(книга)

Бисер Божков

17. За маскулинизацията на жените

Еманципацията на жените и равенството на половете е една от първите грижи на учението на марксизма. Възпитаването в жената на мъжеподобни черти е имало за цел да промени нейния антропологичен тип, да направи нейната вътрешна същност, нейната природа малко или много идентична с тази на мъжете. Но когато жената заема мястото на мъжа, тя не привнася нищо особено, напротив, тя губи чувството за своята женственост и за своето призвание. Всъщност, когато жената се стреми да е „мъжествена“ или да измества мъжа в задълженията му, тя (осъзнато или неосъзнато) изпада в състояние на отстъпление от Бога. Или казано с други думи, „маскулинността“ на жените е своего рода богоборчество и отстъпление от живота в Бога (което води до липса на радост и любов в живота)[109].

Много съвременни жени не осъзнават това и с ненужни изисквания към съпруга си самоунищожават брака си. В тази връзка не умаловажаваме и вината на мъжа в семейните отношения. Но нека преминем по темата.

Маскулинизация означава мъжественост (от латински: masculinus, мъже). Toва понятие означава също набор от физически, умствени и поведенчески характеристики (вторични полови белези според психологията), считани за мъжки особености на поведението или характера. Мъжествеността е различно понятие от мъжество[110]. „Маскулинизацията при жените е също набор от нагласи и характеристики на поведението, неприсъщи за биологичния им пол, включващи възможности и очаквания, които определят социалните изяви, професионалната дейност и дори властническия мироглед на много представители на женския пол, които имат за цел да се реализират в живота, да градят кариера и така нататък. С други думи, маскулинизацията при жените е и нещо от анатомията, което противно на биологичния женски пол продуцира (в много от случаите неосъзнато) мъжка роля в модела на поведението при жените[111]. Това често се изразява и в размяна на ролите междуполовете, при което поведение човек показва в същото време качества, присъщи на мъжете и жените“ [112].

Вече преминахме критичната точка и спорим за това дали жените да бъдат наричани със съществителни от женски род. За лингвистите проблемът всъщност е маскулинизацията, тоест употребата на съществителни от мъжки род за назоваване на жени, освен че самият стереотип на поведението на жената претендира за мъжко поведение. Някои медици биха казали, че това са акцентуации на характера[113]. Маскулинизацията на жените в нашия език е толкова напреднала, че тя става приемлива за част от обществото. Тя се проявява от древността до наши дни в матриархата[114] и полиандрията[115] като форма на семейно съществуване, което се явява антитеза на християнското семейство (малката домашна църква).

Маскулинизацията при жените понякога е свързана и с еманация на андрогиния (андрогинизъм).

18. Същност на андрогинизма

Андрогинизмът, най-общо казано, като външен вид е комбинация от мъжки и женски характеристики или модели на поведение. Андрогинията[116] е абнормено състояние на човека. Тя е характеристика, притежавана от организми, които имат както мъжки, така и женски черти. В случая с хората, които нямат определен пол или явно не принадлежат към пола, с който са родени. Терминът се появява за пръв път в съчинението „Планетата“ на Платон. В тази разработка древният философ говори за мита за андрогините, същества, които са имали половината от жената и половината от мъжа. От този момент и през цялата история андрогинията присъства в повечето култури. „Днес в западната цивилизация терминът андрогиния е до голяма степен заменен от други като „транссексуални“, „чудак“ или „небинарни“. С тези характеристики обикновено са включени лицата в групата на ЛГБТ. Това е така, защото тяхната идентичност не съответства на най-често срещаната социална среда“[117].

„В съвременния свят лицата, които смятат, че са андрогинни (като небинарните педагози), отхвърлят пряко биологичните стереотипи за пола“[118].

Според социологията много хора в съвременния свят не осъзнават, че имат не малко на брой белези на андрогини, тоест че са андрогинни.

В този контекст отново ще поясним, че: „андрогинията е съчетание на мъжки и женски характеристики и макар думата да е дефинирана за пръв път в английския език около 1850 година в една енциклопедия по анатомия и физиология, тя се среща рядко в писмена форма за разлика от съществителното androgyne (гръцки: андрогин) и прилагателното androgynous (гръцки: андрогинен). Основният етимологически корен на думата може да бъде проследен до древна Гърция и в крайна сметка се състои от съчетанието на две гръцки думи − andros (гръцки: мъж) и gynea (гръцки: жена) и е синоним на „hermaphrodite, мъж и жена в едно“[119].

Думата adrogyne (английски: андрогин) първа навлиза в английския език от старофренски през латински и е записана в творбата на Ричард Хюлот Abcedarium Anglo Latinum, където през 1552 година той дефинира значението ѝ така: „Androgyne (андрогин) е човек от двата вида, едновременно мъж и жена.“ А следващото споменаване на думата e от 1601 година и продължава да я утвърждава като синоним на хермафродит. То е в превода на Филемон Хланд на Historie of the world (английски: История на света) от Плиний: „Деца от двата пола, които наричаме hermophrodites (хермафродити). В древността са били познати като androgyne (гръцки: андрогини)“[120].

Прилагателното androgynous (английски: андрогинен) се формира в езика през следващите десетилетия и е споменато за пръв път през 1651 година в книгата Matæotechnia Medicinæ Praxeωs: „Природата се задоволи с онова, което е андрогинно и безразборно“. Днес описаната по-горе полова неопределеност може да бъде открита в модата, изкуството, лайфстайла и в джендърните идеи и стереотипи за половата идентичност. Размитите полови роли след Втората световна война са подтикнали например жените да носят панталони, въведени от новаторката в светската мода Коко Шанел, чийто стил е андрогинен. В изкуството иконата в поп музиката Дейвид Бауи е сред най-блестящите примери на артист, съчетаващ мъжки и женски черти в своето алтер его – символа на сексуалната неопределеност, Ziggy Stardust – и това е точно по времето, когато андрогинията навлиза в мейнстрийма[121] през 70-те години на ХХ-ти век. Когато става дума за полова идентичност, ще споменем, че съществуват и андрогини, чиито манталитет и полови роли се лутат между мъжкото и женското според социологията. Може да обобщим, че андрогинизмът е пряко свързан с идеологията на джендърните стереотипи – еманация на апостасия.

Говорейки за полова идентичност на андрогинизма, ще споменем, че съществуват и мъже, и жени (които се определят като андрогини), чиито манталитет и полови роли се лутат в съвременния свят между мъжкото и женското. Те прокламират, че се възползват от предимствата и недостатъците на двата пола и усвояват поведението, което им изглежда най-приложимо и удобно в определена ситуация.

Темата за андрогинизма е засегната и от руския мислител Николай Бердяев в неговата книга „Смисълът на творчеството[122]“. Според митологията в хиндуизма, която е в основата на окултните духовни практики на йога, първият човек е андрогин или трансексуален[123].

19. Джендърните стереотипи, предпоставка за дисфункционални семейни отношения

„Семейството е много повече от сбора на своите членове. То е дина мична и гъвкава система на взаимоотношения между неговите членове, които се грижат за удовлетворяването на материалните, социалните, духовните и емоционалните потребности. В правилно функциониращото семейство всички тези нужди са изпълнени. Ако има конфликти или криза, членовете на семейството работят заедно и се подкрепят взаимно, за да намерят решения“[124].

В дисфункционалното семейство ситуацията е съвсем различна.

Как семейството става дисфункционално? В нефункциониращото семейство може да открием повече от един от признаците, посочени по-долу. Те са предупредителен знак за семействата, които вярват, че климатът в дома им е спокоен и подкрепящ, и не забелязват признаците на токсичната среда[125] за децата[126].

Емоционална зависимост и манипулация: Тя се появява в случаите, в които светът и себеусещането на даден човек станат напълно зависими от поведението и действията на друг. За да удовлетворят нуждите си, емоционално зависимите хора използват манипулативни техники, сърдене, игнориране, насаждане на чувство за вина[127] и така нататък. Емоционалната зависимост може да се прояви между партньорите, но и между родителите и децата. Прекалените грижи, контролът, постоянните съвети не са нищо друго освен остра нужда от смисъл. Нуждата да бъдеш полезен на децата си вреди на семейните връзки и отношения[128].

Физическо, словесно или емоционално насилие: За съжаление все още е много голям броят на хората, които са убедени, че насилието е нормално, но то не е – в нито една от формите, в които се проявява.

Твърде строго или твърде толерантно родителство: Прекалено строгите родители просто искат децата им да следват правилата и не отделят време, а често и не считат за необходимо, да разговарят с тях за чувствата или потребностите им. Прекалено толерантните родители имат по-свободно отношение към възпитанието и оставят децата си да се грижат за себе си сами. Това води до липса на уважение в семейството и пречи на децата да се почувстват част от здравата семейна иерархия[129].

Проблеми в общуването: В този случай децата не се чувстват комфортно, когато изразяват това, което усещат и мислят. Те се стараят да потискат емоциите си или говорят неясно, не споделят проблемите си и не търсят подкрепа от родителите си, което създава проблеми и се отразява на връзката им. В много случаи описаното състояние се дължи на страх, че ще бъдат обвинени или неразбрани[130].

Липса на емпатия: „Неумението да се поставяме на мястото на другия и да съпреживяваме неговите страхове и проблеми води до напрежение и липса на близост и сигурност в семейството“[131].

Има още →