Иван Йовчев

Плиний Млади

Плиний Млади (61-113 година) е бил римски управител на Витиния в Мала Азия и интелектуалец, известен с писмата си, от които са събрани десет известни книги. Негов наставник е вуйчо му, известният писател, естественик и военен ръководител Гай Плиний Секунд или Плиний Стари. Плиний Млади преминава през всички етажи на служение, както подобава на римски благородник, като се почне от севир на римската конница (Sevir equitum Romanorum), тоест лице, което се занимава с делата на римската конница, след това квестор на императора, народен трибун, претор, началник на държавното съкровище при император Траян, консул, какъвто бил през 112 година във Витиния и Понт (Мала Азия)[37].

В десетата книга на Плиний Млади се намира едно писмо (96), което той е написал до император Траян (около 111 година) с молба за съвет относно процесите на обвиняемите християни, тъй като голям брой от всички възрасти, полове и класи са били в процес на задържане и осъждане. Там той описва методите си на разпит:

Тези, които отричаха да са християни или са били такива, аз предложих формулата, като ги накарах да призоват боговете и да се помолят на вашата статуя с жертви на тамян и вино, а също и с хули към Христос. В резултат на това смятам, че биха могли да бъдат освободени. Защото истинските християни не могат да бъдат принудени да правят всичко това[38]. Уверяваха обаче, че цялата им грешка или заблуждение се състои в това, че са били свикнали да се събират рано, преди изгрев слънце, да пеят, редувайки се, песен в чест на Христос като Бог и да се обвързват с клетва не за злодеяния, а да не извършват нито кражба, нито разбойничество, нито блудство, да държат на дадената дума, да не отказват да върнат повереното им имущество[39]. Още повече, че сметнах за необходимо да проуча истината за две така наречени слугини (quae ministrae dicebantur) чрез изтезания. Не намерих нищо друго освен абсурдно, прекомерно суеверие (superstitionem pravam immodicam). Защото заразата от това суеверие се е разпространила не само в градовете, но и в селата. Но изглежда е възможно да бъде спряна и унищожена.

Това писмо има последващ отговор на император Траян (97-мо писмо), което гласи: Правилно си постъпил, мой Секунде, в следствието по издирването на тези, за които ти е донесено, че са християни. Защото не може да се създаде нещо, което да бъде като някакво определено правило за всички. Не трябва да бъдат издирвани. Ако ги обвинят и това се докаже, тогава трябва да бъдат наказвани, и то все пак така, че онзи, който отрича да е бил християнин и на дело покаже това, тоест с молитва към нашите богове, нека бъде полмилван поради рзкаянието си, колкото и да е подозрителен с миналото си. А предложените анонимни списъци не трябва да бъдат повод за каквото и да е обвинение, защото за твърде лош пример се приемат и не отговарят на духа на нашето време[40].

Върху тези две писма също тежи съмнението от страна на някои изследователи за интерполация, извършена през Средновековието. Но това е научно недопустимо, защото се знае, че още Тертулиан (II-ри век) говори за 96-то писмо на Плиний и за отговора на Траян (97-мо писмо) в своята Apologeticus, където потвърждава, че е имало кореспонденция между Плиний Млади и император Траян по въпроса за увеличаващия се брой християни. Посочените основания, говорещи против автентичността на двете писма са оборими и доказано несъстоятелни и до голяма степен са идентични с другите направени към останалите автори. В тази връзка ще посочим някои от тях:

1.Във Витиния по онова време не е имало християни. Откъде черпили доказателства за такава теза противниците на авторството на двете писма? Първо, от твърденията или по-точно мълчанието по този въпрос на някои други изследователи, като например софиста Диом Хризостом и най-вече липсата на сведения за християни във Витиния при апостол Павел, който пише в своите Послания за християни в Ефес, във вътрешните области на Мала Азия – Фригия и Галатия, но не и във Витиния. В книга Деяния апостолски (16:7) се говори, че апостол Павел е искал да посети Витиния, заедно със Сила и Тимотей, но Духът не ги пуснал. Вероятно там е проповядвал св. апостол Петър, който адресира своето Първо съборно послание по следния начин: Петър, апостол на Иисус Христос, до пришълците пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния (1:1).

2.Краят на писмото противоречи на началото. Тук се има предвид, че края на писмото звучи много по-самоуверено, отколкото неговото начало, където авторът проявява много колебание, предизвикано от трудностите на своето положение. По-скоро трябва да се каже, че Плиний бил много предпазлив по отношение на император Траян, когото възприема като последна истанция по поставения от него въпрос. Иначе си личи неговата твърдост по постигнатите резултати.

3.Антифонното пение е въведено чак през IV-ти век. Това основание е направено въз основа на посоченото известие в писмото, че християните са възпявали Христос като Бог, редувайки се (invicem). Известно е, че такъв тип пеене – антифонно – е въведено в песенната практика на Църквата едва през IV-ти век. Църковното предание говори друго, а именно, че антифонното пение е въведено на Изток за първи път от св. Игнатий Богоносец, който е бил Антиохийски епископ. По този въпрос историкът Сократ пише в своята история: Игнатий, епископ на Антиохия Сирска, който живял със самите апостоли, имал видение: видял Ангели, които с антифонни песни възпявали Света Троица, и предал на Антиохийската църква начина на видяното[41]. Гореизложеното потвърждават и други автори – Никифор Калист, Георгий Александрийски и други.

Всички изказани основания за интерполация и фалшификация на писмата са изкуствено направени без много задълбоченост по отношение на доказателствения материал, което означава, че отдавна са преодоляни в богословската наука, която възприема писмата на Плиний Млади за много ценен и автентичен материал, в които се намират някои допълнителни доказателства за Иисус и ранното християнство:

1.Много преди Плиний е имало във Витиния християни (някои от разследваните му заявили, че са били християни, но преди 20 години били отпаднали).

2.Християнството във Витиния е било масово явление (множество люде от всякаква възраст, от всяко звание и от двата пола били християни).

3.Съществували са християни – римски граждани.

4.Християните по онова време били гонени.

5.Истинските християни били твърди и непоколебими във вярата си.

6.Християните имали богослужебни събрания, например така нареченото агапи, където възпявали Христа като Бог.

7.Християнските нрави били чисти и възвишени. Но за Плиний и други нехристиянски писатели учението на Иисус и неговите последователи е прекомерно суеверие и заразно.

8.В писмото се споменава как Плиний идентифицира истинските християни: Ако така наречените християни са дали клетва върху римските богове и императора, те са били свободни; Плиний продължава да съобщава, че истински вярващите не могат да бъдат принудени да се покланят на боговете на императора.Но най-вече това, че Иисус Христос е бил за християните не само Бог, но и реална, историческа личност.

Флегон от Трал

Публий Елий Флегон от Трал[42] (80-137 година) е освободен роб и придворен служител на римския император Адриан (117-138 година), който оставил няколко съчинения наред с историческата хроника (Επιτομην Ολυμπιονικων), която е цитирана от Юлий Африкан, Ориген, Евсевий Кесарийски. Творбите му до голяма степен са изгубени, но Евсевий Кесарийски го цитира в своята хроника: В четвъртата година на 202-ра Олимпиада се случи едно голямо слънчево затъмнение, което надмина всяко по-рано съществувало: в шестия час денят се превърна в тъмна нощ, така че звездите се виждаха в небето. В допълнение, земята затрепери във Витиния и голяма част от град Никея се срути[43].

Ако се изчисли обратно, четвъртата година на 202-та Олимпиада се получава 32/33 година[44]. По същия начин, Секст Юлий Африкан в неговата петтомна Хронография, XVIII, 1 цитира: По време на управлението на император Тиберий имаше слънчево затъмнение при пълнолуние[45]. А силно доказателство, че Спасителят е пострадал в тази година, се дава в Евангелието от Лука (3:1), в което пише, че след 15-тата година от управлението на император Тиберий Господ Иисус Христос започнал своята проповед, която продължила три години[46].

Нещо, обаче, относно разказа на Флегон, както цитират християнските автори, все пак буди съмнение. Например, индикация за шестия час на слънчево затъмнение, напомняща на съответните евангелски съобщения. Може би Флегон е познавал Евангелията? Все пак той е роден в Мала Азия, в Трал, където от края на І-ви век съществува християнска община със свой епископ[47]. Не може да се изключи възможността Флегон да се позовава на християнските предания, въпреки че е малко вероятно. Този придворен историк напълно следвал религиозната политика на император Адриан, който се отнася към християните с презрение и враждебност[48]. Затова посочването на шестия час на слънчево затъмнение в посланието на Флегон някои автори го разглеждат като по-късно християнско допълнение.

Лукиан от Самосата

Лукиан Самосатски (роден около 115-125 година, починал в края на 180-та-началото на 190-та година) е грък и сатирик. Около 170 година той пише за смъртта на Перегрин[49], където говори и за християните, към които се казва, че главният му герой Перегрин се присъединил от известно време (Смъртта на Перегрин, 11): …Прочее и като бог го почитали онези [тоест християните], искали го за законодател и го избрали за ръководител. А те все още величаят и се прекланят пред оня човечец, прикован на кръста в Палестина, задето въвел нова религия (τελετή, посвещение, мистерия) в живота[50]. Друг абзац, свързан с Христос и християните съобщава: …Внушили са си наивните нещастници, че завинаги ще останат безсмъртни и ще живеят вечни времена, затова и презират смъртта и повечето от тях доброволни ѝ се отдават. После, първият им законодател ги убедил, че щели да бъдат братя помежду си, стига само да престъпят веднъж завинаги вярата си и да се откажат от елинските богове, да почнат да се кланят на онзи разпнат софист и да заживеят според неговите предписания[51].

Лукиан смята, че Перегрин е бил мошеник, чиято цел е да впечатли последователите си и да разпространи славата си. Обвинен в няколко престъпления, като например отцеубийство, той решава да дари цялото си имущество по примера на философа-циник Кратис[52]. Но тъй като неговите магии не донесли очакваните резултати, той решил да впечатли със смъртта си, като се самоизгаря през 165 година.

Въпреки че това произведение се счита за богохулно за християнската вяра и Римокатолическата църква го включва в списъка на забранените книги (Index Librorum Prohibitorum), този небиблейски източник е интересен поради две причини: първо, той ни показва, че Възкресението на Христос е било разглеждано след събитието като индикатор за безсмъртие, и второ, потвърждава важността на изследването на Лукиан Самосатски (приблизително 170 година), където също се споменава, че ранните християни са вярвали в своето безсмъртие. Като заключение от този източник може да се обобщи следното:

1.Иисус умира.

2.Иисус възкръсва.

3.Иисус е победил смъртта за тези, които вярват в Него.

Вавилонският Талмуд[53]

Сведения за Иисус Христос и християните се намират както в Иерусалимския, така и във Вавилонския Талмуд, но те не са много. Вавилонският Талмуд е тълкуване на законите на Стария Завет, които първоначално се предавали само устно, но по-късно през III-ти век са били написани. В това произведение Иисус е представен в негативна светлина, като човек, който нарушил Моисеевия закон, практикувал магия, съблазнил Израил, за което бил разпнат на кръст. В цитат от Талмуда ясно се вижда всичко това: Иисус беше провесен в навечерието на Пасха. Четиридесет дни преди това глашатай викал, че Той ще бъде погубен с камъни, защото е извършил магия и е съблазнявал Израил и го прави отстъпник; който има какво да каже в Негова защита, да дойде и да го каже. Но тъй като не бе предложено нищо в Негова защита, той бил провесен в навечерието на Пасха[54]. Гръцката дума за „провесен“ (κρεμάμενος) се използва и в Библията за факта на Разпятието (срв. Галатяни 3:13).

От Свещеното Писание на Новия Завет разбираме, че някои евреи (фарисеи и техните информатори) следвали Спасителя ден и нощ, за да го хванат в нарушаване на Моисеевия закон и след това да го осъдят (Иоан 7:11-13). Те също искали да го изобличат, че прави магии, а не чудеса и по този начин да дискредитират Иисус като лъжлив Месия и така да върнат заблудените евреи обратно към своята православна вяра – юдаизма. Тъй като техните усилия били неуспешни, защото не могли да дискредитират боговдъхновените чудеса на Иисус Христос, напрегнали последни услилия в пъкленото си дело, а именно да твърдят, че тези чудеса не са от Бога, а че той ги е извършил със силата на дявола или, както четем в Талмуда, че това били някои от магиите, които Иисус е преподавал по-рано в Египет.

Същият Талмуд определя християните като ученици на Валаам, еретици, езичници, назаряни[55]. Талмудистите знаят за Иисусовото раждане без баща, но за тях то е нещо нечестиво[56], а не от Светия Дух. Те знаят и много други истории от живота на Иисус Христос, известни на християните от Свещеното Писание, но ги омаловажават. От предложените талмудски цитати произлизат следните заключения:

1.Иисус бил убит чрез Разпятие.

2.Посоченото време е на еврейската Пасха.

Целз

Произхода на писателя Целз е спорен, тъй като за едни е римски философ от II-ри век[57], за други сириец, платонист или епикуреец[58], който е бил много добре информиран за християнството в Палестина и Сирия (срв. Ориген, Contra Celsum VII. 9, където Целз изповядва от първа ръка знания за дейността на християнските пророци във Финикия и Палестина: Има наистина много видове прорицания, но най-съвършеното при мъжете в тази страна е следното. Много и то неизвестни било в храмовете и извън тях, било като просяци, скитащи по градове и лагери, с най-голяма лекота по случаен повод се държат така като че ли могат да прорицават. И всеки има обичай да говори така: аз съм бог или син божий или божий дух. Дошъл съм, защото светът загива, а вие, хора, погивате заради неправдите си. Аз обаче желая да ви спася, и ще ме видите отново да се връщам със сила небесна. Блажен е, който ме почита сега, а на всички останали, на градовете и страните им, ще приготвя вечен огън…[59]. За името, идеите и отношението му към християнството знаем само от апологетичния труд на Ориген[60] Против Целз (Κατά Κέλσου, Contra Celsum), в 8 книги, „най-значителната предникейска апология[61]“. Този труд Ориген е написал, когато е бил над 60-годишен, по молба на своя приятел Амвросий, за опровержение на Αληθής λόγος на Целз, което е написано през 178 година и е най-старата оцеляла литературна атака срещу християнството. Швейцарският либерален богослов Т. Кайм през 1873 година се опитал, въз основа на приведените от Ориген в Против Целз цитати, да възстанови изгубеното Целзово съчинение и го издал под заглавие Celsus Wahres Wort, alteste Streitschrift antiker Weltanschauung gegen des Christenthum vom Jahre 178 (Целзовото Истинско слово, най-старото полемическо съчинение на древния мироглед срещу християнството)[62].

В своето изследване Целз цитира 80 различни библейски стихове, потвърждавайки съществуването им на този ранен етап. Той също така описва как в началото на II-ри век се е вярвало, че Иисус върши чудеса. Самото съчинение не е оцеляло, но може да бъде частично реконструирано с помощта на произведението на Ориген Против Целз.

Целз обвинява християните, че залъгват другите със своите измислици, а също и с неумението да ги направят првдоподобни, въпреки че мнозина от тях са преработвали и прочиствали многократно текстовете на техните Евангелия. Но неговите критики са насочени най-вече към последователите на Христос, а не против историчността Му. Целз по-скоро се обявява против твърдението, че Иисус Христос е Бог, и обвинява, че някои от вярващите преправяли и преработвали Евангелието, за да имат възможност да отхвърлят изобличенията. Против това обвинение, че християните са преправяли и преработвали текста на Евангелията, като така са дали повод на Целз да ги критикува, Ориген отговаря със следното: …има сред вярващите някои, които, сякаш в нетрезво състояние, стигат дотам да застрашават себе си; те подправяли и преработвали първоначалния запис на евангелието три-четири пъти, многократно, за да имат възможност да отхвърлят изобличенията. Не зная други да са подправяли Евангелието, освен последователите на Маркион и онези на Валентин, а мисля, и тия на Лукиан[63]. Но обвинението в това не се отнася към учението, а към ония, които са дръзнали да изопачават Евангелията. И както софистите или епикурейците, или перипатетиците, или които и да било други лъжемислещи, не означават обвинение за философията, така и истинското християнство не е отговорно за хората, които са преправяли евангелието и са вмъкнали ереси, които противоречат на духа на Иисусовото учение[64]. На всички е известно, че еретиците са подправяли Евангелието, за да го приспособяват към своите лъжеучения, а не Църквата, която е стълб и крепило на истината (1 Тимотей 3:15).

Противниците на идеята за историчността на Христос привеждат като доказателство за своята теза липсата на реално физическо описание на Иисус Христос, което да е оставено за идните поколения. Защо няма такова описание? Сигурно би било добре да съществува, но трябва да се има предвид, че наличието на физическо описание на историческа фигура нито потвърждава, нито опровергава нейната историчност. В историята има много хора, за които също нямаме описание на физическия им вид. От друга страна, има физически описания, изображения и скулптури на общоприети митични фигури от гръцката и египетската митология, литературни герои и анимирани фигури като Афродита, Аполон, Изида, Червената шапчица, Хитър Петър и други. И все пак никой, поради съществуването на физическото описание, не твърди, че тези лица действително са съществували. Така че физическото описание изобщо не е аргумент, който потвърждава или отрича историчността на човек.

Ако все още търсим причина, поради която последователите на Иисус не са изобразявали и не са описали физическия Му вид, отговорът вероятно се крие в идолопоклонството. Много добре знаем какво се случи с иконите, които скоро се превърнали в препъникамък за християните, докато спора не бил решен на Седмия вселенски събор.

Друг важен въпрос, който се използва като основен аргумент от противниците на реалното съществуване на Господ Иисус Христос е: Защо някои съвременици-историци не споменават Иисус? Този въпрос е резултат от погрешното заключение, че всеки историк от Иисусовия период е трябвало да Го споменава в своите произведения. Но дали това е валиден критерий и защо не се изисква от други исторически фигури? В крайна сметка, ако приложим този критерий за историчност към други исторически личности на древния свят, ще се окаже, че по онова време са съществували само няколко души, а всичко останало е митично творение и легенда. Но не е така. Всеки писател или историк пише в определено време, място, с конкретна цел, за конкретна аудитория и с ограничени познания и достъп до информация. Неправилно е да се очаква например, че Плиний Стари ще споменава Иисус в своята Естествена история, където пише за природни явления, неща, свързани с астрономията, зоологията, ботаниката, геологията, минералогията и така нататък. Християнството, от друга страна, все още не било широко известно в Рим по времето на Плиний Стари. По-късно, когато християнството вече е имало забележително влияние в Рим, неговият племенник Плиний Млади, както видяхме по-горе, споменава за християните и тяхното почитане на Христос като Бог.

Трябва също така да се вземе предвид, че в онази епоха не е имало организиран обмен на информация, чрез който един писател да бъде информиран за събития, които са далеч от него, особено ако те са извън неговия интерес. Днес за всеки един човек, стига да е грамотен, е лесно да търси в интернет пространството и да има представа за всичко, което се случва по света. Но тази реалност не е съществувала по-рано. Тогава не е имало интернет, вестници, телефони. В древността средният човек е получавал информация за световните събития през живота си, вероятно толкова, колкото днешният човек разполага с нея в ежедневните носители. От друга страна, ние не сме съхранили всички древни документи и от множеството, което имаме, не ги притежаваме изцяло, а само отделни, запазени фрагменти от тях. А така, няма как да разберем, че онези писатели или историци не споменават Иисус в някои от своите незапазени произведения или в някои свои ръкописи, които не са оцелели до днес. Това означава, че в науката съществуват някои обективни предпоставки, които всеки изследовател трябва да има предвид в своята научно-изследователска дейност.

В заключение е нужно да обобщим, като отговорим на главния въпрос по темата: Какво може да се научи за Иисус Христос и християните от нехристиянските източници?

Всички автори са съгласни, че Иисус Христос е историческа личност. Тяхната информация съответства на голямата рамка, която Новия Завет очертава за Него. Иосиф, Лукиан и Ма_́рà бар Серапион смятат Иисус за мъдър. Плиний, Талмудът и Лукиан предполагат, че Иисус е бил един ефикасен проповедник. Отново Иосиф и Талмудът твърдят, че Иисус е вършил чудеса. Относно Разпятието на Иисус Христос, това събитие се споменава при Тацит, Иосиф, Талмудът и Лукиан, като Тацит и Иосиф фиксират това при управлението на Понтий Пилат, а Талмудът обяснява, че това е станало през еврейската Пасха. От всички разгледани автори само Талус и Флегон споменават необичайното природно явление на слънчево затъмнение по време на пълнолуние, което се е случило в годината на Разпятието на Иисус Христос. Но най-важната информция за Христос и християните е посочена от Тацит, Иосиф, Плиний и Лукиан, като първите двама свидетелстват, че християните вярват във възкресението на Иисус Христос от мъртвите. Иосиф дори описва, че Иисус е бил Христос или Месия, а Плиний и Лукиан посочват, че християните почитали Иисус като Бог.

От всичко казано дотук, смело може да се твърди, че историчността на Иисус Христос е безспорна, тъй като за нея има достатъчно доказателства не само в християнската литература, но и при мнозина нехристиянски автори, които свидетелстват за Христос още от втората половина на I-ви век, като предоставят много важна информация на всички следващи поколения за Неговия живот, дело и личностно присъствие.

______________________________________________________

*Публикувано в https://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[37].Маринов, Борис. Цит. съч., с. 54.

[38].Плиний Млади. Писма (превели от латински – Н. Бакърджиева и В. Тодоранова). С., 1984, с. 379.

[39].Пак там: Adfirmabant autem hanc fuisse summam vel culpae vel erroris, quod essent soliti stato die ante lucem convenire carmenque Christo quasi deo dicere secum invicem seque sacramento non in scelus aliquod obstringere, sed ne furta, ne latrocinia, ne adulteria committerent, ne fidem fallerent, ne depositum appellati abnegarent.

[40].Плиний Млади. Цит. съч., с. 380.

[41].Сократ (Схоластик). Цeрковная история, кн. VI, гл. 8. https://bit.ly/3lk4obV [Електронен ресурс към септември 2020 г.].

[42].Трал ( Tralles; на старогръцки: Τράλλεις) е античен град в Кария или Лидия, в Мала Азия. Намира се до днешния град Айдън (Турция).

[43].Eusebius Pamphili. Samuelis aniensis temporum usque ad suam aetatem ratio 49 (PG 19, 645-646): Phlegon etiam, qui olympiades jam inde ab earum primordiis persecutus est, lertio decimo libro diserte ita scribit: Quarto nimirum anno ducentesimæ tertiæ olympiadis magnum solis fuisse defectum, qualem nemo ante animadverterat: septimaque diei hora tantam noctem ingruisse, ut sidera coelo micarent: ingenti terræ motu Bithyniam agitatam, majoremque Nicææ partem dejectam.

[44].Деревенский. Борис Георгиевич. Иисус Христос в документах истории. СПб, 2013, с. 28.

[45].Julii Africani. Ex Quinque Libris Chronographiae XVIII, 71 (PG 10, 90B): Sane luna toto orbe radiante ab hora diei 6 ad 9 usque integram solis eclipsim Tiberio Caеsare imperante contigisse narrat Plhegon: eam utique de qua nobis sermo.

[46].Тоест 28/29 година.

[47].Eusebius Pamphili. Historia ecclesiastica XXXVI, 107 (PG 20, 287C): Aliam item ad Ecclesiam Trallianorum, cujus antistitem tune fuisse memorat Polibium.

[48].Деревенский. Борис Георгиевич. Цит. съч., с. 27.

[49].Перегрин е езически философ, приел християнството (изглежда не в пълнота) и се самоубил през 165 година по време на поредните Олимпийски игри. За личността на този езически философ, приел Христовото учение, Лукиан казва в текста си, че при престоя си в Палестина Перегрин изучил „удивителната“ християнска мъдрост (τὴν θαυμαστὴν σοφίαν τῶν Χριστιανῶν ἐξέμαθεν), „общувайки с техните свещеници и писатели (τοῖς ἱερεῦσιν καὶ γραμματεῦσιν αὐτῶν ξυγγενόμενος)“. Впоследствие убеждавайки ги в своето превъзходство, едновременно пророк, водач и равин προφήτης καὶ θιασάρχης καὶ ξυναγωγεὺς καὶ πάντα μόνος αὐτὸς ὤν (Περὶ τῆς Περεγρίνου τελευτῆς, 11), той „изтълкувал и обяснил (καὶ τῶν βίβλων τὰς μὲν ἐξηγεῖτο καὶ διεσάφει) някои от техните книги и дори съставил много и те го почитали като бог (καὶ ὡς θεὸν αὐτὸν ἐκεῖνοι ᾐδοῦντο), … законодател (καὶ νομοθέτῃ ἐχρῶντο) … и представител (προστάτην).

[50].Лукиан (Самосатски). За смъртта на Перегрин. – В: Сатири и пародии (ред. колегия). С., 1986, с. 129: καὶ ὡς θεὸν αὐτὸν ἐκεῖνοι ᾐδοῦντο καὶ νομοθέτῃ ἐχρῶντο καὶ προστάτην ἐπεγράφοντο, μετὰ γοῦν ἐκεῖνον ὃν ἔτι σέβουσι, τὸν ἄνθρωπον τὸν ἐν τῇ Παλαιστίνῃ ἀνασκολοπισθέντα, ὅτι καινὴν ταύτην τελετὴν εἰσῆγεν ἐς τὸν βίον.

[51].Лукиан (Самосатски). Цит. съч., с. 130: πεπείκασι γὰρ αὑτοὺς οἱ κακοδαίμονες τὸ μὲν ὅλον ἀθάνατοι ἔσεσθαι καὶ βιώσεσθαι τὸν ἀεὶ χρόνον, παρ’ ὃ καὶ καταφρονοῦσιν τοῦ θανάτου καὶ ἑκόντες αὑτοὺς ἐπιδιδόασιν οἱ πολλοί. ἔπειτα δὲ ὁ νομοθέτης ὁ πρῶτος ἔπεισεν αὐτοὺς ὡς ἀδελφοὶ πάντες εἶεν ἀλλήλων, ἐπειδὰν ἅπαξ παραβάντες θεοὺς μὲν τοὺς Ἑλληνικοὺς ἀπαρνήσωνται, τὸν δὲ ἀνεσκολοπισμένον ἐκεῖνον σοφιστὴν αὐτὸν προσκυνῶσιν καὶ κατὰ τοὺς ἐκείνου νόμους βιῶσιν.

[52].Ученик на философа Диоген. Св. Иоан Златоуст го споменава в „Първо слово към младата вдовица“, където казва, че Кратис дал земята си за пасище на овце, тоест оставил всичко, което имал. Вж. Иоан Златоуст, архиепископ Константинополски. Първо слово към младата вдовица. – В: Творения. Т. 1, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007, с. 608.

[53].Той е по-обширен от Палестинския Талмуд (четрикратно по-голям) и в практическо отношение по-удобен, тъй като е по-пълен, по-разбран и по-добре от коментаторите. Вавилонският Талмуд се появил около втората половина на V-ти век и бил приключен в началото на VI-ти век.

[54].Der babylonische Talmud. Hrsg. von Lazarus Goldschmidt. Bd. 7. Berlin / Wien 1925, S. 181: Am Vorabend des Pesahfestes hängte man Jeschu. Vierzig Tage zuvor hatte der Herold ausgerufen: Er wird zur Steinigung hinausgeführt, weil er Zauberei getrieben und Jisrael verführt und abtrünnig gemacht hat; wer etwas zu seiner Verteidigung zu sagen hat, der komme und sage es. Da aber nichts zu seiner Verteidigung vorgebracht wurde, so hängte man ihn am Vorabend des Pesahfestes.Die Rabbanan lehrten: Fünf Jünger hatte Jeschu: Mathaj, Naqaj, Neçer, Buni und Thoda.

[55].Маринов, Борис. Цит. съч., с. 32.

[56].Klausner. J. Jesus von Nazareth. Berlin, 1930, S. 41: Mischna: Sprach R. Schimon ben Asai: „Ich fand in Jerusalem eine genealogische Rolle, in der geschrieben stand: Jener gewisse Mann (Peloni) ist der Bastard einer Ehebrecherin. In unseren Mischnaausgaben folgt noch der Zusatz: ,,Um die Worte des R. Jehoschua zu bekräftigen, der in derselben Mischna sagt: Wer ist ein Bastard? Jeder, der von Eltern abstammt, auf deren körperliche Vereinigung die gerichtliche Todesstrafe steht.

[57].Маринов, Борис. Цит. съч., с. 10.

[58].Малицки, Павел Иванович. История на Християнската църква. Т. 1., С. 2001, с. 94.

[59].Origenes. Contra Celsum. VII, 75, 76, 77, 78, 79 (PG 11, 1433): Ἐπεὶ δὲ καὶ τὸν τρόπον τῶν ἐν Φοινίκῃ καὶ Παλαιστίνῃ μαντείων ἐπαγγέλλεται φράσειν ὁ Κέλσος ὡς ἀκούσας καὶ πάνυ καταμαθών, φέρε καὶ ταῦτα κατανοήσωμεν. Πρῶτον δὴ λέγει πλείονα εἶναι εἴδη προφητειῶν, μὴ ἐκτιθέμενος αὐτά· οὐδὲ γὰρ εἶχεν, ἀλλὰ ψευδῶς ἐπανετείνετο. Ὃ δέ φησιν εἶναι τελεώτατον παρὰ τοῖς τῇδε ἀνδράσιν ἴδωμεν. Πολλοί, φησί, καὶ ἀνώνυμοι ῥᾷστα ἐκ τῆς προστυχούσης αἰτίας καὶ ἐν ἱεροῖς καὶ ἔξω ἱερῶν, οἱ δὲ καὶ ἀγείροντες καὶ ἐπιφοιτῶντες πόλεσιν ἢ στρατοπέδοις, κινοῦνται δῆθεν ὡς θεσπίζοντες. Πρόχειρον δ’ ἑκάστῳ καὶ σύνηθες εἰπεῖν· Ἐγὼ ὁ θεός εἰμι ἢ θεοῦ παῖς ἢ πνεῦμα θεῖον. Ἥκω δέ· ἤδη γὰρ ὁ κόσμος ἀπόλλυται, καὶ ὑμεῖς, ὦ ἄνθρωποι, διὰ τὰς ἀδικίας οἴχεσθε. Ἐγὼ δὲ σῶσαι θέλω· καὶ ὄψεσθέ με αὖθις μετ’ οὐρανίου δυνάμεως ἐπανιόντα. Μακάριος ὁ νῦν με θρησκεύσας, τοῖς δ’ ἄλλοις ἅπασι πῦρ αἰώνιον ἐπιβαλῶ καὶ πόλεσι καὶ χώραις. Καὶ ἄνθρωποι, οἳ μὴ τὰς ἑαυτῶν ποινὰς ἴσασι, μεταγνώσονται μάτην καὶ στενάξουσι· τοὺς δέ μοι πεισθέντας αἰωνίους φυλάξω. Εἶτα τούτοις ἑξῆς φησι· Ταῦτ’ ἐπανατεινάμενοι προστιθέασιν ἐφεξῆς ἄγνωστα καὶ πάροιστρα καὶ πάντῃ ἄδηλα, ὧν τὸ μὲν γνῶμα οὐδεὶς ἂν ἔχων νοῦν εὑρεῖν δύναιτο· ἀσαφῆ γὰρ καὶ τὸ μηδέν, ἀνοήτῳ δὲ ἢ γόητι παντὶ περὶ παντὸς ἀφορμὴν ἐνδίδωσιν, ὅπῃ βούλεται, τὸ λεχθὲν σφετερίζεσθαι.

[60].Пиперов, Боян. Целз и свидетелството му за Иисуса – В: Църковен вестник, бр. 13, С., 1957, с. 6.

[61].Маринов. Борис. Цит. съч., с. 10.

[62].Там.

[63].Маркион, Валентин и Лукиан са еретици-гностици от първите векове на Църквата.

[64].Origenеs, Contra Celsum, II, 62, 63 (PG 11, 848): Μετὰ ταῦτά τινας τῶν πιστευόντων φησὶν ὡς ἐκ μέθης ἥκοντας εἰς τὸ ἐφεστάναι αὑτοῖς μεταχαράττειν ἐκ τῆς πρώτης γραφῆς τὸ εὐαγγέλιον τριχῇ καὶ τετραχῇ καὶ πολλαχῇ καὶ μεταπλάττειν, ἵν’ ἔχοιεν πρὸς τοὺς ἐλέγχους ἀρνεῖσθαι. Μεταχαράξαντας δὲ τὸ εὐαγγέλιον ἄλλους οὐκ οἶδα ἢ τοὺς ἀπὸ Μαρκίωνος καὶ τοὺς ἀπὸ Οὐαλεντίνου οἶμαι δὲ καὶ τοὺς ἀπὸ Λουκάνου. Τοῦτο δὲ λεγόμενον οὐ τοῦ λόγου ἐστὶν ἔγκλημα ἀλλὰ τῶν τολμησάντων ῥᾳδιουργῆσαι τὰ εὐαγγέλια. Καὶ ὥσπερ οὐ φιλοσοφίας ἔγκλημά εἰσιν οἱ σοφισταὶ ἢ οἱ Ἐπικούρειοι ἢ οἱ Περιπατητικοὶ ἢ οἵτινές ποτ’ ἂν ὦσιν οἱ ψευδοδοξοῦντες, οὕτως οὐ τοῦ ἀληθινοῦ χριστιανισμοῦ ἔγκλημα οἱ μεταχαράττοντες τὰ εὐαγγέλια καὶ αἱρέσεις ξένας ἐπεισάγοντες τῷ βουλήματι τῆς Ἰησοῦ διδασκαλίας.

Изображения: авторът Иван Йовчев и Борис Маринов (1895-1980). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dCf