Етикет: назарет

Образование и идейна самобитност на Иисус Христос – продължение и край*

Публикувано на от Dragan Bachev

Иван Панчовски

Още от ранната Си възраст Иисус се занимавал и със самостоятелно четене на Свещеното Писание и се отдавал на задълбочени размисли върху неговото съдържание. Отделни свитъци от Петокнижието, от Пророците и от Псалтира притежавали дори бедни семейства. След изнурителната дневна работа те били четени и обяснявани в семейния кръг през дългите вечерни часове. Иисус не се задоволявал да изучава Свещеното Писание чрез ме­ханично повтаряне на неговите текстове – нещо общоприето за тогава; както във всичко, така и тук, Той влагал лично разбиране, вниквал във вътрешния смисъл, проявявал самостоятелност и винаги вземал правилно становище. Подтик за това намирал в Собствения Си дух и в съзряващото високо съзнание за месианс­кото Си достойнство, както и в цялата външна обстановка, където протичал животът Му. Известно въздействие оказвали прекрасната галилейска природа, сериозната и трудолюбива семейна среда и най-вече системното изучаване на Свещеното Писание, което е изпълнено с текстове за критичен размисъл и за придобиване на теоретическа и практическа мъдрост; То изисква да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разу­ма, да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие и съд, да се даде на простите разумност, на юношите – знание и разсъдливост (Притчи Соломонови 1:2-4). Иисус водил пълнокръвен живот в дома, който си изградила Премъдростта, и ходил “по пътя на разума” (Притчи Соломонови 9:1, 6).

Мощни образователни импулси Иисус получавал по време на ежегодните Си посещения в Иерусалим заедно с майка Си – Пресвета Дева Мария, с праведния Иосиф, роднини, близки и познати по случай най-великия израилски празник – Пасха. “Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха” (Лука 2:41). На големи поклоннически групи жители от Назарет се отправяли по прорязания от скали и обраснал с вековни дървета път през Перея. Минавало се покрай живописното Генисаретско езеро, пресичала се разнообразната Йорданска долина, обхождало се от север Мъртво море, покрай възвишаващия се Иерихон до Елеонската планина, откъдето се откривал свещеният град с величествения храм, който цял сияел в бял мрамор и злато. През време на това едноседмично пътуване се разказвали много легенди и истории, пеели се свещени песни, споделяли се съкровени месиански очаквания и надежди. Възторгът достигал връхната си точка, когато пред погледа засиявал храмът – светилището на целия израилски народ и средоточието на неговите религиозни упования и национални въжделения. Цялата поклонническа тру­па запявала Давидовия псалом: “Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен. Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме” (Псалом 121:1-2). Псалом след псалом се редели и ентусиазмът все повече нараствал. Към поклонниците от Назарет се присъединявали групи от другаде, от цялата страна, както и жители от Иерусалим и всички в мощен хор запявали “Алилуия”: “Хвалете името Господне, хвалете раби Господни, които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог! Хвалете Гос­пода, защото Господ е благ, възпявайте името Му, защото това е сладостно, защото Господ си избра Иакова, Израиля за Свое достояние” (Псалом 134:1-4). Участието в пасхалните тържества в храма и извън него, опознаването на престолния град, общуването с поклонници от цяла Палестина, сред които имало не само евреи, но и представители на много други народности, включително и елини – всичко това издигало духовното ниво и вливало мощни импулси за задълбочен размисъл и активна дейност.

Господ Иисус Христос

Като идвал всяка година за пасхалните тържества в Иеруса­лим, Иисус получавал най-разнообразни и извънредно богати образователни впечатления, които оказвали силно влияние за естественото Му духовно укрепване и преуспяване в мъдрост и обич към Бога и хората. Тук Той особено много обичал да разговаря с учените книжници, фарисеи и законоучители; жадно слушал техните тълкувания, разпитвал ги за Своите недоумения и съмнения и учудвал всички с мъдрите Си отговори. В това отноше­ние забележителен е евангелският разказ за 12-годишния Иисус в Иерусалимския храм. Родителите Му три дни Го търсили и най-после Го намерили “да седи между учителите”, “да ги слуша и запитва”. “Всички – според разказа на евангелиста – които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му” (Лука 2:47). Иисус не се уморявал да слуша и да разпитва, да се поучава и да отговаря, тъй като духовният Му интерес взел огромни размери и самосъзнанието за бъдещата Му месианска мисия от ден на ден нараствало. Вероятно и външният вид на Иисус в това време бил променен; повишеният Му духовен интерес, оживената беседа по важна тема – за Месия, вдъхновеното и възторженото говорене – всичко това придавало огнен пламък на Иисусовите очи и неземно сияние на лицето Му. Може би това именно зас­тавило родителите Му, като Го видели, да се смаят – толкова силно било първото и непосредствено впечатление от тази гледка. В подкрепа на това свидетелства по-нататъшният разказ на евангелиста. В състояние на тревога от загубата, на умора от дългото търсене и на изумление от сияещия вид на Иисус Божията Майка Му казала: “Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим” (Лука 2:48). Тези думи обаче не намерили съответен отклик в душата на малкия Иисус. Тогава Той бил зает с нещо много важно, което се отнасяло до спасението на целия свят. У него се пробуждало ме­сианското съзнание, у Него “се раждал” Христос – Изкупителят и Спасителят на света. Затова отговорил на майка Си напълно в духа на Своето умонастроение: “Защо сте ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?” (Лука 2:49). Тук Иисус нарича Бога не “наш небесен Отец”, Какъвто е Той за всички хора, а “Мой Отец”, защото съзнавал Себе Си за Единороден Божи Син в пълния смисъл на думата. Макар да съобщава, че родителите на Иисус не разбрали казаните от Него думи, евангелистът веднага прибавя: “А майка Му слагаше всичките тия думи в сърцето си” (Лука 2:51). В този момент тя не може да не си е спомнила благовещението на ангела Господен, че Дух Свети ще я осени и че тя ще роди свето дете, Което ще се нарече Син Божи, Син на Всевишния (Лука 1:31-35). Тя обаче спотаила всичко това в сърцето си, не го споделила с никого, а и Иисус, съзнавайки, че още не бил дошъл часът за откриването Му (Иоан 7:6; 8:4) и че още трябва да расте и да преуспява в мъдрост и обич по законите на човешката Си природа, напуснал Иерусалимския храм – “онова що принадлежи на Отца Му”, кротко тръгнал с родителите Си по човешка плът и отишъл с тях в Назарет, където “им се покоряваше” (Лука 2:51).

Прочетете още „Образование и идейна самобитност на Иисус Христос – продължение и край*“ →

Великденски размисли*

Публикувано на от Dragan Bachev

Драган Бачев

Христос воскресе! – С този мил и хубав християнски поздрав, в тихата великденска нощ, със запалена свещ в ръце, се поздравяват децата на Христовата църква.

Христос воскресе! – Така говорят устата, а на сърцето, става мило, топло, приятно. Две думи само, а каква неизразима сила имат те в себе си! Каква нравствена мощ вливат те в човешкото сърце и как окрилят неговите духовни копнежи!

Христос воскресе! – Това са две думи, две вечни истини, застанали като победно знаме на завоя към една нова ера – към един нов свят, на пътя на човешката история и култура. Те събират като във фокус копнежите на човешкия дух за истина, правда и красота в живота. Те разкриват тайната на победата на доброто над злото.

Да, тайната! Та и самото Възкресение на Господа е тайна, станала без свидетели, в тишина, незнайна за ангели и хора. Учениците погребали Господа в гроба и благочестивите жени, които Го оплаквали, видели как гробът приел бездиханното тяло на техния мил Учител, но как това тяло възкръснало, като се оживило и преобразило в прославен вид, – невредимо за печатите, невидимо за стражата, – тази тайна никому не било дадено да съзерцава. Голям трус разтърсва земята, ангел Господен слиза от небето, резкъсва печатите, отваря гроба и дава първото свидетелство на жените мироносици за Възкресението на Господа: „Не бойте се: зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал”. След тези думи им посочва живо свидетелство с поръчение: „Дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви” (Мат. 28:5-7).

Ангелът със своето присъствие поразява римската стража със страх и прави тези безучастни и чужди на това събитие воини първи вестители на Възкресението Христово. След тях вестители на това събитие стават жените мироносици, които не само чуват свидетелството за Възкресението от ангела, но заедно с това са удостоени с непосредствено виждане и общение с възкръсналия Господ. Свидетелства св. евангелист Матей: „А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: „Радвайте се!… Идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще ме видят” (Мат. 28:9-10).

Вестители на това събитие стават Мария Магдалина, двамата апостоли Петър и Иоан и всички Господни ученици, които получават свидетелство от ангелите, жените мироносици и непосредствено с личните си срещи и общувания с възкръсналия Господ.

Първият морален резултат от Възкресението е духовната бодрост у апостолите, която ярко блести от деня Петдесетница. Тяхната скованост и плахост се превръщат в безстрашие, скръбта им – в радост. Духовно стават неузнаваеми и с чудно дръзновение и радост навсякъде разнасят вестта за Възкръсналия, и чудни дела стават в името на Възкръсналия: болни се изцеряват, мъртви възкръсват, хиляди се обръщат от пътя на нравствената поквара към пътя на доброто, правдата, истината и любовта. Светът вижда нови хора – християни с вяра в Разпнатия, с чисти нрави, с взаимна любов.

Възкресението на Господа е един факт с богати последици за човешките общества и отделната личност. Голгота, с разпятието на Христа и Неговия опразнен гроб, става център на световната история и на спасението на човека. Столетия се движат около кръста и гроба Христови!

Великият френски поет Юго казва: „Ватерло измени лицето на Европа”. За Христа, разпнат и възкръснал, би могло да се каже: „Голгота и Неговият гроб измениха лицето на човечеството и преобразиха неговото сърце”.

С възкресението на Иисус Христос започва пролетта в живота и нравственото прераждане на личността. „Око за око, и зъб за зъб” (Изх. 21:24; Левит 24:20; Втор. 19:21) е древният закон. Голгота и Възкресението донасят и изявяват нов закон, закона на любовта, братството, човечността и мира.

„Човек за човека е звяр” – това е девиза на древния езичник. Благото слово на Възкресението възвестява: Човек за човека е брат. С това то открива нови пътища в отношението на хората, дава им нов нравствен поглед и ги насочва към нови нравствени идеали.

В древния свят човешкото сърце е разпнато на кръста на човешката омраза и егоизма. В новия свят на възкресенската проповед пак има кръст и разпятие, но този кръст е източник на благост и човешки радости, защото е кръст на любовта, саможертвата и служението на доброто.

Възкресение при гроба Господен! Възкресение и в самото човешко сърце! До всяко сърце, до което се докосва благото евангелско слово, настъпва истинско възкресение на добрите, благородните заложби у него. И това нравствено възкресение се извършва при тайна. Как става това, не може да се проумее! Но самото нравствено възкресение, както и Христовото възкресение, е един реален факт. Белезите на това нравствено възкресение са разкъсаните печати на злото, отваленият камък на страстите, победената груба стража на животинските влечения. Самото то, преобразеното сърце, свидетелства за своето нравствено възкресение: то е благоукрасено с дрехата на чистотата и радостта. Това сърце широко е разтворило обятия за доброто. Радостите и скърбите за него са Божии вести.

От света то не бяга, но внася в него светлината на истината, на добрата мисъл, на мира и благоволението: стреми се към общополезни и народополезни дела. Към хората се отнася като към братя. Винаги е благоразположено, чуждо е на завистта. Погледът му е винаги искрен и няма нищо тъмно в неговите духовни глъбини.

В него е възкръснало и оживено най-благото и светло чувство – Любовта. Затова то не е кимвал, който звъни, а сладкозвучна Божия камбана на най-възторжени нравствени химни. Самото то е глъбина на неизмеримо богатство. То е пълно с благост; не се превъзнася и не се гордее; не безчинства, не търси своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява (1 Кор. 13:4-7).

В това нравствено възродено сърце „Божиите дарове са неотменни” (Римл. 11:29). Те са най-добрите извори на достойните за човека земни радости: честния труд (1 Сол. 4:11; 2 Сол. 3:10), сърдечните братски отношения с другите хора (Римл. 12:10; 1 Сол. 3:12), семейния съюз (Еф. 5:25; Евр. 13:4), разумното ползване на потребните не само за духовния, но и за телесния живот блага (1 Кор. 6:12 и 10:31).

Нравствено обновеното сърце се гнуси от моралната поквара и непрекъснато се стреми към своята духовна чистота. На всеслушание, заедно с великия Апостол проповядва: „Не се лъжете: нито блудници, ни прелюбодейци, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие” (1 Кор. 6:9-10).

То добре знае истината, че „каквото посее човек, това и ще пожъне: който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот” (Гал. 6:7-8). Затова, като прави добро, макар и да вижда, че бавно възраства и зрее плодът на доброто, то не се обезсърчава, защото знае, че то ще пожъне плодове в свое време, без да се уморява” (Гал. 6:9).

Възроденото сърце бърза, докато има време, да прави добро на всички (Гал. 6:10). Това е неговия светъл идеал в живота. И то му служи с всичките си морални и духовни сили. На този идеал то никога не изменя!

Празнувайки светлото Христово възкресение, нека пожелаем – към духовно и нвравствено възкресение да се стреми и винаги да се изявява и нашето собствено сърце.

Христос воскресе!

_______________________________

*Проповед  от автора.

Изображение: авторът Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7a

Дойдѝ и виж!

Публикувано на от Dragan Bachev

От Назарет може ли да излезе нещо добро? (Иоан 1:46)

Нагазил с дървения си корпус дълбоко във водата под тежестта на рибата в трюмовете си, корабът се движеше едва-едва, така, че човекът от малката лодка можа по-лесно да се качи на борда.

Когато се прехвърли на кораба, той погледна към рибарите, които работеха с веслата. Така мудно както вървят, помисли, в Капернаум ще пристигнат късно през нощта. Нищо, че остават по-малко от десет мили до пристанището.

– Хей, друже, какво искаш? – се чу някъде отгоре. – Митар ли си?

Той погледна в посоката, откъдето дойде въпросът. На една високо издигната стълба стоеше капитанът – висок, широкоплещест мъж.

– Не съм митар. Търся Натанаил, синът на Толмей. От Кана е. Но не го виждам. Нали това е корабът, който лови риба за Кана?

– Да, това е.

– А къде е Натанаил? Трябва да е тук.

– Тук е – долу в трюма. Кърпи мрежи. А ти кой си?

– Наричам се Филип. От Витсаида съм, рибар като вас.

– А защо ти е Натанаил?

– Искам да говоря с него по важен въпрос.

– Изглежда, че наистина е спешно, щом не си ни дочакал в пристанището.

– Така както се движите – бавно-бавно, – няма да хвърлите котва до първата стража. Макар че до нейното начало остават много часове.

– Какво да се прави? – сви устни капитанът. – Попаднахме на голямо ято риба. Корабът е пълен много повече отколкото трябва. Иешуа, заведи този наш брат при Натанаил.

Рибарят, когото назоваха, остави веднага веслото и се изправи. Филип го последва. Заслизаха по дървени отвесни стъпала. След два завоя завиха наляво. Спряха пред средния трюм. Влязоха.

– Ето го – каза Иешуа, като сочеше пред себе си. – Натанаиле!

Рибарят, който беше седнал с гръб към тях, се обърна. Когато видя Филип, скочи.

– Филипе, приятелю! – извика той, като се приближаваше. Разтвори широко ръце.

Двамата се прегърнаха. Иешуа излезе.

– Как се радвам на срещата ни, братко! – рече Натанаил. – Седни. Разказвай: къде се загубихте с Андрей, Иоан и Симон? Цяла година не съм ви срещал.

– Да, приятелю. Всеки със задълженията си. След като се прибрахме от онзи пустинник, аз също не бях ги срещал от раздялата ни.

– Първо при мен ли идваш? – попита Натанаил.

– Не. Вчера във Витсаида се срещнах с Андрей и Симон. Случайно дойде и Иоан. Сега идвам при теб. Толкова е сериозно, че не дочаках да пристигнете в Капернаум, а дойдох дотук с лодка.

– Нима?! – изненадано го погледна Натанаил. – Какво се е случило? Усетих, че си възбуден. Още като те видях.

– Така е, Натанаиле. Слушай: преди три дни вкъщи дойде Иисус – Дърводелецът от Назарет.

– Кой е Той?

– Синът на Йосиф. Не се ли сещаш?

– Иисус, Иисус… – се замисли Натанаил. – А този Йосиф… И той ли е дърводелец?

– Да.

– Сетих се кой е Този Иисус. Бил съм у тях преди години на гости. Родителите ни се познават. И какво?

– Този Иисус – зашепна Филип, – е Месия, за Когото писа Моисей в Закона и говореха пророците.

– Какво?! – Натанаил захвърли мрежата от коляното си. – Месия, Който ще дойде? За Когото ни говорѝ хевронецът Иоан – синът на Захарий? Това Иисус от Назарет ли е?

Замълчаха.

Преди година и половина Натанил и неговите приятели и колеги-рибари Андрей, Симон и Иоан от Витсаида, посетиха един пламенен проповедник и строг аскет, на име Иоан. Гласът му кънтеше в Юдейската пустиня, отвъд Йордан. Толкова ги плени със словото си, че престояха близо шест месеца при него. Станаха му ученици. Хиляди юдеи, самаряни, галилеяни, даже римляни, идваха да го видят и чуят това, което говореше. Дори веднъж направиха посещение свещеници и левити от Иерусалим. Превърнати изцяло в слух, всички попиваха думите на този пустинник. А той вдъхновено говореше: „Рожби ехиднини, не всички сте готови да посрещнете небесния Пратеник. Макар да се покланяте на Единия Бог и ревниво да пазите преданията и обредността, във формалното принасяне на жертви се губи истинското духовно служение на Йехова. Вие чакате Месия като земен цар, който ще ви освободи от омразните римляни и ще възстанови във величие и блясък земното царство на Давид и Соломон. Нашите предци говориха за освобождаване от робството на греха, за царство, което не е от този свят. Разсейте заблудата, в която сте попаднали! Изгубили сте чистата представа за Избавителя. Религиозните истини за Месия сте забравили! Душите ви са опустошени от грехове!“

Огненото слово на пустинника Иоан проникна в душите на слушателите му, разколеба ги, извика готовност за принасяне достойни плодове на покаяние. Тази проповед, която слушаха по цели дни, щеше да подготви, по думите на Иоан, сърцето им за посрещане на Месия чрез кръщение от вода. „Така, след кръщението – говореше той, – ще бъде възстановено духовното царство на Израиля. Бъдете готови да посрещнете Този, Който идва след мен. Той е Агнецът Божи, Който ще вземе греха на света?“

– Натанаиле – побутна го Филип, – за какво се замисли?

– Като заговори за Иоан пустинника, спомних си за него. Шест месеца го слушахме. Доста неща запомних от проповедите му. Та Този Агнец Божи, Който идва след него, Иисус от Назарет ли е, Дърводелецът?

– Да, Той е. Пустинникът го казал на нашия Иоан и Андрей. Преди седмица били при него. Симон ми съобщи, че Андрей го завел при Иисуса, Който му дал ново име – Кифа. А Иисус, когато дойде при мен, ми откри, че Той е Месия. И така аз, Симон, Андрей, Иоан и ти ще Му станем ученици и ще Го следваме навсякъде. Ще се разделим  риболова. Така ми каза Иисус. Но… ти какво? Колебаеш ли се нещо?

– Готов съм да следвам Месия. Но съмнявам се, че точно Иисус от Назарет е Той. Фарисеите твърдят, че пророк от Галилея не може да излезе. Жителите на този град са презряни, лукави по характер, неверни. Нали знаеш старата поговорка: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“

– Да, вярно е. Ти по-добре ги познаваш.

– На тридесет стадии е Кана от Назарет. Почти всеки ден общувам с назаретци. Виж, за Иисуса Дърводелеца нищо лошо не мога да кажа. Като деца сме се срещали много пъти. Наскоро, преди две-три години Го срещах в Кана. За мен Той е честен, почтен Човек. Но… като имам предвид…

– Стига с твоите съмнения: дойдѝ и виж! Сам да се увериш! Утре в петия час ще бъдем в дома на Иоан във Витсаида.

– Непременно ще дойда – каза Натанаил.

Той изпрати госта си до лодката.

– Дойдѝ и виж сам – повтори Филип. – Но отсега съм сигурен, че като нас ще повярваш в Иисуса, Сина Божи, Учителя…

На другия ден малко закъсня. Когато майката на Иоан го въведе в двора на къщата, неговите приятели и Иисус от Назарет седяха на прохладна сянка под два дъба. Натанаил сърдечно се прегърна с колегите си. Когато приближи до Иисуса, за да Го поздрави, Назаретецът рече:

– Каквото ви казах преди малко, ще го повторя. Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство – ръката Му сочеше Натанаил.

– А, Иисусе! – смаяно Го погледна Натанаил. – Откъде ме познаваш? Ние се знаем с Теб като деца, но…

– Това е вярно. Но онези години отдавна отлетяха. Аз ти говоря за сега. Ти, Натанаиле, чу за проповедта на Иоан в пустинята. Отиде заедно с другарите си. Твоето сърце те подтикна, остави всичко и шест месеца денонощно слушаше огнените думи на пустинника. А после, когато се върна в Кана и отново пое риболова, колко пъти вечер се запитваше вътре в себе си: кой е този Месия? Кога ще дойде?

Натанаил потреперa.

– Това е вярно – каза той.

– Почти всяка вечер – продължи Иисус, – стоейки под разкошната смоковница у вас, ти си Го представяше като Син Божи, Който приканва в небесното Царство.

– И това е вярно! О, спри Иисусе, не издържам! – се провикна Натанаил. Краката му се подкосиха. – Рави, Ти Си Син Божи, Ти Си Царят Израилев! Вярвам в Теб, Господи Иисусе! Никой освен мен, не е знаел за това, което мислех под смоковницата вкъщи.

– Стани, Натанаиле. Седни тук – при нас. Истина, истина ви говоря: отсега ще виждате Небето  и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човешки. Това видение на Яков се изпълни. Отсега нататък Небето е отворено и Синът Човешки ще съединява земята с Небето, видимото с невидимото, Бога с човека. Царството небесно е Царство на спасениеото и благодатта, Царство на истината, светостта и любовта. За да влезе някой в него, трябва първо да се промени. А вътрешната промяна в човека не може да дойде чрез световните съблазни. Пълната и истинска обнова на човешкото сърце може да се постигне само по пътя на едно дълбоко и искрено покаяние, по пътя на едно съзнаване на греха и отвращение от грозотата му. Затова ще искам от хората да се покаят, да премахнат зверското от себе си, да обуздаят плътските си страсти и да изкоренят злите наклонности на сърцата си. Сторят ли това, техните души ще бъдат чисти, изпълнени с благородни желания и свети настроения…

Първите пет ученици, които впоследствие станаха апостоли Христови, запленени от словото, слушаха внимателно. Те чувстваха как духовният мрак, който ги обгръщаше, се пръсва: съвестите им се събуждаха, Царството на мира, правдата и любовта ще дойде.

А Той, Всемогъщият Бог, Който по Своята неизследима премъдрост и безпределна любов създаде човека, в когото отрази образа Си, продължаваше Своята първа проповед на земята.

______________________________

Източник на изображението Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-2k