The appearance of the prophets Moses and Elijah at the transfiguration of the Lord (Old Testament and New Testament aspects)

Ева Ковачева

Abstract

The article considers verses Маt 17:3; Мk 9:4; Lk 9:30, as well as the connections between Moses, Elijah and the Transfiguration of Jesus. Its objective is to establish and explain the meaning of this biblical event in relation to their personalities and the Tabor Light.

Key words: Moses, Elijah, Transfiguration of Jesus, Tabor light

***

Тъй като мнозина си задават вероятно въпроса, защо точно пророците Моисей и Илия се явяват на Преображение Господне (срв. Мат. 17:3; Марк 9:4; Лук. 9:30[1]), целта на настоящото изследване е да се отговори на поставения въпрос. Ще се позовем на мненията на различни тълкуватели върху посочените стихове и ще се опитаме да открием някои допълнителни аспекти, които ще изложим на второ място, базирани върху съчиненията на Константинополския Патриарх (исихаст) от 14-ти век – Филотей Кокин „За Таворската светлина“, на св. Дионисий Ареопагит („Мистическото богословие“), както и в учението на св. Григорий Палама́  и св. Симеон Нови Богослов, свързани със съзерцаването на нетварната светлина, които имат съществено значение към разглежданата тема.

„След шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Йоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него“ (Мат. 17:1-3). Св. Инокентий (Борисов) отбелязва: „Таворската слава изискваше строги свидетели… за това се появиха други, от друг свят, привлечени от силата на може би същата необикновена молитва, след които последва и самото Преображение[2]“. Пророк Моисей се явява като ходатай и основател на Стария Завет пред Учителя и Изпълнителя на Новия завет, а пророк Илия – като най-важният от пророците, заради неговата ревност и действия, пред Този, в Когото се изпълниха всички пророчества. Те са били удостоени да видят в плът Онзи, Когото всички старозаветни праведници и пророци искаха да видят и не видяха. Според него това е награда както за законодателя на Синай, така и за пустинния обитател на Кармил. На планината Тавор най-после се изпълнява тяхното желание: да видят Бога „лице в лице“ (Изх. 33:11, 20; 3 Царств. 19:13; Евр. 1:3)[3]; и за тях било чест да говорят „лице в лице с Него“. За Човешкия Син пък първата среща в слава с най-великия от Неговите предшественици и вестители послужила като известна утеха посред многострадалното Му земно поприщ[4]; Ориген твърди, че пророк Моисей представлява Закона, а в образа на пророк Илия се разкриват колективно всички пророци [5]. А. Лопухин пише, че евангелистите Матей и Марк говорят за същото с малки разлики. Св. апостол и евангелист Лука съобщава това, което първите двама синоптици не съобщават – мъжете, които се явили, говорили с Христос за Неговата смърт в Иерусалим[6]. Според св. Максим Изповедник тези, които преминават от буквалното значение към духовното, виждат Закона и пророците, които пребъдват със Словото и възвестяват Неговото идване със силен глас. Пророк Моисей се явява, защото той пише за създаването на всичко, а пророк Илия – защото е ревнител и аскет[7]. Блажени Йероним Стридонски смята, че двамата пророци се явяват, за да се усили вярата на апостолите. Чрез това им се дава знамение от небето: пророк Илия слиза от мястото, където е въздигнат, а пророк Моисей възкръсва от подземния свят[8]. Той пише: „Тук са показани законът и пророците, които с непрестанни повтарящи се пророчества провъзгласяват както страданието на Господа, така и Неговото възкресение“[9]. Блажени Теофилакт Архиепископ Български обръща повече внимание върху това, което те са разговаряли: „За какво говореха?… за което трябваше да се извърши в Йерусалим, тоест за кръста. Защо Моисей и Илия станаха видими? За да покаже, че Той е Господ на закона и пророците, на живи и мъртви, защото Илия бил пророк и никога не умрял, а Моисей бил законодател и умрял. Също така, и да покаже, че Иисус Христос не е нито противник на закона, нито враг на Бога. Иначе Моисей не би говорил с него, както не би говорил с някого, който му се противопоставя, а Илия, ревнител, не би издържал присъствието Му, ако Той беше враг на Бога. Също така с цел да се унищожи подозрението на онези, които Го смятаха за Илия или за някой от пророците[10].“ Блажени Теофилакт отбелязва още един важен елемент – по какво учениците разбират, че това са пророците Моисей и Илия: „Не от изображения, защото правенето на човешки изображения тогава се смятало за беззаконно. Явно са ги разпознали по думите, които са изрекли. Моисей може да е казал: Ти си Този, чието страдание изобразих предварително, като заколих агнето и извърших Пасхата; а Илия: Ти си Този, чието възкресение изобразих предварително, като възкресих сина на вдовицата, и така нататък[11].“ Блажени Теофилакт пояснява защо те служат за пример на учениците: „Като ги показва на учениците им, Господ ги учи да им подражават, тоест да бъдат кротки и общителни като Моисей, и ревностни и непреклонни за истината като Илия, а също така да бъдат готови да претърпят несгоди за истината, както и двамата[12].“ Евтимий Зигавин смята, че по много причини Господ поставя двамата пророци до Себе Си. Тъй като някои хора Го смятали за св. Йоан Кръстител, други – за пророк Илия, трети – за пророк Йеремия или един от древните пророци, Той ги поставил като Негови раби – най-почитаните измежду пророците, за да открие превъзходството Му над тях[13].

Друга причина е свързана с обвинението към Иисус Христос като престъпник на Закона. Те Го наричали „богохулник“, който присвоява Божията слава за Себе Си. В отговор на това той поставя пророк Моисей до Себе Си, за да покаже, че в никакъв случай законодателят няма да се яви пред Него под формата на роб, ако Той е нарушител на закона, а пророк Илия – за да покаже, че ако Той е бил богохулник и е присвоил славата Божия за Себе Си, то онзи, който винаги е ревнувал за славата Божия, никога не би се явил като слуга пред безбожните.

Третата причина според Евтимий Загавин е тяхната убеденост в това, че Той е Господар на смъртта и живота (в съпоставка на това, че пророк Моисей умира, а пророк Илия остава жив). Учениците Му били свидетели на Неговата смърт, и смятали това страдание за доброволно; осъзнавали, че Господарят на смъртта и на живота не може да умре против волята Си[14]. Според посочения тълкувател може да се добави и още една друга причина – тази, че Иисус Христос ги е поставил на това място като пример за подражание пред учениците: пророк Моисей бил с „вързан“ език, а пророк Илия бил напълно необразован и двамата били бедни и еднакво смели срещу владетелите: пророк Моисей – срещу фараона, а пророк Илия – срещу цар Ахав. От нечестивите хора, на които показвали добри дела, те изтърпели много беди, но не преставали да се грижат за тях. Христовите ученици трябвало да подражават на двамата пророци както в ревността им към Бога, така и в умението им да управляват народа в техните трудове. Многократно те са били готови да умрат в изпълнение на служението си. Те двамата разговаряли с Него, показвайки, че законът, даден от Моисей, и пророческото слово, са предсказали смъртта Му, първото – с образа на жертвата, и второто – с различни пророчества. Св. апостол и евангелист Лука пише (9:31), че двамата пророци се явили в слава или блясък, за да знаем, че „всички, които са живели според Бога, участват в Божествената слава[15]“, както и съобщава, че „като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим“ (9:31), свидетелствайки, че те са говорили за Неговото дело, което Той трябвало да извърши в Йерусалим: „И тъй, Моисей и Илия говориха за Неговата смърт и Неговата слава, тоест за кръста, – как Той трябва да бъде разпнат[16]“. Протоиерей Йоан Бухарев пише: „Защо са се появили по време на преобразяването на Господа Моисей и Илия и говорили за предстоящата смърт на Иисус Христос на кръста? Явяването на Моисей и Илия при Преображението извести на учениците, че Иисус Христос е именно същият Месия, за когото Моисей пише в закона и е предсказан от пророците, чийто представител тук е Илия. Разговорът бил за смъртта на Христос на кръста, за да не бъдат апостолите изкушени от тази Негова смърт: тя не е недостойна за Божественото лице на Спасителя и е напълно съобразена със закона и пророчествата[17].

Константинополският Патриарх (исихаст) от 14-ти век – Филотей Кокин споменава многократно за явяването на Моисей (както и на Илия) във връзка със събитието на Преображение Господне в съчинението си „За Таворската светлина“ (общо на 11 места[18]). От тях можем да посочим следните: „… когато учениците Му са гледали, Господ е довел със Себе Си пред тях и очевидците на Бога, Моисей и Илия, и по други тайни причини, но най-вече да се покаже разликата между Господаря и рабите и те да видят, докато преминават, това наистина най-велико и удивително видение и да съзрат славата с непокрито лице и да го погледнат по разбираем начин. Едно време в началото и във встъплението те получиха нещата, които желаеха, някак неясно чрез огън и мрак и лек полъх, а тогава видяха божествеността на Единородния да блести тайнствено с вътреипостасна и съестествена на Него плът. Тогава и апостоли, и пророци научиха ясно, че макар по-рано Моисей да е бил прославен лично, прославящото го го е осенило отвън като служител на Господните тайни…[19]“. На друго място в същото съчинение той пише: „В древни времена Илия видя Господа (или Неговата слава и сила) в трус, огън или лек полъх, както беше възможно да Го види човек. Преди него и великият Моисей, покрит със скалата, видя веднъж Божия гръб (каквото и да беше той), друг път видя славата Господня в огън, мрак и вихрушка[20]“. „По този начин, според наречения по името на богословието, Словото показва, че не само божественото трябва да слезе от величието си по природа, но и човешката сила трябва да бъде свръхестествено извисена от Него и така да се осъществи тайното единение. Тъй като Словото, казва, споделя в преголяма зрялост тайната с посветените в по-висшите неща, за да бъде показана тя като пример: че от една страна Бог трябва да слезе при нас някак (което зная, че по-рано е станало при Моисей), а от друга страна, че ние трябва да се издигнем и така да се осъществи общността на Бог с хората, като се слива достойнството[21]“. Както и още той твърди: „Защото и онзи велик Моисей, макар и според Писанието да е бил образец на бъдещето и служител на Господните тайни, е потънал в мрака и е ходил в мъглата, която тогава е покрила Синай. Но е видял славата Божия и достатъчно е станал съпричастен на тайните и то толкова много, че синовете израилеви да не могат да гледат неговото прославило се лице, без да са се покрили[22]“. „И че славата тогава не е дошла отвън в Господнето тяло, защото това е било присъщо на Моисей и на останалите пророци, а Той Сам като Бог и Господ, имайки славата и силата на Своята божественост като вродена и бидейки винаги неизменно същият, я е показал тогава като пример на учениците Си, както е пожелал – чрез вътреипостасната Си плът и в самата плът. В добавка към всички тези неща научихме защо пророците са застанали тогава край преобразяващия се Господ: и по други причини за тайната, и за да видят с непокрито лице чрез плътта на Господа богоявлението, което по-рано са пожелали да видят разбираемо и чиито залози неясно са приели по различен начин, и за да се покаже и тогава разликата между рабите и Господаря, за която най-вече е станало и свидетелството на Духа свише, което събужда апостолите и ги прави по-внимателни към вижданите тогава божествени тайни и към бъдещите страдания на Господаря[23]“.

Св. Дионисий Ареопагит в своето „Мистическо богословие“ разглежда изкачването на Синайската планина от пророк Моисей по следния начин: „Не без причина първо на Моисей му се възлага от Божественото да се очисти и след това да отиде много далеч от онова, което не е еднакво чисто; и след пълното очистване той… вижда много светилници, чиито загадъчни многообразни светещи лъчи хвърлят върху него ослепителен блясък; вече много далеч от тълпата на обикновените хора… най-накрая той доближава върха, от който се издига до Божественото…[24]“. Малко по-нататък св. Дионисий Ареопагит говори още: „Едва след това, тъй като започва да предчувства, че продължава своя път, за да остави далеч след себе си света, в който още може да вижда и да бъде виждан, сега чак той прониква в действителната мистична тъмнина на най-висшата неузнаваема светлина. Там най-накрая той довежда всичко, насочено към земните предмети знание в мълчание, и така първо избягва изцяло измамата на осезаемото и видимото. Сега вече той съвсем не принадлежи повече на себе си, нито на другите, близките или далечните, а изцяло само на Този, Който е над всичко. Сега чак истинското е в него при Твореца, Който остава и за него неузнаваем – но той се отказа, да, от цялото знание, и благодарение на този отказ, благодарение на незнанието, той влезе в онова познание, което разбива всичко познато[25]“.

Св. Симеон Нови Богослов говори за едно богопознание, основаващо се на вътрешното просветление и превъзхождащо богопознанието, добито по диалектически път[26]. Според него след период на очистване Бог се явява като благодатно проявление на Светия Дух вътре в човека не чрез някакъв образ или фигура, а като проста светлина, нямаща определен облик или очертание. Същият автор поставя тъждественост между висшето богопознание и съзерцаването на нетварната светлина (божествени енергии [27]), като дава още пояснението, че познанието не е тъждествено с божествената светлина, но става възможно само благодарение на нея[28]. Въз основа на св. Григорий Палама Георгиос Мандзаридис добавя, че съзерцаването на нетварната светлина оказва въздействие върху целия човек, включително и върху тялото: „Като възприема обожаващата благодат на Духа, човешкият ум се обожава и пренася тази благодат към тялото. Така целият човек става съпричастен на обожаващия дар[29]“. Според него това съзерцаване „има динамичен характер и е повече или по-малко ясно зависимо от степента на човешкото съвършенство… Светлината, която Христовите апостоли виждат на планината Тавор, и светлината на исихастите е всъщност светлината на царството Божие, която вярващите ще видят в бъдещия век[30]“.

В житието на пророк Моисей – („Св. пророк Моисей Боговидец“ [31]), се описва, как той вижда „горящата и неизгаряща къпина[32]“: „И яви му… в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря“ (Изход 3:2), и се споменава, че „той станал посредник между Бога и своя народ[33]“, че „Господ често му се явявал (на планината Синай)“[34], и: „когато се връщал от планината, лицето му изпущало зари, понеже говорил с Бога. Като го гледали цял в светлина, евреите се бояли да се доближат до него. Те не можели да гледат светещото му лице. Затова той трябвало да си сложи покривало[35]“.

От житието на св. пророк Илия[36] става ясно, че той се свързва многократно с „огъня“ (светлината): „Запазило се предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Единият от тях му казал: ,Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му – угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън[37]‘“. По-нататък по време на неговия живот и дейност като пророк, Бог изпраща по негова молба „огън“ на жертвеника[38], както и той единствен е удостоен да бъде взет жив на небето „с огнена колесница с огнени коне[39].“ Премъдрият син Сирахов говори за него: „И дигна се пророк Илия като огън, и словото му гореше като светило“ (48:1). Освен това в житието му се споменава преди това, че „Бог беседвал с него[40]“, както и че св. пророк Илия възкресил човек[41]. От автора на изследването се пояснява, че в Новия Завет огънят е един от символите на Светия Дух, както и на Божествените (нетварни) енергии. Той се свързва още с Божествената светлина и нейното просвещаващо и очистващо действие, а също и с постигането на висшето богопознание и обожението. Заключението от изследването е, че светите пророци Моисей и Илия се явяват при Преображение Господне освен по всички други изложени от тълкувателите на Новия Завет причини, които се представиха в него, но също и по още една много важна причина – защото те са съзерцавали нетварната светлина, чрез която се получава висшето познание (откровение) и обожение, и за това са били удостоени да я видят също и въипостасена в лицето на Господа, въплътен в плът.

Използвана литература

Авт. кол. (състав.). Жития на светиите. С., Синодално издателство, 1991.

Библия. Сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. С., Св. Синод на Българската църква, 1991.

Блажени Йероним Стридонски. Толкования Священного Писания. Толкования на Мат. 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf:17:03 (27.02.2025).

Блаж. Теофилакт Архиепископ Български. Толкования Священного Писания. Толкования на Мат. 17:3, https://bible.optina. ru/new:mf:17:03 (27.02.2025).

Евтимий Зигавин. Толкования Священного Писания. Толкования на Мат. 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf:17:03 (27.02.2025).

Каприев, Г. Византийска философия. С., „Изток-Запад“, 2011.

Кокин, Ф. De Domini luce. За Таворската светлина. Прев. от средновековен гръцки език П. Янева. С., „Изток-Запад“, 2011.

Лопухин, А. Толкования Священного Писания. Толкования на Мат. 17:3, https://bi ble.optina.ru/new:mf:17:03 (27.02.2025).

Мандзаридис, Г. Паламика. Прев. от гр. и старогр. ез. С. Риболов. С., Омофор, 2016.

Ориген. Толкования Священного Писания. Толкования на Марк. 9:4, https://bi ble.optina.ru/new:mk:09:04 (27.02.2025).

Протоиерей Йоан Бухарев. Толкования Священного Писания. Толкования на Мат. 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf:17:03 (27.02.2025).

Св. Андрей Архиепископ Кесарийски. Тълкувание на Апокалипсиса. Света Гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф“, 2010.

Св. Инокентий (Борисов). Толкования Священного Писания. Толкования на Матея 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf:17:03 (27.02.2025).

Св. Максим Изповедник. Толкования Священного Писания. Толкования на Матея 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf:17:03 (27.02.2025).

Dionysius Areopagita. Mystische The ologie. 1. Auflage, Übersetzung: Prof. Dr. Walther Tritsch. Amerang: Crotona Verlag GmbH, 2017

______________________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, Пловдив, УИ Паисий Хилендарски, том 23 (28), нова серия, 2025, с. 74-84. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Стиховете от Свещеното Писание се цитират в настоящото изследване според Синодално издание на Библията. Вж. Библия. Сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. С., Св. Синод на Българската църква, 1991.

[2]. Св. Инокентий (Борисов). Толкования Священного Писания. Толкования на Мат. 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf:17:03 (27.02.2025).

[3]. Препратка може да се даде и към последната книга от Свещеното Писание на Новия Завет – кн. Откровение на св. Йоан Богослов, където се съобщава, че също и вярващите (Божиите раби) ще видят „лицето Му“, за което св. Андрей Архиепископ Кесарийски обяснява, че те ще Го видят „в този вид, в който са Го виждали апостолите на планината Тавор“: „…престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града; Неговите раби ще Му служат и ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им“ (Откровенвие 22:3-4). Вж. Св. Андрей Архиепископ Кесарийски. Тълкувание на Апокалипсиса. Света Гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф“, 2010, с. 189.

[4]. Пак там.

[5]. Ориген. Толкования Священного Писания. Толкования на Марк. 9:4, https://bible.optina.ru/new:mk: 09:04 (27.02.2025).

[6]. Лопухин, А. Толкования Священного Писания. Толкования на Мат. 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf: 17:03 (27.02.2025).

[7]. Св. Максим Изповедник. Толкования Священного Писания. Толкования на Мат. 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf: 17:03 (27.02.2025).

[8]. Блажени Йероним Стридонски. Толкования Священного Писания. Толкования на Мат. 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf: 17:03 (27.02.2025).

[9]. Пак там.

[10]. Блажени Теофилакт Архиепископ Български. Толкования Священного Писания. Толкования на Матея 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf: 17:03 (27.02.2025).

[11]. Пак там.

[12]. Пак там.

[13]. Евтимий Зигавин. Толкования Священного Писания. Толкования на Матея 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf: 17:03 (27.02.2025).

[14]. Пак там.

[15]. Пак там.

[16]. Пак там.

[17]. Протоиерей Йоан Бухарев. Толкования Священного Писания. Толкования на Матея 17:3, https://bible.optina.ru/new:mf: 17:03 (27.02.2025).

[18]. Кокин, Филотей. De Domini luce. За Таворската светлина. Превела от средновековен гръцки език П. Янева. София: Изток-Запад, 2011. Вж. Пак там, с. 146, 156, 158, 166, 167, 169, 170, 171, 178, 237, 261.

[19]. Пак там, с. 169.

[20]. Пак там, с. 158.

[21]. Пак там, с. 166.

[22]. Пак там, с. 167.

[23]. Пак там, с. 171-172

[24]. Dionysius Areopagita. Mystische Theologie. 1. Au flage, Übersetzung: Prof. Dr. Walther Tritsch. Amerang: Crotona Verlag GmbH, 2017, S. 211.

[25]. Ibid, S. 212.

[26]. Каприев, Г. Византийска философия. С., „Изток Запад“, 2011, с. 263.

[27]. Според учението на св. Григорий Палама „благодатта“ представлява „нетварните Божествени енергии“. Вж. Мандзаридис, Георгиос. Паламика. Превел от гръцки и старогръцки език Светослав Риболов. С., „Омофор“, 2016, 30, 31-32.

[28]. Каприев, Г. Цит. съч., 264-265.

[29]. Мандзаридис, Г. Цит. съч., с. 270.

[30]. Пак там.

[31]. Авт. кол. (състав.). Жития на светиите. (4 септември – св. пророк Моисей Боговидец). С., Синодално издателство, 1991, с. 421.

[32]. Пак там.

[33]. Пак там, с. 422.

[34]. Пак там.

[35]. Пак там, с. 423.

[36]. (20 юли – св. пророк Илия). Пак там, с. 431.

[37]. Пак там.

[38]. Пак там, с. 343.

[39]. Пак там.

[40]. Пак там.

[41]. Пак там, с. 432.

Изображениe: Преображение Господне. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-fZI