя Церковь добилась изменений Конституции страньІ. – http://www.geo.orthodoxy.ru/articles.htm

250. Подписано конституционное соглашение между государством и Грузинской православной церковью. – http://www.pravoslavie.ru/cgi-bin/sykon/client/display.pl?sid=363&did=812

251. Tamarashvili, M., The History of Catholicism among the Georgians, Tiflis, 1902; Шиолошвили, И., иерод., Грузинская церковь и попьІтка подчинить ее Римскому престолу, Православная мьІсль (Прага), 1959, № 1, с. 43; Tabagua, I., I rapporti tra la Georgia cristiana e la Santa Sede, Tbilisi, 1996.

252. Снегаров, И., История на Охридската архиепископия, т. І, С., 1924, с. 276-277.

253. Khintibidze, E., Georgian Literature in European Scholarship. – http://www.nato.int/acad/fellow/94-96/elguja/02.htm

254. Alonso, C., Misioneros Augustinos en Georgia, Valladolid, 1978.

255. Esbroeck, M. v., Le catholicos Antoine Ier et son “Martirika”, Analecta Bollandiana, t. 98, 1980, № 3-4, 409-421.

256. Мерабишвили, Г. И., Из истории отношений Ираклия ІІ и Соломона І с Ватиканом, ПроблемьІ истории стран ЕвропьІ, Тбилиси, 1983, с. 114-121.

257. Attwater, D., op. cit., p. 153, n. 4.

258. Kurz notiert, Kirche bunt, № 34, 22. August 1999.

259. Georgien-Besuch um Ökumene zu förden, Kirche bunt, № 46, 14. November 1999.

260. Грузинская православная церковь озабочена готовящимся соглашением между Грузией и Ватиканом. – http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=403965

261. Центр Тбилиси парализован манифестацией студентов. – http:// http://www.rusk.ru/svod.php?date=2003-09-19

262. В Тбилиси прибьІл Вселенский Патриарх Варфоломей І. – http:// http://www.rusk.ru/svod.php?date=2003-09-19

263. Ochs, M., Persecution of Jehovah’s Witnesses in Georgia today, Religion, State and Society, 2002, № 3, р. 239-276.

264. Georgia: Orthodox permission needed for religious literature imports. – http://www.forum18.org/Archive.php?article_id=192″>http://www.forum18.org/Archive.php?article_id=192

Следва…