Тотю Коев
Съвсем в навечерието сме на уникален юбилей – 2000 години от Раждането на Богочовека Иисус Христос. Този юбилей поражда много и различни въпроси и предразполага към задълбочен размисъл и анализ. Самопонятно е, че в основата на тези размисли е личността и делото на Иисус Христос.
Историята на човечеството познава изключително много личности и събития, които са оставили след себе си незаличими следи. Между тези личности е и Иисус Христос. Трябва обаче веднага да се каже, че личността Иисус Христос не се измерва с обикновена човешка мярка, защото Той не е само Човек, но и Бог. Иисус Христос вмества в Себе Си най-съкровените човешки мисли, копнежи и надежди. Навярно това е една от главните причини настъпващата 2000-годишнина да занимава умовете и съзнанието на милиарди хора по земното кълбо, независимо от тяхната мирогледна, етническа или социална принадлежност.
В много страни по света, казано по-точно – във всички страни, са изградени национални комитети на високо равнище. Същото правят и много християнски организации и движения. На този фон стореното досега у нас е твърде бледо и анемично. А ние сме страна с над хилядолетна християнска принадлежност и традиция, с богата църковна книжовност и духовна култура. Все още не е съвсем късно да се направи нещо повече в тази насока. Отговорността е и църковна, и гражданска. Дано не останем на опашката.
Въпросът за честване на споменатата изключителна годишнина не бива да има мирогледно измерение. Дали си християнин или не, дали си вярващ или не, това в случая не е решаващ въпрос. Обективно мислещият съвременен човек не може да отрече благотворното влияние на християнството във всички сфери на живота. В този смисъл юбилейната 2000-годишнина надхвърля всякакви мирогледни, етнически, расови и политически различия. Тя има универсални измерения.
Тук предлаганата за разглеждане тема Православие и хилиазъме актуална по няколко причини: 1. защото Православието, както показва самото му име, отразява изконното Христово учение, а като Христово то всякога е актуално; 2. защото хилиазмът като концепция винаги е съпътствал християнството, съпътства го и днес; и 3. защото хилиазмът е тема, с която много се спекулира. Ще спомена само за илюстрация следното: на 6 март 1998 година в някои от средствата за масово осведомяване беше съобщено, че остават още 666 дни до юбилейната годишнина; че това е числото на звяра, на Антихриста; че то се съпътства с много престъпления и природни катаклизми (катастрофалното земетресение в Турция през месец август 1999 година и последвалото го наскоро земетресение в Гърция); че при настъпващото ново хилядолетие ще дойде краят на света и други такива предсказания от астролози, екстрасенси и самозвани пророци. Мнозина от тях градят своите предсказания върху погрешни тълкувания на библейски текстове и особено върху последната библейска книга Откровение или Апокалипсис.
Всички те забравят ясните и категорични думи на Иисус Христос, че за оня ден и час – за Второто Му пришествие – не знае никой, дори небесните ангелски сили (срв. Матей 24:36). Напъните човешки да се надзърне в божествените тайни са обречени на неуспех, защото тези напъни превишават границите на своите възможности.
В настоящата статия се развиват накратко някои богословски концепции, изградени на православна основа. Преди всичко се обръща внимание върху Православието като изходен пункт при разглежданата тема.
Какво всъщност е Православието?
Пълна, точна и изчерпателна дефиниция или определение на Православието никой досега не е дал и сигурно никой няма да може да даде, защото Православието е пълнота и живот. Никой не може да даде, определение на живота като духовна същност, но всеки, който го живее, го осмисля, вниква в същността му и го разбира. Така е и с Православието. То се разбира и усвоява само от този, който е приобщен към него. „Думите, що ви говоря, са дух и живот“ (Иоан 6:63), казва Иисус Христос. Православието – това са тези думи, претворени в живот. Не можеш да почувстваш и преживееш силата на Православието, ако не си изцяло приобщен към него, ако не си го приел в сърцето си. Затова у нас не са малцина тези, които се пишат православни по силата на традицията, но гледат на Православието или през католическа, или през протестантска призма, или плащат още данък на марксическото си образование. За тях Православието се нуждае от реформи и осъвременяване.
Православието е точен отобраз на Христовото учение, то е самото това учение, внедрено в живота на отделната личност. Не е достатъчно само да изповядваш православното учение, необходимо е да го претвориш в личния, семейния и обществения си живот. Истините на вярата се възприемат със сърцето, а не с разума. Сърцето има свои закони, които са различни от законите на разума.
Човек се ражда, живее, твори или руши, съзижда или унищожава и отминава от този свят. И тук е кардиналният въпрос – какво става след края на земния живот? Жаждата за живот е неописуема и неизразимо силна, при това жажда за живот не другаде, а тук, на земята,- при тукашните земни измерения, защото човек има земни измерения за всичко, дори за духовните ценности.
Православието дава отговор на поставения кардинален въпрос. Отговорът се състои в това, че „аз“-ът на личността, духовната субстанция, която няма материални измерения, продължава да живее съзнателен живот и след като вече не е в единение с материалния елемент – с тялото. Но тук изниква един друг въпрос, именно: след като човек върши добро или зло, бидейки двусъставен (душа и тяло), не следва ли да получи съответното въздаяние именно като двусъставно същество, особено ако е вършил добро или е понасял страдания в името на доброто? Тук е коренът на изконното чувство и вкоренен стремеж към райско блаженство, към духовно-материално измерение на ценностите. Тук е коренът на хилиастичните идеи.
Какво всъщност е хилиазмът като богословска концепция и историческо явление и какви са причините за неговото развитие и утвърждаване?
Така поставеният въпрос в трите му измерения тук ще бъде разгледан в резюмирана форма.
Хилиазмът (от гръцки χιλιασμо̀ς=хилядолетие) е учение за настъпване на хилядагодишно земно царство на Иисус Христос. Същността на това учение се заключава в следното: много време преди края на света Иисус Христос ще дойде отново на земята, ще порази Антихриста, ще възкреси само праведниците, ще устрои ново царство на земята, в което праведниците за награда на своите подвизи и страдания ще царуват заедно с Него в продължение на 1000 години, като ще се наслаждават на всички блага на временния живот. След тези 1000 години ще последва второ, всеобщо възкресение на мъртвите, всеобщ съд и всеобщо вечно справедливо въздаяние[1]. Това е същността на хилиазма като учение, оформило се на християнска основа. Всяка от сектантските общности, която приема хилиазма, го модифицира съобразно своето учение, без да изменя същността му. По-после ще стане дума за принципната му библейска обосновка.
Като идея, макар и не цялостно развита, хилиазмът предшества християнството. Той има началото си у еврейския народ[2]. Като тълкували погрешно някои от пророческите предсказания за идването на Месия, мнозина евреи виждали в Негово лице не Изкупител от греха и смъртта, а земен цар, който ще освободи евреите от омразното им римско владичество, ще основе свое царство тук на земята и ще предостави на еврейския народ сила и власт.
По-късно мнозина измежду евреите, които приели християнството, запазили тези свои предишни виждания. При това те ги свързали и с казаното от Самия Иисус Христос за Неговото Второ пришествие и за царството Божие (срв. Матей 24-та и 25-та глава), без да вникнат в същинския смисъл на тези думи. За фиксиране на времето от 1000 години пък им послужила книгата Откровение 20:1-7. Там се говори за едно от виденията на автора на тази книга св. Иоан Богослов. Той видял да слиза от небето Ангел, който хванал древната змия – дявола, и го свързал за хиляда години. Видял и душите на обезглавените заради свидетелството Иисусово и заради словото Божие. Всички те оживели и царували с Христа през хилядата години.
Хилиастични идеи на юдео-християнска основа развил еретикът Керинт от края на I-ви век. Той учил, че когато Иисус Христос устрои Своето хилядолетно царство на земята, ще възстанови Иерусалим в предишния му блясък и величие и ще възстанови изпълнението на всички предписания и постановления на Моисеевия обредов закон с всичките старозаветни жертви. Щастието и блаженството на праведниците ще се състои във всевъзможни сетивни радости и наслаждения. Подобен груб сетивен характер на хилядагодишното царство се долавя и при евионитите, близки по време до Керинт[3].
