Иван Панчовски                                                      

Светостта е върховният идеал и последната цел на християнския стремеж към нравствено съвършенство. Затова всички вярващи са призвани към све­тост и тя може да се постига както от мъже, така и от жени, както от възраст­ни, така и от непълнолетни. При това няма външна и непреодолима пречка за водене свет живот. Последният е възможен при всички исторически усло­вия и обстоятелства на живота, във всички професии и всяка трудова дей­ност, щом тя се вдъхновява от вяра в Бога и се извършва с чист помисъл и истинска обич. Бог е излял и излива освещаващата Си благодат върху всич­ки народи, във всички родове и ги призовава да станат наследници на бла­гата на Новия Завет и участници в съкровищата на светостта. В житието на св. Антоний Велики се разказва, че веднъж св. Антоний по­молил Бога да му покаже по-свят човек от него. Бог изпратил св. Антоний да търси такъв човек в град Александрия. Но преподобни Антоний бил много учуден, когато намерил този човек в лицето на някой обущар, чиято дейност се съ­стояла в това, че той всяка сутрин благоговейно се молил на Бога и след това радостно и със задоволство се залавял за простата си всекидневна работа.

Като прибавим към външните фактори на съществуването още различ­ните индивидуални особености и надарености на хората, които се стремят към светост и я постигат, пред нас ще се разкрие необозримо многообразие на свет живот. В божествената си същност и в пълното си съвършенство светост­та е една и неделима, но различни са пътищата, по които хората се движат към нея, и различни са степените, които те достигат в нея. Ако във външната природа се установява някаква индивидуализираност и неповторимост, то тя в много по-голяма мярка се забелязва в духовния живот на хората, особено в най-висшите и съкровените му прояви – нравственото усъвършенстване и постигането на светост. Тази истина изрично е отбелязана от апостол Па­вел, когато в Първото си послание до коринтяни (15:40-41) пише: „Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.“

Преди да преминем конкретно към посочване и характеризиране разно­образните прояви на свет живот в миналото и настоящето, потребно е да се спрем на проблема за брака и да се запитаме: може ли да се води свет живот в условията на брачното състояние и да се постига светост в семейна обста­новка и обвързаност?

От Божественото откровение е известно, че брачната институция е уста­новена от Бога, тъй като Бог е създал мъжа и жената, предназначил и благо­словил ги е за съвместен живот (вж. Битие 2:24; Матей 19:5; Марк 10:7-8; 1 Коринтяни 6:16; Ефесяни 5:31). А в основаната и невидимо възглавявана от Господ Иисус Христос Църква бракът е въздигнат в тайнство, чрез което брачната връзка между мъжа и жената се освещава. Затова според думите на апостол Павел „бракът е нещо честно у всички и брачното легло – чисто“ (Евреи 13:4). А според блажени Августин и св. Иоан Златоуст, тайнството брак има действие, подобно на тайнството свещенство, понеже дава на мъжа и жената особена свещена сила, която не може да им бъде от­нета. Вследствие на това може да се каже, че чрез тайнството брак мъжът и жената стават един вид свещеници, които са призвани да превърнат своя дом в малка църква и да свещенодействат при изпълняване своите брачни и семейни задължения.

Чрез Божието благословеиие и Божията благодат християнският брак е осветен, а също и основаното от него християнско семейство е осветено. Над него бди Бог и се простира покровът на Божията Майка, който го предпазва от грях и порок. Навсякъде в него се долавя веянието на Светия Дух, Който обезсилва стрелите на злото и всемерно съдейства на всяко добро. Над него блести сиянието на светостта, което придава особена прелест на всяка негова проява. Свето е християнското семейство, понеже чрез благодатното си освещение е образ на съюза между Господ Иисус Христос и Божията Църква (Исаия 54:5; 62:5; Иеремия 3:14; Осия 2:19-20; 2 Коринтяни 11:2; Ефесяни 5:23-32; Откровение 19:7; 21:2,9) и сама е малка църква (Римляни 16:4; 1 Коринтяни 16:19; Колосяни 4:16).

Може да се каже, че тук мъжът е свят, понеже в отношенията към сво­ята съпруга се уподобява на Господ Иисус Христос в Неговите отношения към светата Църква. Силата, която го свързва със съпругата му, е любовта. И да обърнем внимание, това не е някаква нисша, себична, егоистична лю­бов, а чиста, безкористна, свята обич, подобна на тази, която Господ Иисус Христос има към Църквата! Апостол Павел казва на мъжете направо: „Обичайте жените си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото; за да я представи на Себе Си славна Църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна“ (Ефесяни 5:25-27). Мъжът е свят и чрез своето бащин­ство, чрез което Бог е отстъпил част от величието и властта Си и е придал на неговото сърце отражение от Своята отеческа любов към цялото човечество.

Жената също е свята в християнското семейство, понеже в отношени­ята си към своя съпруг се уподобява на Църквата като Невеста на непороч­ния Агнец, на Небесния Жених Христос (срв. Откровение 19:7; 21:9). Нейната све­тост се усилва чрез майчинството, тъй като чрез раждането на Божествения Младенец от Дева Мария е станало свято майчинското достойнство въобще, Свята е майката тук и поради това, че участва непосредно във велико тайнство и непостижимо свещенодействие – тя упражнява възложеното ѝ от Бога предназначение за участие в творчеството, като дава живот на нови човешки същества, членове на обществото и на Църквата, зидари на общочо­вешкото щастие и на Царството Божие на земята. Това изразява апостол Павел, като казва, че жената „ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие“ (1 Тимотей 2:15).

Но най-свято в християнското семейство е детето, понеже откакто Единородният Божи Син стана дете и мина по Своя спасителен път през дет­ската възраст, всяко дете е получило освещение. Оттогава да приемем дете и да се грижим за него с обич, означава да приемем Самия Господ Иисус Хри­стос и да се грижим за Него. Нали Божественият Спасител изрично каза: който приеме дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приема, приема Този, Който Ме е пратил (Матей 18:5; Марк 9:37; Лука 9:48). У всички хри­стияни обитава Светия Дух и те са Негов храм (1 Коринтяни 3:16), но най-чистият храм на Светия Дух са децата, понеже в банята на светата купел те са измити от петното на първородния грях, а лични грехове нямат. Затова от древност християните са гледали на детето като на нещо свещено; res sacra puer – каз­вали някога римските християни. Като илюстрация на това да припомним за нежното благоговение пред детето на св. Леонид, мъченик от II-ри век и баща на бележития църковен учител Ориген. Той често ставал през нощта, целувал детето по гърдите, като казвал: „Това е храм на Светия Дух“. Падал на колене пред леглото на детето и усърдно се молил. На запитването на съпругата си защо именно там се моли, св. Леонид отговорил: „Аз се моля на Светия Дух, Който обитава в гърдите на нашето дете.“

Към светост са призвани всички християни. „Тази е Божията воля – пише апостол Павел – да бъдете осветени … всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест“ (1 Солуняни 4:3-4). Следователно светостта не е при­вилегия или монопол на някоя каста или на малцина избраници, които я постигат чрез особен начин на живот или чрез изключителни подвизи. По пътя на светостта се върви и се преуспява не само чрез девство и отшелни­чество, нито само чрез монашеско и духовно звание, а и чрез брачен и семеен живот, когато неговото всекидневие протича във взаимна обич, преданост, вярност и взаимопомощ и е отворен за великите ценности и цели на общество­то и човечеството. Ето едно светоотеческо потвърждение на тази теза! Веднъж преподобни Макарий Велики, като се вдълбочил в молитва, чул глас: „Макарий! Ти досега още не си достигнал съвършенството на две жени, които живеят в близкия град.“ Светецът отишъл в града, намерил дома на тези жени и по­чукал на вратата. Веднага излязла жена, която посрещнала праведника с голяма радост и го въвела в стаята, където била и другата жена. Тогава светият старец им казал: „Заради вас си направих този голям труд; аз дой­дох от далечната пустиня, за да узная вашите свети дела; моля ви да не ги скривате, открийте ми ги.“ Смутени двете жени отговорили: „Божи човече, нима има нещо богоугодно в живота на тези, които постоянно се занимават със семейни грижи и домашна работа?“ Но светият подвижник настойчиво помолил двете жени да му разкажат как прекарват живота си, в какво про­тича дейността им. Тогава те смирено му казали: „Ние сме две снахи, съпруги на родни братя; петнадесет години живеем заедно и не сме чули една от друга лоша дума, от всичко сме доволни и благодарим на Бога за всичко. Невед­нъж сме помисляли да приемем монашество, понеже Господ не ни е дал деца, но не можахме да измолим от съпрузите си позволение за това и продължа­ваме да живеем заедно с тях.“ Какъв обикновен брачен и семеен живот водели тези жени! И все пак чрез него те се издигнали до светост, която била посочена за пример дори на великия подвижник и Божи угодник преподобни Макарий Египетски. Като изслушал разказа на двете жени, светият отшелник казал: „Наистина Бог не гледа дали някой е монах или мирянин, но цени само сър­дечното разположение и желанието за добри дела: това желание Господ приема и съобразно с него изпраща на всекиго Светия Дух, Който ръководи жи­вота му към светост и спасение.“

Когато встъпилите в брак умножават и преумножават дадените им преизобилни дарове на Божията освещаваща благодат, като във всичко са пре­дани на Бога и изпълняват всеотдайно светата Му воля, тогава те вървят по пътя на праведността и си изплитат нейния нетленен венец. Те съумяват хармонично да съчетават изпълняването на своите семейни и обществени, нравствени и религиозни задължения и по този начин извайват в себе си об­раза на съвършения човек, достигат „до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Ефесяни 4:13). Подобно на апостол Павел, те във всичко се препоръчват за служители на Бога „с голямо посто­янство, в скърби, в нужди, в утеснения, при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Свети, с нелицемерна любов“ (2 Коринтяни 6:4-6).

Излизайки от вечните извори на Христовото учение и вземайки под вни­мание условията на живота и в наше време, Вторият Ватикански събор изрично подчертава в Конституциятя си за Църквата призванието на вярващите към светост. „Макар не всички в Църквата да вървят по един и същ път, все пак всички са призвани към светост“ (чл. 32). „Всички вярва­щи в Христа от което и да са съсловие или ранг са призвани към пълнотата на християнския живот и към съвършената любов“ (чл. 40) – в това именно се състои светостта. „Едната светост се отпечатва в различните начини на живот и задачи от всички“ (чл. 41). „Миряните, каквито и да са, са призвани като живи членове да допринасят за растежа и за постоянното освещаване на Църк­вата чрез своите сили, които те са получили чрез дара на Твореца и чрез благодатта на Изкупителя“ (чл. 33).

Прочетете още „Многообразие на светия живот*“ →

Маргарита Загарова

Юродивостта, заради Господ Иисус Христос, е вид святост от сонма на светците. Това, може би, е едно от най-трудните служения и един от най-трудните пътища на съвършенството. Вероятно е и най-прекият път до Бога. Хората, поели този подвиг на раменете си, вършат всичко това по силата на своята воля. Често са подлагани на обиди, унижения и присмех, но колкото повече са обидите, толкова повече щастието им нараства, защото това е белег на неразпознаваемост, а това е тяхната основна мисия. Неразпознати и отхвърлени от всички да служат на Бога с цялата си любов и всеотдайност към Него. Светогорските старци казва за тях, че „…те по рождение си имат някаква естествена идиоритмичност, или странност, или още както бихме казали днес – особеност, която обаче, сама по себе си без Христос, няма никакво значение“ (монах Моисей Светогорец). Апостол Павел ги нарича „младенци в Христа“. Юродивостта ради Христа Бога е резултат от дълъг аскетичен подвиг. Тя е съзнателен избор на мъченически начин на живот при непрекъснатото потискане на собственото его. Наричат юродивите ради Христа „евангелски спасители на Църквата, хора на смирението, на жертвената любов, простота, бедност и борбеност.“

Повикът на юродивост ради Христа може да се открие още в древните векове на християнството в необятните пустини на раннохристиянският Изток. Църковният историк Евагрий в своята Църковна история пише за монаси, живеещи в пустинята, недояли, недоспали, бягащи от човешката слава. Те живеели в недоимък, в оскъдица, без дом и подслон. Освен юродиви, в пустинята е имало и монаси пустинници. И едните, и другите имат много прилики. Отрекли се от света, предали живота си на Бога, хора обдарени с богата сетивност, виждащи и усещащи Божието присъствие.

Темата на настоящата статия е свързана с подвизите на светогорските монаси в светогорските манастири и с живота на това благословено от Господа и от Света Богородица място, свързана е със светогорската традиция, а главен акцент е юродството в името Господне.

За база на тази статия, освен многото агиологични източници, съм използвала и една книга на светогорския старец Моисей Светогорец, който почина на 1 юни 2014 година. Наш съвременник, роден през 1952 година. Подвизава се 40 години в Света Гора Атон и се занимава с описание на житията на светогорските монаси, а пише и поезия, и критика. Благодарение на неговия труд до нас са достигнали много четива, разкриващи светостта и монашеските подвизи на атонското братство. Автор е на повече от 50 книги, много статии, приведени на различни езици. Православното монашество изгуби един свой труженик на истинското слово. Докоснеш ли се веднъж до него, винаги ще го търсиш и след това, защото с такава чиста мисъл и вяра всичко, до което той се е докоснал, носи белезите на светостта.

Света Гора Атон носи името си от обитателите в нея – това са хората, които са загърбили светския живот и са отдали и дните, и нощите си, и целия си живот на вярата и службата към Бога. Светогорската добродетел е развивана с търпение и постоянство. Тя не е случайна. Плод е на много вяра, търпение и монашески подвиг. Съставът на монашеската светогорска общност е разнороден. Има еремити, тоест обитатели на пустинята или така наречените пустинници, киновийници – това са монаси, които живеят в даден манастир и се подчиняват на едно общо правило, киновийник – така се нарича монахът; има послушници, духовни проповедници, исихасти – тоест безмълвници, затворници, кавсокаливити – наименованието идва от Максим Кавсокаливит от 14 век, който, бидейки юродив ради Христа, обикалял Света Гора, като не се застоявал на едно място дълго време, след като напускал колибата си я изгарял. Местността и скитът около пещерата, в която най-продължително се е подвизавал, носят неговото име Кавсокаливия. Има също така и обитатели на скитове, химнографи, агиографи, писатели, псалти, чудотворци. Една голяма палитра от святост, която е като диамант в короната на Православието.

Но между всички тях се отличават фигурите на онези, които са избрали най-трудния път на светостта. За тях св. апостол Павел казва: „завинаги остават младенци в Христа”. През целият си живот, или за определени периоди от време, в търсене да придобият все по-голямо смирение, те – така наречените безумци – или юродиви в името Христово, са едни от най-големите радетели на Православието. Те приемат да бъдат подигравани, гонени, наранявани, осмивани, но от онези слепи бездуховници, които не само не знаят какво правят, но и не знаят колко са по-нещастни и низши духом от хората, на които се присмиват. Ако светостта, като цяло, е нещо не леко и дори бих казала много трудно, повечето пъти остава тиха и дори незабелязана, то този вид подвиг е нещо, което се вижда веднага и е по-странно и неразбираемо и затова често бива отблъсквано. Преобръщането на установените порядки, отказът от нормалното поведение, отхвърлянето на себеодобрението предизвиква възмущението на околните и затова често юродивите не са приети. Цялостното им поведение, непонятните изрази или по-точно думите, които те изричат, често остават неразбрани. Странното облекло, обикновено старо или пък окъсано, неугледен външен вид, понякога дори и оскъдни дрехи, не отдават значение на храната, която приемат, и местата, където обитават, са все характерни особености на този вид Божии угодници.

Има и нещо, което е още по-характерно за тях: тяхната примиреност към отношението, което имат околните за тях. Те не се притесняват от присмеха или пък от обидата. Търпеливо понасят всичко и донякъде това е тяхна дълбоко скрита и желана цел. В себе си те остават в една ненарушима от нищо молитвеност, боголюбие и добротолюбие. Болезненият избор за тях е радостно състояние, тъй като този избор ги отвежда до така желаното спасение и изкупително смирение. Ако ги погледнем от тази им страна ще разберем, че те са едни от най-умните, най-концентрираните и героични воини, подвизаващи се в непрекъсната война с всичко, за да угодят на Бога, а не на претенциозната обществена среда. Юродивите ради Христа са хора като всички нас, но за тях често атонските старци казват, че те по природа си имат тази склонност към особеността на техният подвиг.

Прочетете още „Юродиви ради Христа*“ →

+ Драговитийски епископ Иоан

Св. Николай – архиепископ на Мир, главен град на областта Ликия в южна Мала Азия, принад­лежи към големите личности на ранната християнска епоха. Макар че се е родил и светителствал в пределите на Византийската импе­рия, той скоро придобил вселенска известност и получил изключител­но място сред сонма на Божиите светии както в Източната, така и в Западната църква. Даже и сред протестантските църкви паметта му е на голяма почит и е свързана с различни празненства и народни обичаи.

В богослужебната практика кул­тът към св. Николай съвпада с предпразненството на Рождество Христово (вж. службата му на 6 декември). Затова първият негов житиеписец казва, че св. Николай е получил своята слава от Христовото величие, както зорницата получава своя блясък от изгряващото слънце[1]. В светлината на неговите доброде­тели сияе Слънцето на правдата. А Църквата го величае като „правило на вярата, образ на кротостта и учител на въздържанието“ (тропар).

Св. Николай е вселенски светия, който стои над времето и живее сред всички раси и народности. Където има християнска отговорност за ближ­ния, там св. Николай е жив и дей­стващ. Всеки християнин, който се труди да има мир, в света и любов между човеците, е последовател на Мирликийския чудотворец.

Исторически сведения

Няма запазени исторически сви­детелства от времето, когато е жи­вял и работил св. Николай Мирликийски. Затова не е възможно да се състави пълна и точна биография за него.

Най-древното писмено предание произхожда от времето на император Юстиниан I (527-565). То раз­казва за тримата военачалници, които св. Николай спасил от смъртно на­казание. Преданието отнася тази случка към Константиновата епоха[2]. „Явился еси Константину царю и Авлавию во сне, и сим страх вложив сице тем рекъл еси: разрешите убо вскоре, яже держите связанния в темнице, неповинни бо сут беззаконнаго заколения“ (трета стихира на „Господи воззвах“ на Великата вечерня от службата на 6 декември). Преданието е цитирано от Евстратий (около 580 година), който бил довереник и биограф на патриарх Евтихий (починал 582 година). Авторът добре познава град Мир. Възможно е този разказ да е бил там създаден, за да се прослави местният светия заради необикновените му доброде­тели и чудеса.

Друго свидетелство се съдържа в житието на игумена на Сионския манастир в Ликия Николай, който е живял близо два века след Мирликийския чудотворец (починал 10.XII.564 година). То е написано около 565 година. В него се говори, че преди да замине за Иерусалим, игуменът посетил над­гробната църква на св. Николай пред градските стени на Мир и споменава за светията като за вече „прочут праотец“. Същият извор съоб­щава, че всяка година епископите на Ликия се събирали на заседание в главния град Мир на деня на св. Николай (6 декември). Той нарича този ден „празник на розите“. Първо­начално като езически пролетен праз­ник той бил тачен и от христия­ните. Но постепенно придобил все по-голямо значение като празник в чест на някой светия. В деня на смъртта му била устройвана лития до неговия гроб, който бил украся­ван с цветя и рози и се давало угощение. За такъв празник на ро­зите свидетелства и това житие[3].

Една празнична проповед на св. Андрей Критски, държана в епис­копската катедрала в Мир на един такъв празник, споменава за този обичай. Проповедникът подканя своите слушатели да отидат до над­гробната църква на светителя, да го украсят с розите и благоуханията на добрите дела и да го увенчаят с духовните цветя на песнопени­ята[4].

Може да се посочи и още едно косвено доказателство за св. Николай от ранните времена. Известно е, че от края на IV-ти век сред християните се установява обичаят децата да бъдат кръщавани на имената на големи светии. Докато между хри­стияните в Ликия, доколкото са известни техните имена, през IV-ти век не се среща името Николай, то в споменатата биография на игумена на Сионския манастир от 29 имена Николай се споменава шест пъти. Също и в други извори от V-ти и VI-ти векове това име често се среща – от 84 ликийци 17 се наричат Нико­лай. По същото време обаче в дру­гите византийски провинции това име се среща извънредно рядко. Това потвърждава, че в малката про­винция Ликия св. Николай се е радвал на голяма известност и по­чит като небесен закрилник.

В четвърти век се наблюдава и едно друго явление. Почитта към светиите се ограничавала до нача­лото на IV-ти век само за мъчениците. Техните гробници, наричани „мартирии“, се намирали, съгласно антич­ните погребални закони, извън гра­довете. След като спряло преслед­ването на християните, вярващият народ потърсил нови светии и ги намерил сред светителите и монашестващите, чийто живот той издиг­нал като пример за подражание. Телата им били погребвани в епис­копските катедрали или били изграж­дани самостоятелни молитвени домове (евктерии). За св. Николай единодушно се говори, че той не бил погребан в своята катедрала „Св. Ирина“, или в някакъв евктерий, но в един мартирий извън града по пътя от Мир за пристанището Андриаке. Неговото погребение в гроб­ницата на мъчениците от град Мир: Криск, Диоскорид и Никокъл, по­сочва по-раншните погребални оби­чаи и може да служи за косвено доказателство, че той е живял през четвърти век[5].

Липсват исторически сведения, че св. Николай е бил мъченик през Диоклетиановото гонение и е бил освободен от император Констан­тин; че е взел участие на Първия Вселен­ски събор (325 година) и е ударил плес­ница на еретика Арий. „Житието на Михаил“ изтъква неговото чисто пра­вославие и разказва за борбата му срещу езичеството и лъжеученията. При голямата почит, с която светията се славел, и при предпостав­ката, че неговата дейност се приема през времето на император Константин, гореспоменатите твърдения могат да се приемат за съвсем естествени. Но те се появяват едва в IX-ти век и за първи път се срещат в празничната проповед на Никита Пафлогон[6], в Синаксария[7] и във „Вита компила­та[8]“. След стандартните творения на Симеон Метафраст те принадлежат вече към установеното житие на св. Николай.

Ако се отстранят всички чудеса и по-късни добавки, то запазеният исторически образ, който може да се добие от разказите, е твърде оскъ­ден. Св. Николай е роден в град Патара, пристанище в Западна Ликия. Не са известни имената нито на ро­дителите, нито на братята и сестрите му. Борбата между християнството и езичеството, през време на която били разрушени много езически хра­мове или превърнати в християнски църкви, започнала при император Константин. В тази борба взел уча­стие и св. Николай. Постепенно култът към последния отменил този на азиатската богиня Артемида, която по-рано била почитана като закрил­ница на град Мир. Самото име „Ни­колай“ се тълкува „победа на Божия народ“ и свидетелства за тази борба. Фактът, че св. Николай, без да бъде мъченик, е бил погребан в мъченически гроб и че от V-ти век не­говото име се радва на все по-голяма популярност в Ликия, заедно с го­респоменатите доказателства, дава основание да се предположи, че прочутият архиепископ на Мир е живял през IV-ти век. Денят на паметта му е 6 декември.

Макар че за живота на св. Нико­лай да са запазени откъслечни све­дения, той скоро придобил такава известност, че в иконографията за­почнали да го изобразяват заедно с прочутите учители и защитници на християнското вероучение – светите Трима светители и св. Григорий Нисийски. Св. Николай е бил рисуван по един определен канон: в пълно архие­рейско одеяние без митра. Лицето му от пръв поглед дава да се раз­бере, че той е архиепископът на Мир. Образът е слаб, продълго­ват, със свежи хлътнали страни, широко и високо чело, неголяма къдрава брада, която се слива с косата. Устата е малка, носът из­тънчен, очите пронизващи. Така този образ действа одухотворяващо, благородно и молитвено.

На Втория Никейски събор (787) архиепископ Теодор Мирски доклад­вал, че св. Николай се явил насън на неговия архидякон. Докато пос­ледният предполагал, че е видял цариградския патриарх, то от опи­санието – „с розово свежо лице“ и „с побеляла коса“ – архиепископ Тео­дор веднага познал своя свят пред­шественик. От този доклад може да се заключи, че по това време св. Николай е бил вече рисуван по утвър­дена схема.

Прочетете още „Извори за живота и дейността на св. Николай Мирликийски Чудотворец*“ →

Св. Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец, до възлюбената от Бога Отца и Иисуса Христа, светата Тралийска, в Азия Църква, избрана и благодостойна, която се наслаждава с мир в плътта, кръвта и страданията на Иисуса Христа – нашата надежда, която възкръс­на като Него – изпраща своето приветствие в пълнота[2], желае премного радост.

Глава I.

На мен ми станаха известни вашите достойнства чрез вашия епископ Поливий, който по волята на Бога и Иисуса Христа, беше в Смирна и така ме утеши – мене окованника за Иисуса Христа, че в не­говото лице видях цялото ваше общест­во. Затова, като приех от него вашето заради Бога разположение към мене, и на­мерих, така да се каже (начин) да съдя за това, откакто научих за вас, че вие подра­жавате на Бога[3].

Глава II.

Покорявайте се на епископа, свещениците (презвитерите) и дяконите!

Когато вие се покорявате на еписко­па като на Иисуса Христа, тогава, струва ми се, вие живеете не по човешки обичай, а по образа на Иисуса Христа, Който умря за Вас, щото вие, като повярвахте в смъртта му, избегнахте смъртта. Зато­ва е необходимо, както и вие постъпвате, нищо да не правите без епископа. Покорявайте се също и на презвитерството как­то апостолите на Иисуса Христа, наша­та надежда, в Когото дай Бог да живея.

И на дяконите, служители на тайнст­вата на Иисуса Христа, всички са длъжни всячески да угаждат, защото те не са слу­жители на яденето и пиенето, но слуги на Църквата Божия, поради което длъжни сме да се пазим от техния упрек като от огън.

Глава III.

Попитайте дяконите, епископа и презвитерите!

Всички почитайте дяконите като заповед на Иисуса Христа, а епископа ка­то Иисуса Христа, Син на Бога Отца, презвитерите (свещениците) пък като Божие събрание, като апостолски сонм. Без тях няма Църква. Аз съм уверен, че и вие самите така мислите, защото обра­зец на вашата любов аз получих и имам при себе си в лицето на вашия епископ, чиято външност е твърде поучителна, а кро­тостта изпълнена със сила.

Мисля, че самите невярващи го уважават, защото и на тях се нрави онова, кое­то се нрави и на мене. Но нима като полу­чих възможност да ви пиша, аз дойдох до тази мисъл, че на мене осъдения (ми е даде­но право) да ви заповядвам, подобно на апостолите?

Глава IV.

Аз имам нужда от смирение

Аз много зная за Бога, но смирявам се­бе си, за да не почина от тщеславие (гор­дост). В настоящия момент още повече съм длъжен да се предпазвам и да не отда­вам внимание на тези, които ме превъзна­сят, защото, като ме хвалят, те ми нана­сят рани[4]. Аз искам да страдам, но не зная достоен ли съм за това? Мнозина не виж­дат ревност[5] в мене, а тя силно ме пази. Затова ми е необходима кротост, чрез ко­ято се детронира княза на този век.

Глава V.

Аз не ви преподавам някакво възвишено учение

Нима аз не мога да ви напиша за небес­ното? Но се опасявам, че вие още сте мла­денци, за да не ви нанеса вреда, и, просте­те ми, че вие не сте в състояние да разбе­рете това, и вие не се отегчите от това, защото и аз макар и да се намирам в окови, мога да разбера небесното, степените на ангелите и чиновете на началствата, но при все това аз съм още несъвършен уче­ник. Много още ми недостига, за да бъда съвършен в Бога.

Глава VI.

Отдалечавайте се от еретиците!

И така, моля ви, но не аз, а любовта Иисус-Христова, хранете се с една хрис­тиянска храна, а от чуждите растения, каквато е и ереста, се отдалечавайте. Към отровата на вашето учение ерети­ците добавят и Иисуса Христа, чрез кой­то привличат доверие към себе си; но те подават смъртоносна отрова в подсладе­но вино. Тези, които не знаят, охотно я приемат и заедно с пагубното удоволст­вие приемат смърт.

Глава VII.

Пазете се от еретиците!

Пазете се от такива люде! А това ще постигнете, ако не сте надменни и не се отдалечавате от Иисуса Христа Бога, епископа и апостолските заповеди. Този, който е вътре в олтара[6], е чист, а, който е вън от него, е нечист, тоест, който вър­ши нещо без епископа, презвитера (свеще­ника) и дякона, той е с нечиста съвест.

Глава VIII.

Укрепвайте се с кротост, вяра и любов против козните на дявола!

Не, че зная нещо подобно сред вас, но ви предпазвам, мои възлюбени, като пред­виждам дяволските козни. Затова, придо­билите кротост, утвърдете се взаимно във вярата, която е плътта на Господа и в любовта, която е кръвта на Господа. Никой от вас да няма нищо против ближ­ния си! Не давайте noвoд на езичниците, заради някои неразумни да бъде хулено ця­лото благочестиво общество. Защото „горко на оня, чрез когото напразно в не­що се хули името Ми[7]“.

Глава IX.

Не слушайте тези, които отричат Христа, Който наистина се роди, умря и възкръсна!

Затова не слушайте, когато някой ви говори, не за Иисуса Христа, Който се ро­ди от (света Дева) Мария от рода Давидов, наистина се роди, яде и пи, наистина бе осъден при Понтий Пилат, наистина бе разпнат и умря, Който наистина възкръс­на от мъртвите, тъй като Го възкреси Неговия Отец, Който по-подобен начин ще възкреси и нас, като вярваме в Иисуса Христа, защото без Него ние няма да има­ме истински живот.

Глава X.

Ако Христос не е страдал истинс­ки, то аз напразно нося окови

Ако ли други, като някакви безбожни­ци, тоест невярващи, говорят, че Той стра­да само призрачно (привидно) – самите те са призраци – то защо аз съм в окови? За­що аз желая пламенно да се боря със зверовете. Защо аз напразно умирам? Значи, аз говоря лъжа за Господа?

Глава XI.

Бягайте от смъртоносните кълнове на еретиците!

И така, бягайте от злите кълнове, които раждат смъртоносен плод: който вкуси от него незабавно умира. Защото еретиците не са насаждение на Отца. Ако те бяха, то биха се явили клонки на кръс­та, и плодът им би бил нетленен. Чрез не­го[8] в светите страдания Иисус Христос ни призовава към Себе Си, като свети чле­нове. Главата не може да се роди отделно, без членовете. И Бог ни обещава единст­во, каквото е Сам Той.

Глава XII.

Пребъдвайте в единство и любов!

Поздравявам ви от Смирна, заедно с Църквите които се намират при Мене, ко­ито ме утешиха във всичко телесно и ду­ховно. С моите окови, които нося заради Иисуса Христа, желая да отида при Бога. Моля ви: пребивавайте във вашето съгла­сие и взаимна молитва. На всеки един от вас, но особено свещениците (презвите­рите) следва да се покоряват на епископа в чест на Отца, Иисуса Христа и апосто­лите. Послушайте ме с любов, моля ви, за да не бъда свидетел против вас, като пи­ша това. И молете се за мене, защото имам нужда, при милосърдието Божие и ва­шата любов, да се удостоя да получа пред­стоящия мой жребий, към който се стре­мя, и не ще се окажа отхвърлен.

Глава XIII.

Молете се за Сирийската църква!

Поздравяват ви с любов смирненци и ефесяни. Поменавайте в своите молитви и Сирийската Църква, чието име съм не­достоен да нося, бидейки сам последен в нея. Укрепвайте се в Иисуса Христа и бъ­дете покорни на епископа, като заповед Божия, заедно с презвитерството. И всички се обичайте един друг от все сър­це. Очиствайте духа ми, не само сега, но и тогава, когато аз отида при Бога. Аз още съм в опасност. Но верен на (Бог) Отец в Иисуса Христа, за да изпълня моето и ва­ше прошение. О, дано да се окажем безпорочни в Него!

Превод от руски: проф. д-р Иван Денев (1937-2014).

_______________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 1998, кн. 2, с. 5-7. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Послание до Тралийци е написано В 106-107 година в град Смирна. На път за Рим, където трябвало да бъде хвърлен на зверовете в Амфитеатъра, св. Игнатий приел пратеничество на Тралийската църква в лицето на Тралийския епископ Поливий, по когото изпраща и своето послание. Освен в горния си текст, посланието е стигна­ло до нас в латински, сирийски и арменски превод. Тук правим превод по изданието на протоиерей Пьотр Алексеевич Преображенский, Писания мужей апостольских, С. Петербург, 1895.

[2]. Тоест поздравяваме всички членове на Тралийската църква.

[3]. Древният латински и арменски превод, предлагат разночтение: „Аз благодарих (на Бога), че намерих във вас подражатели на Бога“.

[4]. Някои съвременници казвали на Игнатия: „Ти ще станеш епископ“. Вероятно това има предвид автора на посланието.

[5]. Ревност за мъченичество.

[6]. Тоест в Църквата, в храма.

[7]. Псалом 52:5.

[8]. Тоест чрез кръста.

Изображения: авторът св. Игнатий Богоносец (35-108). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aIL

Св. Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец до Църква­та на Бога Отца и Господа Иисуса Христа, която се намира във Фила­делфия – Азия, помилвана и утвър­дена в единомислие Божие, нераз­делно радваща се за страданията на нашия Господ и възкресението Му, което е удостоверено с всяка милост. Поздравявам я с кръвта[2] на Иисуса Христа, която е ваша и не­престанна радост за вярващите, особено ако те се намират в единс­тво с епископа и неговите свещени­ци (презвитери) и дякони, поставе­ни по волята на Иисуса Христа, кои­то по Своето благоволение Той ут­върди непоклатно чрез Светия Свой Дух.

Глава I.

Похвала за епископа

Аз научих, че вашият епископ не сам и не чрез людете (хората) е при­ел това служение от обществото на вярващите, и не от тщеславие, но по любовта на Бога Отца и Гос­пода Иисуса Христа. Аз съм поразен от неговата кротост: Той в мълча­нието си е по-силен от онези, които говорят напразно. Защото Той така е съгласен със заповедите, както струните на цитрата. Зато­ва моята душа ублажава Неговото благочестиво разположение, като го намира чисто и съвършено, как­то и неговата непоколебимост и незлобие във всяка кротост на жи­вия Бог.

Глава II.

Пазете единството с епископа и се отдалечавайте от лъжливите учения!

И така, чеда на светлината и истината, бягайте от разделение­то и лошите учения, но където е пастирът, там бъдете и вие, като овци: Защото много вълци, на вид достойни за доверие, чрез гибелни удоволствия пленяват онези, които вървят по Божия път. Но при ваше­то единство, те няма да имат мяс­то.

Глава III.

Отдалечавайте се от тези, които се отделят от единството на Църквите!

Отдалечавайте се от злите плевели, които не връщат към Ии­суса Христа, понеже те не са наса­дени от Отца. Не че у вас намерих разделение, напротив, по-скоро очистване[3]. Защото, които са Бо­жии и Иисус-Христови, те са с епис­копа. И онези, които се покаят и дойдат до единение с Църквата, също ще бъдат Божии, за да живе­ят съобразно Иисуса Христа. Не се съблазнявайте, мои братя! Който следва тези, които водят до раз­кол, той няма да наследи Божието царство. Който се държи в чуждо учение, той не съчувства на стра­данията Христови[4].

Глава IV.

Имайте една Евхаристия!

И така, старайте се да имате една Евхаристия, защото една е плътта на нашия Господ Иисус Христос и една е чашата за единение с Кръвта Му, един е жертвеникът, както и един е епископът със све­щениците и дяконите, мои съслужители, за да вършите всичко що трябва да вършите – в име Божие.

Глава V.

Аз прибягвам към Евангелието и апостолите. Да почитаме и старозаветните пророци!

Братя мои, аз целият се разкри­вам в любов към вас и с велика ра­дост ви укрепвам – не аз, а Иисус Христос, за Когото в окови, макар да се намирам още в страх, като все още несъвършен[5]. Но Вашата мо­литва към Бога ще ме усъвършенс­тва, за да достигна определения ми от Христа Бога жребий. Да прибяг­ваме[6] към Евангелието като към плътта на Иисус, и към апостоли­те – като към църковното презвитерство[7]. Да обичаме също и про­роците, защото те предизвестиха онова, което се отнася до Евангели­ето, на Христа се уповаваха и Го очакваха. И се спасиха чрез вяра в Него, чрез единение с Иисуса Христа станаха достовъзлюбени и досточудни светии, засвидетелствани и съпричислени към общото упование на Евангелието чрез Иисуса Христа[8].

Глава VI.

Не допускайте юдейство!

Но ако ли някой ви проповядва юдейство, не го слушайте! Защото по-добре е от човек, който е приел обрезание, да слуша за християнст­вото, нежели от необрязан – за юдейството. Ако ли нито единият, нито другият не говорят за Иисуса Христа, то те, според мене, са па­метници и гробове на мъртви, на които са написани само имена чо­вешки. И така, избягвайте коварст­вото и хитростите на княза на този век. Сподавени от неговите мисли, не отслабвайте в любовта. Бъдете всички заедно с неразделни сърца. А аз благодаря на моя Бог – аз съм със спокойна съвест в отноше­нието cu към вас, u никой не може да се похвали нито тайно, нито явно, че аз някого съм затруднил[9] в нещо малко или (нещо) голямо. И с всички, с които беседвах, желая, ка­заното от мене да послужи като свидетелство срещу тях[10].

Глава VII.

По внушение от Светия Дух ви увещавах към единство

И мене искаха някои да ме пре­лъстят по плът, но духът, който е от Бога, не се съблазнява. Защото той знае откъде идва и къде оти­ва[11] и разобличава тайното. Като се намирам между вас, аз гръмко възвестих, със силен (пълен) глас казвах: „Отдавайте внимание на епископа, презвитерството и дяко­ните. Някои подозираха, че аз говоря това, като имам предвид отделни лица. Но Онзи, за Когото съм в око­ви, ми е свидетел, аз не знаех това от човешка плът (от човеци), а Ду­хът ми възвести, казвайки така: „Без епископа не вършете нищо, па­зете Моето тяло като храм Божий, обичайте единството, отбягвайте разделението! Бъдете подражатели на Иисуса Христа, както и Той е подражател на Своя Отец.

Глава VIII.

Старайте се към единство!

И така, аз свърших своето дело като човек, предназначен за единс­тво. Където има разделение и гняв, там не обитава Бог. Впрочем Гос­под прощава на всички, които се каят, ако те се възвръщат към еди­нение с Бога и към събора на еписко­па. Вярвам в благодатта на Иисуса Христа, че Той ще ви освободи от всякакви окови. Но ви моля – нищо не вършете от любов към прения, а към учението Христово. Аз чух от някои следните слова: „Ако не наме­ря в древните писания[12], то не вяр­вам на написаното в Евангелието“. А когато им казвах какво е написа­но, те ми отговориха: трябва да до­кажеш[13]. Но за мене по-древен е Иисус Христос, неоспоримо по-древен е Неговият кръст, Неговата смърт и възкресение, и вярата Му[14]: ето чрез какво желая да се оправдая при вашите молитви.

Глава IX.

Новият Завет превъзхожда Стария

Добри са свещениците, но по-превъзходен е Първосвещеникът[15], на Когото единствено са поверени тайните Божии. Той е вратата към Отца[16], към която водят Авраам, Исаак и Яков, пророците, апостоли­те и Църквата. Всички те са за еди­нение с Бога[17]. Но Евангелието съ­държа в себе си нещо по-превъзходно – това е пришествието на нашия Господ Иисус Христос, Неговите страдания и възкресение. Защото възлюбените пророци само Го посо­чиха, а Евангелието е изпълнение на истината. Всичко заедно[18](е нещо) прекрасно, ако вярвате с любов.

Глава X.

Сърадвайте на антиохийските християни за прекратяване на гонението!

Така както по вашите молитви и любов, която имате в Иисуса Христа, Сирийската Антиохийска Църква, както ми бе съобщено, се намира в мир: то редно е, като Божия Църква, да изберат дякон[19] за извършване там на Божия служ­ба, за да се сърадват с вярващите в общите събрания и прославят име­то Божие. Блажен е в Иисуса Хрис­та, който се удостои с такова служение, а за това вие ще бъдете прославени. Ако ли вие поискате, то това не е невъзможно за вас заради името Божие – така както близки­те Църкви изпратиха епископи и ня­колко презвитери и дякони.

Глава XI.

Благодаря Ви, че вие благосклонно приехте моите съпътници. Поздравяват ви братята от Троада!

Що се касае до Филон, дякон от Киликия, мъж засвидетелстван, който и сега ми служи заради Бога заедно с Реем Агатопод, мъж изб­ран, който ме съпътства от Сирия, който се отказа от живота, то и те свидетелстват за вас, и аз бла­годаря на Бога за вас, че вие ги при­ехте, както и вас Господ. А тези, които не ги почитат, да бъдат простени с благодатта на Иисуса Христа. Поздравяват ви с любов братята от Троада, откъдето ви пишат чрез Вурр, когото ефесяни и смирненци изпратиха при мене от уважение към мен. Да ги почете Господ Иисус Христос, на Когото те се надяват по плът, душа, вяра и лю­бов и единомислие. Укрепвайте се в Иисуса Христа, общата наша на­дежда.

Превод от руски професор д-р Иван Денев (1937-2014)

_____________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 1998, кн. 4, с. 5-8. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Посланието е написано в 106-107 година в град Троада. Филаделфия е град в областта Лидия (срв. Апокалипсис 1:11; 3:7), Мала Азия, който св. Игнатий посетил на път за Рим, където тряб­вало да бъде хвърлен на зверовете в Римския колизей. Посланието е стигнало до нас в гръцкия си текст, латински, сирийски и арменски превод. Първият руски превод е от 1779 година. Превода правим по изданието на протоиерей Пьотр Алексеевич Преображенский, Писания мужей апостольских, С. Петербург, 1895.

[2]. Тоест поздравявам ви в името на Иисуса Христа, който ни изкупи със Своята кръв и ни събра в съюза на любовта.

[3]. Тук св. Игнатий намеква за отделянето от Църквата на някои последователи на лъжеучения, които Той нарича „очистване“ от чужди еретически плевели.

[4]. Затова защото Христос със своите страдания основа Църквата, единството на­рушават разколниците.

[5]. По пространната гръцка редакция, латинския и арменския преводи.

[6]. В различните издания има разночтение. Някои автори, отнасят причастиетo „προσφυγών“ (вместо „да прибягваме“) към глагола в предходното изречение, („за да достиг­на“). Други предлагат прочит „да прибягваме“ (προσφυγώμεν), както е в случая.

[7]. Тоест към Евангелието, към Самия като че ли физически присъстващия Христос, към апостолите като живи установители на презвитерството.

[8]. Лука 24:25-27.

[9]. Тоест на никого не възлагал изпълнение на юдейството (срв. 2 Коринтяни 11:9; 12:13).

[10]. Срв. Послание до Тралийци, глава 12.

[11]. Иоан 3:8; 1 Коринтяни 2:10.

[12]. Тук става дума за старозаветните писания. Св. Игнатий намеква за юдействащите, които искали потвърждение на истините за раждането и страданията на Иисуса Христа в древните пророчества.

[13]. На гръцки език „πρόχειται.“

[14]. Тоест учението донесено от Иисуса Христа.

[15]. Под свещеници тук трябва да се разберат юдейските свещеници, символизиращи старозаветното домостроителство за спасение на човеците, а под Първосвещеник – Иисус Христос и Неговия Нови Завет.

[16]. Сам Иисус Христос нарича Себе Си врата (Иоан 10:7, 9).

[17]. Домостроителството на Стария и Новия Завет цели възстановяване съюза на човека с Бога.

[18]. Тоест Стария и Новия Завет.

[19]. На гръцки „χειροτονήσαί“.

Изображения: авторът св. Игнатий Богоносец (35-108). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-ar8

 

Св. Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец,до Магнезийската Църква при Меандър, благословена по благодатта на Бога Отца в Иисуса Хрис­та, нашия Спасител, в името на Когото я поздравявам – от сърце ѝ желая най-големи радости в Бога Отца и Иисуса Христа.

Глава I

Повод за написване на посланието.

Като научих за благоустроеността на Вашата благочестива любов, с най-голяма радост реших с вяра в Иисуса Христа да беседвам с вас. Защото като се удос­тоих с благолепно име, аз в оковите, кои­то нося, прославям Църквата и се моля в нея да има единство по плът и дух в Иису­са Христа, вечния наш живот, единство във вярата и любовта, от които няма ни­що друго по-драгоценно, особено с Иисуса (Христа в скоби мои) и Отца – чрез това ние ще издържим всяко насилие на княза на то­зи век, и, като го избегнем, да се прибли­жим до Бога.

Глава II

Задоволство за пратеничеството от Магнезия.

Аз имах възможност да ви видя в ли­цето на благодостойния ваш епископ Дамас и достойните презвитери Васс и Аполоний, както и моя сътрудник дякон Сотион, който бих желал да имам до себе си, затова защото той се покорява на епископа като на благодатта Божия, и на свещенството (презвитерството) като закон на Иисуса Христа.

ГЛАВА III

Зачитайте Вашия млад епископ!

Вие не пренебрегвате младостта на вашия епископ, а по силата на Бога Отца оказвате му всяко уважение, както аз забе­лязах това у вашите свети презвитери (свещеници), че те не обръщат внимание на видимата му младост, а, като богомъдри, му се покоряват – впрочем не на него, а на Отца, на Иисуса Христа, епископът на всички. И така, в чест на Този, Който го възлюби, ние трябва да се покоряваме без всякакво лицемерие, затова защото такова едно лицемерие мами не видимия (земния) епископ, а невидимия (небесния, Бога). Та­кова едно поведение се отнася не към плът­та, а към Бога, Който знае всички тайни.

ГЛАВА IV

Някои работят лошо (недобре) без епископа.

И така, трябва не само да се наричаме, но да бъдем християни, тъй като някои на думи признават епископа, а вършат всичко без него. Такива, струва ми се, не са добро­съвестни, тъй като не по разпореждане правят (богослужебни – в скоби мои) събрания.

ГЛАВА V

Такива люде нямат белега на християнина – любовта, и не умъртвяват своите страсти.

И така, както всеки ще има своя край, то едно от двете ни предстои – смърт или живот, всеки ще отиде на своето място: все едно имаме две монети, една Божия и друга мирска (светска), и всяка една от тях има свой собствен образ, невярващите – образа на този свят, а вярващите в любовта – образа на Бога Отца чрез Иисуса Христа. Ако ли ние чрез Него (Иисуса Хрис­та) не сме готови да умрем доброволно по пътя на Неговите страдания, то Неговият живот не е в нас.

Глава VI

Пазете съгласието!

И така, поотделно в по-горе спомена­тите лица, аз видях вашето общество във вяра и любов, то моля ви, старайте се да вършите всичко в единомислие Божие, така както епископът председателства вместо Бога, презвитерите заемат в управлението на Църквата (Събора) мястото на апосто­лите, а дяконите, най-сладките, според ме­не, е поверено служението на Иисуса Хрис­та, Който бе преди векове у Отца и накрая се яви видим (в плът). Затова всички, кои­то са встъпили в съжителство с Бога, ува­жавайте се един друг и никога не се взирай­те в плътта на своя ближен, но всякога се обичайте един друг в Иисуса Христа. Да ня­ма нещо между вас, което може да ви разде­ли. Но бъдете в единство с епископа и всич­ки преди това седящи в образа и учението на нетлението.

Глава VII

Нищо не правете без епископа и свещениците, бъдете единен Божий храм!

Както Господ (Иисус Христос – в скоби мои) без Отца, поради Своето единство с Него, нищо не прави от Себе Си, нито чрез епископите, така и вие нищо не правете без епископа и свещениците (презвитери­те). Не мислете, че ако нещо похвално е из­лязло у вас, ако ли решите да го вършите сами! Но в общото събрание у вас да има една молитва, едно прошение, един ум, една надежда в радост и любов непорочна. Един е Иисус Христос и по-добър от Него няма. Затова представете себе си като един Бо­жий храм, като един жертвеник, като еди­ния Иисус Христос, Който е роден от Еди­ния Отец и пребивава в единство и при Не­го Единия възлезе.

ГЛАВА VIII

Отдалечавайте се от лъжливите учения на юдействащите.

Не се прелъстявайте от чужди учения, като от стари безполезни басни. Защото ако ли досега още живеем за юдейския закон, то чрез това открито ние признаваме, че не сме получили благодатта. И божестве­ните пророци живяли (с вяра – в скоби мои) в Иисуса Христа, поради което търпяха и го­нения. Вдъхновявани от благодатта Му, те доказали на вярващите, че Бог е един, кой­то яви Себе Си чрез Иисуса Христа, Своя Син, Който е Негово вечно Слово, родило се не от мълчание, и Който във всичко благоугоди на Изпратилия Го.

Глава IX

Да живеем с Христа!

И ако тези, които живеели по дребния порядък (закон) се приближиха към новото упование и не суботстваха, но живяха с живота на Възкресението, с който и на­шият живот възсия чрез Него и чрез смъртта Му, макар някои да я отричат, но чрез нейната тайна получихме начало на нашата вяра и заради нея търпим (страда­ния – в скоби мои), за да бъдем ученици на Иису­са Христа, единствения наш Учител. И как бихме могли да живеем без Него, след като и пророците, бъдещите по дух Негови уче­ници, Го очакваха като свой Учител? За­щото Той, Когото праведно те очакваха, когато дойде на земята, ни възкреси от мъртвите.

Глава X

Не юдействайте!

Да не бъдем нечувствителни към Него­вите благости! Защото ако Той би подра­жавал на нашите дела, то ние щяхме да по­гинем. Затова нека да станем Негови учени­ци, да се научим да живеем по християнски, защото този, който се назовава другояче, а не с това име, той не е Божий. И така, изх­върлете лошата закваска, която вече е ос­таряла и развалена, и я променете с нов квас, който е Иисус Христос. Осолете се с Него, за да не би някой да се развали, и тогава зловонието да ви изобличи. Нелепо е да призоваваме Иисуса Христа, а да живеем по юдейски. Защото не в юдейството повяр­ва християнството. Напротив – юдейст­вото в християнството, в което се съеди­ниха всички народи, като повярваха в Бога.

Глава XI

За да ви предпазя пиша това.

Това ви пиша, мои възлюбени, не пора­ди това, че признавам някои от вас такива (юдействащи – в скоби мои), но най-малкия от вас искам да предпазя, за да не паднете в мрежата на това суетно учение, а да бъде­те напълно уверени в раждането, страда­нията и възкресението, които станаха по времето на управлението на Понтий Пилат, че те несъмнено и истинно извършени от Иисуса Христа – вашата надежда, от която недай Боже да не отпадне никой от Вас.

Глава XII

Вие сте по-добри от мене.

Желал бих в пълнота да се насладя заед­но с вас, ако бих бил достоен. Защото, ма­кар и в окови, но не съм като нито един от вас, свободните. Зная, че вие не се гордее­те, защото имате Иисуса Христа в себе си. Още повече зная, че когато ви хваля, вие се изчервявате, както е писано: Праведникът е обвинител сам на себе си.

Глава XIII

Утвърждавайте се във вяра и единство!

И така, старайте се да се утвърдите в учението на Господа и апостолите, за да благоуспявате във всичко, физически и ду­ховно, с вяра и любов, в Отца, Сина и Светия Дух, отначало докрай с предостойния ваш епископ и с прекрасно сплетения венец в Бога от вашето презвитерство и дякони. Покорявайте се на епископа и един на друг, както Иисус Христос се покоряваше по плът на Отца, а апостолите на Отца и Светия Дух, за да бъде единството общо, телесно и духовно.

Глава ХIV

Молете се за мене и Сирийската Църква.

Зная, че вие сте изпълнени с Бога, и кратко беседвах с вас. Поменавайте ме в молитвите си, за да достигна до Бога. И Сирийската Църква, по името на която аз недостойно се назовавам, защото имам нужда от общата ваша молитва и любов в Бога – Сирийската Църква да се удостои да се опресни от вашата Църква.

Глава XV

Приветстват ви ефеските християни и другите Църкви.

Приветстват (поздравяват – в скоби мои) ви ефесяни от Смирна, откъдето ви пиша. Те се намират тук за слава Божия, подобно на вас, и ме успокоиха за всичко със Смирненския епископ Поликарп. И другите Църкви в чест на Иисуса Христа ви поздравя­ват. Укрепвайте се с единомислие в Бога, като имате неделим дух, който е Иисус Христос.

Превод от руски: проф. д-р Иван Денев (1937-2014)

_______________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 1998, кн. 1, с. 5-7. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът св. Игнатий Богоносец (35-108). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-amj