Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене – продължение 3*

Публикувано на 05.03.202605.03.2026 от Dragan Bachev

Ивайло Борисов

Христо Пулеков

Даскал Христо Пулеков е роден през 1817 година в град Копривщица.

Ученик на Геро Добрович Мушек, прочут копривщенски псалт. Геро Мушек открива училище в Копривщица, в което е преподавал и църковно пеене[159]. Върху формирането на Пулеков като певец оказва влияние и Неофит Рилски.

Пулеков е бил просветен деец и учител в градовете Копривщица, Плевен, Враца. Също така е бил и преподавател в Пловдивската семинария[160].

Христо Пулеков е бил сладкогласен псалт, „толкова сладкогласен, че богомолците се прехласвали в пеенето му“[161]. Високото майсторство на даскала било оценено по достойнство. „Около средата на ХІХ-ти век Пулеков е бил признат за един от най-изтъкнатите певци в православния свят – поканен е за певец в катедралния храм на Вселенската патриаршия, където пее няколко години, след което се завръща в родната Копривщица[162]“.

Христо Пулеков

Никола Беловеждов[163] казва за Пулеков, че бил отличен певец-артист, заради което всички го уважавали. В напреднали години даскалът боледувал от остър ревматизъм, заради което на големи празници „го закарвали съ колца” в църква. Христо Пулеков е бил не само отличен певец, но и съчинител на църковни песни, както се вижда от бележките в дневника му от 05.01.1876 и 15.02.1877 година[164]. Днес в Църковно-историческия и архивен институт (ЦИАИ) под № 436 се съхранява една калиграфирана от Христо Пулеков антология – певческа книга на гръцки език от 1833 година с произведения на цариградски музикоучители.

Интерес представлява фактът на гласово единоборство между Христо Пулеков и друг учител от Копривщица – Груйо Манев, който бил певец в копривщенската черква „Св. Никола” и винаги искал да блесне с църковнопевческите си възможности[165]. „Съревнованието между Пулека (тенор) и Манека (баритон), като църковни певци било голямо. Въпреки че Манекът отстъпвал винаги на Пулека десната певница и с това външно признавал неговото певческо превъзходство, тяхното пеене в църква е било непрекъснато певческо единоборство, следено с интерес от копрившкото общество. От това състезание печелили всякак и изпълнение и слушатели [166]”.

Христо Пулеков умира през 1889 година.

Наум Миладинов

Българският музиковед Наум Миладинов е роден през 1817 година в гр. Струга. Баща му – Христо Миладинов, бил беден, но трудолюбив грънчар. Христо имал шест сина и две дъщери. Братя на Наум Миладинов са възрожденските просветители и фолклористи Димитър и Константин Миладинови, автори на епохалния труд „Български народни песни”. Наум е оставил ръкописен труд за братя Миладинови, писан в гр. Струга на 27 април 1883 година[167]. Още като дете Наум проявява музикалните си заложби. През 1833 година той заминава с брат си Димитър на гурбет в Драч, където работят в италианската фирма „Зографци” – Димитър бил книговодител, а Наум помощник-книговодител. В Драч го забелязват италиански музиканти, с помощта на които овладял свиренето на цигулка. Най-вероятно след престоя им в Драч, двамата братя постъпват в Янинската гимназия. По-късно Димитър и Наум били учители в градовете Охрид и Струга. От 1841 до 1844 година

Наум Миладинов

Наум учи в Цариградската семинария на остров Халки, където се дипломира по специалността „Музика и граматика”. През 1843 година пише учебник по източноцърковно пеене[168]. Яне Коджабашия сочи, че макар от този учебник да са представени само две страници и ръкописът да няма научно удостоверяване, ценността му е неоспорима. Учебникът е бил използван в певческите школи, създадени от Наум Миладинов[169]. Друг музиколог от Република Македония – Сотир Голабовски също посочва Наум Миладин (Миладинов) като основоположник на певческите школи в Охрид и Струга[170]. От школите на Наум Миладинов са излезли много певци, между които: Кръстан Санджак (Архимандрит Калистрат), Георги поп-Христо Икономов[171]. Наум Миладинов почива на 24 април 1897 година в гр. София.

Сава Доброплодни

Известният възрожденец Сава Хаджиилиев-Доброплодни е роден в гр. Сливен на 03 декември 1820 година. През 1842 година получава образование в гръцкото училище в Куручешме – квартал на Цариград. По-късно Сава Доброплодни става преподавател в градовете Котел и Шумен. Сред най-изтъкнатите ученици на Доброплодни в Шумен са Васил Друмев (впоследствие митрополит Климент), Васил Стоянов и други. Заедно със своите ученици Доброплодни осъществява представянето на едно от първите две театрални представления в България – побългарената комедия „Михал Мишкоед”. През 1856 година основава в гр. Шумен първото класно девическо училище в България.

Сава Доброплодни

Сава Доброплодни почива на 19 април 1894 година в гр. София[172].

Той е бил един от най-изявените български църковни певци от ХІХ-ти век. Бащата на Сава Доброплодни се казвал Илия и бил един от най-старите църковни певци в гр. Сливен. Той имал мощен и красив глас. „Нему се приписва известен дял за оформянето маниера на сливенското пение[173].” Илия подготвял сина си Сава за певческото изкуство „и му предал тънкостите на псалтикийното изкуство[174]”. След завръщането си от цариградското обучение Сава Доброплодни наред с учителството практикува и църковно пеене – бил псалт в Котел от 1842 година до 1847 година, след това в Шумен от 1847 година до 1853 година, а през 1859 година и в Сливен. В статията си за Сливенската църковно-певческа школа Петър Динев казва за Сава Доброплодни: „Пението му било образцово и високо художествено…”[175].

Според думите на професор Хърков, Сава Доброплодни започва да пее в църква още като дете в Сливен. Тъй като в 20-те години на ХІХ-ти век старото (дохурмузиево) пеене е все още практикувано, Доброплодни е познавал както старото, така и новото (хурмузиево) пеене. Певческата му служба продължава до 80-те години на ХІХ-ти век, когато по време на служба в новопостроената варненска катедрала гласът му отпада[176].

Никола Златарски

Никола Златарски е роден през 1822 година в Златарица, в семейството на поп Васил. В родното си село получава първоначалното си образование, като изучава пеене при своя баща. Усъвършенства пеенето си в метоха на Рилския манастир в Търново. По-късно учи в Еленското училище. През 1838 година отива в Търново и там е първо ученик и църковен певец, след което започва и да преподава. Постъпва и в гръцкото училище. Когато учи в Търново, той е и протопсалт при гръцката митрополия (където е пял на гръцки език), но след преминаването на църквите под българско управление, започва да пее свободно на църковнославянски в църквата „Св. Никола”. През 1843 година учи взаимоучителната метода в Габрово и става учител в първото българско взаимно училище в Търново. В старопрестолния град Никола Златарски е известен като „даскал Никола“ или „даскалчето Златарчето“. Ученици на Никола Златарски са били Пандели Кисимов, Киро Тулешков и други[177]. През 1858 година Златарски е избран за секретар на Търновската градска община и на постоянния съвет при митрополията. Той е един от първенците в града, като участва и в борбата за независима Църква[178].

Никола Златарски

Никола Златарски почива в края на 1875 година в гр. Търново[179].

Даскал Никола е един от водещите певци за времето си, за което е бил високо ценен от своите съграждани. Те са го наричали „сладкогласен“, „сладкогласен църковен певец“, „мусикословеснейши[180]“. Динев свидетелства за Златарски, че той „със своя звучен и силен баритонов глас станал най-известен и най-обичан певец в Търново[181].” По думите на музиколога Стефан Хърков: „Негови музикални творби са изписвани в ръкописи от Рилския и Хилендарския манастир – факт, свидетелстващ за високо признание[182].” Ученик на Никола Златарски е Давид Тулешков, също виден псалт. „Никола Златарски полага началото на училищното хорово пеене в Търново. През лятото на 1844 година създава първия български ученически хор, може би едногласен или двугласен (няма точни сведения)… [183].“ Никола Златарски бил и композитор на светски песни[184].

В Манасиевата литургия е поместено едно песнопение с името на Никола Златарски: „Достойно есть“ на глас пети, което е музицирано много молитвено и красиво.

Архимандрит Галактион Хилендарец

Архимандрит Галактион е роден през 1830 година в село Кремен, Неврокопско. Учи в родното си село и в Неврокоп (днес Гоце Делчев). По-късно става монах в Хилендарския манастир – едно от малкото места, в които през Възраждането се е пазела православната вяра и българщината. Като дякон в Хилендарската обител отец Галактион е изпратен да учи в семинарията в Белград, където се сближава с български емигранти-революционери. След като завършва семинарията,се завръща в Света Гора[185].

От Хилендарския манастир са тръгвали монаси таксидиоти, които са обикаляли българските земи, за да събират помощи за светата обител. Същевременно те са били и разпространители на християнството и родолюбивите идеи сред поробеното население. През 1865 година от Хилендар архимандрит Галактион заминава в гр. Елена, където остава до края на живота си и пее в църквата „Успение Пресвятия Богородици[186]”. В Елена архимандрит Галактион поддържа връзки с отец Матей Преображенски, Васил Левски и други революционери, които посещават града и Хилендарския метох. Отец Галактион изпълнява и комитетски задачи[187].

Архимандрит Галактион Хилендарец почива на 20 декември 1894 година.

Името на отец Галактион е свързано с еленския напев, който е „проява на българско музикално съзнание[188]” Този напев е „благозвучен, приятен за слушане и произвежда умилително въздействие върху богомолците [189].”Архимандрит Галактион е имал мелодичен баритонов глас, с който майсторски изпълнявал църковните песнопения. Макар и да не е оставил църковно-певческо печатно наследство, отец Галактион има основен принос в оформянето и затвърдяването на еленския напев, отличаващ се със своята естественост. Той подготвил много певци и свещеници, които отишли в съседни села и градове да продължат делото му. По-изявени негови ученици и сътрудници са: Иванчо Хаджийорданов, Никифор Попконстантинов, Стоян Попандреев и други[190].

Едно от най-красивите еленски песнопения е „Ангел вопияше” на глас пети. То е записано през 1912 година, след като е изпълнено от ефимерия при Софийската духовна семинария свещеник Константин Дъновски, по молба на преподавателя по източно пеене Манаси Поптеодоров. Едни от малкото съвременни продължители на традицията на еленския църковен напев са приснопаметният Доростолски митрополит Иларион (починал 2009 година) и г-н Александър Пиндиков (роден 1930 година). В чест на 100-годишнината от рождението на дядо Иларион, Софийският свещенически хор с диригент протойерей Кирил Попов издаде през 2013 година компактдиск със заглавие „Православни еленски църковни напеви“.

Протопсалт даскал Давид П. Тулешков

Протопсалт Давид Тулешков е роден в гр. Търново на 27 септември 1840 година. Негови учители в училището при църквата „Св. Никола” са известните българи Никола Златарски, Никола Михайловски, Никола Момчилов и Петко Р. Славейков. Още 9-годишен поема левия клирос самостоятелно, като на десния пее Никола Златарски, който го определя за свой заместник. През 1858 година първенците от село Капиново (Търновско) спазаряват с бащата Хажди Пенко да вземат за учител сина му Давид в селото им срещу заплата 1200 гроша годишно. На следващата година първенците от село Росен (Търновско) му надбавят заплата 1500 гроша и го вземат в селото си. През 1860 година го изискват в Търново, където става учител и псалт (църковен певец). След това учителства в Дряново, Севлиево, а от 1870 година до 1893 година е учител в Търново. Светият Синод го цени и когато Петропавловската семинария е предадена към Търновската мъжка гимназия като специално духовно училище, назначава Давид Тулешков като превантивен преподавател по пеене, като тук учителства от 1888 година до 1890 година.

Протопсалт даскал Давид П. Тулешков

От 1898 година до 1900 година той преподава в монашеското училище при Рилския манастир. Давид Тулешков нотира много църковни песнопения на учителя си Никола Златарски, изградени върху основата на народни мотиви. Даскал Тулешков е един от добрите помощници на Иларион Макариополски, Петко Р. Славейков и други по църковния въпрос. В Търновската библиотека се намира І част от неиздадената му псалтикия „Църковен Цвят”, а ІІ част е в библиотеката на св. Търновска митрополия. Протопсалт Давид Тулешков почива на 28 януари 1918 година. По повод 40 години от смъртта му неговият син Никола Тулешков пише следните думи: „Скромен и трудолюбив, даскал Давид Тулешков е учителствал 34 години, а църковен певец – доскоро на смъртта си (около 68 години), като е погребан в двора на църквата „Св. Атанасий („Св. св. Кирил и Методий”) в Търново, гдето последните години е бил псалт[191].”

Архимандрит Калистрат Зографски

Архимандрит Калистрат е роден в гр. Струга около 1840 година. Светското му име е Кръстан Санджак. Той е бил учител в родния си град – преподавал български и гръцки. По-късно приема монашество на Атон и заживява в българския Зографски манастир „Св. Георги“. В Атон о. Калистрат „попаднал в особено благоприятни условия да разшири и задълбочи познания[та] си по теория на църковната музика и да усъвършенства църковно-певческата си практика[192]“. Тук отец Калистрат „имал за пример и образец видни теоретици, композитори и изпълнители на източното църковно пение, а са му помогнали и множеството ръководства за изучаване теорията и практиката на църковната музика[193]“. Заради прекрасното си пение архимандрит Калистрат бил канен в светогорските манастири на храмови празници и църковни тържества. Монасите-гърци наричали отец Калистрат „девтерос псалтос“, тоест втори певец, наред с монаха Нектарий прочут певец от един румънски скит, когото наричали „протос майсторос“ – пръв майстор[194]. Отец Калистрат е ръководел и певческа школа в Зографския манастир[195].

Архимандрит Калистрат бил и преводач от гръцки на български език – превел службите на св. Седмочисленици, св. Климент Охридски (превод, посветен на екзарх Йосиф), св. Наум Охридски[196].

Архимандрит Калистрат Зографски

Заради доверието и уважението към него монашеското братство на Зограф го избрало за представител (антипросоп) на манастира в Събора на антипросопите (Кинотис), който управлява атонската монашеска република. Отец Калистрат бил избран и за игумен на Зографския манастир[197].

През 1905 година отец Калистрат заедно с монашеското зографско братство издават в гр. Солун четири църковнопевчески сборници: Воскресник (с кратка теория по източното църковно пение); Антология; Вечерня и утреня; Литургия.

Архимандрит Калистрат почива през 1914 година.

В псалтикийната Литургия на Зограф има няколко композиции на отец Калистрат – както лични, така и преводни. Лични негови композиции са: „Отца и Сына“ на гласовете пети и седми, „Достойно есть“ на гласовете първи и четвърти легетос. Той прави преводи на песнопения като „О, тебе радуется“ на Петър Ефески, „Достойно есть“ на гласовете първи (от Нектария Продромита), втори (непосочен автор), четвърти (от Антония, сына Никол. П. Певча Смирненского), шести (творение Георгия Сарандаеклисиота), седми (четверогласен, превод от влашки) и осми (от Димитрия Булгараки Градоборскаго) и др. музикални творби.

Неоспорими са думите на протопсалт Иван Попвасилев, че „архимандрит Калистрат Зографски с цялостното си творчество се очертава като крупна фигура в нашата най-нова църковна, културна и музикална история[198]“. Потомък на архимандрит Калистрат е известният професор д-р свещеник Стефан Санджаковски.

Йоан Хармосин Охридски

Иван Генадиев е роден около 1830 година в Охрид. Баща му бил свещеник, но по-късно овдовява и приема монашество под името Генадий, а впоследствие става Велешки митрополит[199].

Иван Генадиев учи в гръцки училища в Охрид, Битоля и Цариград. Следва в историко-филологическия факултет на Атинския университет. Работи като учител и секретар на Деркоския митрополит Герасим, а от 1866 година до 1867 година работи при баща си в Дебър. В своето свободно време Генадиев преподава църковно пеене на манастирските ученици в Кичево. Също така преработва и издава на български език църковни песни. Генадиев е и участник в църковно-националните борби. В 1869 година издава в Цариград псалтикийния сборник „Пасхалия“ – сборник с песнопения от Светлата седмица. От 1870 година е секретар на баща си във Велес. Тази служба изпълнява три години. След 1874 година става учител по история и църковно пеене в Пловдив[200]. По това време е и главен певец в катедралната църква „Св. Богородица[201]“. След Освобождението до края на живота си работи като секретар в Пловдивската митрополия. Умира на 13 март 1890 година [202].

Генадиев е известен още с името Йоан Хармосин Охридски – така се е подписал в издадената от него „Пасхалия[203]“. Иван Генадиев е „имал готови за печат и други книги, които не успял да издаде[204]“.

Йоан Хармосин Охридски

В сборника „Пасхалия“ е имало и седем авторски песнопения на Генадиев, едно от които е „Достойно есть“ на пети глас[205], което е поместено и в Манасиевата псалтикийна литургия. В това песнопение „авторът е вплел много български национални елементи, без с това да нарушава законите на византийското осмогласие и установения църковен стил[206]“.

В статията си за Йоан Хармосин Охридски Петър Динев казва: „…той пръв даде идеята българската църковна музика да тръгне по самостоятелен път на собствено развитие…“[207].

Тодор Икономов

Тодор Икономпетров Тодоров е роден на 29 август 1838 година в Жеравна. Учил е в София и Сливен, а през 1861 година заминава за Цариград, където е учител в униатското училище и дякон. През 1865 година завършва Киевската духовна академия. След като се връща в България, става учител в Шумен и Тулча, а в 1872 година става секретар на епархийския съвет в Тулча. През 1871 година е избран да представлява тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград. Той участва и в издаването на списание „Читалище“, а също така е редактор във вестник „Турция“. След Освобождението Тодор Икономов е депутат, префект на Сливен и Бургас, министър на вътрешните работи (1880 година), кмет на София (1880-81 година) и окръжен управител на Шумен. От 1882 година е председател на новосъздадения Държавен съвет. През 1884 година става редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Преследван от Стамболовото правителство Тодор Икономов се оттегля от политиката и се премества в Шумен, където почива на 28 октомври 1892 година[208].

Тодор Икономов

Петър Динев казва за Тодор Икономов, че бил „отличен певец и познавач на източното пение…[209].” През 1872 година Икономов издава в Цариград два псалтикийни сборника: „Воскресник” и „Песнопение” (последования на утренята и литургията). В тях авторът е подбрал най-художествените песнопения от псалтикиите на Николай Триандафилов и хаджи Ангел Иванов. Интересно е да се спомене, че Икономов, който е бил отявлен родолюбец, публикува песнопения само на гръцки автори. Този факт показва, че той не е смятал тази музика за гръцка. „Явно за него, а и за останалите издатели това е била култура, обща за всички православни народи[210].” След излизането на певческите книги на Тодор Икономов настъпва едно почти тридесетгодишно отсъствие на издаване на псалтикийни сборници[211].

През 2006 година Руенският манастир „Св. Йоан Рилски“ издава „Обширен псалтикиен възкресник” на Тодор Икономов.

Петър Сарафов

Петър Сарафов е роден през 1850 година[212]. Той бил народен учител, директор на трикласно училище в гр. Серес, родолюбец. През 1912 година е издадено неговото „Ръководство за практическото и теоретическото изучаване на восточната църковна музика“, който е най-обемистият от всички излезли в България псалтикийни сборници. Сборникът съдържа: Ръководство за практическото и теоретическото изучаване на восточната църковна музика; Биография на св. Йоан Кукузел; Парахордни уроци; Воскресник; Антология (цветосъбрание[213]). В своето „Ръководство“ от 1912 година Петър Сарафов включва репертоар от славяноезични произведения на Кукузел. Сарафов съобщава и името на „преводача“ – свещеник Андрей Антонов[214].

Много от произведенията на св. Йоан Кукузел стават достояние на българската общественост от възрожденските им версии на Петър Сарафов, свързани с „екзегетическия“ (тълкувателен) период в нотационните системи – след ХVІІ-ти век нататък, когато са преработени, „разтълкувани“ много от старите мелодии[215].

Петър Сарафов

Отец Кирил Попов, диригент на Софийския свещенически хор, свидетелства за намерени от него документи в описа на екзархийската архива, от които става ясно за безпричинното залавяне на председателя на Серската българска църковна община архимандрит Харитон и директора на българското училище Петър Сарафов от Хасан паша. „Запазени са около 16 писма от Петър Сарафов до екзарх Йосиф, писани в Солунския затвор от месец януари 1885 година до същия месец на 1886 година[216].“

След излизането му от затвора Сарафов се преселва заедно със семейството си в София, където пее в църквата „Св. Николай Софийски[217]“.Петър Сарафов почива през 1915 година.

Жеко Павлов

Жеко Павлов е роден на 25 март 1850 година в село Карахюсеин, Варненско. Произхожда от свещеническо семейство. На 11-годишна възраст заминава за гр. Варна, където учи в гръцката прогимназия. Още като ученик посещава катедралната църква, пеейки с главния гръцки църковен певец Никола Зунарополос. На по-късен етап Жеко изучава и църковнославянското пеене. След това учителства в гр. Балчик. След освобождението на България се завръща в гр. Варна, поемайки службата певец в храма „Св. Архангел Михаил”. Наред с певческите си обязаности той и учителства. Със свой приятел откриват българско училище за варненските деца. Преподава български език в турското, арменското и гръцкото училища. През 1892-93 година изготвя гръцко-българска граматика. През 1908 година е повикан за певец в гр. Бургас, която служба предпочита пред предложената му длъжност на учител в Цариградската духовна семинария. В гр. Бургас пее до 1912 година. След това се премества във Варна, където пее последователно в храмовете „Св. Никола” и „Св. Богородица.”

Жеко Павлов почива на 3 юли 1927 година в гр. Варна[218].

Музикоучителят Петър Динев помни скромното поведение и прекрасен теноров тембър на Жеко Павлов – гласът му бил „красив, сочен и висококачествен”, а пеенето му „тихо, умилително и завладяващо[219].” Динев споменава и за певчески курсове организирани от Жеко Павлов[220]. През 1907 година Жеко Павлов издава свой певчески сборник „Пълен мусикиен Триод и Пентикостар”. Този сборник обаче не е могъл да се наложи в изпълнителската певческа практика, тъй като в невменото писмо на Жеко Павлов се съдържат някои особености по отношение украсителната обагреност на мелодиката[221]. Това, разбира се, не омаловажава труда на Жеко Павлов. Той е „творец на самобитни красиви църковни песнопения, написани не само от търсене на външна изява на религиозното чувство, но и от желанието и ние, българите, да внесем своята лепта в съкровищницата на православното богослужебно пеене[222].”

В своята псалтикийна утрена Манаси Поптеодоров е включил едно песнопение на Жеко Павлов – „Помилуй мя Боже” на глас седми, а пък в литургията си от 1905 година – две красиви творби на варненския музикоучител – „Отца и Сына“ на глас пети и „Достойно есть“ на глас първи. От диапазона на първото литургийно песнопение може да се подразбере и за широкия тонов обхват на Жеко Павлов, който със сигурност е изпълнявал тази своя композиция.

Следва…(виж тук)

___________________________________________________________________________________________

*Из книгата „Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене“, издателство „Изкуство“, София 2014. Изказваме багодарност на нейния автор свещеник Ивайло Борисов за разрешението му да се публикува тук тази книга.

Свещеник Ивайло Борисов е роден в София. Възпитаник на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, магистър по богословие – програма „Литургия и музика“. Дългогодишен всекидневен клиросен певец. Ръкоположен за дякон на 18 януари 2023 г., а за свещеник на 15 юли с. г. от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.Служи в храм „Св. Успение Богородично“, кв. Обеля.

Има множество публикации в онлайн и печатни медии. Автор на книгите – „Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене“ („Изкуство“, 2014), „Селенията на църковната музика“(„Омофор“, 2019) и „Кой ни чува, когато пеем в храма“(„Богоносци“, 2024).

[159]. В системата на възрожденското образование църковното пеене е заемало важно място. Учителят е бил и певец в църквата, а църковнопевческата книга

„Възкресник” е била основно изучавана (отделен учебен предмет).

[160]. Срв. Енциклопедия България, т. 5, П-Р, БАН, С. ,1986, с. 578.

[161]. М. Богоев. Цит. съч., с. 102.

[162]. Ст. Хърков. Църковнопевчески школи…, с. 214-215.

[163]. Никола Беловеждов е български националреволюционер, учител, читалищен деец и общественик, участвал в Априлското въстание (1876).

[164]. Срв. М. Богоев. Цит. съч., с. 102-103.

[165]. Срв. Л. Ив. Доросиев. Учебното дело в Копривщица преди Освобождението ни. ІІІ. Учители и учителки в копривщенските училища. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (20 април 1876 – 20 април 1926 година). Събрал и наредил проф. д-р архимандрит Евтимий, С., 1926, с. 404-408.

[166]. Р. Кацарова. Чъртици от музикалния живот на Копривщица преди Освобождението. – В: Юбилеен сборник Копривщица (1837-1937), т. ІІ. Събрал и наредил проф. д-р архимандрит Евтимий, С., 1937, с. 381.

[167]. Срв. Н. Табаков. Братя Миладинови. Биографичен очерк. С., 1963, с. 12, 187.

[168]. Този учебник е в ръкописен вариант и е част от личната библиотека на Петар Чакар. Срв. Петар Чакар. Зошто Зборникот на народни песни на Миладиновци не излегол под името на тројцата браќа. Кој бил Наум Миладин; Наум Миладин автор на трудови од областа на граматиката и на музиката. – In: http://www.org.mk/struga-heritage/tekst.asp-lang=mac&tekst=93.htm 

[169]. Срв. Ј. Коџабашија. Црковното Пеење во Македонија. Скопjе, б. г., с. 113. Музикологът от Република Македония Яне Коджабашия счита Наум Миладинов за представител на македонската църковна музика.

[170]. С. Голабовски. Традиционална и експериментална македонска музика. Скопjе, 1984, с. 90, 102, 119. Цит. по Ст. Хърков. Църковнопевчески школи…, с. 215. Сотир Голабовски счита певческите школи в Охрид и Струга за проява на македонската църковна музика.

[171]. Срв. Ј. Коџабашија. Црковното Пеење…, с. 114-115.

[172]. Срв. Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С., 1981, с. 384.

[173]. П. Динев. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Сливенска школа.//Църковен вестник, №4, 1960, с. 8.

[174]. Пак там.

[175]. Пак там.

[176]. По материал, предоставен на автора от проф. д. изк. Стефан Хърков, музиколог, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

[177]. Срв. К. Мечкова. Търновският музикоучител Никола Златарски. – Музикални хоризонти, 1988, №17-18, с. 31.

[178]. Срв. Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С. ,1981, с. 734.

[179]. Пак там.

[180]. К. Мечкова. Пос. съч., с. 32.

[181]. П. Динев. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Великотърновска школа.//Църковен вестник, №38, 1959, с. 7.

[182]. Ст. Хърков. Църковнопевчески школи…, с. 213.

[183]. К. Мечкова. Търновският музикоучител…, с. 33.

[184]. Срв. П. Динев. Пос. съч., с. 7.

[185]. Срв. Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С. ,1981, с. 21.

[186]. П. Динев. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Еленска школа.//Църковен вестник, № 41, 1959, с. 10.

[187]. Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С. ,1981, с. 21.

[188]. П. Динев. Пос. съч., с. 10.

[189]. Пак там.

[190]. Пак там.

[191]. Н. Тулешков. Протопсалт даскал Давид П. Тулешков.//Църковен вестник, № 6, 6 февруари 1958, 6. Срв. К. Мечкова. Търновският музикоучител Давид Хаджипенков Тулешков. – Българско музикознание, 1990, 3.

[192]. Ив. Попвасилев. Архимандрит Калистрат Зографски. – Духовна култура, 1982, № 1, с. 28.

[193]. Пак там, с. 29.

[194]. Пак там.

[195]. Срв. Свещеник Кирил Попов. Развитие на църковнопевческото дело по времето на екзарх Йосиф І (източна традиция). ДК, кн. 5, 2004, с. 25.

[196]. Ив. Попвасилев. Цит. съч., с. 29-30.

[197]. Пак там.

[198]. Пак там, с. 31.

[199]. Срв. П. Динев. Църковно-певческото творчество на Иоан Хармосин Охридски.// Църковен вестник, №28, 18 юли 1959,с.6.

[200]. Срв. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни…Енциклопедия, Автори Р. Аврамова, В. Василева, Д. Давчева, Кр. Даскалова, Д. Димитрова, В. Еленкова, М. Куюмджиева. Съставители Н. Генчев, Кр. Даскалова. С. , 1998, с. 135.

[201]. Срв. Свещеник Кирил Попов. Развитие на църковнопевческото дело…, с. 23.

[202]. Срв. Българската възрожденска интелигенция…, с. 135.

[203]. Срв. Свещеник Кирил Попов. Пос. съч., с. 23.

[204]. М. Богоев. Цит. съч., с. 104.

[205]. Срв. Свещеник Кирил Попов. Пос. съч., с. 23.

[206]. Пак там.

[207]. П. Динев. Пос. съч., с.7.

[208]. Срв. Енциклопедия България, т. 3, И-Л, БАН, С. ,1982, с. 95.

[209]. П. Динев. Обширен възкресник…, с. 13.

[210]. Ст. Хърков. За печатните църковнопевчески сборници…, с.38.

[211]. Срв. Свещеник Кирил Попов. Развитие на църковнопевческото дело… , с. 23.

[212]. Срв. Свещеник Кирил Попов. Пос. съч., с. 26. На някои места като година на раждането му се посочва 1842 година.