The doctrine of the image of God in man according to st. Gregory of Nyssa and st. Gregory Palamas

Йоана Йорданова

Abstract

In this study, the doctrine of the image of God in man will be briefly exposed, following the opinion of the Holy Fathers Gregory of Nyssa and Gregory Palamas on the topic. This is a dogmatic question that requires a lot of attention, but here the author will focus only on some basic points: 1) what is the „image of God“ in man; 2) darkened – but unaffected in essence; 3) the restoration of the image of God – as an opportunity. Efforts on the part of man and the saving grace of God.

Key words: The image of God, St. St. Gregory of Nyssa, Gregory Palamas, dogmatics

***

Въведение

В настоящото изследване ще бъде изложено накратко учението за Божият образ в човека, като бъде проследено мнението на светите отци Григорий Нисийски и Григорий Палама̀ по темата. Това е догматически въпрос, който изисква много внимание, но тук авторът ще се спре само върху някои основни точки: 1) какво представлява „Божият образ“- в човека; 2) помрачен – но незасегнат по същност; 3) възстановяването на Божия образ – като възможност. Усилия от страна на човека и спасителната Божия благодат.

Думите на Бог относно сътворяването на човека в книга Битие гласят: „да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие“ (Битие 1:26). „Думите „по подобие“, както се казва в превода на Седемдесетте, изразяват нещо динамично и все още нереализирано, докато „образът“ е вече реализиран и представлява сам по себе си първото стъпало по пътя към подобието“.

Изложение

„Като най-висше Божие творение човекът включва в природата си всички по-нисшестоящи сфери на битието: неорганичната, растителната и животинската. Със своя ум човекът обхваща цялата вселена. Именно поради това древните гърци учели, че човекът е микрокосмос, тоест малък свят. Светите отци обаче възразявали, че не в това особено единство със света се заключава истинското величие и слава на човека“. Свети Григорий Нисийски например отбелязва противоположно на схващането на античните философи, които говорили, че човекът е микрокосмос, че не се забелязва, „че едновременно с това човекът се оказва надарен с качествата на мухата или мишката“. Именно поради това истинското величие на човека не се заключава в нещата които го сближават с творението, а в нещата които го сродяват с Бога. И както е казано в Библията, истинското величие и достойнство на човека се състои в това, че той е създаден по Божи образ и подобие. „Откровението не уточнява в какво именно се заключава нашата съ-óбразност на Бога. Ако се обърнем към светите отци, можем да намерим у тях множество различни твърдения, които макар да не си противоречат едно на друго, въпреки това не могат да се установят върху някоя конкретна част в човека“.

Някои от отците на Църквата свързват Божия образ с царственото достойнство на човека, с неговото превъзходство над сетивното. Други смятат, че Божият образ се заключава в наличието на безсмъртната му душа. Има и свети отци, които търсят Божия образ в по-висшите способности на човека, които го отличават от животните: „ум или дух, разум или интелект, свободата на самоопределение“. Понякога Божият образ се отъждествява със способността на душата да познава Бога, да се приобщава към Божествения живот и да се изпълва със Светия Дух. А според светите Ириней Лионски, Григорий Нисийски и Григорий Палама̀ Божият образ се съдържа както в душата така и в тялото на човека. Случва се дори и у един свети отец Божият образ да намери различна трактовка в различните му съчинения. Например Климент Александрийски „в трактата си „Увещание към елините“ (глава 10) отнася израза „образ Божий“ към ума на човека, докато същевременно в съчинението си „Педагог“ (2, 10) той го асоциира с творческата способност“. При такова голямо разнообразие от формулировки, навярно ще бъде най-добре да последваме мнението на свети Епифаний Кипърски, който казва: „Няма никаква нужда да се определя или уточнява в коя част на нашата природа е запечатан Божият образ. Но ние трябва в простота да вярваме, че този образ е в човека… Понеже онова, което Бог говори, е истина, дори то и да се изплъзва в някои отношения от нашето разбиране.“

Обобщавайки същите тези различни мнения на светите отци за Божия образ в човека, свети Григорий Нисийски пише: „Бог по (Своята) природа е самата Благост… Той създава човека не поради някаква друга подбуда, а само защото е благ. … Съвършенството на благостта се проявява в Него с това, че Той призовава човека от небитие към битие и в изобилие му дарува всяко благо. А списъкът на тези блага е толкова дълъг, че е невъзможно да се изброят, и всички те се съдържат накратко в един израз: човекът е създаден по образ Божий… Образът затова и си прилича с Първообраза – защото е изпълнен с всяко благо.“

„Многостранно и динамично учение за „образа“ можем да намерим и в съчиненията на свети Григорий Палама̀“. Доста често той прокарва едно определено различие между образа Божий и онова, което е „по образ Божий“…

„Образ Божий е само Синът Божий, а човекът е сътворен по Божия образ, тоест той е различен от Бога образ, докато Синът е идентичен образ. Светия отец съзира „образа“ в ума на човека, който е най-висшата част от неговата природа. Подобно на различието, което съществува у Бога между същността и енергиите, между ума и неговите енергии също съществува различие“. Енергиите на ума са мисълта и интуицията, които не бива да се смесват с ума, от който произхождат, макар и да не могат да се разглеждат като напълно различни от ума, тъй като те са външното разкриване на ума. По-нататък Палама̀ продължава в разсъжденията си за „образа“. „Както Бог е Троица в Единица, тоест Ум, Логос и Дух (при единството на Същността), така и човекът, сътворен по образ Божий, е получил в наследство триединството на ума, словото и духа“. От ума човешки произхождат словото и духът. И по същия начин както Бог поддържа и дава живот на света чрез Своя Дух, така и човешкият ум поддържа и оживява тялото си чрез своя дух. Това за Палама̀ се явява важно условие, което служи за потвърждение, че в човека „Божият образ е по-съвършен, отколкото в Ангелите. Ангелите подобно на човека притежават ум, слово и дух, но техният дух не обладава творческа сила, тъй като не е съединен с материално тяло“. Според последователите на Платон човешката душа е пленник (затворник) в тялото, който очаква своето освобождение. В действителност обаче вярното е обратното: душата така хармонично се слива с тялото, че тя никога не би пожелала да го напусне и наистина не прави това, освен ако не бъде принудена от болест или от външна сила. „По силата на тази „привързаност“ на душата към тялото Божият образ динамично обхваща целия човек“. Тук Палама̀ подобно на свети Ириней Лионски съзира „образа“ както в душата, така и в тялото на човека. Друго нещо на което се набляга е фактът, че човекът е надарен със способността за всички видове познание: „интелектуалното, разсъдъчното и сетивното“. Творческата способност също е притежание единствено на човека.

Накрая, свободната воля, (която Василий Велики, Григорий Нисийски, Йоан Дамаскин и други отци считат за най-важната черта на Божия образ) е велик дар, даден от Бога на човека“. Тя е имала огромна важност до грехопадението, но и след това, (след идването на Спасителя) изпълняването на Божия план от страна на човека продължава да зависи именно от неговата свободна воля.

Споменавайки грехопадението няма как да не се изкажат няколко думи и към отношението, което то взема. Човекът бива съблазнен и увлечен към злото, неспособен да различи добро от зло, той злоупотребил със свободата си и поддавайки се на измамата на лукавия, отпаднал от Бога. Тогава грехът и злото прониквайки у него получили достъп и власт на цялото му потомство. А както всяко същество чрез размножаване наследява белезите на своите родители, така и новородения човек носи генетичните заложби на родителските си форми: „човекът ражда човек, грешникът – грешник, страстният – страстен“. Това е печалното Адамово наследство, което всеки един от нас получава със самото си появяване на света. И това наследство ние още повече умножаваме трупайки грехове през целия си живот. И макар грехът да е нанесъл тежки поражения на човека, той не е засегнал същността на Божия образ у него. „Божият образ остава ненакърним и безсмъртен дори когато човек изпитва душевни страдания, физически болести и смърт. Схващайки в този аспект последиците от грехопадението, св. Григорий Нисийски оприличава греха у човека на ръжда, на кал, на мрак, които покриват душата му и не позволяват благодатната божествена светлина да се докосне до нея“. И макар човекът да е изменил на богоподобната си природа, на нравственото си назначение, Всеблагият Бог и след грехопадението му промислял за него, а човекът копнеел по Бога. „Въз основа на битийната си обусловеност от Бога и на религиозно-нравствената си потребност човек се привлича от Бога и сам търси съпричастност с Вечното и Съвършеното, за да възпълва не съвършенството си“. Така въпреки греховното си състояние човек осъзнава в себе си желанието да върши добро, дори се стреми към него и го търси: „Желание за добро има у мене, но да го върша, не намирам сили“ (Римляни 7:18), „изповядва св. апостол Павел не само за себе си, а за всеки човек под греха“. Но „човекът не се е сътворил сам по Божи образ и сам не се спасява: богоподобието ни е безценен Божи дар“. Помрачаването на Божия образ в себе си човек извършил съзнателно и свободно, пренебрегвайки или нарушавайки Божията света воля, а възстановяването на Божия образ у човека е богочовешко дело“. В това дело (на изкуплението и спасението), човек подпомаган от Божията благодат участва доброволно, като пробуждайки негодувание у себе си следствие духовно-нравственото си състояние бива обземан от покайно чувство, което разпалва у него стремеж към доброто и го приближава към първоначалното състояние на нашия праотец.

Това е труден и дълъг път на духовно-нравствено усъвършенстване и възстановяване на Божия образ, който не спира при първоначалното богоподобие, а продължава нагоре към вечността. Въпреки че след грехопадението човеците престъпвали изискванията на нравствения закон, извършвайки беззаконие (1 Йоан 3:4), отчуждавайки се от Бога, Той Преблагия, Всеправедния не се разгневил на непослушанието на „блудните си синове“, не ги лишил от личната им свобода и не пожелал Сам против волята им да възстанови Божия образ у тях. Тъй като Бог обичал човека очаквал той сам да се опомни и да се освободи от робството, като прояви готовност да го обича. „Човекът обаче не могъл сам да се освободи от греховното си бреме и да възпламени у себе си любов към Бога“. Било необходимо най-напред Бог да се приближи до него, да го обгърне и привлече към Себе Си. Затова Синът Божи слезе на земята, възраждайки човека за нов живот, обновявайки вътрешния му мир и възстановявайки Божия образ у него. В своите слова свети Григорий Нисийски препоръчва на християните да изучават Свещеното Писание внимателно и задълбочено, почерпвайки вдъхновени сили в нравствената си борба и усъвършенстване. „На много места св. Григорий говори за синергичните действия между Бога и човека в делото на изкуплението и спасението, за саможертвения подвиг на въплътилия се Божи Син в борбата за избавяне човека от злото и смъртта, за благодатната помощ на Светия Дух в трудния път на човека към Бога и вечността, за безмерната Божия любов, която обгръща човека и му отваря вратите на горния Иерусалим“. От това следва, че при извършването на лоши дела човекът не се нуждае от чужда помощ (понеже той разпалвайки греховните си страсти, притъпява съпротивителните си сили против изкушенията и превръща свободата си в робство (на греха). Обаче за тайнственото очистване, овещаване и възраждане призовавайки Бога той изпросва Божията благодат.

„Идеята на св. Григорий Нисийски за възстановяване първоначалното богоподобие у човека с помощта на Бога намира обоснован израз в учението му за Кръщението, където се полага началото на вътрешното духовно възраждане на човека и се дават сили за възвръщане на първоначалната му богосъздадена красота. Кръщението е основна тема на няколко слова на светия отец, а по-конкретно богословието на Кръщението той излага в догматическо-апологетическите си слова“. Там той разкрива естествената връзка между очистващата сила на Кръщението и плодовете на другите тайнства в нравствено-спасителното дело на човешкия род.

Изводи

Като няколко основни прояви сочещи „Божия образ“ в човека може да се посочат:

• свободата на волята;

• чувствата;

• разума;

• отговорността;

В случая под „Божий образ“ в човека може да се разбира точно възпроизвеждане на Първообраза, но не идентично, понеже идентичен „образ Божий“ е само Синът (срв. Колосяни 1:15).

Всеки един от отците на Църквата вижда Божия образ в човека чрез различни критерии. Например преподобни Йоан Дамаскин определя Божия образ в човека като ум и като свобода. Св. Йоан Екзарх пък отбелязва най-същественото за темата, казвайки, че „мнозина неразумни и невежи по душа смятат, че човекът наистина е по образ Божий, като че ли Бог има същите такива нос и очи, и уши или уста. Измамно и глупаво е да се мисли така. И до ден-днешен тази ерес съществува, според която божественото притежава човешки образ. Тъй като те, [тоест еретиците], чуват да се говори за Господни очи, за Господни уши, за обоняние на Господа, че устата на Господа говори и ръката Господня твори, че нозете Господни [пристъпват], затова те рисуват безтелесния като човек, без да проумяват, че това е абсурдно“ (Св. Йоан Екзарх, „Шестоднев“, Слово за Шестия ден).

„Да сътворим човека по наш образ.” Бог иска от нас да му подражаваме в добрите дела. Какво означава да бъдем „по образ”? Бог е свят. Ако и ние бяхме свети, щяхме да бъдем „по образ Божий”. „Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет.” (срв. Левит, 19:2.) Бог е праведен; Ако ние ходим по пътя на правдата, ще бъдем „по образ Божий”. „Господ е праведен, – обича правда.” (Псалом 10:7). Ако ние бъдем човеколюбиви и милостиви, тогава ще бъдем „по образ Божий”. Христос казва: „бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (срв. Лука 6:36). Ако ние сме съвършени, ще бъдем „по образ Божий”. Спасителят казва: „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Матей 5:48). Виждаш ли в какво се състои образът“? (Св. Йоан Екзарх, „Шестоднев“, Слово за Шестия ден).

В заключение се отбелязва, че: (цит. по: Николова, Ивелина) Божият образ е затъмнен у човека. Логично отслабването на Богообразността е следствие от грехопадението на човека. Той, обаче може да получи своето Богоподобие в духовно нравствено отношение чрез Иисус Христос.

Използвана литература

Алипий, арх. и Поликарп, арх. „Догматическо богословие“. Света Гора, Атон, 2003.

Киров, Димитър. Възгледът на св. Григорий Нисийски за човека след грехопадението му, https://draganbachev.com/2024/10/02/ (електронен ресурс, към октомври 2024 година).

__________________________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, Пловдив, УИ Паисий  Хилендарски, том 27 (32), нова серия, 2025, с. 29-34. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: Господ Иисус Христос благославя, св. Григорий Нисийски (335-394) и св. Григорий Палама̀ (1296-1359). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-g0a