Св. апостол Павел и келтските вярвания на галатяните – продължение и край*

Десислава Пулиева

В Галатяни 4:3 св. апостол Павел казва: „Така и ние, докле бяхме нев­ръстни, бяхме поробени под стихиите на света“, а в Галатяни 4:9 той недоумява: „Как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?“ Смисълът на използваното в тези два стиха понятие τα στοιχεία се интерпретира различно от тълкувателите на посланието. То се схваща било като обозначе­ние на природните елементи и сили[24], било като алтернативно на­именование на юдейския[25] или на езическия закон[26]. Междинно положение заемат тълкуванията, според които в Галатяни 4:3 св. апостол Павел визира юдейските религиозни норми, а в Галатяни 4:9 – езичес­кото поклонение пред стихиите, изграждащи видимата вселена[27]. Към постигането на възможно най-точно разбиране на понятието τα στοιχεία, както и на Галатяни 4:3, 8-10 като цяло, трябва да се върви със съзнанието за подчертаната тематична обособеност на тези стихове (и на началото на 4-та глава изобщо). Ако в по-голямата част от посланието апостолът полемизира с галатяните заради това, че те не стояли твърдо в свободата, дарувана от Христос (срв. Галатяни 5:1), а се поддавали на влиянието на юдействащи проповедници, то в Галатяни 4:3, 8-10 той разглежда християнската духовна свобода в контекста на езическото минало на своите читатели. Възобновя­ването от тяхна страна именно на някои езически култове и съб­людаването на езически празници провокират тревогата на св. апостол Павел, който пише: „Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви“ (Галатяни 4:11). Връщането към почитането на природните стихии, за което говори апостолът, очевидно касае езическите практики на галатяните, защото тяхното религиозно минало било свързано с езичеството, а не с юдейската вяра. Исто­рията на Галатия съдържа достатъчно категорични доказателст­ва за това. Следователно най-логично е τα στοιχεία да е било упот­ребено от св. апостол Павел като означение на природните елементи и явления, които били обожествявани от келтите в изключително голяма степен.

Келтски бог Дагда, почитан от жители на римската провинция Галатия по времето на св. апостол Павел

От дистанцията на времето религиозните колебания на га­латяните изглеждат по-разбираеми, като се имат предвид, от една страна, непостоянството на галския характер[28], и, от друга стра­на, устойчивостта на устната друидска традиция, която, без съм­нение, е била важен фактор в религиозния живот на Галатия[29] и през I-ви век. Водещи в друидското учение били анимистичното почи­тане на природата, вярата в предопределението и в силата на ма­гията. Със сигурност сред галатяните бил съхранен типичният за келтите суеверен страх от необикновените природни явления и вяр­ването в свещеността на елементите огън, въздух, земя, вода, на небесните тела и явления, както и на представителите на живо­тинския и растителния свят. Келтите се страхували от морските приливи[30], от лунните еклипси[31] и от това – небето да не падне върху главите им[32]. Същевременно природата била считана от кел­тите за благодетелка. Затова соларните символи неизменно при­състват като религиозна украса върху археологическите находки от всички келтски територии. Огънят играел централна роля в друидските ритуали. Чрез него друидите очиствали и лекували хора­та и животните, отбелязвали началото на Новата година (ирландски Samhain – край на лятото, 1.XI.) и чествали всички останали голе­ми празници: зимното слънцестоене (21.XII), Imbolk (от ирландски „очистване“; или Oimelc, от ирландски „празник на млякото“, 1.II.), про­летното равноденствие (21.III.), Beltain (от ирландски „огньовете на (бог) Бел“, 1.V.), лятното слънцестоене (21.VI.), Lugnasad (от ирландски „игри, събрание на (бог) Луг“, 1.VIII.), есенното равноденствие (21.IX.). Земята и водата притежавали ореола на богини-майки и никой не можел безнаказано да ограбва оброчните места, определени в тях­на чест[33]. Сьомгата, бикът, конят, еленът, глиганът, кучето, гар­ванът и лебедът били едни от най-почитаните от келтите животни и птици. Името на най-великия владетел на Галатия, Дейотарус, означава „Божествен бик“ (галски Dejotarus), което показва, че тра­диционният галски култ към определени животни бил пренесен от галатите в Мала Азия и бил запазен дълго след настаняването им там. Същото се отнася и за келтската почит към дъба. Съобще­нието на Страбон за съществуването на обществено-религиозен център в Галатия, носещ името Друнеметон („свещена дъбрава“, „дъбово светилище“, „друидско светилище“), е потвърждение за устойчивостта на келтската религиозна традиция в един чужд на нея етнокултурен регион. Съчетанието между анимизма и вярата в предопределението ражда келтската номистична система от ин­дивидуални и обществени религиозни забрани (гейси, ирландски geis(s)i или geasa), които са тясно свързани със „стихиите на света“ (Галатяни 4:3 – τα στοιχία τού κόσμου). Гейсите отразяват фаталистичното келтско чувство на абсолютна зависимост от природните закони и „знаци“, по които друидите нерядко се опитвали да разчитат бъдещето. Системата от гейси имала ключово значение за функ­ционирането на келтската езическа религиозност. Чрез нея келтското съзнание си обяснявало съществуването на страданията и не­избежността на смъртта. Поради това се налага изводът, че гей­сите направлявали мисленето и поведението и на галатяните, доколкото келтската им идентичност го предполага. Така става по-ясно защо св. апостол Павел отделя специално внимание на поробва­щото въздействие на стихиите върху живота на галатяните (Галатяни 4:3) и призовава духовните си деца да се опомнят.

Келтски бог Таранис, почитан от жители на римската провинция Галатия по времето на св. апостол Павел

Че в Галатяни 4:3, 9 апостолът е имал предвид езическите суеве­рия на галатяните, а не юдейския закон, личи от смисловата връзка между Галатяни 4:8 и 4:9, където стихиите се идентифицират с лъж­ливите езически богове: „Но тогава, понеже не знаехте Бога, слу­жехте на богове, които по естество не са богове; а сега, като поз­нахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?“ „Келтските богини и богове представлявали първичните сили на природата[34]“. А „галатяните са впечатляващ пример за келти, запазили във висока степен етническата си иден­тичност[35]“, без да губят връзка с родните си религиозни тради­ции[36]. Това дава основание да се мисли, че в Галатяни 4:8 св. апостол Павел е визирал конкретни келтски божества, но не ги е назовал поимен­но, тъй като те са били добре известни на галатяните. Да се каже какви имена са носили тези божества, днес е много трудно, тъй като, с едно-единствено изключение, те не са оставили писмена информация по този въпрос. На историците и писателите от древ­ността се налагало, подобно на Юлий Цезар, да дават своя интер­претация на келтските божества, почитани в Галатия. Така Плутарх разказва, че в средите на галатите имало жреческа фамилия, която служела на Артемида. В чест на богинята жрицата Кама извършвала върху олтар възлияния с медовина[37], която била най-популярното келтско питие[38]. Кое келтско божество може да е визирал Плутарх, използвайки името на гръцката Артемида? Но­минално и функционално тя стои най-близо до келтската богиня Артио, покровителката на мечките, дивите животни, горите и пло­довитостта (култът към Артио бил особено силен сред келтите, населявали района около днешния швейцарски град Берн, в чийто съв­ременен герб образът на мечката присъства неслучайно). Арха­ичният майчински аспект на Артемида е друг критерий, по който може да се търси нейното приблизително келтско съответствие. Трудно е да се посочи определено име, тъй като почти всички кел­тски богини са притежавали силни майчински характеристики. Твърде е вероятно сред галатяните един от най-доминиращите да е бил култът към deaes matres, богините-майки, който да е изгу­бил триадната си форма, характерна за Галия, и да е приел монадна форма в съзвучие с изключително популярния местен култ към Кибела[39]. Фактът, че засега в Галатия няма открити надписи или монети, посветени на Артемида[40], потвърждава предположение­то, че Плутарх е имал предвид келтска богиня, която нарекъл с гръцко име.

По отношение на мъжките божества разполагаме с надпис, от който става ясно, че в Галатия е бил почитан келтско-гръцкият бог Зевс Суолиброгенос (Ζευς Σουολιβρογένος)[41]. Това е единст­веното име на келтско божество от този район, за което има неос­порими епиграфски данни. Очевидно става дума за небесен бог от синкретичен вид, чиито келтски характеристики са били не по-малко значими от гръцките му черти. Възможно е Зевс Суолибро­генос да е бил енквивалент на божества от типа на галския Таран (галски taranis – гръм)и гало-римския Юпитер Танарус (Jupiter Tanarus). Може би Зевс Суолиброгенос разпростирал влиянието си върху не­бесната сфера, гръмотевиците, дъжда и свързаното с тях плодоро­дие.

Келтска богиня Бригит, почитана от жители на римската провинция Галатия по времето на св. апостол Павел

Тъй като някои от галатяните несъмнено били преки потом­ци на тектосагите, за които се знае, че почитали божества на води­те и вегетацията[42], следва да се предположи, че сходни култове били оцелели и сред галатяните от I-ви век. Не е изключено тези култо­ве да са били сред причините, накарали св. апостол Павел да укори духовните си чеда, че пак се връщат „към немощните и оскъдни стихии“ (Галатяни 4:9) и искат отново да им служат като на богове, които всъщност по природа не са богове (срв. Галатяни 4:8).

Р. Стам основателно вижда пряка връзка между анализира­ните дотук стихове и Галатяни 4:10, където се казва: „Тачите дни, месе­ци, времена и години[43]“. Веднага след като откроява анимизма като основна характеристика на тяхното идолопоклонство, апос­толът критикува галатяните, че възобновяват съблюдаването на езическия си празничен календар. Това обаче не е очевидно за онези от тълкувателите[44] на посланието, които интерпретират Галатяни 4:10 като укор към галатяните за това, че те възприемали и отбелязвали юдейските празници. Поддръжниците на това мнение са пов­лияни в заключенията си било от тълкуването на Галатяни 4:3 и 4:9 като стихове, насочени срещу бремето на юдейския закон, било от своето непознаване или от подценяването на влиянието, което ези­ческият празничен цикъл е оказвал върху живота на келтите, сле­дователно – и на галатяните. Така се стига до тълкуванието, спо­ред което „(юдействащите) проповядвали на галатяните не само обрязване, но и необходимото пазене на юдейските празници и новолуния“[45]. В този ред на мисли дните се тълкуват като обозна­чение на съботите, месеците – като друго название на новомесечията (дните на новолунията), времената – като събирателен тер­мин за по-продължителните юдейски пости и празници (например Пас­ха, Петдесетница, Шатри), годините – като понятие, относимо към съботните и юбилейните години (съответно всяка седма и петдесета година)[46]. Прави впечатление обаче, че посочените юдейски дни и празници не съответстват точно на понятията, използвани от св. апостол Павел. Не бива да се пренебрегва и фактът, че в Галатяни 4:10 апос­толът не споменава нито съботата, нито Пасха, въпреки че това са най-значимите моменти в седмичния и годишния кръг на еврейс­кия календар[47]. Освен това е трудно да се предположи, че веков­ната езическа традиция на галатяните, свързана с изчисляването на времето и отбелязването на най-свещените му периоди, след християнизирането на Галатия е изчезнала веднъж завинаги и е отстъпила място единствено на юдействащата контрапропаганда. Нещо повече, съпоставянето на келтския календар с Галатяни 4:10 показва, че в сравнение с юдейския, той съответства много по-точ­но на споменатите от апостола свещени времена. Тук ще бъдат набелязани преките паралели, съществуващи между келтските празници и дните, месеците, времената и годините, които тачели галатяните.

В живота на келтите имало много специални дни:

– Шестият ден на луната, когато галските друиди берели свещения за тях имел и принасяли в жертва два млади бели бика[48];

– Денят на всяко пълнолуние (тоест около 13 празника в годи­ната)[49];

– Дните на пролетното и есенното равноденствие и на зим­ното и лятното слънцестоене (съответно 21.III., 21.IX., 21.XII. и 21.VI.);

– Щастливи дни (отбелязани в друидския календар с думата МАТ, галски „добър“, от Колини, Франция, съставен в периода I-ви век преди Рождество Христово – I-ви век след Рождество Христово); всеки месец, според келтите, съдържал такива дни;

– Нещастни дни (отбелязани в календара от Колини с абре­виатурата ANM, от галски „anmat“, „лош“)[50].

Келтска богиня Елен, почитана от жители на римската провинция Галатия по времето на св. апостол Павел

Галите делели месеците на благоприятни и неблагоприятни половини. На всеки 30 месеца бил добавян по един допълнителен, кой­то със сигурност е бил считан за особено знаменателен – така, както и днес високосните години например се смятат от много суеверни хора за щастливи или нещастни. Ирландските келти също вярва­ли в добри и лоши месеци – свидетелство за това е силно персонализираната система от гейси (ирландският устен кодекс от рели­гиозни предписания и табута). Тя забранявала на краля на Ълстър да посещава точно определено място в Ирландия през месец март[51].

Келтите дълго се подготвяли за тържествата, посветени на четирите годишни времена: пролет, лято, есен и зима. За келтското религиозно съзнание всички сезони имали специфично значе­ние и символика, чието зачитане от страна на хората било гаран­ция за успешното им редуване и за благотворното им въздействие върху човешкия живот. Затова келтите отбелязвали началото на всеки сезон с всеобщи религиозни асамблеи, както следва:

– Началото на зимата – 1.XI. – Самайн (Нова година);

– Началото на пролетта – 1.II. – Имболк (или Оймелк);

– Началото на лятото – 1.V. – Белтайн;

– Началото на есента – 1.VIII. – Лугназад[52].

Келтите възприемали годината като микромодел на време­то. Някои години били празнувани особено тържествено. В Галия това били:

– Всяка пета година;

– Всяка тридесета година, тъй като всеки век се състоял от 30 години[53].

Като се имат предвид етническият произход и езическото ми­нало на галатяните, е логично да се допусне, че, ако не всички, то поне голяма част от тях съхранили във вярванията си редица еле­менти, принадлежащи към общата келтска религиозна традиция. Друидите в Галатия били основните гаранти на тази приемстве­ност. Затова, подобно на своите братя в Европа, Британия и Ир­ландия, галатяните също трябвало да се съобразяват с характе­ристиките на твърде много дни, месеци, времена и години. След приемането на апостолската проповед не е било задължително и напълно сигурно, че те изведнъж ще забравят езическите си оби­чаи. Очевидно, при изпадането в духовни колебания галатяните били склонни отново да възстановяват старите си традиции, по­ради което св. апостол Павел им пише с голяма тревога и загриженост. Защото суеверното спазване на календарните предписания, съче­тано с обожествяването на световните стихии и абсолютизирането на природните личби е много тежко бреме, което лишава сво­бодната воля от възможност за пълноценно реализиране и възп­репятства полета на религиозния дух на човека. Затова апостолът на езичниците не подценил объркването на своите духовни сино­ве и дъщери и не закъснял в опита си да ги предупреди за послед­ствията от тяхната неблагоразумна склонност сами да се лишат от плодовете на духа (срв. Галатяни 5:22) като заменят вярата си със суеверие и християнската си свобода с робско иго (срв. Галатяни 5:1).

Келтска богиня Айне, почитана от жители на римската провинция Галатия по времето на св. апостол Павел

Надграждането на информацията за езическите обичаи в Га­латия, заложена в Галатяни 4:3, 8-10 върху историко-религиозните дан­ни за келтската религия показва висока степен на съвместимост. Затова би следвало да се приеме, че тезата за наличието на келтски пласт във вярванията на галатяните от времето на св. апостол Павел има сериозни основания.

_____________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2003, кн. 3-4, с. 19-32. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[24]. Вж. блажени Августин. Тълкувание на Посланието до Галатяни, I, 29 (J. Р. Migne,PL, t. 35, col. 2126,2129); Глубоковский, Н. Поc. съч.,с. 145, 150; Tarazi, Р. N. Op. cit.,p. 198, 199, 221.

[25]. Вж. Θеофанъ, епископ. Толкованiе Посланiя св. апостола Павла къ галатамъ. М., 1880, с. 264, 277.

[26]. Ben Witherington III смята, че τα στοιχεία означава едновременно ези­ческите религиозни постановления и юдейския закон, тоест целия номистичен корпус от религиозни задължения и забрани, на които се е подчинявал човеш­кият род до идването на Спасителя в плът (вж. Witherington III, В. Op. cit., р. 284-286,301).

[27]. Вж. св. Иоан Златоуст. Тълкувание на Посланието до Галатяни, IV (J. Р. Migne, PG, t. 61, col. 657); блажени  Иероним. Коментар към Посланието до Галатяни, II, IV (J. Р. Migne, PL, t. 26, col. 397,402); иером. Сергии. Пос. съч., с. 54,57.

[28]. Вж. Strabon. Geogr., IV, 4, 2-5.

[29]. Вж. Mitchell, S. Op. cit., p. 49; Cunliffe, B. Op. cit., p. 85, 180.

[30]. Вж. Strabon. Geogr., VII, 2, 1.

[31]. Вж. Cunliffe, B. Op. cit.,p. 84.

[32]. Вж. Strabon. Geogr., VII, 3, 8.

[33]. Ibid., IV, 1, 13.

[34]. Bellingham, D. Celtic Mythology. Grange Books. S. 1., 1998, p. 97.

[35]. Cunliffe, B. Op. cit.,p. 180.

[36]. Вж. Mitchell, S. Op. cit., p. 58.

[37]. Вж. Plutarchus. Eroticus, 768 C (пос. по фр. изд. Plutarque. Oeuvres mo­rales. T. X- Dialogue sur l’amour. „Les Belles Lettres“. Paris, 1980).

[38]. Виното било особено ценено от келтите, но то било вносна и много скъпа напитка, достъпна единствено за келтския елит.

[39]. Кибела е фригийската богиня-майка, която е наследила името и фун­кциите на лувийската, хуритската и хетската Кубаба (Хубаба).

[40]. Вж. Mitchell, S. Op. cit., р. 49.

[41]. Ibid., р. 57.

[42]. Това се подразбира от думите на Страбон, според когото в района на днешния френски град Тулуза тектосагите имали богати светилища сред горите и в езерата около града (вж. Strabon. Geogr., IV, 1, 13).

[43]. Вж. Stamm, R. Exegesis of the Epistle to the Galatians. – Във: The Interpreter’s Bible. Vol. X. Abingdon Press. Nashville, 1981, p. 531.

[44]. Например св. Иоан Златоуст, епископ Теофан, Николай Никанорович Глубоковски, иеромонах Сергий.

[45]. Св. Иоан Златоуст. Тълкувание на Посланието до Галатяни, IV (J. Р. Migne, PG, t. 61, col. 658; цит. по бълг. изд. Св. Иоанъ Златоустъ. Тълкувание на Посланието на св. апостол Павел до Галатяните (Гл. 1-6). Съюз на Свещеничес­ките Братства въ България. Фондъ „Свещенически домъ“. С., 1941, с. 154).

[46]. Вж. еп. Θеофанъ. Пос. съч., с. 282: Глубоковский, Н. Пос. съч., с. 151; иеромонах Сергий. Пос. съч., с. 58.

[47]. За разлика от Галатяни 4:10 в Колосяни 2:16 св. апостол Павел изрично споменава съботите и новомесечията като примери за обвързаността на „ветхия“, неизкупения от Христос човек, с външните заповеди, които не притежават духовно-нравствена ценност и нямат спасително значение.

[48]. Вж. Plinius. Hist, nat., XVI, XCV (поc. по фр. изд. Pline, L’Ancien. Histoire Naturelie. Liv. 1-37. „Les Belles Lettres“. Paris, 1947-1983).

[49]. Вж. Strabon. Geogr., III, 4, 16.

[50]. Повече за календара от Колини вж. у: МасСапа, Р. Celtic Mythology. Р. Bedrick Books. New-York, 1987, p. 91; Cunliffe, B. Op. cit., p. 199-205.

[51]. МасСапа, P. Op. cit., p. 117.

[52]. Още за келтcките празници вж. у: Vendryes, J. Imbolc. – In: Revue Celtique, 1924, vol. XLL, p. 241-244; Frazer, J. The Golden Bough. Part III – The Dying God. MacMillan and Co., Ltd. London, 1920, p. 99; Рис, А. и Б. Наследие кельтов. „Знигма“. M., 1999, с. 93-105.

[53]. Вж. Plinius. Op. cit.

Изображения: авторът Десислава Пулиева и келтски божества. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-atb

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s