Св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски

(Послание до Маркелин)

17.Нужна ли ти е молитва, заради заобиколилите душата ти противници, пей псалмите: шестнадесетия, осемдесет и пети, осемдесет и седми и сто и четиридесетия.

Може би ти искаш да узнаеш как се е молил Моисей? За това имаш пса­лом осемдесет и девети.

Но ако ти си спасен от твоите врагове и си избавен от твоите гонители, възпей псалом седемнадесети.

Учудваш ли се на порядъка в Божието творение и на благодатния промисъл за всичко, както и на свещените постановления на закона – пей тогава псалмите осемнадесети и двадесет и трети.

Когато видиш угнетявани, утешавай ги, като се молиш за тях, и им произнасяй думите на деветнадесетия псалом.

Виждаш ли, че Господ се грижи за тебе и насочва твоя път – радвай се за това и пей псалом двадесет и втори.

Въстават ли против тебе врагове, ти издигни душата си към Бога, че­ти двадесет и четвъртия псалом и ще видиш, че ще се посрамят тези, които вършат беззаконие без причина.

Ако враговете ти продължават да пълнят ръцете си с кръв и да търсят твоята гибел – не предоставяй съда на човек…, но потърси Божия съд, защото само Бог е праведен. Чети тогава псалмите двадесет и пети, тридесет и четвърти, четиридесет и втори.

Ако враговете още по-стремително нападат върху тебе и числото им е полк, а ти си презиран от тях, като още непомазан от благодатта, не се ужасявай когато искат да водят с тебе война, но пей двадесет и шестия псалом.

Ако злобните бесове продължават безсрамно да те нападат, а ти поради немощ не си в състояние да не им обръщаш внимание, то извикай към Бога и произнасяй словата на двадесет и седмия псалом.

И ако желаеш да се научиш как трябва да принасяш благодарност на Господа – тогава с духовно внима­ние пей двадесет и осмия псалом.

Най-после, като обновяваш своя дом, тоест и душата, която приема Господа и дома, в който обитаваш те­лесно – благодари и чети псалмите двадесет и девети, а от песните за възлизане – сто двадесет и шести.

18.Когато видиш, че заради истината те ненавиждат и гонят всички твои приятели и сродници – внимавай, не падай духом и не се ужасявай от това, че твоите познати се отвръщат от тебе, но като се отдалечиш от тях, гледай на бъдещето и пей псалом тридесети.

Когато виждаш, как се кръщават и изкупват от тленното раждане с раждане за вечен живот и се учудваш на Божието човеколюбие, пей за кръщаваните псалом тридесет и първи.

Когато пожелаеш да възпяваш псалми заедно с други, тогава събери праведни и чисти по живот люде и пей­те всички псалом тридесет и втори.

Ако отново паднеш в ръцете на враговете и благоразумно успееш да избягаш, за да се спасиш от злобните им замисли, но пожелаеш да благо­дариш – тогава призови човеци крот­ки и заедно с тях пейте псалом три­десет и трети.

И ако видиш упорството на беззаконници в злото, не мисли, че злото в тях е от природата, както казват еретиците, но прочети псалом триде­сет и пети и ще видиш, че те сами са причина за това, дето грешат.

Също ако видиш, че лукавите вършат много беззакония и се превъзнасят над малките, и желаеш да дадеш някому съвет, да не им обръща вни­мание и да не ги ревнува, защото те скоро ще загинат, тогава и на себе си, и на другите чети псалом тридесет и шести.

19.Ако пък ти решиш да бъдеш внимателен към себе си и като видиш нападащия враг (защото тогава врагът най-много въстава против такива) и поискаш да се укрепиш в борбата против него – пей псалом тридесет и осми.

И ако търпиш скърби от нападащи против тебе, и искаш да узнаеш ползата от търпението – пей псалом тридесет и девети.

Ако видиш бедни и желаеш да им окажеш милост – можеш да възхваляваш милостивите и да подбуждаш и други към милосърдие, като пееш псалом четиридесети.

След това, ако чуеш, че враговете те клеветят заради любовта ти към Бога, да не се смутиш, но като знаеш, че безсмъртният плод на тази любов се придобива чрез понасянето на клевети, утешавай душата си с надежда в Бога, но като се облекчаваш с нея и утоляваш душевната си печал в живота, чети псалом четиридесет и първи.

Ако желаеш често да си припомняш какви благодеяния Божии са били сторени на отците, какво е било при излизането от Египет и преминаването през пустинята, колко Бог е благ, а людете неблагодарни – имаш псалмите четиридесет и трети, седемдесет и седми, осемдесет и осми, сто и четвърти, сто и пети, сто и шести, сто и тринадесети.

След като си прибягнал към Бога и си се избавил от налегналите те скърби, и ако желаеш да благодариш на Бога и да изповядаш проявеното към тебе човеколюбие – имаш псалом четиридесет и пети.

20.Ето, ти си съгрешил и като си дошъл на себе си, разкайваш се и просиш помилване – изповедни и покайни думи имаш в петдесетия псалом.

Ако си несправедливо наклеветен пред някой силен на деня и виждаш, че клеветникът ти се хвали за това, което е сторил – уедини се и чети написаното в псалом петдесет и пър­ви.

А когато те гонят люде и те клеветят, желаейки да те предадат, както Давид предадоха зифейци и другоплеменници, тогава не изпадай в униние, но като се надяваш на Го­спода и Го възпяваш, произнеси написаното в псалмите петдесет и тре­ти и петдесет и пети.

Ако има гонение и те преследват, а гонителят без да знае се отбие в същата пещера, в която се криеш и ти, то и в такъв случай не изпадай в ужас, защото и в този случай ти имаш прекрасни за утеха думи в псал­мите петдесет и шести и сто чети­ридесет и първи.

Ако пък злобният враг обсади до­ма ти, но ти се избавиш, отдай тази милост на Бога, че си запазен невре­дим и чети написаното в псалом пет­десет и осми.

Ако врагове безмилостно те притесняват и при това мними приятели разпространяват за тебе гнусни клевети – макар и да се наскърбиш малко от злоречието им, бързо се утеши, като славословиш Бога за тази милост и пееш псалом четвърти.

А на лицемерите и самохвалците, за тяхно вразумяване, чети псалом петдесет и седми.

На тези, които свирепо се нахвърлят срещу тебе, за да уплашат и покорят душата ти, насочи покорността си Богу и бъди бодър духом, защото колкото повече лудеят, толкова повече ти бъди покорен на Бога и пей псалом шестдесет и първи.

И когато те гонят и избягаш в пу­стинята – не се бой, че си сам, за­щото с тебе е Бог. Към Него от ранни зори възпявай псалом шестдесет и втори.

Нека враговете те заплашват и търсят всякакви начини да те спънат. Колкото и много да са коварните им хитрости, никога да не отпадаш ду­хом, защото ударите им ще бъдат като удари на немощни младенци, а ти усърдно възпявай псалмите шест­десет и трети, шестдесет и пети, шест­десет и девети и седемдесети.

21.Когато искаш изобщо да въз­пяваш Бога – пей каквото е писано в псалом шестдесет и четвърти.

Ако искаш някому да преподадеш учение за възкресението – заимствай думи от псалом шестдесет и пети.

Когато просиш милост от Бога, възпявай Го с думите на псалом шестдесет и шести.

Когато видиш, че нечестивците в света благоденстват и живеят при­ятно, а праведните търпят скърби, тогава, за да не се съблазниш и поколебаеш, чети каквото е написано в псалом седемдесет и втори.

Когато Бог се разгневи на народа, за своя утеха ти имаш дълбокомъдрите слова на псалом седемдесет и трети.

А когато чувстваш нужда да изповядваш Господа – възпей псалми: девети, седемдесет и четвърти, деветдесет и първи, сто и четвърти, сто и пети, сто и шести, сто и седми, сто и девети, сто и седемнадесети, сто тридесет и пети, сто тридесет и седми.

Желаеш ли да посрамиш елините и еретицитес това, че богознанието не е у тях, а само в Църквата – можеш мислено да пееш и произнасяш казаното в псалом седемдесет и пети.

Когато враговете са заели прибежището ти и ти си силно притеснен, тогава, макар и да изпадаш в някое смущение, не губи надежда, но се моли. А когато искрено извикаш към Бога и бъдеш чут – благодари с ду­мите на псалом седемдесет и шести.

Ако враговете нападнат злобно и осквернят Божия дом, като убият светиите и телата им изхвърлят на птиците небесни, ти за да не изпаднеш в ужас от невижданата им же­стокост – състрадавай на страдащи­те и едновременно с това моли Бога с думите на псалом седемдесет и осми.

22.Ако желаеш да пееш Господу в празник, призови Божии раби и възпейте псалмите осемдесети и деветдесет и четвърти.

И когато отново се съберат всички врагове и започнат да заплашват до­ма Божи и скроят заговор срещу благочестието, тогава – за да не паднеш духом от тяхното множество и могъщество – за котва на надеждата вземи изреченото в псалом осемдесет и втори.

И ако видиш дома Божи и вечните Божии селения, и те обхване силно желание да се преселиш в тях, каквото е имал и апостолът – тогава произнеси псалом осемдесет и трети.

Ако пък след прекратяване на гнева и завършване на плена, искаш да благодариш на Бога – имаш псал­мите осемдесет и четвърти и сто два­десет и пети.

И ако искаш да знаеш отклика на Вселенската Църква от разколите и да посрамиш разколниците – можеш да четеш написаното в псалом осем­десет и шести.

А когато желаеш и себе си, и дру­ги да насърчиш в мисълта, че надеж­дата в Бога не посрамя, но прави душата смела – възхвали Бога, като повтаряш казаното в деветдесетия псалом.

Искаш ли да пееш песни в съботен ден – имаш псалом деветдесет и първи.

Прочетете още „За значението на псалмите – продължение и край*“ →

Св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски

(Послание до Маркелин)

1.Похвалявам те, възлюбени Маркелине, за настроението ти в Христа, защото и настоящето изкушение, в което много пострада, понасяш бла­годушно и не прекратяваш научните занятия. Защото, като попитах пода­теля на писмото, как прекарваш времето си след болестта, узнах, че се занимаваш с цялото Божествено Пи­сание, но най-често четеш Книгата на Псалмите и се стараеш да разбереш смисъла, който се заключава във всеки псалом. Това именно и одобрявам най-много в тебе, защото и сам аз имам велика любов към същата книга, както и към цялото Писание. С такава именно любов веднъж аз срещнах един трудолюбив старец и сега искам да ти напиша всичко, което този старец ми разказа за Псалтира, държейки книгата отворена в ръцете си. Дълбоката му по духовно съдържание реч не бе лишена и от известно външно красноречие. Ето какво ми говорѝ той:

2.Всичкото Писание, тоест старо­заветното и новозаветното, което ние имаме, сине мой, според както е писано, „е боговдъхновено и полез­но за поука“ (2 Тимотей 3:16), а книгата на Псалмите, за внимателните зак­лючава в себе си нещо, достойно за особено отбелязване. Всяка книга си има свое предназначение, например излагат се: в Петокнижието – произходът на света, деянията на патриарсите, излизането на израилтяните от Египет, учредяването на скинията и свещенството; в Трикнижието (Иисус Навин, Съдии и Рут) – разделянето на земята по колена, деянията на съдиите и родословието на Давид; в книгите на Царствата и Паралипо­менон – деянията на царете; в кни­гите на Ездра – свършването на плена, връщането на юдеите и построяването на храма в града. Пророческите книги, като предсказват за идването на Спасителя, съдържат напомняне за заповедите и укори към ония, които ги нарушават, а също така и пророчества за езическите народи. А книгата на Псалмите, като някаква градина, има в себе си посажденията на всички други книги от Писанието, само че разказано художествено и с особено сладкопение, като освен това си има и своите особености.

3.Това, което е изложено в кни­гата Битие, Псалмите го възпяват в осемнадесетия псалом: „Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта“ (стих 2), и в двадесет и третия: „Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея, защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди“ (1-2). А онова, що е изложе­но в книгите Изход, Числа и Второ­законие, е предадено с прекрасни пес­нопения в псалмите седемдесет и седми и сто и тринадесети, в които е казано: „Когато Израил излезе от Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ, Иуда стана Божия светиня, Израил – Божие владение“ (Псалом 113:1-2). Същото се възпява и в сто и четвъртия псалом, дето е казано: „Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра. Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя. Прати тъмнина и произведе мрак и те се не възпротивиха на словото Му. Превърна водата им в кръв и измо­ри рибата им. Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им. Той каза, и нападнаха раз­ни насекоми и мушици по всички техни предели“ (26-31). Изобщо целият този псалом, както и сто и петият, са написани върху същото. А за свещенството и скинията е казано в деветдесет и петия псалом: „Въздайте Господу слава и чест“(7).

4.Изложеното в книгите Иисус Навин и Съдии се предава донякъде и в сто и шестия псалом, където се казва: „Те строят град за живеене, засяват ниви, насаждат лозя“ (36-37); защото при Навина обетованата земя е била разделена между израилтяните. В същия псалом нееднократно се повтаря: „Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от неволите им“ (6, 13, 18, 28), с което се има предвид книгата на Съдиите, защото тогава именно те са викали и Господ от време на време им е въздигал съдии и е спасявал Своите люде от притеснителите им. Пак донякъде се възпяват деянията на царете в деветнадесетия псалом, къ­дето е казано: „Едни с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог се хвалим“(8). А деянията на Ездра се изобразяват в сто двадесет и петия псалом – пе­сен на възлизане: „Когато Господ връщаше Сионовите плениици, ние ка­то че сънувахме“ (1); и в сто двадесет и първия: „Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен. Ето нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме-Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно, където възлизат колената, Господните колена, по закон Израилев да славят името Господне“ (1-4).

5.Ако пък се говори за пророчествата, то книгата на Псалмите поч­ти във всеки псалом известява за идването на Спасителя и за това, че Той ще дойде като истински Бог. Та­ка в четиридесет и деветия псалом се казва: „Иде нашият Бог и не в безмълвие“(3); и в сто и седемнадесетия псалом: „Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен. Господ е Бог и ни осия“ (26-27). А това, че Спасителят е Слово на Отца, се възпява в сто и шестия псалом: „Прати Своето Сло­во, изцели ги и ги избави от техните гробове“ (20). Защото идещият Бог е изпратеното Слово. А като знае, че това Слово е Син Божи, с гласа на Отца възпява четиридесет и четвъртият псалом: „Из сърцето ми се изля благо Слово“(1), и още в сто и деветия псалом: „Из утроба преди денница като роса е Твоето рождение“ (3). Защото какво може да се нарече роденото от Отца, ако не Божие Сло­во и Божия Премъдрост? И книгата на Псалмите като знае, че Спасителят е Слово на Отца, чрез Което Бог е казвал: „Да бъде светлина, твърд и всичко“ (Битие 1:3, 6 и сл.), в тридесет и втория псалом е изречено: „Чрез Словото на Господа са сътворени не­бесата, и чрез духа на устата Му – цялото им войнство“(6).

6.Не е бил неизвестен и Сам иде­щият Христос: напротив – много се говори за Него в четиридесет и четвъртия псалом: „Твоят престол, Бо­же, е вечен, жезълът на правотата е жезъл на Твоето Царство. Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“ (7-8). И, да не помисли някой, че Той може би ще дойде в мечтателен (привиден) вид, дава да се разбере, че Той ще стане човек, и че е същият Оня, чрез Когото всич­ко е приведено в битие, защото в осемдесет и шестия псалом се казва: „А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи“(5), а това е равнозначно на казаното: „Бог беше Словото. Всичко чрез Него стана. И Словото стана плът“ (Иоан 1:1, 3, 14). Затова, знаейки за раждането от Дева, книгата на Псалмите не е премълчала, но това се подразбира от четиридесет и четвъртия псалом: „Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си. И силно пожела Царят твоята красота, защото Той е твой Господ и ти Му се поклони“ (11-12). А това пък е по­добно на казаното от Гавриил: „Рад­вай се, Благодатна! Господ е с тебе“ (Лука 1:28). Защото, след като Го наименува Христос, веднага открива и човешкото Му раждане от Дева, като казва: чуй, дъще. И понеже Гав­риил е чужд на светата Дева по произход, затова я нарича с името ѝ Ма­риам; така пък Давид, понеже Де­вицата се ражда от неговото семе, я нарича дъщеря.

7.А след това се казва, че Господ ще стане човек. Съобразно с това книгата на Псалмите изобразява и Неговите страдания по плът. И ка­то вижда злобата на юдеите, във вто­рия псалом се казва: „Защото се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща! Въстават царете земни, и князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник“ (1-2). А в двадесет и първия псалом се говори от лицето на Спасителя за самия начин на смъртта Му: „Силата ми изсъхна като чиреп: езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст. Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си пра­вят зрелище от мене; делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие“(16-19). А това, което се казва: „Пробиха Ми ръце и нозе“, какво друго означава, ако не кръст? И книгата на Псалмите, ка­то разкрива това, прибавя, че Го­спод страда не заради Себе Си, но заради нас. От Негово лице отново се говори в осемдесет и седмия псалом:„Натегна върху ми Твоята ярост и с всичките Си вълни Ти ме порази“(8), както и в шестдесет и осмия: „Каквото не съм отнемал, него трябва да дам“(5), защото Той умря не за вина, но пострада за нас, понесе върху Си оня гняв, който е тегнел върху нас, задето сме престъпили заповедта, както е казано чрез Исаия: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи“ (53:4). И както ние казваме в сто тридесет и сед­мия псалом: „Господ ще извърши, което е потребно за мене“(8), така и Духът вещае в седемдесет и първия псалом: „Да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника“(4), „защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, конто няма по­мощник“(12).

8.Затова книгата на Псалмите възвестява и възнесението на Госпо­да с плът на небето, като в двадесет и третия псалом казва: „Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата“(9), а в четиридесет и шестия псалом – „Бог възлезе при възклицание, Господ възлезе при тръбен звук“(6). Възвестява се и за сядането отдясно, като в сто и деветия пса­лом се казва: „Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове под­ножие на позете Ти“(1). В деветия псалом се прибавя и за гибелта на дявола, и се възклицава: „Ти седна на престола, Съднико праведний. Ти възнегодува против народите, по­губи нечестивия“ (5-6). Книгата на Псалмите не е утаила и това, че Господ е приел от Отца всичкия съд, като в седемдесет и първия псалом се възвестява, че Той идва да бъде Съдия на всички: „Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда, за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда“(1-2). А в четиридесет и деветия псалом се казва: „Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ“ (4), „и небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог“(6), и в осемдесет и първия пса­лом: „Бог застана в събранието на боговете: всред боговете произнесе съд“(1).

От много места  на тази книга могат да се получат сведения и за призоваването на езичниците, особено в четиридесет и шестия псалом: „Запляскайте с ръце всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас“(1), и в седемдесет и първия псалом: „Пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат: царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат: царете на Ара­вия и Сава дарове ще му принесат, и ще му се поклонят всички царе, ще му служат всички народи“(9-11).

Прочетете още „За значението на псалмите*“ →

Екзегетическо изследване и тълкуване

Продължение (Псалом 15:17)

Псалом 15

Иван Спасов Марковски

Псалом 17

Псаломът представлява благодарствена песен на Давид след неговите големи победи. Възхвалява се Божията помощ и се разказва за чудното спасяване на Давид. Говори се за неговото коректно благочестие и затова той ще има успех във войната особено при обсаждане на градове.

Надписа на псалома е доста обширен, подчертано е авторството на Давид, и то гласи:

1-ви стих: На началника на хора. Псалом на Давид, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете и на всичките му врагове и от ръката на Саул.

И той каза: 2-ри стих: “Ще те възлюбя Господи, крепост моя!”, 3-ти стих: “Господ е моя твърдина, мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; на Него се уповавам; Той е моя щит, рог на спасението ми и мое убежище”.

За да разберем правилно този псалом, трябва да си припомним за последните години на Давидовия живот, когато той водил усилена борба както с вътрешни врагове, най-вече с неговия син Авесалом, а така и с външни врагове, преди всичко с филистимци, сирийци, идумеяни, амонитени и моавитяни; с тях имал стълкновение и ги надвил.

Във втората книга Царства има някои стихове различни в сравнение с псалома, това са само малко изменения на думи и изрази; повече стихове са напълно еднакви. Номерацията напълно съвпада и в двата текста, именно 51 стиха.

Вторият стих: “Ще те възлюбя Господи, крепост моя”! Този стих липсва в 2 Царства 22-ра глава. Според Дум той е прибавен отпосле към псалома или като литургична прибавка или е цитат, взет от историята на Давид. Но това не може да се приеме, защото тези думи имат естествена връзка със съдържанието на псалома. Дълбоката сърдечна любов на Псалмопевеца към Господа се мотивира в целия псалом, като се посочва, какво е бил Яхве за Давид и какво е сега.

В 3-ти стих са изброени всички изрази, думи и образи, за да се подчертае, че Бог е негов пазител и защитник. Изразът “рог на спасението ми” е фигуративен, и думата рог (керас, керен), която се среща на много места в Писанието, значи сила, средство за отбрана, както си служат рогатите животни, когато биват нападнати. Всичките останали съществителни в псалома имат едно и също значение: да покажат Господа като Спасител.

4-ти стих

В този стих се изразява увереността, че когато Давид призове Яхве, Той ще го избави от враговете. В 2 Царства вместо “достойния за поколение” е казано “всехвалния”, достойния за възхвала. И двата израза са близки по смисъл.

5-ти и 6-ти стих

“Смъртни мъки са ме обхванали”… Мъки душевни и физически, които могат да доведат до смърт. На еврейски думата “мъки” е предадена с хевел, което буквално значи въже, верига. Със същата дума (хевел, хевле), започва 6-ти стих и е преведена: “вериги”, понеже притесненият, обвързаният с въже или вериги изпитва силни, смъртни мъки – адски, затова в 6-ти стих мъките се наричат “вериги адови”, те са го стегнали до смъртни мъки. Това се пояснява във втората половина на 6-ти стих: “мрежите на смъртта са ме оплели”. А в 5-ти стих е казано още по-силно, “потоци от беззаконие са ме заплашили”. Толкова много са беззаконията срещу Давид. Те са като изобилен поток, който го залива. Изразява се страшното положение в което се намира Давид, преследван от своите врагове.

7-ми стих

Затова в страшното притеснение Давид “призовал Господа и към своя Бог извикал”; тоест призовал Го. И Бог чул от своя свят чертог гласа му. Под чертог не може да се разбира храма, тогава евреите са имали само скиния, в Светая Светих на която символично пребивава Яхве. Така че Бог го чул от небесните висини или от Светая Светих.

8-ми стих

И явяването на Бога е свързано с чудновати природни явления. “Разтърси се земята и се разклати; и се размърдаха планинските основи”. Авторът се изразява картинно и високо поетично. Бог много се разгневил на Давидовите врагове, и за да ги заплаши и да разберат Неговата сила и всемогъщество, Той накарал земята да се разтърси. Според старозаветните схващания планинските върхове имат в земята своите дълбоки основи, на които планините почиват. Това са картини и фигуративни изрази, за да се изобрази величието на Божия гняв срещу нечестивците. В 2 Царства 22 е направено в 8-ми стих едно малко отклонение: “И се разлюляха основите небесни”, но картината изразява една и съща мисъл. Основите пък небесни, това са планинските върхове, върху които се крепи небесният свод. Основите небесни това са планинските стълбове (срв. Иов 22:11). Според блажени Теодорит, всичко, което казва авторът пророк Давид не е станало, но така е представена картинно неговата вяра в Божието могъщество, в сравнение с човешкото нищожество. Всички земни стихии стават оръдие на Божия гняв.

9-ти стих

И в следващия 9-ти стих картината се попълва с нови природни стихии: дим, огън и запалени въглени се сипят. В българския превод е казано: “Дигна се дим от Неговия гняв”, както е в 70-те: ен орги авту, което не отговаря на еврейския текст, където е казано: “излезе дим от носа Му” – ала ашан беапо. Българският превод е направен според 70-те, както е на славянски: взыде дымъ гневомъ его. Така е в 2 Царства 22:9 “Дигна се дим от гнева Му”. В масоретския текст картината е по-ясна: от носа, от ноздрите Му излезе дим, тъй както от ноздрите на разяреното животно излиза като дим струя от сгъстен въздух или от пара. В еврейския текст не е казано от какво произлиза дима поради Божия гняв, както е казано на гръцки. Но в единия и другия текст имаме картинен израз, за да се подчертае силата на гнева, както се вижда и от останалата част на стиха: “и от устата Му огън изяждащ; разпалени въглени се сипят от Него”.

10-ти стих

“Наклони Той небесата и слезе, и мрак под нозете Му”. В този стих се представя чисто по човешки, как Бог слиза от небесните висини, като наклонява небесата и слиза по тях. И за да се засили мисълта, че Бог е невидим за човека, щом Той слиза на земята от небесата, мрак Го обхваща; “мрак под нозете Му”. В 2 Царства 10 този стих е предаден със същите думи

11-ти стих

Тук се представя, как Бог е слязъл от небесата. “И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени криле”. 2 Царства 22:11 стихът се предава със същите думи. Думата херувими се среща на няколко места в Свещеното Писание, например Битие 3:24, където се казва, че Бог поставил херувими при Едемската градина, а също и в псалмите 79:2; 98:1; и особено в Иезекиил 1-ва глава, подробно се рисуват херувимите. Те са живи представители на Божието присъствие в света. Това е прекрасно изображение на скоростта, с която един вид седнал на бързо летящи херувими Яхве се устремил към земята, за да погуби враговете и се яви в помощ на верните. Понесъл се на ветрени криле, значи много бързо без всякакви препятствия.

12-ти стих

“И мрака направи свое покривало, а за сянка около Себе Си – водния мрак и въздушните облаци”. И в този стих както в 10-ти стих е употребен мрака, за да се означи невидимостта на Божието естество. Мракът е Божие покривало, за да не бъде лицезрян Той. Освен това около Него има непрозрачна сянка, състояща се от “воден мрак и въздушни облаци”. Изразът воден мрак не е ясен. В 2 Царства 22:12 е дадено разяснение: “като гъсти водите на облаците небесни”. Като се сгъстят водните, дъждовните капки на буреносните облаци те стават тъмни, почти погълнати от мрак и през тях нищо не се вижда. С такива облаци бива Бог покрит за да бъде невидим.

13-ти стих

Божията невидимост се изразява и по друг начин поради необикновения блясък, в който е огрян Яхве, Той става невъзможен за зрението. Но не само това: “От блясъка пред Него бягаха облаците тоест облаците, които Го покривали, се разпръсвали от блясъка Му. А заедно с това “се сипеха град и огнени въглени”. Св. Атанасий Александрийски под това сравнение разбира различните наказания, които ще постигнат невярващите. Херман Гункел в неговия коментар[2] намира, че тези природни явления напомнят на вулканически изригвания, каквито сравнения се срещат и в други псалми, например планините се разтопяват като восък (срв. Псалом 96:5) това е лавата от вулканическите изригвания; и други подобни сравнения имаме в Псалом 10:6; 139:11, които авторът вероятно е наблюдавал и прави сравнение.

В 14-ти стих се допълва картината: “Загърмя Господ в небесата” – според древните израилски схващания това е гръмотевицата, която се уподобява на гласа Господен (срв. Исаия 28:2 и нататък). И гласът на Яхве се уподобява на гръмотевица, придружена с град и огнени въглени, както е казано в 13-ти стих.

15-ти стих

“Пусна стрелите си и ги пръсна”. Това са светкавиците във време на небесни мълнии и гръмотевици; светкавиците са като небесни стрели. Тези стрели са насочени срещу Давидовите врагове и в ужас те се разпръснали. Изразът: “множество мълнии – и ги разсипа” не отговаря на масоретския текст. По-правилно е да се каже: “изпрати светкавици и ги изплаши”, понеже се отнася за враговете, както е на еврейски: вайехумем – приведе ги в смущение. Въобще в целия псалом поетичните картини, взети от природните явления, трябва да се персонифицират, като се има предвид, какво е било положението на Давид, когато е бил съставен псалома.

16-ти стих

Този стих не е предаден ясно в превода на български. По-ясно е да се каже: “и появиха се водни извори и се разтвориха (разкриха) основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом повя диханието на Твоя гняв”. В 2 Царства 22:96 стихът е преведен в същия смисъл с незначителни изменения на някои думи. Страшният глас Божи, Неговото мановение, Неговата повеля е в състояние да предизвика необикновени природни явления: “и появиха се водни извори”, или като е казано в 2 Царства “Морските извори”. Щом се появи страшният глас на Господ и повее диханието на Неговия гняв, настъпват страшни небесни бури и природни смущения; откриват се източниците на водата, които са в морските бездни, и се разтварят основите на вселената, понеже, според древноеврейските схващания, земята е основана на водната стихия (виж Псалом 23:2); в морските дълбочини се коренят основите на земята. Бързото отдръпване на моретата и разкриване на основите на вселената пак може да стане чрез необикновени вулканически изригвания, според Херман Гункел, те са предизвикани от Божията сила.

Прочетете още „Псалмите – продължение и край*“ →

Екзегетическо изследване и тълкуване

Продължение (Псалом 15:17)

Псалом 15

Иван Спасов Марковски

Псаломът представлява класически израз на голямо вълнение и вътрешно щастие в живота на благочестивия, когато той е сигурен, че се намира в общение с Бога и под Негово покровителство.

В надписанието на псалома има известна разлика между Масоретския текст и 70-те и оттук в славянската Библия. На еврейски стои михтам ле Давид, който израз руските и български преводачи са превели просто: песен на Давид. Обаче еврейската дума михтам не значи песен; дават се различни преводи: някои преводачи, като изхождат от думата кетем, която значи златно, и превеждат: златна, драгоценна песен. Библейската комисия е възприела: Възвишена песен на Давид. Гезениус в своя речник смята думата михтам за тъмна, неизяснена, и не намира, че тя има общо с думата, която споменах по-горе (мехтам от кетем – злато).

В надписа на гръцки стои: стилография от Давид, оттук на славянски: столопописание на Давид, дума стили, която значи стълб, паметник или надпис, писание на стълб. И в надписа на гръцки стои, както посочих: надпис на стълб на Давид. Така е на славянски: столпописание на Давид. Щом като псаломът е месиански, то и значението столопописание се изяснява.

Пророк Давид в своето тайнствено прозрение вижда в столпописанието, в надписа на стълба – кръста на Разпятието с известния на него надпис. Кръстът е символ не само на смъртта, но и на Възкресението на Спасителя – Победителя на смъртта. Стълб се издига не само на гроба, но стълб се поставя и като паметник, за да се узнае победата, величието на победителя.

По своето съдържание псалом 15-ти е месиански, това ни казва св. апостол Петър в деня на Петдесетница (Деяния на светите апостоли 2:25).

И църковните отци виждат в този псалом предсказание за възкресението на Спасителя, както е казано в Деяния на светите апостоли 13:35: “не ще дадеш на Твоя Светия да види тление”.

1-ви стих

“Пази ме Боже, защото на Тебе се уповавам”. Този стих, разбран буквално, като изхождаме от масоретския текст и превода на 70-те, можем да го отнесем към състоянието на Давид, който в голямото свое бедствие се намирал пред смъртна опасност. Преследван от цар Саул и после от възбунтувалия се негов син Авесалом, той намира единствена надежда и упование в Бога, Който да го запази (шамрени, гръцки филаксон). Когато човек изгуби всякаква опора, остава му единствена – Бог. Така и цар Давид се обръща с молба към Бога.

Но този стих може да се разбира и в месиански смисъл и да го отнесем към състоянието на Спасителя Христа, когато Той на кръста се обърнал към Своя Небесен Отец: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил” (Матей 27:46).

Месианският смисъл на думите: “Пази ме Боже, защото на Тебе се уповавам” (1-ви стих) се потвърждава от следващите стихове и въобще от цялото съдържание на псалома.

2-ри стих

“Казах на Господа: Ти си Господ мой: моите блага са непотребни Тебе”. Какво трябва да разбираме под думата блага, добрини (еврейски товати)? Св. Атанасий Велики разбира тук “жертвите, които се принасяли според закона”, и тия жертви не са потребни на Господа, за да се спечели Неговото благоволение. Жертвоприношенията без дълбока вътрешна вяра са непотребни, както и въобще външните богослужебни действия лишени от вяра. В израза: “Ти си Господ мой”, притежателното местоимение “мой” липсва в еврейския текст, затова го изпускам, макар да фигурира в българската и славянска библии, и стихът ще гласи: “Ти си Господ: моите блага Тебе са непотребни”. Ударението пада върху думата Господ.

Някои западни екзегети предават по-друг смисъл на думите: моите блага са непотребни на Тебе”, като еврейската дума товети е взета в ед. ч. и се превежда: моето добро (щастие) не е вън от Тебе, тоест моята вяра в Бога, моята религия е най-доброто, което имам, и това отговаря на силната вяра на Псалмиста. Но както на гръцки и на славянски думата е в мн. ч. “блага”.

3-ти стих

Върху думата “светиите” има разногласие между тълкувателите. Кауцш в своя коментар на този стих смята, че стихът е повреден и не може да се установи никакъв верен смисъл, затова и не го превежда. Епископ Паладий[1], позовавайки се на блажени Теодорит, смята, че под “светии” може да се разбират апостолите и техните приемници. Не може да се възприеме, че това са ангелите, понеже във втората половина на стиха “светиите” се наричат “избраници”, към които Псалмистът с цялото си сърце се стреми. Щом те са на земята, значи това са благочестиви хора, всецяло предадени на Бога. Ако под думите “на земята” се разбира Христовата църква, както приема св. Атанасий Александрийски, тогава под светии може да се разбират вярващи християни, просветени чрез Дух Свети – избраници Божии.

4-ти стих

Колкото Псалмопевецът обича светиите, както е казано в предишния стих, толкова той ненавижда ония, “които тичат към чужди богове”. Тях ги очаква изпълнено със страдание бъдеще. Тази мисъл е подчертана на много места в Стария Завет, за да се посочат пакостите от идолослужението. На езическото божество не бива да се принасят никакви жертви или както Псалмистът се изразява “аз няма да принеса техните кръвни възлияния”. Какво се разбира под кръвни възлияния? Според закона, възлияния се правят върху жертвеника само с вино. Сигурно тук се напомня, че езичниците са употребявали жертвено вино, което са смесвали с кръв, но това е противно на израилтяните, както се вижда от Исаия 57:6. Дотолкова е противно покланянето на езическите божества, че дори името им няма да се спомене.

5-ти стих

“Господ е мой наследствен дял и моя чаша. Ти, Боже, държиш моя жребий”. Преводът е според оригинала. В този стих се прави сравнение, като се изхожда от всекидневния бит на израилския народ. И както всеки израилтянин получава свой дял от земя, и всеки гостенин при гощавките получава своя дял от яденето и питието, така и Самият Яхве, според Псалмопевеца, има своя дял и наследство като собственост, и това остава за всякога, понеже има отношение към Израил като избран народ. След това в псалома се признава, че Бог държи съдбата на всеки праведник здраво в Своята десница и това е жизнен жребий на вярващия. Такава е съдбата и на Давид.

6-ти стих. И в следващия 7-ми стих

Псалмопевецът признава, че неговият жизнен жребий е щастлив, тъй както всеки собственик е доволен, когато границите (междите) на неговия дял земя са се паднали “на по-хубави места”. Затова Давид се счита за щастлив, понеже Бог му е отредил такъв дял. Яхве му помогнал да стане цар на Израил и това царско достойнство за него е велико и прекрасно наследство. И той казва: “Наследството ми е приятно за мене”. Така в 7-ми стих авторът изказва благодарност към Господ, “Който го е вразумил” да избере най-добрия дял, тоест да Му служи вярно. Затова ще възхвали и благодари на Господ не само денем, но и нощем и към това го “напътства и неговото сърце”. В българския превод е казано: “дори и нощем ме учи моята вътрешност”, значи за това го напътства неговото сърце. В еврейския текст не стои сърце, а е казано исеруни хилейотай, което буквално значи: призовават (напътстват) ме моите бъбреци. Според старозаветните схващания, те са органи на духовна дейност, място на вътрешни усещания и чувствания, каквото е и сърцето, затова правилно е да се преведе: “ме напътства моето сърце”. У Кауцш е употребена думата съвест вместо сърце; смисълът е същият. Значи, моята духовна вътрешност, моето сърце, моята съвест ме вразумяват даже нощно време, че Ти, Господи, си най-доброто ми достояние.

8-ми стих

Затова Псалмопевецът в следващия 8-ми стих казва “винаги виждам Господа пред себе си”. И Господ му е толкова близък, че той е от дясната Му страна. Да се стои от дясната страна на някого, значи да го пазиш, да го защищаваш, да му помагаш. Щом Господ е негов помощник и защитник, той никога няма да бъде “поклатен”, да бъде разколебан във вярата си, че Яхве ще го пази от всякакви опасности; дори и при смъртна опасност – той няма да бъде поклатен.

9-ти стих

При тази увереност, че той постоянно ще съзерцава близо до себе си Господ, Който го утешава и му помага, и сърцето му ще се възрадва, ще се изпълни с духовна радост; не само това, но както се казва в 9-ти стих, “езикът му ще се развесели”, тоест ще изрича радостни слова и песни. И не само сърцето, душата му, но и плътта, тоест тялото е под Божия защита. “И плътта ще пребъдва, ще “почива в надежда”. Тоест авторът подчертава, че тялото му ще се успокои в земята, когато бъде погребано, с надежда за спасение.

Прочетете още „Псалмите*“ →