Валери Шопов

Abstract

What should be our attitude to the question of the Shroud of Turin? This question remains relevant, excites scholars and researchers, lovers of Christian history and ordinary Christians. We will try to reflect on it by exposing some of the known facts related to its credibility. The Shroud of Turin remains a hidden mystery to scientific thought today.

Key words: Shroud of Turin, Christian Apologetics

***

Again about the Shroud of Turin

В Торинската плащеница има нещо свръхестествено, тъй като доказателствата, които са в съгласие с нейния свръхестествен характер, са поразително повече от „обратното“. Последното е ограничено главно до датиране с въглерод 14 (C 14), което оспорва само годината на създаване на Плащеницата. В никакъв случай не може да докаже нищо за начина, по който е създадена. В допълнение, резултатът от този метод според някои е повлиян от пожар, който е маркирал и заплашвал да изгори самата „Плащеница“ и довел до „закърпване “ на оригиналната средновековна тъкан. Независимо дали някой се съмнява или не, едно е сигурно. „Плащеницата“ е единственото парче ленено платно в света, преминало през „научно сито“ и е за лика на Иисус Христос. Има много атеисти и противници на християнството, които искат Ватикана да предаде Торинската плащеница на нова проверка. Но никой не знае дали искат това да „удари“ християнството или просто да се почувстват „сигурни“ в изневярата си, ако и стига да „докажат“ нещо съществено в случая.

„Ето, този е определен за падането и ставането на мнозина в Израел и за знамението, което беше пророкувано“ (Лука 2:34)

В продължение на няколко века в катедралата на италианския град Торино се пази голямо платно с дължина 4,3 м. и ширина 1,1 м. На неговия жълтеникаво-бял фон се появяват размити петна от кафяви тонове – от разстояние, в подредбата им; петна, неясни очертания на човешка фигура и мъжко лице с брада и дълга коса. Преданието казва, че това е Плащеницата на самия Иисус Христос.

За западноевропейския гражданин от втората половина на XIV-ти век тя се появява „от нищото“ в град Лирей близо до Париж, в имението на граф Жофроа дьо Шарни. Смъртта на графа скрива тайната на появата ѝ във Франция. През 1375 година тя е изложена в местната църква като истинската Христова плащаница. Това привлича много поклонници в храма. Тогава се появяват съмнения за автентичността ѝ. Местният епископ Анри дьо Поатие упреква настоятеля на храма, че го е представил като оригиналната Плащаница на Христос. Неговият наследник Пиер д’Арси получава разрешение от папа Климент VII да изложи Плащеницата като обикновена икона, но не като истинската надгробна плащаница на Спасителя.

Един от наследниците на граф дьо Шарни дава Плащеницата на своята приятелка херцогинята на Савоя, чийто съпруг Луи I Савойски построява красив храм за реликвата в град Шамбери. Впоследствие в Италия царува Савойската династия.

Въпреки че в различни градове са показвани фалшиви плащаници, само тази е възприета от масовото народно съзнание като истинска. Горяла три пъти и оцеляла по чудо. За да премахнат саждите и да се уверят, че не е боядисана, няколко пъти го варят в масло и го измиват, но изображението остава.

През 1578 година възрастният архиепископ на Милано Чарлз Боромео, канонизиран от Католическата църква, отива от Милано в Шамбери през зимата, за да се поклони на Светата плащеница. За да спаси стареца от преминаването през зимните Алпи, Плащеницата е изнесена да го посрещне. Срещата се състои в Торино, в катедралата Св. Йоан Кръстител, където с благословението на епископа тя е в момента. През XVIII-ти век Революционните войски на Франция под командването на Бонапарт разрушават катедралата в Шамбери, където някога се съхранява светилището, а Торино се оказва настрана от всички бурни събития и все още пази светилището на целия християнски свят.

Историята на Плащеницата е сложна и наситена със събития. Най-важното от тях за вярващите е погребението и възкресението на Христос, а за всички – явяването му пред безбожния свят на прага на XX-ти век.

През 1898 година в Париж се провежда международна изложба на религиозно изкуство. Донесена е и Плащеницата от Торино, представяйки я като зле запазено творение на древни християнски художници. Плащеницата била окачена високо над арката и преди закриването на изложбата решили да я снимат. На 28 май археологът и любител фотограф Секондо Пиа прави две снимки. Единият негатив се оказва развален, а другият с размери 60х50 см е поставен в проявителя вечерта на същия ден и фотографът изтръпва: на тъмния фон на негатива се разкрива позитивен фотографски портрет на Христос Спасителя – Лице с неземно изражение на красота и благородство. Секондо Пиа седи цяла нощ в благоговейно съзерцание, без да откъсва очи от портрета на Христос Спасителя, който така неочаквано се появява в къщата му.

„Светата плащеница на Христос“, мисли си той, „сама по някакъв невъобразим начин е фотографски точен негатив; и също с голямо духовно съдържание! Тази Света Плащаница, този удивителен негатив с човешки размери, е на много повече от хиляда години. Но нашата новоизмислена фотография е само на 69 години!… Ето, в тези кафяви отпечатъци от Божи гроб се крие едно необяснимо чудо”.

Какъв е смисълът от явяването на светата Христова плащаница в края на XIX-ти век?

Това е време, когато човечеството се отдалечава от вярата. Науката се превръща в светоглед и се развива вярата, че в бъдеще и скоро с помощта на математически формули ще бъде възможно да се изчисли движението на всички частици на Вселената във времето и пространството. В разговорите често се използва формулата „науката е доказала“. В разговор с митрополит Филарет (Дроздов) един много самоуверен млад мъж казва: „Знаете ли, владика, че науката е доказала, че няма Бог?“ Митрополитът отговори: „Цар Давид е писал преди хиляди години: „Речта на лудия в сърцето му не е Бог”.

От втората половина на XIX-ти век забележимо се засилват антихристиянските протести в благороднически и интелектуални салони, лекционни зали и пресата. Широко разпространение получават и трудовете на протестантски теолози, професори и доценти (Щраус, Фердинанд и Бруно Бауер), които отричат божествеността на Иисус Христос. Лев Толстой нарязва Евангелието според собствените си разбирания, чиято съкровена мечта е да основе нова религия. Образът на сантиментален моралист, блудник и любимец на жените е нарисуван от Ренан в неговата много популярна някога книга „Животът на Иисус“. Той, подобно на Толстой, отрича божествеността и чудесата на Христос. Духовният писател епископ Михаил (Грибановски) нарича своя труд „Евангелието на филистимците“. Успехът на тези и други подобни произведения се обяснява с факта, че мнозина в обществото, в своето земно самодоволство и човешка гордост, не искат да приемат Божествеността на нашия Господ Иисус Христос и Неговите чудеса, които детерминистичната наука от XIX-ти и началото на XX-ти век не може да обясни. Смята се, че митът за Христос е възникнал около историческата фигура на Иисус от Назарет, стара идея, датираща от ранните векове, особено от Целз.

Но върхът на цялата тази антихристиянска уж научна литература са трудовете на професора по теология и история Дравес. Той твърди, че не е имало Иисус от Назарет, че Христос и други евангелски герои като Пилат и така нататък са митични личности без реални исторически прототипи, че Христос е народен мит за Слънцето. Книгата му среща радостен и съпричастен прием в широки обществени кръгове, а съветските издания и школи заявяват: науката е доказала, че Христос е мит.

По метода на Дравес остроумният французин Превост доказва с още по-голяма логична убедителност, че Наполеон е френски народен мит за силата и изпепеляващата сила на Слънцето. Наистина! Той се е издигнал в източната част на Франция (роден на остров Корсика), разположен в Атлантическия океан (умрял на остров Света Елена), имал е дванадесет маршала, което означава дванадесет знака на зодиака. Той дори възкръсва – прочутите 100 дни на Наполеон. Те вярват на Дрейвс, – някои възприемат работата на Превост като пародия на работата на Дрейвс, – Наполеон е твърде близо, – за повечето тази работа остана неизвестна. Изтънченият и язвителен Целз (края на II-ри век) в своя основен труд срещу християнството не смее да твърди, че Иисус от Назарет не съществува: Иисус Христос е твърде близо за неговата епоха. В цялата антихристиянска литература от последните два-три века единственото ново е пълното отричане на историчността на Иисус от Назарет, а в същото време и тази на Пилат.

По този начин може да се твърди, че откриването на образа на Христос върху Торинската плащаница е чудо, което отговаря на нуждите на времето: „Ти твърдиш, че Иисус от Назарет, Христос е мит, но аз ти се струвам, че подкрепям твоята колеблива вяра“, сякаш казва Христос, който ни обича.

Секондо Пиа възприема появата на Христос върху фотографска плака като чудо. Той седи в благоговение пред образа, който му се явява цяла нощ: „Христос дойде в нашия дом“. В онази паметна нощ той ясно разбира, че Плащеницата не е направена на ръка, че нито един художник от древността, без никакви идеи за негатива, не би могъл да я нарисува, правейки по същество почти невидим негатив.

По-късно Торинската плащеница е снимана многократно в различни лъчи от спектъра от рентгенови лъчи до инфрачервено лъчение. Изследван е от криминалисти, лекари, историци на изкуството, историци, химици, физици, ботаници, палеоботаници и нумизмати. Свикват се международни синдологични конгреси (от думата sindone, което означава плащаница).

Убеждението, че Торинската плащеница не е направена на ръка, не е дело на художник и носи признаци на дълбока древност, е станало всеобщо сред учени от различни възгледи и националности. Придирчивите криминолози не откриват на Плащеницата нищо, което да опровергае евангелския разказ за страданието, кръстната смърт, погребението и възкресението на Христос; нейното изследване само допълва и изяснява разказите на четиримата евангелисти. Някой нарича Торинската плащеница „Пето евангелие“.

Торинската плащаница потвърждава истинността на изказването на английския мислител Франсис Бейкън (1561–1626), че малкото знание отдалечава от Бога, а голямото знание ни доближава до Него. Много учени, въз основа на внимателно и цялостно изследване на Плащеницата, признават факта на възкресението на Христос и от атеисти стават вярващи. Един от първите е един атеист и свободомислещ, професор по анатомия в Париж Барбие, който като лекар и хирург разбира, че Христос е излязъл от Плащеницата, без да я развие, когато е минал през затворени врати след Възкресението. Само няколко специалисти, които са изучавали Плащеницата, не са приели възкресението на Христос поради извъннаучни причини: не е имало възкресение, защото то изобщо не може да съществува.

И по време на този нарастващ триумф, в края на 1988 година, се появява сензационно съобщение: според радиовъглеродния метод възрастта на Торинската плащаница е само 600-730 години, тоест не трябва да се датира от началото на Християнска епоха, но към Средновековието – 1260-1390 година.

Архиепископът на Торино приема тези резултати и заявява, че нито той, нито Ватикана някога са считали светата Плащеница за реликва, но се отнасяли с нея като с икона.

Мнозина въздъхват с облекчение и злорадство: „Митът е разсеян“. Въпреки че многократно е доказано, че Плащеницата не е направена на ръка, отново са правени опити да бъде приписана на четката на Леонардо да Винчи или на някой друг велик художник. Освен това Плащеницата отразява такива анатомични детайли на човешкото тяло, които не са били известни на средновековните майстори. И накрая, няма следи от боя, свързана с изображението върху Плащеницата от Торино. Само на едно място по ръба е леко изцапан с боя, може би когато Дюрер е написал копие от него през 1516 година.

Възниква идеята, че средновековните християнски фанатици са инсценирали погребението на Христос с един от своите събратя по вяра и така са получили чудотворен образ. Дори атеистите не обръщат внимание на тази идея поради нейната абсурдност.

Във връзка с радиовъглеродното датиране възникват следните въпроси: 1) правилни ли са първоначалните аналитични данни и направените по тях изчисления; 2) как резултатите от последното се отнасят към всички други данни, пряко или косвено свързани с проблема за произхода и възрастта на Торинската плащаница.

1.Първият факт, който ясно говори в полза на древния близкоизточен произход на Плащеницата, е самата тъкан – това е лен, изтъкан на зигзаг 3 на 1. Такива тъкани са правени в Близкия изток, по-специално в Сирия, през II-I век преди нашата ера и до края на I-ви век след нашата ера и получава името „Дамаск“. В по-ранни и по-късни времена те са непознати. Използването на Дамаск за Плащеницата свидетелства за богатството на Йосиф, което е отбелязано в Евангелието („един богаташ от Ариматея“- Матей 27:57 ), и неговото уважение към Разпнатия. Освен лен, в тъканта са открити няколко памучни влакна от западноазиатски тип.

Приемайки радиовъглеродни изчисления за възрастта на Плащеницата и нейния къснохристиянски европейски произход, ние сме длъжни да обясним къде и как се е появила тя през XIII-XIV век. Плат, направен по метод, изгубен преди повече от хиляда години. Какъв научен потенциал трябва да са имали „измамниците“ от Средновековието, за да осигурят всички тези подробности, включително дори използването на памучни конци, които растат само в Западна Азия?

2.Древната възраст на Плащеницата се потвърждава от отпечатъците от монети, покриващи очите на Покойника. Това е много рядка монета, „Митето на Пилат“, сечена едва около 30 година след Христа, на която надписът „Император Тиберий“ (TIBEPIOY KAICAPOC) е изписан неправилно: CAICAPOC. Монети с тази грешка не са били известни на нумизматите до публикуването на снимки на Торинската плащаница. Едва след това са открити пет подобни монети в различни колекции. „Акарата на Пилат” датира най-старата възможна дата на погребението – 30-те години след Христа. Невъзможно е да си представим, че фалшификаторите от Средновековието биха се сетили (и дори физически успели) да използват редки монети от I-ви век, за да направят фалшификати с най-редките грешки.

По този начин естеството на тъканта и отпечатъкът на „пилатовата акара“ върху Плащеницата позволяват да се определи нейната възраст между около тридесетте години и края на I-ви век след Христа, което се вписва добре в хронологията на Новия Завет.

3.Древността на Плащеницата се доказва и от детайлната точност на ритуала на римската екзекуция чрез разпъване на кръст и еврейския погребален ритуал, който става известен в резултат на археологически разкопки едва през последните десетилетия. От особена научна стойност са останките на някой си Йохан, подробно описани в работата на Дж. Уилсън. През Средновековието не са имали такива познания. Някои детайли са били представени по различен начин през Средновековието; по-специално забиване на нокти не в дланите, както е изобразено на икони, включително средновековни, а в китката. Белегът на гвоздея върху Плащеницата точно отговаря по форма и големина на гвоздея, съхраняван в църквата „Св. Кръст Господен“ в Рим и според легендата е един от гвоздеите, с които Христос е разпнат. За да създадат фалшификат, наистина ли фалшификаторите са изучавали гвоздеи от различни епохи и различни цели или, знаейки за гвоздея от църквата на Светия кръст, са нарисували съответните рани или са направили подобни гвоздеи, за да разпнат жертвата си?

4.Противниците на древния произход на Плащеницата обикновено се позовават на предполагаемото отсъствие на каквито и да е достоверни исторически справки за Плащеницата преди 1353 година, когато тя е била изложена в храма на град Лирей. Но във Византия, за разлика от Западна Европа, го знаели добре и се отнасяли към него като към най-голямата светиня. За това свидетелстват множество исторически документи.

В древната мозарабска литургия, която според легендата води началото си от свети апостол Яков, брат Господен, се казва: „Петър и Йоан забързаха заедно към гроба и видяха върху плащаниците ясни следи, оставени от Този, който умря и възкръсна.”

Според легендата Плащеницата е пазена известно време от свети апостол Петър, а след това е предавана от ученик на ученик. В писанията от предконстантинова епоха той практически не се споменава, тъй като е бил твърде голямо светилище и сведенията за него биха могли да послужат като причина за езическите власти да го търсят и да доведат до унищожаването му. По време на честите тогава гонения всички предмети на християнското богослужение са били унищожени, особено книгите и на първо място евангелията, които са били скрити на тайни места и внасяни на молитвени събрания за четене само за кратко време.

Прочетете още „Отново за Торинската плащаница*“ →

Ева Ковачева

Abstract

The objects of research in the article are the verses Hos 6:3; 2 Pet 1:19; Rev 2:28; 22:16, as well as the connections between them regarding the definition of Jesus Christ as the „bright and morning star“ and it aims to establish and explain the meaning of His „rising in the hearts of believers“.

Key words: the bright and morning star, Jesus Christ, Holy Scripture

***

Увод

В настоящето изследване се констатира, че в Свещеното Писание се съдържат четири стиха, в които се говори за „идването на Христос“ като „изгряващата утринна и светла звезда“, което е рядко познато и употребявано определение за Него. Единият от тях е поместен в Стария Завет (Ос. 6:3), а другите три – в Новия Завет (2 Петр. 1:19; Откр. 2:28; 22:16). В два от посочените стихове се установява, че има ясно указание, че под „утринната и светла звезда“ се има предвид Иисус Христос (Ос. 6:3 и Откр. 22:16) –  В 2 Петр. 1:19 и Откр. 2:28 този смисъл се извежда въз основа на налични тълкувания от свети отци върху тях.

Предвид гореказаното целта на настоящото изследване е да се установи, анализира и обобщи смисъла, който се съдържа в цитираните стихове, свързани с определянето на Иисус Христос като „утринната и светла звезда“, да се констатират връзките помежду им и да се обясни значението на Христовото „изгряване в сърцата“ на вярващите. Тезата, която се поставя е, че в разглежданите стихове от Свещеното Писание се има предвид онзи напреднал етап или духовно състояние на вярващите по пътя им към единението с Бога, при който се указва за „идването на Христос“ като „истинската светлина“ в тях, когато Той като „изгряващата утринна и светла звезда“ (зорницата) им възвестява изгрева на вечното слънце във вечния ден на безкрайната вечност. Тезата се извежда въз основа на цитираните, а също и откритите паралелни стихове в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, разгледания етимологичен смисъл на употребените думи и изрази в тях, извършения сравнителен анализ между различни преводи на съответните текстове, позоваването върху тълкувания на свети отци и изследвания на съвременни учени изследователи на Новия Завет.

Подробен анализ на стиховете, свързани с темата на изследването, съдържащи се в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет

Наличните стихове, в които се говори за Иисус Христос като „изгряваща утринна звезда“, са следните: „И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа; като утринна зора е появата Му[1],  и Той ще дойде при нас като дъжд; като късен дъжд ще напои земята“ (Ос. 6:3); „Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви“ (2 Петр. 1:19); „И ще му дам утринната звезда“ (Откр. 2:28); „Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, утрената и светла звезда“ (Откр. 22:16).

Паралелни стихове с подобен смисъл и значение

Констатира се, че в Свещеното Писание се съдържат и паралелни на изложените стихове с подобен смисъл и значение: „Допитвайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, „няма в тях светлина“ (Ис. 8:20; срв. „няма зазоряване в тях[2]“, „няма видело в тях[3]“ ; „Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина“ (Ис. 9:2; срв. „Людете които ходеха в тъмнина видяха голяма виделина: Които седяха в земя на смъртна сянка, виделина възсия върху тях[4]“); „Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак – народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе. И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете – към сиянието, което изгрява над тебе“ (Ис. 60:1-3); „На невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог. Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа…Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа“ (2 Кор. 4:4-6); „Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината“ (Еф. 5:8); „Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“(Мат. 4:16; срв. „Народ който седеше в тъмнина видя виделина голяма, и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия“)[5]; „Поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира“ (Лук. 1:78-79; срв. „За милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата, за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира[6]“ ); „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Иоан 1:4); „Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Иоан 8:12).

Тълкуване и анализиране на изложените стихове

1) В предсказанието на пророк Осия за Месията изложено в Стария Завет се говори за необходимостта от познаване на Господа, стремежа към Него, и че Неговото идване е като „утринна зора“: „И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа; като утринна зора е появата Му, и Той ще дойде при нас като дъжд; като късен дъжд ще напои земята“ (Ос. 6:3). Св. Кирил Александрийски тълкува този стих по следния начин: „Той ще ни изцели два дни по-късно, на третия ден ще възкръснем и ще живеем пред Него…[7].“ Св. Ефрем Сирин обяснява: „На третия ден ще бъдем възкресени. Той ще ни избави скоро, точно както ни избави на третия ден след напускането на Египет, водейки ни през морето…. нека бързаме към Бога като дете, като към утринната зора, която несъмнено ще изгрее. Всеки, който вярва в Христос, се издига от кръщението, сякаш осветен от умствена светлина, стига до богопознание. И след дъжда, учението Му се излива върху достойните за Него като късен дъжд. Чрез откровението на Духа душата ще бъде подготвена, и тя ще започне да расте и да дава небесни плодове[8]“. Блажени Йероним Стридонски пише: „Нека се стремим да познаваме Господа; като утринната зора е Неговото явяване и Той ще дойде при нас като дъжда, както късния дъжд ще напои земята. Ние приемаме Христос като ранен дъжд, когато в нас са положени основите на вярата, и ще Го приемем като късен дъжд, когато, станали зряла жетва, получим вечен плод и бъдем събрани в житниците Господни[9]“. Александър Павлович Лопухин излага твърдението, че чрез този стих пророкът призовава хората към богопознание, което означава не теоретично познание за Бога, а единство с Бога в любовта, практическо изпълнение на Божиите заповеди[10].От приведените тълкувания, става видно, че явяването на Христос като изгряваща утринна звезда се свързва с озаряването на сърцата на вярващите от светлина, която светлина е Самият Христос, с все по-голямото им познаване на Господа в любовта и постигане на единение с Него, с озаряване на душата от Духа, следствие на което тя започва да дава небесни плодове, с живота в Христа, който се изразява във вършене на дела според учението Му, и с възкресяването на вярващите.

2) Вторият стих е новозаветен: „Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви“ (2 Петр. 1:19). На пръв поглед не става ясно, че в този стих се съдържа сведение за идването на Иисус Христос. Последното се констатира от тълкуванието на блаж. Теофилакт върху него: „И така, когато – казва – настъпи ден, тоест явяването на събитията, тогава в сърцата ви ще изгрее зорницата, тоест Христовото пришествие, предвъзвестено от пророците, и като истинска светлина ще освети сърцата ви[11]“. Според цитирания тълкувател, Христовото пришествие ще изгрее като зорница в сърцата на вярващите, и като истинска светлина ще ги освети.

Епископ Михаил (Лузин) разбира изгряването на зорница в сърцата на вярващите според 2 Петр. 1:19 като процес, който започва в тях от тяхното пробуждане за Христовото учение и живот до влизането им в Царството Божие: „След събуждането от греховен сън, когато зората започва, в сърцето на възродения духовно човек, изгрява утринната звезда, предвестник на започналия ден; с Божията благодат се засилва духовната дейност на човека, тя се развива и укрепва по-дълбоко, по-ясно, както и съвършеното познаване на Христовото учение и животворно начало на живота. Човек започва да живее в светлината на Христовия живот, чиято пълнота той достига в невечерния ден на Царството Божие. Така протича ходът на живота на преродения и възроден човек и преходът от смъртта към живота[12]“. Същият тълкувател преминава след това към същинското тълкуване на стиха: „Речта за пророческото слово, както и за апостолското, има приложение, което е общо както за Стария, така и за Новия Завет, че то е светилник в сърцето до зората на деня, и докато зората заблести за всички вярващи по всяко време и на всяко място; но непосредственото приложение на тази дума, без съмнение, се отнася до първите читатели на Посланието и речта за пророческото слово има предвид преди всичко тях. Въпреки че те, според словото на апостола, познават истината и са утвърдени в нея (2 Петр. 1:12), те трябва да бъдат подбуждани от напомняния (1:13). Повечето от тях като цяло са възхвалявани (1:8), но съвършенството още не е достигнато; вече са се събудили от съня си, вече са забелязали зората, вече са видели утринната звезда, но целият ден е още пред тях; те все още са в навечерието на храма и в храма, но не и в светилището, имат наченки на истината, отнасят се с доверие както към външните свидетелства на очевидците на истината, така и към пророческото слово, но още не са достигнали живо познание за истината и вътрешно общение с Иисус Христос, те все още са в сутрин, а не обед[13]“. Епископ Михаил пише още: „Като чуете, казва (апостолът), тези думи на пророците, няма да се излъжете в надеждата си. Защото след време те ще бъдат оправдани от самите дела, които апостолът нарече „ден“, продължавайки своята образна реч, защото той веднага говори за светилника, за тъмното място, което е нощта. И така, когато, казва той, дойде денят, тоест проявлението на събитията, тогава утринната звезда ще изгрее в сърцата ви, тоест идването на Христос, предсказано от пророците, и като истинската светлина ще озари сърцата ви[14]“. „Утринната ярка звезда“ нарича Себе Си Христос (Откр. 22:16) в смисъл, че Той възвестява изгрева на вечното слънце във вечния ден на безкрайната вечност[15]“.

Блажени Теофилакт тълкува 2 Петр. 1:19 във връзка със стиха „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос“ (Еф. 5:14). За разбирането на този стих от св. апостол Павел в посланието си до ефесяни, блажени Теофилакт набляга особено на пояснението във връзка със „спящият“, „мъртъв“ и „събуждащ“ се в духовно отношение човек. Той говори за тях като три различни духовни състояния, през които човекът преминава: „Спящ и мъртъв нарича човека, който живее в грехове. Защото той е и смраден, като мъртвец, и бездействен като спящ, мечтае и си въобразява призрачното. А когато някой се пробуди от греха, Христос ще го осветли, тоест ще засияе за него, както и слънцето сияе за станалите от сън. А докато е в грехове, той ненавижда светлината и не идва при нея. И не само за невярващите казва това, но и за вярващите. Можеш да намериш разлика между спящия и мъртвия. Мнозина, които вършат зло, но не одобряват извършеното, биха могли да се нарекат спящи. Те се пробуждат лесно и за тях се отнася израза „стани“, а другите, които вършат зло и го оправдават, могат да се нарекат мъртви, защото е по-трудно да бъдат призовани към добро. Обаче и тях Словото призовава да станат, защото не бива да се отчайваме относно възможността за изменение на естеството[16]“. Констатира се, че блаж. Теофилакт не дава никакви пояснения за втората част на същия стих „…и ще те осветли Христос“ (Еф. 5:14). Това прави св. Йоан Златоуст. Той споменава, че са налични и други подобни на този израз като например „и ще се докоснеш (έπιψαόσεις) до Христос“, „озарява те (έπιψαόσει σοι) Христос“, „..издигнете се от греха и можете да видите Христос[17]“, след което добавя „ето защо е необходимо да се каже: „Стани, ти който спиш, и възкръсни от мъртвите, и Христос ще те осияе[18]“.

Св. Теофан Затворник също смята, че в Еф. 5:14 става въпрос за преминаването на човека през различни духовни етапи, фази или състояния: от грешник – до човек, чийто живот е в Христа, когато той вече е ръководен и просветляван не от външни източници за словото и от хора, а от Самия Христос: „Грешникът вярва, примирява се с Бога, и се просвещава от Христос Господ. Тогава всичко му става ясно, как трябва да бъде в живота му и какво да очаква в бъдеще[19]“.

Прочетете още „Иисус Христос: „Изгряващата утринна и светла звезда“*“ →