Д-р Десислава Панайотова-Пулиева

В края на месец юли, 2005 година интересна специ-ализация, свързана с религиозното многообразие и общественото му присъствие в САЩ, ме отведе до сърцето на щата Юта, където се намира Солт Лейк Сити, столицата на „мормонското царство“. Посе-щението на тази американска забележителност ми даде уникална възможност не само да се запозная по-задълбочено с мормонските вярвания, ритуали и начин на живот, но и да получа преки впечатления за това как функционира свещеният архитектурен план на един модерен град и как в него и околностите му настойчиво доминира една определена религия, въпреки плуралистичния модел, върху който е изградена амери-канската демокрация.Нека първо да припомним кои са мормоните. Името мормони (английски Mormons)[1] е неофициалното и популярно название на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (или само Cветиите от последните дни,)[2] – религиозна общност с американски произход, която претендира, че е единствената истинска Христова църква на земята и че възстановява пълнотата на Евангелието и истинността на свещеничеството, „изгубени“ след смъртта на последния от дванадесетте апостоли в края на I век. Понятието мормони произлиза от Мормон – името на един от авторите на Книгата на Мормон, считана от общността за „още едно свидетелство за Исус Христос“, допълващо Библията[3]. Според основателя и първия пророк и президент на мормонското движение, Джоузеф Смит[4](1805-1844), официалното име Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни му е дадено чрез откровение от Господа с цел Cветиите от последните дни да бъдат различавани от светиите, живяли преди и по времето на Христос[5]. В това име е заложена и хилиастичната идея за построяването, от страна на мормоните, на хилядогодишното Божие царство на земята /срв. Откр. 20:4/.

I. Възникване на Солт Лейк СитиНаред с неприкритите заемки от Стария и Новия Завет, мормонското учение се състои от множество нови и противоречиви елементи[6], които изглеждат кощунствени в очите на християните. Поради това още от първия момент, в който Джоузеф Смит и последователите му заявяват открито за себе си[7], те се сблъскват с критичното и в много случаи крайно враждебно отношение на американското общество. Вследствие на гражданския натиск мормоните са принудени периодично да се преселват от един щат в друг – така пътят им води от изток на запад, от щата Ню-Йорк през щатите Мисури, Охайо и Илинойс до индианските територии в Средния запад, които през 40-те години на XIX век все още са извън границите на САЩ. В периода 1842-1843 година в град Наву, щата Илинойс, Джоузеф Смит официално въвежда полигамията в живота на мормонската общност[8]. Сред мормоните настъпва разцепление, а недоволството на останалите граждани се изостря дотам, че през 1844 година Джоузеф Смит и негови близки съмишленици са вкарани в затвора в Картидж, където на 27 юни мормонският пророк и брат му, Хайръм Смит, са убити от въоръжена тълпа.След трагичния край на своя лидер неговите верни привърженици, под ръководството на Бригъм Иънг (1801-1877), поемат през 1846 година от Наву към планините на бъдещия щат Юта[9]. В продължение на една година те изминават пеша и с фургони около хиляда и петстотин километра. На 24 юли 1847 година първите сто четиридесет и осем пионери[10]се заселват в пустинната долина между западните склонове на планинската верига Уосъч и голямото Солено езеро (Солт Лейк)[11]. На 28 юли 1847 година е определено мястото на бъдещия мормонски храм[12]. Земята около него е разчертана и организирана в правоъгълни блокове според скицата на Джоузеф Смит на град с храм в самия му център, известна като „План на Града на Сион“[13]. Вливащата се в Соленото езеро река е наречена Иордан – днес тя минава през града и продължава да носи същото име. Очевидно Cветиите от последните дни вярвали, че строят Божието царство на земята и че харесаната от тях високопланинска територия е предвидена от Господа именно за тази цел – долината на Солт Лейк се намира на 1320 метра надморска височина, а изолираността ѝ спрямо цивилизования свят и изчистените форми на пейзажа ѝ трябва да са подхранвали у мормоните чувството за мистична близост до Бога. В този смисъл те тълкували думите на св. пророк Исаия: „И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи” (Исаия 2:2).

Фактическата автономна теокрация, която мормоните установяват в Юта, активната имиграция[14], която я следва, и високата раждаемост превръщат Солт Лейк Сити в стремително разрастващ се град, около който започват да възникват нови и нови мормонски селища. Трудолюбието на заселниците и строгият контрол, упражняван върху тях от страна на лидерите на Cветиите от последните дни, правят от пустинната долина благоустроено място, в което образованието, търговията, селското стопанство, леката промишленост и минодобивът се развиват много бързо. Солт Лейк Сити и регионът около него изживяват нов подем, след като Юта бива присъединена към САЩ на 4 януари 1896 година в качеството на пълноправен четиридесет и пети щат. Цената за това е прекратяването на полигамната практика сред мормоните и неутрализирането на абсолютисткото теократично управление, упражнявано в столицата на Юта.

Днес в района на Солт Лейк Сити живеят около един милион и триста хиляди души с най-разнообразна етническа принадлежност[15]. От живеещите в основната част на града петдесет и пет процента са мормони. Сред другите четиридесет и пет процента от гражданите на Солт Лейк Сити около една пета са тези, които заявяват, че имат неутрално отношение към религията. Останалите принадлежат било към някоя от представените в САЩ християнски деноминации, било към юдаизма, исляма, индуизма, сикхизма, будизма, таоизма, традиционната индианска религия, новоезичеството, шаманизма, окултизма, масонството и др. Съотношението между мормоните и останалото население в целия щат (с общо два милиона и петстотин хиляди жители) е съответно осемдесет процента към двадесет процента[16]. Както цифрите, така и стилът на живот, за който ще поговорим по-нататък, показват, че, въпреки мултиетническия и мултирелигиозния състав на населението, Солт Лейк Сити представлява нетипичен за САЩ пример за авторитарна хегемония на една единствена религиозна общност (мормонската) спрямо другите обществени групи.

Същевременно всички граждани се ползват от последните придобивки на града: преди Зимните олимпийски игри през 2002 година инфраструктурата е модернизирана, близките планински курорти са обновени, равнището на професионална заетост е повишено. Ниското ниво на престъпността и високообразованите кадри, които се подготвят в Университета на Юта например, са някои от факторите, поради които днес Солт Лейк Сити е сред американските центрове с най-голяма концентрация на фирми, разработващи софтуеърни, био- и високотехнологични продукти.

При такива условия мормонският елит всячески се стреми да увеличава благосъстоянието и влиянието на Cветиите от последните дни в регионален, национален и световен мащаб.

II. Значение и функции на свещения център на Солт Лейк СитиСхемата на центъра на Солт Лейк Сити съвършено потвърждава едно значение, което Мирча Елиаде съзира в строителната дейност на човека. „Всяка нова човешка постройка в известен смисъл възпроизвежда Вселената. За да получат устойчивост, трайност и реалност, новото жилище или новият град трябва да бъдат проектирани върху „Центъра на света”[17]. Макар за първите мормони този „център“ многократно да се измества[18], те все пак успяват най-накрая да го фиксират в долината на Солт Лейк на мястото, където днес стои техният храм. Последният освен това овеществява и идеята на Светиите от последните дни за изключителната им религиозна и обществена мисия на строители на хилядогодишното земно Божие царство и откровители на пълната истина за съдбата на човечеството и космоса след второто Христово пришествие.

Преди да разгледаме значението и функциите на основните сгради, намиращи се в храмовото пространство на Солт Лейк Сити и в блоковете около него, трябва да уточним, че те могат да бъдат поставени в три отделни категории: 1) свещени сгради; 2) исторически сгради; 3) обществени и административни сгради.

1) Свещени сгради.

Храмът.

Мормонската традиция разказва, че на 28 юли 1847 година, няколко дни след като първите мормонски преселници стигат до мястото на днешния храмов площад, Бригъм Иънг, който скоро ще бъде избран за втори президент на Светиите от последните дни, чуква с бастуна си по земята и казва: „Тук ще построим храма на нашия Бог“[19]. На 14 февруари 1853 година е направена първата копка, а на 6 април 1853 година са положени ъгловите камъни на храма. Изборът на датите не е случаен, тъй като на 6 април 1830 година е учредена Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, a на 14 февруари 1835 година е създадено второто по важност иерархическо звено в мормонската общност – Кворумът на Дванадесетте[20]. Във връзка със строежа на храма е създаден специален фонд за набиране на средства, в чиято дейност се включват и мормоните от Британските острови и Европа[21]. Най-свещената мормонска сграда се строи в продължение на 40 години. Тя е осветена на 6 април 1893 година, с което се превръща в символ на утвърждаващата се Църква на Исус Христос на светиите от последните дни и в емблема на нейните грандиозни амбиции.

Мормонският храм в Солт Лейк Сити е изграден от бял гранит, символ на твърдата вяра на Светиите от последните дни в тяхната богоизбраност, както и в непреходността на тяхното дело. Отвън с просто око може да се забележи, че храмът е ориентиран на изток и че по хоризонтала се състои от три основни части – източна с три кули, централна и западна отново с три кули. Шестте кули и декоративните шпицове, разположени по тях, означават възстановеното чрез Светиите от последните дни свещеничество, благодарение на което модерното човечество отново може да има достъп до духовния свят и Бога[22]. По външните стени на храма са изобразени окултни и масонски символи: Земя, слънце, луна, звезди, човешко ръкостискане, всевиждащо око – те представят идеите за съществуването на много светове във вселената, за мормонското единство, способно да построи Божието царство на земята, както и за „вечното прогресиране“ на Светиите от последните дни до постигането на съвършено познание и божественост. Върху гранитните стени ясно личат и надписите: „Домът Господен“ и „Аз Съм Алфа и Омега“. Централната кула на храма е увенчана със статуята на Мороний – един от авторите на Книгата на Мормон. Мороний е представен как възвестява с ангелска тръба „откровенията“, отнасящи се до Светиите от последните дни и тяхната мисия в историята на човечеството. Това, че статуята е поставена върху най-високото място на мормонския храм (световния център), трябва да символизира ключовото значение на мормонските послания за спасителната еволюция на света, в която хората следва да участват с всички сили.

Интериорът на храма още по-подробно представя окултно-еволюционната същност на мормонската доктрина. На най-долното му ниво е изграден баптистериум според модела на басейна с дванадесет вола в Соломоновия храм, описан в 3 Цар. 7:25. Мормонската реплика на това древно съоръжение служи за обреда „кръщаване на мъртвите“, който има основоположна роля във вярванията и практиките на Светиите от последните дни. Този обред се извършва вместо починалите, които не са имали възможност да чуят и приемат учението на Джоузеф Смит. Техни живи сродници или приятели се кръщават в баптистериума вместо тях и така им дават възможност да продължат духовното си издигане в отвъдния свят. Следващите няколко нива на храма се състоят от зали и стаи с най-различно предназначение: голяма зала за събрания; стаи, в които заседават лидерите на Светиите от последните дни; учебни стаи; административни офиси; стаи за преобличане. Специално трябва да отбележим, че на един от етажите са подредени една след друга Стаята на Сътворението, Стаята-Градина, Телестиалната Стая, Терестриалната Стая, Селестиалната Стая и по-малките стаи с олтари за бракосъчетания и за „запечатване на семействата“. Първите пет стаи представляват изящно подредени помещения с изрисувани стени, върху които са изобразени съответно: сътворяването на света, Едемската градина, светът след изгонването на Адам и Ева от рая с представяне на Христовите страдания и „възстановяването на Евангелието“ от страна на Джоузеф Смит, изискванията на чистия и богопосветен живот, а като кулминация – славното Божие царство. За мормоните преминаването през тези стаи обозначава пътешествието на човека през различните светове в търсене на духовно усъвършенстване. Брачните стаи служат за сключване на „вечни бракове“, които, според Светиите от последните дни продължават и след смъртта. Стаите за „запечатване на семействата“ са местата, където се извършват ритуалите по свързването на родители и деца за вечността[23]. Мормонизмът до крайна степен абсолютизира ценността на семейството и го представя като ключово условие за постигането на вечно спасение. Акцентът, който Cветиите от последните дни поставят върху съюза между мъжкото и женското начало, както и представянето на човешката духовна еволюция посредством езика на космическата символика са все примери за фактическата близост на мормонското учение до езическите и окултните схващания за света и живота. В този смисъл не бива да се изненадваме, че мормоните споделят следното мнение: „Храмът се строи, за да представи организиращите принципи на вселената. Той е училището, в което смъртните научават за тези неща“[24]. Многозначителен е фактът, че в неделя храмът в сърцето на Солт Лейк Сити е затворен и че в него не се извършва богослужение[25]. Нещо повече – той не е достъпен за всички мормони, а само за тези, които притежават специални препоръки във вид на сертификати или карти за влизане. Докато Православието поддържа автентичната и древна апостолска вяра в това, че Божият храм е там, където е Христос, тоест във всеки вярващ човек (вж. Иоан 14:23; 1 Коринтяни 6:15-20) и навсякъде, където се извършва св. тайнство Евхаристия (вж. Матей 26:26-28; Лука 22:19-20; 1 Коринтяни 10:16; 11:23-29), мормонизмът се отклонява от чистото новозаветно учение като лишава дома Господен от неговата христоцентричност и извежда на преден план значението му на космически център.

Табернакълът (или скинията).

Вече бяха набелязани някои елементи в мормонизма, които разкриват псевдохристиянския му и еклектичен характер. За същността му красноречиво говори и устойчиво залегналият в него юдаистичен пласт, открито емблематизиран чрез втората по значимост постройка в централното храмово пространство на Солт Лейк Сити – така наречения Табернакъл (или скинията)[26]. В днешния си вид Табернакълът започва да се строи на около 300 м. западно от храма. Първият крайъгълен камък е положен на 26 юли 1864 година. Сградата като цяло е завършена през 1867 година, а е официално осветена през октомври 1875 година. Заради уникалната дървена решетъчна конструкция на дъговидния си покрив, качеството на изпълнение, размерите си (побира десет хиляди души) и световноизвестния си орган през 1970-1971 година Табернакълът е признат за национална историческа и инжeнерна забележителност на Съединените щати[27]. Според архитектурния замисъл колоните от пясъчник трябвало да заместват дървените колове на оригиналната скиния от времето на Моисей. Провежданите в Табернакъла генерални конференции са смятани от Светиите от последните дни за продължения на някогашните събрания при скинията, по време на които евреите, в лицето на Моисей или служилите след него първосвещеници, получавали Божии откровения и напътствия (вж. Изход 33:7-11; Левит 8:1-3; 9:22-24; Числа 27:15-23).Днес Табернакълът функционира главно като зала, в която репетира и записва Мормонският хор, един от най-добрите изпълнители на религиозна музика в света[28]. От 1929 година насам хорът, съвместно с един или друг висш представител на Светиите от последните дни, участва в неделната радиопрограма „Музика и произнесено слово“, която е най-дълго излъчваната радиопрограма в Америка досега. Всеки четвъртък и всяка неделя Табернакълът е отворен за външни посетители, които могат да присъстват на музикалните репетиции и медийните прояви на мормоните. Табернакълът играе ролята на културен и духовен център, от който Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни изпраща към света посланията си за човешка солидарност, добротворство и мир – това е един от начините тя да пропагандира идеите си и да привлича нови членове.

Може да се каже, че храмът и Табернакълът представят две от многото различни лица на мормонизма, съответно неговата затворена, окултно-мистериална страна и отворената му, универсалистка страна от юдео-християнски тип.Залата за събрания[29] (сграда в еклектичен църковно-архитектурен стил без християнски символи) се намира в югозападния край на храмовото пространство. През първата половина на ХХ век служи за религиозни срещи, а днес най-вече за музикално-артистични прояви. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни целенасочено подкрепя в морално и финансово отношение изкуството, което не противоречи на религиозно-нравственото ѝ учение. Концертите и представленията са неотделима част от социалния живот на Cветиите от последните дни – те служат за снемане на напрежението, породено от съблюдаването на изключително стриктен ежедневен режим и строг етикет на поведение от страна на мормоните.

Наред с основните сгради храмовото пространство в Солт Лейк Сити представя – под формата на бронзови паметници – ключови фигури и събития от религиозната история на  Cветиите от последните дни:

– паметникът на Тримата свидетели припомня, че едни от първите съмишленици на Джоузеф Смит, а именно Оливър Каудъри, Дейвид Уитмър и Мартин Харис „видели с очите си“ златните плочи, върху които бил изписан оригиналът на Книгата на Мормон[30];

– паметникът Възстановяване на Аароновото свещеничество изобразява как на 15 май 1829 година Джоузеф Смит и съратникът му Оливър Каудъри приемат от св. Иоан Кръстител „властта“ да кръщават за опрощаване на греховете и за влизане в Божието царство[31];

– паметникът на Джоузеф и Хайръм Смит представя в цял ръст двамата братя-„мъченици“, които през 1844 година са застреляни от въоръжена тълпа, недоволна от въвеждането на полигамията в живота на Cветиите от последните дни;

– паметникът на Чайките увековечава спомена за чудото, което според мормоните Бог извършил през лятото на 1848 година като изпратил многочислено ято от чайки да изяде скакалците, нападнали първата житна реколта на преселниците в долината на Солт Лейк.

Мормонското ръководство отдавна е осъзнало, че фикцията, която предлага на обществото като автентична история, се възприема по-лесно и безкритично, когато е визуализирана в съзнанието на посетителя. По-нататък ще приведем още примери за тази форма на религиозна пропаганда.

2) Исторически сгради.

Къщата Медоносна пчела[32] (резиденцията на Бригъм Иънг).За повечето бели американци завладяването на Америка представлява свещена (макар и нова) история, чиято значимост, според тях, има пряка връзка с Божия план за спасението и прославянето на вярващите в Него. Главните действащи лица в тази история по правило са обвити в ореола на културни герои и обществени благодетели, чиито пионерски ентусиазъм, воинска смелост или искрена религиозност едва ли не ги издигат до ранга на светци. Това в още по-голяма степен е валидно за отношението към първите лидери на мормонската общност, които са считани от мормоните за съвременни пророци и апостоли на Бога с особени заслуги за възцаряването на хилядогодишната Божия справедливост на земята. За Cветиите от последните дни вторият им президент Бригъм Иънг е именно такава личност, поради което те се отнасят със същинско религиозно благоговение към неговия дом в центъра на Солт Лейк Сити. Той е построен през 1854 година и има за свой символ медоносната пчела, тъй като Иънг изключително много е държал на работната етика и е имал приоритетната цел да индустриализира територията на Юта[33]. Както екстериорът, така и интериорът на резиденцията представят характерната за мормонизма идея, че Божията благодат донася в живота на Божиите светии материално благополучие, „отразяващо“ вечното изобилие, което цари в селестиалното царство.През 1859 година непосредствено пред резиденцията на Бригъм Иънг била издигната така наречената Орлова порта[34] – метална конструкция с голям орел на върха, която бележела, а и до днес бележи входа към някогашната недвижима собственост на този президент на Cветиите от последните дни. На север от централното кръстовище на Мейн Стрийт и Саут Темпъл Стрийт се намира голям бронзов паметник на Иънг,който от края на ХIX век насам напомня на гражданите на Солт Лейк Сити кой е основателят на техния град и първият губернатор на щата Юта. Това са част от методите, посредством които мормоните провеждат целенасочената си и безпрецедентна в историята на САЩ политика на изключително възвеличаване на своите религиозни водачи.Като се има предвид, че Cветиите от последните дни претендират, че са единствените истински християни, за внимателния наблюдател остава неразбираем фактът защо архитектурата и украсата на мормонските свещени и исторически сгради съдържат всякакви други, но не и християнски символи[35]. В тази връзка настоящият президент на Cветиите от последните дни Гордън Хинкли дава обяснение, което е показателно за това как мормоните подценяват едни и абсолютизират други аспекти в спасителното дело на Иисус Христос, с което „разпокъсват“ неговата закономерна логика и цялост: „На Голгота Той бил умиращият Христос. /…/ Умирайки, Той можел да бъде забравен, или в най-добрия случай помнен като един от многото велики учители, чийто живот е обобщен в няколко реда в историческите книги./…/ И така, понеже нашият Спасител е жив, не използваме символа на Неговата смърт като символ на вярата ни[36].“ Може би е правилно да се каже, че омаловажаването на уникалното значение на Христовия Кръст като средство за освобождаване на човешкия род от заробващата сила на греха е един от характерните признаци на съвременните сектантски учения с християнски елементи, към които спада и мормонизмът.3) Обществени и административни сгради.

Днес храмовият площад на Солт Лейк Сити е на пето място в САЩ по посещаемост от туристи. През 1963 година и 1978 година в отговор на динамично нарастващия им брой храмовото пространство се сдобива с още две основни сгради, съответно – Северния център за посетители[37] и Южния център за посетители[38]. Тези центрове изпълняват много важна роля за популяризиране на мормонската история и вярвания.

Северният център за посетители се състои от голямо фоайе с монументална статуя на Христос в ренесансов стил, филмово-театрални салони, коридори с произведения на изкуството и галерии с камерни зали (всяка побираща около десет човека). В последните се прожектират кратки, но емоционално въздействащи със своята сантименталност филмови епизоди[39], които представят на преминаващите от зала в зала посетители водещи мормонски идеи. Те са подбрани така, че да предразположат човешкото съзнание към благосклонно възприемане на мормонското учение като цяло.

Южният център за посетители притежава фоайе, оборудвано с компютри, които улесняват всеки, който иска веднага да пристъпи към запознаване с мормонизма. Също така там се намират съвършено копие на храмовия баптистериум, зали за беседи и голям филмово-театрален салон. В салоните и на двата центъра напълно безплатно се прожектират пълнометражни игрални филми, които представят събития, описани в Книгата на Мормон. Най-често са филмирани мормонски текстове, описващи идването на възкръсналия Христос на американския континент и срещата му с нефитите – благочестивите наследници на едно имигрирало в Америка еврейско коляно, благодарение на което Книгата на Мормон е запазена за поколенията на Cветиите от последните дни[40]. Подобни и редица други фикции изграждат фундамента на мормонското учение. А разпространението им със средствата на киното жъне немалък успех сред хората, които не са достатъчно добре запознати с автентичното учение и истинската история на християнството.Музеят за църковна история и изкуство[41] се намира на Уест Темпъл Стрийт – в непосредствена близост (и на запад) от основния храмов блок. Музеят е построен и отваря врати в периода 1976-1980 година. Той се състои от книжарница, заредена с разнообразна мормонска литература, и няколко семинарни и експозиционни зали. Чрез предмети на бита, подробни писмени обяснения, статуарни и живописни изображения експозициите представят основните моменти от учението и миналото на мормонската общност. В специална галерия са наредени портретите на президентите на Cветиите от последните дни като се започне от този на Джоузеф Смит, чийто ръкописен английски превод на Книгата на Мормон също е изложен там. Особен интерес предизвиква копието на така наречените Златни плочи с изгравираните върху тях староегипетски (? – според Смит) иероглифи на оригиналната Книга на Мормон. За ерудирания посетител на мормонския музей веднага става ясно, че посредством подобни и други експонати[42] Cветиите от последните дни преследват три основни цели: 1/ да докажат, че младата мормонска вяра има древни и свещени корени; 2/ да отклонят вниманието от факта, че отричат цялата история на християнството от II век насам; 3/ да внушат, че иерархическата приемственост спрямо Христовата църква от апостолския век е запазена само в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.Библиотеката за семейна история[43] се намира в съседство с мормонския музей. Тя отваря врати в Солт Лейк Сити през 1985 година като приемник на основаното през 1894 година Генеалогично общество на Юта и днес е най-голямата библиотека от този тип в света. Тя има над 1 500 клона (Центрове за семейна история) в повече от 49 държави[44]. Библиотеката, както и останалите мормонски обществени сгради, осигурява свободен достъп и безплатни възможности за запознаване с мормонизма. В частност тя предлага:

– компютъризирано проучване върху семейната история;

– именни индекси и статистически данни;

– стари карти и градски указатели, подпомагащи посетителите в издирването на имената на починали родственици;

– подробни данни за над 8 билиона имена на хора от целия свят (най-много са данните за членове на родове и семейства от Северна Америка и Европа);

– микрофилмирани копия на повече от 5 милиона ръкописни документи, свързани с ражданията, браковете, завещанията и смъртта на милиони хора и касаещите ги нотариални, военни и гробищни записи;

– 278 000 книги, 711 000 микрофишове и 2 милиона микрофилми;

– данни за други уеб-страници, съдържащи подобна информация;

– възможности за запознанства по електронен път с цел споделяне на родословна и методологическа информация;

– почти 700 класа (на година) по методология на изследването и запознаване с фамилни извори – тези международни класове се посещават от професионални учени в области като генеалогията, историята, демографията и генетиката.

Като се има предвид засиленият стремеж на Cветиите от последните дни за глобализиране на влиянието им във всички аспекти на съвременния живот, може да бъде направен изводът, че, поради богатата и често секретна информация, която притежава, библиотеката за семейна история играе изключително важна роля в това отношение. Също така тя популяризира мормонското учение и привлича нови последователи, но най-вече служи на заповедта, дадена от Джоузеф Смит за спасяване на мъртвите чрез кръщаването им в мормонската вяра посредством заместителното участие на техни близки или на други доброволци в съответните храмови обреди[45]. В този смисъл за мормоните проучването, събирането и разпространяването на генеалогична информация не е просто хоби или предмет на научни занимания, а религиозен дълг, зареден с есхатологичен драматизъм.Паметната сграда „Джоузеф Смит“[46] се намира в югоизточния край на храмовия площад. Тя е построена през 1911 година, а през 1993 година е изцяло обновена и днес представлява хотел от най-висока класа, в който Cветиите от последните дни посрещат най-видните си гости, провеждат бизнес-срещи, дават рекламни приеми и организират разнообразни религиозни и културни прояви. Мормоните наблягат на факта, че името, което носи сградата, е на човека, който, „превеждайки Книгата на Мормон и организирайки Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, е бил инструмент за възстановяване на евангелието на Исус Христос“[47]. В западното крило на приземния етаж на „Джоузеф Смит“ се намира Центърът за семейни проучвания (клон на библиотеката за семейна история), посредством който Cветиите от последните дни се опитват да печелят вниманието и доверието на своите гости. Центърът функционира на базата на автоматизирана компютърна програма[48], чиято основна цел е да дава фамилна информация и да подтиква посетителите към предприемане на необходимите стъпки за извършване на мормонските храмови обреди вместо техните починали родственици.Сградата на църковното седалище[49] е завършена през седемдесетте години на XX век и представлява двадесет и осем етажен небостъргач, в който се помещават офисите на мормонското ръководство – на Първото Президентство, на Кворума на Дванадесетте, на Кворума на Седемдесетте и така нататък. Седалището на Cветиите от последните дни се намира на изток точно срещу мормонския храм. Оттук се направлява цялостната политика на Cветиите от последните дни, която мнозина определят като съвременен колониализъм и религиозен империализъм[50]. И сякаш в подкрепа на мнението, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е в много голяма степен корпоративна организация[51], сградата на нейното седалище значително надвишава по ръст храмовата постройка. Но за страна като САЩ, където „материалните достижения продължават да бъдат смятани за земен израз на добродетелността“[52], тази диспропорция не бива да изненадва особено. Още повече, че според мормоните духът не е нищо друго, освен различна форма на материята. Джозеф Смит твърди следното: „Няма такова нещо като нематериална материя. Всичкият дух е материя, но тя е по-фина или чиста и може да бъде съзряна само от по-чисти очи. Ние не можем да я видим, но когато телата ни бъдат пречистени, ще видим, че той е изцяло от материя[53].“Конферентният център[54] е завършен през 2000 година и е изграден от гранитни късове, добити в същата каменоломна, от която е взет и материалът за мормонския храм. Макар в центъра на Солт Лейк Сити това да е най-новата от значимите за Cветиите от последните дни сгради и въпреки, че от храмовия площад я дели дистанция от около 1 километър, тя се намира в тясна връзка с него. Защото генералните конференции на Cветиите от последните дни, които някога са се провеждали в Табернакъла, днес се провеждат в аудиториума на конферентния център. Този аудиториум е най-голямата религиозна зала в света[55].

Няма друго място в САЩ, където персоналната идентичност да зависи толкова много от това дали човекът е или не е член на доминиращата религия, какъвто е случаят с мормонската столица и щата Юта като цяло[56]. Както стана ясно, центърът на иначе космополитния Солт Лейк Сити е изцяло доминиран от влиянието на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Страничният наблюдател остава с усещането за упражняване на абсолютен, макар и невидим контрол върху начина на живот на членовете на Cветиите от последните дни, което рефлектира било отрицателно, било положително върху живота и на останалите граждани. Храмовото пространство е централната точка, от която започва номерацията на всички улици в града. В заведенията за обществено хранене не се сервира никакъв алкохол, нито чай или кафе. Тютюнопушенето е абсолютно забранено. Повечето централни магазини за дамска и мъжка конфекция са заредени с дрехи в строгия класически стил от четиридесетте и петдесетте години на XX век.[57] Същевременно медийното присъствие на Cветиите от последните дни е много силно и адекватно. Мормонското ръководство максимално се стреми да печели общественото доверие като подкрепя финансово живота на Солт Лейк Сити във всичките му аспекти. Например в централната част на града хората целодневно могат да ползват безплатни трамвайни мотриси, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е постоянен спонсор на симфоничния оркестър, операта и балета на Юта. Тя има значителен принос в осигуряването на парични средства и работна ръка за построяването и обновяването на църквите на местните православни гърци, римокатолици и презвитериани. Cветиите от последните дни подпомагат с 5 милиона долара дейността на Олимпийския Комитет на Солт Лейк Сити по спечелването на домакинството и организирането на Зимните олимпийски игри през 2002 година. Мормонското ръководсто ежегодно отпуска на общината в Солт Лейк Сити безвъзмездна помощ от 800 000 долара за покриване на належащи нужди[58]. Но като се има предвид, че мормоните общуват с „другите“ от позицията на убеденост в собственото си превъзходство, тяхната благотворителност е по-скоро демонстрация на сила, отколкото безкористна пожертвователност. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни използва всяка възможност да напомня на своите съграждани, че много голяма част от това, което прави от Солт Лейк Сити добре функциониращ град, е лично нейна заслуга.

Блясъкът и грандиозността на центъра в Солт Лейк Сити отразяват представата на мормоните за тяхната богоизбраност, както и дългосрочния им план за установяване на религиозна, икономическа и политическа хегемония в САЩ. Социалната активност на Cветиите от последните дни е изцяло подчинена на стремежа за обръщане на „езичниците“ (тоест на всички други хора) в мормонската вяра. Нейните привърженици са в постоянна и неуморна борба с ограниченията, които американските федерални закони поставят по отношение на сливането между църква и държава. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни систематично използва икономически лостове за постигане на политически цели, а чрез политическото си влияние се опитва да налага своите норми на останалите[59]. Разбираемо е тогава защо все по-натрапчивото присъствие на мормоните в американския обществен живот създава усещането за „една твърде неамериканска степен на религиозно напрежение и нетолерантност“[60].

С изцяло мормонската си символика и функции храмовият площад в Солт Лейк Сити въплъщава гордата самоувереност на Cветиите от последните дни в тяхната абсолютна богословска правота. Стерилната монолитност на храмовото пространство и на блоковете около него изразява характерната за Cветиите от последните дни самодостатъчност и е апотеоз на дългия път, извървян от тях в разграничаването им от останалия свят. Парадоксалното е, че именно в самоотделянето си от “света на езичниците” Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни вижда условието за изграждането на земно хилядогодишно Божие царство, чийто център, според нея, вече е основан на Земята – храмовият комплекс на Солт Лейк Сити. С това, че провъзгласява материята за първоизвор и основа на всичко, мормонизмът отрича християнския догмат за духовната същност на Бога (вж. Иоан 4:24). Същевременно, като работят за построяването на всеблажено и всесправедливо земно царство, Cветиите от последните дни се противопоставят на Самия Иисус Христос, Който казва: „Моето царство не е от този свят” (Иоан 18:36).

Това са достатъчно основателни причини, за да си позволим да заключим, че империята, която мормоните се опитват да изградят на земята, в никакъв случай не е вечното Христово царство, за което ни говори Новият Завет (виж Лука 17:20-24; Откровение 20-21) и което трябва да настъпи едва след великото и славно Второ пришествие на нашия Господ Иисус Христос (Матей25:31-34; Деяния апостолски 1:1).

______________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2006, кн. 1-4, с. 195-211. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Авторът, д-р Десислава Панайотова-Пулиева е експерт в Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия, член на Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод на БПЦ-БП, главен редактор на Oфициалния сайт на БПЦ-БП и директор на Център за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий“ при храм „Св. св. Кирил и Методий“, ул. „Гeорг Вашингтон“ № 47, София.

[1]. Всъщност, първоначалната форма на името мормони от средата на XIX в. е мормонити /англ. Mormonites; вж. Shipps, J. Mormonism: The Story of a New Religious Tradition. Urbana and Chicago, 1987, p. 35/. Тези две форми били използвани за пръв път от хората, които не принадлежали към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, но впоследствие били възприети и от нейните членове. Днес формата мормонити не се използва.

[2]. Англ. The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints или само The Latter-day Saints (LDS).

[3]. Вж. повече в изданието на Cветиите от последните дни: Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос. Солт Лейк Сити, 2004.

[4]. 3а произхода и живота на Дж. Смит вж. повече при: Пулиева, Д.,  Джоузеф Смит – основателят на мормонизма. – Във: Духовна култура, 2006, 3.

[5]. Вж. Учение и Завети, 115:3-4. – Във: Книгата на Мормон. Учение и Завети. Скъпоценен Бисер. Солт Лейк Сити, 2003. За православното християнско съзнание едни от основните отличителни белези на истинската Христовата църква са:1/ ненарушеното до ден днешен апостолско приемство в иерархическото служение; 2/ единството във вярата – православният Символ на вярата е неизменен и общ за всички православни християни от всички времена; той отразява есенциално и точно съдържанието и духа на Св. Писание и Св. Предание на Православната църква; 3/ извършването на и участието в едни и същи седем църковни тайнства; 4/ пълното единство между земната и небесната църква.

[6]. Мормонизмът учи, че не съществува нищо друго, освен материята; че духът всъщност е най-фина материя; че Бог Отец и Бог Син имат физически тела; че единствено чрез Cветиите от последните дни се възстановяват истинските Аароново и Мелхиседеково свещеничества (загубени в следапостолските времена?); че могат да се извършват кръщения на мъртвите от страна на техните живи сродници, и мн. др.

[7]. Това става в периода от 1820 г. (Дж. Смит изживява първото си видение) до 1830 г. (учредена е Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни).

[8]. Вж. Учение и Завети, 132:29-63.

[9]. Името си щатът дължи на индианското племе юти, населявало тези земи заедно с племената шошони и пейоти. Първоначално (и в сила до 1850 г.) мормоните нарекли територията на Юта Дезерет – според Книгата на Мормон. Етер 2:3 – на яредитски език (?) тази дума означава „медоносна пчела“. Cветиите от последните дни и досега считат пчелата за символ на трудолюбие и просперитет.

[10]. От тях 143 са мъже, 3 са жени и 2 са деца.

[11]. Англ. Salt Lake.

[12]. Вж. Shipps, J., Op. cit., p. 162.

[13]. Вж. Shipps, J., Introduction. – In: Religion and Public Life In the Mountain West: Sacred Landscapes in Transition. Ed. by J. Shipps and M. Silk. Walnut Creek, 2004, p. 11.

[14]. Притокът на нови заселници-американци в Солт Лейк Сити и Юта не спира през цялата втора половина на XIX в. А само за периода 1837-1857 г. от младата британска мисия на САЩ в Юта пристигат 17,618 британци (вж. Phillips, A., The Essex Conference, 1850-1870. – In: Mormons in Early Victorian Britain. Ed. by R. L. Jensen and M. R. Thorp. Salt Lake City, 1989, p. 152).

[15]. Вж. повече във: http://www.saltlakecityutah.org/aboutsaltlake.htm

[16]. Вж. Flake, K.,The Mormon Corridor: Utah and Idaho. – In: Religion and Public Life In the Mountain West, p. 94; http://www.saltlakecityutah.org/salt_lake_demographics.htm

[17]. Елиаде, M.,  Трактат по история на религиите. C., 2002, c. 430. Необходимо е да уточним, че М. Елиаде прави това свое заключение, използвайки примери, свързани главно с езическата строителна символика. За разликите в значението и функциите на християнския (най-вече на православния) храм, от една страна, и на храма в останалите религиозни традиции, от друга, ще поговорим в отделно изследване. Тук все пак трябва да отбележим, че мормонското отношение към храма е по-близко до езическото и юдейското, отколкото до християнското схващане за значението и функциите на дома Господен.

[18]. Къртлънд, Сион, Наву са само някои от посочените от Дж. Смит градове, в които е трябвало да се установи „центърът“ на Cветиите от последните дни. Това е повод да си зададем риторичния въпрос за истинността на виденията и за боговдъхновеността на откровенията, получени от първия пророк и президент на Cветиите от последните дни.

[19]. http://scriptures.lds.org/chphotos/18

[20]. Начело на мормонската иерархия стои Първото Президентство, състоящо се от президент и двама съветници /вж. Учение и Завети, 81:1-7/; за различните иерархически степени на Cветиите от последните дни вж. Учение и Завети, 107:1-100/.

[21]. Вж. Hartley, W., G., LDS Pastors and Pastorates. – In: Mormons in Early Victorian Britain, p. 205.

[22]. Вж. Hanks, М., D., Salt Lake Temple. – In: Encyclopedia of Mormonism. Ed. By D. H. Ludlow. Vol. 3. New York, 1992, p. 1254.

[23]. На север от храма се намира т. нар. Храмов анекс (англ. Temple Annex) – помощна сграда, завършена на 21 март 1966 г. Времето, в което тя е построена, е период на значимо нарастване на броя на членовете и респективно на нуждите на Cветиите от последните дни във връзка с организационно-административните мероприятия по извършването на обредите в храма.

[24]. Nibley, H., W.,  Meanings and Functions of Temples. – In: Encyclopedia of Mormonism. Vol. 4, p.1458.

[25]. Мормонските богослужения се извършват в сгради за религиозни събрания от протестантски тип, на които могат да присъстват всички мормони, а при определени случаи и външни гости. Мормоните не вярват в претворяването на св. Дарове в Тяло и Кръв Христови, а приемат хляба и водата (вместо вино ?!!) като обикновени символи на Христовата жертва.

[26]. Английски Tabernacle=скиния. Тук ще използваме транскрибираното английско понятие Табернакъл, поради това, че е широко употребявано от всички разноезични мормонски и немормонски среди, а и за да бъде различавано от еврейската скиния /вж. Изх. 26-27/, с чиито външен вид и функции всъщност няма нищо общо.

[27]. Вж. Anderson, P., L.,  Tabernacle, Salt Lake City. In: Encyclopedia of Mormonism. Vol. 4, p. 1434.

[28]. Вж. още в: http://www.mormon.org/learn/0,8672,1075-1,00.html

[29]. Англ. Assembly Hall. Осветена е на 8 януари 1882 г.

[30]. Вж. Учение и Завети, 5:1-18.

[31]. Търсенето на приемственост спрямо авторитета на старозаветни личности или практики е една от основите характеристики на мормонизма. В случая мормонската иерархия се представя като наследничка на свещеническото служение на Аарон /вж. Изх. 28; 30; Лев. 7-9; Числ. 8:11; 12:5/.

[32]. Англ. The Beehive House.

[33]. Вж. http://www.lds.org/placestovisit/location/O,10634,1863-1-1-1,OO.html

[34]. Англ. The Eagle Gate.

[35]. Изображенията на Христос, които могат да бъдат видяни в храмовото и околохрамовото пространство на Солт Лейк Сити, имат илюстративно, но не и символико-догматично значение.

[36]. Хинкли, Г. Б., Символът на нашата вяра. – Във: Лиахона, 2005, април, 1, сс. 4-6.

[37]. Англ. North Visitors Center.

[38]. Англ. South Visitors Center.

[39]. Най-често филмираната тема е тази за семейството и неговата вечна същност.

[40]. Вж. напр. Книгата на Мормон. 3 Нефи 9-18.

[41]. Англ. The Museum of Church History and Art.

[42]. Както в храмовото пространство, така и тук, в експозиционните зали на музея могат да бъдат видяни изображения на библейски фигури като св. пророк Моисей, св. пророк Илия, св. Иоан Кръстител, а също и високопропагандната сцена с явилите Се пред Джозеф Смит Бог Отец и Бог Син, Които му заповядват да основе своя собствена църква, за да се разграничи от всички останали християнски деноминации (вж. Смит, Дж. История, 1:17).

[43]. Англ. Family History Library.

[44]. Вж. Bloxham, V., B., Family History Centers. – In: Encyclopedia of Mormonism. Vol. 2, p. 492.

[45]. Вж. Учение и Завети, 124:28-36; 127:3-9; 138:26-60.

[46]. Англ. Joseph Smith Memorial Building. Първоначалното наименование на сградата е „Хотел Юта“.

[47]. http://www.lds.org/placestovisit/location/O,10634,1872-1 -1 -1,00.html

[48]. Англ. FamilySearch.

[49]. Англ. The Church Office Building.

[50]. Вж. повече във: Allen, J., B., On Becoming a Universal Church: Some Historical Perspectives. – In: Dialogue: A Journal of Mormon Thought, 1992, Spring/Mar., 25, p. 14; McMurrin, S., M., Problems in Universalizing Mormonism. – In: Sunstone, 1979, Dec., 4, pp. 14-17.

[51]. Вж. богатия c конкретните си данни по този въпрос труд на Quinn, М., D., The Mormon Hierarchy: Extensions of Power, Salt Lake City, 1997.

[52]. Biema, D., V., Kingdom Come. – In: Time Magazine, 1997, August 4 (цит. по електронната препечатка на статията във: http://www.lds-mormon.com/time.shtml).

[53]. Учение и Завети, 131:7-8.

[54]. Англ. Conference Center.

[55]. Аудиториумът има 21 000 седящи места.

[56]. Вж. Szasz, F., М., How Religion Created an infrastructure for the Mountain West. – In: Religion and Public Life In the Mountain West, p. 52.

[57]. Въпреки, че дневните летни температури в Солт Лейк Сити не спадат под 38 градуса по Целзий, мормоните винаги са облечени с бели ризи и тъмни костюми, а мормонките неизменно използват дрехи с дълги ръкави и поли с дължина под коляното.

[58]. Вж. Flake, K., Op. cit., p. 105.

[59]. 3абележителен в това отношение е фактът, че днес в американския Конгрес има 5 сенатори-мормони и 12 представители-мормони. Силно е присъствието на мормоните и в ЦРУ и ФБР. Губернаторът-републиканец на щата Масачузетс, Мит Румни, който е член на Cветиите от последните дни e  потенциален кандидат за президентското място в наближаващите президентски избори в САЩ през 2008 г. Вж. още по този въпрос във: http://www.scoop.co.nz/stories/HL0410/S00296.htm

[60]. Flake, K., Op. cit., p. 112.

Изображения:

1. Aвторът на статията д-р Десислава Панайотова-Пулиева.

2. Джоузеф Смит (1805-1844).

3. Фигура на Джоузеф Смит в Северния център за посетители.

4. Бригъм Иънг (1801-1877).

5. Статуя, увековечаваща мормонските пионери, в центъра на Солт Лейк Сити, от 148-те, които се заселват на 24 юли 1847 и дават началото на града.

6. Изглед от Солт Лейк Сити.

7. Свещената книга на мормоните.

8. Мормонският храм в Солт Лейк Сити.

9. Интериор от храма.

10. Телестиалната стая.

11. Прочутият орган на Табернакъла.

12. Мормонският хор в залата на Табернакъла.

13. Залата за събрания.

14. Бронзова статуя на ключови фигури и събития от религиозната история на Cветиите от последните дни.

15. Къщата Медоносна пчела.

16. Орлова порта.

17. Статуя на Джоузеф Смит на централния площад в Солт Лейк Сити.

18. Стятуя на Бригъм Иънг пред кампуса на университета, носещ неговото име.

19. Монументална статуя на Христос в Северния център за посетители.

20. В Южния център за посетители.

21. Музеят за църковна история и изкуство.

22. Библиотеката за семейна история.

23. Паметната сграда „Джоузеф Смит“.

24. Статуя на Джоузеф Смит в Паметната сграда „Джоузеф Смит“.

25. Сградата на църковното седалище.

26. Аудиториумът в конферентния център.

27. Центърът на Солт Лейк Сити.

28. Центърът на Солт Лейк Сити.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-1L8