Ивайло Борисов

Свещеник Валасий

Свещеник Валасий е живял през ХVІІ-ти век. Роден е около 1615 година. В юношеските си години е бил ученик на ритора Теодосий Коридалевс. Валасий е бил един от блестящите музиканти за епохата си. Ученик на архиерея Герман Неон Патрон, Валасий е имал свещенически сан и е изпълнявал длъжността номофилакс[44] към Вселенската патриаршия. Изисканото музикално творчество на този мелург носи печата на традиционното патриаршеско пеене през ХVІІ-ти век век.

Свещеник Валасий

До дълбока старост Валасий упражнявал различни служби при Вселенския цариградски патриаршески престол. Той е бил и един от най-учените хора за онази епоха, който е водил кореспонденция с много хора по различни въпроси. 

През 1700 година епископ Арсений Кидонийски споменава Валасий като покойник.

Валасий е първият, който се занимава с музикалната екзегеза (гръцки ἐξήγηση – тълкуване) на старите песнопения, подготвяйки по този начин появата на Новия метод от 1814 година[45].

Валасий е бил както преписвач на стари ръкописи, така и творец на църковни песнопения от денонощния богослужебен кръг. Пълният цикъл от църковнопевчески творби на Валасий, както и неговият Ирмолог са запазени до днес благодарение на ръкописите на доместика на Иверския манастир Козма Македонец. Валасий е създал различни църковни песнопения – „Господи, воззвахъ“, полиелеи, първия цикъл Велики славословия на осемте гласа, песнопения от светата Божествена литургия[46]. Две от тези песнопения са поместени в Манасиевата литургия – сладкогласните ирмоси „Радуйся, Всечистая” на глас първи и „Нетленния искушением” на глас седми.

Йоан протопсалт (Трапезунтски)

Йоан Трапезунтски бил златар. По-късно станал ученик на Панайот Халачоглу и, след като изучил всички запазени музикални творби, се отдал сериозно на музиката. Йоан станал лампадарий и пял заедно с учителя си, когото наследил. 

Йоан Трапезунтски е бил лампадарий на Великата Христова Църква (Вселенската патриаршия) от 1727 до 1748 година. От 11.04.1748 година до 1765 година е протопсалт на Вселенската патриаршия[47].

Йоан протопсалт (Трапезунтски)

Твърдял, че от старите творби трябва да се премахнат всички елементи, носещи дългогодишни затруднения при изучаването и изпълнението на църковните мелодии. През 1756 година Вселенската патриаршия е оглавена от Кирил V, който упорито насърчавал Йоан да твори пасапноарии[48], полиелеи, славословия и причастни. Йоан въвел начин на записване на музиката, различен от стария. Йоан Трапезунтски бил учител на Петър Лампадарий Пелопонески[49]. 

С името на Йоан Протопсалт се свързва първата редакция на невмения нотопис през ХVІІІ-ти век[50]. Той бил преподавател в Първата Патриаршеска музикална школа, основана през 1727 година[51].

Даниил протопсалт

Даниил е роден в Турнавон, околия Лариса. Негов учител е бил протопсалтът Панайот Халачооглу (1748). Хрисант Мадитски нарича Даниил „мелодичната тръба на нашия век[52]“. 

Даниил заемал последователно длъжностите доместик[53], лампадарий на Йоан Трапезунтски (1748-1765 година) и протопсалт на Вселенската патриаршия (1766-1789 година). Посветил цели 55 години от своя живот на църковно-певческото изкуство. Преподавал във втората патриаршеска музикалната школа за 400 гроша годишно[54].

Даниил протопсалт

В мелосите на Даниил се срещат странни и чудновати тезиси[55], каквито певците не са изпълнявали нито преди, нито след него. Използването на тези странни тезиси се дължи на простата причина, че той е заимствал елементи от тогавашната светска музика. Тези мелоси не са могли да се записват с тезисите на старата църковна музика, затова Даниил е бил принуден да новаторства. Протопсалтът е имал приятел на име Захарий Ханенде (певец), познавач на светската музика, с когото са обменяли знанията си от църковната и светската музика[56].

Даниил е автор на богата колекция от произведения на църковнопевческото изкуство – „Да исправится” на глас шести, „Ныне силы небесныя” на глас шести, „Вечери Твоея тайныя днесь” на глас шести, „Да молчит всякая плоть” на глас пети, полиелей „Раби, Господа” на глас четвърти, славословие на глас седми (варис), херувимски песни, възкресни (8), празнични (12) и седмични (4) причастни, калофонни ирмоси с кратими[57] и много други[58].

Даниил Протопсалт умира на 23 декември 1789 година[59]. 

В псалтикийната литургия на Манаси Поптеодоров[60] има няколко много мелодични и въздействащи причастни от Даниил протопсалт – на Въздвижение на Честнѝя Кръст, Рождество Христово, Възкресение Христово, Неделя на всички светии.

Яков протопсалт Пелопонески

Яков е роден през 1740 година в Пелопонес, Южна Гърция. Бил ученик на протопсалта Йоан Трапезунтски. 

Вървейки неотклонно по стъпките на предшествениците си, Яков бил ревностен защитник на традицията на старата църковна музика – стремял се да изпълнява песнопенията така, както са ги изпълнявали неговите учители[61].

Яков протопсалт Пелопонески

Яков притежавал отличен глас и бил назначен за патриашески певец със заплата 600 гроша годишно, доста голяма сума за тогава. Поради способностите и усърдието си скоро станал главен певец – протопсалт (1789 година) и бил назначен за учител по пападическо и стихирарическо пеене в тогавашната Патриаршеска музикална школа[62] със заплата 400 гроша. Написал херувимски песни, Слави за разни случаи, „Господи, воззвахъ”, „Всякое дыхание” и други. Той е дал мелодията на катавасиите „Отверзу уста моя“ на глас четвърти[63]. На него се приписват осмогласни цикли на богородични догматици, а също и преработени възкресни хвалитни. Като едно от най-важните събития за тогавашното време се счита преработката на славника под въздействие на Яков от ученика му Георги Критски[64]. 

„Насърчаван от патриарх Григорий, Яков коригира печатните грешки в певческите книги. Добър граматик и вероятно отличен псалт, ако не допускал отклонения в ритъма. Защото пренебрегвайки правилата на ритъма и поезията, под предлог уж да спази смисъла на тропара, нарушавал ритъма на прозодията[65] и за което тогавашния лампадарий Петър Византий много негодувал[66]”.

Яков заемал мястото протопсалт на Великата Христова Църква от 24.12.1789 година до 1801 година[67].

Петър Берекет

Петър Берекет е един от най-забележителните композитори на ХVІІІ-ти век. На него се приписва „поставяне на началото на патриаршеското влияние върху църковнопевческата стилистика – началото на голямата певческа традиция на Цариградската църква…[68]“. Петър Берекет е бил ученик на Дамян Ватопедски. „Като дете учи музика в Смирна, като взема уроци при един йеромонах. След това отива в Константинопол и става ученик на Йоан протопсалт, на когото подражава в пеенето и изпълнява мелосите по негов маниер“[69].

Петър Берекет

За Берекет, Хрисант в своята Голяма теория казва: „Той надмина по сладост всички музиканти в мелотворенето на калофонни ирмоси. Съвременник на Панайот и протопсалт в Иматия. Наречен е Берекет[70], защото най-обичал да обучава учениците си на ирмоси. И когато питали (учениците му) дали (техният учител) има и други ирмоси, те всякога отговаряли: ‘Берекет’”[71].

Петър Берекет е бил протопсалт на храма „Св. Константин“ в Константинопол. Наречен е „баща на калофонните ирмоси“. Живял е по времето, когато протопсалти на Великата църква са били Панайот Халачоглу и Йоан Трапезунтски[72]. „Петър Берекет съставя два възкресника, пише четири цикъла неделни херувимски и причастни… Писал е полиелеи, пасапноарии, доксологии…[73].”

В допълнението на псалтикийната Манасиева литургия, издадена през 2011 година от Зографския манастир, е публикуван един сладкогласен ирмос от Берекет „О, божественнаго” на глас първи.

Петър Лампадарий (Пелопонески)

Когато Даниил е протопсалт на Константинополската Патриаршия (80-те и 90-те години на ХVІІІ-ти век), Петър Пелопонески, роден около 1730 година, е лампадарий. Изпълнявал тази служба от 1766 до 1777 година. Той „се счита за най-голям представител на музиката за времето си[74]“.Неговите съчинения по музика са етап от старото към новото нотописане, появило се през 1814 година[75]. „Петър пишел денонощно, тълкувал старите музикални матими и можел да записва всички мелодии, които възниквали във въображението му от външни или вътрешни подбуди (тогава се говорело, че той можел да различава мелодия, получена от напора на вятъра върху стъклата на прозорците)[76]“.

Пеейки според макамите[77] и ритмите на османските стихове, които му се удавали, Петър стигнал дотам, че вместо с невми[78] пишел музикалните знаци с буквени символи. Той е могъл да записва точно музикални произведения от едно прослушване. Османците изпълнявали нови мелодии, написани от тях, а Петър Пелопонески ги записвал, пял и свирил с тамбура. Узнал за този факт, султанът оказал благоразположение към Петър, който имал възможност свободно да влиза в двореца[79]. Заради феноменалната си музикална памет и дарование Петър бил „наречен от османците Хърсъз Петро (бандита Петър), защото когато за пръв път чуел нов мелос, си го записвал за да го открадне“[80]. 

Петър Лампадарий (Пелопонески)

Петър бил преподавател в Патриаршеската музикална школа (Втората школа) в Контантинопол до 1776 година, а много от учениците му са известни музикотворци и изпълнители на църковна музика. Петър Пелопонески преподавал пеене и на арменските певци[81]. Почива през 1777/78 година, вероятно при тежки условия от чума и сурова зима.

Петър Лампадарий е създател на множество пападически песнопения. На него се приписва „нов начин” за съставяне на възкресник – пространен и кратък, първото обособяване на книгата славик, той е създател и на катавасийник. Приписва му се и екзегезисът на големите аниксантари, алилуите на Теодул монах и други. Съществува негов екзегезис на Мега исон[82] на св. Йоан Кукузел. Значим негов принос е опростяването на невмената нотация – тенденция, продължена и от неговите ученици – Петър Византиец и Георги Критски[83].

Музикалните произведения на Петър Лампадарий(херувимски, причастни, полиелеи, славословия и други) имат висока художествена стойност. Много от тях са публикувани в сегашните псалтикийни литургии: седмични херувимски песни на гласовете: първи, четвърти, пети, седми и осми (под редакция на рилските монаси-музикални дейци от Възраждането[84]), седмичните причастни от понеделник до петък включително, празнични причастни за Цветница, Преполовение, Възнесение Христово и други. В съдържанието на Манасиевата псалтикийна утрена има и една много въздействаща композиция на Петър Лампадарий – неговите възкресни тропари (евлогитарии) за Велика събота. В това произведение е съчетан траурният погребален елемент с предстоящата Възкресенска радост.

Петър Византиец

Петър Византиец е роден в град Цариград, по-точно в Неохорион на Босфора. Бил ученик на Петър Лампадарий.

Петър Византиец владеел древногръцкия струнен инструмент мандура (подобие на цитра) – и разяснил много от ръкописите на св. Йоан Кукузел. След това те били закупени от ефорията на Патриаршеската музикална школа в Цариград. Петър творил херувимски песни и причастни, издадени в различни антологии. По-малките му съчинения са събрани и издадени от Й. Лампадарий[85]. „Пише кратък Ирмолог, изтълкувал много стари мелоси[86].“ Създал славословия, непорочни, осмогласен цикъл достойни. С името на Петър Византиец „се свързват множество певчески състави тип „апанта” – вид събрани съчинения[87].“

Петър Византиец

Особено важно е неговото усилие за по-нататъшно опростяване на невменото писмо. Петър Византиец е бил учител в Третата Патриаршеска музикална школа (основана през 1791 година от патриарх Неофит VІІ)[88].

Петър Византиец изпълнявал длъжността лампадарий на Вселенската Патриаршия от 1778 до 1801 година, след което става главен протопсалт – от 1802 до 1804 година. По нареждане на патриарх Калиник ІV е престанал да заема протопсалтското място заради втория си брак. На псалтите от Великата Църква е било забранено да сключват втори брак[89].

„По-късно отива в гр. Яш, Молдавия. Умира през 1808 година, преживял много унижения[90]“.

Григорий Протопсалт

Григорий е роден през 1778 година – годината, през която почива Петър Пелопонески. Григорий притежавал изключително музикално дарование, бил изкусен музикоучител и познавач на музиката – както църковна, така и народна. Той е един от тримата учители, благодарение на които се появява Новият аналитичен метод от 1814 година, който ползваме до днес.

Бащата на Григорий Левитски бил свещеник на име Георги, а майка му се казвала Елена. Прозвището Левитски вероятно произлиза от левит – свещенослужител, тъй като баща му изпълнявал такава длъжност.

Григорий имал много учители, между които трябва да се споменат Яков Протопсалт, Петър Византиец и Георги Критски.

През 1814 година Григорий, Хурмузий книгохранител и архимандрит Хрисант – най-големите познавачи на църковната музика за времето си, изработват Новия аналитичен невмен метод, който се счита за най-съвършената невмена нотационна система. Чрез този метод музикоучителите разтълкували и превели на създадената от тях система записите на мелотворците, творили до 1814 година със старата нотация.

След одобрението на Новия метод, тримата учители стават преподаватели в Патриаршеската музикална школа. Григорий и Хурмузий са преподавали практическо пеене, а Хрисант – теоретичната част. В тази школа желаещите да се обучат в новата система са учили две години, след което някои от тях са отивали по различни градове, за да преподават пеене.

Григорий бил протопсалт на Великата Църква от 1819 до 1821 година. Поразително е, че само за шест години – от 1815 до 1821 година – Григорий изработва около двадесет тома ръкописи – преводи на старите музикоучители.

Протопсалтът бил в близки отношения с патриарх Григорий V и с Негово Височество Молдавския княз Михаил Суццо, в чест на които написал специални песни.

Творчеството на Григорий Протопсалт се състои от негови собствени църковни произведения, множество преводи на старите музикоучители и съставяне на светски песни.

Григорий умира на 23 декември 1821 година, в разцвета на житейската и творческата си активност.

От личните му произведения могат да се отбележат: два полиелея („Раби Господа“ и „На реках Вавилонских“); цикъл от кратки пространни славословия на осемте гласа, плюс още две на седми (варис); кратко славословие на варис; три цикли Херувимски песни, общо двадесет и четири – големи, средни и велики, и други. 

Григорий Протопсалт

Григорий превежда Стихирара на Герман Неон Патър, Пападиките на Петър Византиец, Ирмология на Петър Пелопонески и други. 

Григорий Протопсалт е съчинил около 30 светски песни, които в основната си част са създадени по образци на турски маками[91]. Нужно е да се отбележи, че много от оригиналните му произведения носят следния надпис в ръкописите: „както се пее във Великата Христова Църква“. Това е свидетелство за привързаността на Григорий към традицията[92] . 

В псалтикийната Манасиева литургия са включени три Достойно есть, съчинени от Григорий Протопсалт – едно на глас първи и две на глас седми.

Хурмузий Книгохранител

Георги Хурмузий Книгохранител (Хартофилакс) е роден на остров Халки през втората половина на ХVІІІ-ти век. Бил ученик на Яков Протопсалт и Георги Критски. Хурмузий е бил протопсалт в църквите „Св. Димитър“ в квартал „Татавла”, „Св. Йоан“ в Галата и в Синайския метох във Валата[93]. През 1813 година е назначен на длъжността книгопазител в Цариградската патриаршия (където е отговарял и за всички древни музикални ръкописи) и директор на печатницата. Хурмузий е един от тримата учители на Новия аналитичен метод от 1814 година. Едно от наименованията на аналитичната нотация носи неговото име – хурмузиева. В периода 1815-1821 година преподавал църковно пеене в Патриаршеската музикална школа. Той е превел песнопенията на древните музикоучители – от св. Йоан Дамаскин до Мануил Протопсалт. В Цариградския метох на Божи гроб се намират 70 тома с негови музикални ръкописи. През 1824 година Хурмузий е издал музикален сборник в два тома. Съществуват и негови неиздадени музикални творби[94]. Хурмузий Книгохранител е бил учител на Йоасаф Рилски Втори[95]. Творчеството на Хурмузий е било сериозно изучавано и превеждано в Рилската певческа школа. В Рилския репертоар са популярни неговите ирмоси за Господски и Богородични празници, неговата екзегетическа творба „Блажен муж” и полиелеят му по псалом 44 „Слово благо“, както и неговите славословия[96]. Хурмузий поправя и редактира теоретичния трактат на Хрисант Мадитски „Въведение в теорията и практиката на църковната музика“, издаден през 1821 година[97].

Според музиколога Григориос Статис, Хурмузий Книгохранител е оставил тридесет и пет кодекса – „първоизточници”, като е превел всички съчинения на музикотворците от ХVІІ-ти век, а така също песнопения от Пападиките, Кратиматария, Икиматария и Матиматария на византийски автори. Статис потвърждава, че всичките кодекси с ръкописи на Хурмузий се намират в Националната библиотека на Гърция[98].

Хурмузий Книгохранител почива на остров Халки през 1840 година.

В псалтикийната си литургия Манаси Поптеодоров публикува някои седмични херувимски песни на Хурмузий Книгохранител на гласовете: втори, трети и шести (под редакция на рилските монаси-музикални дейци от Възраждането), а също така и едно Достойно есть на глас втори.

Хрисант, митрополит на Дирарий, Смирна и Бурса

Митрополит Хрисант е родомот Мадит, намиращ се до Дарданелите. Великолепно е свирил на флейта и на арабско-персийския музикален инструмент ней. Учил при протопсалта Петър Византий, Хрисант е бил „голям познавач на арабската и европейската музики”[99]. Благодарение на това, както и на факта, че е „владеел гръцки, латински и френски езици[100]” той e използвал теорията на западноевропейската музика при създаването на невмената реформа в нотацията, носеща неговото име. Професор Стефан Хърков допуска, че „точно това е довело реформата до успех. Предишните три опита (на Йоан Трапезунтски, Петър Пелопонески и Яков Протопсалт) не успяват, именно защото разглеждат нотацията херметически затворена в рамките на традицията” [101]. Заедно с Хурмузий и Григорий Протопсалт Хрисант е преподавал в Четвъртата Патриаршеска музикална школа. Хурмузиево-Хрисантовата нотация е един опростен вариант на поствизантийската нотация. Тя се използва и до днес в Православната църква – там, където се изпълнява едногласно източно пеене[102]. 

Хрисант, митрополит на Дирарий, Смирна и Бурса

Хрисант е издал „Въведение в теорията и практиката на църковната музика“ (Париж, 1821)[103] и „Голяма теория на музиката“ (Триест, 1832)[104]. Последният труд на Хрисант, издаден от ученика му Панайот Пелопидис, е изворов по отношение на теорията на „модерната“ нотация от ХІХ-ти век.

Хрисант умира в Бурса през 1843 година. Творчеството му изгаря в пламъците на стихиен пожар.

„През втората половина на ХVІІ-ти век започват нови изменения в жанрово-стилистическо отношение и респективно в нотацията… След редица нотационно-технически реформи през ХVІІІ-ти век в началото на ХІХ-ти век (1818 година) нововизантийският репертоар се утвърждава чрез нововизантийската нотация… Отличително за тази реформа е усвояването на аналитичност от по-универсален тип (под западноевропейско влияние) – еднозначност придобиват и знаците за ритмика, по-нататъшно уточняване претърпяват, съобразно гласовите изменения, и знаците за гласово обозначение[105]”. 

Трябва да се отбележи, че първоначалната реакция на духовенството към Новия метод е била отрицателна. Но след обстойно запознаване с теоретичните постулати на критикуваната „нова“ музика, противниците ѝ виждат нейната връзка с традицията на църковната музика. Първоначалното недоверие се превръща в ласкава оценка за създателите на тази музика. Тримата музикоучители от ХІХ-ти век (Хурмузий, Хрисант и Григорий) са наречени „благодетели на нацията[106]”. Това доказва истинността на принципа, формулиран от един от най-изтъкнатите изследователи в областта на музикалната медиевистика и химнография Елена Тончева: „новото е стойностно, защото е по-истинно старо[107]“.

Петър Ефески

Музикоучителят Петър е роден в гр. Ефес, Мала Азия. Бил ученик на протопсалта Георги Критски, а също и на тримата учители на Новия метод в основаната от тях през 1815 година Цариградска патриаршеска музикална школа. Петър бил познавач и на светската музика. Той показал майсторство в сътворяване на пападически песнопения. През 1820 година превел и издал оригиналния възкресник и стихирите на Петър Пелопонески[108]. Петър Ефески съставил херувимски песни, неделни причастни на осемте гласа, „Достойно ест” и други, които през 1840 година заедно с обясненията на нотните знаци били издадени от протопсалта на тогавашната Пловдивска гръцка митрополия, носещ името Георги. Петър Ефески бил учител в Букурещката княжеска музикална школа, където починал през 1840 година [109].

Петър Динев твърди, че произведенията на Петър Ефески са „пропити с дълбокорелигиозен дух и мистицизъм и, заради  големите им качества от художествено-музикално гледище, специалистите ги ценят като първокласни композиции[110]“.

В своята псалтикийна литургия Манаси Поптеодоров е публикувал някои от вдъхновените пападически песнопения на Петър Ефески – „Сила на Святый Боже“ на глас седми, „Архиерейски херувимски песни”, „Отца и Сына“ на глас осми, две „Достойно есть” – на гласове трети и шести.

Следва…(виж тук)

_________________________________________________________________________________________________

*Из книгата „Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене“, издателство „Изкуство“, София 2014. Изказваме багодарност на нейния автор свещеник Ивайло Борисов за разрешението му да се публикува тук тази книга.

Свещеник Ивайло Борисов е роден в София. Възпитаник на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, магистър по богословие – програма „Литургия и музика“. Дългогодишен всекидневен клиросен певец. Ръкоположен за дякон на 18 януари 2023 г., а за свещеник на 15 юли с. г. от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.Служи в храм „Св. Успение Богородично“, кв. Обеля.

Има множество публикации в онлайн и печатни медии. Автор на книгите – „Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене“ („Изкуство“, 2014), „Селенията на църковната музика“(„Омофор“, 2019) и „Кой ни чува, когато пеем в храма“(„Богоносци“, 2024).

[44]. Номофилаксът е бил първи между духовниците и е седял от дясната страна на Патриарха в синода.

[45]. Вж. бел. 105.

[46]. Г. Статис. Баласис. Православная энциклопедия под редакцией Патриарха Московского и всея Руси Кирилла (электронная версия) – In: http://www.pravenc.ru/text/77420.html.

[47]. Archon Archcantors of the Great Church of Christ. – In:  http://www.ec-patr.net/en/psaltai/protopsaltai.htm.

[48]. Пасапноарий – византийски термин, идващ от Паса пнои (Всякое дыхание, пс.150.6).

[49]. Срв. Хрисант. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на Дирахий от Мадит. Превод на български език по изданието на Панайотис Пелопидис от 1911 година. Д. Кирков, А. Атанасов, София, 2007, с. 149.

[50]. П. Динев. Обширен възкресник с полиелеи, величания, катавасии и подобни. Превел от източни на западни ноти Петър Динев. Част втора, С., 1949, с. 9.

[51]. В първата половина на ХVІІІ-ти век Вселенската патриаршия започва да организира Патриаршески певчески школи.

[52]. Хрисант. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ Дирахийски от Мадит. Превод от гръцки език Димитър Кирков. Превод, послеслов и показалци Асен Атанасов. 2- доп. издание. С., 2010. Под печат, с. 166.

[53]. Доместиците са певци-помощници на протопсалта и лампадария.

[54]. Daniel from Tyrnavon. Archon Protopsaltes of the Great Church of Christ. – In: http://www.ec-patr.net/en/psaltai/daniel.htm

[55]. „Тезис“ – пеенето по мелодически фигури-формули. Вж. бел. 35.

[56]. Срв. Хрисант. Голяма теория на музиката…, с. 149-150.

[57]. Кратима (гръцки κράτημα – сдържаност, обуздаване) е разпяване на безтекстови срички, така наречените териреми, които са представителни за късновизантийската калофонна музика. Вж. Дякон И. С. Иванов. Между ангелите и човеците…

[58]. А. Халдеакис. Даниил. – In: http://www.pravenc.ru/text/171242.html

[59]. http://www.ec-patr.net/en/psaltai/daniel.htm

[60]. На повечето места в книгата са отбелязани преводи на творби на музикоучителите, публикувани предимно в сборниците на Манаси поп Тодоров, тъй като те са най-използваните певчески книги с невмена нотация в България.

[61]. Срв. Хрисант. Голяма теория на музиката…, с. 150-151.

[62]. Третата Патриаршеска школа. Тук преподава заедно с Петър Византиец.

[63]. Срв. М. Богоев. Цит. съч. , с. 93.

[64]. Срв. Е. Тончева. Гръцки мелотворци в рилските музикални ръкописи с Хрисантова нотация – В: Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на проучването, опазването и реставрирането му. С., 2011, с. 80.

[65]. Прозодия е начинът, по който композиторът полага текста на вокална композиция в съотнасянето на срички към ноти в дадена мелодия, за изпяване на текст.

[66]. Хрисант. Голяма теория на музиката…, 2-ро допълнено издание, с. 167.

[67]. Archon Archcantors of the Great Church of Christ. – In: http://www.ecpatr.net/en/psaltai/protopsaltai.htm.

[68]. Е. Тончева. Гръцки мелотворци…, с. 78.

[69]. Хрисант. Голяма теория на музиката…, 2-ро допълнено издание, с. 169.

[70]. Берекет (турски плодородие, изобилие).

[71]. Хрисант. Голяма теория на музиката…, 2-ро допълнено издание, с. 169.

[72]. Peter Bereketis. His life and his work. – In: http://www.ecpatr.net/en/history/petrosbereketis.htm

[73]. Хрисант. Голяма теория на музиката…, 2-ро допълнено издание, с. 169. 

[74]. М. Богоев. Цит. съч., с. 93.

[75]. Срв. П. Динев. Обширен възкресник…, с. 9.

[76]. Хрисант. Голяма теория на музиката…, с. 150.

[77]. Макам е сложна арабска музикална система, включваща и определени звукореди (тонови стълбици).

[78]. Невма (гръцки Neuma – кимване, мах, жест). Под невми обикновено се разбират специалните графически нотни знаци, с които си служи едногласната музика от Средновековието до днес. На първо място терминът „невми“ се използва за нотацията на грегорианския хорал – латински невми. Вследствие на това, терминът се използва и за обозначение на различните източни нотации, от които византийските се признават за най-представителни.

[79]. Хрисант. Голяма теория на музиката…, с. 150.

[80]. Хрисант. Голяма теория на музиката…, 2-ро допълнено издание, с. 169.

[81]. Срв. М. Богоев. Цит. съч. , с. 93-94.

[82]. Вж. бел. 27.

[83]. Срв. Е. Тончева. Гръцки мелотворци…, с. 79.

[84]. Петър Лампадарий е бил един от най-превежданите автори от рилските монаси. 

[85]. Срв. М. Богоев. Цит. съч., с. 94.

[86]. Хрисант. Голяма теория на музиката…, 2-ро допълнено издание, с. 169.

[87]. Е. Тончева. Гръцки мелотворци…, с. 80.

[88]. Пак там, с. 79.

[89]. Petros Byzantios. His life and his work. – In: http://www.ecpatr.net/en/history/petros-byzantios.htm

[90]. Хрисант. Голяма теория на музиката…, 2-ро допълнено издание, с. 169.

[91]. По това време за музикотворците е било актуално да творят в османските маками. Вж. бел. 77.

[92]. Г. Статис. Григорий Протопсалт Византиец. Перевод Владимира Павленко – In: http://www.psaltiki.ru/index.php?id=52.

[93]. Chourmouzios Chartophylax. – In: http://www.ec-patr.net/en/history/chourmouzios.htm

[94]. Срв. М. Богоев. Цит. съч., с. 96.

[95]. Вж. бел. 137.

[96]. Е. Тончева. Гръцки мелотворци…, с.81.

[97]. Вж. М. С. Капетаниу. Въведение в теорията и практиката на църковната музика според Новия музикален метод, съставено от Хрисант от Мадит, учител по теория на музиката, вече поправено от многото пропуски, изяснено и опростено от Хурмузий, книгохранител на Великата Христова Църква, един от изобретателите на Новия метод. Превод от гръцки език Мария Стелиу Капетаниу, София, 2011.

[98]. Г. Статис. Первоисточники переводов Нового Метода. Перевод Владимира Павленко – In: http://www.psaltiki.ru/index.php?id=51

[99]. М. Богоев. Цит. съч. , с. 96.

[100]. Пак там.

[101]. Ст. Хърков. Реформата на православната църковна музика от 1814 година и реформата в европейския нотопечат от ХVІІІ век. – В: Източното православие в европейската култура. Международна научна конференция. Варна 2-3 юли 1993 година, София, 1999, с. 295.

[102]. За някои основни характеристики на сегашната Хрисантова нотация вж. Е. Тончева. Музикално тълкуване /екзегезис/ на балкански мелодии в Скитския „Болгарский роспев“ (Към проблема за поствизантийската музикална естетика на Балканите през XVII-XVIII век). Българско музикознание, 2, 1988, с. 43-44.

[103]. Вж. М. С. Капетаниу. Въведение в теорията и практиката на църковната музика…

[104]. Вж. Хрисант. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на Дирахий от Мадит. Превод на български език по изданието на Панайотис Пелопидис от 1911 година. Д. Кирков, А. Атанасов, София, 2007.

[105]. Е. Тончева. Нотации в славянските ръкописи до XV-ти век – Славянска палеография и дипломатика, 2, С., 1985, с. 107.

[106]. Срв. Хрисант. Голяма теория…, с. 3-5.

[107]. Е. Тончева. Арс Нова и Йоан Кукузел в Балканската източноправославна музика през ХІV-ти век – В: Религия и култура, материали от лятната научна среща, Варна, 27-28 юни 1998 година, София, 1999, с. 130.

[108]. Първите печатни нотирани църковнопевчески сборници.   

[109]. Срв. М. Богоев. Цит. съч., с. 96.

[110]. П. Динев. Обширен възкресник…, с. 9.

Първо изображение: авторът свещеник Ивайло Борисов. Снимката предоставена от него. Останалите изображения са взети от горепосочената книга.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gw5