Св. Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец, до възлюбената от Бога Отца и Иисуса Христа, светата Тралийска, в Азия Църква, избрана и благодостойна, която се наслаждава с мир в плътта, кръвта и страданията на Иисуса Христа – нашата надежда, която възкръс­на като Него – изпраща своето приветствие в пълнота[2], желае премного радост.

Глава I.

На мен ми станаха известни вашите достойнства чрез вашия епископ Поливий, който по волята на Бога и Иисуса Христа, беше в Смирна и така ме утеши – мене окованника за Иисуса Христа, че в не­говото лице видях цялото ваше общест­во. Затова, като приех от него вашето заради Бога разположение към мене, и на­мерих, така да се каже (начин) да съдя за това, откакто научих за вас, че вие подра­жавате на Бога[3].

Глава II.

Покорявайте се на епископа, свещениците (презвитерите) и дяконите!

Когато вие се покорявате на еписко­па като на Иисуса Христа, тогава, струва ми се, вие живеете не по човешки обичай, а по образа на Иисуса Христа, Който умря за Вас, щото вие, като повярвахте в смъртта му, избегнахте смъртта. Зато­ва е необходимо, както и вие постъпвате, нищо да не правите без епископа. Покорявайте се също и на презвитерството как­то апостолите на Иисуса Христа, наша­та надежда, в Когото дай Бог да живея.

И на дяконите, служители на тайнст­вата на Иисуса Христа, всички са длъжни всячески да угаждат, защото те не са слу­жители на яденето и пиенето, но слуги на Църквата Божия, поради което длъжни сме да се пазим от техния упрек като от огън.

Глава III.

Попитайте дяконите, епископа и презвитерите!

Всички почитайте дяконите като заповед на Иисуса Христа, а епископа ка­то Иисуса Христа, Син на Бога Отца, презвитерите (свещениците) пък като Божие събрание, като апостолски сонм. Без тях няма Църква. Аз съм уверен, че и вие самите така мислите, защото обра­зец на вашата любов аз получих и имам при себе си в лицето на вашия епископ, чиято външност е твърде поучителна, а кро­тостта изпълнена със сила.

Мисля, че самите невярващи го уважават, защото и на тях се нрави онова, кое­то се нрави и на мене. Но нима като полу­чих възможност да ви пиша, аз дойдох до тази мисъл, че на мене осъдения (ми е даде­но право) да ви заповядвам, подобно на апостолите?

Глава IV.

Аз имам нужда от смирение

Аз много зная за Бога, но смирявам се­бе си, за да не почина от тщеславие (гор­дост). В настоящия момент още повече съм длъжен да се предпазвам и да не отда­вам внимание на тези, които ме превъзна­сят, защото, като ме хвалят, те ми нана­сят рани[4]. Аз искам да страдам, но не зная достоен ли съм за това? Мнозина не виж­дат ревност[5] в мене, а тя силно ме пази. Затова ми е необходима кротост, чрез ко­ято се детронира княза на този век.

Глава V.

Аз не ви преподавам някакво възвишено учение

Нима аз не мога да ви напиша за небес­ното? Но се опасявам, че вие още сте мла­денци, за да не ви нанеса вреда, и, просте­те ми, че вие не сте в състояние да разбе­рете това, и вие не се отегчите от това, защото и аз макар и да се намирам в окови, мога да разбера небесното, степените на ангелите и чиновете на началствата, но при все това аз съм още несъвършен уче­ник. Много още ми недостига, за да бъда съвършен в Бога.

Глава VI.

Отдалечавайте се от еретиците!

И така, моля ви, но не аз, а любовта Иисус-Христова, хранете се с една хрис­тиянска храна, а от чуждите растения, каквато е и ереста, се отдалечавайте. Към отровата на вашето учение ерети­ците добавят и Иисуса Христа, чрез кой­то привличат доверие към себе си; но те подават смъртоносна отрова в подсладе­но вино. Тези, които не знаят, охотно я приемат и заедно с пагубното удоволст­вие приемат смърт.

Глава VII.

Пазете се от еретиците!

Пазете се от такива люде! А това ще постигнете, ако не сте надменни и не се отдалечавате от Иисуса Христа Бога, епископа и апостолските заповеди. Този, който е вътре в олтара[6], е чист, а, който е вън от него, е нечист, тоест, който вър­ши нещо без епископа, презвитера (свеще­ника) и дякона, той е с нечиста съвест.

Глава VIII.

Укрепвайте се с кротост, вяра и любов против козните на дявола!

Не, че зная нещо подобно сред вас, но ви предпазвам, мои възлюбени, като пред­виждам дяволските козни. Затова, придо­билите кротост, утвърдете се взаимно във вярата, която е плътта на Господа и в любовта, която е кръвта на Господа. Никой от вас да няма нищо против ближ­ния си! Не давайте noвoд на езичниците, заради някои неразумни да бъде хулено ця­лото благочестиво общество. Защото „горко на оня, чрез когото напразно в не­що се хули името Ми[7]“.

Глава IX.

Не слушайте тези, които отричат Христа, Който наистина се роди, умря и възкръсна!

Затова не слушайте, когато някой ви говори, не за Иисуса Христа, Който се ро­ди от (света Дева) Мария от рода Давидов, наистина се роди, яде и пи, наистина бе осъден при Понтий Пилат, наистина бе разпнат и умря, Който наистина възкръс­на от мъртвите, тъй като Го възкреси Неговия Отец, Който по-подобен начин ще възкреси и нас, като вярваме в Иисуса Христа, защото без Него ние няма да има­ме истински живот.

Глава X.

Ако Христос не е страдал истинс­ки, то аз напразно нося окови

Ако ли други, като някакви безбожни­ци, тоест невярващи, говорят, че Той стра­да само призрачно (привидно) – самите те са призраци – то защо аз съм в окови? За­що аз желая пламенно да се боря със зверовете. Защо аз напразно умирам? Значи, аз говоря лъжа за Господа?

Глава XI.

Бягайте от смъртоносните кълнове на еретиците!

И така, бягайте от злите кълнове, които раждат смъртоносен плод: който вкуси от него незабавно умира. Защото еретиците не са насаждение на Отца. Ако те бяха, то биха се явили клонки на кръс­та, и плодът им би бил нетленен. Чрез не­го[8] в светите страдания Иисус Христос ни призовава към Себе Си, като свети чле­нове. Главата не може да се роди отделно, без членовете. И Бог ни обещава единст­во, каквото е Сам Той.

Глава XII.

Пребъдвайте в единство и любов!

Поздравявам ви от Смирна, заедно с Църквите които се намират при Мене, ко­ито ме утешиха във всичко телесно и ду­ховно. С моите окови, които нося заради Иисуса Христа, желая да отида при Бога. Моля ви: пребивавайте във вашето съгла­сие и взаимна молитва. На всеки един от вас, но особено свещениците (презвите­рите) следва да се покоряват на епископа в чест на Отца, Иисуса Христа и апосто­лите. Послушайте ме с любов, моля ви, за да не бъда свидетел против вас, като пи­ша това. И молете се за мене, защото имам нужда, при милосърдието Божие и ва­шата любов, да се удостоя да получа пред­стоящия мой жребий, към който се стре­мя, и не ще се окажа отхвърлен.

Глава XIII.

Молете се за Сирийската църква!

Поздравяват ви с любов смирненци и ефесяни. Поменавайте в своите молитви и Сирийската Църква, чието име съм не­достоен да нося, бидейки сам последен в нея. Укрепвайте се в Иисуса Христа и бъ­дете покорни на епископа, като заповед Божия, заедно с презвитерството. И всички се обичайте един друг от все сър­це. Очиствайте духа ми, не само сега, но и тогава, когато аз отида при Бога. Аз още съм в опасност. Но верен на (Бог) Отец в Иисуса Христа, за да изпълня моето и ва­ше прошение. О, дано да се окажем безпорочни в Него!

Превод от руски: проф. д-р Иван Денев (1937-2014).

_______________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 1998, кн. 2, с. 5-7. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Послание до Тралийци е написано В 106-107 година в град Смирна. На път за Рим, където трябвало да бъде хвърлен на зверовете в Амфитеатъра, св. Игнатий приел пратеничество на Тралийската църква в лицето на Тралийския епископ Поливий, по когото изпраща и своето послание. Освен в горния си текст, посланието е стигна­ло до нас в латински, сирийски и арменски превод. Тук правим превод по изданието на протоиерей Пьотр Алексеевич Преображенский, Писания мужей апостольских, С. Петербург, 1895.

[2]. Тоест поздравяваме всички членове на Тралийската църква.

[3]. Древният латински и арменски превод, предлагат разночтение: „Аз благодарих (на Бога), че намерих във вас подражатели на Бога“.

[4]. Някои съвременници казвали на Игнатия: „Ти ще станеш епископ“. Вероятно това има предвид автора на посланието.

[5]. Ревност за мъченичество.

[6]. Тоест в Църквата, в храма.

[7]. Псалом 52:5.

[8]. Тоест чрез кръста.

Изображения: авторът св. Игнатий Богоносец (35-108). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aIL