Ева Ковачева

Както посочва Uwe-Karsten Plisch в първото издание на превода на немски език на този ръкопис[1], Евангелие на Спасителя е пример за това, че „в днешно време е възможно да се открият антични ръкописи не само в пясъците на Еги­петската пустиня, но и в библиотеките и музеите[2]“. То е един измежду последно откритите новозаветни ръкописи, за това събужда интереса на из­следователите и подлежи тепърва на научни изследвания.

Фрагментите на Евангелие на Спасителя са открити през 1967 година в Египет­ския музей в Берлин. Те са разпознати веднага като част от пергаментен кодекс датиращ от VI-ти век. Съдържанието им е определено като новозаветен апокриф. Ръкописът не е бил консервиран и старателно съхраняван в музея, вследствие на което останал забравен. През 1991 година Paul Mirecki открива коптски текст, който е превод от гръцки език на същото Евангелие. През 2003 година Р. Nagel оспорва гръцкия произход на Евангелие на Спасителя и го определя като оригинално коптско произведение произхождащо от Египет[3]. След намерените и добавени още четири страници №99/100, 107/108, Mirecki и Charles Hedrick подреждат фрагментите в правилната според тях последователност и ги публикуват през 1999 година под заглавието „Gospel of the Savior“ (Евангелие на Спасителя)[4]. Самите фрагменти не съдържат заглавие. Това заглавие се явява по-късно научно означение. Изданието е четливо, но впоследствие се оказва, че текстът е подреден в нелогична последователност. Stephen Emniel установява правилния ред и доказва, че ръкописът е възникнал към края на II-ри век[5]. Според Hans-Martin Schenke ръкописът датира от средата на II-ри век[6]. През 2000 година Uwe-Karsten Plisch публикува за първи път негов превод на немски език[7], в който посочва паралелните места с каноничните книги на Свещеното Писание и указва възможните филологически грешки, изпуснати изречения и липсващи думи.

На базата на възстановения от Stephen Emmel текст на ръкописа „Евангелие на Спасителя“ и неговия превод на немски език от Uwe-Karsten Plisch, издаден от Библейското дружество в Германия през 2000 година, в настоящето изследване ще се представи неговото съдържание и ще се направи кратък анализ и коментар на ли­тературния жанр, стиловите и езикови особености на текста, основни теми, време и място на произнасяне на Христовите слова, които се съдържат в него спрямо събитията описани в Новия Завет и ще се посочат паралелните места с канонич­ните и други неканонични книги.

Съдържание

Текстът е разделен от преводачите в първото печатно издание на ръкописа на четиринадесет части, които са разделени от четири подзаглавия в четири дяла: I. Диалог на Спасителя с учениците преди залавянето; II. Небесно видение на учениците; III. Диалог на Спасителя с учениците; IV.Слово на Спасителя за кръста. В същия ред и номерация на частите ще бъде представено съдържанието на ръкописа.

I. Диалог на Спасителя с учениците преди залавянето

Темите, които се разглеждат в първия дял са: 1) за Божието царство; учениците са наречени „солта на земята“ и „светилникът, който осветява света“ (парал. Мт 5:13-14**); Спасителят призовава учениците към будност и да опазят дрехата на царството, която са изпрали; споменава се за кръвта и виното във връзка с Тайната вечеря. 2) Текстът в ръкописа липсва. Стихът започва с обръщение на [апостол][8] Андрей към Спасителя с думите: „Господи, мой…“[9]. 3) Спасителят говори за необходимостта от слизането Му в ада, за да освободи окованите там души; следва предизвестие от Него, че Той сам ще открие на учениците Си по-късно нещо радостно; споменава се за свободната воля на човека и за надделяването на духа над плътта. 4) Спасителят говори за този, който ще Го предаде и предрича разбягването на учениците; следва дословен цитат от Евангелие от Марк: „Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава“ (Мк 14:42). Спасителят предрича, че учениците ще се разбягат и ще Го оставят сам, но обяснява, че при Него ще бъде Отец, и че Той и Отец са едно (парал. Йн 10:30). На това място се привежда цитат от пророк Захария от Стария Завет: „Порази пастира, и ще cе разпръснат овците!“ (Зах. 13:7; срв. Мк 14:27). Следват няколко стиха за добрия Пастир, който полага душата си за овците (парал. Йн 10:11). Текстът на това място е по-разширен от текста в каноничните евангелия: говори се за любовта между Отца и Сина, за това че Синът изпълнява волята на Отца и че Синът също е Бог, станал човек. 5) Един ученик[10] задава въпрос, след колко време и как ще станат предречените от Спасителя събития, дали Той ще вземе учениците Си от света и по какъв начин те ще дойдат при Него. 6) Съдържа се едно единствено изречение. В него Спасителят се обръща към учениците: О мои свети членове, мои благословени семена!“[11]. След това текстът липсва.

II. Небесно видение на учениците

7) Спасителят и учениците се намират на планина[12]. Телата на учениците стават „като духовни“[13], очите им сякаш „се отварят на всички страни“[14], цялото място изведнъж им се разкрива по необикновен начин. Те се доближават до небесата, които се отварят „едно към друго“[15]. Учениците виждат Спасителя да преминава през всички небеса. Този свят изглежда като тъмнина, а себе си виждат облечени като тези, които се намират във вечността, пребиваващи в постоянно блаженство и радост. Спасителят достига до седмото небе. Ангелите, архангелите и херувимите Му се покланят, а учениците Го славят. Те виждат светиите, намиращи се около Божия престол. Но лицето на Спасителя е тъжно. 8) Учениците Го питат, защо плаче и е скръбен. Ангелите също се изплашват като Го виждат опечален. Той отговаря, че е тъжен, защото ще бъде убит не от някой друг грешен народ, а от Своя Си народ, от народа на Израил (парал. ЕвПт 1-2)[16]. Следва стих, който има паралел в каноничните евангелия: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша!“ (Лк 22:42). След това Синът се покланя пред Отца и изявява готовност, кръвта Му да бъде пролята за спасението на човешкия род. Той плаче за Своите възлюбени, при което се споменават имената на Авраам, Исаак и Иаков[17] и се казва, че в деня на Съда те ще съдят заедно с Него света. 9) Тук липсва голяма част от текста, но от това, което е запазено става ясно, че Спасителят повтаря още два пъти: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша!“ (парал. Лк 22:42), след което отново проявява готовност да изпълни и завърши делото, за което е дошъл.

III. Диалог на Спасителя с учениците

10) Спасителят говори за кръста и за това, което ще се случи на него. Той предрича, че след събитието на кръста ще им се яви. 11) Учениците Го питат в какъв образ ще им се яви и в какво тяло ще дойде. На това място се споменава името на [апостол][18] Иоан, който казва, че явяването на Спасителя в цялата Му слава и величие буди страх у хората, а човешките очи не са свикнали да издър­жат на него. 12) Както в каноничните Евангелия, Спасителят предупреждава учениците Си да не се допират до тялото Му докато не се възнесе при Отца Си (парал. Йн 20:17), Който е и техен Отец[19]. Той нарича Себе Си, според това Евангелие, „пламтящ огън[20]“ и добавя, че който се приближи прекалено близо до Него ще изгори, а който стои далеч от Него, е далече от „живота“. Този стих има паралел в Евангелие на Тома (ЕвТм 82), където вместо думата „живот“ стои „Царството Божие[21]“. Спасителят призовава учениците Си да се съберат около Него и ги нарича както по-горе[22]: „О, Мои свети членове“. 13) Той казва на учениците Си, че е „като дете сред тях“. Тази част от текста, както и всички следващи завършват с: „Амин“. Честото отговаряне с „амин“, вероятно изри­чано от учениците, според Uwe-Karsten Plisch[23] и Hans Stein[24] напомня на раннохристиянската богослужебна практика.

В този текстови отрязък, Спасителят предрича събитието на разпятието без да посочва детайли. Той казва, че ще бъде с тях още за кратко време; Той е чужд на този свят и е тъжен поради греховете на света, но Той е победил света; насърчава учениците Си да са готови да Го спечелят и Той ще се радва на тях­ното дело; Той е „Царят“; Той е „Синът на Царя“; Той се бори заедно с тях; и те трябва да се борят; Той е изпратен, и тях иска да изпрати; Той иска да им опо­вести радостта за света; казва им да не тъгуват повече от сега нататък, а да се радват; Той е победил света (парал. Йн 16:33); те също да не допускат света да ги победи; Той се е освободил от света и те трябва да се освободят от него; те ще получат живота и мира; Спасителят предрича, че Той ще бъде прободен с копие (парал. Йн 19:34); следва дословен стих от Евангелие на Иоан: „и който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско“ (Йн 19:35); напомня се втори път за вечерята с учениците, и че който не приема тялото и кръвта [Христови][25] Му е чужд (парал. Йн 6:53-54).

IV. Слово на Спасителя за кръста

14) Спасителят хвърля поглед непосредствено към кръста и възкресението. Кръстът ще се въздигне до небето, защото това е волята Божия. В началните стихове от този дял, многократно се повтаря „О, кръст…“[26]. Спасителят говори за тези, които ще стоят от двете Му страни на кръста – от ляво и от дясно. Спо­ред Uwe-Karsten Plisch на това място се разбират или другите двама разпънати на кръст от двете Му страни, както се описва в каноничните Евангелия или учениците Му от една страна, и враговете Му от друга, които са се събрали под кръста[27]. Накрая следва загатване за победата над смъртта, която ще се случи на кръста и се завършва с думите, че още малко време и „недостатъчното ще се усъвършенства… малкото ще се изпълни… падналото ще се въздигне…и цялата пълнота ще стане съвършена”[28].

Литературният жанр на текста е Евангелие, защото в него се предават пропо­ведта и делата на Иисус Христос по време на земния Му живот. По съдържание то представлява диалог между Иисус Христос и учениците, съдържащ прощални слова. Христовите речи, описани в Евангелие на Спасителя, се отнасят за времето след Тайната вечеря и преди залавянето на Иисус Христос в Гетсиманската градина и отвеждането Му на кръста.

Основни теми в Евангелие на Спасителя са: 1) предричане на кръстната смърт; 2) темата за кръста се засяга многократно както в текста на ръкописа, така и в редицата запазени по-малки фрагменти от него; 3) изкупителното дело на Иисус Христос се представя като предстоящо; 4) предрича се слизането на Христос в ада и освобождаването на намиращите се там души; 5) обсъжда се съдбата на учениците след кръстната смърт на Спасителя.

Стилови и езикови особености

Най-силно впечатление в текста прави, че не се употребява от съставителя на Евангелието никъде името „Иисус“, което в про­тивоположност на това, е напълно обичайно за каноничните Евангелия. На всички места без изключение стои „Спасителят“. Това е причината преводачите и издателите на ръкописа да го озаглавят „Евангелие на Спасителя“ (Das Evangelium des Erlösers). Другото име, под което ръкописът е известен в науката, по причина, че фрагментите не съдържат заглавие, е „Неизвестното Берлинско Евангелие“ (Das Unbekannte Berliner Evangelium). В текста са използвани Христологичните титли „Господ“, „Бог“, „Синът“ и „Царят“. Учениците се обръщат към Него с „Господи“. Придружаващите Спасителя са назовани навсякъде „учениците“. В част 7 се срещат веднъж наименованията „апостоли“ и „апостолство“. В целия ръкопис се споменават единствено имената Иоан и Андрей, употребени също веднъж и се подразбира присъствието на Иуда[29], който ще предаде Спасителя.

Съставителят на текста представя себе си като очевидец на събитията и един измежду числото на апостолите, което се съди от казаното в част 6: „Той ни каза…[30]“, (част 7): „пред нас апостолите…[31]“, (част 10): „Спасителят ни ка­за…,“[32] и част 11: „ние Му казахме[33]“. Излагането на събитията от съставителя на текста като съучастник и техен очевидец се означава в новозаветната наука като „ние-разкази“.

Паралелни места с каноничните и други неканонични книги. От паралелните места (Мт 5:13, 26:31; Мк 14:22-27; Мк 14:26,42; Лк 22:42 Йн 6:53-54; 10:11,30; 15:13; 19:34-35; 20:17) става ясно, че съставителят на Евангелие на Спасителя е бил запознат с каноничните Евангелия. „Небесното видение на учениците“, за което се разказва във втората част на апокрифа става на една планина, чието име не се споменава в текста. При сравнителен анализ на изложените събития и думи, произнесени от Иисус Христос в Евангелие на Спасителя и същите изло­жени в Мк 14:25-42, се изразява предположението от авторката на настоящето изследване, че името на планината, на която се е случило „небесното видение на учениците“ според Евангелие на Спасителя, чието име в същото Евангелие не се назовава, трябва да е Елеонската планина, за което се съди от Мк 14:26. В третата част „Диалог на Спасителя с учениците“ не буди учудване фактът, че точно апостол Иоан изразява мнението, че явяването на Спасителя в цялата Му слава и величие буди страх у хората, а човешките им очи не са свикнали да издържат на него. Това изказване на апостол Иоан може да се обясни с факта, също според авторката на настоящето изследване, че той е един от тримата ученици присъствали при Преображението Господне на Тавор (Мт 17:1-13; Мк 9:1-9; Лк 9:28-36). Характерна особеност за трета и четвърта част на апокрифа е многократното отговаряне на учениците с „Амин“. То се среща не по-малко от общо 22 пъти в текста. 

В текста на ръкописа се съдържа един дословен цитат от Стария Завет (Зах. 15:13). Съставителят на Евангелието цитира свободно от неканоничните книги Евангелие на Петър и Евангелие на Тома (ЕвПт 1-2; 39-40; 41-42; ЕвТм 39; 82). Според Emmel[34] в текста се съдържат ясни паралели със Страсбургския коптски папирус[35]. С това твърдение се съгласява и Uwe-Karsten Plisch[36].

Като цяло съставителят показва едно определено предпочитание към Евангелие от Иоан. Външната форма на словата и речите на Иисус Христос наподобява най-много на прощалните речи в Евангелие от Иоан. Към това твърдение на Plisch и Schenke, в настоящето изследване се прибавя становището, че най- много паралели по съдържание и форма могат да се открият по-конкретно с глава 17 от Евангелие на Иоан, което става ясно при сравнителен анализ и подробно изследване на двата текста.

Най-силни допирни точки с извънканонични книги, апокрифът има с Еван­гелие на Петър. В последното се обръща особено силно внимание както в Евангелие на Спасителя на: 1) ролята на кръста като едно живо и чувстващо същество (само думата кръст се появява 17 пъти в текста); 2) иудеите се посочват като преки виновници за смъртта на Иисус Христос; 3) разисква се съдбата на учениците след Христовата кръстна смърт; 4) в Евангелие на Петър също се съдържа като елемент на разказа теологическия Topos – Descensus ad inferos „Слизането на Христос в ада“ (ЕвПт 41-42)[37]; 5) и се използва формата „ние-разкази“.

Заключение

Евангелие на Спасителя е коптски ръкопис, част от пергаментен кодекс, категоризиран под името Papyrus Berolinensis 22220 (сигнатура: P. Berl. 22 220). То представлява диалог между Иисус Христос и учениците, който се провежда малко преди залавянето и отвеждането Му на кръста. В него се съ­държат стихове от Стария Завет, от четирите канонични Евангелия и от некано­ничните книги Евангелие на Петър и Евангелие на Тома. По стил, форма и съдържание текстът на ръкописа се приближава най-много до прощалните речи на Иисус Христос в Евангелие от Иоан. Описаното във втората част видение на учениците за изкачването на Иисус Христос през небесата и издигането Му до Божия престол съответства на гностическия светоглед и древно-иудейската апокалиптика, от което се съди за възможно влияние. Специфична особеност на Евангелието е, че кръстът се разглежда като нещо живо, много повече от предмет, към който Иисус Христос се обръща. Речите на Спасителя свързани с кръста се обясняват с оповестяването на Неговите предстоящи кръстни страдания[38].

Значението на Евангелие на Спасителя е, че в него са отразени някои по-детайлни събития (видението на учениците на планината) и допълнителни диалози, проведени между Спасителя и учениците, към които спадат също и слова на Иисус Христос към кръста и предричане на слизането Му в ада, слу­чили се преди Неговата кръстна смърт. По този начин те изясняват и дообясняват някои отразени събития и Христови речи отнесените към същото време и място в Новия Завет.

Съставителят на Евангелие на Спасителя обръща по-силно внимание, за разлика от каноничните Евангелия, върху вътрешното преживяне на Иисус Христос предвид предстоящата Му кръстна смърт и отразява въпросите, реакциите, и вижданията на учениците за тяхната съдба след този момент нататък.

_________________________________

*Материалът представлява авторски ръкопис и е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Оригиналът на същия е публикуван в История на просветното дело – нови изследвания, уникални културни ценности и музейни колекции. Иновативни форми на представяне. Национален музей на образованието Габрово. Министерството на образованието и науката. Международна научна конференция. Габрово, 2014. Изд. „Екс-прес“. Габрово, 2015, с. 76-82.

**Виж по-подробно за пълните означения и съкращенията на библейските книги в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет на български, руски и английски език на посочения сайт: https://www.pravoslavieto.com/bible/naimenovanija.htm

Бележки

[1]. Plisch, Uwe-Karsten. Apokryphe Schriften des frühen Christentums, Erfurt 2000.

[2]. Ibid, S. 27.

[3]. Schenke, Hans-Martin. Das Unbekannte Berliner Evangelium auch „Evangelium des Erlösers“ genannt, – In: Antike christliche Apokryphen in deutscher Übersetzung, I. Band: Evangelien und Verwandtes, Teilband 2, hrsg. v. Chr. Markschies und J. Schröter, Tübingen 2012, S. 1282.

[4]. Hedrick, W. Charies/Mirecki, A. Paul. Gospel of the Savior: A New Ancient Gospel. Polebridge Press, Santa Rosa, California 1999.

[5]. Plisch, op. cit., S. 27.

[6]. Schenke, op. cit., S. 1278.

[7]. Uwe-Karsten Plisch е научен сътрудник към немския цялостен превод на текстовете от Наг-Хамади и в сферата на коптско-гностически текстове.

[8]. Добавката е от авторката.

[9]. Plisch, op. cit., S. 29.

[10]. Името на ученика не е посочено.

[11]. Ibid., S. 30.

[12]. В текста не е назовано името на планина.

[13]. Ibid., S. 30.

[14]. Ibid.

[15]. В текста се споменава във връзка с небесата и за „пазители на портите“, vgl. S. 30.

[16]. Съкращение на апокрифа „Евангелие на Петър“.

[17]. В запазени фрагменти от същото Евангелие се среща и името на Моисей.

[18]. В оригиналния текст пред личните имена не стои „апостол“, което е характерно и за каноничните Евангелия.

[19]. В текста стои по-нататък: „и при Моя Бог, Който е също ваш Бог, и при Моя Господ, Който е също ваш Господ“ (част 12), Ibid., S. 32.

[20]. Ibid.

[21]. Ibid., S. 116.

[22]. Виж част 6, Ibid., S. 30.

[23]. Ibid., S. 32.

[24]. Stein, J. Hans. Frühchristliche Mahlfeiem, Tübingen, 2008, S. 301, 304.

[25]. Пояснението е от авторката.

[26]. Plisch, op. cit., S. 33.

[27]. Ibid.

[28]. Ibid., S. 34.

[29]. В запазени по-малки фрагменти от Евангелие на Спасителя, Иуда директно се заговаря от Спасителя.

[30]. Ibid., S. 30.

[31]. Ibid.

[32]. Ibid., S. 31.

[33]. Ibid.

[34]. Emmel, Stephen, Unbekanntes Berliner Evangelium = the Strasbourg Coptic Gospel: Prolegomena to a New Edition of the Strasbourg Fragments, – In: Studies Hans-Martin Schenke, 2000, S. 353-374.

[35]. Jakoby, A. Ein neues Evangelienfragment, Trübner, StraBburg 1900, S. 11,31, 34, 36.

[36]. Plisch, op. cit., S. 28.

[37]. Schenke, op. cit., S. 1279.

[38]. Ibid., S. 1281.

Използвана литература

Emmel, Stephen, Unbekanntes Berliner Evangelium = the Strasbourg Coptic Gospel: Prolegomena to a New Edition of the Strasbourg Fragments, – In: Studies Hans-Martin Schenke, 2000, S. 353-374.

Hedrick, W. Charles/Mirecki, A. Paul, Gospel of the Savior: A New Ancient Gospel (California Classical Library), California: Polebridge Press, Santa Rosa, 1999.

Jakoby, A., Ein neues Evangelienfragment, Strassburg: Trbner, 1900.

Plisch, Uwe-Karsten, Apokryphe Schriften des frhen Christentums, 1. Aufl., Erfurt: Evangelische Haupt-Bibelgesellschaft 2000.

Schenke, Hans-Martin. Das Unbekannte Berliner Evangelium auch „Evangelium des Erlösers“ genannt, in: Antike christliche Apokryphen in deutscher Übersetzung, I. Band: Evangelien und Verwandtes, Teilband 2, hrsg. v. Chr. Markschies und J. Schröter, Mohr Siebeck, Tübingen 2012.

Stein, J. Hans, Frühchristliche Mahlfeiem, Tübingen: Mohr Siebeck Verlag, 2008.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-cPx