(книга)

Бисер Божков

12. Еклисиологичен и социологичен анализ на феминизма

В наше време съществуват разнообразни обществени движения, които са съсредоточени в „разрушаването до основи“ в съзнанието на човеците на Богоустановен порядък. Феминизмът (в крайните си форми) е точно такова обществено движение, което призовава жените към търсене на равноправието между половете и еманципация, под която се разбира освобождение, разкрепостяване от традиционната християнска и патриархална система от ценности. Радикалните феминистични движения са своего рода „авангард на богоборците“. Защото смисловият удар на „вдъхновените творци” на този феминизъм е насочен към малката домашна църква – семейството, обусловена в патриархат. Феминистката идеология е насочена към нравствените патриархални ценности и духовния избор на тези, които се намират в самия център на домашната им църква (срв. Римляни 16:4).

Видовете феминизъм според светската социология:

В световен мащаб в миналото – Ранни феминистки, Суфражизъм.

В национален мащаб – Възрожденски и докомунистически феминизъм, Посткомунистически феминизъм.

В съвременен световен мащаб:

– Материален феминизъм,

– Анархо-феминизъм,

– Радикален феминизъм,

– Амазонски феминизъм,

– Лесбианизъм,

– Джендър феминизъм,

– Културен феминизъм,

– Еко-феминизъм,

– Индивидуалистки феминизъм,

– Сепаратисти (феминистки),

– Умерен феминизъм,

– Четвърта вълна феминизъм.

Основни положения на феминистката идеология от православна гледна точка условно са:

1) проблемът на анализа на различията между мъжа и жената;

2) проблемът на радикалната реформа на правото и законодателството;

3) проблемът на създаването на феминистка теория на държавата;

4) проблемът на социалната политика за жените.

Тези идеи на феминизма са по същество форма на богоборчество, защото иерархията в отношенията между половете (мъжа и жената) е богоустановена при Сътворението на света и препотвърдена в Новия Завет на Свещеното Писание. Промяната или подмяната на тази небесна иерархия се явява и Богоотстъпление, каквито са и основните цели на феминизма.

Главни свойства на феминизма като идеология:

– приписване на особено значение на женския опит[80];

– безсистемност – интелектуална неопределеност;

– придаване на политическо значение на личния живот;

– размяна на социалните роли между половете (мъжа и жената).

В Православието има ясна иерархия, диаметрално противоположна на феминизма: мъжът е глава на семейството, хранител и защитник. Той има безусловен духовен и нравствен авторитет само когато е в послушание на Бог. Жената е длъжна да се намира в покорство (в послушание от любов в Христа) спрямо мъжа, защото е казано: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, защото мъжът е глава на семейството, както Христос е глава на Църквата и Той е Спасител на тялото“ (срв. Ефесяни 5:22-23). Очакването е, че жената ще бъде грижовна съпруга „помощницей ему“ (срв. Битие 2:18), нежна майка, възпитаваща заедно със съпруга си – бащата, своите деца в съответствие с Божиите заповеди.

Децата трябва да се възприемат от родителите като дар Божий и трябва да растат в послушание към възрастните – такъв е замисълът на Твореца.

Съвременните феминистки – борци за еманципация, правят и пропагандират точно обратното. Те заявяват, че в думата „феминизъм“ се проявява заявлението за женската потиснатост в патриархалната култура, с която трябва да се води борба с „всички възможни средства и способи“, и че е нужно да се води борба за индивидуална свобода на жените, свобода от потискащите ограничения, свобода от детерминираната от пола роля, свобода за изразяване на мислите и тяхната реализация и превръщане в действие като борба за „прекратяването на потисничеството по полов признак“.

Но когато се говори за еманципация от всякакъв род, според нас няма по-благодатна такава от тази, за която говори св. апостол Павел: „Няма вече иудеин, нито елин; няма роб, ни свободник, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички едно сте в Христа Иисуса“ (срв. Галатяни 3:28). А в апостола, който се чете при тайнството Венчание, чуваме думи за Божествена иерархия: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата, и Той е спасител на тялото. Но както Църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото“ (срв. Ефесяни 5:22-26).

Следователно семейството (малката домашна църква) като Богоустановена форма на съществуване на човешкия род е с иерархична и Божествена структура. Християнското семейство е общност с иерархична недемократична форма на човешко съществуване, която е изпълнена с любов в Христа и e пребиваваща в Божията благодат при евхаристиен и благочестив начин на живот. Глава на семейството – домашната църква, е винаги мъжът. Идеите на феминизма и джендърната идеология за размяна на ролите между половете са диаметрално противоположни на Православието.

13. Феминизмът в Църквата

Феминизмът дори „се опитва да навлезе и в тълкуването на Библията и Църквата, като главна задача на „християнските“ феминистки е да подменят Божественото учение на Църквата, като го противопоставят на своя „феминистка библейска херменевтика“, където църквата е на жените, където Божието слово не е на Бога, а на мъжете, с цел да ги държат в подчинено положение. Тази велика опасност от загубата на душите на жените не среща яростната съпротива на така наречените протестантски и католическа църкви и на нея се гледа с нескрит интерес от „свободните“ феминистки, които се надяват на разбиването на мъжката хегемония и разпадане на семейството чрез разграждането и впоследствие унищожаването на устоите на вярата в Бог и законите Му. Феминисткото присвояване на религиозната традиция е изключително сериозна духовна опасност, която поражда и опити за създаване на нови сюжети и ритуали. Феминистките от християнската традиция сформират алтернативни общности за богослужение и взаимопомощ, където имат възможност свободно да изграждат езика, динамиката на общността и практиката по начин, който изразява представите им за преодоляване на потискането на жените. Феминистките „богослужения“ се оказват важна част от новоезичеството. Жриците на движението Уика например полагат началото на феминистки ритуали, в центъра на които са годишните планетни цикли и ритмите на женското тяло“[81].

Някои феминистки групи преоткриват езическата представа за „богинята“, като четири са основните страни, които изразяват нейната символика: богинята като утвърждаване на женската сила, на женското тяло, на женската воля и на отношенията между жените, включително унаследения женски опит. Следователно за феминистките най-простото значение на символа „богиня“ се изразява в подчертаването на женската сила. Съдържащият се в цитираните думи еклектизъм показва, че феминистките от християнската традиция се намират на кръстопът с поглед, отправен в две посоки. От една страна, те утвърждават своята привързаност към историческата си религиозна общност, изисквайки от нея да признае техните преформулировки, но от друга, са отворени към възможностите, предлагани им от новоезичеството“[82].Вече споменахме, че феминизмът е базиран върху идеите за еманципация на жените и равнопоставеност с мъжете.

Най-разпространеният аргумент против феминисткото движение се основава на мисълта, че жената е неспособна за творчество. С редки изключения геният се мисли като мъж. Жените могат да са добри учени или творци, но все пак почти няма жени композитори. За да се оцени обаче честно приносът на жените в културата, трябва да се изследват историческите условия, които са повлияли върху него. Eдва през 1849 година за първи път жена – американка – получава титлата „доктор по медицина“. В края на ХІХ-ти век за жените във Франция станало възможно да получат средно образование, а първата жена преподавател в университет е била Мария Кюри и така нататък. Исторически погледнато, жената е имала възможност да покаже своите истински способности – и интелектуални, и творчески. Наред с това съществуват дълбоки психологически причини[83], които откъсват жената от нейния център и я изхвърлят от истинската ѝ реалност[84]. Изхождайки от казаното, може да се направи обоснован извод, че жените преди и през ХХ-ти век са изпитвали поробеност и потиснатост от патриархалните традиции, с оглед на което са се нуждаели от освобождение (латински: еманципация). А Църквата в древността и днес като Богочовешки организъм и семейството като малка домашна църква са устроени мъдро и промислително от Твореца като патриархат. Затова и женската еманципация е духовно състояние на богоборческа заблуда. Според изводите в това изследване, истинската еманципация е тази, която проповядва св. апостол Павел: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (срв. Галатяни 3:28).

Защото Истината е личност, Тя е Христос. „Свети апостол Павел в посланието си към галатяните възвестява една истина, която съдържа в себе си отговор на въпроса: защо дойде в света нашият Господ Иисус Христос? Той дойде за това – за да бъдат човеците осиновени от Бога, за да не бъдат като роби, но да са свободни синове и дъщери, които чрез силата на Светия Дух могат да се обърнат към Твореца, като Го назоват свой Отец (срв. Галатяни 4:6). Как се разпространява върху хората това осиновение?

Същият апостол ни учи, че осиновението от Бога е резултат от действието в нас на Светия Дух, „понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“ (срв. Римляни 8:14). По този начин осиновението е дар, който Бог предлага на човеците чрез Своя Син в Светия Дух. Но този дар се възприема и усвоява от хората свободно, той не е дух на робство, но Дух на осиновение[85] (срв. Римляни 8:15). И така, осиновението от Бога, съпричастността към Христос се осъществява със силата на Светия Дух според нашата вяра, чрез тайнството Кръщение и подвига на духовнонравственото възпитание, назовано от апостол Павел като обличане в Христ[86]“ (срв. Галатяни 3:27). Св. апостол Павел също така изразява мястото на мъжа с помощта на три понятия от 1 Коринтяни 11 – „глава“ (ἡ κεφαλὴ – 3 стих), „образ“ и „слава“ (εἰκὼν καὶ δόξα – 7 стих). Последните две имат по-скоро отношение към старозаветния разказ за Сътворението, което проличава от 8-ми стих („не мъжът е от жената, а жената от мъжа“)[87]. „Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея – заради Ангелите. Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа“ (срв. 1 Коринтяни 11:10-11). В този ход на мисли според нас, размяната на ролите между мъжкия и женския пол най-вече в Църквата и в семейството (домашната църква) води до отстъпление от Бога и липса на благодат, както вече споменахме.

Има още →